Окончателен отчет Договор № рд 10-80/14. 08. 2015
Изтегляне 0.83 Mb.
|
|
окончателен отчет Договор № РД 10-80/14.08.2015 разработване на методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната за нуждите на мярка 8 “инвестиции в горските територии – развитие и подобряване на жизнеспособността на горите” от прср (2014 – 2020 г.) Разработил: .................................................................. доц. д-р Кирил Любенов София, април 2016 С ъ д ъ р ж а н и е част първа Разработване на методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната …………………………….........………… 5 Въведение ……………………………………………………………………….........………... 5
термини и определения .......................................................................................... 7
страни ................................................................................................................... 16
пожари .................................................................................................................. 23
на територията на страната .................................................................................. 33
част втора Пилотно тестване на методиката за определяне на риска от горски пожари на територията на областите Благоевград, София, Смолян и Стара Загора .......................................................................... 37
на страната ............................................................................................................... 37
страната .............................................................................................................. 39
територии на страната ....................................................................................... 42
територии на страната ………….....................................................………......... 43
територии на страната ....................................................................................... 43
територии на област Благоевград ....................................................................... 44
опасност ............................................................................................................... 45
Благоевград ......................................................................................................... 45
на област Благоевград ........................................................................................ 48
областта ............................................................................................................... 49
на областта ……………………....................................................................…..... 49
на област София ..................................................................................................... 51
пожарна опасност ............................................................................................... 52
София .................................................................................................................. 52
областта .............................................................................................................. 53
територии на област София .............................................................................. 55
областта .............................................................................................................. 56
областта .............................................................................................................. 56
територии на област Смолян ............................................................................... 57
опасност ............................................................................................................... 58
Смолян ................................................................................................................. 58
на област Смолян ................................................................................................ 61
областта ................................................................................................................ 61
областта ................................................................................................................ 62
на област Стара Загора ........................................................................................... 63
опасност ................................................................................................................ 63
Стара Загора ........................................................................................................ 64
Загора .................................................................................................................... 65
на област Стара Загора ....................................................................................... 66
областта ................................................................................................................ 67
област Стара Загора ............................................................................................ 67
Смолян и Стара Загора ........................................................................................... 68
Литература ……………………………………………………………………........................ 69 ч а с т п ъ р в а Разработване на методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната Въведение Горските пожари се превърнаха в глобално бедствие, нанасящо огромни щети на горите и горското стопанство в целия свят. Тези пожари в значителна степен се отразяват и върху екологичното равновесие на цялата планета. Като цяло горските пожари оказват отрицателно въздействие върху икономическото, социалното и екологичното състояние на отделни страни и цели географски райони. Резултатите от действието на горските пожари водят до унищожаване на огромни количества ценна дървесина, разстройване и влошаване на горските насаждения, обезлесяване на огромни територии, влошаване на защитните функции на горите, намаляване на водоохранната им роля, увеличава се почвената ерозия, особено в планинските райони. Успоредно с това се влошават условията за земеделско производство, на голяма опасност се излагат животни и хора, производствени сгради и жилища, инфраструктура и други обекти, засегнати пряко или косвено от огнената стихия. Според изследванията и разчетите на американския изследовател д-р Алън Дърник, като резултат от горските пожари нашата планета е претърпяла истинска екологична катастрофа [1]. По данни на горската пожарна статистика, годишно в света се опожаряват от 10 до 15, а в някои години и 20 милиона хектара гори [10]. Само на територията на Европейския съюз за последните 30 години средногодишно се опожаряват по 480 000 хектара гори, като 85% от тях се намират в Средиземноморския район [3]. Данните от нашата горска пожарна статистика показват, че за последните 20-25 години средногодишно у нас се опожаряват по около 10 000 ha гори. Опожарените за същия период горски територии заемат приблизително 5% от общата горска територия на страната ни [9]. От средата на миналия век проблемът с пожарната активност в горите в световен мащаб придоби нови, опасни, а в определени години, и критични измерения. този проблем в най-голяма степен засегна огромни горски територии в САЩ, Канада, Австралия, Русия и страните от Южна Европа. Като илюстрация на тази ситуация може да се посочи следния цитат: “225 000 горски пожара, 2 600 000 хектара опожарена площ в 224 провинции и департаменти в Гърция, Испания, Португалия, Италия и Франция. Само 13 дни без възникнал пожар. Това е накратко разказът за горските пожари от 1989 до 1993 г.” [17]. Статистиките посочват още, че като резултат от горските пожари и борбата с тях се увеличава и броя на загиналите и ранените хора в Австралия, Русия, Гърция, Италия, Португалия, Турция и другаде. В страни като САЩ, Русия и Турция борбата с горските пожари се разглежда като елемент от националната им сигурност. За решаването на посочените проблеми, свързани с отрицателните последици от горските пожари и борбата с тях на национално, регионално и международно ниво, се отделят значителни човешки, финансови, материални и научни ресурси. Значителни средства в това отношение се заделят и в програмите на Европейския съюз за защита на горите на Съюза от пожари. Основните цели на програмите за ресурсно осигуряване на мерките и мероприятията по защитата на горите на Съюза от пожари са насочени към намаляване на броя на възникналите пожари и намаляване на размера на опожарените площи. Основната задача на настоящата разработка е “Разработване на методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната”. За решаването на поставената задача е необходимо: 1) Да се изяснят основните характеристики на понятията пожарна опасност и пожарен риск с оглед определянето и сравненията в пожарната активност в горите; 2) Да се направи кратък преглед на пожарната активност у нас и в други страни с оглед определяне характера на риска от горски пожари; 3) Да се анализират съществуващите концепции и методични подходи при определянето на риска от горски пожари; 4) Да се предложи методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната; 5) Да се извърши пилотно тестване на приетата методика за определяне на риска от горски пожари за посочените в техническото задание области. 1. Гори, горски пожари, пожарна опасност и пожарен риск в горите – термини и определения Във връзка с поставената задача за разработване на методика за определяне на риска от горски пожари на територията на страната, задължително трябва да се дефинират използваните за целта термини и тяхното определение (съдържание). Само при това условие може да се правят коректни анализи, сравнения и оценки на пожарната ситуация в горите в други страни и региони или да се дискутират подобни разработки, свързани с темата. На този етап, а вероятно и в бъдеще, въпреки усилията за унифициране, хармонизиране и утвърждаване на общи или общоприети термини и тяхното определение от учени, научни организации, препоръките на UNECE/FAO, Регламент (EEC) № 2158/92 [17], Европейската информационна система за горски пожари (EFFIS) [15], препоръките в Доклада на Европейската сметна палата (ECA) [2] и др., различията в термините и техните определения, отнасящи се до горските пожари, остават [20, 21]. Този факт е и основната причина в Регламента на Комисията (Regulation (EEC) № 2158/92) за защита на горите от пожари, в чл. 2 да се постанови, че “страните членки трябва да класифицират своята територия по степента на риска от горски пожари”. Следователно, при тази ситуация всяка страна трябва самостоятелно да разработи методика за определяне на риска от горски пожари, която в достатъчна степен отчита своите национални и/или регионални особености, свързани с различията в климатичните условия, горската растителност, топографията, националното горско законодателство, лесовъдските практики и традиции и други особености. Разбира се, трябва да се търсят и общи критерии и показатели за оценка на риска от горски пожари, като тяхното дефиниране трябва да бъде достатъчно точно, ясно и разбираемо. За целите на разработката ще бъдат дефинирани термини, понятия и определения, използвани у нас и сравняването им с използваните в други страни и на ниво Европейски съюз. За тези цели ще се използват следните термини и определения:
1) горска територия (forest land или forest area), което означава площ, заета с горско-дървесна растителност, прието в съответствие с националната дефиниция на понятието гора. 2) друга горска територия или друга залесена площ (other wooded land/area) – това са площи, заети с друга (специфична) растителност, различна от тази, която е включена в понятието гора. 3) незалесена горска територия/площ (non-wooded land/area) – това са други площи, извън определените с понятията гора и друга горска площ, които се намират сред горска територия или са в близост до нея, но не са обект на земеделско ползване. Сумата от така описаните площи определя т. нар. обща горска територия/площ (total forest area). Това понятие, независимо от националните и регионални различия, се използва на международно и европейско ниво. То се приема и у нас. Направените уточнения на посочените термини са изключително важни, с оглед на коректността при провеждане на анализи, оценки и сравнения на международно и национално ниво [10, 17].
Напоследък, и особено за районите на Средиземноморието и Западното крайбрежие на САЩ, се появи и нов термин – урбанизирани гори, т.е. горски територии, наситени с жилищни и др. сгради, в които постоянно или временно пребивават хора. Не се дискутират горските територии и гори в САЩ, Канада и особено в Русия, поради техния мащаб и специфичното им функционално и административно управление, включително и по отношение на горските пожари. Сравненията с тях не е логично да се използват, тъй като в общия случай горските им територии там се разделят на зони: зона с наземна охрана (подобна на нашата), зона с авиационна охрана и зона със сателитен мониторинг. От приведените примери са видни различията и особено разликите в числените характеристики на съдържанието на термините “горски територии” и “гори” в отделните страни и региони. По тези причини за нуждите на настоящата разработка ще се използват определенията горска територия и гора, дадени в чл.2, ал.1, т.1 до т.7 и чл.2, ал.2, т.1, 2 и 4 от Закона за горите/2011 г. [4]. Горски пожари. Логично под термина горски пожар (forest fire) трябва да се разбира пожар, който се разпространява в горска територия, при който гори (изгаря) горска растителност. Предвид на националните различия в понятията горска територия и горска растителност, логична е и разликата в съдържанието на понятието горски пожар в отделните страни и региони. В специализираната литература в САЩ, Австралия, Русия и другаде, горските пожари се представят като растителни пожари (vegetation fire), като част от групата на т.нар. “ландшафтни пожари”. Този термин е пределно общ, тъй като включва и опожаряването на тревни площи, пасища, земеделски територии и др., които не са включени в понятието “горска територия”. Напоследък, във връзка с анализа на причините, водещи до глобалните промени в климата, като фактор се добавят и т.нар. природни пожари или пожари действащи в свободни природни условия (wildland fire). При така дефинираните пожари също гори растителност, без да се уточнява нейния характер, без да се уточнява функционалното предназначение на територията, която обхваща. По този начин, в обхванатата от пожара площ се включват паркове, урбанизирани територии, овощни градини, лозя, земеделски плантации и др. площи с растително покритие. Използването на общите термини в горскопожарната статистика води до значителни различия в данните и некоректност при сравненията и оценките. По тези причини данните, представяни от различни източници (горски администрации, противопожарни служби, общини, НПО и др.), се разминават 2 до 4 и повече пъти. В Европейската информационна система за горските пожари (EFFIS) се отбелязва, че подобни данни са компилирани, т.е. уточнени са на базата на т.нар. compilation protocol. За яснота в настоящата разработка ще се използва класическия термин горски пожар (forest fire), със следното определение: неконтролирано горене на горска растителност, което се разпространява в горските територии и нанася (причинява) преки и/или косвени щети на горите и горското стопанство. Опожарени площи. Принципно този термин означава част от горската територия, която е обхваната от огъня на горския пожар. В литературата и статистиките на отделните страни обаче този термин, преведен на английски език, има различно съдържание, най-често свързано със степента на увреждане на горската растителност, т.е. с щетите, нанесени от пожара. По тази причина се срещат определения като burned area, destroyed area, affected area или swept by fire, damaged by fire и др. Очевидно, не се прави разлика между засегнати площи, опожарени площи, унищожена растителност, увредена гора и т.н. Логично, с един термин трудно може да се характеризира действието на пожара и степента на увреждане на растителността. За нуждите на настоящата разработка под опожарена площ се разбира горска територия или част от нея, обхваната от горския пожар, който е оставил видими белези върху горските растителни съобщества и/или компоненти от тях (торф, мъртва горска постилка и др.). Степента на увреждане на горската растителност е отделен показател и е елемент от методиките за определяне на щетите (загубите), причинени от горските пожари. Под “щети” или “загуби” се разбира паричното изражение на преките или косвените отрицателни последствия от горския пожар. Опожарените от горския пожар площи по лесовъдски признаци се разделят на две категории (групи) – “залесени” и “незалесени (голи)” площи. Каталог: data -> docs docs -> Наредба №39 от 10 април 2006 Г. За строителство в горите и земите от горския фонд docs -> Наредба №1 от 30 януари 2012 Г. За контрола и опазването на горските територии docs -> Наредба №4 от 19. 02. 2013 г за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения docs -> Едър дивеч благороден елен cervus elaphus L docs -> Наредба №1 от 22 декември 2008 Г. За реда и критериите за регистрация за упражняване на частна лесовъдска практика и за извършване на дейности в горския фонд docs -> Наредба за определяне на базисни цени, цени за изключените площи и учредяване право на ползване и сервитути върху гори и земи от горския фонд docs -> Закон за изменение и допълнение на закона за горите docs -> Правилата за маркиране на насажденията, предвидени за сеч, и изготвяне на съпровождащите документи; условията и редът за издаване на позволителното за сеч Изтегляне 0.83 Mb. Сподели с приятели:
|