Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател



Дата28.10.2018
Размер358.21 Kb.
#103568
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН

ПОМАГАЛО

НА СЪДЕБНИЯ ЗАСЕДАТЕЛ

НАКАЗАТЕЛНО ПРАВО
ОБЩА ЧАСТ

Февруари 2012г.

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Наказателноотговорни лица

2. Субект на престъплението

3. Вменяемост и невменяемост

4. Малолетни и непълнолетни

5. Понятие за престъпление

6. Обект на престъплението. Предмет. Средство

7. Вина – същност и определение, форми на вината.

8. Обстоятелства, които изключват обществената опасност и противоправността

9. Стадиите на умишленото престъпление - приготовление; опит; довършено престъпление

10. Съучастие в престъпление – форми на съучастие и разграничения

11. Множество престъпления. Видове усложнени престъпления: продължавано престъпление, съставно престъпление и др.

12. Усложнена престъпна дейност

13. Понятие за наказание. Цели на наказанието

14. Видове наказания. Обща характеристика

15. Принципи за определяне на наказанието

16. Условно осъждане

17. Освобождаване от наказателна отговорност

18. Други основни понятия от наказателното право

1.Наказателноотговорни лица:

Съгл. чл. 31 ал. 1 НК Наказателноотговорно е пълнолетното лице - навършило 18-годишна възраст, което в състояние на вменяемост извърши престъпление, съгласно ал. 2 Непълнолетно лице - навършило 14 години, но ненавършило 18 години - е наказателноотговорно, ако е могло да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си. Три са основните характеристика, за да бъде едно лице накаказателноотговорно:

а) трябва да е физическо лице, тъй като само те могат да носят наказателна отговорност. Юридическите лица било то търговски дружества или юридически лица с нестопанска цел не могат да носят наказателна отговорност и в този смисъл да бъдат осъждани, като отговорност за извършени неправомерни деяния /престъпления/ могат да носят техните управители, респ. служители, за които са налице останалите предпоставки, за да е налице извършено престъпление.

б) наказателноотговорното лице трябва да е пълнолетно

в) наказателноотговорното лице трябва да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си, т.е да е вменяемо.


2. Субект на престъплението.

Понятието субект на престъплението следва да се различава от понятието наказателноотговорно лице. Субект на престъплението включва принципната възможност на едно лице да извърши дадено престъпление и да понесе наказателната отговорност.

Видове субектите на престъплението са общи и специални.

Общ субект на престъплението е налице при всяко престъпление, което започва с „който” напр. чл. 194 НК /кражба/. Тези норми, визиращи отделните състави на престъпленията ни показват, че това престъпление може да бъде извършено от всяко лице, разбира се ако то е вменяемо и е навършило определена възраст.

Специален субект на престъплението е когато самия състав на престъплението изисква то да бъде извършено от точно определено лице: напр. чл. 201 НК т.нар длъжностно присвояване задължително при този престъпен състав освен останалите признаци от състава на престъплението се изисква задължително извършителят да бъде длъжностно лице. Ако извършителят не е длъжностно лице няма да е налице извършено престъпление по чл. 201 НК, а ще е налице напр. обсебване по чл. 206 НК. Също е налице специален субект и при т.нар активен подкуп по чл. 301 НК, където качеството длъжностно лице е признак от състава на престъплението.
3. Вменяемост и невменяемост.

И двете понятия са качества, които касаят субекта на престъплението /извършителя на престъплението/. За да носи едно лице наказателна отговорност, то трябва да бъде вменяемо, т.е да може да разбира свойството и значението на извършеното и да може да ръководи постъпките си - чл. 33 НК. За да бъде определено дали едно лице по смисъла на цитираната разпоредба е вменяемо или не следва да бъде назначена съдебно психиатрична /психологична/ експертиза, тъй като с такива знания съдът не разполага.

Ако се установи, че едно лице е извършило престъпно посегателство, но едновременно с това е действало в състояние на невменяемост се прилага разпоредбата на чл. 24 НПК, т.е наказателното производство се прекратява, тъй като липсва годен субект, които да носи наказателна отговорност.

По отношение на лица, които са действали в състояние на невменяемост могат са се приложат т. нар. принудителни медицински мерки по реда на чл. 89 и сл. НК:

- предаване на близките му, ако поемат задължението да ги лекуват

- настаняване за принудително лекуване в обикновено психо-неврологично заведение;

- настаняване за принудително лекуване в специална психиатрична болница;

Само съда взема решение за принудителни мерки. Тези мерки могат да бъдат прекратени или изменени от съда, поради настъпила промяна в лицето – чл.91. Във всеки случай след изтичане на 6 месечен срок от настаняването в лечебно заведение съдът се произнася за прекратяване, продължаване, заменяне на принудителното лечение.

При определяне на невменяемостта се използват два критерия - медицински критерий – свързан е с причините, които засягат психиката на субекта и могат да го направят невменяем: умствена недоразвитост /олигофрения/ - това е задържане на умственото развитие на лицето, поради недоразвиване на главния мозък. Това се дължи на увреждане на плода или увреждане на мозъка в ранна детска възраст. Тя бива три вида:

- идиотия – пълна липса на интелект и членоразделна реч, безпомощност и невъзможност за действие, лицето е напълно невменяемо;



- имбецилност – нисък интелект и тежко разстройство на речта;

- дебилност – развита реч, способност за ориентация, но неспособност за абстрактно мислене. Те са поначало вменяеми, доколкото не се касае за обществено опасни деяния, свързани със сложни ситуации.

Продължително разстройство на съзнанието – психично заболяване – шизофрения, епилепсия, старческо оглупяване.

Краткотрайно разстройство на съзнанието – функционално смущение в психиката на психично здрав човек. Лицето е поначало здраво, но в резултат на травми или инфекции престава да бъде адекватно към действителността, то е временно, изцяло лечимо – патологично алкохолно опиянение, патологично просънно състояние, сомнамбулизъм. Медицинският критерий е причина в сила да влезе юридическият критерий.

Юридическите критерии биват три групи:

- не разбира свойството на извършеното;

- не разбира значението на извършеното;

- не може да ръководи постъпките си.


4. Малолетни и непълнолетни.

Има три групи лица според достигането им до определена възраст:



- малолетни - до 14 години, за които се смя­та, че не са достигнали нужната възраст за психическа и социална зрелост, която позво­лява да бъдат подложени на наказателна репре­сия. Във всички случай малолетните лица не носят наказателна отговорност и не могат да бъдат наказвани по реда за извършено престъпление. Не носят наказателна отговорност и техните родители, респ. попечители, като по отношение на същите може да бъде ангажирана само т.нар. гражданска отговорност. По отношение на извършените противообществени прояви от малолетните лица законодателят не остава безразличен, тъй като в този случай намира приложение т.нар. Закон за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни ЗБППМН, като по отношение на същите се прилагат .нар възпитателни мерки.

- непълнолетни - не носят наказателна отговорност, ако не могат да разбират свойст­вото или значението на деянието или да ръково­дят постъпките си. В такъв случай по отноше­ние на тях, също както и спрямо малолетните, се налагат възпитателни мерки по чл. 13, ал. 1 ЗБППМН. НК Чл. 31(3) Непълнолетните, на които деянието не може да се вмени във вина, се настаняват по решение на съда във възпитателно училище-интернат или в друго подходящо заведение, ако това се налага от обстоятелствата на случая. (4) По отношение на наказателната отговорност на непълнолетните се прилагат особените правила, предвидени в този



По важни особени правила за непълнолетните: Едно от изискванията е органите, които се занимават с този вид дейност, да бъдат специализирани. В този смисъл са и разпоредбите на чл. 385 и чл. 390 НПК. Това, което касае съда е разпоредбата на чл. 390 НПК, т.е. изискване за законоустановеност на съдебния състав. Председателят на съдебния състав обявява на страните, че съдебните заседатели отговарят на изискванията на чл. 390, ал. 2 НПК (в разпореждане на насрочване съдията-докладчик изисква да му се определят съдебни заседатели със съответната педагогическа специалност или в съдебния протокол).

Изключения, при които делата се разглеждат по общия ред – чл. 394 НПК:

1.Съучастие с пълнолетно лице - следва да се спазват особените правила относно събирането на данни за личността на непълнолетния, призоваването на законните му представители, участието на прокурор, недопускането на частен обвинител срещу непълнолетния, временното му отстраняване от съдебната зала и др. В този случай делото може да се разгледа по реда на бързото производство, по при спазване на тези изисквания.

2.Когато е привлечен към наказателна отговорност, след като е навършил пълнолетие. Релевантният момент е привличането, а не внасянето на делото в съда.



Разглеждане на съдебните дела при закрити врати – чл. 391, ал. 1 НПК.

Открито съдебно заседание се провежда само по изключение е когато е в обществен интерес.

Отстраняване на подсъдимия от залата в негов интерес – чл. 393 НПК.

Задължителна защита – чл. 94, ал. 1, т. 1 НПК:

Непълнолетието е абсолютно основание за задължителна защита. Когато непълнолетният обвиняем (подсъдим) няма защитник - адвокат, органите на предварителното следствие и съдът са длъжни да назначат за защитник лице с такава професия, независимо от това дали някой от неговите близки е поел защитата му. Липсата на защитник е съществено процесуално нарушение.



Родители, попечители, настойници

Роля – да съдействат на съда за изясняване на всички обстоятелства по делото, отнасящи се до обвинението и личността на подсъдимия.



- пълнолетни - след 18 години, за които се смя­та, че са достигнали нужната възраст за психическа и социална зрелост, която им поз­волява да бъдат подложени на наказателна реп­ресия.

Психолог и педагог при разпита на непълнолетния - само когато е необходимо, т.е. участието му не е задължително, а е по преценка на съда с оглед целите на правосъдието – чл. 388 НПК. Изслушва се становището му и може да задава въпроси. Не е свидетел, не е вещо лице, а ролята му е подпомагат съда и органите на предварителното следствие със своите специални знания в разпита.

Допълнителни страни: В производството не участва частен обвинител – чл. 392, ал. 4 НПК.

Пострадалият може да се конституира като граждански ищец. Непълнолетният отговаря по гражданския иск, а родителите носят солидарна отговорност (като граждански ответник) за неупражнен родителски надзор.

По отношение на непълнолетните извършители на престъпления могат да се налагат само определен вид мерки за неотклонение, като най-тежката мярка за неотклонение задържане под стража се взема само в изключителни случай.

При непълнолетните извършители на престъпления наказанието лишаване от свобода винаги се редуцира /намалява/ спрямо това предвидено за пълнолетните извършители, като по отношение на непълнолетните не може да бъде наложено наказание доживотен затвор.

Спрямо непълнолетните могат да бъдат налагани само четири вида наказания: лишаване от свобода, пробация, обществено порицание и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност.

Институтът на условното освобождаване /УО/е приложим и по отношение на непълнолетните извършители, като законодателят е предвидил по –благоприятни условия за прилагане института на УО, като напр. изпитателния срок е от една до три години, докато за пълнолетните е предвиден срок от две до пет години.

При непълнолетните извършители на престъпления законодателят е предвидил и института на освобождаване от наказателна отговорност, когато престъплението е извършено поради увлечение или лекомислие.



-Увлечението изразява емоционално-волевото състояние на непълнолетния в момента на извършване на престъплението и се характеризира с понижен самоконтрол под влияние на дадени обстоятелства.

- Лекомислието е свързано с интелекта на непълнолетния и изразява недостатъчната му способност правилно да преценява характера, значението и запретеността на престъпното деяние, последиците от извършването му и др.

Спрямо това лице се прилагат възпитателни мерки по ЗБППМН, като преценката за това дали спрямо това лице може да се приложат успешно тези мерки е на решаващия орган.

Въпросите, свързани с прилагане но особените правила по отношение на непълнолетните са с особено важно значение и следа да се съблюдават много стриктно от всички органи, както на досъдебното, така и на съдебното производство.

Когато се решават въпросите свързани с наказателната отговорност на един непълнолетен извършител на престъпление следва решаващият състав / съдия и съдебни заседатели/ да има предвид особеностите на всеки отделен случай – възраст, мотиви, подбуди, влияние от други лица, обстановката, в която лицето е израснало, начина му на живот и т.н. но следва да се има предвид и това, че все пак се касае за лица, които не следва да бъдат третирани като пълнолетните извършители на престъпленията поради това, че се касае за една особена преходна възраст. Поради тази причина е от изключително важно значение при разследването на такива престъпления и при самото им решаване в съдебната фаза на процеса да участват добре обучени специалисти – психолози, педагози, които следва не само да намерят правилния подход при разкриване и наказване на едно такова престъпление, но и да помислят и преценят доколко наказанието, което бъде определено за този извършител ще е превъпитателно и доколко то ще въздейства за неговото поправяне. В този смисъл тежестта на едно наказание без значение дали се касае за пълнолетни или непълнолетни не е основното и най-важното, с помощта на което биха се постигна целите на наказанието. Една навременна реакция от страна на разследващи органи и съд би се оказала по-добрия коректив за поправително възпитателно въздействие както по отношение на самия извършител така и по отношение на останалите потенциални извършители на престъпления.


5. Понятие за престъпление.

Престъплението - чл. 9. (1) е това общественоопасно деяние (действие или бездействие), което е извършено виновно и е обявено от закона за наказуемо.

Всяко престъпление съдържа пет елемент, като при липса само на едно от тях не е налице престъпление:

а) деяние – външно проявен съзнателен волеви акт. Самото деяние може да бъде изразено както чрез действие напр. отнемане на чужда движима вещ, така и чрез бездействие и пак да бъде престъпно напр. неплащане на издръжка, медицинска сестра не е поставила животоспасяваща инжекция на тежко болен пациент, затаяване на истина когато едно лице е призовано като свидетел и т.н.

Извършването на престъпление преминава два етапа - идеята в съзнанието на човека – правото не се интересува от нея, мисълта, чувствата, емоциите, ако не намерят външна проява не са укорими; самото престъпление – релевантност, от него се интересува правото



б) обществена опасност – да засяга обществените интереси, като ги уврежда или застрашава;

- противоправно – да противоречи на нормите на правото;

- наказуемо – да е обявено от закона за наказуемо;

- виновно – субективно свойство - психическото отношение на дееца към извършеното деяние.



6. Обект на престъплението. Предмет. Средство.

Обект обществените отношения - представляващи система от точно определени правни връзки м/у членовете на обществото.

Видове обекти:

  • общ – отразява цялата съвкупност от обществени отношения, които са в определен етап от развитието на обществото;

  • родов / групов / - еднакви, близки или сродни обществени отношения, засягащи престъплението – по него са подредени главите в особената част. Пример за засягане на такива обществени отношения са правото на собственост, правата на личността и др.;

  • непосредствен /конкретен/ - конкретно обществено отношение, което деянието уврежда.

Следва да се прави разлика между обект, предмет и средство на престъплението.

Обект са обществените отношения, които се засягат като цяло напр. обществените отношения свързани с опазване правото на собственост, предмет е това, върху което се въздейства по отрицателен начин напр. При кражбата се посяга върху определена собственост – чужда вещ: пари, ценни премети, превозни средства и т.н.



Средство – вещта, чрез която се въздейства върху предмета, напр. един нож, които е послужил за извършване на едно убийство. Или някакъв предмет, които е послужил разрушаване на здраво направена преграда при взломната кражба.

От изключително важно значение е да се прави разграничение между предмет и средство, като в определени случай една вещ може да играе ролята на предмет напр. кражба на една пушка, в други случай същата тази вещ може да играе ролята на средство за извършване на престъплението напр. със същата тази пушка е убит човек. В този смисъл не съществува точен списък, които да определи кои са предмети и кои са средства за извършване на престъпления, а във всеки конкретен случай трябва да се преценява.


7. Вина – същност и определение, форми на вината.

Вината е единственият елемент на престъплението, която засяга неговата субективна страна и както и останалите елементи е задължителна, за да е налице извършено престъпление. Най-общо казано: Вина е психическо отношение на дееца, към извършеното от него обществено опасно деяние и за неговите обществено опасните последици. Съществува една особеност на вината в гражданското и наказателното право. Докато в гражданското право вината се предполага до доказване на противното, в наказателното право трябва да се докаже, като всеки е невиновен до доказване на противното. Следва да се има предвид и това, че всяко лице спрямо, което е повдигнато обвинение без значение от това в коя фаза се намира производството следва да се третира като невиновен с всички произтичащи от това последици до доказване на неговата вина.

Формите на вината са две:

- умисъл

- непредпазливост

Умисъл – чл.11(2)НК деянието е извършено умишлено, когато деецът е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици и е искал /желал/ тяхното настъпване.

Видове умисъл :

- Пряк – когато деецът съзнава, действа, иска настъпването на общественоопасните последици. За да е налице пряк умисъл е необходимо деецът да извършва деянието, с цел да постигне точно този резултата. Напр. стрелям по някого, като целта ми е да убия жертвата. В този смисъл върша определено действие, за да постигна точно определен резултат. Престъпленията, които са извършени при пряк умисъл са най-тежко укорими.



- Евентуален умисъл – деецът допуска без пряко да цели, че е възможно да настъпят обществено опасни последици, т.е. с това деяние той цели пряко други последици, които не са включени в състава на престъплението, но заедно с това, той съзнава, че е възможно да настъпят други последици. Например: минавам по пешеходна пътека с автомобила си с висока скорост, като бързам да стигна до точка А. Виждам, че на пешеходната пътека пресича човек. Принципно съзнавам, че е възможно да го блъсна и той да пострада, но моята цел да стигна до точка А е по-важна и без да намаля скоростта блъскам човека, намиращ се на пешеходната пътека. При евентуалният умисъл целта, която трябва да постихна е различна, но съм безразличен към настъпването на определен резултат /блъскането на пешеходеца/ въпреки, че предвиждам настъпването на този общественоопасен резултат.

Значение на умисъла - тази форма на вината е с много широко приложно поле. С изключение на престъпленията, относно които законът изрично предвижда непредпазливост, всички останали по своя характер са умишлени. Умишлените деяния са по-тежко укорими от непредпазливите и за тях законодателят е предвидил по-тежки наказания. Около 90 % от престъпленията са умишлени.

Освен посочените два вида умисъл, които са важни следва да се има предвид, че съществуват и други видове умисъл като: афектен умисъл – в резултат на определени причини субектът извършва престъплението в състояние на силно раздразнение, при което доминират чувствата и емоциите; предумисъл – характеризира се с три елемента - значителна раздалеченост от момента на вземане на решението, до момента на извършването на престъплението; решението е взето в спокойно състояние, след като субекта е обмислил детайлите. Според времето на извършването - предварителен – решението е взето предварително; внезапен умисъл – непосредствено преди извършването на самото престъпление.

Непредпазливост – чл.11(3) НК деецът не е предвиждал изобщо настъпването на обществено опасни последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди или макар да ги е предвиждал е смятал да ги предотврати.

Непредпазливостта се проявява в две форми:

престъпна самонадеяност - характеризира се с два момента – интелектуален момент – съзнаване на обществено опасния характер на деянието, предвиждане на последиците; волеви момент – включва увереността на дееца, че обществено опасните последици няма да настъпят.

- груба небрежност – тук липсва интелектуалният момент, деецът изобщо не съзнава настъпването на последиците. Но за деецът съществува задължение и възможност за предвиждане на последиците. Тук отговорността се носи за това, че лицето макар и да е нямало възможност да предвиди последиците, то е проявило немарливост или невнимателност по отношение на своите задължения.

Непредпазливите деяния са наказуеми само в предвидените от закона случаи !!! В този смисъл както умишлено, така и непредпазливо може да е едно убийство, причиняване на телесна повреда, унищожаване на една вещ. Не може да е непредпазлива една кражба, изнасилване, грабеж и т.н. Винаги, когато в престъпния състав съществува някаква цел, намерение се касае за умишлено престъпление.


8. Обстоятелства, които изключват обществената опасност и противоправността.

В наказателното право съществуват определени обстоятелства, които изключват обществената опасност и противоправност на едно деяние, което принципно съдържа белезите на престъпление, но поради липса на тези два основни елемента като обществена опасност и противоправност не представляват престъпления и ако са налице тези обстоятелства лицето следва да бъде оправдано. Това са:



а) Малозначителност – Чл.9 НК (2) Не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна – формално има осъществен състав на деянието, но то няма да е престъпление поради по-малката степен на обществена опасност. Пример за малозначеителност е кражба на едно копче. Формално погледнато са налице всички елементи на престъплението кражба, но поради своята малозначителност деянието не е престъпно и лицето няма да признато за виновно.

б) Неизбежна отбранаЧл. 12. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана - за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. При нея се причиняват вреди, щети на нападателя, но това трябва да е в рамките на необходимите предели. НО е специален институт на НП, определящо е нападението – човешки действия насочени с/у друго лице. То трябва да е насочено към увреждане на един правно защитен интерес; да бъде непосредствено, т.е. да е започнало и да не е завършило; да бъде противоправно; да бъде действително. Отбраната трябва да е насочена с/у нападателя – неговия живот и здраве и имущество. Отбранителното деяние, може да извърши всеки гражданин или нападнато лице. Нанесените вреди да са в рамките на необходимите предели. Чл.12 (2) Превишаване пределите на неизбежната отбрана има, когато защитата явно не съответствува на характера и опасността на нападението. Например посегна да ударя някого с шамар, а нападнатото лице ми нанесе смъртоносен удар. В този смисъл извършеното няма да бъде при условията на неизбежна отбрана и нападнатият ще си понесе съответната наказателна отговорност. (3) Няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище. (4) Деецът не се наказва, когато извърши деянието при превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако това се дължи на уплаха или смущение., като уплахата или смущението следа са се преценява за всеки случай отделно като се имат предвид особеностите на отделната личност.

в) Крайна необходимостЧл. 13. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено от някого при крайна необходимост - за да спаси държавни или обществени интереси, както и свои или на другиго лични или имотни блага от непосредствена опасност, която деецът не е могъл да избегне по друг начин, ако причинените от деянието вреди са по-малко значителни от предотвратените. (2) Няма крайна необходимост, когато самото отбягване от опасността съставлява престъпление. Водещо е възникналата опасност – непосредствена – започнала, но не приключила; да е действителна - природни сили, авария, повреди в инсталацията и др. Изисквания към отбраната - да няма друг правомерен начин, за избягване на опасността, т.е. крайната необходимост да е последно средство; причинените вреди да са по-малки от предотвратените. Вредите причинени при крайна необходимост се възстановяват.

г) Оправдан стопански риск – възможен е само в икономиката, създаден е с цел да се подтикнат стопанските ръководители да експериментират нови технологии. Чл. 13а. (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при оправдан стопански риск - за да се постигне съществен общественополезен резултат или да се избягнат значителни вреди, ако то не противоречи на изрична забрана, установена с нормативен акт, отговаря на съвременните научно-технически постижения и опит, не поставя в опасност живота и здравето на другиго и деецът е направил всичко, зависещо от него, за предотвратяване на настъпилите вредни последици.

9. Стадиите на умишленото престъпление - приготовление; опит; довършено престъпление.

Стадиите съществуват само при умишлените престъпления, защото при тях деянието има определена насоченост, която би могла да доведе до извършване на престъплението. Тези стадии на умишлена престъпна дейност не са задължителни напр. не всички престъпления задължително включват приготовлението, за да бъде довършено едно престъпление. Самото обстоятелство, че е налице приготовление към извършване на определено престъпление повишава неговата обществена опасност и води до налагане на по–тежко наказание. Напр. едно убийство, като деецът при осъществяване на престъплението е следял жертвата, набавил си е оръжие за извършване на убийството и т.н. При непредпазливите престъпления няма стадии - съществува “поглъщане между стадиите” и довършеното престъпление.



Приготовлениепредварителна, организационна дейност предхождаща умишленото престъпление. Чл. 17. (1) Приготовление е подготвянето на средства, намирането на съучастници и изобщо създаването на условия за извършване на намисленото престъпление, преди да е почнало неговото изпълнение. Приготовлението е винаги субсидиарна /незадължителна/ форма, то не е част от престъплението. Приготовлението е наказуемо само в определени случай, когато самия закон го предвижда и доколкото не се е стигнало до извършване на самото престъпно деяние. Напр. няма да носи отделна наказателна отговорност едно лице за подготвителните действия, ако се е стигнало до извършване на самото престъпление. Наказуемо е при по-тежките престъпления - против републиката; умишлените убийства; квалифицираните състави на кражба и грабеж. Доброволен отказ – лицето да осъзнава, да са на лице всички възможности за извършването на престъплението и въпреки това се отказва. Деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да извърши престъплението.

Опит - това е започналото изпълнение на умишлено престъпление, при което изпълнителното деяние не е довършено или макар да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на това престъпление - чл.18 (1) НК. Напр. Насочил съм огнестрелно оръжие към някого, но не стрелям по една или друга причина. Тук имаме започнало изпълнително деяние, но то не е довършено. Следва да се прави разлика между довършеното престъпление опита и приготовлението.

Приготовлението е предварителна дейност, която предшества изпълнението на престъплението и само създава условия за неговото осъществяване. Опитът е вече самото това изпълнение, при което визираното от състава общественоопасно деяние е започнало, но за разлика от довършеното престъпление, това деяние не е завършено, или макар да е довършено, не е довело до указания в закона и искания от дееца престъпен резултат.

Опитът е междинен стадий между приготовлението и извършеното престъпление, той може да се извърши с действие и с бездействие.

Видове опит:

- недовършен опит - изпълнителното деяние не е доведено до край, прекъснато е;

- довършен опит - при него изпълнителното деяние е довършено, но не са настъпили обществено опасни последици, по различни причини, които стоят вън от субекта.

Причините за недовършеността могат да се дължат на: външно естество; грешки на дееца, относно метода, средствата.

Наказуемост на опита – чл.18 (2) НК- При опит деецът се наказва с наказанието, предвидено за довършеното престъпление, като се взема предвид степента на осъществяване на намерението и причините, поради които престъплението е останало недовършено.

Доброволен отказ – чл. 18(3) НК При опит деецът не се наказва, когато по собствена подбуда се е отказал да довърши изпълнението на престъплението или е предотвратил настъпването на престъпните последици

Довършено престъпление – на лице е престъпния резултат, предвиден в правната норма.

10. Съучастие в престъпление – форми на съучастие и разграничения.

Съучастие задружно умишлено участие на две или повече лица в осъществяването на едно престъпление. Съучастие има само когато има извършител. Съучастническата дейност е комплексна дейност, всеки лично допринася за реализирането на престъплението и носи отговорност. За да е налице съучастие трябва да има най-малко две наказателноотговорни лица, които осъществяват своите деяния със задружни усилия, като следва да има причинна връзка с деянието и престъпния резултат.

Основни форми - чл. 20. (1) Съучастници в извършването на умишлено престъпление са извършителите, подбудителите и помагачите.

- Извършителство - извършител е този, който участва в самото изпълнение на престъплението.

По принцип най-тежко се наказва извършителя на престъплението. Самите извършители на престъплението могат да са повече от един, като всеки от тях участва в изпълнителното деяние, като извършва дейност, която е сходна с тази на другия извършител, напр. всеки стреля по жертвата или когато става въпрос за по-сложно изпълнително деяние става чрез разпределяне на ролите. Напр. при грабеж може единия от извършителите да осъществи самата принуда /блъскайки жертвата и сломявайки нейната съпротива/, а другото лице да отнеме вещта, предмет на грабежа. В този случай е налице т.нар. съизвършителство, като и двете лица отговарят като извършители. Не е налице съизвършителство, кога едно наказателноотговорно лице ползва друго наказателнонеотговорно лице напр. баща кара своето малолетно дете да краде. В този случай е налице т.нар. посредствено извършителство и наказателна отговорност като за извършител ще носи бащата за деяние извършено от неговото дете. Не следва да се смесва хипотезата, когато едно наказателноотговорно лице /малолетно, невменяемо/ извърши определено престъпно деяние напр. и открадне една вещ, без за това да имаме въздействие от друго лице напр. бащата, в този случай последния няма да отговаря като посредствен извършител за деяние извършено от друго лице.



- Подбудителствоподбудител е този, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението. От обективна страна - той въздейства в/у психиката на друго лице, като го кара да взема решение за участие в извършването на престъпление. От субективна страна – умисъл /пряк или евентуален/, неговата воля се превръща във воля на другите съучастници. Това, което следва да се има предвид е, че дейността на подбудителя следва да е такава, че да е довела до вземане на решение за извършване на определено престъпление. Напр. въздействам върху определено лице като го карам да извърши кражба. До този момент това не е взело решение и е нямало намерение да върши кражба. Моята роля е оказало решаващо въздействие и това лице е взело конкретно решение за извършване на конкретно престъпление. Ако лицето върху което съм въздействала преди това е взело решение да извърши тази кражба моята дейност няма да бъде като на подбудител, а евентуално мога да нося отговорност като за помагач /ако съм му дал някакъв съвет/. Има различни начини и средства, в зависимост от характера на престъплението, личността и др. Използват се два метода – на убеждение – води до съгласие на извършителя и на принуждение – нямаме съгласие на извършителя, той действа от страх. Наказателната отговорност за подбудителя възниква от момента, когато склоняемото лице започва да извършва престъплението. Ако не се стигне да извършване на престъпление подбудителят макар и довършил своята дейност няма да носи наказателна отговорност и няма да бъде наказван за тези си свой действия. Т.е винаги се стига до налагане на наказания само и когато е извършено определено престъпно деяние.

- Помагачествопомагач е този, който умишлено е улеснил извършването на престъплението чрез съвети, разяснения, обещание да се даде помощ след деянието, отстраняване на спънки, набавяне на средства или по друг начин. Помагачът винаги се явява, след като вече у извършителят е взето решение да извърши престъпление. Помагача действа за другиго, и има място до довършване изпълняването на престъплението. Той улеснява извършителя не само преди, но и по време на осъществяване на престъплението. След приключване на осъществяването на изпълнителното деяние, няма място на помагачеството като форма на съучастие. Ако се оказва някаква помощ след извършване на престъплението може да бъде отделен вид вторично престъпление, но не и съучастие. По своето съдържание помагачеството може да е физическо и интелектуално. Физическото помагачество - отстраняването на спънки, набавяне на средства и др. Интелектуалното помагачество – даване на съвети, разяснения, обещаване на помощ след извършване на престъплението и др.

11. Множество престъпления. Видове усложнени престъпления: продължавано престъпление, съставно престъпление и др.

Множество престъпления – когато едно лице извърши две или повече отделни самостоятелни престъпления. В зависимост от това дали за някое от извършените престъпления, лицето е осъдено с влязла в сила присъда, множеството се дели на - съвкупност от престъпления и рецидив.



Съвкупност - множеството престъпления не са разделени във времето с влезли в сила присъди. Съвкупността бива два вида:

- идеална съвкупност - налице е когато едно лице с едно деяние извърши няколко престъпления. Напр. убиецът стреля, куршумът рекушира и наранява друго лице, рекушира и чупи витрина – три престъпления – убийство, телесна повреда, унищожаване или повреждане на чужда вещ.



- реална съвкупност - тези две или повече престъпления се извършват с две или повече деяния. При нея връзката м/у престъпленията е само в единството на субекта, а не в единството на деянието както е при идеалната съвкупност. Между тях може да има интервал, но не трябва да има влязла в сила присъда, за някое от тях.

Класификация на реалната съвкупност - еднородна - един вид престъпления /само кражби/; разнородна - когато престъпленията са от различен вид /кражба, изнасилване/.



Наказуемост на съвкупностите – всяко едно престъпление трябва да се констатира от съда и да наложи наказание, след което се налага едно общо наказание – не сбора, а най тежкото. Чл. 23. (1) Ако с едно деяние са извършени няколко престъпления или ако едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът, след като определи наказание за всяко престъпление отделно, налага най-тежкото от тях. Към това най-тежко наказание се присъединяват задължително и другите наложени наказания – пробация, обществено порицание, лишаване от права. Освен това задължително присъединяване на трите наказания е предвидено и факултативно присъединяване на наказания – глоба, конфискация. Когато наказанията са различни по вид и някое от тях е глоба или конфискация, съдът може да го присъедини изцяло или отчасти към най-тежкото наказание. Съдът може да увеличи най-тежкото наказание с ½ от него – това е възможно само ако наложените основни наказания са от един и същ вид. Така увеличеното наказание не трябва да надхвърля сбора от отделните наказания.

Рецидив – множество при което лицето е осъждано за това, но е извършило нови престъпления.

Видове :


Общ /разнороден/ - чл. 27. (1) Когато едно лице извърши престъпление, след като е осъдено с влязла в сила присъда на лишаване от свобода, но преди да е изтърпяло това наказание, съдът присъединява към неизтърпяната част изцяло или отчасти наказанието по втората присъда, ако то е лишаване от свобода.

- Специален /повторен/ - чл. 28. (1) Предвиденото в особената част на този кодекс наказание за престъпление, извършено повторно, се налага, ако деецът е извършил престъпление, след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление - тази разпоредба се прилага и когато се касае за еднакви по вид престъпления против обществената и личната собственост.

- Опасен – най тежката форма. Ако лицето е осъдено ефективно за тежко умишлено престъпление след което извършва ново умишлено престъпление. Имаме две осъждания, като второто е опасен рецидив. Опасен рецидив не се прилага ако са минали 5г. от изтърпяване на наказанието от предишното осъждане. Ако лицето е непълнолетно и са на лице много присъди не се прилага опасен рецидив.

- Пенетенциарен – многократно влизане в затвора.



12. Усложнена престъпна дейност.

При усложнената престъпна дейност се касае за едно престъпление, но то се характеризира са определено усложнение. В този смисъл след като е налице едно престъпление се налага едно наказание.

Видове усложнена престъпна дейност:

- Продължено, удължено, трайно престъпление - извършва се едно деяние, с което продължително и непрекъснато се осъществява състава на престъплението, докато не настъпят причините, които да го прекратят /при неплащане на издръжка/.

- Продължавано престъпление – когато две или повече деяния, които осъществяват поотделно един или различни състави на едно и също престъпление, са извършени през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Престъплението е една серия от престъпни деяния от един същ вид /серия от кражби, серия от убийства и др./

- Сложно съставно престъпление - състои се от две или повече деяния, които взети самостоятелно представляват самостоятелни престъпления, имат самостоятелна наказуемост. Взети заедно образуват своя нак.пр. характеристика и своя наказуемост – грабеж - състои са от принуда - против личността и кражба - против собствеността.

- Двуактно престъпление - състои се най-малко от две деяния м/у които съществува функционална връзка. Сами по себе си те не съставляват престъпление. Но взети заедно, ако едното е то съставляват престъпление - напр. злепоставяне - излагане на опасност на живота или здравето на лицето; непритичване на помощ на едно такова лице.

- Многоактно престъпление - системно извършване - три или повече еднородни деяния с многократни решения. Системна употреба на наркотици. Престъпления извършени по занаят – вид престъпления на системно извършване, но не само че има три или повече деяния /еднородни/, но деецът трябва да получава системни доходи, да е обърнал тази дейност в свое препитание.



13. Понятие за наказание. Цели на наказанието.

Наказанието е установена от закона мярка за държавна принуда, която се налага от съда на едно лице, извършило престъпление и с това се засягат определени негови права и интереси, като по този начин се дава една отрицателна оценка от името на държавата и обществото спрямо него и се използва за постигането на определени цели.



Цели на наказанието: установени и посочени в закона - онзи резултат, който трябва да се получи с неговото налагане и изпълнение. Цели за пълнолетни – чл.36; за непълнолетни - чл.60; превъзпитание и подготовка за обществено полезен труд.

- Към наказания - лична превенция;

- Към обществото - генерална превенция;

Пълнолетни - 3 цели - да се поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави; да се въздейства предупредително върху него и да му се отнеме възможността да върши други престъпления; да се въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

Непълнолетните - чл.60 Наказанието на непълнолетните се налага с цел преди всичко да бъдат те превъзпитани и подготвени за общественополезен труд. При налагането на наказанието на непълнолетните се държи сметка много повече за личната превенция отколкото за генералната както е при пълнолетните. Наказанието не се налага самоцелно. Макар и обусловено от извършеното престъпление неговата цел не е голо възмездие.

14. Видове наказания. Обща характеристика.

Лишаването от свобода /ЛОС/ - засягат се правата на осъдения свободно да се предвижва и да променя местопребиваването си – чл.39-42 НК. Това е най-често срещаното наказание. Това е срочно наказание – може да се установи за срок от 3 месеца до 20 години. По изключение по може да бъде за срок до 30 години, при замяна на доживотен затвор; при множество престъпления – съвкупност и рецидив; при особено тежки умишлени престъпления /за кражба в особено големи размери, представляваща тежък случай /. Точният срок на наказанието лишаване от свобода се определя в присъдата за всеки конкретен случай, следователно като влезе в сила присъдата, предстои изпълнението на наказанието.

Режими на наказанието ЛОС - пет вида режими за изтърпяване на наказанието ЛОС - лек, общ, строг и специален /за рецидивисти/. Редът и начина на изпълнение на наказанието както и неговите режими се определят от ЗИНЗС.

- Доживотен затвор – чл. 38 принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието. Доживотен затвор се налага, когато извършеното престъпление е изключително тежко. Може да бъде заменено с наказание ЛОС за срок от 30 години, ако осъденият е изтърпял не по - малко от 20 години.- Най тежкото наказание е - доживотен затвор без замяна – предвиден в особената част на НК за даден вид престъпления, ако извършеното престъпление е изключително тежко. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи на лице, което по време на извършване на престъплението не е навършило 20 години, а по отношение на военнослужещите, както и във военно време – 18г. Наказанието доживотен затвор без замяна не може да се наложи и на жена, която се е намирала в състояние на бременност по време на извършване на престъплението или на постановяване на присъдата. Чл. 38а. (1) Доживотен затвор е принудително изолиране на осъдения до края на живота му в места за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода.



- Пробация – съвкупност от ограничителни мерки за въздействие и контрол без ЛОС, които се налагат заедно и по отделно. Наказанието пробация е сравнително ново наказание, което се предвижда като алтернатива на наказанието лишаване от свобода. По принцип се прилага по отношение на лица, които за пръв път вършат престъпление. Това наказание е свързано с ограничаване на свободното предвижване на дееца, но не с ЛОС. Ограничителните мерки включват - задължителна регистрация по настоящ адрес; задължителни периодични срещи с пробационен служител; ограничения в свободното придвижване; включване в курсове за професионална квалификация, програми за обществено въздействие; поправителен труд; безвъзмезден труд в полза на обществото. Първите две мерки са задължителни и винаги се налагат, когато се налага наказание пробация. Останалите не са задължителни и се налагат, ако решаващият орган прецени за необходимо.

- Конфискация - имуществено наказание - принудително и безвъзмездно отчуждаване в полза на държавата на имущество, принадлежащо на осъденото лице. Чл. 46 НК. При конфискация държавата отговаря до размера на стойността на конфискуваното имущество за възстановяване на вредите, причинени с престъплението, и след това и за задълженията на осъдения, възникнали до възбуждането на наказателното преследване, когато останалото негово налично имущество не е достатъчно за възстановяване на вредите и за изплащане на задълженията. Конфискация не се постановява, ако виновният не притежава налично имущество. Не подлежат на конфискация необходимите на осъдения и неговото семейство вещи за лично и домашно ползване, за неговото занятие, средства за издръжка на семейството му за една година. Конфискацията може да бъде пълна – на цялото имущество; или частична – безвъзмездно отчуждаване на индивидуално определено имущество. Предмет – лични, имуществени, облигационни, вещни права с изключение на непрехвърлимите.

- Глоба - парично задължение в полза на държавата, установено с осъждането. Чл.47(1) НК Глобата се съобразява с имотното състояние, с доходите и семейните задължения на дееца, като при определяне на нейния размер се прилагат и разпоредбите на глава пета. Тя не може да бъде по - малка от 100 лева. Глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това. Вещите, които не подлежат на конфискация, не могат да се продават за принудително събиране на глобата.

- Лишаване от права - да се заема определена държавна или обществена длъжност; да се упражнява определена професия; военно звание, ордени. Когато се постановяват самостоятелно или с други наказания, несвързани с ЛОС се постановяват за определен срок - до 3 години, който започва да тече от влизане на присъдата в сила. Обикновено са допълнителни наказания, придружаващи ЛОС. След изтичане на срока осъденият може отново да упражнява правата, от които е бил лишен с изкл. на присъди свързани с ордени, отличия, военни звания – могат да бъдат придобити отново само по установения ред.

- Обществено порицания – Чл. 52НК. Наказанието обществено порицание се състои в публично порицаване на виновния, което се обявява пред съответния колектив, чрез печата или по друг подходящ начин съобразно с указаното в присъдата – това наказание е морална санкция за виновния.

15. Принципи за определяне на наказанието.

- Принцип на законността – най - напред наказанието се определя от Особената част на НК, като се вземат в предвид и разпоредбите на Общата част. Съобразно разпоредбите на Общата част, установената рамка в Особената част за това наказание може да се коригира.

- Принцип на индивидуализацията - съобразяване на наказанието с неповторимите особености на случая, което не е било възможно, а и не е необходимо, да се предвиди от законодателя и да залегне в закона. Правоприлагащия орган се съобразява с конкретната обществена опасност на деянието и конкретния дееца.

Правила за определяне на наказанието - общите правила могат да бъдат сведени към 3 вида:

  • съдът трябва да се ръководи от наказанието предвидено в нормата на особената част за извършеното престъпление;

  • трябва да съобразява и с разпоредбите на общата част, която има отношение към тази материя;

  • съдът трябва да се ръководи от смекчаващите и отегчаващите обстоятелства,

които обуславят конкретната тежест на извършеното престъпно деяние. Съгласно чл. 54, ал.1 НК Съдът определя наказанието в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, като се ръководи от разпоредбите на общата част на този кодекс и като взема предвид: степента на обществената опасност на деянието и на дееца; подбудите за извършване на деянието и други смекчаващи и отегчаващи обстоятелства.

Определяне на наказанието при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства

- изключително смекчаващо обстоятелство - такова, което е оказало необичайно силно въздействие при вземане на решението за извършване на деянието;

- многобройни смекчаващи обстоятелства - когато те са повече от обичайния брой и също оказват много силно влияние при вземане на решението за осъществяване на деянието.

Изключителното смекчаващо обстоятелство е достатъчно, когато е само едно, а многобройните – само когато са в съвкупност намаляват обществената опасност на престъплението. Наличието на изключително или на многобройни смекчаващи обстоятелства не е достатъчно, за да се приложи Чл. 55 НК.



Определяне на наказанието при алтернативно или кумулативно предвиждане на повече от едно наказание

- при алтернативно предвиждане - когато се касае до престъпление, чиято обществена опасност може да се прояви в твърде широки граници, законът си служи с алтернативно дадени санкции, в които се предвиждат едновременно няколко наказания така, че съдът да може да наложи само едно от тях. Съдът първо избира най - подходящото по вид наказание, а след това определя размера му, като се ръководи от правилата за това и целите на чл.36.;

- при кумулативно предвиждане – възможност за едновременно налагане на две или повече по вид наказания.

16. Условно осъждане.

Много често се използва институтът на условното осъждане. чл. 66. (1) НК Когато съдът налага наказание лишаване от свобода до три години, той може да отложи изпълнението на наложеното наказание за срок от три до пет години, ако лицето не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер и ако съдът намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Три са основните предпоставки, които трябва да са налице едновременно, за да се приложи институтът на условното осъждане.

- Първата от тях е да бъде определено наказание до три години лишаване от свобода, това означава при съблюдаване принципите на законност и индивидуалнизация на наказанието следва да определи справедлив размер на наказанието лишаване от свобода до три години, не повече. За извършеното престъпление законът може да предвижда и по високо наказание напр. до 6 години лишаване от свобода, като при условното осъждане е от значение какъв размер на наказанието е определил съда при неговата индивидуализация.

- Втората предпоставка е лицето да не е осъждано на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Може да се приложи институтът на условното осъждане, ако лицето е осъждано за престъпление от частен характер или за престъпление от общ характер, но не му е налагано наказание лишаване от свобода.

- Третата предпоставка - по преценка на съда за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието.

Изпитанието е отложено за определен изпитателен срок и неговата продължителност се определя от две правила - да е в границите на 3 – 5 години, като съда преценява колко точно да бъде. През изпитателния срок осъденият е длъжен да работи или да учи, освен ако е задължен да се лекува. Когато отложеното наказание лишаване от свобода е не по - малко от шест месеца, съдът може да постанови пробация през изпитателния срок. Когато отложи изпълнението на наказанието по отношение на непълнолетен, съдът уведомява съответната местна комисия, която организира полагането на възпитателните грижи. Общият контрол относно възпитателните грижи и поведението на условно осъдените се осъществява от районния съд по местоживеенето им.



Условно предсрочно освобождаване от наказанието лишаване от свобода - чл. 70. (1) НК Съдът може да постанови условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода или пробация по отношение на осъден, който с примерно поведение и честно отношение към труда е дал доказателства за своето поправяне и е изтърпял фактически не по-малко от половината от наложеното наказание. Прилага се и по отношение на лица, осъдени за престъпление, представляващо опасен рецидив, ако е изтърпяно фактически не по - малко от две трети от наложеното наказание и неизтърпяната част от наказанието не е повече от три години.

Помилванетое опрощаване на наказанието, наложено на дадено лице за определено престъпление. Освобождаването е безусловно и окончателно. Предложението може да е от съда, от прокурора, затворническата администрация или други държавни лица. Указът за помилване на президента е индивидуален акт. С него се сочи лицето, извършеното от него престъпление и наложеното за това престъпление наказание, което се опрощава.

Амнистиячл. 83. Амнистията заличава престъпния характер на определен вид извършени деяния или освобождава от наказателна отговорност и от последиците на осъждането за определени престъпления. Амнистията се оформя с нормативен акт на законодателната власт. Тя се дава само от НС. Амнистията се отнася винаги и само до вече извършени престъпления – прави се преоценка на вече отминали събития.

17. Освобождаване от наказателна отговорност.

Освобождаването от наказателна отговорност е прекратяване на наказателната отговорност и на всички наказателноправни последици на престъплението – налагането на наказание и съдимостта. Дееца се поставя в положение на неосъждан, все едно че нищо не се е случило в правния мир. Това е едно изключително благоприятно положение за дееца, което се налага задължително, когато са налице предпоставките за това.



Освобождаване на пълнолетни с налагане на административно наказание по чл. 78а. (1) НК Пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага наказание от 1000 до 5000лв., когато са налице едновременно следните условия: за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или друго по-леко наказание, когато е умишлено, или лишаване от свобода до пет години или друго по-леко наказание, когато е непредпазливо; деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел; причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Чл. 78 а НК се прилага както по отношение на престъпления от частен характер, така и по отношение на престъпления от общ характер. И тук следва да са налице три предпоставки, за да се приложи институтът на освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание.
18. Други основни понятия от наказателното право:
Реабилитация – заличава осъждането и заменя за в бъдеще последиците, които законите свързват със самото осъждане. Тя не засяга наказанието и съдържанието на наказателната отговорност. Лицето, което е реабилитирано се третира по – нататък като „неосъждано” – нещо което се отразява вече и в евентуалното му издаване на свидетелство за съдимост.

Видове реабилитация:



- по право - настъпва без каквито и да е било формалности

- по съдебен ред - всеки осъден може да бъде реабилитиран от съда

Реабилитация може да се иска и от наследниците на осъдения след неговата смърт, ако той е имал право на това.


Престъпления от общ характер - това са престъпления, които са с по-висока степен на обществена опасност за разлика от тези от частен характер. При престъпленията от общ характер винаги на лицето се повдига обвинение с обвинителен акт на прокурора и при този вид престъпления се образува и води досъдебно производство.
Престъпления от частен характер – характеризират се с по-ниска степен на обществена опасност. При тях не участва прокурор. За тези престъпления е необходимо да бъде депозирана до съда тъжба от пострадалото лице. Такива престъпления са : обида, клевета, лека телесна повреда и др.





Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница