Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

ългарското биологично разнообразие е изправено пред широк спектър антропогенни заплахи. Разнообразните по характер заплахи засягат различните таксони и райони в различна степен. В някои случаи - например, увреждането на местата за размножение на промишлените видове риба в литоралната зона на Черно море в резултат от траленето - заплахите са обособени, лесно различими и с краткосрочни икономически последици. Във всяка определена екосистема, обаче, обикновено действува съчетание от няколко взаимосвързани заплахи, които влияят върху общото състояние и здраве на системата по различни, често трудно уловими начини. Лошото стопанисване на пасищата и прекомерната паша в хълмистите райони със средна надморска височина в България, например, е довело не само до загуба на флористично и почвено разнообразие на биотата на самите пасища, но и до ерозия на почвата, затлачване с наноси и еутрофикация на водите по долните поречия на реките и във влажните зони.

Заплахите за биологичното разнообразие попадат в няколко най-общи категории; загуба и разрушаване на местообитания; замърсяване; свръхексплоатация (на екосистеми, местообитания и видове); чужди (екзотични) и хибридни видове; промяна на собствеността върху земята; глобалните промени; липса на познания и ефективна политика.

ЗАГУБА И РАЗРУШАВАНЕ НА МЕСТООБИТАНИЯ

Деградацията и окончателното разрушаване на водните и сухоземни местообитания са най-сериозните заплахи за биологичното разнообразие в България. Влошаването на състоянието на местообитанията засяга всички екосистеми – от високопланинските гори и езера до откритите водни пространства на Черно море. В някои случаи заплахите са локални и специфични за определено място, и ефектът е остър. В други случаи заплахите произтичат от общоприетите начини на земеползване и последиците се разпростират върху обширни територии на ландшафта.

Водните системи на България - Черно море; Крайбрежните езера (Бургаско, Варненско, Белославско, Мандренско); р. Дунав и другите по-големи реки; вътрешните езера и потоци; подпочвените води; и владените зони, свързани с Черно море, Дунав и другите вътрешни водоеми са сред най-застрашените и най-нарушени местообитания:

• 
  Замърсяване от битови, селскостопански, промишлени и радиоактивни отпадъци;
  
• 
  Еутрофикация, в резултат на интензивно земеползване, седиментация, вливане на отпадни води и пренатоварване с друга органична материя;
  
• 
  Незаконно дънно тралене в Черно море, което уврежда местата за размножение на рибите.
  
• 
  Корекция и канализиране на речните корита, което засяга както биотата в тях, така и водния дебит и притока на наноси в Черно море.
  
• 
  Други промени в хидрологията на течащите води, прилежащите местообитания и процесите в тях, включващи изграждането на диги, укрепване на бреговете и баражиране, отбиване на водите за напояване, завиряване и изграждане на язовири;
  
• 
  Пресушаване на влажни зони по Крайбрежието, в Дунавската равнина и Вътрешните басейни.
  

Тези фактори са довели до съществени промени, а в някои случаи до пълно изчезване на популации на риби и други видове от фауната в много бодни системи.

Сухоземните екосистеми в България са изправени пред друг, различен комплекс от заплахи:

• 
  Изсичане на малкото останали естествени равнинни гори за земеделски нужди и на по-възрастните гори в местата с по-голяма надморска височина за дървопроизводствени цели. Дърводобивът не само директно разрушава местообитанията, но изисква и прокарването на пътища и други строителни конструкции, което води до допълнително разрушаване и накъсване на горските екосистеми.
  

• 
  Широко разпространени промени в горите на средна надморска височина, в резултат на голи сечи, пожари, усилена паша, изкуствено залесяване с нетипични видове (особено заместването на широколистните гори с иглолистни насаждения).
  
• 
  Проблеми, свързани със земеползването на земеделските земи: разораване на ливади, включително на пустеещи в миналото земи; прекомерна паша във високопланинските ливади и в ливадите
  

и пасищата на предпланините; разширяване на монокултурното земеделие и химизацията и интензифи­кацията на селското стопанство, особено интензивното използване на торове и пестициди; загуба на генетично разнообразие сред земеделските култури, овощните дървета, диворастящите и примитивни родственици на културните растения, и сред домашните породи животни; ерозия на почвите и заблатяване и напоено затлачване на езерата, влажните зони и реките.

• 
  Лошо планирани строителни и благоустройствени проекти, включително туристически обекти и курорти, магистрали и други пътно­транспортни строеви, язовири, мини и кариери, както и урбанизацията като цяло. Особено уязвими са тези територии, често много крехки в биологично отношение, които се застрояват и развиват с цел привличане на туристи - черноморските дюни и плажове, пещерите, високопланинските гори и ливади. Тези проекти не са били предхождани от експертна оценка за въздействието върху околната среда.
  
• 
  Генетична изолация в резултат на разпокъсване и фрагментиране на хабитатите. Това засяга популациите на диви кози и кафяви мечки в Стара планина, оставащи изолирани от тези в Родопите, Рила и Пирин. Други растителни и животински видове, не само във високопланинската зона, но и в равнинните съобщества, може би също са засегнати.
  

ЗАМЪРСЯВАНЕ НА ОКОЛНАТА СРЕДА

Българското биологично разнообразие е застрашено в различна степен от фактически всички форми на замърсяване от точкови и неточкови източници - битови, промишлени, селскостопански, нефтени и нефтохимически и радиоактивни. От особено значение са следните форми на замърсяване:

• 
  Битови отпадни води (особено във високите планини) и други токсични и органични битови отпадъци;
  
• 
  Отток на селскостопански органични отпадъци и химикали (пестициди и торове);
  
• 
  Замърсяване на земеделски земи с тежки метали;
  
• 
  Локализирано замърсяване на въздуха в парковете в близост до крупни градски или промишлени зони (особено Народен парк Витоша);
  
• 
  Нефтено замърсяване от сондиране и превоз в Черно море;
  
• 
  Топлинно замърсяване на водите на Дунав, други вътрешни водоеми и (по-спорадично) на Черно море (това не е добре проучено в България, но трябва да се счита за заплаха въз основа на изследванията в други страни),
  
• 
  Трансгранично замърсяване на въздуха от други европейски страни;
  
• 
  Трансгранично замърсяване на водите на р. Дунав и Черно море.
  

РАМКА 6. РЕШАВАНЕ НА ПРОБЛЕМИТЕ СЪС ЗАМЪРСЯВАНЕТО

Въпреки че влиянието на замърсяването върху човешкото здраве и околната среда не е в центъра на настоящата стратегия, проблемите за опазването на биоразнообразието и контрола върху замърсяването са неделими. През последните петдесет години замърсяването на въздуха, почвата, подпочвените води, сладководните басейни и крайбрежните води в България се е засилило и сега съставлява основна заплаха както за биологичното разнообразие, така и за човешкото здраве.

Качеството на въздуха страда от високите нива запрашаване с твърди частици и замърсяване със серен двуокис и азотни окиси. Повечето от тях се отделят от автомобилите; работещи на въглища ТЕЦ; химическите, циментовите и другите промишлени предприятия. Ефектът от тези замърсители се проявява в разпространението на концентрирани по райони дихателни заболявания при човека и появата на киселинни дъждове. Замърсяването на въздуха се сочи и като един от допълнителните фактори, водещи до намаляване устойчивостта на дървостоите към заболявания и насекоми инвазии.

От 13-те по-големи български реки, в момента само една (Места) отговаря на стандартите за качество за рекреационни нужди по цялото си течение. Повечето от тях са замърсени в долните си течения. Две реки (Дунав и Бели Лом) не отговарят на нормите за замърсяване в нито една точка, а 10 са сериозно замърсени по протежение на повече от половината от дълбината си. В тези реки се заустват слабо пречистени или непречистени битови отпадни води, сточни води от животновъдството, съдържащи изкуствени торове отточни води от селското стопанство и нерегулирани промишлени отпадни води, съдържащи химикали и тежки метали. Последиците за биологичното разнообразие са много сериозни. Оценката на главните реки, извършена през 1987 год., разкрива значително занижаване на видовото разнообразие. Реките с най-бедни речни бентосни съобщества са Арда, Искър, Янтра, Русенски Лом и Марица. Части от поречията на Вит, Осъм и Огоста също са сериозно увредени.

Въпреки че замърсяването на Черно море е проблем, който надхвърля държавните граници, на България се пада дял от изхвърляните замърсители. Понастоящем замърсяването е основната заплаха за морските ресурси и изобщо за морското биоразнообразие по черноморското крайбрежие. Отпадъците от нефтената и нефтохимическата промишленост съставляват почти половината от общото замърсяване на Бургаския залив. Прилежащото Бургаско езеро е най-силно замърсеното от крайбрежните езера. Концентрациите на непречистени битови и индустриални отпадни води са причинили напреднала еутрофикация във Варненския залив.

Значителни проблеми са замърсяването на почвата и подпочвените води. Бързата едромащабна индустриализация през последните няколко десетилетия е оставила като наследство високи концентрации на тежки метали, и, газова пепел, органични вещества и киселини. Основни източници са били (и в много случаи все още остават) рудодобива, топилните и металургични операции, работещи на твърдо гориво електрически централи, нефтопреработващите предприятия и предприятията на химическата промишленост. Отпадъците от тези производства са изхвърляни във въздуха, в почвата чрез използване на отпадните води за напояване, както и директно на открити сметища. Въпреки че са били приети закони за контрол на замърсяването, те в голяма степен не са били строго прилагани. В същото време, напредналите технологии за контролна замърсяването са били недостъпни поради съществуващите политически ограничения. Все още особено сериозна тревога предизвиква замърсяването на почвата с тежки метали - главно мед, цинк, олово и кадмий. Около 456000 ха, върху които трябва да се възстанови частната собственост съгласно приетите реституциионни закони, не могат по закон да се върнат преди тяхното очистване. Макар че на тези проблеми се отделя по-голямо внимание през последните няколко години, научната информация за степента на екологичните въздействия е все още ограничена. Рядко, например, е провеждан мониторинг върху замърсяването на подпочвените води.

С настоящите политически реформи в България започна да се обръща внимание на тези дълго пренебрегвани проблеми. Неправителствените организации в страната осигуриха стимул, както и много детайлни анализи и препоръки, за подобряване на националната политика по отношение на околната среда. Сериозна пречка, обаче, остава липсата на ефективна нормативна база, финансови средства и икономически стимули. Създава се ново законодателство, което да засили правомощията на контролиращите органи и да насърчи възприемането на „зелени" технологии. Международната заинтересуваност също подпомогна тези усилия. Скоро след промените в държавното управление на България, Световната банка, Агенцията за опазване на околната среда на САЩ и Агенцията за международно развитие на САЩ (USAID), съвместно с Министерството на околната среда на България, предприеха пълно и подробно проучване на екологичните проблеми на страната. Това беше решителна стъпка за запознаването на света с проблемите със замърсяването на околната среда в България и за поставянето на приоритетите за тяхното решаване.

Такива анализи станаха ръководни за частните инвеститори и агенциите за помощи, заинтересовани от проекти за очистване и възстановяване на околната среда. Въпреки че такива проекти често са скъпи и са все още в експериментална фаза, няколко от тях все пак са започнати. Така например лабораториите Battelle (с помощта на USAID) подпомогнаха създаването на една нова неправителствена организация, която ще стимулира енергийната ефективност чрез реформа в енергийната политика, създаване на съвместни предприятия, обучение и образование. Неефективното енергопотребление, особено в промишления сектор, е един от главните фактори за българските проблеми със замърсяването на въздуха. През август 1993 г. се създаде Българската фондация за енергийна ефективност, в която работят компетентни експерти от страната, готови да предоставят съвети и помощ за подобряване на ефективността и икономичното използване на енергията.

Реформите по отношение на околната среда, както в България, така и в другите страни от Централна и Източна Европа, са били движени главно от тревогите за сериозността и размерите на промишленото замърсяване и последиците му за човешкото здраве (виж Рамка в). Това си остава основна грижа, но в същото бреме трябва да се отдаде повече внимание на другите типове замърсители и на влиянието им върху биологичното разнообразие.
ПРЕКОМЕРНА ЕКСПЛОАТАЦИЯ

Пряката експлоатация, и в частност прекомерната експлоатация на стопански ценни видове, засяга много различни екосистеми, местообитания и таксони. В тази категория са включени заплахи като:

• 
  Прекомерно събиране за продажба и износ на лекарствени растения, ядливи гъби, двата стопански вида охлюви и незаконно събиране на змии и защитени влечуги, особено от субсредиземноморските зони.
  
• 
  Преулов на стопански ценни видове риба в крайбрежните и дълбоките води на Черно море. Свръхексплоатацията на българското рибно стопанство е била особено интензивна в периода от 1960 до 1980 г. Въпреки приемането на редица разпоредби и забрани за риболова в България през последните десет години, запасите на по-голямата част от стопански ценните видове в българските води продължават да намаляват, в някои случаи драматично. Засегнатите видове включват цаца (Sprattus sprattus phalericus), кефалови (Mugilidae), калкан (Psetta maxima moeotica), атерина (Atherina boyeri), попчета (Gobiidae), писия (Platichtys flesus luscus), черноморска скумрия (Scomber scombrus), паламуд (Sarda sarda), лефер (Pomatomus saltator) и хамсия (Engraulis encrasicolus).
  
• 
  Бракониерството и спортният лов, които оказват силен натиск върху едрите бозайници, птиците (особено водоплаващите и хищните) и други групи. Сред засегнатите видове са и някои регионално или глобално застрашени като мечка (Ursus arctos), дива коза (Rupicarpa rupicarpa balcanica), глухар (Tetrao urogallus), скална яребица (Alectoris graeca), червеногуша гъска (Branta ruficollis), тръноопашата потапница (Oxyura leucocephala), малък корморан (Halietor pygmeus), колхидски фазан (Phasianus colchicus colchicus).
  
• 
  Борбата с хищниците и регулиране на броя им, по-специално на тези (като вълк и корморан), които преследват и се хранят с дивеч и стопански ценни видове риба. В миналото срещу вълците са използвани стрихинин, барбитурати и други вещества, което засегна не само техните популации но и тези на лешоядите и другите птици и животни, които се хранят с мърша. По подобен начин борбата с гризачите и другите вредители чрез масирано отравяне, е засегнало по косвен начин техните естествени хищници. Това е един от допринасящите фактори за наблюдаваното напоследък намаление на популациите на някои степни видове, включително пъстър пор (Volmera peregusna peregusna), степен пор (Mustela eversmanii), златист хамстер (Mesocricetus newtoni) и няколко вида водоплаващи и хищни птици.
  

ИНВАЗИВНИ И ИНТРОДУЦИРАНИ ВИДОВЕ

Като европейска страна, населявана продължително време от човека и от домашните от него растения и животни, България не е така уязвима, колкото други биогеографски области към проблемите, свързани с инвазията на чужди видове. Въпреки това, тя не е и съвсем неуязвима. Така например, енотовидното куче (Nyctereutes procyonoides) и ондатрата (Ondatra zibetnica) са се разпространили успешно в България след изкуственото им въвеждане в други части на Източна Европа. Българските водни екосистеми са особено чувствителни на разрушителни инвазии. През изтеклите няколко години Mnemia maccradyi е засегнала в значителна степен стабилността и разнообразието на крайбрежните съобщества на планктона в Черно море.

Съзнателната интродукция и разселване на неместни видове и подвидове също е имало отрицателни последици върху биологичното разнообразие. В горските насаждения широко са използвани неместни дървесни видове с промишлено значение, което е довело до промяна в състава на горите и обедняване на горския дървесен генофонд. въвеждани са чужди породи и форми дивеч и риба, понякога в ущърб на автохтонните местни видове и подвидове. монголският фазан (Phasianus colchicus mongolicus) се е kpъстосал с естествената местна форма (Phasianus colchicus colchicus). По същия начин през 1983-1984г. е разселена мечка (Ursus arctos) от русkо-kарпатсkата популация в българските ареали на балканска мечка, в която по морфология и поведение е различна от по-северната си родственица.
РАМКА 7. РЕСТИТУЦИЯТА НА ЗЕМЯТА И ПРИРОДОЗАЩИТНАТА ДЕЙНОСТ (ПРОДЪЛЖЕНИЕ)
Реституцията на земята създава и големи възможности, и потенциални проблеми за природозащитната дейност. Дългосрочните последици и резултати зависят от степента, до която природозащитните мерки са застъпени и вградени в реституционния процес. Този процес се усложнява поради исторически сложилото се многообразие на формите на собственост върху земята. Традиционно земята в България се е владеела или стопанисвала от частни лица, кооперации, общините и църквата, като отделните парцели и стопанства са били разположени в непосредствена близост едно до друго. Земеразделянето и уреждането на тези различни видове собственост е задача, отнемаща много време, често свързана с обширни проучвания и конфликтни искания. Тя има и определено влияние върху бъдещото планиране на природозащитните дейности, особено на ландшафтното планиране.

Българският закон за реституцията е ясен по въпроса за съдбата на земеделските земи, попадащи в границите на защитените територии на страната: няма да бъдат връщани земите, намиращи се в защитени територии с национално или международно значение (основно тези в народните паркове и природните резервати). Държавата ще компенсира бившите или потенциални собственици с други земи. За другите видове защитени територии - природните забележителности, защитените местности и историческите места, собствениците ще трябва да стопанисват земите си по начин, определен със закон.

Реституцията на земята, обаче, ще има най-сериозно влияние върху селскостопанските земи извън защитените територии. Тези земи са матрицата, в рамките на която съществуват защитените територии и самите те поддържат (или биха могли да поддържат след съответно възстановяване) важни популации, местообитания и съобщества. Точно в тези земи природозащитата и опазването - на почвените и водни ресурси, горите, влажните зони и другите местообитания на диви растения и животни, растителните генетични ресурси и естетическите ценности, ще се нуждае най-силно от подкрепа от страна на частните собственици и общините. Може би действията на тези собственици, поотделно или в сътрудничество помежду си, през следващите няколко години ще определи повече от всеки друг самостоятелен фактор характера на българския ландшафт и съдбата на биологичното разнообразие в земеделските райони.

С много повече усложнения е свързан въпросът с връщането на горите. Естествено е в период на рецесия икономическите очаквания, съпътствуващи собствеността върху горите да са големи. Българското Министерство на околната среда, други държавни органи, както и неправителствени организации в усилието си да гарантират устойчивото ползване в горите, поддържането и обогатяването на биологичните ресурси и разнообразието в тях са загрижени за предстоящите законодателни промени, които предвиждат възстановяване на частната собственост върху горите. Понастоящем, обаче, няма законови или административни норми, които да дават насока или гаранции за опазване на биоразнообразнето в бъдещите реституирани гори, нито пък има съгласувана и цялостна програма за информиране на бъдещите собственици на горски земи за консервационните методи и проблеми.

Осигуряването на солидна законова основа за провеждането на природозащитна дейност във всички реституирани земи, не само в тези в съществуващите защитени територии, е абсолютно необходимо такава законова база, обаче, няма да разреши автоматично нито икономическите проблеми на хората, нито проблемите по опазва-нето на околната среда в засегнатите територии. Отрезвяващ факт е, че реституцията на силно замърсените земеделски земи е отложена до адекватното им възстановяване (виж Рамка 8). Още, повече, че при съществуващите икономически условия възможностите на правителството да стимулира въвеждането на методите на устойчиво земеделие и горско стопанство от частните и другите собственици са ограничени. Успешната природозащитна дейност (консервация) изисква собствениците на земя да притежават необходимите воля, желание и възможности, както и познания да стопанисват земята си по такъв начин, който най-добре ще съчетае техните собствени интереси с обществения интерес. За тази цел от решаващо значение е разработването на ефективна програма за икономическо стимулиране и разпространение на информация за методите и системите за устойчиво земеделие, която ще осигури и подкрепа за създаваната нова нормативна и правна уредба.

ИНТЕНЗИФИКАЦИЯ НА СЕЛСКОТО СТОПАНСТВО

Както се отбеляза вече по-горе, уникалните генетични ресурси на България - местни сортове растения, диворастящи родственици на културни растения и местни примитивни породи домашни животни - са намалели по численост и количество в резултат на промените в начините на земеползване и изобщо в селскостопанската икономика. Загубата на местни сортове житни и технически култури започва с въвеждането на интензивното земеделие и отглеждането на нови сортове, процесът се ускорява от окрупняването на земята и колективизацията на селскостопанското производство. Сега вече по-широкото разпространение и по-голямата продуктивност на чуждите форми може да доведе до по нататъшен натиск върху местните сортове. Същите фактори в животновъдството са довели до загуба или упадък на местните породи животни, всички 37 характерни за българия породи домашни животни са застрашени в по-голяма или по-малко степен; 6 от тях са вече изчезнали, 12 са на изчезване, 16 са застрашени и 3 са потенциално застрашени от изчезване. Намаляват също и потенциално важни генетични ресурси на диворастящи растения и диви животни, включително редки видове и български ендемити. Основните фактори за това намаление са загубата и разрушаването на местообитанията, незаконно бране и лоб, хибридизация между диви и домашни видове, и липса на стимули и други мерки за осигуряване на тяхното възпроизводство и съхранение.

промяна на собственосттта върху земята

Реституцията на земята - връщането на контролираните от държавата земи на частните собственици и общините е сложен процес, който в момента протича не само в България, но и в останалите страни на Централна и Източна Европа (виж Рамка 7). В България се очаква той да засегне около 4.6млн.ха или 40% от всички земи в страната. По-голямата част от тях са разположени в равнините и предпланините.

Сама по себе си реституцията на земята не представлява заплаха за биологичното разнообразие. В същност, тя може да има значително положително влияние в районите с широко застъпено монокултурно земеделие и животновъдство, като поощри нови начини на земеползване, благоприятстващи биологичното разнообразие. Във всички случаи тя носи големи потенциални възможности за по-прякото въвличане на обществеността в природозащитните дейности.
Съществува обаче реална тревога, че с ускоряване на процеса на реституция, когато гражданите и общините получат отново правото си на собственост върху земите, те няма да бъдат напълно информирани или насърчени - чрез образователни програми, регионално и местно планиране или икономическо стимулиране - да възприемат опазващи или възстановяващи методи и практики за земеползване. Много от хората, възвръщащи собствеността върху земите си не са съвсем наясно с възможностите пред тях. При едно наскоро проведено проучване сред хората, живеещи в малки градове и села в близост до защитени територии, 25% от анкетираните заявяват, че още не са решили как точно ще използват земите си.

Изтегляне 2.26 Mb.

Сподели с приятели: