Оказионалното словотворчество в анекдотите като източник на комизъм



Дата23.11.2017
Размер141.62 Kb.
#35271


Валентина Бонджолова
оказионалното словотворчество

в анекдотите като източник на комизъм



Абстракт: Статията съдържа разнообразен материал, предоставящ възможност за наблюдение върху особеностите на оказионализмите в анекдотите от словообразувателно и функционално гледище. Обект на изследване са словотворческите прояви в текста на анекдотите. Използвани са методът на лингвистично наблюдение и описание и методът на контекстуалния и лингвистичния анализ.


Ключови думи: анекдот, езикова игра, комизъм, комуникативно недоразумение, оказионализъм, оказионално словообразуване.
Наличието на думи, които могат да бъдат определени като оказионализми в текста на анекдотите, е стимулирано от яркото им присъствие, открояващо се с нетрадиционност и богата конотация. На анекдотите е присъщо измислянето – на ситуации, на герои, на думи. Основната цел в този процес са смехът и забавлението. Оказионализмите, дори непреднамерените, напр. детските, създават комичен ефект. Анекдотите с оказионализми1 са част от т.нар. езикови или лингвистични анекдоти, в които се използват различни форми на езикова игра.

Всъщност анекдотите, които са свързани с оказионално словотворчество, биват два основни вида. При първия вид оказионалната единица функционира като част от текста и е ключов елемент за разбирането му. Разказващият анекдота не претендира за авторство върху нея – той само я пресъздава. При втория вид оказионалната единица се поражда в резултат на стимулирано словотворчество – тези анекдоти имат въпросно-отговорна диалогична структура, те са разговор между разказвача и реципиента, но или реципиентът трябва да поиска да чуе верния отговор, или трябва сам да създаде търсената дума. В повечето случаи оказионализмите се откриват в поантата и именно в разбирането им е ефектът на вица. “Поантата на вица съдържа обикновено един скрит, двойствен смисъл, чието разбиране изисква проницателност.”2

Според Шмельов и Шмельова3 разказвачът на анекдота не претендира за авторство върху текста. Това се отразява и върху използването на оказионализмите в анекдота, тъй като във всички случаи, в които са използвани, именно в декодирането им се състои разбирането, досещането за смешното. Като част от неговия текст те придобиват устойчивост и възпроизводимост, но тя е относителна – само в текста на вица.

Двамата автори сравняват разказването на анекдота с други речеви жанрове, при които се възпроизвеждат готови текстове, напр. молитвата, като изтъкват, че за разлика от тях анекдотът винаги разчита на своята новост. В този смисъл можем да твърдим, че различните прояви на езикова игра и в частност използването на оказионализми допринасят за неговата постоянна новост, тъй като оказионалните единици винаги са съпровождани от усещането за новост. Те са белег за творческа изобретателност, за остроумие и находчивост и са част от колорита в анекдотичния текст. Тъй като в тях е кондензирана мисъл, която трябва да бъде правилно разчетена от слушателя, те спомагат за лаконизма, за краткостта на анекдота4.

Наличието на оказионална лексика в анекдотите е мотивирано от способността им да служат за създаване на смешното. Това вицово начало, смешно остроумие, чрез оказионализмите се постига по възможно най-кондензиран начин – само с една дума. Паси отбелязва, че “В пределите на смешното краткостта е прекалена, нейната извънмерност проличава веднага, щом тя се съпостави с нормалните човешки представи за дължина, обстоятелственост и краткост.”5 Освен краткостта, като средство на смешното се разглежда изненадата, която също се проявява при сблъсъка с оказионализмите, реализиращи се във връзка с теорията за излъганото очакване. Следователно използването им в анекдотите е мотивирано от самата същност на смешното и средствата за неговото създаване. В много случаи смешното е породено от различни контаминации, някои от които напомнят за двусмислици. В рамките на контаминацията Паси поставя и някои смешни имена на герои в комедии, както в прозата и в живота. Неслучайно героите в различни забавно-развлекателни предавания или в разказвани анекдоти са създадени точно по този начин. На същия ефект разчитат различните трансформации на известни собствени имена (напр. Смел Гипсов, Иван Лостов и др.). В анекдотите оказионалното много често е свързано с трансформации на собствените имена, напр. Чебуратор (Чебурашка + Терминатор) (1), Орангутанян, Шимпанидзе (2). Освен това за разбирането им е необходима предварителна информация. Последните две имена имитират фамилии, типични за грузинци и арменци. Ако този факт не е известен на слушащия, той няма да разбере смешното в анекдота, защото няма да породи у него съответните асоциации, гарантиращи удоволствие от разгадаването му. В оказионализма понякога се съдържа недоразказаната част от ситуацията.

(1) Чебурашка много обичал да гледа екшъни, но след това ставал палав и започвал да прави бели. Един ден научил, че крокодилът Гена има “Терминатор”, отишъл му на гости и му се помолил:

– Моля те, чичо Гена, дай ми да гледам “Терминатор”!

Крокодилът обаче знаел, че Чебурашка правел много поразии, и не му го дал. Чебурашка пак му се помолил и той, нали е добър, му го дал.

След два часа се звъни на вратата на крокодила Гена и той пита:

– Кой е?


Чебуратор.

(2) Арменецът Гарабед и грузинецът Гога спорят кой от двата народа е по-древен. Гога заявил:



  • Първият човек се е казвал Шимпанидзе! Чист грузинец!

  • Нищо подобно, уважаеми! – срязал го Гарабед. – Името на първия човек е Орангутанян! Стопроцентов арменец!6

Познанието за типичното звучене на фамилиите у отделни народности е често използвано в анекдотични текстове дори само за идентификация на тяхната принадлежност (3).

(3) Знаете ли, че древните гърци всъщност са били скандинавци: братята Одисейсон, Одикопайсон и сестра им с афро произход Одибери.

Трансформациите, които търпят собствените имена, позволяват да ги разглеждаме като оказионални антрополексеми. Използването им е свързано с предварителни знания за човека и неговия начин на живот, за най-харкатерното в неговия бит, което става повод за създаването на новия вариант. Така например антрополексемата Енгелсон е свързана с главния герой на вица, в който функционира, – Л. И. Брежнев, за когото е присъщо да свързва имената Карл Маркс и Фр. Енгелс (3).

(3) Лети си Карлсон над Червения площад, уморил се и приседнал на прозореца на Брежнев.



  • Добро утро, Леонид Илич!

Брежнев повдигнал глава и направил изненадана физиономия.

  • Това съм аз, Карлсон.

  • Хмм, хмм. – още повече се чуди Брежнев.

– Мен всички ме познават, даже и децата, за мен са написани много книги!

  • Хм, да-а, да-а, а къде е вашият другар Енгелсон?

Разбира се, оказионалните единици не са единственото средство за изграждане на комизма в анекдота – в редица случаи те са съществена част от тези средства.

Анекдотът използва интелектуалния опит на слушателя, както и познанията му като езикова личност. По тази причина е висока честотата на различните прояви на езикова игра. Така например анекдоти от типа “ – Пили ли сте? – Как ще съм пили, аз съм лъв!” или “Учат блондинка да работи с компютър. Казват ù “кликни” и тя кляка” използват силната редукция, присъща за някои диалектни области. Извън това познание смешното не може да бъде разбрано и преживяно. Този тип анекдоти съдържат антанаклазис7, в чиято основа обикновено стоят многозначни или омонимни лексикални единици.

Чрез оказионалната дума в отделни случаи се постига противопоставяне по смисъл или комуникативно недоразумение: „Ами като не с кафе, с какво?”(4).

(4) В бара. Блондинката сервитьорка към посетител:

­­­– Какво обичате?


  • Едно кафе. Ама нескафе!

Блондинката се замисля: „Ами като не с кафе, с какво?”

Някои анекдотични конструкции стимулират създаването на оказионализми. Това са предимно въпросно-отговорни конструкции, при които се предполага, че на първия въпрос слушащият ще отговори отрицателно, но после може и сам да се досети за исканата словотворческа проява: Как се нарича братът на Айнщайн? Цвайнщайн. А жената на Херминатора (Това е прозвище на Херман Майер, известен скиор.)? Фрауминатор. В подобни анекдоти никой не се интересува от реалните факти – има ли Айнщайн брат, или Херминатора – жена. Единствената цел е забава чрез езиковата игра. Всеки следващ въпрос от поредицата стимулира словотворчеството. Извършваната субституция се основава на омонимията между части от името и други лексикални единици. Не е задължително да принадлежат на българския език – по-важното е да се разпознават лесно. Тези анекдоти сближават чувството за хумор у разказвача и у слушателя. На разказвача му харесва да възпроизвежда текстове, чийто комичен ефект се основава именно на новото морфологично членение, като при това се образува несъществуващо означаващо, а за означаемото трябва да се досетиш8. В част от анекдотите оказионалната дума трябва да бъде свързана с конкретно значение, напр. буквие (5), гейка (6) и др.

(5) - Знаеш ли какво е буквие?


  • ....

  • Книга!

(6) - Какво е гейка?

- Гайка с обратна резба.

Във втория вид анекдоти участникът в диалогизирания анекдот трябва да посочи лексикална единица, съответстваща на изтъкнатото значение (7).

(7) - Как се нарича секс между вегетарианци?

- Зеленчукане.

Двата типа анекдоти са сходни по своята структура с гатанката като фолклорен жанр за забавление, като именно по тази причина се срещат и в младежкия жаргон9. В някои случаи част от анекдота е създаването на своеобразен капан за събеседника – подведен от актуализирания вече словообразувателен модел, той да сгреши при декодирането или при образуването на търсената дума (8).

(8) - Голямо, зелено и яде камъни. Що е то?

- Голям зелен каменояд.

- А голямо, зелено и яде пясък?

- Голям зелен пясъкояд.

- Не. Голям зелен каменояд без зъби.

Словообразувателните начини, използвани за създаване на оказионализми в различните вицове, са твърде разнообразни, но превес имат неузуалните – контаминацията, междусловното налагане, субституцията и преразлагането, които са най-атрактивни. Така създадените думи се възприемат като изкривени, деформирани, т.е. тяхната комична форма и структура предизвиква комизъм и в значението им. В новата структура и произтичащо от нея значение лесно се открива подмененият компонент, чието значение се вгражда в оказионалното (9), (10).

(9) Връща се жената, която имала навика да излиза и да си идва с различни подаръци. Носи кожено палто. Съпругът ù злобно казва:


  • О, ново палтенце! Честитутка!

  • О, благодаряст!

(10) Влязъл вълкът в сладкарницата на баба Меца:

- Бабо Мецо, дай ми две тригуни!

- Нямам, свършиха.

- Дай ми тогава три двегуни!

Комичният ефект възниква, защото части от думата са омонимични с други цели думи. Чрез преобразувания в лексемите се създава нова етимологизация и ново значение. Формациите, резултат на словотворчество, се различават от другите варианти на езикови шеги и със сигурност притежават изключителни качества. Това позволява да бъдат разглеждани като „минимални единици на езиковия хумор, негова най-кратка форма”10.

Множество оказионални думи не са създадени само чрез един словообразувателен начин, а използват сложни комбинации. Оказионализмите, образувани чрез контаминация или междусловно налагане, съдържат и елементи на субституция. Така например муутел (11) е образувана от контаминирането на звукоподражанието муу и мотел, но в същото време използва паронимното звучене (парономазията) и наличието на обща част, макар и минимална – звук м, което е типично за междусловното налагане.

(11) Къде се настаняват хората по време на път?

- В мотел.

- А къде се настаняват кравите по време на път?

- В муутел.

Словообразувателното начало е съчетано с фонетична игра. Затова някои думи се възприемат по-скоро като образувани чрез вмятане на отделни звукове, а не като резултат на самостоен словотворчески процес, напр. противозайчатъчен (12).

(12) Заек влиза в аптеката и пита: Извинете, имате ли противозайчатъчни?

Този експресивен похват за създаване на нови думи в младежкия жаргон Цв. Карастойчева определя като преднамерена паронимна замяна или фонетична мимикрия 11.

Много често оказионалната единица се разкрива в диалогичната структура, тъй като диалогът е основно конструиращо средство за анекдота. В значителен брой анекдоти чрез пресъздавания разговор между героите се разкрива ново семантично съдържание на използваните лексикални единици, което има оказионален характер. Така например в лексемата идиотка (13) се изтъква псевдосемантичен компонент „съпруга на идиот”, а не реалният „жена идиот”.

(13) – Ама че си идиотка!

– Ако се бях омъжила за генерал, щях да съм генералша!

Този семантичен признак е подчертан именно чрез втората реплика в диалога, която съдържа данни за словообразувателния модел на включената в него лексикална единица генералша. По същия модел ново семантично съдържание се приписва и на фразеологични единици (14).

(14) - Жена ми с колата е като мълния!



  • Много бързо кара?

  • Не, все удря дърветата.

В единични случаи оказионалната лексика се използва с евфемистични цели, но по този начин по-силно се изтъкват табуираните думи (15). Като своеобразна маска оказионализмите позволяват на слушателите да се посмеят над нещо, което по принцип се смята за неприлично.

(15) Зайо Байо много псувал и на всички животни в гората им писнало. Затова се събрали всичките и решили: Зайо Байо получил заповед вместо псувня да казва някакво цвете. Минала след малко Лиса край Зайо Байо и му казала:

- Е, Зайо, разкатаха ли ти майката?

Зайо много се ядосал и казал:

- Лисо, не ме закачай, защото така съм се набожурил и така ще ти го надетелинча, че момини сълзи ще ти покапят от маргаритката!

За да постигне своите комуникативни цели, анекдотът трябва да разсмее слушателя. В сравнение с други текстове, използващи оказионална лексика, в анекдотите, поради тяхната краткост, по-рядко се съдържат елементи, които да разясняват семантичното съдържание на новообразуванието. Разчита се най-вече на досещането, при което реципиентът сам трябва да възстанови скритата информация. В този процес съществена роля играе неговата езикова компетенция, свързана не само с познания за родния, но и за чужди езици. Затова в анекдотите се използват не само български, но и чуждоезикови елементи, както и различни прояви на междуезикова омонимия. Както изтъква Д. Бутлер, „разпознаването” на смешното става въз основа на интелектуалния опит и багаж и предизвиква чувство на радост („комична радост”) при разбирането12. Неразбирането на анекдота или на някоя лексикална единица в него е знак за ниска интелигентност на героите и евентуално на слушателя. Този, който разкрива грешката, следователно е високо интелигентен. Много често тази роля се изпълнява от слушателя на анекдота, който установява допуснатата грешка (16). Стратегията е популярна в анекдотите за блондинки, полицаи и др.

(16) Еколог си купува яке и внимателно се взира в етикета. След това изпитателно поглежда към продавача и казва обвинително: Питам се колко ли полиестера сте лишили от живот, за да направите това?

В конкретния анекдот на лексемата полиестер се приписва семантично съдържание ‘живо същество’, а високоинтели­гентният реципиент с удоволствие констатира, че му е известно съществуването на такъв синтетичен материал.

В центъра на подобни анекдоти обикновено са чужди думи, чието значение се подлага на деструкция. Така въз основа на паронимно или омонимно звучене се мотивира ново значение (17).

(17) Срещат се двама приятели, които не са се виждали отдавна.



  • С какво се занимаваш напоследък?

  • С маркетинг и лизинг.

  • По-точно?

  • Лепя марки в Централна поща…

За да се изтъкне високата езикова компетентност на участниците в разказването на диалога, се използват и чуждоезикови елементи, които създават комичен ефект. Комуникативното недоразумение между анекдотичните герои може да произтича от междуезикова омонимия (18), в конкретния случай между немски и английски лексеми.

(18) Hемец в лондонски баp:

- Martini, bitte.

- Dry?

- Nein, zwei.

Създаването на оказионализми наблюдаваме в друга група анекдоти – пародийните, при които анекдотичното всъщност е в имитирането на стила на чужд текст чрез различен сюжет. Такава пародийна серия са вариантите на приказката за Червената шапчица. В отделните текстове се разкриват варианти на имената на героите, на местата за живеене и т.н. Така например във варианта по Конфуций героинята се казва Чер Ве На Та-ша, по Айзък Азимов героят е Вълкенис, по Толкин в гората живеят шапипити. Прави впечатление създаването и трансформирането предимно на собствените имена, които са най-атрактивни. Предпочитанията в анекдотите към трансформации на собствените имена в тях са видни и от използваните дотук примери.

В уникалната си структура и значение оказионализмите включват актуални извънезикови факти и предават различни смислови оттенъци. С ярката си образност те позволяват да се създават конкретни внушения, базирани на познанията ни за личностите и фактите от съвременността или за типични анекдотични герои (19).

(19) Петка и Анка са изпратени на разузнаване. За да не ги разпознаят, те се маскират като индианци. Но ги xващaт и започват да ги разпитват:

- Кои сте вие?

- Аз сьм индианка - отговаря Анка.

- А аз... аз... аз съм Индипетка!

Неочакваността на подобни трансформации, ефектът от преразлагането на лексикалната структура и от субституцията принуждават слушателя да анализира внимателно новообразу­ванията и да разгадава езиковата игра, която ги е породила.

В заключение трябва да подчертаем, че анекдотите предлагат голямо разнообразие от оказионални прояви и словотворчески иновации, които винаги са източник на комизъм със своята оригиналност и нетрадиционност. Освен това те мобилизират езиковите познания на слушащия, за да дешифрира правилно оказионализма и да преживее радостта от чутия анекдот. По този начин подобни анекдоти се превръщат в приятно средство за развлечение, съпроводено с чувство на самодоволство от показаната интелигентност и информираност.
Валентина Бонджолова

Окказиональное словотворчество в анекдотах как источник комизма

Резюме

Данное исследование посвящено проблеме возникновения, словообразования, функционирования и восприятия окказионализмов в анекдотах. Они являются основным источником комизма. Окказиональные слова в анекдотах созданы путем переосмысления словообразовательной структуры и семантики или создания новых единиц, чаще всего содержут трансформации собственных имен (антропонимы). Субституция и контаминация, неузуальные возможности словообразования – это самые продуктивные способы, которые вызывают большой коммический эффект. Реципиент должен угадать значения и структуру окказионализма, что бы пережить „комичную радость”, удовольствие от понимания смешного.



1 За наблюденията в работата са използвани около 70 анекдота с оказионални единици в тях, значителна част от които са представяни в различни медии, най-често в „Шоуто на Слави” по bTV.

2 Нойман, Зигфрид. Анекдотът и вицът като средства за социална изява (Бележки върху проблематиката на изследването на анекдота и вица). – В: Проблеми на българския фолклор. Т. 7. Смехът във фолклора. С., 1987, с. 36.

3 Шмелева Е., А. Шмелев. Клишированные формулы в современном русском анекдоте. – В: Труды международного семинара Диалог’2000 по компьютерной лингвистике и ее приложениям. Протвино, 2000.

4 Въз основа на наблюденията си върху анекдотите за Щирлиц А. Архипова привежда статистически данни за това, че анекдотите, в които има каламбур или друга форма на езикова игра, са с обем много често до десет думи, а ако са с обем над 25 думи, в тях рядко има игрословие. Вж. Анекдот и его прототип: генезис текста и формирование жанра. Автореферат на соиск. ученой степени к.ф.н. М., 2003

5 Паси, Исак. Смешното. С., 1979, с. 96.

6 Този анекдот има и друг вариант.

Разговор между баща и син:



  • Тате, откъде са произлезли хората?

  • От маймуните.

  • Е, как така?

  • Ами така! Ето например арменците произлизат от маймуната Макакян, грузинците пък от маймуната Шимпанадзе, а руснаците - от голямата и силна маймуна Горилевич.

7 Ковачевиħ, М. Антанакласичка структура диjалошких вицева, анегдота и афоризама. – В: Зборник радова Филозофског факултета. Сериjа: Српски jезик и књижевност, бр. 4-5 (1993-1994).Ниш, 1996, с. 171-186.

8 Архипова, А. Цит. съч., с. 16.

9 Вж. По въпроса Карастойчева, Цв. Елементи на гатанка в младежкия слянг. – В: Език и поетика на българския фолклор, С., 1980, с. 152-165.

10 Buttler, D. Polski dowcip językowy. Warszawa, 2001, p. 151

11 Карастойчева, Цв. Българският младежки говор. С., 1988, с. 169.

12 Buttler, D. Цит. съч., с. 26.


Каталог: 480 -> pub
pub -> Значение и употреба на предлога ала в съвременния български език
pub -> Св св. Кирил и Методий
pub -> Вербалните игри в рекламните текстове Валентина Бонджолова
480 -> Програма по: к онтрареволюцията срещу революцията във франция 1789-1830
480 -> Програма по нова обща история
480 -> София – Виена – Виенската гора – Баден – Виена – София 5 дни Топ цена: 335 bgn
pub -> Специализиран научен съвет по езикознание при вак
pub -> Валентина Бонджолова
pub -> Словосъчетания с двойна предложна връзка в съвременния български език


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница