Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

Българската биота се нарежда измежду най-богатите на видове в Европа, особено спрямо големината на страната.

Българската флора съдържа между 3 550 и 3 750 вида виещи растения, около З 000 вида водорасли, 668 вида мъхове и 58 вида папрати и папратовидни, както и над 700 вида лишеи. В България са описани около 2100 таксона гъби-макромицети (в сравнение с общо 5 500 вида в света).

За България са описани повече от 20 000 безгръбначни. В тази обща цифра се включват над 1 800 таксона протозои и над 2 500 паякообразни, молуски, нематодии други ненасекомни безгръбначни. Около 85% от известните безгръбначни са насекоми, описани са почти 17 500 вида и подвида насекоми, а общият брой се оценява на 27 000. В някои разреди насекоми (напр. Ephemeroptera, Heteroptera, Orthoptera) в България се срещат повече видове, отколкото в цяла Централна Европа. Спе­циално трябва да се отбележи необичайно разнообразната пещерна безгръбначна фауна на България.

Гръбначната фауна е проучена най-задълбочено и е известно, че включва 730 вида: 94 вида бозайници, 383 вида птици, 36 влечуги, 16 земноводни и 207 черноморски и сладководни риби. В тези групи България може да претендира за някои особени изключения и отлики. Само Испания и Гърция имат толкова богата херпетофауна, с 29 вида прилепи, България е дом на фактически почти всички съществуващи видове в Европа, фауната на едрите бозайници, при 23 съществуващи вида, е измежду най-богатите в Европа и включва вълкът (Canis lupus), Кафявата мечkа (Ursus arctos), язовец (Meles meles), златка и бялkа (Martes martes u M. foina), три вида порове (Mustela eversmanni, M. Putorius u Vormela peregusna), три вида елени (Dama dama, Cervus elaphus u Capreolus) и три морски бозайника (Delphinus delphis, Phocaena phokaena relicta u Tursiops truncates ponticus). Един четвърти морски бозайник - Черноморският тюлен-монах, който е различна форма на Средиземноморския тюлен-монах (Monachus monachus) - се смята за изчезнал.

Съществуващите данни за броя описани видове са обобщени в Таблица 1. Разбира се, броят описани видове не е еквивалент на видовото богатство. Само в „по-висшите" таксономични групи (т. е. висшите растения и гръбначните животни) броят на описаните видове може да се счита за повече или по-малко еквивалентен на общото видово богатство. В разредите насекоми броят на описаните видове представлява от 28% (при Diptera са описани 2 800 вида от вероятно съществуващите 10 000) до 100% (Isopteran - два описани, от общо два вида) от общото видово богатство. Сред по-слабо изучените групи - водорасли, протозои и водни безгръбначни - познанията за видовото богатство са все още твърде непълни и то е по-трудно за определяне. Дори в добре проучените групи класификациите на видовете и подвидовете подлежат на ревизия. Независимо от тези трудности, познанията за разнообразието вътре в тези групи са много по-напреднали в България, отколкото в повечето други страни.

Наличната информация за равнището на видовото богатство в българския ландшафт е обобщена на Карта 2. В картата са включени наличните данни за гъби; водорасли; висши растения; всички безгръбначни; водните организми в басейните на р. Дунав, Черно море и Егейско море; сладководни риби в Дунав някои избрани реки; земноводни; влечуги; птици и бозайници. На картата са показани и данните за растителните съобщества, в които доминират български балкански ендемити, поради значението на центровете на ендемизъм като показатели за видовото богатство. Въз основа на тези данни, районите с най-голямо видово богатство по отношение на всички таксономични групи включват Стара планина, Пирин, Родопите (особено източните части), басейните на реките Марица и Лом, и Черноморското Крайбрежие.

Българската биота включва значителен брой ендемични видове и подвидове. По отношение на протозоите, гъбите и низшите растения ендемизмът е трудно установим. При виещите растения, насекомите, другите безгръбначни, и при гръбначните ендемизмът лесно се доказва и е важен критерий за определяне на приоритетите за защита и опазване.

Българската флора от висши растения съдържа 170 български ендемични вида и 100 подвида, както и 200 балкански ендемични вида и подвида. Българските ендемични видове съставляват около 5% от общата флора, което е доста голям дял в сравнение с други, по-големи европейски страни. Процентът става дори още по-голям (8%), ако към него се отнесат и подвидовете, Освен това се смята, че много балкански ендемити първоначално са се появили в България (главно в планинските райони) и след това са се разпространили. Ако тези видове също се вземат пред вид степента на растителен ендемизъм в България значително се повишава.

Ендемизъм, както по отношение на Балканския полуостров, така и на България, е установен за 387 ненасекомни безгръбначни вида (8.8% от всички видове, включително протозои) и за 744 вида насекоми (4.3% от всички насекомни видове). При безгръбначните (без насекоми) степента на ендемизъм е най-висока за Crustacea (50.5% от известните видове) и Myliapoda (48.4%). Сред насекомите ендемизмът е най-висок при Orthoptera (28%) и Plecoptera (25%). С провеждането на допълнителни проучвания върху безгръбначните вероятно ще се увеличи както абсолютния брой, така и относителния процент на ендемичните видове.

Известните ендемити при гръбначните включват 12 сладководни риби, един подвид земноводни и 4 подвида влечуги. Признаването на ендемизма между бозайниците силно зависи от възприетия за момента статут на таксоните. Така например, в миналото 3 подвида прилепи са били считани ендемични за България, но понастоящем таксономичното им различие вече не се признава. два дребни бозайника - българският златист хамстер /хомяк/ (Mesocricetus newtoni) и един мишевиден сънливец (Myomimus roachi) могат да се разглеждат като регионални ендемити. Сред едрите бозайници се приемат поне 6 ендемични подвида с ограничен ареал - афала (Tursiops truncates ponticus), муткур (Phocaena phokaena relicta), дива коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica) и европейски петнист пор (Volmela peregusna peregusna). Някои експерти считат и местните популации на кафява мечка (Ursus arctos) и невестулка (Mustela nivalis) за балкански ендемити.

Данните за броя на ендемичните видове и подвидове са представени в Таблица №1. Наличната информация за пространственото разпределение на ендемичните таксони е обобщена в карта 3. В картата са включени данни за българските и балкански ендемични видове водорасли, висши растения и безгръбначни; балканските ендемични бозайници; и българските ендемични риби, земноводни и влечуги. В картата са включени и данни за растителните съобщества, които се характеризират с високо ниво на ендемизъм – най-важните райони по отношение на присъствието на ендемични видове са Стара планина, Родопите, Пирин, Вито­ша, Рила, Странджа и долината на река Струма. По дефиниция, разбира се, много ендемични таксони са силно локализирани в разпространението си. Това е отразено в обособените области на висок ендемизъм на картата. По-подробни описания на тези области може да се намери в докладите представени на семинара за НСОБР.

Честотата на рядкост на видовете значително варира в различните таксономични групи. Особените биологични характеристики на някои групи, като водорасли и гъби, затрудняват изключително много определянето на редките видове с каквато и да е степен на определеност или сигурност. В други групи, като прилепи и сред херпетофауната, има малко редки видов; повечето видове в тези групи са относително широко разпространени и са обичайно срещани или многочислени в други части на ареалите си.

Въз основа на наличната информация близо 69 вида водорасли, мъхове и други низши растения, както и 25 форми лишеи могат да се считат за редки. Над 700 вида висши растения, много от които са високопланински ендемити, се смятат за редки. в Червената книга на НР България от 1984 г. (том I, Растения) са посочени 574 вида „от особен научен интерес"; 330 вида са защитени от Закона за защита на природата; 150 вида са застрашени от изчезване.

Сред безгръбначните животни редките видове са относително многобройни, поради ограничените популации и ограничените ареали. Според текущите оценки 23% от безгръбначните без насекомите (567 вида) се считат за редки - една доста висока цифра в сравнение с другите таксони. (степента на рядкост е най-висока сред протозоите, нематодите и паякообразните. Над 1500 вида насекоми се считат за редки. Сред представените с повече от 50 вида разреди на Insecta, с най-висок процент на редки видове са Рlесорtега (29 %), Neuroptеrа (27.4 %), Odonata (26,6 %), Ephemeroptera (18.6 %) и Trichoptera (18,0 %).

Редките гръбначни включват 29 вида черноморски и сладководни риби и 2 змии (Coluber rubriceps и Vipera aspis balcanica). Общо 78 птици (включително 16 глобално застрашени видове и 61 вида от Червената книга на НР България от 1985 г., том II, животни) се считат за редки. Много от тях са хищници. в Червената книга са изброени 19 вида бозайници (включително 2 изчезнали вида). Сред дребните бозайници има малко редки видове. Няколко вида съществуват в относително голяма численост, но са локализирани в ограничени пространства; други видове се срещат като разпръснати популации в ограничен брой ареали. Седем вида прилепи се срещат в ограничена численост в България, но са относително многочислени в други страни. За целите на настоящата стратегия 10 едри бозайници се считат за редки или уязвими: отбелязаните по-горе четири ендемични подвида и видовете кафява мечка (Ursus arctos), вълк (Canis lupus), степен пор (Mustela eversmanni), златка (Martes martes), Видра (Lutra lutra) и дива котка (Felis sylvestris).

Данните за броя на редките таксони са обобщени в Таблица 1. Наличната информация за пространственото разпределение на редките таксони е синтезирана в Карта 4. В картата са включени данни за редките гъби, растения, безгръбначни, риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. В картата също са вложени и данните за редките растителни съобщества, доминирани от реликтни видове. Трябва да се отбележи, че моделите на разпространение варират доста широко при различните таксони. Например, в долината на р. Струма и по южното Черноморско крайбрежие се срещат най-голям брой от известните редки видове насекоми. Най-висока е концентрацията на редки птици в района на Атанасовското езеро по Черноморското Крайбрежие. Редки растения, предимно покритосеменни ендемити, се установяват най-често в по-високите планини. Общо взето, особено важни територии по отношение на редките Видове са Родопите, Рила, Странджа и Централна и Западна Стара планина; Черноморското крайбрежие; долината на р. Струма; и източната и централна част на Дунавската равнина.
Изчезнали видове

През последните няколко години редица видове в България са изчезнали в резултат на антропогенния натиск (виж таблица 1). Към тях спадат поне 2 вида черноморски водорасли и още 4 низши растения. Според Червената книга на българските растения, 31 вида висши растения са изчезнали от 1930 г. насам. Пет от тях са били ендемични за България.

При безгръбначните е трудно да се документират изчезналите видове по­ради липсата на информация за текущото и историческото им разпространение, както и заради проблемите, свързани с проучването и проследяването на техните популации. Въпреки тези трудности, сред безгръбначните са отчетени 7 изчезнали вида (всички от Ephemeroptera).

От гръбначните два вида змии (Vipera aspis u Vipera ursinii), европейската норка (Mustela lutreola) и риса (Lynx lynx) са записани в Червената Книга на България, като изчезнали. Двете миноги Lampetra planeri и Eudontomyzon danfordi (от семейство Petromyzonidae) и попчето Knipowitschia longicaudata (Gobiidae) вече не се срещат в България. Девет вида птици са престанали да гнездят и са вписани в Червената Книга като изчезнали, шест от тях - розов пеликан (Pelicanus onocrotalus), картал (Aegypius monachus), малка дропла (Tetraotetrix), сив жерав (Grus grus), средна бекасина (Gallinago gallinago) и малка кукумявка (Glaucidium passerinum) вече не гнездят в страната в размножителния период. Други три вида - брадат лешояд (Gypaetus barbatus), момин жерав (Anthropoides virgo) и стрепет (Tetrax tetrax) вече не гнездят в България, нито мигрират през нея. Понастоящем черноморският тюлен-монах се счита за изчезнал, макар че отделни екземпляри са били виждани за последен път през 1991 г. През последните години ендемичните подвидове афала и муткур са сериозно застрашени и могат да се считат за почти изчезнали.

Освен тези диви видове, през последните десетилетия са изчезнали и шест местни породи домашни животни - риломанастирска овца, местна клепоуха свиня, местна правоуха свиня, делиормански кон, камчийски кон и рилски кон.
Уникални и представителни съобщества и екосистеми

България се характеризира с голямо разнообразие на растителни и животински съобщества и съдържа почти всички главни типове местообитания, които се срещат в Европа. Между тях са редица уникални и представителни съобщества и екосистеми, които са особено ценни по отношение на биологичното разнообразие. Много от тях са добре представени в съществуващата система от защитени територии в страната (Виж Рамка 4). Други, като естествени степи и крайречни гори, са слабо представени, често поради това, че са били усилено подменяни или устройвани по друг начин преди да е съществувала защитна мрежа за тях. Уникалните и представителни съобщества в България включват:

• 
  Високопланинска безлесна зона - Рила, Пирин, Стара планина, Ви­тоша, Родопите, Беласица и Славянка.
  
• 
  Естествените възрастни иглолис­тни и букови гори в планинските райони. Особено важни са първичните гори от ела (Abies alba), смърч (Picea abies) и бор (Pinus heldreichii, Pinus peuce, P. Sylvestris, P. nigra) в Рила, Пирин, Родопите п буковите гори в Централна Стара планина; съобществата от клек (Р. mugo) в Рила и Пирин; и уникалните гори от източен бук (Fagus orientalis) в Странджа.
  
• 
  Дъбови (видове Quercus) горски масиви и гори, главно в ниските планини и прилежащите им хълмисти и равнинни райони;
  
• 
  Карстовите райони, особено в Родопите, Стара планина, Пирин и Славянка. Тези райони са забележителни с голямото разнообра­зие на ендемични растения, грабливи птици и прилепи. В тях се намира по-голяма част от общо 5 000 български пещери с богатата им пещерна фауна.
  
• 
  Проломи и ждрела в основните планински вериги, голяма част от които служат като убежищни местообитания или ниши на рядка флора и фауна.
  

(включително едри хищници), които са изчезнали в други части на континента. Тези гори предлагат и значителни възможности за отдих, рекреация и туризъм за планинари, любители-орнитолози и други запалени природолюбители. И на края, горите служат като важно място за провеждане на екологична просвета и научни изследвания.

Макар че стойността на много от страничните горски ползвания е била осъзната и в миналото, върху тези ценности трябва да се постави още по-голямо ударение в бъдеще. При правилно и грижливо стопанисване тези ресурси могат да осигурят преки икономически приходи на местно ниво за дейностите по опазване на горите. Трябва, обаче, да се положат по-големи грижи да се подсигури ползване, което не води до прекомерна експлоатация, което е заплаха особено за лекарствените растения и ядливите гъби. При тези видове трябва да се проучат и подпомогнат възможностите за култивиране, заедно с продължаване на усилията за опазване на техния естествен генофонд и на природните им местообитания

• 
  Медитерански и субмедитерански съобщества в долината на Р. Струма (особено Кресненското дефиле и Санданско-Петричкото поле), долините на р. Марица и р. Места, Източните Родопи, района на Сакар, Странджа и по южното Черноморско Крайбрежие.
  
• 
  Мезофитни ливади и пасища в равнините и низините, останки от аборигенни степни съобщества, както и естествени равнинни гори.
  
• 
  Крайречна храсталачна и горска растителност (главно от видовете Salix, Populus и Alnus) покрай р. Дунав и по-малките реки (специално Батова, Камчия, Ропотамо, Тунджа и Велека).
  
• 
  Естествени влажни зони покрай реки във вътрешността на страната, Дунавското крайбрежие (о-в Белене, езерото Сребърна) или Черноморското крайбрежие (Шабленско езеро, устието на р. Камчия, Бургаските езера, устието на р. Ропотамо) и други запазени части от крайбрежието.
  
• 
  Остров Вардим, остров Белене и други сезонно заливни острови р. Дунав, които са особено важни гнездови и размножителни местообитания за птици;
  
• 
  Крайбрежни съобщества и местообитания по брега на Черно море, включително черноморските езера; пясъчни дюни; влажни зони и крайбрежни варовикови скали; местата за почивка и други зони за прелетни птици по миграционния път по западното Черноморие (известен като Via Pontica), който преминава през България и е един от двата най-важни Европейски миграционни маршрута;
  

• 
  Пелагичните, литорални, сублиторални и бентосни съобщества в Черно море.
  

Биологичното разнообразие на България Включва видове и генетични ресурси, които се използват широко както със стопанска, така и с не търговска цел и такива, чиито потенциални възможности могат да осигурят важни стопански приходи. Биологичното разнообразие осигурява допълнителни икономически облаги като изпълнява различни екологични функции, макар че стойността на тези функции не се отчита изцяло или не се отразява на пазара. Тези биологични ресурси могат да се групират в няколко категории.

Много от автохтонните български видове осигуряват продукти за местна консумация, вътрешна търговия и износ. В миналото тези ресурси са разработвани и експлоатирани в различна степен, някои от тях, като стопански ценните дървесни видове, дивеча и подходящите за храна риби, са отдавна със стопанско значение и са подлагани на интензивно ползване и стопанисване. Други, като ядливите гъби и лекарствените растения, са били традиционно събирани от местата, където се срещат в диворастящ вид, но напоследък са подложени на по-силна експлоатация, особено за експорт с търговска цел.

Към стопански ценните биологични ресурси на България спадат следните:

• 
  Повече от 200 вида ядливи гъби;
  
• 
  Около 750 вида билки и традиционни лекарствени растения (от тях около 250 са стопански ценни);
  
• 
  Стопански ценните дървесни видове, особено дъб (видове Quercus), бук (Fagus orientalis и Fagus sylvestris), бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Р. nigra), смърч (Pices abies) и ела (главно Abies alba).
  
• 
  Голямо разнообразие от недървопроизводствени или странични горски видове (виж Рамка 3).
  
• 
  Диворастящи и културни местни растения, които са източник на различни видове плодове, растителни масла и химични съединения; служат за декоративни цели; използват се като фураж в животновъдството, а в горското стопанство за залесяване и борба с ерозията;
  
• 
  Два вида охлюви (Helix pomatia u Helix lucorum), екзотичният морски охлюв рапан (Rapana tomasiana) и обикновената жаба (Rana radiabunda), всички те са ядливи;
  
• 
  Едър и дребен дивеч, включително 16 вида бозайници (няколко от тях интродуцирани) и 24 вида птици;
  
• 
  Повече от 20 вида Черноморски и сладководни риби, предмет на сто­пански и спортен риболов.
  

Генетичните растителни и животински ресурси на България са от огромно стопанско, културно и биологично значение. в продължение на векове условията на околната среда и селекционният натиск в системата на българското земеделие са благоприятствали развитието на огромно разнообразие от местни и интродуцирани растителни култури. България е първично формообразуващо огнище на разнообразие за много полски, зеленчукови и овощни култури, особено зърнени, бобови, плодни дървета и фуражни видове. В резултат на географското, климатично и почвено разнообразие, както и на хибридизацията на местни с чужди сортове и щамове, страната е и вторичен център за разнообразието на много от интродуцираните културни растения. Ресурсите от културни домашни растения включват обособените местни сортове твърда пшеница (дурум) и други сортове хлебна пшеница; други зърнени култури, включително ръж, овес, ечемик, сорго и царевица; градински и полски бобови видове, зърнено-бобови, както и едногодишни и многогодишни фуражни бобови растения; и голямо разнообразие на зеленчуци (включително домати, чушки, лук, зеле, краставици, тикви, дини, пъпеши). Тютюнът, подправките, семковите и костилковите плодни дървета, лозите, и ядконосните видове също са представени с местни сортове.

България разполага и със също толкова разнообразен набор от местни домашни животни. Подготвеният за семинара за НСОБР преглед на тези аборигенни и местни форми сочи, че в страната има общо 37 характерно български породи домашни бозайници: 3 породи говеда, 1 порода бивол, 20 породи овце, 3 породи свине, в породи коне и 3 породи кучета.

През последните десетилетия в България, както в други части на света, разнообразието от местни сортове и породи е пострадало и намаляло в резултат на обществено-икономически натиск (особено колективизацията в селското стопанство). други структурни промени в земеделието и ускореното въвеждане на нови сортове, подходящи за едромащабна обработка. Понастоящем, когато стопанската, културна и екологична ценност на тези пренебрегнати форми става все по-очевидна, отново се обръща внимание на възможностите за обхващането им в системи за по-устойчиво и природосъобразно земеползване.

Българската флора съдържа диви и полудиви предшественици и родственици на културните растения. Много от тях са ендемични за България. Практически всички култивирани зърнени и фуражно-бобови видове имат своите диви предшественици в българската флора. При храстите, овощните и ядконосни дървета - малини, ягоди. кайсии, круши, ябълки, сливи, череши, вишни и орехи - разнообразието от диви и полудиви родственици е голямо. Взаимното кръстосване в продължение на векове е създало голямо разнообразие от адапти, различаващи се по форма, размер, вкус, и структура на плодовете; скорост и продължителност на достигане на зрялост и плодоносене и устойчивост на болести; и по растежни форми и други признаци. Както в случая с местните сортове културни растения, много от тези диви родственици са били пренебрегвани през последните десетилетия, тъй като овощарството в България също е било колективизирано и организирани в крупни овощни стопанства, където са отглеждани само по няколко сорта от даден вид.

Много от редките домашни породи, като късорогото родопско говедо, българския средиземноморски бивол и каракачанската овца са в близко родство с дивите си предшественици и са запазили наследствените им белези и потомствени черти. Тези породи също са намалели по численост по време колективизираното животновъдство. Много от тях са оцелели като малки популации в държавни развъдни стопанства.
Екологични функции

В допълнение към видовите и генетични ресурси, чиято пазарна стойност може да се измери с традиционните икономически методики, българската биота включва и организми, които изпълняват важни екологични функции и услуги, облагите от които не са отразени на пазара и, следователно, са по-трудни за измерване. Микроорганизмите, гъбите, растенията, безгръбначните и другите животни изпълняват важни функции в голям брой процеси, които силно повлияват стопанските дейности на човека, включително разграждането и кръговрата на хранителните вещества, борбата с вредители и болестотворни организми, опрашване, обогатяване на почвата, опазването на почвите и водите, предпазване от наводнения, и отстраняване и преработване на промишлените и органични отпадъци. Макар че за осъществяването на някои от тези екологични функции са разработени изкуствени продукти и технологии, твърде често те са непоносимо скъпи. Биологичното разнообразие играе и решаваща роля в регулирането на атмосферните, климатични, хидроложки и биогеохимични цикли - явления от регионален и глобален мащаб, които едновременно влияят и все по-силно се повлияват от човешката стопанска дейност.

Описаната и илюстрирана по-горе солидна основа на научната информация за биологичното разнообразие на България е едно от най-значителните предимства за страната при осъществяването и прилагането на нови мерки за неговото опазване. Независимо от това, в тази научна основа има редица слабости и празноти. Тези несъвършенства и празноти варират от обичайните за много области на изследванията по биологично разнообразие и неговото опазване, до съвсем конкретни и специфични за определени райони, таксони, местообитания и заплахи.

• 
  Недостатъчна информация за видовото богатство, разпространението, плътността и динамиката на популациите от представители на много таксономични групи. Това важи в най-голяма степен за гъбите, водораслите и другите низши растения, безгръбначните и водните организми.
  

• 
  Недостатъчна информация за видовия състав на различни таксони и други аспекти на биологичното разнообразие в определени географски райони. Карта 5 дава синтезиран преглед на районите и териториите, Които според участниците В семинара и техните сътрудници се нуждаят от по-нататъшно проучване. В картата са вложени данни по отношение на гъбите, водораслите, всички безгръбначни, риби, земноводни. влечуги и бозайници. Картата включва и данни за растителните съобщества. въпреки че различните таксономични групи са изучавани в различна степен в различните части на страната, очертават се няколко района, които се нуждаят от по-нататъшно проучване. Към тях спадат Родопите (особено източните им дялове), югозападните гранични планини, хълмистите райони и предпланини между Дунавската равнина и Стара планина; и Черноморското Крайбрежие. Други области, които се нуждаят от допълнително проучване са Средна гора и Централна Стара планина; някои дялове на реките Арда, Камчия, Марица, Места, Струма и Тунджа; и Краищенско -Коньовския район.
  

• 
  Недостатъчна информация за въздействието и последиците от различните антропогенни заплахи за биологичното разнообразие, методите за смекчаване на това въздействие и процедурите за възстановяване. Така например, малко изследвания са провеждани за въздействието върху биологичното разнообразие на изграждането на железопътни съоръжения, заводи. магистрали, курорти и язовири, или на мини, бариери и другите форми на индустриализация и урбанизация. Това е особено тревожно в тези биологично крехки райони, където развитието и строителните дейности са се извършвали без експертна екологична оценка.
  

• 
  Липса на знания за функционирането на българските водни и сухозем­ни екосистеми и за методите за управление на техните ресурси върху устойчива основа (специално по отношение на ядливите гъби, страничните ползвания в горите и недървопроизводствените горски продукти, и рибните популации в Черно море и вътрешните реки;
  
• 
  Липса на основна актуализирана информация за наличието на редки и застрашени от изчезване видове;
  
• 
  Липса на дългосрочен биологически мониторинг и екологични изс­ледвания, особено по отношение на видовете, посочени в българската Червена Книга;
  

• 
  Остаряла информация в Червената Книга и липса на раздели за гъбите, безгръбначните и низшите растения в съществуващата Червена Книга;
  
• 
  Непълни или остарели инвентаризационни списъци на биологичното разнообразие В мрежата от защитени територии и липса на цялостна база данни за управление на информацията по биологичното разнообразие в мрежата;
  
• 
  Липса на дългосрочни изследвания за промените в състоянието на околната среда, особено в защитените територии;
  
• 
  Липса на координация и ясни критерии при планирането на изследователските проекти Върху биологичното разнообразие и неговото опазване;
  
• 
  Недостатъчно познаване и опит по отношение на нововъзникващите концепции в консервационната биология и приложната екология (напр. Ландшафтна екология и Възстановителна екология);
  
• 
  Неподходящи процедури за организиране и публикуване на научната информация и за предаване и включване на биологичните принципи в процеса на съставяне и провеждане на политиката в тази сфера.
  

Природните резервати са строго защитени територии, съдържащи представителни природни екосистеми и местообитания на редки видове. Те съответстват на защитени територии категория I (стриктен природен резерват/девствено дива местност - защитени територии, които се стопанисват главно с научна цел или с цел опазване на девствена природа) по категоризацията на Световния съюз за защита на природата (IUCN). До сега са създадени 89 резервата, които обхващат 77 000 ха (20% от общата площ на системата). Повечето от тях се намират в горските екосистеми, а над 60% от общата им площ е включена в националните паркове.

Национални паркове (или Народни паркове) са обширни защитени територии, опазващи райони, където доминират естествените условия и екосистеми. Съществуващите 11 народни парка обхващат около 293 000 ха (включително 48 500 ха обозначени като природни резервати) или 76% от общата площ на мрежата. Характеристиката на парковете е различна. Някои отговарят на II категория на IUCN (Национален парк -защитена територия, Която се стопанисва и използва главно с цел опазване на екосистемите и екотуризъм). Други по-скоро наподобяват тези от категория IV на IUCN (направлявани територии – местности, които се защитават главно за целите на опазването на видове и местообитания чрез специфична намеса) и категория V на IUCN (защитен ландшафт/морски пейзаж - защитена местност главно за опазване на земен или морски пейзаж и рекреация). Народните паркове в последните две категории включват както природни резервати, така и селскостопански земи и хотели, зимни спортни съоръжения и писти за ски, почивни домове и други бази за туризъм.

Природните забележителности (или природна обител) и Защитени местности са по-малки територии, от 1 до 500 ха, които опазват специфични елементи от природните и полуприродните пейзажи като водопади и пещери, но също местообитания на редки и застрашени видове и съобщества. Те съответстват най-общо на тези в категория III на IUCN (Природен паметник/природна забележителност - защитена територия, която се стопанисва главно заради запазването на специфична природна особеност). Защитената местност се използва за опазване на характерен пейзаж или на местообитания на отделни видове (IV или V категория по IUCN). Създадени са повече от 500 такива защитени обекти. Над 972 Исторически обекти в България осигуряват опазването на територии, разположени около исторически и археологични паметници. Ценността им по отношение опазване на биологичното разнообразие е ограничена, въпреки че много от тях съдържат природни елементи и забележителности.

Много от българските защитени територии са с международно значение. Два обекта (Народен парк Пирин и резерват Сребърна) са признати за обекти на Световното природно наследство по Конвенцията за опазване на световното културно и природно наследство от 1972 год. 17 територии са вписани като биосферни резервати по Програмата човек и биосфера на UNESCO, четири обекта са обявени за важни влажни зони по Конвенцията за влажните зони с международно значение (известна като Рамсарска Конвенция). Освен това, още 22 обекта (някои от които понастоящем не са защитени) са обозначени от Birdlife International като важни ареали на птици в Европа. (виж Приложение А за списъка на тези територии).

Общо в списъка на ООН на националните паркове и другите защитени територии са включени 50 български обекта, покриващи 80 % от цялата защитена площ в страната.

Използваните в този документ карти са съставени с помощта на технологията „географска информационна система (ГИС)", която предлага важни методи и инструменти за опазване на биологичното разнообразие. Тази технология вече изигра решаваща роля в подготовката на настоящата национална стратегия, като даде възможност на учени от различни области, както и представители на неправителствени организации и отговорни държавни служители да работят заедно и да видят в графична форма резултатите от своето сътрудничество. Макар и ГИС да не може, а и не би трябвало да замени възприетите методи и технически средства за картографиране и планиране, които са създадени да изпълняват специфични задачи, тя може да служи за координиране на данните от много източници и да улеснява приложението на тези данни за разрешаване на проблемите по опазването.

Гъвкавостта на технологията ГИС става ясна от многостранната роля, която тя може да играе в осъществяването на голям брой различни аспекти на националната стратегия:

ГИС може да се използва за изготвянето на базови карти за изходното екологично състояние, спрямо които промените в местообитанията могат да бъдат пространствено измервани.

Тя може да се използва за съставяне на цялостна картина за променящите се условия на владеене и ползване на земята и формите на собственост и управление на земята.

Технологията може да се използва за текущо наблюдение (мониторинг) и управление на ресурсите в националните паркове и другите защитени територии.

Тя може да се използва от местните и областните планиращи органи за разрешаване и изправяне на конфликтни искове и изисквания по отношение на частните земи и незащитените територии.

Тя дава значителни възможности за обобщено синтезиране на биологичната и екологичната информация по проектите за възстановяване на биоразнообразието, както и за текущ, контрол върху резултатите и успеха на програмите за възстановяване и реинтродукция на конкретни видове.

Поради своя интегриращ характер ГИС позволява провеждането на съвместни интердисциплинарни изследвания върху проблемите на околната среда, включително и социалните им причини и последици.

Тя опростява публикуването на карти и сродни или свързани с тях материали. Тази й възможност има много уместни приложения в опазването на природата и биоразнообразието. Само като пример, картите на ГИС могат да се използват за актуализиране и съставяне на Червена Книга, за поддръжка на образователни проекти за околната среда и екологично обучение, както и за създаване на привлекателни материали за екотуризма,

Учените и специалистите в областта на природозащитата и планирането на консервационните дейности едва отскоро започнаха да използват технологията ГИС, тъй като ГИС е пригодена да отговори на нуждите на опазването на биоразнообразието и природата в национален мащаб, тя ще бъде призвана да изпълни редица задачи и да послужи в много насоки. В краткосрочен план трябва да се наблегне на разширяването на възможностите за обучение на кадри, координирането на ГИС със съществуващите географски и картографски информационни технологии и осигуряването на компютърни системи и програми на местата, където това ще бъде най-полезно. С осъществяването на конкретни елементи на националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие трябва да се търсят възможности за интегриране на продуктите на ГИС в нея и за запознаване, както на професионалистите, така и на широката общественост с нейните възможности.

ОБЯСНЕНИЯ КЪМ ТАБЛИЦА 1.

1. 
   Включва всички видове, подвидове, вариетети и форми на класовете Myxo-mycetes, Ascomycetes и Basidiomycetes.
   
2. 
   Предполагаем, въз основа на изследвания, проведени за семинара за НСОБР.
   
3. 
   Има 4 черноморски макрофити, които се разглеждат като ендемити.
   
4. 
   Това са всички черноморски видове, които са класифицирани като редки или застрашени.
   
5. 
   И двата са Черноморски видове. Вероятно има и други изчезнали видове, но не е потвърдено.
   
6. 
   Хидатофити, неустофити, хелофитии хидатонеустофити.
   
7. 
   Посочени като застрашени от изчезване, редки или изчезнали в Червена книга на НР България, том 1, Растения, 1984 г.
   
8. 
   Българската флора съдържа също така около 847 подзида и 2000 вариетета.
   
9. 
   Застрашени и редки видове, изброени в приложенията към доклада на Пеев и др. „Биоразнообразието на висшите растения в България", представен на семинара за НСОБР.
   
10. 
    Изчезнали видове през „последните 50 години" според Червена книга на НР България, том 1, растения, 1984 г.
    
11. 
    Български ендемити. Още 100 подвида се разглеждат като български енде­мити. българската висша флора включва 200 вида и подвида балкански ендемити.
    
12. 
    В Червена книга на НР България, том 2, Животни, 1985 г., се приема, че съществуват общо „около 35 000 животински вида в границите на сраната, от които почти 18 000 са описани".
    
13. 
    Не включва протозоите.
    
14. 
    Включва 68 вида, които се разглеждат като балкански ендемити.
    
15. 
    Видове и подвидове.
    
16. 
    Включва таксони, а не видове.
    
17. 
    Включва таксони, а не видове.
    
18. 
    Отнася се само за Isopoda.
    
19. 
    Отнася се само за Isopoda.
    
20. 
    Включва следните разреди: Odonata, Еphemeroptera, Plecoptera, Homoptera (Auchenorrhyncha), Heteroptera, Coleoptera, Blattodea, Mantodea, Isoptera, Orthoptera, Dermaptera, Embioptera, Raphidioptera, Neuroptera, Mecoptera, Hymenoptera, trichoptera, Lepidoptera и Diptera.
    
21. 
    Общият брой на видовете насекоми в България се оценява на 29 500.
    
22. 
    Видове и подвидове, включително 166, които се разглеждат като балкански ендемити.
    
23. 
    Всичките са от разред Emphemeroptera.
    
24. 
    Включва както местни, така и интродуцирани видове.
    
25. 
    И двете цифри включват видове и подвидове.
    
26. 
    Сладководни риби, които са балкански ендемити.
    
27. 
    Известните изчезнали видове сред всички таксони на българската рибна фауна.
    
28. 
    Подвидове.
    
29. 
    Подвидове.
    
30. 
    Почти цялата херпетофауна. която се класифицира като рядка в България, е разпространена или многочислена в своите ареали. Отбелязаните два вида змии – Coluber rubriceps u Vipera aspis balcanica - са изключително редки в България.
    
31. 
    Включва местни, прелетни и зимуващи птици.
    
32. 
    Включва 16 глобално застрашени от изчезване видове, както и 61, които са посочени като редки или в опасност в Червена Книга на НР България, том 2, Животни, 1985 г.
    
33. 
    Включва тест вида, които са унищожени и изчезнали от българската орнитофауна, но се срещат в България по време на миграциите.
    
34. 
    Включва интродуцирани видове. Чер­вена Книга на НР България, том 2, Животни, 1985 г., са отбелязани 88 вида бозайници.
    
35. 
    Има седем вида прилепи, които се срещат рядко в България, но са широко разпространени и многочислени в други райони.
    
36. 
    Трите вида прилепи, които са първоначално описани като български ендемити през 1936г., вече не се признават за ендемити.
    
37. 
    Включва Insectivora, Lagomorpha u Rodentia.
    
38. 
    Ареалите на тези два вида -Добруджански хомяк (Mesocricetus newtoni) и на мишевидния сънливец (Myomimus roachi) - са ограничени; те се срещат предимно на територията на България.
    
39. 
    Макар че няма отбелязани редки видове между дребните бозайници, редица видове могат да се считат за редки в зависимост от определението за рядък вид. Към тях спадат видове, чиито популации са малки или неравномерно разпределени, видове които са ограничени по разпространение или са представени с малки популации разпръснати в ограничен брой локализации.
    
40. 
    Включва Carnivora, Pinnipedia, Cetacea и Artiodactyla.
    
41. 
    Отнася се за двата ендемични подвида делфин и за ендемичните подвидове дива коза и европейски петнист пор.
    
42. 
    Включва видове, подвидове и популации, които се считат за редки, уязвими или застрашени от изчезване в България.
    

Каталог: devedu -> resources
resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност)
resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип
resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години
resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб
resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г
resources -> Конкурс "Можем да победим бедността"
resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II
resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: