One of the features which is thought to distinguish man from other animals is desire to take medicine



Дата30.07.2017
Размер105.98 Kb.


23. АНТИДОТИ1
One of the features which is thought to distinguish man

from other animals is desire to take medicine.



Sir William Osler (1849–1919)
Антидотите (специфичните противоотрови) имат най-висока терапевтична ефективност при острите отравяния. За много отрови не са създадени антидоти и лечението се провежда с НЕСПЕЦИФИЧНИ ФАРМАКОТЕРАПЕВТИЧНИ МЕТОДИ, включващи антихипоксични, сърдечно-съдови и антиалергични лекарства, хепатопротектори, някои диуретици (фуроземид, манитол), инфузионни разтвори, препарати за подкиселяване или алкализиране на урината, кофеин и други аналептици (чието значение днес е силно ограничено – вж. гл. 11.5), хемодиализа. С тях се цели възстановяване на нарушените функции на ЦНС, сърдечно-съдовата и дихателната система, черния дроб, бъбреците.


ЛЕКАРСТВА, ДЕЙСТВАЩИ НА ТОКСОКИНЕТИЧНО НИВО

  • Адсорбенти: Carbo activatus

  • Хелатори (комплексообразуватели): Deferoxamine (Desferal®), Dimercaprol (Unithiol®), EDTA Calcium dinatrium, Penicillamine (Cuprenil)

  • Лекарства, повлияващи окислително-редукционните процеси: Kalii premanganas Metylenum coeruleum, Mercaptamine (Lambratene®), Cystaminе

  • Метхемоглобинообразуващи средства: Natrii nitris (Natrium nitrosum)

  • Лекарства, повлияващи метаболизма: Ethanol, Cocarboxylase, Flumecinol (Zixoryn®), Sodium thiosulfate

  • Лекарства, форсиращи диурезата: Furosemide (amp. 20 mg/1 ml), Mannitol

  • Лекарства, подкиселяващи урината: Vitamin C

  • Лекарства, алкализиращи урината: Natrii hydrogencarbonas

ЛЕКАРСТВА, ДЕЙСТВАЩИ НА ТОКСОДИНАМИЧНО НИВО

  • Конкурентни антагонисти на морфина: Naloxone (пълен μ/κ/δ-антагонист – amp. 0,4 mg/1 ml), Naltrexone (пълен μ/κ/δ-антагонист), Nalorphine (μ-антагонист/κ-агонист)

  • Конкурентни антагонисти на бензодиазепините: Flumazenil (Anexate® – amp. 0,5 mg/5ml)

  • Непреки антагонисти на конкурентните нервно-мускулни блокери: Galantamine (Nivalin® – amp. 10 mg/1 ml), Neostigmine, Pyridostigmine; Aminopyridine (Pymadin®)

  • Конкурентни антагонисти на метотрексата: Leucovorin Calcium

  • Антагонисти на хепарина: Protamine sulfate

  • Антагонисти на кумариновите антикоагуланти: Phytomenadione

  • Реактиватори на холинестеразата: Obidoximе, Pralidoximе

  • Антагонисти на холинолитиците: Pilocarpine, Galantamine (Nivalin®), Neostigmine

  • Антагонисти на холиномиметиците: Atropine (amp. 1 mg/1 ml)


23.1. Лекарства, действащи на токсокинетично ниво
АДСОРБЕНТИ. ▼Carbo activatus. Активираният (медицинският) въглен има животински или растителен произход. Няма мирис и вкус. Практически е неразтворим във вода и органични разтворители. Има голяма обща повърхност и адсорбира газове, токсини, алкалоиди. Предпазва механично лигавицата на СЧТ. Предизвиква физическа неутрализация на водородните йони на стомашния сок (антиациден ефект). Показан е при отравяне с алкалоиди, барбитурати, соли на тежки метали, хранителни интоксикации. Използва се още при гастроентероколити, метеоризъм, хиперацидитет, диспепсии, диария. При интоксикация се прилага в доза 2–3 супени лъжици в 1000 ml вода за стомашна промивка.

ХЕЛАТОРИ (комплексообразуватели). Deferoxamine (Desferal®) се получава при обмяната на някои видове актиномицети. Свързва и извлича железни йони главно от феритина, хемосидерина и трансферина. Не повлиява желязото, включено в хемоглобина и ензимите. Образуваните водноразтворими комплекси се екскретират с урината, която се оцветява в червено. Инфузира се i.v. при остра интоксикация с железни съединения, хемосидероза и хемохроматоза. При предозиране предизвиква атаксия, нервно-мускулен блок, олигурия. Dimercaprol (Unithiol®) съдържа две сулфхидрилни групи в молекулата си, които свързват тиоловите отрови в кръвта и тъканите, като образуват с тях нетоксични комплекси (меркаптиди), екскретиращи се с урината. Показан е при остра интоксикация с арсен, злато, олово, живак, мед, никел, бисмут, хром, цинк. EDTA Calcium dinatrium образува с йоните на някои метали (олово, живак, кадмий, уран, торий, цезий, кобалт, мед, хром, манган, злато, цинк) стабилни водноразтворими комплекси, които са слабо токсични и се екскретират бързо с урината. След 6 h се елиминират над 60% от попадналата в организма отрова, а след 24 h – 95–99%. Препаратът е показан при отравяния с посочените по-горе метали и техните соли, оловна енцефалопатия, интоксикация с тетраетилов или етилиран бензин. Използва се и като донор на калциеви йони при хипопаратиреоидизъм, остеомалация и други заболявания, свързани с хипокалциемия. При по-продължителна терапия може да предизвика стомашно-чревни нарушения, токсична нефроза, намаляване серумните нива на хемоглобин, желязо и витамин B12. Penicillamine (Cuprenil) e β-диметилцистеин с t1/2 > 7 h. С йоните на медта, живака, оловото и талия образува хелатни водноразтворими комплекси, които лесно се екскретират с урината. Приема се орално при болест на Уилсон (хепатолентикуларна дегенерация), цистинурия, цистиноза, отравяне с живак, талий, олово, ревматоиден артрит, макроглобулинемия, склеродермия. Може да предизвика: левкопения, тромбоцитопения, екзантем, хиперемия на лигавиците, нефротичен синдром, дефицит на желязо.

ЛЕКАРСТВА, ПОВЛИЯВАЩИ ОКИСЛИТЕЛНО-РЕДУКЦИОННИТЕ ПРОЦЕСИ. ▼Под форма на силно разреден разтвор (1:2500–1:5000) калиевият перманганат се прилага за стомашна промивка при остро отравяне с фосфор, калиев цианид, морфин и др. Отделеният кислород in status nascendi окислява и инактивира отровата. ▼Метиленовото синьо участва в окислително-редукционните процеси като донор на H+. Екскретира се с урината. Използва се при интоксикация с цианиди, сероводород и въглероден оксид. ▼Mercaptamine (Lambratene®) съдържа в молекулата си сулфхидрилна група. Притежава редукционна активност и обезврежда образуваните в резултат на действието на йонизиращата радиация радикали и съединения с окисляваща активност (водороден прекис, атомен кислород). Стимулира синтеза на кортикостероиди и липидната обмяна. Използва се профилактично (като радиопротектор) и лечебно при увреждания, предизвикани от радио- и рентгенотерапия; отравяне с арсенови и антимонови съединения. С подобна на меркаптамина активност е и аминотиолът Cystaminе, използван за профилактика и лечение на лъчева болест.

МЕТХЕМОГЛОБИНООБРАЗУВАЩИ СРЕДСТВА. ▼Natrii nitris. Метхемоглобинът, образуващ се след i.v. приложение на натриевия нитрит, свързва циановодорода в цианометхемоглобин и улеснява елиминирането му. Антистенокардният ефект на препарата е по-слаб в сравнение с този на другите нитрити, но е по-продължителен. При отравяне с цианиди натриевият нитрит се въвежда бавно венозно. При предозиране може да предизвика колапс.

ЛЕКАРСТВА, ПОВЛИЯВАЩИ МЕТАБОЛИЗМА. ▼Етанолът се отличава с много по-голям афинитет към ензимите, разграждащи метанола и етиленгликола, и затова предотвратява образуването на токсични метаболити, свързани с обмяната на метанола (формалдехид и мравчена киселина) и етиленгликола (алдехидгликол, гликолова и оксалова киселина). Етанолът е показан при остри отравяния с метанол и етиленгликол. Инфузира се i.v.в ниски концентрации в продължение на 12–18 h по определена схема. Cocarboxylase (тиаминпирофосфат) участва във въглехидратната обмяна, в процесите на декарбоксилиране на пирогроздената и алфа-кетоглутаровата киселина и в енергийната обмяна. Намалява токсичното действие на продуктите на въглехидратната обмяна, отслабва болката и възстановява функциите на периферните нерви (поради изразена антихолинестеразна активност). Кокарбоксилазата се включва в комплексната терапия на острите отравяния, чернодробната и бъбречната недостатъчност, уремията, чернодробната и хипогликемичната кома, еклампсията, полиневритите. Инжектира се подкожно или мускулно. Flumecinol (Zixoryn®) е ензимен индуктор от фенобарбиталов тип с t1/2 17,6 h. Увеличава количеството на В-фракцията на CYP450 в хепатоцитите. Не повлиява синтеза на фракция С, която се активира от индуктори от метилхолантренов тип. В резултат на предизвиканата от флумецинола ензимна индукция започва ускорено биологично инактивиране на голям брой ксенобиотици (вкл. някои лекарства) и ендогенни вещества (билирубин, стероидни хормони, тироксин). Изпoлзва се при icterus neonatorum (при наличие на ензимопатия), заболявания на черния дроб и жлъчните пътища, холестаза, токсичен и фармакогенен хепатит. Sodium thiosulfate освобождава сяра in status nascendi, която образува с арсена, тежките метали и цисплатина неразтворими и нетоксични сулфиди. При взаимодействие с циановодородната киселина и нейните соли натриевият тиосулфат ги превръща в нетоксични тиоцианати, които се елиминират от организма. При външно приложение той действа антимикотично и скабицидно. Като антидот се инжектира бавно i.v. под форма на 10% разтвори при отравяне с цианиди, нитропрусид-натрий, арсен, халогени, живак, олово, бисмут. Може да предизвика: хипотензия, ЕКГ нарушения, кома, шум в ушите, контактен дерматит.

БРИМКОВИ (МОЩНИ) ДИУРЕТИЦИ. За ускоряване елиминирането при отравяне с лекарства като барбитурати, салицилати, сулфонамиди, морфин, атропин и други, които се екскретират предимно с урината, се предизвиква форсирана диуреза с фуроземид, съчетана с алкализиране, респ. подкиселяване на урината. Натриевият хидрогенкарбонат се прилага за алкализиране на урината при остро отравяне с лекарства, представляващи слаби киселини (фенобарбитал, салицилати), а витамин C – за подкиселяване на урината при отравяне с морфин, атропин и други лекарства слаби бази.
23.2. Лекарства, действащи на токсодинамично ниво
КОНКУРЕНТНИ АНТАГОНИСТИ НА МОРФИНА. ▼Naloxone е чист конкурентен антагонист на морфина, блокиращ всички опиоидни рецептори мю, делта, капа. Има t1/2 75 min. Той предизвиква остър абстинентен синдром у пациенти с опиоидна зависимост. Стимулира дишането и сърдечната дейност по централен механизъм, като измества морфиномиметиците от опиоидните рецептори в ЦНС. Ефектът му продължава 10 min. При остра опиоидна интоксикация обикновено налоксонът се инжектира bolus i.v. в доза 100 mcg през интервали от 2–3 min, докато настъпят благоприятни промени в дишането, размера на на зениците и съзнанието. След това се продължава с i.m. инжектиране през по-дълги интервали. С 1 mcg налоксон се отстраняват централните депресивни ефекти на 25 mcg хероин. При остра интоксикация поради дългия t1/2 (35 h) на метадона, налоксонът се инфузира i.v. понякога в продължение на няколко дни. Инфузията започва с доза 2,5 mcg/kg/h. Налоксонът се използва също за отстраняване ексцесивните опиоидни ефекти на морфиномиметиците след хирургична аналгезия или раждане. Nalorphine има близка на морфина структура и проявява конкурентен антагонизъм с опиоидните аналгетици по отношение само на мю-рецепторите. Той отстранява техните централни депресивни ефекти върху дишането и сърдечната дейност.

КОНКУРЕНТНИ АНТАГОНИСТИ НА БЕНЗОДИАЗЕПИНИТЕ. ▼Flumazenil (Anexate®) се прилага при сънливост, свързана с приемане на бензодиазепини; остра интоксикация с тях; диагностика на кома с неизяснена етиология. Въвежда се бавно i.v., разреден с физиологичен разтвор или 5% глюкоза. При използване в анестезиологията флумазенилът не трябва да се прилага преди отзвучаването на ефекта на нервно-мускулните блокери. Препоръчваната начална доза е 0,2 mg bolus i.v. за 15 s. След 60 s се прилага втора доза от 0,1 mg. Процедурата може да се повтори няколко пъти през 60 s до достигане на максимална обща доза 1 mg. Обикновено се използват дози от 0,3 до 0,6 mg. Бързото инжектиране на флумазенил при болни, приемали продължително време бензодиазепинови анксиолитици, може да провокира синдрома на отнемане. Това изисква да се въведат бавно i.v. 5 mg диазепам или мидазолам.

НЕПРЕКИ АНТАГОНИСТИ НА КОНКУРЕНТНИТЕ НЕРВНО-МУСКУЛНИ БЛОКЕРИ. Използват се обратимите холинестеразни блокери галантамин (Nivalin®), неостигмин и пиридостигмин (вж. гл. 7.10.1), а също препаратът Aminopyridine (Pymadin®). Аминопиридинът улеснява предаването на нервните импулси на нивото на нервно-мускулните синапси, като засилва екзоцитозата на ACh от двигателните нерви и повишава чувствителността на сарколемата към ACh. Освен това пряко активира съкратителната способност на миофибрилите и облекчава моно- и полисинаптичните рефлекси в ЦНС. Антикурарният му ефект продължава 90–180 min. След използването на Pymadin® не се наблюдава рекураризация. Препаратът антагонизира миорелаксиращия ефект на аминозидите. Има пряко възбуждащо действие върху клетките на дихателния център, което продължава 60–90 min. Повишава артериалното налягане в резултат от възбуда на вазомоторния център и симпатиковите вегетативни ганглии. Намалява потискащото действие на инхалационните анестетици върху ЦНС.

КОНКУРЕНТНИ АНТАГОНИСТИ НА МЕТОТРЕКСАТА. Миелосупресивният ефект на метотрексата се предотвратява с фолиева киселина (респ. с Leucovorin Calcium), инжектирана i.m. не по-късно от 72 h след него.

АНТАГОНИСТИ НА ХЕПАРИНА. Protamine sulfate. Oбразува с хепарина неразтворимо съединение, като го инактивира. В условия in vitro 1 mg протамин инактивира 100 UI хепарин. Прилага се i.v. (струйно или капково) при предозиране на хепарин. Използва се също при ювенилни и климактерични кръвоизливи; афибриногенемия; менорагии; преди операция на пациенти, получавали хепарин с лечебна цел; след операция на сърцето и кръвоносните съдове в условия на екстракорпорално кръвообращение при предозиране на хепарина. При афибриногенемия и преждевременно отлепване на плацентата ДД протаминсулфат е 5 до 8 mg/kg т. м. Тя се инфузира i.v., разделена в две еднократни въвеждания през интервали от 6 h. Максималната продължителност на лечебния курс е 3 дни. Протаминсулфатът може да предизвика: алергични прояви, брадикардия и хипотензия.

АНТАГОНИСТИ НА КУМАРИНОВИТЕ АНТИКОАГУЛАНТИ. ▼Фитоменадионът се прилага при предозиране на кумаринови антикоагуланти (варфарин, аценокумарол) в комбинация с биофлавоноиди.

РЕАКТИВАТОРИ НА ХОЛИНЕСТЕРАЗАТА. ▼Obidoximе има силно изразен афинитет към естерите на фосфорната киселина , поради което освобождава блокираната от фосфорорганичните съединения холинестераза. Той преминава кръвномозъчната бариера. Показан е за лечение на отравяния, предизвикани от инсектициди и хербициди, представляващи фосфорорганични съединения. Отначало се инжектира атропин и 5 min след това се въвеждат венозно или мускулно 250 mg обидоксим. При нужда обидоксимът може да се инжектира през 1–2 h няколко пъти до постигане на клиничен успех, като се комбинира с атропин. Като антидот обидоксимът е ефективен само ако се приложи не по-късно от 36–48 h след началото на отравянето. ▼Pralidoxime има подобни на обидоксима показания.

ДРУГИ АНТИДОТИ. При остро отравяне с холиномиметици се използва атропин, а при отравяне с M-холинолитици – пилокарпин и други хoлиномиметици. Атропинът е показан също при отравяне с фосфорорганични съединения, червена и зелена мухоморка, СГ.


1 Ламбев, Ив. В кн.: ПРИНЦИПИ НА МЕДИЦИНСКАТА ФАРМАКОЛОГИЯ. Под ред. на доц. д-р Иван Ламбев. Медицина и физкултура. София, 283–286.


Каталог: kft -> sites -> default -> files -> uch programi -> web edu -> Lectures in Bulgarian
Lectures in Bulgarian -> Антимикобактериални лекарства1 16 Противотуберкулозни лекарства синтетични препарати
Lectures in Bulgarian -> Справочник VII основно преработено и допълнено издание. П/р Ив. Ламбев София. Мед изд. "Арсо" еоод, София, 2010
Lectures in Bulgarian -> Лекарства за локална дентална терапия ив. Ламбев1
Lectures in Bulgarian -> Лекарства, повлияващи храносмилателната система1 12 Антиулкусни лекарства
Lectures in Bulgarian -> 4 Психотропни средства1
Lectures in Bulgarian -> Избрани официнални прескрипции1 Твърди лекарствени форми Rp
Lectures in Bulgarian -> Антихелминтни лекарства1 18 Антицестодни лекарства Антицестодните лекарства
Lectures in Bulgarian -> Антипротозойни лекарства1 15 Антималарийни лекарства
Lectures in Bulgarian -> Витамини, минерали, олигоелементи Ив. Ламбев1 Витамини
Lectures in Bulgarian -> Глюкокортикоиди  Хидрокортизонови препарати


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница