Огнената пещ

Аменофис III бил слаб владетел. Положението в страната продължило да се влошава все повече, когато неговият син, коронованият принц Аменофис IV, се включил като съуправник на баща си. Синът станал поддръжник на нов вид монотеистичен култ за обожествяване на Слънцето   култа към Атон, ореола на слънчевия диск. Неговата борба против традиционните египетски божества го поставила в много неизгодно положение и предизвикала съпротивата преди всичко на древното жреческо съсловие. Аменофис IV, който променил името си в Ехнатон, бил подтикнат от съпротивата против него към още по голяма решителност. След смъртта на баща си станал пълновластен господар. Тогава трезво преценил, че неговата реформа в религията не би могла да се проведе в древна Тива, където традиционните култове били дълбоко вкоренени. Това го принудило да скъса рязко с миналото. Той решил столицата и седалището на неговото управление да бъдат преместени заедно с новия религиозен култ на ново място, намиращо се по средата между Тива (днешния Луксор) и Мемфис (при Кайро). Мястото, което избрал, било дотогава съвсем незастроено. На граничните точки, очертаващи територията на столицата, били поставени колони, от чиито надписи се научава, че царят бил твърдо решен да направи града център на своята нова религия и че никога, докато е жив, няма да напусне този град. Удържал само последното си решение. Целият живот на Ехнатон бил посветен на неотслабваща строителна дейност. В новия град били съградени многобройни прекрасни дворци и огромен храм на бога слънце Атон, чието име носела (и столицата)   Ахетатон (Хоризонт на Атон).

Царят заповядал да се изсекат в подножието на скалите гробници за него, за членовете на семейството му и за неговите висши придворни служители. Привържениците си обсипвал щедро с п3чести. Неговите сподвижници обхождали цялата страна, преследвали вярващите в древните божества и унищожавали имената на тези богове от монументалните паметници.

Изглежда Ехнатон е имал щастлив семеен живот със своята съпруга, красивата Нефертити, и своите шест дъщери. Лошото състояние на просторната му държава вероятно не го е вълнувало особено. По време на царуването му пристигали стотици писма, които му съобщавали за опасността, в която се намират азиатските владения и васалните нему царе. Но техните викове за помощ оставали без отговор, тъй като царят бил зает с укрепване култа на Атон.

Няколко цитата от амарненските писма показват колко настойчиво неговите ханаански васали молели за помощ египетския фараон.

Абду Хеба, владетелят на Ерусалим, вече втори път призовавал Египет да му помогне против евреите, които завладявали градовете един след друг. В това писмо той се оплаква от бездействието на египтяните и в края пита пълномощника на върховната египетска власт “Защо обичаш ти евреите, а мразиш своя верен владетел?” (писмо 286). Декларирал, че владението на фараона може да бъде запазено само, ако още същата година му бъдат изпратени египетски бойци (стрелци с лъкове). В противен случай страната ще бъде превзета.
В друго ?. Това прави съвсем разбираемо голямото събиране на Исус Навин и израилтяните при планините Гаризин и Гевал, където в непосредствена близост е градът Сихем (Ис. Нав. 8:30 35). Абду Хеба поискал от египетския просбописец да използва най убедителните думи, когато ще излага нещата пред своя господар в новата настойчива молба.

Последна, още по настойчива молба за помощ пристигнала в Египет, когато евреите завзели други, съседни на Ерусалим градове, между които и Витлеем (писмо 290). Отчаяният Абду Хеба молил царя да му изпрати пълномощник, който да го съпроводи до Египет, защото би желал да умре близо до своя фараон, щом той не желаел да подкрепи своите предани привърженици в усилията им да защитят царството му от нашествениците (писмо 288).

Но и този зов за помощ останал без отговор. Под предводителството на Исус Навин и родовите князе евреите завземали големи територии от Ханаан и се укрепявали, без при това египтяните да предприемат каквото и да е противодействие. Това, че завладяването на земята успявало, може да се обясни само като Божия промисъл. Ако огромната египетска мощ тогава би обединила всичките си сили, евреите щяха да бъдат изправени пред твърда съпротива.

Така могат да мислят и говорят само хора, такива могат да са само човешките разсъждения и човешките планове. Но тези хора, издигнали се в своята надменност до божествеността и смятащи всичко, което не съвпада с техните планове, за “случайност”, забравят за Твореца на Вселената и на планетата Земя, за Неговата воля и Неговите планове, които се изпълняват точно и винаги на съответното време. Забравят за Божиите обещания, които в своята божественост не са подвластни на никакви човешки планове и субективни разсъждения. Това важи и за обещанието, което Господ даде на Авраам, че ще заведе Своя избран народ в Ханаан, когато настъпи времето за това. И когато това време настана, никакви обединени или други сили не бяха в състояние да се противопоставят на Божията воля.

Много бях чел за религиозните реформи на Ехнатон, които отишли заедно с него в гроба. Бях видял и множество произведения на изкуството от неговото време, чиято красота и реализъм далеч надхвърлят всичко, което древният Египет е сътворил някога. Най прочут е бюстът на Нефертити. Той бе и една от причините за моето отколешно желание да посетя Тел ел Амарна и да разгледам по задълбочено гробните фрески, които биха ми дали по пълна ?.Най близката до моята цел ж.п. гара беше Дер ел Мувас на западния бряг на Нил. Развалините се намираха на източната страна. Ето защо след пристигането ни в Дер ел Мувас трябваше да прекосим с малка платноходка придошлата река, както по рано при Бени Хасан. Там се срещнахме със старейшината на селото, дружелюбен, симпатичен мъж, който по стар арабски обичай веднага ни покани на закуска. Освен водач той ни предложи и едно здраво магаре, което ние наистина можахме да използваме.

Бях подценил площта на градските развалини. Бях и твърде удивен, че Ехнатон е избрал тъкмо тази пустинна равнина за своя столица. Докъдето стигаше погледът, се виждаха само жълтокафяви пясъци. Тази обширна територия се простираше до далечните хълмове, в чиито скали бяха изсечени гробниците. Релефите и надписите в тях, както и в много други подобни места, са главните извори за нашите сведения събитията от на този исторически период.
Поглед върху изкуството на Амарна

След като прекосихме равнината между реката и далечните хълмове, разгледахме известен брой от тези гробници и добихме представа за т. нар. амарненско изкуство. В почти всяка гробница са изобразени дворците на Ехнатон, както и как царската фамилия се е появявала на прозорците при аудиенция, как е раздавала подаръци, как е назначавала служители или как е излизала с впряг под общия възторг на градските жители. Други картини илюстрираха живота в двореца на царя с неговата съпруга и с дъщерите му, които изглежда е обичал много. Никъде другаде освен тук, в Амарна, не са дадени така реалистично епизоди от живота на египетските царски фамилии   как владетелят гали своята съпруга или как целува красивата си дъщеря.

След огледа на тези разположени на юг гробници продължихме към върховете на север и посетихме други места на упокой, където са погребани главните сановници на Ехнатон: върховният жрец на храма на Слънцето, двама надзорници на фараоновия харем, както и фараоновият лекар. Обратният пък ни поведе през еднообразно поле от развалини, останали от някога прекрасния град. Ахетатон, според волята на неговите създатели, е трябвало да се превърне в средище на могъщото царство, но след смъртта на Ехнатон градът бил изоставен и никога вече не бил възобновяван.

Разкопките, извършвани с прекъсване през последните 70 години, ни предоставят поразяваща картина от прекрасни дворци и огромния храм на Слънцето. Скоро обаче пясъците отново покриха всичко това, което с такъв Mолям труд беше извадено на бял свят. Може би още няколко десетилетия и всичко останало също напълно ще изчезне и местността ще изглежда отново така, както преди разкопките.

Амарненските писма обаче добиха в края на XIX в. изключително значение с факта, че нанесоха удар на сляпата критика на Библията. Те съдържаха важни данни за отделни периоди от древната история и преди всичко за епохата, в която за Божия народ много събития са били съдбоносни.
Делтата на р. Нил

От Нил зависи благоденствието на египтяните! Поради това бил наричан благодат или опустошител за Египет.

От незапомнени времена през месеците август и септември реката е заливала своята долина. Сега ми стана много ясно какво опустошение на страната е нанасяла тази животворна река. Всяко по голямо наводнение е заливало огромни пространства обработваема земя. И преди построяването на големия Асуански язовир това е ставало почти през няколко години.

Когато речните води са се покачвали и са унищожавали реколтата, Нил е причинявал толкова загуби, колкото и при намаляването на водите му. Тогава големи пространства не са получавали живителните му струи и посаденото на тях е загивало. На много места по същата причина по течението на реката съществуват прегради за завиряване на вода, между които е и старата Асуанска преградна стена. Но те не са могли да регулират Нил така, че да се премахнат опустошителните последици, причинени от издигането и спадането на нивото на нейните води. Именно поради тези големи колебания на речното ниво се е наложило построяването на огромния Асуански язовир. Последното голямо наводнение в поречието на Нил през 1953 г. е причинило огромни щети. За древността такова наводнение би означавало катастрофа.

Посещението на Асуан е преживяване, споменът от което дълго не може да се забрави. Този град се намира на почти хиляда километра южно от Кайро и е гранична зона между Египет и Нубия. Природата тук е изключително прелестна, дължащо се както на водопад, така и на няколкото удивително красиви острови, особено о в Филас, където се намира един от най добре запазените храмове на древността.

Асуан всякога е бил прочут със своя гранит, оцветен в розови багри и продаван не само по цял Египет, но и през страни и морета далеч в чужбина. Бил е употребяван за украса на храмовете и дворците и за ваене на статуи и обелиски.

По време на моите пътувания из Близкия Изток можах да разпозная този прекрасен розов гранит в развалините на Египет, Сирия и Ливан, от който бяха оформени множество блокове и колони. От време на време такива древни храмови колони са били вземани за украса на църкви и джамии, като и днес могат да се видят там.

Между скалните късове, взети от Асуан, се намира и един древен недовършен обелиск с колосални размери. Малко преди да завършат своята работа каменоделците открили, че гранитният блок има дефекти. Обелискът имал дължина почти 52 м и широчина над 4 м. В завършен вид би имал тегло от приблизително 1200 тона.

В най висша степен плодоносни за науката се оказаха огромните скални гробници на западния бряг на Нил. Изсечени през третото хилядолетие пр. Хр. от владетелите на южните египетски провинции, гробниците дават информация за живота на този град по времето, когато са били строели пирамидите. Хархуф, губернатор на Елефантина, е оставил в своята гробница сведения за това, че бил изпращан четири пъти в Нубия като ръководител на делегация, за да предложи създаване на търговски връзки. Върнал се от Африка с кораби, натоварени с екзотични съкровища, като слонова кост, кожи от различни животни, пауни, маймуни и др. При своето четвърто пътуване дори водил със себе си един пигмей, едно “танцуващо джудже” от Централна Африка. Когато осемгодишният фараон Пепи II узнал за него, написал на водача на експедицията едно писмо, изпълнено с възторг, в което се казва:

“В твоето писмо ми пишеш, че от Страната на хоризонта ти си взел едно джудже на божествените танци, приличащо на джуджето, което пазителят на печата на бога Боверджет е донесъл от Понт (Punt) по времето на Асос (Asos). Ти съобщаваш на Мое Величество, че като това джудже не е било докарвано никога от някой друг преди теб, обходил страната Ям. Явно е, че разбираш какво желае и възхвалява Твоят господар. Ако ти употребиш дните и нощите си, за да се погрижиш да извършиш това, което Твоят Господар желае, възхвалява и повелява, Негово величество ще възнагради твоите многобройни и добри желания така, че от тях ще има полза и синът на твоя син. Тръгни веднага надолу по течението към столицата, остави всичко друго и доведи със себе си джуджето от Страната на хоризонта живо, здраво и бодро за божествените танци, за развлечение и за сърдечна радост на царя Пепи II. Когато то се качи заедно с теб на кораба, постави в готовност доверени хора, които да плуват зад кораба. Внимавай джуджето да не падне във водата. Когато спи през нощта, нека други доверени хора да стоят в неговата кабина, за да го пазят. През нощта извършвай десет пъти проверки. Мое Величество желае да види това джудже повече, отколкото произведенията на Синайи Понт. Когато стигнеш в столицата с джуджето, което трябва да доведеш живо, здраво и бодро, тогава Твое Величество ще те възнагради богато” (Нолтер Волф, “Културната история на древен Египет”, Щутгарт, 1962 г., с.117).

Хархуф бил толкова горд от получаването на това писмо лично от царя, че дума по дума го увековечил върху стената на своята гробница. Там и днес може да се прочете за огромното въздействие на това джудже върху душата на осемгодишния цар, когато чул вестта за него. Африканските пътувания за Хархуф, подобно на царица Хатшепсут, ни напомня за Соломоновите експедиции в страната Офир.

Асуан бил важен център още от времето на древното царство около 2700 2300 г.пр.Хр. Тогава Горен и Долен Египет били обединено царство, което започвало от първия водопад южно от Асуан и стигало до Средиземно море. За по добро използване водите на р. Нил били построени регулационни съоръжения, включващи цели системи от канали и стени, които и днес ни удивляват със своя замисъл. Понеже при гр. Асуан р. Нил е притисната от сравнително тесен по размери гранитен праг, египтяните замисляли още в онези времена да заприщят именно тук водното течение, за да могат да използват, съобразно с годишните времена и нуждите на посевите, завирените `оди на реката.

Но онова, за което техниците тогава са могли само да мечтаят, беше осъществено едва в края на миналото столетие. В периода 1892 1902 г. английските инженери Garstin и Willcocks изградиха на 5 км южно от гр. Асуан, над водопада, прочутия Асуански язовир, по късно (1912 1932 г.) значително уголемен. Язовирната стена е дълга 2140 м, има височина 51 м и завирява езеро с дължина 300 км. Завирената вода е средно 5,5 милиарда куб. м и се пуска според нуждите през 180 стоманени шлюза към долината.

Около 7 км по на юг се намира още по големият язовир “Сад ел Али”, довършен със съветска помощ. Това, което тогава е било планирано и изпълнено, по своите мащаби надминава всякакви представи. Язовирната стена е дълга 3500 и висока 110 м и завирява 135 милиарди куб. м вода, която образува езеро с дължина 600 км. Във връзка с това се очаква земеделските площи на Египет да се увеличат с още 1/3. Това огромно езеро, навлизащо дълбоко и в територията на Судан, дава възможност добивът на електрическа енергия да достигне годишно 10 милиарда киловатчаса, което има изключително стопанско значение и за Судан.

При пълното завиряване обаче бяха застрашени голям брой древни паметници на културата. Ето защо се наложи египетското правителство с помощта и на ЮНЕСКО да осъществи уникална спасителна операция. Благодарение на нея на безопасни места бяха преместени най прочутите паметници, като Абу Симбел и Калабша.
Остров Филас

Тъга обхваща археолога, когато се вгледа в о в Филас. Разположен непосредствено зад старата язовирна стена, от декември до май той е заливан от водите на Нил. А сега, след построяването на новия голям язовир, изцяло лежи под водата.

За щастие посетих Асуан още преди да бъде завършен новият язовир. Точно по това време бяха отворени язовирните шлюзи, поради което водното ниво от двете страни на стената беше еднакво понижено. Това ми предостави възможността да стъпя на острова и да изпитам странно удивление, разглеждайки храма, датиращ от епохата на Птоломеите и представляващ истинско съкровище за Египет. Боите на картинните изображения и йероглифните надписи бяха почти заличени от въздействието на водата. Тънък пласт сива нилска тиня беше полепнал по всички стени. Човек изпитва особено чувство, бродейки из залите на този “храм амфибия”.

Когато по късно отново посетих Асуан видях как над водата стърчат само каменните върхове на храма на о в Филас.

За голяма радост тези съкровища на изкуството не ще бъдат изоставени на разрухата от водата. Изготвен е план, съгласно който храмовете ще бъдат преместени на съседен остров, където водата не ще може да ги залее. Нанесените през последните 50 години щети ще могат до известна степен да се отстранят при реставрацията.
Остров Елефантина

Трябва да подчертая, че нито о в Филас, нито водопадът или рядката красота на тази местност бяха причините за моето пътуване към Асуан. За мен представляваше интерес преди всичко нилският о в Елефантина. В продължение на векове той бил гранична крепост на древния Египет, както и средище на култа към бога Хнум с глава на овен, чиито храм е също открит.

Пребиваването на о в Елефантина беше особено вълнуващо за мен, тъй като дълго време бях работил върху юдейските документи, произхождащи точно от този остров. Те бяха от неоценимо значение поради факта, че потвърждаваха истинността на книгите Ездра и Неемия. Доказаха същевременно и това, че по времето на Неемия юдеите са имали и календар, започващ от есента (той се използва в книгата на Неемия). Чрез него можа със сигурност да се уточни едно от най важните пророчества на Библията   започването на 2300 та денонощия (Дан. 8:14), най дългата по време пророческа верига.

Към края на миналото столетие пламна ожесточен спор за истинността на книгите Ездра и Неемия. Следобстойно изследване на тези две старозаветни книги големият немски историк Едуард Майер стигна до убеждението, че те са достоверни! Писа следното: “Ако имахме на разположение по голям брой от персийските държавни разпоредби, тези спорове вероятно нямаше да съществуват” (Цитирано от Едуард Майер, Юлиус Волхаузен и моята публикация “Произход на юдеите”, Хале, 1897 г., с.11).