Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател



страница2/4
Дата22.07.2016
Размер0.65 Mb.
1   2   3   4

2. Телесни повреди /престъпления против здравето/.
Телесните повреди са противоправни и виновни увреждания здравето на друг човек чрез нарушаване на анатомичната цялост на физическите функции и органите в човешкото тяло. Тези престъпления могат да се осъществяват както с действия, така и с бездействия, също като убийствата и телесните повреди могат да бъдат умишлени или непредпазливи, субект и при тях може да бъде всяко наказателноотговорно лице.

Съществуват три вида телесни повреди – тежки, средни и леки.



  • Тежки телесни повреди /ТТП/ – чл. 128 НК

  • продължително разстройство на съзнанието – непригодност на пострадалия да се ориентира и контактува с околните. Не е необходимо това състояние да е завинаги.

  • постоянна слепота с едното или двете очи – телесната повреда е тежка, когато това състояние е причинено завинаги, т.е зрението е безвъзвратно изгубено. Достатъчно е слепотата да е причинена само на деното око с оглед на това, че този сетивените органи, каквито са очите се намират на близко разстояние и увреждането на едното неминуемо засяга и другото.

  • постоянна глухота – необходимо е да е загубена слуховата функция и на двете уши, увреждане слуха само на едното ухо не се третира като тежка телесна повреда. Тук загубата на слуховата функция отново следва да е необратимо, т.е завинаги.

  • загуба на речта – загуба на говорната функция, която също е завинаги и е необратима.

  • детеродна неспособност – невъзможност да се извърши оплождане при мъжа и невъзможност да се зачева при жената.

  • обезобразяване, което причинява завинаги разстройство на речта или на сетивен орган, като последните не са загубени, а само разстроени.

  • загуба на единия бъбрек, слезка или крило на белия дроб – когато някои от тези органи не може да действа по своето предназначение.

  • загуба или осакатяване на крак или ръка – изброените части на тялото са напълно отнети или парализирани и не могат да функционират съобразно своето предназначение.

  • постоянно общо разстройство на здравето, опасано за живота – това състояние трае много време, като не е необходимо да е необратимо, завинаги.




    • Средна телесна повреда – чл. 129 НК

Тя е по леко наказауема от тежката телесна повреда, тук за разлика от тежката телесна повреда няма загуба на някаква функция или орган, а е налице само трайно тяхно затрудняване /трайно означава за повече от 30 дни/. Средни телесни повреди са:

  • трайно отслабване на зрението или слуха – трайно означава за повече от тридесет дни ;

  • трайно затрудняване на речта – говорене, неразбираемо за околните също с продължителност поне 30 дни;

  • трайно затрудняване снагата, врата или крайниците – напр. счупване на крайник, пукване на кост и т.н.;

  • трайно затрудняване функциите на половите органи без причиняване на детеродна неспособност – различни видове смущения при осъществяване на половите функции както при мъжа, така и при жената с продължителност повече от тридесет дни;

  • счупване на челюст – затруднява дъвченето или говоренето, също е за повече от тридесет дни.;

  • избиване на зъби без които се затруднява дъвченето или говоренето – достатъчна е загуба само на едни зъб без значение дали е млечен или не, дали е прав или крив, достатъчно е и счупването на зъб до коронката на венеца, но е необходимо да е съпроводено със затрудняване на дъвченето или говоренето;

  • обезобразяване на лице или на други части на тялото – загрозяват пострадалия;

  • постоянно разстройство на здравето неопасно за живота;

  • разстройство на здравето временно опасно за живота – напр. пълна загуба на съзнание при сътресения на мозъка;

  • наранявания, които проникват в черепната, гръдната или коремната кухина – напр. различни прободни рани;

По отношение на квалифицираните състави и леконаказуемите състави на убийството – виж темата за убийството.

За да бъде определена дали една телесна повреда е тежка или средна задължително следва да бъде назначена медицинска експертиза.

Леката телесна повреда е престъпление от частен характер и там не участват съдебни заседатели.
3. Полови престъпления
Престъпления засягащи половата неприкосновеност, също са с висока степен на обществена опасност и за тях са предвидени по – тежки наказания. Основните полови престъпления, които са и най-често разпространените са блудство и изнасилване.
3.1. Блудство – чл. 149 НК

Чл. 149 НК, ал. 1 по отношение на лице ненавършило 14 години /малолетно/. Субект на това престъпление може да е всеки, като се изразява в осъществяване на физически контакт, без съвкупление. Напр. орален контакт с пострадалия или опипване. Пострадал може да е всеки както момче, така и момиче, но ненавършило 14 год. Необходимо е деянието да се осъществява с оглед постигане на специална цел – деецът да удовлетвори или възбуди свое полово желание, като за да е довършено престъплението не е необходимо тази цел да е постигната. Понеже тук се касае за малолетно лице неговото съгласие, респ. несъгласие е без значение за самото извършване на престъплението.

Ал. 2 визира блудство по отношение на непълнолетно лице, т. е такова от 14 – 18 год. Тук основната разлика с ал. 1 е възрастта и това, че ако по ал. 2 деянието е извършено със съгласие на пострадали не е налице престъпление, т.е за да е налице блудство по ал. 2 е необходимо да нямаме съгласие на пострадалото лице.
3.2. Изнасилване – това е най-тежкото престъпление против половата неприкосновеност. Тук субект може да е само лице от мъжки пол, а пострадало може да е само лице от женски пол. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на съвкупление против волята на жената, в противен случай деянието е несъставомерно. Съществуват няколко основни състава на изнасилване: Който се съвкупи с лице от женски пол:

- лишено от самоотбрана и то без негово съгласие ;



  • който го принуди към това със сила или заплашване ;

  • като го приведе в безпомощно състояние ;


4 . Кражба, грабеж и обсебване. Състави.
4.1. Кражбата е най - често извършваното престъпление – изразява се в отнеме на чужда движима вещ от владението на другиго без негово съгласие с намерение противозаконно да се присвои. Кражба има и тогава, когато част от вещта принадлежи на виновния. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Предмет на кражбата е движима вещ – която не е трайно прикрепена към земята. Отнемането е без съгласието на владелеца. За да бъде предмет на кражбата, движимата вещ трябва да е чужда, да се намира в нечие чуждо владение, да има минимална стойност. Възможен е недовършен опит и приготовление !!! Изпълнителното деяние се изразява в отнемане на вещта от владението на другиго без неговото съгласие. Кражбата е резултатно престъпление. От субективна страна кражбата се характеризира с пряк умисъл – деецът съзнава, че лишава от фактическата власт владелеца от вещ, която е чужда за него /за дееца/, предвижда преминаването й в своя фактическа власт и цели да установи тази власт.

Квалифицирани случаи на кражбата:



  1. кражба извършена по време на корабокрушение, наводнение, война, пожар или друго природно бедствие – квалификацията е заради самата създадена и усложнена обстановка.

  2. когато открадната вещ не е под постоянен надзор напр. вещ която е оставена на открито място, на обществено доверие.

  3. ако кражбата е извършена от гроб на покойник –

  4. ако извършената кражба е в големи размери – 70 мин. работни заплати за страната

  5. ако кражбата е в особено големи размери над 140 минимални работни заплати и случая е особено тежък.

  6. кражба, извършена от две или повече лица, сговорили се предварително за нейното осъществяване

  7. ако е извършено от длъжностно лице, възползвало се от своето служебно положение.

  8. кражба извършена повторно, която представлява и немаловажен случай,

  9. взломна кражба

  10. ако кражбата е извършена чрез използване на МПС

  11. ако за кражбата е използвано техническо средство – ключ, шперц, отверка и т.н.

  12. ако за кражбата е използван специален начин – ловкост, умение

За кражба в големи – над 70 минимални работни заплати и особено големи размери – над 140 минимални работни заплати освен предвиденото наказание съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния. Привилигирован състав - ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд откраднатата вещ бъде върната или заместена.

Маловажни случаи - при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по - ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид.


4.2. Грабежът е сложно съставно престъпление - неговият обект е комплексен - засяга обществените отношения, които осигуряват нормалните условия за упражняване правото на собственост, както и обществените отношения, осигуряващи възможност на човека свободно да формира своята воля и да избира поведение. Субект на грабежа може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предмет на грабежа може да бъде всяка чужда движима вещ с определена стойност, както и пострадалият върху който субектът упражнява принуда.

Изпълнителното деяние винаги се състои от два акта – употреба на някаква форма на принуда и отнемане на вещта от владението на пострадалия, между които трябва да е налице обективна и субективна връзка.

Обективната връзка – насилието обективно улеснява отнемането, субективна – това са умишлени престъпления, деецът в момента на изпълнителното деяние осъзнава, че улеснява отнемането на вещта.

Грабежът има три основни състава – един типичен и два нетипични:

- типичният състав на грабежа е очертан в НК – който отнеме чужда движима вещ от владението на другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или заплашване, се наказва за грабеж с лишаване от свобода от три до десет години. Под заплашване се разбира застрашаване с такова непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта или имота на заплашения или на друго някое присъстващо лице. Изпълнителното деяние на този типичен грабеж разкрива наличието на едно съставно престъпление - принуда и кражба. Принудата предхожда кражбата. Използваната при грабежа принуда може да бъде психическа, както и физическа принуда. Наличието на принуда означава, че основният акт – кражба, се извършва не просто без съгласието на пострадалия владелец, а и против съгласието му.

Нетипичен състав - всяка кражба, при която завареният на мястото на престъплението употреби сила или заплашване, за да запази владението върху откраднатата вещ. За разлика от типичния грабеж тук принудата не предхожда, а следва кражбата. Принудата в случая не улеснява кражбата, а само пази резултата от нея и то на местопрестъплението.

Вторият нетипичен състав на грабежа – когато за отнемане на вещта лицето е било приведено в безсъзнание или поставено в беззащитно състояние. При този грабеж принуда няма, деецът не употребява сила или заплаха, а приспивателно или опият. Грабежът е винаги едно усложнено престъпление.

Отношение към кражбата и грабежа - грабежа много прилича на взломна кражба, също като нея е съставно престъпление, но за разлика от нея не е квалифициращ случай на кражбата и е често срещано и особено опасно престъпление. Няма привилигировани състави и е по-тежко наказуемо. Приготовлението е наказуемо във всички случаи.

Квалифицирани случаи - в големи размери; извършен от две или повече лица, сговорили се предварително да вършат кражби или грабежи.

Още по тежка наказуемост когато е придружен с тежка или със средна телесна повреда; представляващ опасен рецидив; извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организирана престъпна група; придружен с тежка или със средна телесна повреда, от които е последвала смърт; придружен с убийство или с опит за убийство; в особено големи размери, ако деецът е бил въоръжен. Смъртта не лицето е по непредпазливост. В посочените от закона случаи освен наказанието, съдът може да постанови и конфискация на цялото или на част от имуществото на виновния.

Приготовлението за грабеж е наказуемо.
4.3. Обсебване - чл. 206. (1) Който противозаконно присвои чужда движима вещ, която владее или пази, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) Обсебване има и когато част от вещта принадлежи на дееца, както и когато вещта принадлежи на дееца, но е обременена със залог и деецът се разпореди с нея неправомерно, без да запази правата на заложния кредитор, или когато деецът заложи чужда вещ, с което се затруднява удовлетворяването на кредитора.

Противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която деецът владее или пази.

Субект на обсебването може да бъде само лице, което владее или пази вещта на някакво правно основание. Предмет на обсебването са чужди движими вещи, и собствени на дееца, и такива обременени със залог. За де е съставомерно деянието по чл. 206 НК, присвояваната вещ трябва да притежава определена стойност. Необходимо е чуждата движима вещ да се владее или пази от дееца, т.е. тя трябва да му е предоставена на някакво правно основание. Изпълнителното деяние се изразява в противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, в свой или в чужд интерес с вещта, която се намира във фактическата власт на дееца. От субективна страна характерно за обсебването е наличието на пряк умисъл - деецът съзнава, че предметът на престъплението е чужда движима вещ, че я владее или пази на правно основание. Квалифицирани случаи на обсебване - ако обсебването е в големи размери; ако то представлява опасен рецидив.

По-тежко наказуеми са - когато обсебването е в особено големи размери и представлява особено тежък случай.

Привилигирован състав - когато случаят е маловажен; когато предметът на престъплението бъде внесен или заместен до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.
5. Длъжностно присвояване и обсебване – обща характеристика и състави.

Присвоителни престъпления изразяващи се в противоправно, противозаконно разпореждане с имущество, против волята на собственика. Системата на престъпленията включва:



  • длъжностни присвоявания;

  • обсебване;

  • особени случаи на присвояване.

Присвояването много прилича на кражбата, тъй като и при двете престъпления, предмет на престъпното посегателство е чужда движима вещ. Разликата е в това, че при кражбата, предметът е в чуждо владение и деецът го завладява /получава/ противоправно. При присвояването предметът е в самия деец, при това без да го е получил /завладял/ противоправно. Престъпления с пряк умисъл.

Длъжностното присвояване - чл. 201. Длъжностно лице, което присвои чужди пари, вещи или други ценности, връчени в това му качество или поверени му да ги пази или управлява, се наказва за длъжностно присвояване с лишаване от свобода до осем години, като съдът може да постанови конфискация до една втора от имуществото на виновния и да го лиши от права.

Субектът може да бъде само длъжностно лице – лице на което е възложено временно или постоянно да изпълнява държавна работа - всички служители в държавно учреждение; лицата, извършващи ръководна работа или работа, свързана с пазене или управление на чуждо имущество в държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго ЮЛ или при ЕТ, както и на частен нотариус и помощник нотариус, ЧСИ и помощник.

Предметът са - чужди пари, вещи или други ценности. Вещите, които са предмет на длъжностното присвояване от длъжностното лице, могат да се получат от него по два начина - да са му връчени в качеството му на длъжностно лице; да са му поверени да ги пази или управлява.

Изпълнителното деяние на престъплението се състои в присвояване на предмета - противозаконно разпореждане – юридическо или фактическо, от страна на дееца, с повереното или връчено в това му качество чуждо имущество в свой или в чужд интерес. При това разпореждането трябва да бъде безвъзмездно и невъзстановимо. Престъплението е довършено с факта на самото противозаконно юридическо или фактическо разпореждане, без значение е дали е реализирана имуществената облага. От субективна страна характерно за длъжностното присвояване е наличието на пряк умисъл у дееца - съзнанието, че той няма други права върху повереното му в качеството на длъжностното лице чуждо имущество освен да го пази и управлява, но въпреки това се разпорежда с него в свой или в чужд интерес.

Квалифициран състав - ако за улесняването му е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание; ако е извършено от две или повече лица, сговорили се предварително. Наказанието е по тежко ако - е в големи размери; в особено големи размери; представлява опасен рецидив или присвоените средства са от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставени от ЕС на българската държава. Съдът лишава виновния от права и може да постанови и конфискация до една втора или на цялото имущество на виновния.

Привилигирован състав - когато случаят е маловажен; когато предметът на престъплението бъде внесен, заместен до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд.

Особени случаи на присвояване

- на намерена вещ – който намери чужда движима вещ и в продължение на една седмица не съобщи за нея на собственика, на властта или на този, който я е загубил - тук е налице едно типично двуактно престъпление – вземане от дееца на намерената вещ и несъобщаване за намерената вещ в срок от една седмица. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са прекият умисъл;

- случайно или по погрешка попаднала чужда движима вещ – противозаконно присвояване на чужда движима вещ, която е попаднала в дееца случайно или по погрешка. Изпълнителното деяние представлява присвояване на вещта;

- откриване на съкровище – който открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи за него на властите; който, като търси, открие съкровище и в продължение на две седмици не съобщи на властта. Предмет на това престъпление е съкровище - материални ценности, които имат парична стойност, историческа, художествена или нумизматична стойност. Техният собственик е неизвестен, съгл. ЗС те принадлежат на държавата. Изпълнителното деяние се състои в несъобщаване на държавната власт за откритото съкровище в двуседмичен срок. Престъплението е резултатно. Квалифициран състав - ако съкровището е в особено големи размери; когато съкровището съдържа културна ценност ; деянието е извършено повторно;представлява опасен рецидив.
6. Измама, документна измама и вещно укривателство – обща характеристика, състави и отграничения.
Непосредствен обект са обществените отношения свързани с правото на собственост – движими вещи и недвижими имоти. От субективна страна са умишлени престъпления – пряк умисъл. Предмет – лицето в чийто власт е имуществото и самото имущество със специална цел – користна. Разпореждането с имуществото се извършва от самия пострадал в полза на дееца, като му се оказва въздействие. Резултатно престъпление.
6.1. Измама

Чл. 209. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага възбуди или поддържа у някого заблуждение и с това причини нему или другиму имотна вреда – активна измама.

(2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда – пасивна измама.

Изпълнителното деяние се изразява във възбуждане или поддържане на заблуждение, използването му. При измамата се очертават три причинни връзки :



  • първата – в следствие заблуждаването на нейния адресат в него се формират неверни представи, които са от значение за съществуване на имуществено разпореждане;

  • втората – в следствие на тези свои неверни представи, адресатът на измамата предприема имуществено разпореждане за своя или за чужда сметка;

- третата – в следствие на това негово разпореждане се стига до имотна вреда за него самия от което печели дееца или трето лице. Измамата е резултатно престъпление – на лице е имотната вреда на лицето, което е било заблудено. Формата и видът на вината са прекият умисъл. Специална користна цел – да набива за себе си или за другиго имотна облага.

При пасивната измама - (2) Който със същата цел използва заблуждението, неопитността или неосведомеността на някого и с това причини нему или другиму имотна вреда, се наказва с лишаване от свобода до три години. Дееца използва заблуждението, неопитността на лицето.

Квалифицирани състави - ако измамата е извършена от две или повече лица, които са се сговорили предварително за това; ако е извършена от длъжностно лице или пълномощник, в кръга на неговата длъжност /пълномощия/; ако деецът се е представил за длъжностно лице; ако измамата е извършена повторно в немаловажни случаи; ако е извършена в условията на опасан рецидив; ако причинената вреда е в големи размери; ако е в особено големи размери и измамата представлява особено тежък случай. Привилигирован – в незначителни размери.
6.2. Документна измама

Обект на документната измама са обществените отношения, осигуряващи упражняването правото на собственост върху движими вещи, като и специфичните отношения, свързани със съставянето или използването на документи. Чл. 212. Който чрез използване на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ получи без правно основание чуждо движимо имущество с намерение да го присвои. (2) Който чрез съставяне на документ с невярно съдържание или на неистински или преправен документ съзнателно даде възможност на друго физическо или юридическо лице да получи без правно основание такова имущество. Изпълнително деяние получаване на чуждо движимо имущество чрез използване на документ с невярно съдържание, неистински или подправен документ. Чрез използването на такъв документ се стига до заблуждаване на адресата и го кара да се разпореди със свое или с чуждо движимо имущество в полза на самия деец. Престъплението е резултатно, като престъпният резултат се състои в придобиване на владение върху предмета на престъплението от страна на дееца. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Документната измама в полза на другиго има за изпълнително деяние – първо съставяне на документа, а след това документът се предоставя на адресата на документната измама, с което деецът дава възможност на друго лице да получи чуждо движимо имущество вследствие разпореждането на измамения адресат.

Квалифициран състав - когато имуществото е от фондове, принадлежащи на ЕС или предоставено от тях на българската държава; имуществото е в големи размери или деянието представлява опасен рецидив; в особено големи размери, представляваща особено тежък случай. Съдът може да постанови конфискация до една втора, на част или на цялото имущество на виновния и го лишава от права.

Привилигирован състав - в маловажни случаи.


6.3.Компютърна измама

Чл. 212а. Който с цел да набави за себе си или за другиго облага възбуди или поддържа заблуждение у някого, като внесе, измени, изтрие или заличи компютърни данни или използва чужд електронен подпис и с това причини на него или на другиго вреда.


6.4.Застрахователна измама

Чл. 213. Който разруши, повреди или унищожи с измамлива цел свое осигурено имущество. Субект на това престъпление може да бъда само лицето, което е собственик на застрахования имот – предмет на престъплението. Престъплението е резултатно, престъпният резултат е частична, временна или пълна негодност на предмета – застрахованата движима или недвижима вещ. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Специална цел – да се измами застрахователя, че застрахователното събитие е настъпило.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница