Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
Изтегляне 2.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- РАМКА 1. ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИ И АГЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ
- РАМКА 2. ЕКОЛОГИЧНИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ
- Глава Втора БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ НА БЪЛГАРИЯ
- ОБЩ П РЕГЛЕД НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ
| Глава Първа
БИОРАЗНООБРАЗИЕ-ОПАЗВАНЕ И ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА Физико-географските условия и историческото развитие на България са били предпоставка за обособяване на голямо биологично разнообразие, чието опазване днес, поставя особени предизвикателства. Природните екосистеми на България, както и на останалите балкански и средиземноморски страни, са дълбоко променени в резултат на хилядолетното интензивно ползване на земята от човека и антропогенната дейност. През последните десетилетия България, наред с другите индустриализирани страни като цяло, и другите страни от Централна и Източна Европа и бившия Съветски съюз, в частност, се е обременила с проблемите на сериозното замърсяване и другите форми на влошаване и деградация на въздушните си, водни и земни ресурси. Тези фактори продължават да действат върху биологичното разнообразие и екологичните процеси в българската природа. РАМКА 1. ПРИРОДОЗАЩИТНИ ОРГАНИ И АГЕНЦИИ В БЪЛГАРИЯ Опазването на биологичното разнообразие и управлението на природните ресурси се ръководи и контролира от няколко органа на българското правителство. Административните функции на българското правителство се провеждат чрез 15 министерства, чиито титуляри се избират от Парламента и съставляват Министерския Съвет (МС). Комитетите имат по-ограничени функции; техните председатели се назначават от Министър-Председателя и не участват в заседанията на Министерския Съвет. Функциите и задачите на всички правителствени органи и агенции се определят със специални постановления на Министерския Съвет. Министерството на околната среда (МОС) е орган на МС за провеждане на националната екологична политика според Закона за опазване на околната среда (1991 г., изм. 1992 г.) и Постановление № 14 (от 1992 а.), министърът на околната среда: „разработва съвместно със съответните министерства стратегия на правителството в областта на опазването на околната среда" (чл. 24, ал. 1-1); „контролира състоянието на околната среда на територията на страната и морските пространства на Република България, забранява или спира дейности, увреждащи околната среда" (чл. 24, ал., 1-3); „координира контролните функции на другите министерства и ведомства по отношение на околната среда" (чл. 24, ал. 1-4); „съвместно с министъра на здравеопазването, министъра на селскостопанското развитие, земеползването и възстановяването на поземлената собственост. министъра на териториалното развитие и строителството и други държавни органи утвърждава тарифи за такси за използване на природни ресурси и допустимо замърсяване" (чл. 24, ал. 7-г; и “направлява и контролира опазването на биологичното разнообразие и природните екосистеми, обявява защитените видове и територии” (чл. 24, ал. 1-8). МОС провежда държавната политика в областта в опазването на околната среда и екологосъобразното използване на природозащитната дейност на страната (Пост. № 14, чл. 1, и чл. 3-1. с участието на съответните държавни органи, обществени организации и движения МОС разработва режими на районите със застрашена околна среда и на защитените територии (Пост. № 14, чл. 2-4). През март 1994 г. МОС създаде Национална служба за защита на природата (НСЗП), “специализиран орган за управление, контрол и опазване на биологичното разнообразие, защитените природни територии и природните екосистеми”. Тя включва бившето Управление “Биоразнообразие, защитени територии и гори”. Комитетът по горите (КГ) е административен орган на Министерския Съвет за провеждане на държавна политика по стопанисването, опазването и ползването на горите, дивеча и непромишленото рибно стопанство на страната. Според Постановление № 35 (1991 г.) Комитетът по горите: “организира стопанисването и опазването на защитените природни територии в горския фонд и участва в тяхното създаване и разширяване” (чл. 3-1). “организира опазването на защитените видове растения и животни и контролира екологосъобразното ползване на другите видове в горския фонд” (чл. 3-2). “координира и контролира ловното и непромишленото рибно стопанство върху територията на страната и осигурява екологосъобразно стопанисване и ползване на дивеча и рибата” съгласно лесоустройствените проекти” (чл. 4); и “координира и контролира добива на странични горски продукти и друга странична дейност в горите” (чл. 6-3). Съгласно българското законодателство, горите се класифицират в две групи. “Горите със стопанско значение” се стопанисват с основна цел дърводобив. “Горите със специално значение” се отглеждат и стопанисват главно заради техните екологични, рекреационни и научни функции и ценност; добивът на дървесина и на други суровини в тези гори е ограничен и се извършва само в съответствие със строги екологични норми и стандарти. През последните три десетилетия относителният дял на горите със специално предназначение се увеличи от 10.2% на 30.4% от общия горски фонд. Министерството на териториалното развитие и благоустройство координира селищното устройство, строителството и развитието на регионално ниво. В сътрудничество с други държавни органи то осигурява условията за ефективно ползване на земята, енергията и другите ресурси и за устойчиво развитие на регионално и общинско равнище. Министерството на земеделието прилага програми за опазване на почвата, екологосъобразно земеделие и възстановяване на увредените и замърсени почви. Към Министерството на земеделието е и Държавната рибна инспекция, която упражнява контрол върху използването и стопанисването на водните биологични ресурси. Българската Селскостопанска Академия ръководи научно-изследователски институти и опитни станции, които проучват, опазват и развиват местните ресурси от зародишната плазма за различните селекционни и развъдни програми и за директно ползване. Академията ръководи и Института за растителни генетични ресурси в Садово, който е главното национална сметохранилище. Националният съвет по водите отговаря за разпределението и използването на водните ресурси. Комитетът по геология и минерални ресурси направлява дейностите, свързани с проучването и извличането на минерални ресурси. Комитетът по туризъм контролира развитието и популяризирането на туризма. Българската Академия на Науките (БАН) се състои от около 30 отделни научно-изследователски институти. Научни изследвания и наблюдения върху околната среда се провеждат в Институтите по Ботаника, Зоология и Екология, Института за гората и Националния Център по Хидрология и Метеорология. Националният природонаучен музей, заедно с института по Зоология, служи като главната национална репозитория за колекциите по естествена история. В миналото Институтът по Екология е поемал инициативата за обявяването на нови защитени природни територии. Общинските съвети и органите на местно управление и самоуправление също са включени в опазването и управлението на околната среда. Тези местни единици разработват по-специфични и конкретни екологични програми, докладват за нарушения в околната среда, управляват общинските служби, съвместно с правителството определят нормите и стандартите за замърсяване на околната среда, и сътрудничат в процеса на регионално планиране и териториално-селищно устройство. Под тяхно разпореждане са и някои защитени територии (част от Народен Парк Витоша, например, попада под юрисдикцията на Софийска голяма община).
Пречките, обаче, не трябва да се подценяват. Макар и доста напреднали, научните познания по биологичното разнообразие в България все още съдържат значителни непълноти. Нещо повече, необходимостта от реформи по отношение на околната среда идва във време, когато социалните, стопански и политически условия в България и на Балканския полуостров като цяло са нестабилни. Както и при другите млади демокрации от бившия Съветски блок, политическите процеси в България се развиват изключително бързо. Това има съществени последствия за държавните органи и ведомства, които прилагат екологичните закони и административно-правните изисквания и нормативи (Виж Рамка 1). Липсата на последователност в политиката създава специфични трудности не само на защитниците на околната среда и хората, взимащи решения в самата страна, но и на международните агенции за помощи. Вътрешните финансови ресурси на страната за опазване и природозащитни дейности са ограничени. Съществуващите финансови средства се пренасочват за посрещане на други, по-насъщни социални, икономически и екологични нужди, докато чуждестранните инвестиции са насочени предимно към създаването на частни предприятия и разкриването на нови пазари за западни стоки и услуги. Но новият път, който България чертае, трябва задължително да включи и една всеобхватна екологична реформа. Последствията от миналите грешки и злоупотреба с природната среда не могат повече да се пренебрегват. Нужни са реформи, които да гарантират, че извършващите се понастоящем обществени и икономически промени ще допринесат ц самите те ще извлекат изгода от трайното и дългосрочно подобряване на качеството на околната среда. Подкрепата на екологичната реформа отразява, както националната традиция на ангажираност към опазването на природата и нейното богатство, така и настоящите демократични промени
в българското общество. Екологичните неправителствени организации отдавна играят голяма роля за активизиране и напредък в природозащитната дейност и бяха на предния фронт на събитията, довели до установяване на демокрацията в България през ноември 1989 год.(Виж Рамка 2). Дори при последвалите тежки икономически условия, общността на неправителствените организации остана силна и действена в работата си за утвърждаване на устойчиво управление на природните ресурси, защита и възстановяване на природните територии, осъществяването на изследвания, свързани с опазването на природата, политическата реформа и образованието на населението, в същото време, извършващите се промени в държавните институции са многообещаващи за прилагането на по-силна и по-обхватна политика за опазване на околната среда. У българите има силно желание за едно по-сигурно екологично бъдеще с по-сигурна околна среда. Този засилен интерес привлича вниманието върху проблемите за качеството на въздуха, водите и почвите, и ще продължава да играе съществена роля в усилията на нацията да се развива по-устойчив природосъобразен начин. С разработването на тази стратегия ще се отдели по-голямо внимание и на една съкровена цел на българите: запазването на националното биологично разнообразие. Настоящият документ създава рамката за посвиване на напредък в осъществяването на тази цел чрез провеждането на съгласувана и координирана програма от действия. Нуждата от такава програма е очевидна. В исторически план българската биота е била и продължава да бъде измежду най-богатите в Европа. Понастоящем различни антропогенни фактори, обаче, застрашават оцеляването на много от елементите на тази биота. С ускоряването на деградацията на природната среда през последните 50 години са променени условията в много от местообитанията из цялата страна. Големи площи от някои типове местообитания, като влажни зони, степни местности и равнинни гори са загубени изцяло. Други съобщества, са силно променени в следствие на стопанска експлоатация от човека. Проблемът със загубата и увреждането на местообитанията е комплексен и се задълбочава от замърсяването, неконтролирания добив и свръхексплоатация на ресурси, променящите се режими и начини на земеползване и други заплахи. Ако тенденциите от последните няколко десетилетия се оставят да продължат, България ще бъде изправена пред участта да изгуби съществена част от биологичното си разнообразие в следващите няколко десетилетия. Особено уязвими в това отношение са висшите растения, зрелите гори, редките сортове културни растения и породи домашни животни, някои гъби и лекарствени растения, и редица видове гръбначни (в това число сладководни и черноморски риби). Положението може да се окаже още по-пагубно за някои групи организми, изправени пред специфични заплахи. Възможно е, например, незаконното бране да постави в опасност и дори да доведе до изчезването на редица български билки и лекарствени растения през следващите 10 години, такива загуби биха имали дълготрайни екологични и стопански последици – последици, които са още по-значими с оглед на усилията на страната да преустрои и изгради наново националната си икономическа и да възстанови качеството на околната среда. Биологичното разнообразие на България е предпоставка за съществуване на ценни в стопанско отношение растителни и животински видове вкл. традиционни и редки сортове растения и породи животни, примитивни родственици на опитомени и култивирани видове, както и на възможности за екотуризъм и други рекреационни дейности. Дългосрочното ползване на тези биологични ресурси трябва да се гарантират чрез поставяне на тяхното стопанисване и управление върху по-устойчива природосъобразна основа. Това се отнася не само за икономически важните ресурси, като дърветата за добив на дървесина и промишлено ценните видове риба, който отдавна са поставени под щателни режими на ползване, но и за видовете, които се добиват от диви, полудиви и култивирани видове, и уникалните генетични ресурси. Дори и с намаляването на много биологични ресурси, тяхната реална и потенциална ценност се пренебрегва и често пропуска. Така например, при подобрени методи на култивиране и промишлено производство диворастящите видове гъби, лекарствени растения и други диви растения и животни предлагат значителни възможности за интегриране на природозащитната дейност и икономическото развитие на местно равнище. Тези сортове и породи поради генетичното си разнообразие, са с висока резистентност към болести и вредители и с добри адаптационни способности към местните природни и екологични условия. Тези качества могат да се окажат решаващи за осигуряване на жизнеспособността на съвременните култивирани форми при променящите се икономически и екологични условия. РАМКА 2. ЕКОЛОГИЧНИ НЕПРАВИТЕЛСТВЕНИ ОРГАНИЗАЦИИ Неправителствените организации (НПО) играят важна роля във възникналите напоследък движения за екологична и политическа реформа в България. Техните усилия, обаче, се базират върху една стогодишна традиция на широко обществено участие в решаването на екологичните проблеми. Първите граждански групи с природозащитна и екологическа насоченост, появили се още в края на 19 век, са поставяли ударението главно върху образователната и просветна дейност. Първата национална природозащитна организация е била Съюз за защита на родната природата, сформиран през 1928 г. с подкрепата на учени и на щир оката общественост. Тази организация е работила успешно за създаване на първите защитени природни територии в страната. Формирането на легитимни НПО по време на Комунистическата ера беше трудно. Официално беше създаден Общонароден Комитет за защита на природата като обществена организация, но публичното предоставяне на информация за природозащитната дейност, екологичните проблеми и здравните рискове често се ограничавате и подтискате. Гражданите не разполагаха с механизми, чрез който да влияят върху екологичната политика или да протестират срещу грешки и злоупотреби в нея. Независимо от политическите спънки и ограничения, през м. март 1988 г. се основа първата екологична НПО в България - Гражданският Комитет за екологична защита на Русе, макар и обезпокояван и тормозен от властите, Комитетът откри пътя за други НПО. Първата формално регистрирана НПО беше Българското дружество за защита на птиците, основано през м. юни 1988 год. Най-изявената екологична неправителствена организация (НПО), преди и в процеса на падането на тоталитарния режим в България беше Екогласност, основана през април 1989 г. Една от главните задачи на Екогласност бе да събере информация за влиянието на замърсяването върху здравето на населението и околната среда, включително замърсяването на почвите и водите с арсен и живак и радио активното замърсяване след аварията в Чернобил. Голяма част от основателите и лидерите в Съюза на демократичните сили (СДС), който в момента е една от главните политически сили в България, бяха членове на Екогласност. С идването на демокрацията в България се учредиха множество нови екологични неправителствени организации на национално, регионално и местно равнище. Тези групи работят за постигането на различни цели, включително опазването на природни обекти, по-ефективен контрол върху замърсяването, по-силни програми за екологична просвета и обучение, и защита на специфични природни територии. Между тези новосъздадени групи и движения са Дружество за защита на птиците, Природен Фонд, Българският съюз за защита на Родопите, Движение Зелени Балкани, Екомониторинг Клуб, Фондация Зелено общество, Екофорум за мир, Фондация Екос и Зелени патрули. Някои от тези групи започнаха да разработват местни проекти с подкрепата на международни организации. Въпреки че екологичните неправителствени организации в България са доста силни, настоящите икономически условия ограничават ефективността им, за да функционират нормално, тези организации се нуждаят от помощ в редица области: Адекватно финансиране за разгръщане на техните програми; Консултации по научните, нормативно-правните и социално-икономическите аспекти на проблемите на околната среда; Повече информация за структурата и дейностите на подобни организации в други страни; Квалификационни курсове и обучение по методите за работа с местното население и общините; Достъп до информация; Във връзка с последното, през 1993 г, се свика национална Конференция на екологичните неправителствени организации (НПО) в България, чиято задача, покрай другите въпроси, беше да обсъди и нуждата от създаване на ефективен неправителствен център за събиране, обмен и разпространение на информация за околната среда - Екологичен информационен център. Такъв център е в процес на учредяване.
Наред с тези осезаеми икономически и екологични ползи, елементите на биологичното разнообразие представляват и традиционни средства за изява на уникалните културни, естетически и духовни ценности на българите, макар че тези ценности са трудно измерими и убягват количествена оценка, с тях са проникнати самобитното изкуство, история, музика, литература, кухня и език на България. Българските животни, растения, природни красоти и ландшафт се използват като образи и символи в скулптурата, живописта, песните и приказките, във фестивали и празненства, и в образността и артистичността на българските религиозни традиции. В този смисъл биологичното разнообразие е основния източник на по-голяма част от характерната и своеобразна култура на страната. Поради всички гореизброени причини, бъдещото благосъстояние на България - социално, икономическо, културно и екологично - зависи от опазването на нейното биологично разнообразие. За да се предотврати загубата на биоразнообразие и да се осигурят осезаемите и неосезаеми ползи от него и за бъдещите поколения, е необходимо още сега една широко замислена и общоприета национална стратегия да започне да се занимава с многото разнообразни и взаимно свързани фактори, които го застрашават.
Макар че България е относително малка страна, тя е богата на биологично разнообразие поради разнообразния си климат, геология, топография и хидрология. Тя заема площ от 1:10 912 кв. км. Тази територия може да се раздели на общо пет региона. Дунавската равнина е разположена от южната страна на р. Дунав по граница с Румъния. Стара планина (известна още като Балкан) пресича надлъж страната от западната й граница до брега на Черно море. На юг от Стара планина е разположена Тракийската низина с долината на р. Марица. Югозападна България се състои от високите планини Рила, Пирин и планинските Вериги на Родопите. Черноморският бряг образува източната граница на страната. България лежи на кръстопътя на три обширни биоклиматични района - Средноевропейски континентален, Евразийския степен и Средиземноморския, които се припокриват и създават преходни климатични условия. Сложната топография от планински масиви, предпланини, равнини и низини осигурява голяма степен на разнообразие на микроместообитания и определя вертикалното разпределение на зоните на живот, от високопланинските била до дюнните съобщества по Черноморското крайбрежие. Разнообразните скални и почвени субстрати, хидроложки условия и водни системи (включително Черно море и р. Дунав) допринасят за оформянето на широк спектър от местообитания. Освен това, влиянията на Терциера и Кватернера се проявяват в наличието на множество реликтни и ендемични растителни и животински видове. Разнообразието от типове местообитания и био-географски влияния е формирало флористично и фаунистично разнообразие, което нарежда България на едно от първите места в Европа. По-голямата част от територията на България е силно изменяна от човешка дейност. Към 1990 г., около в 2% от общия поземлен фонд (и почти всички низини) са използвани за земеделско производство (Виж Рамка 8). По-голямата част от останалата площ е заета от гори. горският фонд възлиза общо на около 3.9 милиона хектара (35% от територията на страната). Преобладават горите от дъб (cus spp.) на височина до 1000 м, бук (Fagus sрр.) и други широколистни дървета на височина между 1000 и 1500 м, и иглолистни видове главно Picea abies, Abies alba и видове Pinus) главно в горния горски пояс до 1900-2200 м. Иглолистните гори обхващат около 1.1 млн. ха, а широколистните - около 2.2 млн. ха. Около в 0 % от общата заселена горска площ (2.3 млн. ха) са гори с естествен произход и изкуствени насаждения. Останалите 3 % са крайбрежни блата и мочурища, бракични и сладководни влажни зони, други вътрешни водоеми и населени и промишлени територии. ОБЩ ПРЕГЛЕД НА БИОЛОГИЧНОТО РАЗНООБРАЗИЕ Работната среща-семинар по Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие (НСОБР) събра широк кръг от специалисти по естествени и при ловено-биологични науки, които представиха и обсъдиха състоянието на познанията за биологичното разнообразие в тяхната сфера на специализация. Тези учени и сътрудниците им бяха помолени да обобщят, с помощта на изготвени с технологията на географската информационна система карти, наличната информация според следните критерии: видово богатство; редки видове; ендемизъм; екосистеми, местообитания и уникални съобщества; екологични функции; крехкост по отношение на специфични човешки дейности; известни заплахи; територии и места с представителни образци на българското биологично разнообразие; видове с доказана или потенциална стопанска значимост; и територии, изискващи по-нататъшно проучване, Някои от тези категории се оказаха по-подходящи за едни таксономични групи, отколкото за други. В редица случаи наличната информация позволи само приблизителни оценки и беше неподходяща за създаване на детайлни карти. Въпреки тези празноти, на семинара се представи цялостен и задълбочен преглед на българското биологично разнообразие и неговото състояние. В този раздел се прави преглед на установените факти. Таблица 1 в края на настоящата глава обобщава данните на ниво видове (а където е подходящо и на други таксономични нива) в четири категории: брой на описаните видове, редки видове, ендемични видове и изчезнали видове. Трябва да се отбележи, че за много от тези категории данните са предварителни и се нуждаят от допълнително изследване.
Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана Изтегляне 2.26 Mb. Сподели с приятели:
|