Окръжен съд – смолян помагало на съдебния заседател



страница4/4
Дата22.07.2016
Размер0.65 Mb.
#754
1   2   3   4

12.2.Лъжливо документиране.
Може да бъде извършено само по отношение на свидетелстващи документи - в официален документ – чл. 311(1) Длъжностна лице, което в кръга на службата си състави официален документ, в който удостовери неверни обстоятелства или изявления, с цел да бъде използван тоя документ като доказателство за тия обстоятелства или изявления, се наказва с лишаване от свобода до пет години, като съдът може да постанови и лишаване от право по чл. 37, ал. 1, точка 6.. Субект – само длъжностно лице, не и представител на обществеността. Пряк умисъл и специална цел – документът да бъде използван - да го използва самият деец или друго лице. Изпълнителното деяние се състои в съставяне на официален свидетелски документ, в чието съдържание са отразени неверни факти /факти неотговарящи на действителността/. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се изчерпва с опороченият документ – не е нужно да се стига до използването му.
12.3.Умишлено ставане причина за внасяне на неверни данни.
Чл. 314. Който умишлено стане причина да се внесат неверни обстоятелства или изявления в официален документ, съставен съгласно установения ред въз основа на заявление на частно лице се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. В медицински документ – то прилича от една страна на подправката по това, че за да бъде довършено като престъпление не е нужно документът да остане в дееца, а да бъде употребен от него.

Чл. 312. (1) Лекар, който снабди някого с лъжливо свидетелство за състоянието на здравето му, когато не действува като длъжностно лице, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.

(2) При същите условия ветеринарен лекар, който издаде документ с невярно съдържание за здравословното състояние на животно, се наказва с лишаване от свобода до една година или с пробация. Лекар да не действа като длъжностно. лице, а като частно.
12.4.Злоупотреба с бланка
Чл. 315. (1) Който състави документ, като попълни лист, носещ подписа на издателя, със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия, се наказва съобразно с различията в чл. 308 и 309.

Други документни престъпления

- Измамно скланяне - (2) Съобразно със същите различия се наказва и онзи, който чрез измама склони другиго да подпише документ със съдържание, което не съответствува на волята на подписалия - както за частен така и за официален документ.
13. Използване на документ
Чл. 316. Онзи, който съзнателно се ползува от неистински или преправен документ, от документ с невярно съдържание или от такъв по предходния член, когато от него за самото съставяне не може да се търси наказателна отговорност. Който противозаконно се ползува от документ, като знае, че издателят го е подписал, без намерение да се задължи по него. Който противозаконно си служи с официален документ, издаден за друго лице, с цел да заблуди орган на властта или представител на обществеността.
14. Престъпления свързани с опазвани на документа - повреждане на документ.

- Чл. 319. Който унищожи, скрие или повреди чужд или не изключително нему принадлежащ документ с цел да причини другиму вреда или да набави за себе си или за другиго облага, се наказва с лишаване от свобода до три години или с пробация. .Престъплението е резултатно. Субект – всяко наказателноотговорно лице Предмет - чужд документ, или документ, който не принадлежи изключително на дееца. Най-често става въпрос за частен документ, но е възможно документът да бъде и официален. Изпълнително деяние – в три форми - скриване, унищожаване или повреждане на документа. Форма и вид на вината – пряк умисъл.


15. Общоопасни престъпления. Престъпления против транспорта.
Общоопасни, защото с тяхното извършване се създава опасност за засягане на лични и имуществени права и интереси на един широк и предварително неопределен широк кръг лица. Обществено опасните престъпления се отличават с оглед - особения начин на извършване, трябва да е годен да застраши или увреди интересите на неограничен брой лица - палеж, наводнение, отравяния и др.; особените средства с които се извършват – отрови, взривове, огнестрелни оръжия, боеприпаси. Обединяващ критерии е обществената опасност – настъпване на много и различни по характер общественоопасни последици, които са трудно предвидими; вредите да са преки и косвени; могат да се засегнат различни видове обществени отношения; засягат се множество лица и предмети. Особен е обекта на посегателство – транспорт, съобщения, водоизточници, здравеопазване, храни, околна среда и др. Видове общоопасни престъпления – резултатни, безрезултатни; умишлени, непредпазливи, смесена форма; абстрактни, конкретни; в транспорта, в съобщенията, в здравеопазването, екологични и др. Системата на общоопасните престъпления има пет раздела - престъпления извършени по общоопасен начин и средства – палеж, наводнения, взрив; престъпления по транспорта и съобщенията; престъпления против народното здраве; престъпления при използване на атомна енергия за мирни цели; други престъпления.
15.1. Престъпления извършени по общоопасен начин и средства.
Палеж – умишлен - чл. 330. (1) Който запали сграда, инвентар, стоки, земеделски или други произведения, гора, машини, рудник или друго имущество със значителна стойност се наказва за палеж с лишаване от свобода от една до осем години.. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице, предметът е винаги и само имот със значителна стойност /над 1800 лв./, ако предметът няма значителна стойност, престъплението може да бъде само унищожаване или повреждане на чужда вещ. Престъплението е резултатно, а престъпният резултат се осъществява когато предметът започне да гори със собствен огън. Форма и вид на вината - умисъл – пряк или евентуален.

Квалифицирани състави – когато пожарът застрашава нечии живот; когато пожарът застрашава нечии имот, различен от запаления, но също със значителна стойност; запаленият имот има не само значителна, но също така и научна, художествена или историческа стойност, или ако в него са пазят един или повече предмети с някаква стойност; пожарът довежда до значителни вреди; пожарът довежда до смърт на друго лице, за която деецът проявява непредпазливост; ако палежът е извършен от лице, което действа по поръчение или в изпълнение на решение на организация или група.



Непредпазлив палеж - Чл. 331. (1) Който по непредпазливост запали чужд имот се наказва с лишаване от свобода до три години. (2) Който запали стърнище, вследствие на което предизвика пожар в горския фонд, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба от петстотин до пет хиляди лева. Предмет на непредпазливия палеж е също имот със значителна стойност като на умишления палеж, но се изисква този предмет да бъде непременно чужд. Квалифициран състав – ако е последвала смърт или значителни вреди. Ако деецът запали собствен имот, макар със значителна стойност, престъпление няма. Чл. 332. За палеж деецът не се наказва, ако по собствена подбуда е загасил незабавно пожара, преди да са настъпили значителни вреди.

Разрушаване с взрив – повреждане, унищожаване на обектите посочени в чл. 330. Субект на това престъпление може да бъде всяко наказателноотговорно лице. Предметът - взривеният имот да бъде със значителна стойност, не е нужно той да бъде чужда за дееца. Средството, с което се извършва престъплението е някакво взривно вещество. Изпълнителното деяние се изразява във взривяване на предмета. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се осъществява с настъпването на вредоносния ефект. ФВВ са умисъл.

Наводнение – Чл. 334. (1) Който причини наводнение и с това изложи на опасност живота или имота на другиго се наказва с лишаване от свобода от три до дванадесет години. Изпълнителното деяние се изразява в безконтролно движение на големи водни маси, които имат значителна ударна сила, деянието може да бъде осъществено както с действие така и с бездействие. Престъплението е резултатно – престъпният му резултат се изразява в поставяне в опасност живота или имота на друго лице. Не се ли е създала опасност за живота или имота на другиго, деянието, което предизвиква наводнение няма изобщо да съставлява престъпление. Формата и вида на вината са умисълът – пряк или евентуален.

- Непредпазливо - Чл. 335. (1) Който причини наводнение по непредпазливост и с това изложи на опасност живота или имота на другиго, се наказва с лишаване от свобода до три години. Това е едно от изключение от правилото, че непредпазливи са само престъпленията на реално увреждане, в случая става въпрос за поставяне в опасност живота или имота на другиго. Квалифицирани състав - ако са последвали значителни вреди; ако е последвала смърт на другиго, но само по непредпазливост.


15.2. Престъпления против транспорта.
Засяга се нормалното и безаварийно осъществяване на транспортната дейност. Транспортните престъпления могат да бъдат систематизирани в две основни групи:

  • престъпления против безопасността на транспорта;

  • престъпления против реда, порядъка в транспорта.

Въздушен, воден, сухопътен транспорт. Посегателство – всички видове транспорт.

чл.340.(1) Който повреди подвижен железопътен състав или железен път, въздухоплавателно средство, автомобил, електротранспортно средство (тролейбус, трамвай и други такива, предназначени за масов превоз) или съоръжения, или принадлежности към тях, тунел, мост или подпорна стена по пътищата, или повреди или допусне да се повреди, заседне или потъне кораб и с това създаде опасност за живота на другиго или за значително повреждане на чужд имот, се наказва с лишаване от свобода от пет до петнадесет години. Престъплението е резултатно, като представлява комбинация на реално увреждане и на поставяне в опасност. Формата и вида на вината са умисълът, по отношение на опасността за живота или здравето на друго лице, той трябва да бъде пряк.



Въздухоплавателно средство

(2)Който разруши въздухоплавателно средство, намиращо се в експлоатация, или му причини повреда, която го прави негодно за полет или е от естество да застраши сигурността му в полет се наказва с лишаване от свобода от пет до двадесет години.

Чл. 341а. (1.) Който постави във въздухоплавателно средство устройство или вещество, което може да го разруши или да му причини повреда, която го прави негодно за полет или създава опасност за сигурността му в полет, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с лишаване от свобода от три до десет години..

(2) Който застраши сигурността на въздухоплавателно средство в полет, като: разруши или повреди инсталация или съоръжение за ръководство на въздухоплаването; съобщи информация или даде сигнал, за които знае, че са лъжливи, постави лъжлив знак или премахне или премести знак, предназначен за обезпечаване сигурността на движението се наказва с лишаване от свобода от три до петнадесет години.

(3) Който извърши насилие спрямо лице, намиращо се на борда на въздухоплавателно средство в полет, ако деянието е от естество да застраши сигурността на това въздухоплавателно средство и не съставлява по-тежко престъпление се наказва с лишаване от свобода от пет до десет години. Престъпленията са резултатни, пряк умисъл. Квалифициран състав - когато е последвала средна или тежка телесна повреда или смърт на едно или повече лица. Привилигирован състав - когато деянието е извършено по непредпазливост и са настъпили последиците предвидени в закона.

Чл. 341б.(1) Който незаконно завладее въздухоплавателно средство, намиращо се на земята или в полет, или установи контрол върху такова средство се наказва с лишаване от свобода до десет години. Квалифициран състав - е извършено със сила или заплашване; е последвала значителна повреда на въздухоплавателното средство; средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица; смърт на едно или повече лица.


Нарушаване правилата за движение

чл. 342. (1) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. Престъплението е резултатно, формата и вида на вината са евентуалния умисъл.

(2) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. Квалифициран състав – средна и тежка телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго.

Чл. 343. (1) Когато с деяния по предходния член по непредпазливост са причинени: значителни имуществени вреди наказанието е лишаване от свобода до една година или пробация;

Тежка или средна телесна повреда, независимо дали са настъпили последиците по буква "а", наказанието е лишаване от свобода до четири години за тежка телесна повреда и до три години или пробация за средна телесна повреда; Привилигирован състав - чл. 343а. Ако деецът след деянието по предходния член е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия или на пострадалите.

Управление на МПС - в пияно състояние – субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, което управлява МПС.

Чл. 343в.(1) Който управлява моторно превозно средство в срока на изтърпяване на наказанието лишаване от право да управлява моторно превозно средство, след като е наказан за същото деяние по административен ред, се наказва с лишаване от свобода до две години.

Други престъпления по МПС

- който премахне или премести знак или сигнал, предназначен за обезпечаване сигурността на движението на железопътния и водния транспорт и електротранспорта, постави такъв лъжлив знак или даде лъжлив сигнал и с това изложи на опасност живота или имота на някого; който си служи с контролни знаци, издадени за друго моторно превозно средство, или със знаци, неиздадени от съответните органи; който в нарушение на установения за това ред заличи или подправи идентификационен номер на моторно превозно средство. Квалифициран състав - ако деянието по предходната алинея е извършено повторно. Противозаконно отнемане на чуждо МПС – субект може да бъде всяко наказателноотговорно лице, а предмет на престъплението е чуждото МПС. Изпълнителното деяние се изразява в отнемането на чуждото МПС, като продължителността на ползването му е без значение. Престъплението е резултатно, а престъпния резултат се изразява в завладяване на предмета. Формата и вида на вината са прекия умисъл. Предвиден е допълнително и специален субективен признак – намерение само за ползване на отнетото МПС. Ако е налице намерение за неговото присвояване, което освен намерението за ползване съдържа и такова за разпореждане с МПС, ще се осъществи съставът на кражбата. Квалифицирани случаи - когато последва повреда на МПС; е било изоставено без надзор; отнемането се извършва в пияно състояние; отнемането на МПС – то се извършва от повече от двама души. Наказанието е по леко - ако до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетото моторно превозно средство бъде върнато. Чл. 346б. Който противозаконно проникне в чуждо моторно превозно средство без съгласието на собственика.

ІI. УЧАСТНИЦИ, СТРАНИ И СУБЕКТИ В НАКАЗАТЕЛНИЯ ПРОЦЕС.

1. СЪДЪТ – главен субект на процеса, защото окончателно решава всички въпроси по делото. Съгласно чл. 119 от КРБ само съдът правораздава, само той може да признае обвиняемия за виновен и да му наложи наказание.

Съгл. НПК Чл. 6. (1) Правораздаването по наказателни дела се осъществява само от съдилищата, установени с Конституцията на Република България. (2) Извънредни съдилища за разглеждане на наказателни дела не се допускат. Чл. 7. (1) Съдебното производство заема централно място в наказателния процес. (2) Досъдебното производство има подготвителен характер.



Процесуални актове на съда – биват четири вида:

  • Присъда – постановява се, когато съдът като първа или въззивна инстанция решават въпросите за виновността и наказателната отговорност на подсъдимия. Това е основния правораздавателен акт. Може да се издаде както от колективен /с участие на съдебни заседатели/, така и от едноличен съд;

  • Решение – постановява се, когато съдът се произнася по основателността на жалбата и протеста или по предложение за възобновяване на наказателното дело – акт типичен за въззивна и касационна инстанция. Те винаги са акт само на колективен съд (3-ма съдии), а не може от едноличен орган, вкл. и участие на съдебни заседатели;

  • Определение – постановява се във всички останали случаи, когато съдът се произнася по въпроси в първоинстанционното, въззивното, касационното или възобновителното производство, при привеждане в изпълнение на влязла в сила присъда, назначаване на експертиза, определяне възнаграждението на ВЛ, допускане на доказателства, конституиране на свидетел, страна и др.;

  • Разпореждания – те се постановяват само от председателят на съдебния състав, председателят на съда или съдия - докладчикът по процедурни въпроси – призоваване на страна, свидетел и др. В съдебното заседание определенията на съда и разпорежданията на председателя се произнасят устно и се вписват в протокола.


2. ПРОКУРОРЪТ е държавен обвинител, той повдига и поддържа обвинението от името на държавата по НД от общ характер. Прокурора е представител на прокуратурата, която е единно и централизирано учреждение, оглавявано от гл. прокурор, който осъществява надзор за законност и методическо ръководство над всички прокурори в страната.
3. РАЗСЛЕДВАЩИ ОРГАНИ - следователите; служителите от МВР, назначени на длъжност "разследващ полицай"; полицейските органи в МВР в случаите, предвидени в този кодекс. Разследващите органи действат под ръководството и надзора на прокурор. Следователите са органи на съдебната власт.
4. ПОСТРАДАЛ - Чл. 74. (1) Пострадал е лицето, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението. При смърт на лицето това право преминава върху неговите наследници. Обвиняемият не може да упражнява правата на пострадал в същото производство.
5. ЧАСТЕН ОБВИНИТЕЛ - Чл. 76. Пострадалият, претърпял имуществени или неимуществени вреди от престъпление, което се преследва по общия ред, има право да участва в съдебното производство като частен обвинител. По престъпление от общ характер. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. Частният обвинител най-общо казано подпомага и действа наред с представителя на държавното обвинение.
ЧАСТЕН ТЪЖИТЕЛ - Чл. 80 Пострадалият от престъпление, което се преследва по тъжба на пострадалия, може да повдига и да поддържа обвинение пред съда като частен тъжител. След смъртта на лицето това право преминава върху неговите наследници. За да встъпи в НПр трябва да подаде тъжба до съответния съд. Престъпления от частен характер, в които съдебни заседатели не участват са напр. обида, клевета, лека телесна повреда и др.
ОБВИНЯЕМ - Чл. 54. Обвиняем е лицето, което е привлечено в това качество при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Централна фигура, страна в наказателния процес., всички действия които се извършват в процеса са насочени пряко или косвено с/у него. Дадено лице се привлича като обвиняем, когато са събрани достатъчно доказателства за участието му в разследването престъпление. Обвиняемият е гражданин, физическо лице, страна по наказателнопроцесуалното отношение във връзка с извършено от него престъпно деяние. По отношение на лице привлечено в качеството на обвиняем /подсъдим в съдебната фаза/ действа, т.нар презумпция за невиновност, което означава, че той следва да се третира като невиновен до постановяване на противното с влязла в сила присъда. Съдебните заседатели, както и съда не следва да третират лицето като виновно и следва да съблюдават всички негови права в процеса.
ЗАЩИТНИК – може да бъде лице упражняващо адвокатска професия или съпруг, възходящ или низходящ роднина на обвиняемия, които трябва да са навършили пълнолетие и да не са поставени под запрещение. Защитникът може да участва в наказателния процес след като е упълномощен от обвиняемия от момента на задържането на лицето или на привличането му като обвиняем. В НПК са посочени случаите в които обвиняемия задължително трябва да има защитник. Това е от изключително важно значение, тъй като нарушаването му е свързано винаги с т. нар. съществено процесуално нарушение и винаги е основание за отмяна на постановения съдебен акт.
ПОВЕРЕНИК - процесуален представител на частния обвинител, частния тъжител, гражданския ищец, гражданския ответник – като го упълномощават.
ГРАЖДАНСКИ ИЩЕЦ – претърпелия имуществени и неимуществени вреди от престъплението гражданин, а след неговата смърт – наследниците му, както и юридически лица, които са претърпели вреди от извършеното престъпление, са активно легитимирани да встъпят във висящо дело като граждански ищци. ГИ е иск за обезщетение за претърпените вреди от престъплението. Не при всяко престъпление може да бъде предявен граждански иск и да се конституира граждански ищец.
ГРАЖДАНСКИ ОТВЕТНИК - лицата, срещу които е предявен граждански иск, с изключение на подсъдимия. Основание за привличане на гражданския ответник е участието му в извършване на увреждащото деяние, включително проявяване на вредоносните последици.
СВИДЕТЕЛИ - това са лицата привлечени в процеса за да изложат пред органите на ДПв или СПв, по установения ред, своите лични възприятия от определени факти, които са от значение за делото. Показания се дават от свидетелите, а обяснения - от обвиняемите. Преди пристъпване към разпит на свидетеля следва да се предупреди за наказателната отговорност, която носи.
ПОЕМНИ ЛИЦА – задължително в ДП при огледът, претърсването, изземването, следственият експеримент и разпознаването на лица и предмети се извършват в присъствието на поемни лица – най малко две. Извършване на някое от изброените действия без участието на поемно лице също представлява съществено процесуално нарушение.
ІІІ. ПЪРВОИНСТАНЦИОННО НАКАЗАТЕЛНО СЪДОПРОИЗВОДСТВО.
Съдебното производство заема централно място в НПр, докато ДП има само един подготвителен характер. Съдебното производство се образува чрез внасяне на обвинителния акт в съда по дела от общ характер и чрез частна тъжба от частния тъжител по дела от частен характер. С постъпването на обвинителния акт или тъжбата в канцеларията на съответния първоинстанционен съд, председателят на съда се произнася:

- С оглед на тъжбата – с разпореждане приема или отхвърля тъжбата. Отказът подлежи на обжалване и въззивна проверка. Ако тъжбата бъде приета, председателят определя първоначалната квалификация на престъплението, за което следва да се реализира наказателната отговорност за определено лице, насрочва съдебно заседание;



- По обвинителния акт – образува съдебно производство от общ характер и определя съдия – докладчик, който извършва съответна проверка.

Постановяване на присъдата - след като изслуша подсъдимия, съда се оттегля на тайно съвещание за да постанови присъдата. Присъдата се издава в името на народа, тя е най - важния акт в наказателното производство, с нея се решават въпросите за вината и наказанието на подсъдимия. Ако при съвещанието съдът намери, че обстоятелствата по делото не са достатъчно изяснени, той възобновява съдебното следствие. Дейността на съда в хода на съвещанието се изразява в обсъждане и вземане на отношение по всички въпроси на делото - има ли извършено деяние, извършено ли е то от подсъдимия и извършено ли е виновно; съставлява ли деянието престъпление и по кой наказателен закон; подлежи ли подсъдимият на наказание и какво да е то; налице ли са основанията за освобождаване от наказателна отговорност по чл. 61 ал. 1 и чл. 78а ал. 1; да се освободи ли подсъдимия от изтърпяване на наказанието, какъв да бъде изпитателния срок при условно осъждане, а в случаите на чл. 64 ал. 1 НК - каква възпитателна мярка да се наложи; на кого да се възложи възпитателната работа с подсъдимия в случаите на условно осъждане; налице ли са условията на чл. 53 НК – отнемане в полза на държавата; какво да стане с веществените доказателства; да се уважи ли гражданския иск и в какъв размер; на кого да се възложат разноските по делото. Когато подсъдимият е обвинен за няколко престъпления или няколко лица са участвали в извършването на престъплението, съдът решава по горните въпроси за всяко лице и за всяко престъпление поотделно. При обсъждането на тези въпроси съдебните заседатели се изказват, вземат становище и гласуват преди съдиите, а последен се изказва и гласува председателят на състава. Съвещанието е тайно. В резултат на съвещанието съдът постановява присъда

  • осъдителна - когато признава подсъдимия за виновен в извършване на престъпление, това означава, че съдът е формирал еднозначно и непротиворечиво вътрешно убеждение във виновността на подсъдимия и необходимостта спрямо него да се реализира наказателната отговорност;

  • оправдателна - доказана невинност, недоказана виновност, недоказана невинност, следователно деянието не е извършено, деянието не е извършено от подсъдимия, деянието не е извършено от него виновно, деянието не съставлява престъпление.

Когато е пропуснал да се произнесе по гражданския иск, съдът се произнася по него с допълнителна присъда в срока за обжалване.
Реквизити на присъдата:

  • уводна част – дата на издаване, съд, имена на членовете на състава и секретаря, на прокурора, на подсъдимия, наказателният закон, по който е предаден на съд

  • мотиви – обосновава се взетото решение, посочва се какви са били съображенията на съда и въз основа на кои доказателствени материали;

  • диспозитив – данни за самоличността на подсъдимия и решение на разглежданите въпроси, пред кой съд може да се обжалва и в какъв срок.

Присъдата се обявява заедно с мотивите, може и по късно – 15д., ако делото е с фактическа и правна сложност – не повече от 30д. Присъдата се обявява от председателя на съдебния състав след като бъде подписана от всички членове. Ако е подписана при особено мнение от някой от съдебните заседатели, то се отбелязва в диспозитива. След това съдът се произнася за мярката за неотклонение.

Обявяване на присъдата - присъдата трябва да се обяви в съдебна зала. Съдът е длъжен да обяви присъдата заедно с мотивите. Когато се обяви само присъдата, председателят обявява само диспозитива, подписан от всички членове на състава на съда. След като постанови присъдата, съдът не може да внася в нея никакви поправки, допълнения или изменения

Присъдата се подписва от всички членове на състава,дори от тези,които не са съгласни – подписват я с особено мнение. След като бъде постановена присъдата се обявява и прочита. Дори съдебното заседание да е било при закрити врата, присъдата се обявява публично. От момента на обявяването и започва да тече срока за атакуването и ( за протестиране или обжалване ) – той е 15 дневен !!!


ІV. ОСОБЕНИ ПРАВИЛА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ НА ДЕЛА ЗА ПРЕСТЪПЛЕНИЯ, ИЗВЪРШЕНИ ОТ НЕПЪЛНОЛЕТНИ.
Делото се разглежда и решава от обикновен съдебен състав – един съдия и двама съдебни заседатели, ако наказанието е за над 15г, състава е от двама съдии и трима съдебни заседатели. Заседателите трябва да бъдат учители или възпитатели. Съдебното заседание се води при закрити врати, освен ако съдът не счете друго. Когато е необходимо да се изяснят факти, които могат да повлияят отрицателно върху лицето, съдът може да го отстрани временно от съдебната зала. По преценка на съда в съдебното заседание могат да бъдат поканени инспектори при детска педагогическа стая и представители на учебното заведение, в което учи непълнолетният. При разглеждането на дела срещу непълнолетни задължително се призовават техните родители или попечители. Те имат право да участват в събирането и проверката на доказателствените материали и да правят искания, бележки и възражения. Неявяването на родителите или попечителя не е пречка за разглеждане на делото, освен ако съдът намери участието им за необходимо. По дела срещу непълнолетни участието на прокурор е задължително. По тези дела не участва частен обвинител. Когато пълнолетният е привлечен като обвиняем за престъпление, извършено от него, преди да навърши пълнолетие, делото се разглежда по общия ред. Когато непълнолетният е привлечен като обвиняем за деяние, извършено в съучастие с пълнолетен, делата не се разделят и производството се разглежда по общия ред.

Настоящата разработка е съставена на база използвани лекции и учебни помагала по наказателно право и наказателен процес.







Каталог: sites -> default -> files
files -> Образец №3 справка-декларация
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Отчет за разкопките на праисторическото селище в района на вуз до Стара Загора. Аор през 1981 г. ХХVІІ нац конф по археология в Михайловград, 1982
files -> Медии и преход възникване и развитие на централните всекидневници в българия след 1989 година
files -> Семинар на тема „Техники за управление на делата" 18 19 юни 2010 г. Хисар, Хотел „Аугуста спа" Приложение
files -> Чинция Бруно Елица Ненчева Директор Изпълнителен директор иче софия бкдмп приложения: програма
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Закон за устройство на територията в сила от 31. 03. 2001 г


Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница