Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател



страница3/4
Дата22.07.2016
Размер0.65 Mb.
1   2   3   4

6.5. Вещно укривателство

Вторично престъпление – за да го има е необходимо някакво друго основно престъпление. Чл. 215. (1) Който с цел да набави за себе си или за другиго имотна облага укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, за които знае или предполага, че са придобити от другиго чрез престъпление или чрез друго общественоопасно деяние. Предмет на престъплението е онази движима вещ, фактическата власт върху която е била получена чрез друго първоначално престъпление. Субект на престъплението може да бъде само такова лице, което не е участвало в първоначалното престъпление. Изпълнителното деяние има три форми - укрие, придобие или спомогне да бъдат отчуждени чужди движими вещи, придобити от другиго по престъпен начин. Престъплението е резултатно. Формата и видът на вината са прекият умисъл - деецът трябва да съзнава, че вещта е била придобита чрез престъпление, но тук за разлика от останалите престъпления умисълът не се изключва дори когато лицето не знае, че вещта е била придобита чрез престъпление.

Квалифициран състав - е в големи размери; ако вещите са под специален режим; ако укривателството се извършва по занаят; ако е извършено в условията на повторност или опасен рецидив.

7. Общи стопански престъпления - видове. Безстопанственост. Използване на държавни и обществени организации за частна дейност.

Родов обект на стопанските престъпления са обществените отношения, които осигуряват правилното осъществяване на икономическите дейности в страната. Система на стопанските престъпления - общи стопански престъпления - са онези престъпления, които се отнасят не само до едни или друг стопански отрасъл, а могат да бъдат извършени без ограничения във всеки един от тях; в отделните стопански отрасли – засягат икономическите отношения в един стопански отрасъл.

Общи стопански престъпления:

- безстопанственост;

- сключване на неизгодни сделки;

- стопански подкуп;

- нарушение на ценовия режим;

- недобросъвестна конкуренция;

Субекти могат да бъдат длъжностни лица, всяко наказателноотговорно лице. Престъпленията са резултатни – настъпват имуществени последици - щети, вреди. Формите на вина могат да бъдат – умисъл – пряк, евентуален или непредпазливост.

Квалифициращи състави – когато деянието е повторно, в особено големи размери и тежък случай.


7.1. Безстопанственост

Чл. 219 (1) Длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за ръководенето, управлението, стопанисването или запазването на повереното му имущество или за възложената му работа и от това последва значителна повреда, унищожение или разпиляване на имуществото или други значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

(2) Който въпреки задълженията си не е упражнил достатъчен контрол върху работата на лица, на които е възложено управлението, разпореждането или отчитането на обществено имущество, и от това са последвали значителни щети на предприятието или на стопанството, се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева.

Квалифициран състав – извършено умишлено, в особено големи размери представляващо особено тежък случай.


7.2. Сключване на неизгодни сделки

Чл. 220 (1) Длъжностно лице, което съзнателно сключи неизгодна сделка и от това произлезе значителна вреда за стопанството или за учреждението, предприятието или организацията, които то представлява, се наказва се наказва с лишаване от свобода от една до шест години, като съдът може да постанови лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.

Квалифициран състав – в особено тежък случай.
7.3.Стопански подкуп

Чл. 223(1) Който даде неверни данни относно количеството, качеството или вида на произведеното или на извършената работа с цел да бъде получена имотна облага, която не се следва, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. (2) Който за произведеното от него или за извършената работа получи възнаграждение, което не му се следва, като знае, че то е определено въз основа на такива неверни данни, ако това не съставлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева.

Чл. 224. (1) Който получи дар или друга имотна облага, за да даде или загдето е дал на чужда държава, чужда организация или дружество, или на чужд гражданин сведения, от които са произлезли или могат да произлязат значителни вреди за стопанството, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с пробация или с глоба от сто до триста лева. (2) Същото наказание се налага и на този, който е дал дара или имотната облага.

Чл. 225в. (1) Който, като изпълнява работа за юридическо лице или едноличен търговец, поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на задълженията си при осъществяване на търговска дейност, се наказва с лишаване от свобода до пет години или с глоба до двадесет хиляди лева.

(2) Който при осъществяване на търговска дейност предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на лице, което изпълнява работа в юридическо лице или при едноличен търговец, за да извърши или да не извърши действие в нарушение на неговите задължения, се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до петнадесет хиляди лева. (4) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните алинеи, ако извършеното не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до една година или глоба до пет хиляди лева.
8. Престъпления по служба – нарушаване на служебни задължения, използване на служебно положение и др.
Престъпленията по служба засягат само интересите на службата, а не други интереси, те са от категорията на същинските длъжностни престъпления. Има две категории длъжностни престъпления - същински и несъщински. Разграничителния признак е дали субекта на престъплението задължително е длъжностно лице или не. Там където субекта задължително е длъжностно лице престъплението се нарича същинско длъжностно престъпление /дл. присвояване, общите дл. престъпления/, а където не е говорим за несъщинско - когато може да се извърши от всеки, но е извършено от длъжностно лице – убийство извършено от длъжностно лице при или по повод на службата; кражбата извършена от длъжностно лице използвало служебното си положение за улесняването му. Обект на престъпленията са обществените отношения, които осигуряват нормалното функциониране на държавния и обществения апарат, на неговите органи, притежаващи властнически правомощия като част от този апарат. Субект на престъпленията по служба е длъжностно лице.
8.1.Злоупотреба със служба

Чл. 282. (1) Длъжностно лице, което наруши или не изпълни служебните си задължения, или превиши властта или правата си с цел да набави за себе си или за другиго облага или да причини другиму вреда и от това могат да настъпят немаловажни вредни последици. Изпълнителното деяние се изразява в нарушаване или неизпълнение на служебните задължения от страна на дееца, или в превишаване на властта или правата му. С оглед на престъпния резултат, деянието ще е съставомерно, ако от поведението на длъжностното лице могат да настъпят немаловажни вредни последици - значителни вредни последици. От субективна страна за престъплението е характерен пряк умисъл и наличието на особена цел у дееца – да набави за себе си или другиго облага или да причини другиму вреда.

Квалифициран състав – ако от деянието са настъпили значителни вредни последици или е извършено от лице, което заема отговорно служебно положение; за особено тежки случаи; ако деянието е свързано с упражняването на контрол върху производството, преработването, съхраняването, търговията в страната, вноса, износа, транзита и отчетността на наркотичните вещества и прекурсорите.
9. Престъпления против правосъдието – набедяване, лъжесвидетелстване, лично укривателство, длъжностни престъпления против правосъдието.

Престъпленията против правосъдието засягат само съдебната власт в РБ - първата група престъпления обхваща посегателствата върху съдебната власт отвън – от лица, които не са ангажирани в нейното осъществяване, а втората група включва посегателства върху съдебната власт отвътре – от лица, които са ангажирани в нейното осъществяване. Родов обект на тези престъпления са обществените отношения, свързани с правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт. Според съдържанието на своя обект биват - посегателства, които възпрепятстват вземането на правилни решения от органите на съдебната власт; посегателства, които възпрепятстват изпълнението на вече взетите от органите на съдебната власт решения.


9.1.Набедяване

Чл. 286(1) Който пред надлежен орган на властта набеди някого в престъпление, като знае, че е невинен, или представи неистински доказателства срещу него, се наказва за набедяване с лишаване от свобода от една до шест години и с обществено порицание. Посяга се едновременно върху два обекта – обществените отношения, свързани с нормалната дейност на правораздавателните органи, както и с личните права на набедения. Субект на престъплението може да бъде всяко наказателноотговорно лице, с изключение на лицата, които участват в процеса – свидетели, преводачи, тълковници, вещи лица. Последните ако извършат разглежданата дейност, ще извършат присъщите за тях престъпления против правосъдието – лъжесвидетелство, лъжлив превод или тълкуване, или лъжливо заключение. Изпълнителното деяние на набедяването има две форми - устно или писмено приписване извършването на престъпление и представяне на неистински доказателства, които уличават някого в престъпление. Престъплението е довършено с извършването на самото набедяване, независимо дали надлежният орган е бил заблуден или не, а още по - малко да привлече набедения към наказателна отговорност. Стигне ли се обаче и до привличането му, ще се осъществи квалифицирания състав на набедяването по чл. 286, ал. 2 НК. За да е съставомерно деянието, то трябва да е извършено пред надлежен орган на властта, т.е. орган, който има правомощията да се занимава с наказателно преследване. Именно по това набедяването се отличава от клеветата във формата на приписване на престъпление. От субективна страна престъплението е умишлено /и двете форми на умисъла са възможни/. Деецът трябва да съзнава, че набеденият е невинен.


9.2.Склоняване към нарушаване на длъжностни задължения.

Субект на това престъпление може да бъде само наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние се свежда до мотивиране на длъжностното лице от системата на СВ да наруши свое служебно задължение във връзка с правораздавателната дейност. Това престъпление е формално, за да бъде престъплението довършено, достатъчна е само дейност по подбуждане на длъжностно лице. Не се изисква това лице да бъде склонено. Формата и вида на вината са прекия умисъл.


9.3.Лъжесвидетелстване

Чл. 290 НК. Който пред съд или друг надлежен орган на властта като свидетел устно или писмено съзнателно потвърди неистина или затаи истина, се наказва за лъжесвидетелстване. Субект на това престъпление може да бъде единствено лице, което се разпитва от надлежен орган на властта или съд /без значение граждански или наказателен/, в качеството му на свидетел. Изпълнителното деяние на лъжесвидетелстването може да се осъществи в две форми - потвърждаване на неистината или затаяване на истината. Няма лъжесвидетелстване, ако свидетелят неправилно е възприел фактите и неговото свидетелстване не съответства на действителността, важното е, че той така ги е възприел. Съгласно чл. 292 НК наказуемостта отпада, когато свидетелят, ако каже истината, би обвинил себе си в престъпление или ако той се отрече пред надлежния орган от своето лъжливо свидетелстване до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване. Престъплението е резултатно, а формата и вида на вината са умисъл – пряк или евентуален. Наказание за лъжесвидетелстване се налага и на преводач или тълковник, който пред съд или друг надлежен орган на властта писмено или устно съзнателно даде неверен превод или тълкуване. Субекти на това престъпление са само преводача или тълковника.

Изпълнителното деяние се изразява в устно или писмено депозиране на неверен превод или на неправилно тълкуване. Престъплението е резултатно, а формата на вина – умисъл /пряк или евентуален/. Когато вещо лице пред съд или друг надлежен орган на властта устно или писмено съзнателно даде невярно заключение. Субект на това престъпление може да бъде само вещо лице /експерт в дадена област на науката, техниката и изкуството/. Изпълнителното деяние на престъплението се състои в представяне на невярно заключение пред назначилия дееца разследващ орган на съдебната власт. Възможно е депозираното заключение да бъде както изцяло, така и само частично невярно. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в това, че разследващия орган е получил невярно заключение. Формата на вина може да бъде както умисъл така и непредпазливост.
9.4. Склоняване към лъжесвидетелстване.

Някой подбужда другиго към престъпление. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние се състои в мотивиране на другиго да лъжесвидетелстване, да даде неверен превод или тълкуване, или невярно заключение. За да бъде престъплението довършено, достатъчна е само подбудителска дейност по отношение на свидетеля, преводача, тълковника или вещото лице. Формата на вина е винаги пряк умисъл. Деецът няма да бъде наказан, когато ако каже истината би обвинило себе си в престъпление; лицето се отрече пред надлежен орган от своето свидетелстване предвид тълкуване на заключение до влизане на присъдата или решението в сила и преди да е възбудено срещу него наказателно преследване за това.


9.5.Лично укривателство.

Престъплението е вторично, защото е немислимо без друго първично престъпление. Субект на това престъпление може да бъде само лице, което не е взело участие в първоначалното престъпление - чл. 294, ал. 1 НК, който спомогне на лице, извършило престъпление, да избегне или да бъде осуетено спрямо него наказателно преследване или да остане ненаказано, без да се е споразумял с това лице, преди да е извършил самото престъпление, се наказва за лично укривателство. Изпълнителното деяние се изразява в три форми на спомагане на някакво лице извършило престъплението - да избегне, да бъде осуетено наказателното преследване, да остане ненаказано. Деянието трябва да бъде извършено по отношение на лице, което е извършило престъпление. Не трябва да се касае до предварително обещание - уговаряне за укриването преди да е започнало самото престъпление, защото тогава ще е налице съучастие във формата на помагачество. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се заключава в това, че създадената пречка за СВ и извършителят на първичното престъпление успява за някакъв период от време да избегне правосъдието. Формата и вида на вината са винаги прекия умисъл. Квалифициран състав е предвиден, когато укриването се извършва с цел имотна облага /чл. 294, ал. 2 НК/ или ако деецът е съдия, прокурор, следовател или лице от състава на МВР. Съгласно чл. 294, ал. 3 НК, наказуемостта на личното укривателство се изключва за съпрузите, низходящите, възходящите, братята и сестрите на укриваното лице и техните съпрузи.


9.6.Длъжностни престъпления против правосъдието.

Извършват се от лица в структурата на системата на правосъдието. Принудително изтръгване на признание, заключение – чл. 287 НК Длъжностно лице, което при или по повод изпълнение на службата си, само или чрез другиго, извърши противозаконни принудителни действия спрямо обвиняем, свидетел или вещо лице, за да изтръгне признание, показание, заключение или информация от него.


9.7.Осуетяване на наказателно преследване от орган на власт.

Чл. 288 НК Орган на властта, който пропусне да изпълни своевременно длъжностите, които му налага службата относно наказателно преследване, или по друг начин осуети такова преследване с цел да избави другиго от наказание, което му се следва по закон.


9.8. Пропускане да се изпълни влязла в сила присъда.

Чл. 295 НК Орган на властта, който с цел да избави другиго от наказание или да забави изпълнението на наказанието пропусне да изпълни влязла в сила присъда, ако по служба е бил длъжен да направи потребното за привеждане на присъдата в изпълнение. И при трите престъпления субект е само орган на властта.


9.9.Самоволно освобождаване или пускане от длъжностно лице на затворник да избяга.

Чл. 299 НК Длъжностно лице, което самоволно освободи или пусне затворник да избяга, се наказва се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да лиши виновния от правото по чл. 37, ал. 1, точка 6.


10. Пасивен и активен подкуп. Други престъпления по този раздел от НК.
Подкупът е едно от най - тежките престъпления, то е с много висока степен на обществена опасност. Непосредствен обект на подкупа са обществените отношения свързани с правилното и законосъобразно упражняване дейността на държавните органи и обществените организации, засягането на авторитета на държавните органи и доверието на гражданите в тях. Той е престъпление, което не може да се извърши еднолично, нужни са две лица различни деяния /вземане на подкуп и даване на подкуп/. Средство на подкупа може да бъде само някаква материална облага /вещи, пари, др. ценности/.
10.1. Пасивен подкуп.
Когато се иска или приема дар или друга имотна облага. Чл. 301, ал. 1 НК. Длъжностно лице, което поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да извърши или не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва за подкуп. При него длъжностно лице приема дар или друга имотна облага, която не му се дължи, за да извърши действие по служба или защото е извършило или не е извършило такова действие. Субект може да бъде само длъжностно лице. Изпълнителното деяние се състои в приемане на някаква имотна облага, която не му се дължи, така длъжностното лице прибавя актив или заличава пасив в своето имущество. То получава облагата срещу извършване на определено деяние, свързано с неговата служба. За да е налице подкуп е необходимо срещу получената облага длъжностното лице да е извършило или да извърши някакво деяние по служба. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в благоприятната промяна за имуществото на дееца. Формата и вида на вината са прекия умисъл.

Квалифицирани случаи - когато длъжностното лице заема отговорно служебно положение; когато деецът, изнудва лицето, което му го дава и то като злоупотребява със своето служебно положение; при повторност; когато подкупът е в големи размери /над 70 мин. работни заплати/.


10.2.Активен подкуп.
При него са дава дар или каквато и да е друга имотна облага на длъжностно лице. Чл. 304 НК, който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е облага на длъжностно лице, за да извърши или да не извърши действие по служба или загдето е извършило или не е извършило такова действие, се наказва се наказва с лишаване от свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева. Субект тук може да бъде всяко наказателно отговорно лице. Изпълнителното деяние се изразява в даването на имотна облага на длъжностно лице заради негово деяние по служба. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Активният подкуп не се наказва ако: дееца е бил изнуден от длъжностно лице ; доброволно е съобщил на властта.
11. Други престъпления по този раздел от НК.
- Търговия с влияние - чл. 304б.(1) Който поиска или приеме дар или каквато и да е облага, която не му се следва, или приеме предложение или обещание за дар или облага, за да упражни влияние при вземане на решение от длъжностно лице или чуждо длъжностно лице във връзка със службата му, се наказва с лишаване от свобода до шест години или глоба до пет хиляди лева.

(2) Който предложи, обещае или даде дар или каквато и да е неследваща се облага на лице, което твърди, че може да упражни влияние по ал. 1, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до три хиляди лева. За разлика от подкупа, при който облагата стои във връзка със служебно поведение на длъжностно лице, тук лицето, което получава облагата не е компетентното лице да реши въпроса. Посредничеството към подкуп има уговаряне на подкуп, но не между двама възможни субекти на подкупа, а от трето за тях лице. Деецът посредничи, допринася, склонява или улеснява да се даде и вземе подкуп от други лица.

Чл. 305а.) Който посредничи да се извърши някое от деянията по предходните членове, ако това не представлява по-тежко престъпление, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Посредническата дейност е предварителна престъпна дейност, която се извършва до момента на някое от изпълнителните деяния на активния или пасивния подкуп. Отговорността за посредническа дейност е субсидиарна и възниква само ако посредничеството за активен или пасивен подкуп не е успяло, в противен случай тази дейност се квалифицира като съучастничество – посредникът действа като подбудител.

- Провокация към подкуп – при нея едно лице преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа.

Чл. 307 - Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп. Необходимо е подбудителят още преди да осъществи тази дейност, предварително, да е взел решение за изобличи виновния извършител. Провокация няма да е налице, когато длъжностното лице, получаващото подкупа, респ. приемащо предложението или обещанието за дар или каквато и да е облага, предварително го е поискало. Нейната цел е да бъде изобличен и компрометиран онзи, който би дал, взел или поне уговорил подкуп с друг възможен субект. Провокираният не дава, не взема подкуп, нито дори го уговаря с друг възможен субект, ако пристъпи към такива действия, провокаторът ще се окаже съучастник поне в уговарянето.


12. Документни престъпления – обща характеристика и система. Подправка на документи и лъжливо документиране.
Обект на документните престъпленията са обществените отношения, които са свързани със съставянето, използването и съхраняването на документи. Предмет на документните престъпления е документът - материализирано конкретно изявление с писмени знаци имащо правно значение. Документите се делят на:

- официални – изготвен от длъжностно лице, по установения ред и форма в кръга на компетентността му

- нотариален акт за недвижим имот;

- частни /неофициални/ - това са всички останали документи, които не са официални;

- истински – писмено изявление е на лицето, което го е съставило;

- неистински – изявление на друго лице, а не на това което действително го е съставило;

- диспозитивни /разпоредителни/ документи – волеизявления на съставилото ги лице - административни актове, правораздавателни решения и др.;

- удостоверителни /свидетелстващи/ документи – отразяват, удостоверяват съдържащите се в документа факти, че те са извършени пред автора на документа;

- с невярно съдържание - само доколкото се касае до документи, които са истински по произход - в него са внесени неверни обстоятелства; оригинали и копия.

Документните престъпления са систематизирани в три основни групи :



  • свързани със съставянето на документите и въздействието в/у тях;

  • ползване на документите;

  • свързани със съхраняването и опазването им.


12.1.Съставяне и преправяне на официален документ
Чл. 308(1) Който състави неистински официален документ или преправи съдържанието на официален документ с цел да бъде използван, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до три години.. Изпълнителното деяние – съставяне, преправяне. Субект – всяко наказателноотговорно лице. Престъплението е резултатно, а резултата се изразява в преиначено авторство. Формата и видът на вината са прекия умисъл. Като допълнителен субективен признак е предвидена и специална цел – документът да бъде използван от самия деец или от друго лице. Квалифицирана състав - с цел имотна облага. Привилигирован състав - маловажни случаи. Приготовлението е наказуемо.

Съставяне и преправяне на частен документ – чл. 309(1) Който сам или чрез другиго състави неистински частен документ или преправи съдържанието на частен документ и го употреби, за да докаже, че съществува или не съществува или че е прекратено или изменено някое право или задължение, или някое правно отношение, се наказва за подправка на документ с лишаване от свобода до две години. Субект – всяко наказателноотговорно лице . Изпълнително деяние – съставяне, преправяне. Документа да се употреби за доказване. Престъплението е резултатно, на лице е пряк умисъл.

Квалифицирани състави - предмет са ценни книжа; от длъжностно лице в кръга на службата му.

Привилигирован състав - маловажни случаи. Не се наказва онзи участник в сдружението, който преди да е довършено съставянето на неистински официален документ или преправянето на съдържанието на официален документ (ако сдружението е образувано с такава цел) или преди да започне разпространяването на неистински или преправени документи (ако сдружението е образувано за това), се откаже от деянието и съобщи за него на властта.

1   2   3   4


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница