Окултни изследвания Елена Блаватска въведение

ВАЖНО ЗА НАЧИНАЕЩИТЕ

Кореспонденцията ни от този месец показва, че има хора, които търсят практически напътствия в об­ластта на окултизма. Това налага необходимостта вед­нъж завинаги да се формулира:

(а) Съществената разлика между теоретическия и практическия окултизъм или онова, което обикновено се нарича теософия, от една страна, и окултната нау­ка от друга, и:

(б) Естеството на трудностите, които вървят редом със заниманията в областта на окултната наука.

Да станеш теософ е лесно. Всеки човек със средни интелектуални възможности « склонност към метафи­зичното, всеки човек, който води чист и безкористен живот и намира по-голяма радост като помага на ближ­ния си, отколкото когато му помагат, всеки, който е готов винаги да пожертва собствените ой удоволствия в полза на другите, и всеки, който обича Истината, До­бротата и Мъдростта заради самите тях, а не заради облагите, която може да извлече от тях — е теософ.

Съвсем друго нещо е да тръгнеш по пътя, който во­ди до дознанието за доброто и злото, що се отнася до правилното им разграничение; път, който отвежда чо­века до силата, чрез която може да стари желаното от него добро дело, често дори и без да си помръдне пръста.

Освен това има и още един важен факт, с който начинаещият трябва да се запознае, а именно огром­ната, почти безгранична отговорност, която учителят поема спрямо своя ученик. От източните гуру, препода­ващи тайно или, открито, до малцината кабалисти от западния овят, които се заемат да обучават учениците си на основните начала на Свещената Наука — самите западни иерофанти често не подозират опасността, на която се излагат — всички тези „учители" са подвластни на един и същ ненарушим закон. От момента, в който наистина започнат да преподават, от мига, в който дадат някаква сила на учениците си — била тя душевна, умствена или физическа — те поемат върху себе си всички грехове на своя ученик, свързани с окултните науки, независимо от това дали простъпките са допуснати при извършването или неизвършването на нещо, и тъй до момента на посвещаването, след който ученикът става учител и на свой ред отговорен. Има един странен и мистичен религиозен закон, който е бил високо почитан и спазван от гръцката православна църква, наполовина забравен от римокатолическата и напълно изчезнал при протестантската. Той води нача­лото си от зората на християнството и в основата му е горепосочения закон, чийто символ и израз е бил. То­ва е догмата за абсолютната святост на връзката меж­ду кръстниците, които опекунстват дадено дете¹. Тези опекуни поемат негласно върху себе си греховете на току-що кръстеното дете — (миропомазано като при посвещаването, истинско! тайнство!) — до деня, в който детето, познавайки доброто и злото, само поеме отго­ворност за себе си. По този начин става ясно защо „учителите" са толкова необщителни н защо е необхо­димо „хелите" (учениците) да преминат през седемго­дишно послушничество, за да докажат своята пригод­ност и да развият качествата, които са нужни за си­гурността и на учителя и на ученика.

Окултизмът не е магия. Сравнително лесно е да се научат заклинанията и .методите на използване на ед­ни по-изтънчени, но все пак материални сили на физи­ческата природа. Силите на животинската душа у чо­века бързо биват разбудени, силите, които могат да бъдат приведени в действие от неговата любов, омра­за и страст се разгръщат с лекота. Но това е Черна магия — чародейство. Защото именно мотивът и един­ствено мотивът е онзи, който кара всяко упражняване на сила да се превърне в черна и зловредна или бяла и благотворна книга. Не е възможно да се ползват духовни сили, ако у извършителя е останала и най-малката отсянка на себелюбие. Това е така, защото ако намерението не е напълно искрено и чисто, духовното ще се трансформира в психическо и ще действа върху астралния план, което може да доведе до ужасии по­следствия. Силите на животинската природа могат да бъдат използвани в еднаква степен както от егоистич­ния и отмъстителния така и от безкористния и всеопрощаващ човек. Силите на духа са подвластни само на съвършено чистия по сърце — и това се нарича БОЖЕ­СТВЕНА МАГИЯ.

Какви са следователно .необходимите условия за да станеш ученик на „Divina Sapientia²"? Защото нека бъ­де ясно, че никакви наставления «е мотат да бъдат да­дени, ако през годините на обучение тези условия не бъдат спазвани и стриктно изпълнявани. Това е sine qua non³. Никой не може да се научи да плува, ако не се пусне в дълбоки води. Нито една птица не е поле­тяла преди крилата й да са готови за това, необходи­мо й е също пространство и дързост да се довери на въздуха. Онзи, който ще си служи с .двуостра сабя, трябва да се е усъвършенствал напълно във владеене­то на тъпо оръжие за да не се нарани още при пър­вия опит — или което е още по-лошо, да нарани ня­кой друг.

За да дадем приблизителна представа за задължи­телните условия, които могат да гарантират сигурността «а заниманията при навлизане в Божествената мъ­дрост, т. е. посредством които може да се избегне опас­ността Божественото да отстъпи място на черната ма­гия, ние ви предлагаме една страница от „личните пра­вила", с които разполага всеки източен наставник. Долупосочените пасажи са .подбрани измежду много дру­ги и са обяснени в скоби.

1. Определеното за обучение място трябва да бъде така подбрано, че да не отвлича ума, и трябва да бъде изпълнено с предмети „излъчващи влияние" (магне­тични обекти). Сред другите неща трябва да присъст­ват и петте свещени цветя, събрани в кръг. Във въз­духа около мястото не трябва да има каквито и да е било зловредни влияния.

[-Мястото трябва да бъде отделено и да не се използва за никакви други цели. „Петте свещени цветя" всъщност са призматичните нюанси, наре­дени по определен начин, тъй като тези цветове са силно магнетични. Под „зловредни влиялия" се имат предвид всякаква смущения, предизвика­ни от спорове, конфликти, лоши чувства и про­чее, понеже се счита, че те моментално, поразяват астралната светлина, т. е. атмосферата около мя­стото, или с други думи, че се „носят по възду­ха". Първото условие изглежда лесно за изпъл­нение, но при по-внимателно вглеждане се оказва, че то е едно,от най-трудните.]

[В този случай под „лице в лице" се визира независимо' или отделно от другите обучение, ко­гато ученикът получава наставленията си лице в лице със самия себе си (неговата no-висша Боже­ствена същност) или със своя гуру. Само при та­кива обстоятелства всеки получава полагащата му се информация в съответствие с ползата, коя­то е извлякъл от познанията си. Това може да се . случи само към края «а цикъла от наставления.]

[„Ламрин" е книга с практически -наставления от Цонкхапа, написана в две части, първата за църковни, и екзотерични цели, а втората за езотеричната практика. Подготовката за дубджет озна­чава да се подготвят яоновидските пособия, като например огледалата и кристалите. Другите същности се отнасят до съучениците. Ако сред учащи­те се не цари пълна хармония, не е възможен никакъв успех. Именно учителят е онзи, който прави 'Необходимия подбор в съответствие с маг­нетичната и биоелектрическа природа на ученици­те, той е човекът, който най-внимателно събира и регулира положителните и отрицателните еле­менти.]

[Това трудно може да се случи, ако направе­ният предварителен подбор е в съответствие с магнетичните изисквания. Известно е, че хелите, макар и обещаващи и пригодни за възприемане на истината, понякога трябва да чакат с години заради тяхната природа и невъзможността им да постигнат съзвучие един с друг. Защото...]

[Не са позволени никакви домашни животни, забранено, е дори да се докосват определени дър­вета и растения. Ученикът, така да се каже, тряб­ва да живее в своя собствена атмосфера, за да я индивидуализира с оглед «а окултните цели-.]

[Предполага се. че вашето и алкохолът съдър­жат лошия магнетизъм на всички хора, кси то са веели участие в производството им. От друга стра­на се счита, че месото на всяко животно задържа психическите характеристики, на съответния вид.]

Тези дванадесет извадки са избрани измежду се­демдесет и три правила, които е "безполезно, да се из­брояват, тъй като за Европа те ще бъдат лишени от смисъл. Но дори и те са достатъчни, за да се видят огромните трудности, които преграждат пътя на мнимия „упашака", който е бил роден и възпитан в За­падния свят.⁴

Образованието в целия Западен свят и особено ан­глийското се ръководи най-вече от принципа на съперничеството и борбата. Всяко дете бива подтиквано да учи по-бързо, за да надмине другарите си и за да ги изпревари по всякакъв възможен начин. Онова, което погрешно се нарича „приятелско, съперничество", се култивира усърдно и същият този дух се поощрява и насърчава въз всяка подробност от живота.

Как би могъл западният човек с подобни цели,. втълпени му още от детството, да се почувства със съ­учениците си „като пръстите на една ръка"? Освен то­ва тези негови съученици не биват определени в ре­зултат на .негов собствен подбор, нито пък си ги изби­ра сам по лична симпатия. Те се избират от учителя ,му и то на далеч по-друга основа, а онзи, който ще бъде ученик, трябва първо да изкорени от сърцето си. всички чувства на неприязън и антипатия спрямо дру­гите. Колко са онези от западния свят, които са искре­но готови дори и на опит.

И после подробностите от ежедневния живот, въз­браната да докоснеш дори и ръката на най-близкия и най-скъпия. Колко много противоречи това на европей­ските представи за привързаност и добри чувства! Кол­ко жестоко и студено звучи то. Освен това хората би­ха казали, че е проява на егоизъм да се въздържащ да даваш радост на другите заради собственото си усъ­вършенстване. Е добре., нека онези, които смятат така, да отложат истинския опит да тръгнат по този път за някой друг живот. Но нека не се величаят за своята въображаема безкористност. Защото всъщност става дума само за една привидност, която, те позволяват да ги заблуди — това са общоприетите представи, почива­щи на култа към чувствата и излиянията, или така на­речената благовъзпитаност — неща от недействителния живот, които нямат нищо общо с постулатите на Истината.

Но дори и да пренебрегнем тези трудности, които .могат да се разглеждат като „външни", макар и да са не по-малко важни от останалите неща, как учениците от европейските страни ще се настроят за онова съ­звучие, което тук се изисква от тях? Индивидуализмът в Европа и Америка е станал толкова силен, че няма. дори и една художествена школа, чиито членове да не се мразят или да не си завеждат един на друг. „Про­фесионалната" омраза и завист са станали послович­ни: всеки се стреми да се облагодетелства на всяка цена, и дори така наречената благовъзпитаност не е нищо друго освен една фалшива маска, прикриваща демоните на омразата и завистта.

На Изток духът на „неотделимост" още от детство­то е запечатан толкова дълбоко, колкото духът на съ­перничество на Запад. На Изток личните чувства, ам­биции и желания не се поощряват и съответно те не се .превръщат в преобладаващо явление. Когато почвата стане добра по естествен път, тя се култивира по пра­вилния начин и детето се превръща в мъж, у когото склонността no-низшите същности да се възприемат ка­то подчинени на no-висшите е силна и могъща. Хората от Западния свят считат, че собствените им симпатии и антипатии към другите хора и неща са водещ и оп­ределящ поведението им принцип, дори и когато те не ги превръщат в закон на живота и не се опитват да ги налагат другиму:

Нека онези, които се оплакват, че са научили мал­ко в Теософското общество, се отнесат сериозно към думите, написани в статията в „Път" от миналия петък: „Ключът за всеки един етап от нашето развитие е „стремящия се към себе си човек". В „началото на мъдростта" стои не „страхът от Бога", а познанието за собственото A3, което е истинската МЪДРОСТ.

И в този дух колко величав и истинен е за учени­ка по окултизъм, започнал да осъзнава някои от горе­посочените истини, отговорът даден от Делфийския ора­кул на всички, които идвали да търсят окултната мъ­дрост — думи повтаряни и подсилени многократно- от мъдреца Сократ: ЧОВЕЧЕ, ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ.

Послушничеството няма нищо общо със средствата за съществуване или с каквото и да е било от този род, защото човек може напълно да изолира ума си от своето тяло и среда. Послушничеството е по-скоро състояние на съзнанието, отколкото живот в съответ­ствие със строги и неотменни във физически план пра­вила. Това важи особено за по-ранния изпитателен пе­риод, докато посочените в априлския брой на „Луцифер" правила всъщност се отнасят до: един по-късен етап на действително окултно обучение и развитие и а окултните сили и прозрение. Тези правила обаче со­чат начина на живот, който трябва да бъде воден, до­колкото е възможно, от всички онези, които се домог­ват до окултното,, тъй като е най-благотворен за пости­гане на целите им.

Никога не бива да се забравя, че окултизмът се за­нимава с вътрешния човек, който трябва да бъде укре­пен и освободен от господството на физическото тяло и неговата среда. Те са длъжни да му станат слуги. Следователно първата и основна необходимост за послушничеството е дух с абсолютна безкористност и преданост към истината; после; следват самопознанието и самоовладяването. Това са най-важните неща, докато външното съблюдаване на определени правила на жи­вот е от по-малко значение.

„Луцифер": IV, 348.

„Бях често чувал, но до днес не вярвах,

Няколко писма от кореспонденцията от този месец говорят за силното; впечатление, което е направила върху 'Някои; умове статията „Практически окултизъм" от миналия месец. Тези писма доказват и потвържда­ват два логични извода:

(а) Образовалите и мислещи хора, които вярват в съществуването на окултизма и магията (разликата между тези две неща е огромна) са много повече откол­кото си представят съвременните материалисти.

(б) Повечето от вярващите (група обхващаща го­лям брой теософи) нямат никаква определена предста­ва за същността на окултизма и го бъркат с окултни­те науки въобще, включително и с „черната магия".

Техните представи за силите, които той дава на чо­века, и необходимите за придобиването «м средства са толкова разнообразни колкото я 'нереални. Някои си въобразяват, че единственото, което е необходимо за да станеш Занони⁵, е някой учител да ти покаже пътя, Други пък смятат, че човек трябва просто да пресече Суецкия канал и да отиде в Индия за да стане Роджър Бейкън или дори граф Сен Жермен. Мнозина из­бират за свой идеал Маргрейв с неговата вечно въз­раждаща се младост и не обръщат много голямо вни­мание на обстоятелството, че той е заплатил за това с душата си. Не са малко и онези, които възприемай­ки делата на Еядорската вещица за чиста проба окултизъм, „през зиналата паст на земята от Стигийския мрак призовават немощния дух да излезе на светли­на" и искат въз основа на този си подвиг да бъдат считани за пълноправни адепти. „Церемониалната ма­гия", според парадийно изложените правила от Елифас Леви, е друго въображаемо alter ego на философията на древните архати. Накратко казано, призмите, през кои­то окултизмът се явява пред непросветените въз филосо­фията са толкова разноцветни и различни, колкото е възможно за човешкото въображение.

Много ли ще бъдат възмутени тези претенденти за мъдрост и сила, ако им бъде казана простата истина? Въпросът не е само дали е полезно — сега дори е не­обходимо да извадим повечето от тях от заблуждение­то, преди да е станало твърде късно. Тази истина мо­же да бъде изразена с няколко думи: сред стотиците ревностни западни последователи на учението, наричащи себе си „окултисти", няма и петима, конто да имат дори приблизително варна представа за същ­ността на изучаваната от тях наука. Почти всички (с малки изключения) са се запътили към магьосниче­ството. И нека преди да възразят срещу това твърде­ние те се противопоставят на хаоса, който цари в умо­вете им и наложат там малко порядък. Нека първо изучат истинското отношение между окултните науки и окултизма и разликата -между тях, и чак тогава да да­дат воля на гнева си, ако вее още се считат за прави. Междувременно ще-трябва да научат, че окултизмът се различава от магията и другите тайни науки но съ­щия начин, по който божественото слънце се различа­ва от слабата светлина на свещ, по същия начин, по който неизменният и безсмъртен човешки дух — отра­жението на безпричинната и непознаваема ВСЕЛЕ­НА — се отличава от тленната пръст на човешкото тяло.

Измежду многото наименования на различните ви­дове езотерични знания или науки съществуват четири, които са дадени дори и в езотеричните пурани: (1.) Яджна-видя⁶, знание за окултните сили, които се събуждат в природата посредством изпълнението на определени церемонии и обряди. (2.) Маха-видя, „ве­ликото знание", магията на кабалистите и на култа Тантрика. (.3) Гухя-видя, знание за присъщите на зву­ка (ефира) мистични сили, а поради тази причина и свойствени за мантрите (молитви или заклинания, които се пеят). Тези мистични сили се събуждат и зави­сят от използвания ритъм и мелодия или иначе каза­но тук става дума за магическо изпълнение, основава­що се на знание за природните сили и тяхната коре­лация; и (4.) АТМА-ВИДЯ, термин, който се превеж­да просто „знание за душата" (или истинска мъдрост от ориенталистите), но означава и още много други неща.

Но интересът на нашите читатели вероятно е насочен главно към онези, които са непреодолимо привлечени от „окултното", но които все пак не разбират истинската природа :на онова, към което се стремят, нито пък са овладели страстите си, а още по-малко егоизма си.

Ще ни попитат какво да правят тези нещастници,, които така се раздират от противоречиви сили. Твърде... често се е казвало за да има нужда да се повтаря, а и самият факт е очевиден за всеки наблюдател. А именно, че щом страстта към окултизма се пробуди вед­нъж щ нечие сърце, то завинаги се лишава от надеж­дата за спокойствие, мир и утеха. Човекът, сполетян от това, бива завинаги прогонен в безумни и самотни селения на живота от едно вечно разяждащо безпо­койство, което той не може да преодолее. Сърцето му е прекомерно изпълнено със страст и себично желание. да си изпроси пропуск през Златната врата; той не е в състояние да намери мир и покой в обикновения жи­вот. Неизбежно ли е за него в такъв случай да стигне до магьосничество и черна магия, а оттам, през мно­гото въплъщения, до ужасна карма? Няма ли за него някакъв друг път?

Нашият отговор е, че такъв път наистина има. Нека той не се домогва до нещо по-голямо от онова, което чув­ства, че му е по силите. Нека не слага върху плещите си по-тежък товар, отколкото може да носи. Дори и ни­кога да не стане „махатма", Буда или велик светец, нека изучава философията и „науката за душата" и по този начин, без да притежава някакви свръхчовешки сили, ще може да се превърне в един от скромни­те благодетели на човечеството. Шидите (или архатните сили) са само за онези, които са в състояние да „направляват живота" и да се съобразяват с необхо­димите при подобно обучение ужасни жертви, и то до последната буква. Те трябва веднага да научат и да запомнят завинаги, че истинският окултизъм (или тео­софия) се изразява в „пълното себеотрицание", отна­сящо се както за мислите така и за действията. Окултизмът е АЛТРУИЗЪМ и онзи, който го практикува, бива откъснат напълно от категорията на нормално живеещите хора. След като му се посвети веднъж, „чо­век вече не живее за себе си, а за света". През пър­вите години на изпитание могат да му бъдат простени много неща, но веднага щом бъде „приет", неговата личност трябва да изчезне и той трябва да се превърне в една обикновена благотворна сила в природата. След това за него има две крайни възможности, два пътя, между които няма място където да отдъхне. Той тряб­ва да започне едно изнурително изкачване, стъпка по стъпка, често преминавайки през многобройни въплъ­щения, избягвайки всяко деваханическо прекъсване на­горе по златната стълба, водеща към конклава на махатмите (състоянието Архат или бодхисатва), или в противен случай при първата погрешна стъпка ще се понесе надолу по стълбата и ще попадне в мрежите на дугпайството.

Всички тези неща са или неизвестни, или напълно пренебрегнати. Всъщност онзи, който е в състояние да проследи тихата еволюция на предварителните амбиции на кандидатите, често, открива как умовете им биват завладяни от странни идеи. Например някои с изкривен от чужди влияния разсъдък си въобразяват, че животинските страсти могат да бъдат пречистени и възвисени, а яростта, силата и отънят им, така да се каже, да бъдат насочени навътре. Вярват, те тези страсти могат да се заключат в нечии гърди, додето енергията им, вместо да се увеличи, се насочи към осъществяването на едни по-висши и по-свети цели, а имен­но колективната им ненараснала по обхват сила да даде възможност на притежателя им да влезе в олтара на душата я да остане там в присъствието на Госпо­даря — Висшият Аз! Поради тази причина те отказват да се борят със страстите си, не се опитат да ги унищожат, а предпочитат чрез голямо усилие на волята да сподавят яростните пламъци на огъня и да ги дър­жат вътре в себе си, усмирени й тлеещи под тънък слой пепел. Те са готови да понесат с радост мъчение­то на спартанчето, което оставило лисицата да разкъ­са вътрешностите му, но въпреки това не я пуснало.. О, бедни, слепи мечтатели!

Все едно да се надяваш, че ако група пияни коминочистачи, още потни, и мръсни след работа, бъдат за­творени в храм с чисто бели платна, те няма да ги изпоцапат и превърнат в купчина мръсни парцали, а ще станат господари на святото място и накрая ще изля­зат оттам белички-белички като него. Защо не си пред­ставим как дузина порове, затворени, в чистата атмо­сфера на някой дгонпа (манастир), излизат от храма, пропити с уханието на всички видове тамян, които са били използвани там? Странна грешка на човешкия ум. Възможно ли е това? Нека поспорим.

„Господарят" в храма на нашите души е „Висшият Аз" — божествения дух, чието съзнание се основава и произлиза единствено (във всеки случай по време на земния живот на човека, на когото той е пленник) от Ума, който ние решихме да наричаме Човешка душа .(като се има предвид, че „Духовната душа" е един­ствения носител на Духа). На свой ред личната или човешката душа в най-висшата си форма е съчетание от духовни аспирации, желания и божествена любов; а в по-низш план тя представлява смесица от живо­тински желания и земни страсти, предадени й чрез нейните асоциации с носителя й, представляващ осно­вата на всички тези неща. По този начин тя се очер­тава като връзка и посредник между животинската природа на човека, която нейният по-висш разум се опитва да подтисне и човешката божествена духовна природа, около която тя гравитира всеки път, когато успее да вземе надмощие над животното вътре в чове­ка. Последното представлява инстинктивната животин­ска душа и е най-доброто обиталище на страстите, кои­то, както току-що беше казано, вместо да бъдат поту­шени, биват просто приспани и заключени в гърдите на някои дръзки ентусиасти. Дали по този начин се надяват да превърнат мръсния поток на животинската мръсотия в кристални житейски води? Къде и на .как­во неутрално място могат да бъдат затворени те, така че да не засегнат човека? Бурните страсти на любовта и похотта все още живеят и на тях все още им е по­зволено да останат в своето родно място — същата та­зи животинска душа. Едновременно и no-висшите и по-низшите сфери на човешката душа отхвърлят присъ­ствието на подобни обитатели, макар да не могат да избягнат покварата, идваща от тези им съседи. „Вис­шият Аз" или Духът е толкова неспособен да асими­лира подобни чувства, колкото е невъзможно и за водата да се смеси с петрол или нечиста течна лой. По този начин само умът — единствената връзка и посред­ник между земния човек и Висшата същност — е ед­ничкия страдалец, намиращ се в постоянна опасност да бъде повлечен надолу и да загине в бездната на мате­рията, понесен от тези страсти, които могат да бъдат пробудени всяка секунда. И как би могъл той някога да се настрои към божествената хармония «а най-висшия принцип, когато тази хармония се нарушава дори от самото присъствие на подобни животински страсти в xpaмa на душата по време на изпитателния период? Как е възможно хармонията да спечели надмощие и да победи, когато душата е обезпокоена и опетнена от хаоса на страсти, земни желания, телесни усещания и дори от „астралния човек"?

Защото „астралът" — призрачният „двойник" както на животното, така и на човека — е спътник не на божественият Аз, а на земното тяло. Той е връзката между индивидуалната СЪЩНОСТ, no-низшето съзна­ние на манас (умът) и Тялото, а също и посредник между преходния и безсмъртния живот. Подобно на хвърляната от човека сянка той покорно и механично следва неговите движения и импулси, облягайки се следователно на материята без никога да се изкачва до духа. Единствено когато силата на страстите е на­пълно мъртва и когато те 'бъдат победени, унищожени и отречени от непоколебимата воля, когато не само всички копнежи и страсти на плътта бъдат мъртви, а също и когато съзнанието на личния Аз бъде премах­нато и астралът впоследствие бъде сведен до нула, ще бъде постигнато обединението с „Висшата същност". След това, когато астралът започне да отразява един­ствено човека, превъзмогнал чувствата си, божествената СЪЩНОСТ (ейде) може да трепти в осъзнатата хар­мония с двата полюса на личността — пречистения ма­териален човек и вечно чистата Духовна душа — едва тогава тя може да стои в присъствието на БОЖИЯТА СЪЩНОСТ (или Christos при мистиците-гностици), за­винаги слята, съединена и единна с Нея⁷.

Как е възможно тогава да се допуска, че човек мо­же да върви по трудния път на окултизма, ако него­вите ежедневни и ежечасни мисли са тясно свързани със земните неща, с желания за собственост и власт, с похот, амбиции и задължения, които колкото и да са почтени, са все пак от светски характер? Дори и лю­бовта към съпругата и семейството — най-чистите и безкористни човешки чувства — са бариера към истин­ския окултизъм. Независимост това дали взимаме ка­то пример святата майчина обич или любовта на мъжа към неговата жена, дори и тези чувства, ако бъдат ана­лизирани и проучени в най-голямата им дълбочина, ще видим, че в първия случай въпреки всичко има себелюбие, а във втория — egoisme a deux⁸. Нима една майка няма да пожертва дори без секундно колебание живо­та на стотици и хиляди деца за да спаси този на свое­то дете? И нима един влюбен или един истински съ­пруг не е готов да разруши щастието на всеки мъж или жена за да удовлетвори желанието на онази, която обича? Но това е естествено, ще кажат някои. Но не и в светлината на всемирната божествена лю­бов. Ако съзнанието ни е изпълнено с мисли за една малка група от близки и скъпи за нас хора, какво ще дадем тогава от душите си на останалата част от човечеството? Какъв процент любов и грижа ще можем да дарим на „големия сирак"? И как ще бъде чут „ти­хия слаб глас" в душа, която е изцяло обсебена от привилегированите си обитатели? Какво място ще оста­не за нуждите на човечеството en bloc⁹, за да могат те да се отпечатат в съзнанието <ни и да получат бърз от­говор? И все пак онзи, който ще ползва мъдростта на всемирния ум, трябва да достигне до цялото човече­ство, независимо от расата, цвета на кожата, религия­та или социалното положение. Именно алтруизмът, а не егоизмът дори и в неговата най-законна и благо­родна форма, е онова нещо, което може да помогне на отделния човек да слее малката си същност с всемир­ните същности. Истинският последовател на реалния окултизъм трябва да се посвети именно на тези нужди и на тези дела, ако иска да постигне теософия¹⁰, боже­ствена мъдрост и познание.

Онзи, който се домогва до тези неща трябва да на­прави своя абсолютен избор между светския живот и живота, обвързан с окултизма. Никой не би могъл да служи едновременно на тялото си и на висшата си ду­ша, и да изпълнява наведнъж семейния и универсал­ния си дълг без да лиши едното или другото от правата му; той или ще чува „тихия слаб глас", който ще заглуши плача на децата му, или пък ще се вслуша в него, оставяйки глух за гласа на човечността. Това ще бъде една непрестанна и влудяваща борба за почти всеки женен мъж, който иска да се занимава с истин­ски практически окултизъм вместо с неговата филосо­фия. Той винаги ще се колебае между гласа на безличностната божествена любов на човечността и този на земната любов, насочена към определени хора. Това може да го доведе до провал в едната или другата сфера или може би и в двете. А би могло да бъде и по-лошо, защото ако човекът, посветил се на ОКУЛ­ТИЗМА, се впусне в удовлетворяване на земната си любов и похот, почти веднага ще почувства произтича­щите резултати — той ще бъде непреодолимо откъснат от безличностното божествено състояние и ще се поне­се надолу към материята. Чувственото или дори ми­словно задоволяване на личните желания води до не­забавна загуба на способността за духовно проникно­вение. Гласът на БОГА вече не може да бъде разли­чен, от този на страстите или дори от гласа на някой дугпа, не се различава грешното от правилното, здра­вия морал от обикновената казуистика; Плодът на Мъртво море приема най-прекрасната и мистична външност само за да се превърне в пепел върху уст­ните, жлъчка в сърцето и в крайна сметка в:

Бездна, ставаща все по-дълбока, все по-сгъстяващ се мрак;

Глупост вместо мъдрост, вина вместо невинност;

Болка вместо екстаз и отчаяние вместо надежда.

А веднъж щом сбъркат и след като поведението им започне да се определя от техните грешки, повечето хора отказват да осъзнаят грешката си и по този на­чин потъват все по-дълбоко и по-дълбоко в блатото. И въпреки че намерението е главният решаващ фактор относно това дали се практикува черна или бяла ма­гия, дори и неволното и несъзнателно магьосничество води задължително до лоша карма. Достатъчно неща бяха казани за да се изясни, че магьосничество се на­рича всяко зловредно влияние, упражнявано върху други хора, които страдат от това или впоследствие карат други хора да страдат. Кармата е тежък камък, хвърлен в тихите води на живота, който поражда вечно, разширя­ващи се кръгове от вълни, достигащи почти ad infinitum¹¹. Подобни причини водят до съответните следствия, което намира потвърждение в справедливите закони на Възмездието.

Per me si va nella citta dolente

Per me si va nell' eterno dolor

Per me si va tra la perduta gente .. .¹³