Окултните войни и техните оръжия Юлиус Чезаре Евола



Дата24.01.2017
Размер292.12 Kb.

Окултните войни и техните оръжия



Окултните войни и техните оръжия

Юлиус Чезаре Евола

(Из книгата "Човеците посред руините", гл. ХІІІ)

Кризата, стоварила се върху живота на съвременните хора, в зависимост от избраната гледна точка, се приписва на най-различни причини: общоисторически, социални, социално-икономически, политически, морални, културни и т.п. Всяка от тях играе определена роля, но преди всичко трябва да се постави въпросът, дали те са първични и имат ли толкова автоматичен характер като причините, породени от физическия свят. Длъжни ли сме да вземаме предвид главно действието на гореизброените причини или пък трябва да се опитаме да намерим влияния от по-висок порядък, за да разсеем привидността за чисто случайния характер на събитията, разтърсили и продължаващи да разтърсват западния свят, подчинявайки се на общата логика и без да отчитаме частните аспекти?

В рамките на настоящия проблем влиза и представата за окултната война, т.е. за войната в сянка, водена от силите, които можем обобщено да наречем сили на световната подривна дейност. Тази война се води с такова оръжие и се разгръща при такива обстоятелства, каквито съвременната историография изобщо не отчита. За тяхното разбиране е нужна една триизмерна история, която освен двете измерения на плоскостта, включващи видимите причини, фактите и действуващите лица, отчита също и измерението на дълбочината - тайното измерение, в което действуват сили и влияния, участието на които често носи решаващ характер, но които не могат да бъдат сведени до чисто човешкото - индивидуално или колективно - ниво.

Затова е необходимо преди всичко да уточним смисъла на понятието "скрито влияние". В дадения случай не става на дума за някакви тъмни и ирационални влияния, които по отношение на видимите сили на историята играят същата роля, каквато безсъзнателното по отношение на бодърствуващото съзнание на индивида, съгласно представите на психологическата школа, неотдавна получила названието "дълбинна психология". За "безсъзнателно" има смисъл да се говори именно в случая, когато се занимаваме с онези, които в триизмерната перспектива на историята се явяват по-скоро в ролята на обект, отколкото на субект на историята, т.е. за хората, които нито в мислите, нито в действията си осъзнават влиянията, на които се подчиняват, и целите, на които служат в действителност. При подобни хора, независимо, какво те самите мислят за това, центърът на личността се разполага по-скоро в безсъзнателното и пред-съзнателното, отколкото в ясното съзнание. Това е особено характерно за хората на действието и идеолозите. В този смисъл действително може да се каже, че решаващите събития на окултните войни се разгръщат в областта на човешкото безсъзнателно. Но ако разгледаме истинските движещи сили на историята в тази особена перспектива, която току-що посочихме, ще видим, че нещата стоят по съвсем друг начин. В дадения случай и дума не може да става нито за пред-съзнателното, нито за безсъзнателното, тъй като тук си имаме работа със "съзнателни същности", които прекрасно знаят какво искат и какви средства са им необходими за постигането - предимно по косвен начин - на тяхната цел.

По този начин третото измерение на историята няма нищо общо с абстрактните философски или социологически представи. То може да се опише като една "задкулисна" история, в която действуват напълно определени "съзнателни същности".

За да има изучаването на тайната история позитивен и научен характер, не бива прекалено да се откъсваме от земята, витаейки в облаците. Въпреки това, ние трябва да се опираме върху една метафизика на историята, имаща дуалистична основа, във вида, в който тя е била известна на древните традиции. Така например, католическата историография разглежда историята не като прост механизъм, обусловен предимно от естествени, политически, икономически и социални причини, а по-скоро като разгръщане на някакъв - "провиденчески" - план, на който се противопоставят враждебните сили, наричани от нравствена гледна точка "сили на злото", а от Богословска - сили на Антихриста. Една подобна представа би имала положително съдържание при условие, че то бъде очистено и сведено до същественото, т.е. ако разглеждаме този проблем по-скоро в метафизически, отколкото в религиозен смисъл, както е било прието в класическата Античност и сред индоевропейците. Силите на Космоса против силите на Хаоса, където на първите съответствува всичко свързано с формата, порядъка, закона, духовната йерархия и традицията във висш смисъл, а на вторите - разрушителните, подривни, изрожденски идеи, стремящи се към тържество на низшето над висшето, на материята над духа, на количеството над качеството. Това са основните ориентири, от които трябва да се ръководим при анализа на различните влияния, действуващи извън рамките на видимата история на нивото на осезаемите причини. Това не бива да бъде забравяно, но един подобен подход изисква крайна предпазливост. Нека повторим: необходимо е да отчитаме метафизическата основа, но при това да не губим връзка с конкретната действителност.

Днес повече от когато и да било е необходимо обръщането към онези перспективи, които обикновено се считат за чисто умозрителни и представляващи интерес предимно в областта на познанието, въпреки че в действителност те могат да ни дадат оръжието, необходимо ни за възстановяването на порядъка. В един от трудовете, към който тепърва ще се обръщаме по-нататък, се казва: "Мисленето на гоите има чисто животински характер; те не са способни да предвиждат последиците, до които може да доведе една конкретна причина, особено ако им я представим в определена светлина. Именно благодарение на това различие на евреите от гоите ние можем с увереност да твърдим, че сме избран народ, а нашата природа има свръхчовешки характер - което произтича от простото сравнение с инстинктивния и животински ум, присъщ на гоите. Последните виждат фактите, но не ги предвиждат и не са способни да постигнат нещо, излизащо извън рамките на чисто материалното ниво". Ако се абстрахираме от абстрактните отнасяния към евреите които в дадения документ се явяват в ролята на единствени скрити агенти на световните подривни сили (по-късно ще поговорим за това, как следва да се отнасяме към това твърдение), тези разсъждения се отнасят най-вече към онези, които нарекохме "обекти на историята". Действително, мисленето на повечето съвременни хора на действието в сравнение с това на техните тайни врагове е къде по-примитивно, тъй като те съсредоточават цялата си енергия върху осезаемото - "конкретното" и не са способни да доловят или дори да предусетят взаимовръзката между действията и реакциите, причините и следствията, тъй като хоризонтът им е крайно ограничен и практически винаги грубо материалистичен.

По-дълбоките причини на историята - както оказващите отрицателно влияние, така и способните за положително и уравновесяващо въздействие - действуват главно благодарение на това, което може да се определи като "неосезаемо". Те водят до практически неосезаеми изменения - идеологически, политически и т.п. - които пораждат крайно сериозни последици: така появата на първите пукнатини в снежната покривка завършва с падането на лавини. Те почти никога не действуват пряко, а само придават на съществуващите вече процеси определено направление, водещо към поставената от тях цел, за постигането на която в крайна сметка им съдействуват дори онези сили, които се опитват да им се противопоставят. Както отделните хора, така и групите, уверени, че преследват само собствените си цели, също се превръщат в оръдия, с помощта на които се осъществява и става възможно нещо съвършено различно от предмета на техните стремежи, в който факт ясно се разкрива някакво влияние от висш и "смисъл". Това не е убегнало нито на В. Вундт, който говори за "разнородността на целите", нито на Хегел, въвел понятието List der Vernunft ("коварство на разума") в своята философия на историята; но нито един от тези мислители така и не успява пълноценно да развие своите догадки. Освен фактите, поддаващи се на констатация на нивото на физическите явления, проницателният историк вижда и сливането на множество причини, което прави недостатъчно "причинното" (във физически и детерминистки смисъл) обяснение, тъй като простият сбор на външните исторически фактори не е равен на цялото. Това различие между желаните и получените резултати, между идеите, принципите и замислите от една страна и техните реални исторически последици от друга, представлява основата за търсенето на скритите причини на историята.

Преди всичко трябва да се погрижим в областта на метода проницателността да не се изроди в химера и предразсъдък поради стремежа на всяка цена да бъде намерена окултна основа. В този смисъл анализът трябва да има характера на изследователска "работна хипотеза" - както когато предварително се допуска някакво твърдение с цел обединяването и подреждането на известна група видимо обособени факти, но при това характерът на даденото твърдение не бива да прераства от чисто възможно в истинно, когато в крайна сметка всичко потвърждава предварително издигнатата хипотеза. Всеки път, когато резултатът превишава осезаемите си причини, неизбежно се прокрадва подозрението, възниква предчувствието за наличието на скрито - позитивно или негативно - влияние. Проблемът е поставен, но при неговото задълбочаване и търсенето на решение се изиква крайна предпазливост. Вървелите по този път не винаги са успявали да обуздаят буйното си въображение, което в много отношения е станало причина за дискредитирането на едно възможно научно направление, а същевременно се е оказало и от полза за скрития противник.

Това са основните предпоставки на новия триизмерен подход към историята. Имайки ги предвид, нека се върнем към онова, с което започнахме. При едно внимателно разглеждане на съвременната цивилизация и състояние на обществото, пред нас се изправя въпросът за необходимостта от приложение на посочения метод в дадения случай: можем ли да обясним явните кризи и скритите сътресения само с помощта на "естествените" процеси, без да отчитаме действието на силите, които предпочитат да остават в сянка.

Този въпрос е възниквал вече неведнъж, тъй като множеството съвпадения пораждат подозрения у не дотам повърхностните наблюдатели.

В края на миналия век Дизраели написва следната многозначителна фраза, която често бива цитирана: "Светът съвсем не се управлява от хората, за които си мислят онези, чийто поглед не е способен да проникне зад кулисите". Е. Малински и Л. де Понсен в своето общо изследване на революцията отбелязват, че днес, независимо от общото признаване на факта, че всички болести на един индивидуален организъм възникват под въздействието на бактерии, кой знае защо продължава да се счита, че всички заболявания на обществения организъм или революциите и смутовете са чисто стихийни явления, възникващи автоматично, вместо да се помисли за невидимите причинители, които могат да се сравнят с микробите и болестотворните елементи, действуващи в индивидуалния организъм. Един друг автор писа в началото на века, че публиката не забелязва това, че "във всички конфликти, както вътрешнонационални, така и междунационални, освен видимите виновници има и скрити подбудители, които извличат изгода от тях, което всъщност прави тези конфликти неизбежни... Всичко ставащо в хода на развитието на народите тайно подготвя почвата за осигуряването на господството на неколцина души - и именно тези хора, понякога знаменити, а понякога неизвестни, следва да бъдат считани отговорни за всички събития" (Дизраели).

От тази гледна точка знаменитите "Протоколи на ционските мъдреци" представляват един крайно любопитен документ. Вече имахме случая да обсъдим този въпрос в увода към последното им италианско издание. Тук ще се ограничим само с няколко основни аспекта.



Този документ се представя като сборник от протоколи, измъкнат от ръцете на тайното юдо-масонско общество, в който се излага грижливо разработения и пуснат в ход план, имащ за цел унищожаването и разрушаването на традиционна Европа. Във връзка с автентичността на този документ бе водена разгорещена полемика, на която днес може да се сложи край, съгласявайки се със следната справедлива забележка на Рене Генон, състояща се в това, че едно действително тайно общество, каквато и да е неговата природа, никога не оставя след себе си писмени документи - "протоколи". Така че най-уместно е да предположим, че става дума за текст, съставен от хора, имали контакти с някои представители на предполагаемото общество. В името на справедливостта ще приведем и доводите, с помощта на които се опитват да докажат, че този документ представлява вулгарна мистификация, фалшификация или дори плагиатство: като основно доказателство за това служи фактът, че отделни откъси от "Протоколите" възпроизвеждат или перифразират идеи, взети от една брошура, написана от Морис Жоли през времената на Втората Империя, която сетне попаднала в ръцете на агентите на царската тайна полиция. Но този аргумент не издържа критика. Ако става дума за плагиатство, трябва да се има предвид, че в дадения случай нямаме работа с литературно произведение и не може да се говори за авторски права. Когато един генерал съставя плана за сражение, той напълно може да използува вече съществуващите материали и трудове, приложими за неговата цел или да цитира думите на друг пълководец - разбира се, тогава има заимствуване, но това съвсем не влияе върху въпроса за това, действително ли съществува такъв план и дали той е пуснат в ход. Нека с това приключим всички спорове - оставяйки настрани въпроса за автентичността на документите като истински "протоколи", откраднати от тайния международен център, - за да разгледаме единствено важния и съществен момент: този текст представлява част от цяла редица произведения, след прочитането на които възниква впечатлението, че смутовете, присъщи на дадената епоха, не са повече действие на случая, а съвпадат с плана, основните стадии и средствата за изпълнението на който доста точно са посочени в споменатия труд. Хюго Вайст с право пише, че "протоколите могат да се окажат и фалшификация, но описаното в тях се изпълнява по удивителен начин" - а Хенри Форд добавя: "Единствената оценка, която мога да дам на Протоколите, се състои в това, че те напълно съвпадат с развитието на събитията. Те се появиха за пръв път преди 16 години и оттогава точно съответствуват на ситуация в света и до ден днешен продължават точно да посочват ритъма". Ако искате, можете да считате това за пророческо прозрение. Но във всеки случай ценността на този документ като работна хипотеза е неоспорима. В него са изложени различните аспекти на дейността на подривните сили - много от които бяха очертани и потвърдени едва години след публикуването - с оглед на цялото, което им придава достатъчна обоснованост и логическа свързаност.

Както вече бе казано, настоящият труд не предполага един задълбочен анализ на споменатия текст. Достатъчно е да напомним основните положения, развити в "Протоколите". Преди всичко в тях се твърди, че основните идеологии, отговорни за съвременния хаос, не са възникнали стихийно, а са били внушени и поддържани от сили, които прекрасно са знаели за тяхната порочност и са разчитали изключително на техните разрушителни и деморализиращи последици. По същия начин това се отнася за либералните и демократичните идеи; третото съсловие, т.е. буржоазията умишлено е била подстрекавана към разрушаване на феодално-аристократичното общество, както в бъдеще за свалянето на буржоазията ще бъдат използувани масите от работници. Следващата основна идея е тази, че капиталистическият и пролетарският интернационализъм, независимо от външните им различия, по своята същност са напълно солидарни като две настъпващи фаланги, които - в рамките на една единна стратегия - от тактически съображения се насочват срещу различни обекти. Нахлуването на "икономиката" в живота, - най-често под формата на промишлена дейност, развивана в ущърб на селското стопанство, - а също и на богатството, концентриращо се в наличния капитал и финансите, също така следва този замисъл, който с помощта на деморализиращата литература поддържа и цялата фаланга от съвременни "икономисти", както и онези, които нападат етическите и духовните ценности и отричат всеки принцип на авторитета. Сред другите неща се споменава и поддръжката, която тайният фронт съзнателно оказва не само на марксизма, но и на дарвинизма; много неща ни карат да мислим, че и антисемитизмът също нееднократно е бил провокиран умишлено. В по-широк план става на дума за контрол на основните центрове за формиране на общественото мнение и достигането на сила, способна да парализира или унищожи и най-могъщата банка - т.е. за достигането на власт, която чрез натрупването на наличен и движим капитал в ръцете на неколцина души, придобива възможността да контролира отделните хора, партиите и правителствата. Основната цел е човекът да бъде лишен от опората на духовните и традиционните ценности, което несъмнено ще опрости задачата за превръщането му в пасивно оръдие на силите и влиянията, ръководени от тайния фронт. Акциите за културна деморализация, материализация и дезорганизация целят да направят социалната криза, нарастваща с всеки ден, необратима. А самите революции (първата от които трябвало да стане в Русия) и войни, разпалвани подмолно, щели послужат за окончателното потискане на възможната съпротива.

По този начин трудно може да се отрече, че този "въображаем" заговор, разкрит в началото на века, е отразил и предсказал множество събития, станали в съвременния свят, да не говорим за предсказанията относно подготвяното ни бъдеще. Затова не бива да се учудване на важността, която придаваха на "Протоколите" множество движения от близкото минало, поставили си задачата да се противопоставят и удържат теченията, насочени към моралното и социалното разрушаване на нацията. Но твърде често не им достигаше здравомислие и изтънченост, за да избегнат излишната едностранчивост, което в крайна сметка, се оказа в полза на противника.

Във връзка с това би било полезно да се разгледа въпросът за ръководителите на тайната война. Както вече казахме, според "Протоколите" начело на световния заговор стоят евреите - работата по разрушаването на традиционната европейска и християнска цивилизация била замислена и осъществена за целите на установяването в бъдеще на една световна империя на Израел - на избрания народ. Но възниква въпросът, дали фанатичният антисемитизъм не представлява един стремеж да се виждат във всичко интригите на юдеите като deus ex machina, а също и безсъзнателно играене по свирката на противника, тъй като едно от средствата за защита, използувани от тайните сили, се състои в пренасочването на вниманието на техните противници към частните фактори, прикривайки с това останалите, т.е. по-широката съвкупност от причини. Впрочем, за това тепърва ще говорим по-нататък. Без особени затруднения може да се докаже, че дори "Протоколите" да са фалшификация, а техните автори - агенти и провокатори, в тях въпреки това са отразени множество идеи, типични за закона и духа на Израел. Тук няма да разглеждаме проблема за еврейството, предвид очевидната му сложност. Ще се ограничим само с посочването на това, че въпреки множеството евреи, които са били и са едни от основните подстрекатели на съвременния хаос в неговите най-остри фази и форми - културни, политически и социални - това все пак не означава, че трябва да се откажем от едно по-задълбочено изследване на този проблем, ако искаме да разкрием онези сили, за които и самият съвременен юдаизъм не е нищо повече от оръдие. Освен това, независимо, че откриваме едно немалко количество евреи сред радетелите на основните идеологии, споменати в "Протоколите" като оръдие на световните подривни сили - либерализма, социализма, сциентизма и рационализма - въпреки това, напълно очевидно е, че тези идеи никога не биха възтържествували, ако не бяха предшествувани от такива исторически движения като Реформацията, хуманизма, натурализма и индивидуализма, присъщи на епохата на Възраждането, картезианството и т.п. - т.е. явления, отговорността за които съвсем не може да се припише на евреите и които съответствуват на горепосочения тип влияния.

Наистина, в "Протоколите" се кръстосват понятията за юдаизма и масонството, така че често трудовете, посветени на тази тематика, говорят за юдо-масонски заговор. Но и в този случай трябва да спазваме една крайна предпазливост. Напълно признавайки "поюдейчването" на отделни сектори на съвременното масонство, чисто еврейските корени на различните масонски символи и ритуали, въпреки това, следва да се откажем от антисемитското положение, според което масонството винаги е било творение и оръдие на Израел. Съвременното масонство (под което разбираме онова негово течение, появило се със създаването на Великата Ложа в Лондон през 1717 г.) несъмнено е било едно от тайните общества, вземали участие в подготовката на световното разрушение, на първо място в областта на идеологията. Но и в дадения случай съществува рискът да се изтърве същината на въпроса, ако се припише цялата отговорност единствено на масонството.

Що се отнася до "Протоколите", то някои изследователи са отбелязвали, че определени идеи, съдържащи се в тях, отчасти напомнят онези, използувани от множество диктаторски режими; така те представляват едно прекрасно помагало за всички, които се стремят към установяването на нов бонапартизъм или тоталитаризъм. В това наблюдение се съдържа значителен дял истина. Може да се каже, че "окултната война" се разгръща в широки и гъвкави рамки, което помага да се разбере ролята, която могат да изиграят в нея външно противоречивите явления, които не могат да бъдат сведени до крайно простата и достатъчно фантастична форма на световния юдо-масонски заговор.

Освен това, определени по-общи съображения позволяват да бъде локализирано исторически влиянието на съвременния юдаизъм и масонството и да се установи границата, извън пределите на която подривните процеси могат да се обърнат както против едното, така и против другото. Тук в играта се намесва обсъжданият от нас в друг труд закон на регресията на кастите, който може да служи като основа за разтълкуването на истинския смисъл на по-новата история, за което вече говорихме. На мястото на цивилизацията, управлявана от духовни водачи и сакралната монархия, идва цивилизацията, оглавена от простите аристократи-воини; последната на свой ред бива изместена - преди всичко в династичната си форма - от цивилизацията на третото съсловие, а окончателният стадий е победата на четвъртото съсловие - на колектива. С това подробният анализ на този процес свидетелствува, че съвременният юдаизъм като сила е неотделим от капитализма и финансите, които несъмнено са отличителната черта на цивилизацията на третото съсловие. Същото се отнася и за съвременното масонство: то идейно е подготвило и подкрепило пришествието на третото съсловие, а днес се явява в качеството на пазител на принципите на философията на Просвещението и Френската революция - доктрините, превърнали се в своего рода светска религия на съвременната демокрация, продължавайки настъпателното си действие ту открито, ту подмолно. Но всички те са само част от онова, което трябва да последва в бъдеще. На мястото на този стадий - т.е. на демократичната и капиталистическа цивилизация - трябва да дойде последната колективистка фаза, която да стане основната движеща сила на световното разрушение и в този последен период не се вписват логически нито юдаизма, нито масонството. Нещо повече, основното течение дори може да се обърне срещу тях като последни отживелици, които трябва да се отстранят. Тази възможност днес вече се потвърждава в различните страни, в които започват да се консолидират тоталитарни режими, ръководени от четвъртото съсловие, въпреки че в началния стадий евреите и масоните са дали своя принос в тяхното установяване.

Що се отнася до общото твърдение за световен юдо-масонски заговор, което и днес се поддържа от определени екстремистки групировки, то съвременното положение на нещата доказва неговата несъстоятелност. Наистина, само една буйна фантазия може да предположи, че главите на големите държави, враждуващи днес помежду си - такива като САЩ, СССР и комунистически Китай - получават нареждания от международния юдо-масонски център (да не говорим, че в Китай просто липсват както едните, така и другите) и действуват съгласно тези нареждания, стремейки се към постигането на една единна цел. Затова нека повторим още веднъж, че трябва да насочим изследванията си към един много по-широк кръг от влияния.



ІІ.

Окултната война е любопитна не само в рамките на общата историческа перспектива, но e и от чисто практически интерес, свързан с изучаването на използуваните в нея средства и прилаганата тактика. Затова ще бъде от полза да бъдат разгледани няколко примера, засягащи най-различни области.

Да започнем със съображенията, изложени в много от трудовете на Рене Генон, който, освен другите му заслуги, проявяваше изключителна проницателност във всичко, свързано с тайната причина на съвременните сътресения.

Преди всичко следва да се обърне внимание на случаите, в които определена роля са изиграли т.нар. позитивистки предразсъдъци. Имаме всички основания да считаме, че позитивисткият подход при разглеждането на събитията, историята и дори на отделните идеологии е получил толкова широко разпространение по-скоро поради неговото натрапване от страна на анти-традиционните сили, отколкото ако е едно спонтанно явление или естествена тенденция на ограничения ум. Онези, които считат, че историята се създава ппредимно от хората, играещи на сцената и че се обуславя главно от икономическите, политическите, социалните и културните фактори, лежащи на повърхността, дори не се опитват да проникнат по-дълбоко - но именно това желаят всички скрити сили. Една цивилизация и култура, попаднала под влиянието на позитивисткия предразсъдък, в действителност създава най-приемливите условия за онова действие, разкривано ни от гореспоменатото "трето измерение". В повечето случаи това качество е характерно за съвременната цивилизация, загубила остротата на зрението си и беззащитна пред лицето на позитивизма, рационализма и сциентизма. Тя е безкрайно далеч от умението да сваля маските от онези идеи, продължаващи да залягат в основата на съвременната менталност и култура, което свидетелствува не толкова за множеството заблуждения и ограничеността на мислене, колкото за това, че посочените идеи напълно съзнателно се внушават, разпространяват и поддържат от анти-традиционните сили.

Ние вече споменахме за влиянието, оказано върху хода на събитията от някои отделни, непозитивистки концепции, предполагащи намесата на различни същности - такива като "Абсолютния Дух", "жизнения порив" или самата История с главна буква, придобила плът. Напълно вероятно е в дадения случай да си имаме работа с практическото приложение на втория инструмент на окултните войни - тактиката на субституцията или подмяната. Тя се използува всеки път, когато възниква опасност от пробуждане на "обектите на историята" или когато определени идеи, прокарващи пътя на световните подривни сили, изгубват силата си. В този случай заплетените концепции, изваждани на бял свят, биват използувати като стръв, с която се опитват да уловят хората, които не се задоволяват с позитивистките схеми, за да им попречат да видят онова, което става в действителност. Благодарение на мъглявостта на тези теории, полезрението се замъглява също така успешно, както и от позитивисткото заслепяване. Хората си играят, забавлявайки се с различните "философии", докато противникът продължава разрушителната си дейност.

В много от случаите тактиката на подмяната придобива особена действеност под формата на тактиката на имитацията. Нека видим как става това.

Понякога резултатите на разрушителното действие, достигайки материалния план, стават достатъчно явни, за да предизвикат най-сетне противодействие, което в този случай се опитва да си намери идеи и символи, приемливи за защитаване и възстановяване. В най-добрия случай погледът се насочва към ценностите от традиционното минало, които биват възраждани за живот благодарение на реакцията на заплашените от разрушение общества или цивилизации. В този случай тайната война се води с косвени методи - често противникът, нямайки възможност пряко да унищожи възникващото съпротивително движение, позволява да се пропагандират и разпространяват само съмнителни имитации на посочените ценности. В резултат на което съпротивата изгубва своя устрем, отклонява се от целта и дори се насочва в диаметрално противоположно направление, където попада под влиянието на силите, с които първоначално е смятала да се бори.

Подобна тактика е приложима в най-различни области: както в политическата, където днес най-често се прилага, така и в духовната и културната. Да вземем например традиционализма. Вече говорихме за висшето значение на Традицията - това е онзи облик, който висшите сили придават на съвкупността от възможности на дадената културна среда през дадения времеви отрязък посредством ценностите, имащи по същество свръхиндивидуален и надисторичен характер и елита, способен да извлече от тези ценности естествен авторитет и престиж. Но в наши дни често се случва смътното желание за "завръщане към традицията" незабележимо да се изроди в "традиционализъм", включващ в себе си единствено привичките, рутината, отживелиците и преклонението пред остатъците от миналото, окончателно загубили своя дух, в които неговите почитатели дори не умеят да различат онова, което носи чисто временен и случаен характер, от вечното. Една подобна позиция - не традиционна, а традиционалистка - представлява прекрасна мишена за врага, който с охота се заема с "традиционалистите", маскирайки с това атаката си срещу Традицията - за което му помагат баналните обвинения в анахронизъм, анти-историзъм, застой, упадък и т.н. По този начин реакцията се оказва парализирана и тази маневра лесно довежда до желания резултат.

От общата схема на тактиката на имитацията лесно може да се премине към частните случаи. Историята е Богата с подобни примери. В политическата област е достатъчно да се споменат римската идея и символизъм, "арийството", самата концепция за Империята или Райха и т.п. - към всички тези идеи нееднократно е бивала прилагана тактиката на подмяната и имитацията, печалните последици на което не ще убягнат от окото на никой проницателен наблюдател.

После следва да споменем тактиката на инверсията или обръщането. Да приведем един типичен пример. Световните окултни подривни сили съвършено точно знаят, че в основата на онзи ред, който те искат да унищожат, е лежал един свръхестествен елемент, т.е. духът, разбиран не в абстрактен философски смисъл или приеман на вяра, а като висша реалност - ориентир за интеграцията на всичко съставящо човешкия порядък. Ограничавайки чрез разпространението на материализма и сциентизма влиянието, което все още е могла да оказва религията в този план, подривните сили се опитват да отклонят от пътя всички стремежи към трансцендентното, опитващи се да преодолеят границите на господствуващата религия или тесния догматизъм. Така нареченият "неоспиритуализъм" не само в най-низките му спиритистки форми, а също и в "източните" и окултните, както и целият набор от теории относно безсъзнателното, ирационалното и останалите празнословия, представлява ярък пример за използуването на тактиката на обръщането. Вместо едно възкачване към свръхестественото, превишаващо личността, подобни идеи водят към изпадане в под-личностното и дори престъпното, тъй като това обръщане често носи явно зловещ характер.

Така се постига двоен резултат. Преди всичко това позволява да се разпали недоверие към различните идеи, които по своята същност нямат никакво отношение към движенията от подобен род, но в резултат на използуването им от последните, губят своята сила. Жертва на тази тактика стана по-голямата част от съвременните знания за Изтока (излизащи извън рамките на сухата и безжизнена област на филологията и тяснопрофесионалните академични изследвания), които твърде често биват представяни в изопачен вид, ограничавайки положителното влияние, което биха могли да окажат много от аспектите на източното наследство, свързани с истинската духовност. В качеството на друг пример можем да посочим определен кръг хора, които, щом се заговори за символи и езотеризъм, не могат да мислят за нищо друго, освен за масонство или теософия, дори ако става дума за обръщане към древните и почтени традиции, нямащи нищо общо нито с едното, нито с другото. Рационалистките позитивистки предразсъдъци, виждащи във всички идеи от този род само суеверия и фантасмагории - завършват порочния кръг на така наричаната "критическа" култура. Не много по-добре стоят нещата с войнствуващата католическа апологетика, която във всичко, излизащо извън рамките на собствената си религия, вижда само пантеизъм, натурализъм и дори нещо по-лошо - получава се едно объркване, жертви на което стават значителен брой от самите представители на католицизма.

Вторият резултат засяга не толкова сферата на идеите, колкото чисто практическата област. Наистина, "преобърнатите" тенденции към духовното и свръхестественото могат да прокарат пътя на тъмните сили, в резултат на което започва едно скрито разрушаване на личността. Често именно до това водят различните реакции срещу рационализма и интелектуализма, особено споменатите по-горе теории за безсъзнателното, на мястото на които, наред с психоанализата, вече идват практиката или най-малкото - болезненото любопитство, - което предизвиква напълно оправдано безпокойство.

Нека сега разгледаме тактиката на рикошета. Тя се прилага в случаите, в които традиционните сили, срещу които искат да нанесат удар, биват скрито подтиквани към действия против трети сили, също така традиционни, което в края на краищата се обръща срещу самите инициатори. Например, тайните световни подривни сили посредством съответно внушение убеждават представителите на дадена традиция в това, че най-доброто средство за нейното укрепване е подкопаването на авторитета или дискредитирането на другите традиции. Не разбиращите този похват, които, водени от материални интереси, подлагат на нападки традициите на сродни народи, трябва да бъдат готови за това, че рано или късно ще се озоват под рикошетния удар. Силите на световната подривна дейност възлагат сериозни надежди на тази тактика; именно затова те всячески се стараят да подчинят всяка висша идея на тиранията на частните интереси и да я заменят със стремежа към прозелитизъм или империализъм, внушавайки чувство на високомерие и алчност. Те прекрасно разбират, че това е най-добрия метод за разрушаването на всяко истинско единство и солидарност, което значително облекчава тяхната задача, тъй като знаят за съществуването на обективния закон за иманентната справедливост, гласящ че "мелницата Господня мели бавно, но сигурно". Затова те изчакват подходящия момент за намеса, когато узряват плодовете на тези необмислени ходове.

Всяко използуване на революционните сили в стила на Макиавели - в политическата сфера - води именно до това. Тесногръдите привърженици на силната държавност често считат, че при определени обстоятелства най-доброто средство за подем на техния народ е разпалването на революционни настроения или поддържането на вълненията, предизвикани от техните противници, без да забелязват, че последните се стремят към диаметрално противоположни цели, или пък забелязвайки го твърде късно. Те си въобразяват, че използуват революцията като средство, но в действителност в края на краищата те самите се оказват "използувани" от революцията; успявайки благодарение на тези политици да си прокара път, тя почти винаги поразява и унищожава своите подбудители. Съвременната история ни дава ярки примери, как с помощта на това средство трагично са се умножавали разрушителните сили. Никога не бива да се забравя, че само безпрекословната вярност на идеята може да служи като щит в окултната война: когато тази вярност отслабне, когато я замени т.нар. реалистична политика на целесъобразността - използуването на обстоятелствата - фронтът на съпротивата е вече подкопан. Така например принципът за "самоопределянето на народите", използуван като идеологическо средство от демокрациите в Първата световна война, със своя рикошет засегна бялата раса като цяло и Европа в частност, слагайки край на нейния престиж и превъзходство.

Когато световните подривни сили се боят, че са станали прекомерно забележими или разбират, че поради особени обстоятелства тяхната задкулисна дейност е била разкрита, те прибягват до тактиката на изкупителната жертва, привличайки вниманието на противника върху елементи, носещи само частична или второстепенна отговорност за техните злодеяния. В този случай цялото противодействие се насочва срещу тези елементи, които се превръщат в изкупителна жертва, докато тайният фронт след едно временно затишие може отново за започне своята дейност, тъй като противниците му решават, че са открили истинския враг и по-нататъшните търсения в това направление се прекратяват. Когато говорихме за "Протоколите", ние допуснахме предположението, че в дадения случай става дума именно за използуването на подобна тактика - "изкупителни жертви" стават евреите и масоните. Затова в тази област трябва да се въздържаме от твърде едностранчивия подход и никога да не изгубваме от поглед истинския таен фронт.

Сега нека преминем към тактиката на разводняването, представляваща частен аспект на "тактиката на подмяната". За да я разберем, трябва преди всичко да се обърнем към процесите, довели до съвременната криза, която има дълбоки корени. Развитието й е било съпроводено от различни стадии, по време на които тази криза вече е била налице, макар и в скрита, потенциална и непроявена форма. Както видяхме, теорията за "прогреса" може да се разглежда като едно от широкоразпространените внушения, тъй като истинските причини убягват от погледа, а процесите на разрушение се превръщат в миража на завоеванията на индустриално-техническата цивилизация. Трагичните събития от последните години провокираха едно своеобразно пробуждане от тази хипноза. Някои хора започнаха да осъзнават, че ритъмът на т.нар. прогрес е съзвучен с ритъма на стъпките, водещи към края на пропастта. Спирането, връщането към началото в името на едно възстановяване на нормалната цивилизация, се превърна в лозунг за мнозина. Тогава бяха пуснати в ход всички средства, способни да спрат това радикално действие. Силите, обръщащи се към миналото, бяха пренасочени към онези стадии, в които кризата и болестта са били проявени не толкова рязко и трудно са се поддавали на разпознаване. Капанът бе задействуван. Сега предводителите на световните подривни сили знаят, че сериозната опасност вече е отминала; нужно е само още малко търпение, за да се върне всичко в привичните си рамки.

Могат да бъдат приведени множество исторически примери за прилагането на подобна тактика, които трябва да служат като предупреждение за ония, които биха поискали да поемат инициативата на едно възстановително действие. Най-напред е необходимо да разгледаме по-задълбочено определени черти на съвременния национализъм. Всички познават революционната и анти-йерархична роля, изиграна от демократичната и колективистка идея за нацията по отношение на предишните форми на цивилизация и политическа организация в Европа. Днес мнозина от онези, които до неотдавна се сражаваха срещу различните интернационали и преди всичко срещу комунистическия, се обърнаха именно към идеята за нацията, понякога без да си дават труда да дефинират тази идея, а в този случай съществува заплахата тя отново да се превърне само в етап от пътя, крайната цел на който е точно онова, срещу което се опитват да се борят.

Достатъчно е да напомним тук казаното от нас преди относно различието между масовия национализъм и духовния национализъм, между националната и традиционната държава. В първия случай национализмът изпълнява нивелираща и анти-аристократична роля, представлявайки своеобразна прелюдия към една по-широка уравниловка, общ знаменател на която ще бъде вече не нацията, а интернационалът. Във втория случай идеята за нацията може да стане ефективна основа за едно по-нататъшно оздравяване и сполучливо средство за защита срещу интернационалното смешение, тъй като тя включва в себе си принципа на различието, който по-нататък трябва да послужи за създаването на една ясна система и йерархия в рамките на всяка отделна страна. Но липсата на ясно осъзнаване на това различие ни заплашва с това, да се окажем жертва на тактиката на разводняването - както това вече се е случвало. Съветският комунизъм прекрасно се възползува от тази възможност: потискайки национализма на своя територия като контрареволюционно движение, той същевременно разпалваше и поддържаше слаборазвитите народи, считани за жертви на колониализма, очаквайки развитието на събитията да доведе до онзи стадий, когато ще може да пожъне плодовете на своята политика.

Друг един пример се отнася до социално-икономическата сфера и е свързан с всички "национални" разновидности, опитващи се да реформират марксизма - това е същото зло, само че смекчено. Както вече казахме, всички тези "социал-демократични" теории са като Троянски кон, който се вкарва в крепостта, за да бъде завладяна, но не чрез пряко нападение, а посредством едно вътрешно, естествено и логическо развитие.

Друг пример от областта на културата: вече говорихме за значението, което имат психоаналитическите теории в общите рамки на световната подривна дейност. Днес сред хората, които все още са способни да различават, най-мерзките форми на тази лъженаука, съответствуващи на чистия или "ортодоксалния" фройдизъм, предизвикват рязко отрицание. Тук отново бе използувана тактиката на разводняването, способствувайки разработката и разпространението на една "спиритуализирана" психоанализа за хората с по-остър усет. Това доведе дотам, че хората, неприемащи напълно Фройд и неговите последователи, капитулираха например пред Юнг, без да подозират, че става дума за същия вид разрушение и то в една дори още по-опасна форма, поради по-голямата му изтънченост, която води до по-значителни загуби в духовната област, отколкото при самия фройдизъм.

Следващата тактика се състои в благоприятствуването на смесването на принципа и неговите представители. Съгласно някои гледни точки, упадъкът на традиционните институции е следствие на израждането на техните представители. Но тяхното действително разпадане и разрушение стана възможно едва благодарение на това смесване на идеите с хората, които ги изразяват - в дадения случай имаме работа с още едно от средствата на окултната война. Когато представителите на една идея се оказват недостойни, прави се всичко, за да се стовари обвинението непосредствено върху самата идея и именно тя бива подлагана на нападки. Вместо просто да се констатира упадъкът и да се изиска неспособните хора да бъдат заменени с достойни, което би позволило да се възстанови нормалното положение на нещата, твърди се, че самият принцип е лъжлив, извратен или отживял времето си и се настоява той да бъде заменен. Почти всички революции са прилагали тази тактика, предназначена да направи така, че вътрешносистемната криза да изглежда като криза на самата система. Примерите за това са толкова много, че няма смисъл да бъдат привеждани тук. Започват с нападки срещу монархията, а сетне преминават към аристокрацията. Точно по същия начин и марксизмът използува като предлог недобросъвестността на капитализма за нападки срещу частната икономика и проповядване на новото колективистко стопанство. А колко примери има за същото в духовната област! Нима реформата на Лутер не използува в качеството на предлог корупцията на представителите на римската църква, за да постави под съмнение самия принцип на духовната власт и цяла редица основополагащи идеи на католическата традиция?

Да споменем и последното оръжие на тайната война, свързано с една особена област - узурпиращото проникване. То бива прилагано в случаите, когато една организация от духовен или в по-общ план - от традиционен тип - достига до такова ниво на израждане, че нейните представители по същество не знаят нищо за своята истинска вътрешна основа, върху която се изгражда нейният авторитет и престиж.

Пътят на една подобна организация прилича на това, което съгласно наблюденията на Рене Генон, представлява механичният път, присъщ на едно същество, намиращо се в състояние на сомнамбулизъм или пък на живия организъм, лишен от душа. В центъра се образува според думите му една духовна "празнота", в която могат да проникнат чужди, подривни сили, които без да променят външността, принуждават организацията да служи на съвсем други, ако не и напълно противоположни цели в сравнение с присъщите й изначално. Не е изключено дори тези нови елементи да се стараят да разрушат всичко, което не им е подвластно, например като създават тайно поводи за скандал, способни да предизвикат реакция; в този частен случай - естествено конкретно - външно се задействува тактиката, за която говорихме по-горе, състояща се в смесването на хората и принципите. Познаването на тази тактика ни позволява да хвърлим светлина върху много от днешните и вчерашните събития. Връщайки се към съвременното масонство като пример, можем безусловно да потвърдим, че неговият произход като подривна сила е свързан с прилагането на посочената тактика на подмяна и обръщане по отношение на най-древните организации, отделните структури, символи и йерархии на които са се запазили като отживелици, докато направляващите ги сили имат вече съвършено друга природа.

* * *

Тук се ограничихме с отделни примери, отделяйки повече внимание на принципите, с надеждата, че при системното им използуване ще успеете да им намерите възможно приложение и да си направите съответните изводи, отчитайки факта, че не съществува нито една област, в която по един или друг начин да не се води тайна война. Но най-важната област на приложение е вътрешният свят - индивидуалното мислене. Именно тук се изисква най-голяма предпазливост и умение да се разпознават тънките влияния, които при дадени обстоятелства се опитват да ви внушат определени идеи и реакции. Ако това бъде постигнато, противникът, колкото и да е силен, дори да не се поддава на определение във външния свят, ще се озове пред една непреодолима преграда и скритото му влияние ще бъде прекратено.



Нека още веднъж да повторим, че всичко казано дотук не е въпрос на философски спекулации или чиста измислица, а има сериозно и абсолютно положително значение. Ние оставаме убедени, че нито един отговорен човек, сражаващ се на страната на Традицията срещу подривните сили, не може да се счита на висотата на своята задача, ако не е успял отначало да изработи в себе си способността да предчувствува този свят на скритите причини, позволяваща му да устои пред противника на съответната почва. Нека си спомним думите на "мъдреците" от "Протоколите" - за тях човекът, неспособен да вижда "фактите", е само едно тъпо животно. Не може да се разчита на успеха на едно движение, ако сред водачите му не се намерят достатъчно дора, способни да се сражават на материално ниво въз основа на познаването на скритите причини и тогава това познание ще служи вече не на тъмните сили, а на светлото начало, присъщо на традиционната духовност.

Юлиус Чезаре Евола

Превод: Зент - бурджан колобър


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница