Окултизъм = атеизъм?! По повод на написаното в рубриката "Секти и култове"

        Тук използвам случая да посоча разликата между окултизъм и мистицизъм, неясна за мнозина, в т.ч. и г-н Станев. Наличието на друг свят, населен с духовни същества, което той приписва на мистицизма, е чисто окултно схващане – с уточнението, че световете са много и най-висшият от тях е светът на Бога, Върховния творец, Първоизточника, Този, за когото не може да се каже нищо. Основният постулат на окултизма се допълва от описания на особеностите на отделните светове и взаимовръзките между тях – доколкото е възможно адекватно предаване на духовни понятия със земни изразни средства, както и от обяснения на “свръхестествените” (т.е. необяснимите за официалната наука) явления: ясновидство, телекинеза, астрална проекция и др. под. Неизменна съставна част на езотериката са и строгите морални норми. Всичко това е предмет на утвърдените духовни учения на нашето време – теософия, антропософия, дъновизъм, агни-йога, арканова школа. Смятаните от г-н Станев за основно съдържание на окултизма астрология, гадателство, спиритизъм и магьосничество са просто частни окултни науки и изкуства. Тяхна методологична основа трябва да бъдат, както подчертавам в статията “Астрология и печалба” (“Теохороскоп” бр.45/1997), постановките на езотериката. Без тях се опошляват и загубват духовна стойност. Мистицизмът (или мистиката) е много по-ограничен по обхват. Той представлява просто стремеж към единение с Бога по линия на емоциите – чрез устременост и преданост – и е присъщ на всички вероизповедания. Истинският окултист е същевременно и мистик, т.е. той съчетава двата пътя към Всевишния – на разума и на чувствата. И ако някой практикуващ окултни науки, изкуства или техники твърди, че не вярва в Бога, той е псевдоокултист и служи на тъмните инволюционни сили.

        Извън тези разсъждения най-убедителната илюстрация на несъстоятелността на тезата на г-н Станев, че движенията на Новата епоха (разбирай окултните школи) изцяло противоречат на вярата в Бога, би било излагането на великия Призив и на окултната космическа йерархия с наблягане върху ролята на Христос в нея. (Последното ще бъде направено в отделна статия.) Христос, който е не “някакъв космически дух или принцип”, както според г-н Станев приемат окултистите, а длъжност в планетната йерархия, синоним на Световен учител и Господар на любовта-мъдрост.

        През 1945 г. Христос дава на човечеството великия Призив, като го произнася за първи път пред своите ученици и служители. Това е една от най-старите молитви, използвана дотогава само от най-възвишените и духовни същества. Призивът е разпространен бързо и през 1947 г. вече е преведен на 18 езика. Той има изключително мощно въздействие и може да стане световна молитва. Казва се, че самият Христос го произнася всекидневно. Ето неговия текст:

От извора на Светлина в ума на Бога

Да бликне Светлина в ума човешки –

Да слезе Светлината на Земята.

От извора на Любовта в сърцето Божие

Любов да бликне към човешките сърца –

Христос да се завърне на Земята.

От центъра, където Божията воля знаят,

Цел малките човешки воли нека води –

Учителите тази цел познават и ѝ служат.

От центъра, наречен Род човешки, нека

На Любовта и Светлината Промисълът се изпълни,

И нека той да запечата портата на злото.