Oiml* r 140 Версия 2007 (E) Измерителни системи за газово гориво Systèmes de mesurage de gaz Organisation Internationale de Métrologie Légale Международната организация по законова метрология 1 Съдържание


T.2.4 (Абсолютна) Грешка на измерване (VIM 2.16)



страница2/15
Дата23.07.2016
Размер2.36 Mb.
#1413
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

T.2.4 (Абсолютна) Грешка на измерване (VIM 2.16)

Разликата между резултата от измерване и истинската стойност на измерваната величина.



Забележка: Тъй като истинската стойност не може да бъде определена, на практика се използва действителната стойност.

T.2.5 Относителна грешка

Отношението на грешката на измерване и истинската стойност на измерваната величина.



T.2.6 Максимално допустима грешка (МДГ) (адаптирано от VIM 4.26)

Най-големите стойности на грешката, допуснати от настоящата Рекомендация за грешка.



T.2.7 Проследимост на измерването (адаптирано от VIM 2.41)

Свойство на резултат от измерване или стойност на еталон, които могат да бъдат свързани с установени еталони, обикновено международни или национални, чрез непрекъсната верига от сравнения, които имат обявени несигурности.



T.2.8 Определен измервателен обхват

Набор от стойности на измерваните величини или количества, специфични за газа, за които грешката е предвидена да бъде в рамките на границите, определени в тази Рекомендация. По принцип, горните и долните граници на определения измервателен обхват се наричат максимална стойност и минималната стойност, съответно (например: максимален дебит 2 000 m3/h, минимален дебит 50 m3/h).



Забележки: 1 Това определение се отнася за измерителната система, както и за елементите, от които е съставена.

2 Основните измервани величини или количества, специфични за измерителните елементи са дебит, налягане и температура на газа.

3 Преобразувателят има определен измервателен обхват за всяка величина, която обработва.


T.2.9 Максимален дебит на измерителната система Qmax

Дебит, равен на сбора от дебитите на всички измерителни уреди в паралелни разклонения (където е подходящо), които съставят системата, когато един от тези измерителни уреди достига своя максимален дебит при точно определени условия на употреба, при всички измерителни уреди в употреба.



T.2.10 Минимален дебит на измерителната система Qmin

Дебит, равен или по-голям от най-малкия "минимален дебит" на отделните измерителни уреди.



T.2.11 Минимална измервана величина

Най-малката величина, за която измерването е метрологично приемливо за тази система.



Забележка: Измерителната система има минимално измерено количество, за всяка основна измервана величина, която обработва (обем, маса и енергия).

T.2.12 Минимално определено отклонение на величината

Положителна максимално допустимата грешка за минималната измерена величина от измерителната система или измерителния елемент.



T.2.13 Систематична грешка (адаптирано от VIM 2.21)

За целта на настоящата Рекомендация: разликата между най-големия и най-малкия резултат от последователни измервания на една и съща величина при едни и същи условия.



T.2.14 Основна грешка

Грешка, определена при изходни условия.



T.2.15 Първоначална основна грешка

Основна грешка, установена преди работните изпитвания.



T.2.16 Фал

Разликата между грешката в показанието и основната грешка на измерителната система или нейните съставни части.



T.2.17 Значим фал

T.2.17.1 За основни измервани величини (обем, маса и енергия)

Грешка, чийто размер надвишава една десета от размера на максимално допустимата грешка за съответната измервана величина. Въпреки това, каквато и да е измерваната величина:



  • фалове, по-големи от една десета от размера на максималната допустима грешка, което съответства на величина, равна на една минута при Qmax винаги се разглеждат като значими,

  • фалове, по-малки от съответните минимални определени отклонения на величините не се считат за значими.

Забележки: 1 За основните измервани величини тази концепция се прилага само за електронните части на измерителната система (по принцип калкулатора), но не и за измерителните уреди като такива. Измерителните уреди се изпитват и оценяват според конкретните приложими Международни рекомендации на МОЗМ.

2 Значимите фалове за калкулатора се изчисляват на базата на максималната допустима грешка, приложима към основната измервана величина, а не въз основа на максимално допустимата грешка, приложима за калкулатора.

3 Когато един уред се използва за измерване на две или повече основни измервани величини (калкулатор, например), той има значим фал за всяка измервана величина.



T.2.17.2 За свързани измерителни уреди различни от калориметър

Фал, чийто размер надвишава половината от размера на максимално допустимата грешка за съответната измервана величина. Въпреки това, фал, чийто размер е по-малък от две скални деления на съответния измерителен уред, никога не се счита за значим.



Забележка: За съответния измерителен уред различен от калориметър, тази концепция се отнася за целия измерителен уред или само за електронните части, в зависимост от целта на теста.

T.2.17.3 За калориметри

Фал, чийто размер надвишава една десета от размера на максимално допустимата грешка за калоричност. Въпреки това, фал, чийто размер е по-малък от две скални деления на калориметъра, никога не се счита за значим.



Забележка: За калориметър, тази концепция се отнася за целия измерителен уред.

T.2.17.4 Следните фалове не се считат за значими:

  • фалове, произтичащи от едновременни причини независими една от друга в самия уред или в проверяващото му устройство;

  • временни фалове, произтичащи от моментни вариации в показанията, но които не могат да бъдат тълкувани, съхранявани и предадени като резултати от измерването.

T.2.18 Отместване (VIM 5.16)

Бавна промяна в метрологични характеристики на измерителния уред.



T.2.19 Ефект от инсталация

Всяка разлика в работата на измерителния уред, възникнала между калибрирането при идеални условия и реалните условия на употреба. Тази разлика може да бъде причинена от различни условия на потока поради профила на скоростта, смущения, или от различни работни режими (пулсации, интермитентен поток, променлив поток, вибрации и т.н.).



T.2.20 Средна претеглена грешка (СПГ)

Претеглена комбинация от грешки на измерителния уред или елемент. СПГ се използва за отместване на кривата от грешки възможно най-близко до нулата. СПГ се изчислява, както следва:



Където:


  • n е по-голяма или равна на 6, и е броят на измерванията I, проведени при различни дебити Qt;

  • ki са претеглящите коефициенти;

  • Ei е грешката при дебита Qi.

За всеки дебит, ki = Q/Qmax, освен за Qi = Qmax, за което прeтеглящият коефициент е равен на 0.4.

Забележка: Когато определеният измервателен обхват на измерителния елемент, включително когато предварително е известен само един измерителен елемент и когато този обхват е по-малък от максималния определен измервателен обхват на измерителния уред, се препоръчва да се определи СПГ и измерителният уред да се настрои само над обхвата на действителната работа и маркировката да се обновява в съответствие с това.

T.2.21 Дълговечност

Способност за електронните части на измерителната система да запазят своите работни характеристики за периода на употреба.



T.2.22 Интервали на калибриране на калориметъра

Времеви интервали или брой измервания между две необходими калибрирания на калориметъра.



T.3 Изпитвания и условия на изпитване

T.3.1 Влияеща величина (VIM 2.7)

Величина, която не е измервана, но влияе върху резултата от измерването.



T.3.2 Влияещ фактор

Влияеща величина, която има стойности в работни условия на измерителната система, както е посочено в настоящата Рекомендация.



T.3.3 Смущение

Влияеща величина, извън работните условия на измерителната система, както е посочено в настоящата Рекомендация.



Забележка: Влияещата величина може да бъде смущение, ако за тази влияеща величина не са определени работни условия.

T.3.4 Работни условия (адаптирано от VIM 4.9)

Условията на използване, при които се предполага, че метрологичните характеристики на измерителния уред се намират в определените максимално допустими грешки.



T.3.5 Референтни условия (адаптирано от VIM 4.11)

Набор от предписани стойности или граници на влияещите величини, предписани за изпитване на функционалните характеристики на измерителната система или уред за взаимно сравняване на резултатите от измерванията.



T.3.6 Изпитания за производителност

Изпитване с цел да провери дали тестваното оборудване (EUT) е в състояние да изпълнява функции си.



T.3.7 Изпитване за дълговечност

Изпитване, чиято цел е да провели дали измерителния уред може да запази своите работни характеристики за периода на употреба.



T.4 Електронни и електрически устройства

T.4.1 Електронни устройства

Устройство, състоящо се от електронни компоненти и изпълняващо специфични функции. Електронните устройства обикновено са произведени като отделни елементи и могат да се тестват отделно.



Забележки: 1 Електронните части на калориметъра могат да се тестват отделно2

2 Измерителна система, включваща най-малко едно електронно устройство, което подлежи на законов контрол, се нарича електронна измерителна система.



T.4.2 Проверяващо устройство

Устройство, който е включено в измерителната система и позволява откриването и отстраняването на значими грешки.



Забележка: Проверката на предаващото устройството има за цел да удостовери, че цялата информация, която се предава (и само тази информация) е изцяло получена от получаващото устройство.

T.4.3 Автоматично проверяващо устройство

Проверяващо устройство, което работи без намесата на оператор.



T.4.4 Постоянно автоматично проверяващо устройство (тип П)

Автоматично проверяващо устройство, което работи непрекъснато през целия процес на измерване.



T.4.5 Интермитентно автоматично проверяващо устройство (тип И)

Автоматично проверяващо устройство, което се намесва на определени интервали от време или количества.



T.4.6 Неавтоматично проверяващо устройство (тип Н)

Проверяващо устройство, което изисква намесата на оператор.



4 Изпитваното оборудаване

Като общо правило, според максималния дебит на измерителната система, както и в съответствие с техническите и икономическите съображения, националните органи могат да налагат:



  • класа на точност;

  • типа преобразуване (see 7.3.2);

  • компонентите, които да бъдат включени в измерителната система. Член Г.3.1 дава предложения за тази цел.


4.1 Компоненти на измерителната система
4.1.1 Самият измерителен уред не е измерителна система или измерителен елемент.

Измерителната система може да включва елементи от следния неизчерпателен списък:



  • измерителни уреди или елементи;

  • проверяващи устройства;

  • метрологични печати;

  • преобразуватели; (* ако е приложимо)

  • калориметър; (* ако е приложимо)

  • запаметяващо или записващо устройството и автоматичен хронологичен рекордер; (* в съответствие с националното законодателство)

  • превключващо оборудване за избор на подходящия брой измерителни уреди, съответстващ на реалната строгост на станцията и използващ се за да се гарантира, че всеки измерителен уред в експлоатация измерва потоци между своите Qmin and Qmax; (*) (*)

  • система за вземане на проби от газа и постигане на необходимия състав (* ако е приложимо)

  • мярка за калибриране на калориметъра, включително стандарти за калибрирането; (* ако е приложимо)

  • изолиращи клапи; (**)

  • допълнителни тръбопроводи и фитинги (**)

  • филтри и сепаратори; (**)

  • оборудване за предварително загряване на газа; (**)

  • оборудване за намаляване на нивото на шума; (**)

  • устройства за контрол на потока и налягането за станцията или измерителните уреди; (**)

  • устройства за предотвратяване на образуването на хидрати и лед; (**)

  • устройства за абсорбиране на вибрации и пулсации; (**)

  • устройство за постигане на необходимия профил на потока; (**)

  • други компоненти; (**)

  • документирани разпоредби и системи за осигуряване на качеството. (***)

* винаги е част на измерителната система, когато е наличен

** е част от измерителната система, когато съществува риск, че ще повлияе на измерителната система

*** е част от измерителната система, когато е необходимо да се гарантира цялостта или правилното функциониране на измерителната система
4.1.2 Ако няколко измерителни уреди и/или дебитомери са предназначени за еднa измервателна процедура, тези измерителни уреди се считат за включени в един и същ измерителен модул или измерителна система.

Ако няколко измерителни уреди и/или дебитомери, предназначени за отделни измервателни процедури (различни договори), имат общи елементи (калкулатор, филтри, измерителен преобразувател и т.н.), се счита, че всеки измерителен уред/или дебитомер съставлява, заедно с общите елементи, едно измерителен модул или измервателна система.


4.2 Концепция за измерителна система

Според начина, по който се сумират съответните характеристики на газа, измерителната система може да се състои от (вж. Г.1):

1 Отделни модули (измерителен модул, преобразувател, калориметър и т.н.), които отговарят на изискванията за всеки наличен модул и чиито модули са свързани чрез подсигурени връзки, осигуряващи надежден пренос на данни.

2 Отделни модули, които отговарят на изискванията за наличен всеки модул, но чиито модули не са свързани чрез подсигурени връзки, осигуряващи надежден пренос на данни.

В този случай, документираните разпоредби трябва да осигурят възможност за проследяване на данните, използвани за определяне на съответните измервани величини.

3 Отделни модули, които отговарят на изискванията за всеки наличен модул, като изисквания за отчитане на данни, които не са измерени (например налягане на газа в случай на преобразуван обем) или не се измерват на място (например калоричността на газа, в случай на дистанционно определяне).

В този случай, документираните разпоредби трябва да гарантират:


  • представителността на данните, взети под внимание и

  • възможност за проследяване на данните, използвани за определяне на съответните измервани величини.

Комбинация от случаи 2 и 3 също е възможна.

Законовият орган може да реши, че метрологичният контрол важи за всяка една от горепосочените видове измерителни системи или само за някои видове.



4.3 Измерване на дебита

Няколко различни принципи на физиката могат да се използват за определяне на величините на газа (вж. Г.2).



5 Мерни единици и съкращения
5.1 Мерни единици

Обемът се посочва в кубически метри. Масата се посочва в тонове или в килограми. Енергията се посочва в джаула и/или киловат-часове. Калоричността се посочва в една от тези единици за единица маса или обем при базови условия. За измервания, предоставени от други, свързани измерителни уреди, се прилага списъкът на Международната система от единици (SI).


5.2 Съкращения

За дебити:



  • Qmin: минимален дебит

  • Qmax: максимален дебит

За температура на околната среда:

  • Tam.min: минимална стойност на обхвата

  • Tam.max: максимална стойност на обхвата

За температура на газа:

  • Tmin: минимална стойност на обхвата

  • Tmax: максимална стойност на обхвата

За налягане на газа:

  • Pmin: минимална стойност на обхвата

  • Pmax: максимална стойност на обхвата

За захранваща електроенергия:

  • Unom: номинална стoйност на захранващо напрежение

  • Fnom: номинална стoйност на захранваща честота

СПГ (WME): средна претеглена грешка

МДГ (mpg): максимално допустима грешка

К: калоричност (Hs)

КМ (CVDD): калориметър

МИВ (MMQ): минимална измерена величина за обем и маса

МИВe (MMQe): минимална измерена величина за енергия

Emin: минимално определено отклонение на величината

6 Метрологични изисквания
6.1 Класове на точност

Измерителните системи се класифицират в класове на точност: A, B и C.



6.2 Максимално допустими грешки (МПГ) за измерителни системи

6.2.1 Максимално допустимите относителни грешки, положителни или отрицателни, за измерителни системи, са посочени в Таблица 1. Тези стойности се отнасят за одобрение на типа и за първоначална проверка.



Таблица 1

МДГ за измерителни системи


Максимално допустима грешка при определяне на:

Клас на точност A

Клас на точност B

Клас на точност C

Енергия

± 1.0 %

± 2.0 %

± 3.0 %

Преобразуван обем, преобразувана маса или пряка маса

± 0.9 %

± 1.5 %

± 2.0 %

6.2.2 Големината на максималната допустима грешка (след пресмятане като абсолютна стойност) е равна на или по-висока от минималната определено отклонение на величината Emin, което се дава по формулата:

Emin = 2× MMQ × mpe Където:

MMQ минимална измерена стойност за измерваната величина; МДГ е съответната стойност в таблицата.
6.3 МДГ за модули
6.3.1 Обща част

6.3.1.1 Максимално допустимите грешки, положителни или отрицателни, за измерителни модули (части или функции, както са определени в Таблица 2), са посочени в Таблица 2. Тези стойности се отнасят за одобрение на типа и за първоначална проверка.



Таблица 2

МДГ за измерителни модули

Максимално допустима грешка при:

Клас на точност A

Клас на точност B

Клас на точност C

Измерване на обема при условия на измерване (вж. 6.3.2)

± 0.70 %

± 1.20 %

± 1.50 %

Преобразуване на обема при базови условия или в маса (вж. 6.3.3)

± 0.50 %

± 1.00 %

± 1.50 %

Измерване на калоричност (само за КМ) (вж. 6.3.4)

± 0.50 %

± 1.00 %

± 1.00 %

Определяне на представителна стойност на калоричността

(see 6.3.4)



± 0.60 %

± 1.25 %

± 2.00 %

Преобразуване в енергия (вж. 6.3.4)

вж. 6.5

вж. 6.5

вж. 6.5

6.3.1.2 За обема при условия на измерване, олемината на максималната допустима грешка (след пресмятане като абсолютна стойност) трябва да е равна на или по-висока от минималното определено отклонение на величината Emin, което се дава по формулата:

Emin = 2× MMQ × mpe Където:

MMQ минимална измерена величина;

mpe/МДГ е съответната стойност в таблицата

6.3.1.3 Още повече, когато съответствието с Таблица 1 не може да бъде проверено пряко, съответствието на измерителната система се оценява чрез изчисления. Условно и когато е приложимо, глобалната максимално допустима грешка на измерителната система е равна на корен квадратен от сумата от квадратите на максимално допустимите грешки на следните модули (вж. Приложение В за пример):


  • измерителен модул (измерване на величина при условия на измерване);

  • преобразуване на тази величина в обем при базови условия или в маса;

  • определяне на калоричност.


6.3.2 Измерване на обем при условия на измерване

Максимално допустимата грешка при измерване на обем при условия на измерване важи за одобрение на типа или първоначална проверка, когато:



  • измерителният уред се коригира (или СПГ определена на минимум), когато е необходимо или е приложимо;

  • измерителен уред е регулиран при номинални условия на работа;

  • ефектът от инсталирането е взет под внимание (вж. Приложение Б).

Когато измерителния модул е подложен на първия етап на проверката (преди проверката на място или, ако тази проверка се смята за достатъчна от органа – вж. 10.3), МДГ за тази проверка се изчислява по формулата в Б.6.1.

Забележка: МДГ приложими за измерителни модули, определени за измервания на обем или маса, могат да бъдат по-малки от съответните стойности, определени в други Рекомендации за измерителни уреди (виж също 7.2.1.1). Като следствие от това, към измерителния уред може да е необходимо да се добави корегиращото устройство.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница