Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие
РАМКА 8. УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ
Изтегляне 2.26 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ
- ЛИПСА НА ПОЗНАНИЯ И ЕФЕКТИВНА УПРАВЛЕНСКА ПОЛИТИКА
- Глава Четвърта РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ
- УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА И РЕСУРСИТЕ
- Защитени територии
- рамка 9. интегриране на управлението на ресурсите в българия
РАМКА 8. УСТОЙЧИВО ЗЕМЕДЕЛИЕ В БЪЛГАРИЯ Като преобладаваща форма на земеползване в България, земеделието оказва изключително важно влияние върху съдбата на биологичното разнообразие в страната. Земеделието, както и другите области на стопанския живот в България, е в състояние на дълбок преход, в резултат на политическите и икономически промени от последните няколко години. С продължаването на тези промени, природозащитници и специалисти в сферата на опазването, експерти по земеделие, отговорни държавни служители, частни фермери, селски стопани и други собственици на земя ще трябва да работят заедно, за да осигурят прехода към социално, икономически и екологично устойчива система на земеделие. От цялата територия на България, 62 % от земята - около 6.85 милиона хектара - се използва за селскостопанско производство. Общата обработваема площ от 4.6 млн. ха се разпределя между производството на зърнени храни, зеленчуци и други култури (3.85 млн. ха); фуражни и тревни култури (0.49 млн. ха); лозя и овощни градини (0.3 млн. ха). Пасищата заемат 1.5 млн. ха, а оставащата площ се използва за други селскостопански цели. Въпреки че по-голямата част от производството на храни е за нуждите на страната, България също така изнася зърно, пресни плодове и зеленчуци. На земеделието се пада 25 % от националния доход на страната за 1989 г. От тогава насам обемът на селскостопанската продукция и доходите от земеделието намаляха поради нестабилните политически и икономически условия. Земеделието в България датира от хилядолетия. Според специалистите по растителна генетика, България е била ценен източник на генетичен материал за много важни култури, включително зърнени култури и овощни дървета. Традиционното земеделие в България се е основавало на малки частни земеделски стопанства. През 1946 г., преди насилствената колективизация на земеделските земи, броят на тези малки парцели (ниви) е бил 12.2 милиона, като средната площ на парцела е била 0.3 - 0.5 ха (3-5 декара). законът за поземлената собственост от 1946 г. поставя началото на един процес на уедряване на земята и фактически премахва частната собственост върху нея. До 1958 г. практически цялата земеделска земя е включена в големи колективни земеделски стопанства или е използвана за строеж на промишлени предприятия, за рудодобив и в минното дело, или изграждане на други строителни обекти. Тъй като колективизацията променя характера на селското стопанство, много от местните навици и дейности за борба с вредителите, подхранване и наторяване на посевите, както и местни сортове култури, породи животни и източници на сортови семена, са изоставени. Едромащабното земеделие изисква по-голяма зависимост от употребата на машини, изкуствени торове, пестициди и семена. Силното ударение върху производителността е довело до увеличаване на добивите, но повсеместно е оставило след себе си големи социални и екологични негативни последици. От последните най-остър е може би проблемът с ерозията на почвата. В резултат на обезлесяването, прекомерна паша и други фактори, 68% от обработваемата земя в България е или сериозно ерозирала или застрашена от ерозия. Други екологични проблеми, свързани с методите на ползване на селскостопанските земи, са химическото замърсяване на почвата, замърсяването на повърхностните води с отпадъци от животновъдството, токсичното замърсяване на почвите с тежки метали и загубата на генетично разнообразие. Правени са, обаче, малко изследвания за да се оцени пълния размер на тези явления, в България, например, рядко е провеждан мониторинг на замърсяването на подпочвените води. След приемането на закона за възстановяване на собствеността и ползването на земеделските земи през 1991 г., влязоха в сила допълнителни закони и разпоредби с цел да се придвижи напред процеса на реституция на земята, като в същото време постъпват и други законодателни инициативи. Въпреки, че някои от тези нови закони съдържат клаузи, свързани с опазването на околната среда, в тях не се поставя изрично ударение върху опазването на чувствителните и по-крехки местообитания и видове. Освен това, в тях само периферно се засяга необходимостта от прилагане на екологогично и природосъобразни методи на земеделие. С продължаване на процеса на реституция, законодателите трябва по-дълбоко да осъзнаят важната връзва между устойчивото земеделие и запазването на биоразнообразието. Селскостопанската практика и ползването на земеделските земи ще има дългосрочни последици за качеството на почвата и водите, за опазването и възстановяването на местообитанията, за управлението на защитените територии и на буферните зони, за опазването на растителния и животински генофонд, за планирането на външния вид на ландшафта и водосборните области, както и за други важни аспекти на опазването на биоразнообразието. Но запазването на природата е само една от многото важни причини за преминаване към устойчиво земеделие в България. Може би най-важен е фактът, че работата в тази обща интердисциплинарна област може да послужи за сближаване на специалистите по селско стопанство, екология и естествени науки, както и на земеделските стопани, собствениците на земеделски земи, специалисти в сферата на образованието, търговците с хранителни продукти на едро и дребно, потребителите и представителите на неправителствени организации. Поради това реституцията носи редица потенциални заплахи за биологичното разнообразие като:
ГЛОБАЛНИ ПРОМЕНИ Ускоряването на глобалните промени може да окаже значително влияние върху биологичното разнообразие на България- както всички останали страни, България е изправена пред всеобхватната заплаха, свързана с изтъняването и изчерпването на озоновия слой около земята и увеличаването на парниковия ефект в атмосферата. Като страна от умерените географски ширини, България вероятно ще бъде по-слабо засегната от най-непосредствените промени в озоновия слой. Ако сегашните прогнози за глобалното затопляне се оказват верни, влиянието му върху преходните климатични условия в България може да бъде с дълготраен резултат. Тъй като България е разположена на мястото на събиране на три главни биоклиматични региона, дори леките и незначителни промени в климатичните условия могат да имат значителни последици върху температурата, разпределението и сезонността на валежите и метеорологичните характеристики на времето, а с това и върху биологичното разнообразие. Ако се появи тенденция за общо затопляне, това може да застраши оцеляването на големия брой редки и ендемични популации и видове в българските алпийски местообитания (особено тези популации. които са изолирани в резултат на фрагментирането на местообитанията). Ако глобалното затопляне доведе до покачване на морското равнище, последиците по българското черноморско крайбрежие също ще бъдат значителни. Сегашните варианти и сценарии за световното затопляне на климата ще могат да се оценят с по-голяма сигурност, а съответно и евентуалните последици за биологичното разнообразие ще могат да се опознаят в по-големи подробности, едва след няколко години. Междувременно, известна представа за възможните въздействия може да се получи от оценката на ефекта на засушаването. което е обхванало България и други части на Централна и Източна Европа от 10 години насам. През този период средните температури в България са се повишили, а средното количество на валежите е спаднало с 43% под обичайните норми. Най-пряко въздействието се чувства във влажните зони, реките (особено тези, чийто води се използват за напояване), язовирите и водоемите (водите на много от които са на рекордно ниско ниво). Тези регионални въздействия трябва подробно да се разгледат в дискусии за последиците от глобалните промени върху биологичното разнообразие на Балканския полуостров. ЛИПСА НА ПОЗНАНИЯ И ЕФЕКТИВНА УПРАВЛЕНСКА ПОЛИТИКА Липсата на познания и ефективна обществена политика е по-малко директна, но не по-малко съществена заплаха за биологичното разнообразие в България. Тази словна категория от заплахи включва няколко по-общи области на особена грижа и тревога:
Глава Четвърта РАЗРАБОТВАНЕ НА ЦЯЛОСТНА ПРОГРАМА ЗА ОПАЗВАНЕ Нито една от заплахите, застрашаващи българското биологично разнообразие, не е лесна за преодоляване. Нито пък, в по-голямата част от случаите, тези заплахи действат изолирано. В повечето екосистеми различните заплахи си взаимодействат и намаляват способността на видовете и съобществата да се самовъзпроизвеждат и самоподдържат. Следователно, нито едно изолирано действие само по себе си няма да може да предотврати бъдещите загуби на биологично разнообразие. необходима е цялостна и всеобхватна програма за преодоляване на множеството заплахи за биологичното разнообразие по координиран и взаимноусилващ се начин, която да включва широк кръг от разнообразни дейности. В такава програма ще трябва да се включат много компоненти - от законодателна реформа и екологично образование до научни изследвания по биоразнообразието и дейности за възстановяване на екосистемите. тя трябва да поощрява и доразвива действията на местно равнище и да обхване всички, които са заинтересувани от бъдещето на биологичното разнообразие в България - селски стопани, ученици и студенти, служителите в поземлените администрации и държавните органи и служби, специалистите и работещите в сферата на туризма, рекреацията и образованието, учените, застъпниците за природата и хората взимащи решения. За да може тази програма да успее, е необходим приноса на хора с различна професионална и практическа подготовка и с разностранни таланти и способности. При разгръщането на такава програма трябва да се отдаде дължимото на усилията за опазване на природата и управлението на ресурсите, положени в миналото. През последните 100 години стопанисването на горите е позволило на България да запази и възстанови голям дял от своя горски фонд (особено в сравнение с други европейски страни). Съществуващата система от защитени територии е успяла да съхрани най-важните обекти, които в противен случай биха били изгубени. Тези предишни постижения осигуряват солидна база за изграждането на програми за управление на ресурсите, които опазват специфичните биологични ресурси, като защитават и възстановяват биологичното разнообразие в най-общ план. Във всяка от дискутираните в тази глава области се предлагат препоръки, разработени и обсъдени на семинара за национална стратегия за опазване на биологичното разнообразие. (участниците предложиха и множество по-специфични и конкретни препоръки, които са включени в издадените доклади от семинара.) При формулирането на препоръките, участниците в семинара се споразумяха да спазват два първостепенни критерия: предлаганите действия да са както спешно необходими, така и в значителна степен изпълними със съществуващите институции и финансови и кадрови ресурси. За цялостното осъществяване на някои от тези препоръки е необходима международна подкрепа, но повечето от тях могат да бъдат започнати, доразвити и приложени с наличните вътрешни средства и възможности. УПРАВЛЕНИЕ НА ЗЕМЯТА И РЕСУРСИТЕ При опазването на биологичното разнообразие в страната е крайно необходимо възприемането на такъв подход за стопанисване на земите и ресурсите, с които се осъзнава и отчита стойността на съхраняването и възстановяването на разнообразието на всичките му нива и чрез различни режими на управление и полагане. Разбира се, защитените територии са места със своеобразна концентрация на биологично разнообразие и други уникални природни характеристики и укрепването на националната система от защитени територии е от съществено значение. Те, обаче, съществуват като компонент на цялостния ландшафт. препоръките в тази категория подчертават нуждата от интегриране на управлението на всички земни, водни и биологични ресурси, с цел опазване и обновяване на екологичните процеси, от които зависи биологичното разнообразие (Виж Рамка 9), Защитени територии Исторически погледнато, защитените територии са обявявани с цел да се защитят и запазят територии със специфична биологична, естетическа и културна стойност. Системата от защитени територии остава основата на стратегията за опазване на биоразнообразието на страната, но в нея има редица празноти и административни недостатъци. На семинара за НСОБР участниците често изтъкваха следните по-общи проблеми и тревоги:
 
Въпреки тези проблеми, системата от защитени територии е успяла да опази голям брой важни обекти и представителни екосистеми. Реформата и подобряването на мрежата ще бъдат един от най-важните компоненти на НСОБР в предстоящите години. Плановете за разширяване на системата от защитени територии са напреднали. МОС, например, си поставя за цел до 2000 год. да включи 7.5% до 8.0% от общата територия на страната в системата на защитените територии. Няколко неправителствени организации са разработили подробни предложения за подобряване на състоянието на мрежата. Те варират от по-общи предложения (например, създаването на нов народен парк в Родопите) до съвсем детайлни предложения за обявяването на защитени обекти, важни за съхраняването на различни таксономични групи. Направени бяха и много други конкретни предложения за разширяване укрепване на мрежата, а анализът за установяване на пропуските в наличната информация (gap analysis) чрез технологията на географската информационна система осигури първоначален филтър за откриване на „липсващите звена" в мрежата (Виж Карта 7). Карта 7 синтезира данните за видовото богатство, оценките за ендемичните и редки видове, използва тези данни за подреждане на районите според степента на тяхната важност (малка, средна, голяма) и наслагва върху тези данни Картата на съществуващите защитени територии с площ 100 или повече хектара. (Виж Приложение Г за графичното представяне на този процес.) Чрез този метод се определят областите и районите от голяма важност за бъдещите усилия за опазване. В същото време Карта 7 трябва да се разглежда само като предварителна; усъвършенстването на анализа на пропуските в наличната информация трябва да става едновременно с по-нататъшните дискусии за укрепване на мрежата от защитени територии. Предназначението на семинара за НСОБР не беше да се постигне консенсус по конкретните граници на новите защитени територии, но той положи основата за по-нататъшна дискусия и споразумение в тази насока. Високо приоритетни райони по отношение създаването на нови защитени територии в бъдеще са: Родопите; Източна Стара планина; Черноморското Крайбрежие; Странджа; Долината на река Струма и по-малки територии, разположени около и свързващи съществуващите национални паркове в Рила,
Трябва да се започнат незабавни стъпки за продължаване на тези усилия и да се проведат по-нататъшни дискусии за по-подробно разглеждане и оценка на големия брой предложения за разширяване на мрежата от защитени територии и за подобряване на нейното управление (вижте раздела „Приоритети за незабавни действия и подкрепа" по-долу). В този процес трябва да се предприемат действия по отношение на следните конкретни препоръки. Препоръки
рамка 9. интегриране на управлението на ресурсите в българия В България, както и в други страни, управлението на природните ресурси е било по традиция разделено по ясно дефиниран дисциплинарен и ведомствен признак. Дейността по обучението, научните изследвания и управлението в селското стопанство, горското стопанство, ловното и рибно стопанство, управлението на природните обекти, развитието на туризма и почивното дело, гражданското строителство, ресурсната политика и икономиката, образованието, градското и регионалното планиране и другите сфери поотделно са замъглявали факта, че всички те са взаимосвързани и съществуват в единен пространствен контекст (независимо дали общини, водосбори. ландшафт или други географски единици). В резултат на това природозащитните дейности обикновено са се съсредоточавали върху определени ресурси, проекти или изолирани реформи, недооценявайки нуждата от координация. Тъй като биологичното разнообразие служи като общ знаменател за много различни области, а и много професионални дейности оказват влияние върху неговата съдба и състояние в рамките на ландшафта, общите усилията за опазването му трябва да започнат да обединяват различните специалисти и да спомогнат за изграждането на връзки между тях. Предназначението на самия семинар за НСОБР беше да се вгради в стратегията опита и квалификацията на специалисти от различни области, като се включи широк кръг учени, отговорни държавни служители и представители на неправителствените организации. Тази откритост ще продължи да бъде живецът на цялостния процес по изработване и осъществяване на стратегията. За опазването и управлението на биологичното разнообразие като цяло е необходимо биолози, специалисти в сферата на образованието и инструктори, работещите в държавната и местните администрации, лесовъди, частните фермери и управители на земеделски имоти, представители на неправителствените организации и другите граждани да споделят собствения си опит и познания, като същевременно черпят от опита и познанията на другите и ги доразвиват. Тъй като такъв тип сътрудничество често влиза в противоречие с преобладаващите административни процедури, необходимо е да се потърсят и възникнат нови начини и механизми на сътрудничество. България е в добра позиция за предприемане на такива стъпки. Тъй като е сравнително малка страна и институциите й са свикнали да работят една с друга, основата за такава интеграция вече е налице. Българската академия на науките дълго време е служила като важна обединяваща сила в отделните науки, особено по въпроси свързани с околната среда. Освен това, самото провеждане и укрепване на политическите реформи отвори организационната структура на правителството и предостави нови възможности за координация в планирането и ръководството на природозащитната дейност. В процеса на продължаване на реформите трябва да се търсят възможности за сътрудничество и интеграция във всички сектори на управлението.
Каталог: devedu -> resources resources -> Спин (синдром на придобитата имунна недостатъчност) resources -> Жените в политиката: за и против квотния принцип resources -> Спад на детската смъртност с 60% за 40 години resources -> По данни на Световната здравна организация (сзо), маларията е една от най-разпространените заразни болести в световен мащаб resources -> Поколение без хив: Елиминиране на предаването на хив от майка на дете до 2015 г resources -> Конкурс "Можем да победим бедността" resources -> Петнадесета специална закрила на някои категории работници и служители раздел II resources -> V. мерки и подходи за постигане на целите VI. Дейности и финансова рамка VII. Организация на изпълнението на плана Изтегляне 2.26 Mb. Сподели с приятели:
|
