Стресът все по-често отключва ревматичните заболявания

Стресът все по-често отключва ревматичните заболявания

В света са известни над 200 вида ревматични заболявания. Основна сред тях е групата на възпалителните ставни заболявания, от които най-често срещаните са ревматоидният артрит, псориатичният артрит и анкилозиращият спондилит, по-известен у нас като болест на Бехтерев. Тези заболявания имат голямо социално значение, защото засягат хора в активна възраст, имат широко разпространение, влошават сериозно качеството на живот на болните и водят до загуба на трудоспособност и тежка инвалиди запия.

Ревматичните заболявания са сред водещите причини за инвалидност в Европа и САЩ. В ЕС живеят повече от 120 млн. души, страдащи от ревматични заболявания. Достъпът до безопасно и ефективно лечение е от първостепенна важност за тях. В България няма официална статистика за броя на хората, страдащи от ревматични заболявания. По неофициални данни с ревматоиден артрит са около 60 хил. души, а с болест на Бехтерев - около 30 хиляди.

В София се състоя 19-ата годишна конференция на пациентското крило на Европейската лига за борба с ревматизма (EULAR). Домакин на конференцията беше Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България, а темата на форума -"Пациентът в центъра на грижата - Да вземем нещата в свои ръце". Годишната конференция на пациентското крило на ЕУЛАР е среща на хората с ревматични заболявания в Европа. Всяка година форумът се организира в една от страните - членки на организацията. В България той беше за първи път. Конференцията е изключително важно събитие, по време на което пациенти, здравни специалисти и ревматолози обменят опит в сферата на грижата за хората с ревматични заболявания.

Представител на Българското дружество по ревматология на конференцията беше проф. Стоянка Владева от катедра "Вътрешни болести и ревматология" на Медицинския факултет към Тракийския университет - Стара Загора.

"Напоследък стресът все повече отключва автоимунните заболявания, които са свързани с прояви на ставни болки, възможно е с температура, обща отпадналост -казва проф. Владева. -Дори само тези симптоми би трябвало да насочат вниманието към ревматологичен проблем. Важно е личният лекар, а и самите хора да бъдат достатъчно информирани за да се насочат към ревматолог, а след това да се свържат с пациентските организации, които да им помогнат.

Проф. Владева се занимава с обучение на общо-практикуващи лекари и се радва, че новите насоки на Европейската лига по ревматология са да се интегрират усилията както на лекарите, така и на пациентите, и на хората, които се грижат за болните.

Колкото и модерни да са биологичните лекарства, съществуват препоръки както на Европейската лига, така и правила за добра клинична практика, която нашите лекари спазват, да се преценява индивидуално за всеки пациент неговото състояние и необходимостта да се приложи биологична терапия. "При всички положения не се започва направо с нея, не можем безразборно да изписваме тези средства - казва проф. Владева. -Напоследък приемам в кабинета си все повече пациенти, които желаят да се лекуват с тях. Ревматолозите имаме богат опит, но все пак основното е да не вредим на пациента, т.е. избираме най-доброто лечение. Тези средства не е нужно да се прилагат масово но все пак те позволяват да се спестят други лекарства, които инвалидизират, ако се прилагат на по-късна линия. Така че важна е индивидуалната преценка."

Биологични средства се използват най-вече при артритите. Според проф. Владева в нейната практика нуждаещите се от биологично лечение са около 20-30 процента, особено при ранни форми на заболяването и бърза еволюция, когато то може да бъде овладяно и да не се стигне до инвалидизация. Колкото до възрастта на проява на ревматичните заболявания, не може да се каже, че има подмладяване (ювенилните форми - при деца, съществуват открай време), но при възрастните със сигурност играят роля стресът, приемът на много лекарства и наличието на други заболявания, съпътстващи основното (т.нар. коморбидност), които утежняват артрита и могат да бъдат предпоставка за отключване на такъв тип прояви.

Основният проблем при ревматичните заболявания е инвалидизацията. "Това е социален проблем, защото тези хора не могат да бъдат полезни на обществото, на себе си - подчертава проф. Владева. - Те се чувстват пренебрегнати от нашето общество, което е в дълг към тях. Болестта на Бехтерев засяга млади хора, след 15-годишна възраст. Те са в разцвета на силите си, искат да се включат в обществото, имат голям потенциал и благодарение на съвременните лекарства могат да се върнат в него на сто процента. Когато заболяването се открие навреме, в началото то може да бъде излекувано напълно. Но например при псориатичния артрит едва 47% от пациентите търсят помощ след една година. Проучвания и в други страни показват, че в световен план има късно откриване на болестта, което не е оправдано в днешно време, когато имаме интернет и възможност за бързо информиране. Тук е ролята на неправителствените и пациентските организации, които могат да бъдат от голяма помощ."

Туберозната склероза предизвиква епилепсия

Около 350 души у нас са със заболяването, 300 от тях не знаят

Жълт Труд  стр. 44  

Рядко генетично заболяване, което е слабо познато дори и за лекарите, поразява с доброкачествени тумори различни органи в човешкото тяло. Въпреки че образуванията обикновено са доброкачествени, тяхната проява и местоположение в тялото може да доведат до развитие на тежки усложнения.

Става въпрос за туберозната склероза, която засяга всички възрасти. Болестта се причинява от мутация на гени, които потискат образуването на тумори, обяснява неврологът проф. д-р Венета Божинова. Това води до появата на доброкачествени образувания, наречени хемартоми, които могат да се образуват във всеки орган, но най-често се откриват в мозъка, очите, сърцето, бъбреците, белите дробове и по кожата. Мозъчните лезии водят до епилепсия, която се наблюдава при около 90 на сто от засегнатите от болестта. При децата с туберозна склероза често се проявяват аутизъм, хиперактивност и много други когнитивни и поведенчески проблеми. Възрастните пък най-често страдат от бъбречни усложнения - 70 до 90 на сто от тях имат множество двустранни тумори в бъбреците.

Приблизително 1 млн. души по света живеят с тази диагноза, като разпространението сред населението е приблизително 1:20 000. Това означава, че в най-добрия случай предполагаемите пациенти с туберозна склероза в България са около 350. Към момента у нас са диагностицирани 40 деца с тази диагноза. Има и първоначални данни за около 10 възрастни с ангиомиолипоми на бъбреците, свързани с туберозна склероза.

Поставянето на правилната диагноза е затруднено най-вече заради недостатъчното познаване и опит с това заболяване от страна на специалисти и общо-практикуващи лекари. Освен това болестта се проявява по различен начин при всеки отделен пациент, което допълнително затруднява специалистите. "Няма един-единствен симптом, наличен при всички пациенти, и нито един от симптомите не е специфичен само за това заболяване", отбелязва проф. Божинова. Поради спецификата на заболяването е необходим мултидисциплинарен подход, т.е. участие на специалисти от различни области на медицината. В повечето случаи туберозната склероза се диагностицира в ранното детство - в предучилищна или училищна възраст.

Навременната диагноза и ранната интервенция са изключително важни за контрола на симптомите и планирането на лечението. В зависимост от случая то може да е хирургично или медикаментозно, с участието и сътрудничеството на различни специалисти, като детски невролози, нефролози, неврохирурзи, уролози, рентгенолози, психолози и психиатри.

От три години има одобрена и медикаментозна терапия за пациенти с бъбречни и мозъчни тумори, свързани с туберозна склероза, която потиска растежа и намалява обема на образуванията. В България обаче тя все още не се реимбурсира от здравната каса и с нея се лекуват само две деца, одобрени от фонда за лечение на деца.

Вече има сформиран екип от специалисти, към които могат да се обръщат пациенти с туберозна склероза или съмнения за тази диагноза, съобщи Веска Събева, председател на Асоциацията на родители на деца с епилепсия (АРДЕ). В него са включени проф. д-р Венета Божинова, д-р Мая Колева и д-р Даниела Денева от Детската клиника по неврологични заболявания към болница "Св. Наум" в столицата, д-р по клинична социална работа Антоанета Матеева и психиатърът д-р Красимира Марчева.

Каталог: news press
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> Тема: здравеопазване
news press -> „Здравеопазване
news press -> В обувките на Москов
news press -> Лекции за естествено раждане. Борисов: Учим чужденци, после ги „продаваме

Изтегляне 0.62 Mb.

Сподели с приятели: