Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

Защитените територии в България ще могат да осигурят защитата на само малка част от общата площ на страната. Дори ако се постигне целта за включване на 7.5% от общата площ на страната в защитени територии, мрежата ще бъде в състояние да защити само малък дял от националното биологично разнообразие. Още повече, че съдбата на защитените територии и на биологичното разнообразие, което те съхраняват, до голяма степен е повлияно от географския им контекст - по-обширният ландшафт, в който те съществуват. Запазването и възстановяването на биоразнообразието е важно и за устойчивото стопанисване на земите със земеделски култури, пасищата, горите със стопанско предназначение и другите земи, които се използват главно със стопанска цел, както и водните екосистеми и рибното стопанство, което те поддържат. и накрая, дори земите, на които биологичното разнообразие е било намалено, изчерпано или изместено, представляват ценност за целите на природозащитната дейност, включително възстановяване на местообитанията, защита на водосборите и управление на буферните зони. Поради тези причини, следва да се отдава по-голямо внимание на управлението и стопанисването на земите извън защитените територии, особено тези, които предстои скоро да бъдат върнати на частните собственици или общините. За подпомагане на опазването и природозащитната дейност върху земите извън резерватите се препоръчват следните действия:

• 
  Да се създадат програми за икономическо стимулиране, Които да обхванат отделни граждани и частни собственици на земя в дейността по опазване на оставащите извън мрежата важни ресурси и местообитания, както и по възстановяване на увредените местообитания.
  
• 
  Да се разработи, като висок приоритет, координирана програма за икономическо стимулиране, разпространение на информация и технологии, и ръководни насоки за управление, която да се заеме с нуждата от рехабилитация на замърсените земеделски земи,
  
• 
  Да се насърчи по-тясното взаимодействие и сътрудничество между програмите за селското стопанство и програмите за опазване на биоразнообразието с цел по-доброто опазване особено на редките породи, местните сортове и дивите родственици на културните житни и фуражни култури и овощни дървета.
  
• 
  Да се опазва биологичното разнообразие на водните системи, които само в редки случаи се включват в границите на защитените територии: да се предприемат стъпки за регламентиране на методите за риболов и нивата на улов; да се контролира замърсяването, особено чрез нето, особено чрез международни споразумения; да се насърчи прилагането на методите на устойчиво земеделие; да се контролира оттока на градските битови и промишлени води във водосборите; да се опазят речните коридори; и да се ограничи строителството в непосредствена близост до плавателните реки, водните пътища и водоемите.
  

• 
  Да се изискват модифицирани икономически анализи от типа разходи-ползи и оценки за въздействието върху околната среда за язовири, пътни магистрали и други основни благоустройствени и строителни проекти.
  
• 
  Да се разбие цялостната национална икономическа политика, включително данъчни ставки, субсидии, икономически стимули и такси така, че да се спре разрушаването на естествени местообитания и да се поощри прилагането на устойчиви природосъобразни практики на земеползване.
  

Стопанисването и управлението на стопански ценните видове, типове местообитания, почвените и водните ресурси има дълготрайно влияние и последици не само за въпросните ресурси, но и за другите членове и компоненти на биотичните съобщества, в които те се срещат. В България към тези икономически важни ресурси спадат дървесните видове за добив на дървесина, ядливите гъби и лекарствените растения, дивечът, черноморските и сладководни риби, земеделските площи с житни и фуражни култури и пасищата. За да се осигури стопанисването и управлението на тези биофизични и биологични ресурси по един по-устойчив начин трябва да се вземат следните мерки.

• 
  Да се разработят нови закони, регламентиращи ползването на биоресурсите за вътрешна търговия и износ, и да се постановят нови разпоредби, основани на най-съвременните познания и концепции за управление на ресурсите, които да определят нивото на ползването на тези ресурси с търговска или курортна (рекреационна) цел.
  
• 
  Да се подобри състоянието на българското рибно стопанство чрез екологосъобразни практики на управление. Необходимо е да се предприемат едностранни действия за защита на черноморските пелагични, литорални и крайбрежни съобщества от замърсяване, свръхексплоатация, строителството и проучвателните дейности в шелфовата зона за търсене на нефт и газ. Тези действия трябва да включат създаването на защитени зони, ограничения върху увреждащи строителни проекти, стриктно прилагане на съществуващите забрани за дънно тралене, подобряване на мониторинга върху замърсяването, контрол по отношение интродукцията на неавтохтонни видове риба и възстановяване на увредените райони. Като начин за възстановяване на запасите от автохтонни видове, като миди (Mytilus galloprovincialis), кефалови (Mugilidae) и калкан (Psetta Maxima Moeotica), трябва да се обсъди изграждането, подобряването и приспособяването на различните съоръжения и възможности за марикултура и аквакултура, но тези мерки трябва да се основават на интегрирано и цялостно познаване на генетичното разнообразие, популационната екология и екологичните нужди и функции на тези видове. Освен тези едностранни действия, трябва да се интензифицират и усилията в регионален мащаб за регулиране на промишления риболов, за текущо наблюдение (мониторинг) и контрол върху замърсяването и за подобряване на практиките на земеползване в целия водосборен басейн на Черно море. Да се направи цялостен преглед на състоянието на биологичното разнообразие в българските гори и влиянието на исторически утвърдените и текущи дейности в горското стопанство - включително залесяването, както и предхождащите и следващите го горскостопанска дейности - борба с вредителите и методи на дърводобив и ползване - върху видовия състав и функциите на екосистемите. В този преглед трябва да участват широк кръг специалисти по лесовъдство, включително еколози, биолози, икономисти и служители от администрацията. Той трябва да обхване както горите в защитените територии, така останалата част от горския фонд и трябва изрично да отчете външните разходи, произтичащи от текущата практика на стопанисване и състоянието на биологичното разнообразие в ландшафтен контекст (т. е. в по-крупен мащаб от този на отделните гори). Този преглед трябва да изготви препорьки за поставяне на горското стопанство и управлението на горите на устойчива основа, като отчете ролята на биологичното разнообразие за нормалното функциониране на горските екосистеми. Накрая, в хода на този преглед трябва да се анализира и влиянието на текущата икономическа политика и мерки по отношение на горите и да се проучат алтернативните управленски мерки, които засилват опазването на горите, отчитайки ценността на страничните горски продукти извън дърводобива и екологичните функции на горите.
  
• 
  Да се въведе балансирана система за стопанисване, управление и ползване на цялата дива природа, която защитава, възстановява и поддържа популациите от автохтонни видове и подвидове; служи за съхраняване както на ловния дивеч, така и на неловните диви видове (включително безгръбначни животни); и интегрира практиките на ловно стопанство и опазване на дивата природа с другите методи за управление на ресурсите с цел поддържане на здравословното състояние на екосистемите и съобществата.
  

.РАМКА 10. ИКОНОМИЧЕСКИ СТИМУЛИ ЗА ПРИРОДОЗАЩИТНА ДЕЙНОСТ

Положителните и отрицателните стимули не са изключително и само икономически по своя характер. Някои стимули могат да се възползват от съществуващите потребности и ценности на обществото. За да се съхрани една природна област или район с богато биологично разнообразие, местните жители трябва да се убедят, че разумното разпореждане с тази област и стопанисването й чрез поемане на лична отговорност и при зачитане правата на другите е единствено в техен интерес и само от полза за тях. В България това е особено важно, тъй като финансовите средства за поддържането и опазването на парковете са оскъдни. В този случай стимули за местните жители могат да бъдат не само приходите от туризма, но и възможностите за разкриване на работни места в парковете, или близо до тях, както и близостта до важни природни забележителности. При подобни обстоятелства е важно местните жители да бъдат непосредствено включени в процеса на планиране и вземане на решения.

Други примери на “природозащитните” стимули са предоставянето на данъчни облекчения за частните собственици, които запазват биологичното разнообразие или някои застрашени видове в своите имоти; предоставяне на облекчения и кредити на предприятия, които използват пречиствателни съоръжения и друго оборудване за контрол на замърсяването и спонсорират природозащитни дейности; кредити и облекчения за фермери, които прилагат методите на устойчивото земеделие; данъчни облекчения за фирми и компании, които инвестират средства в екологосъобразни и щадящи околната среда технологии; и освобождаване от данъци на собствениците на земя, които работят съвместно или чрез НПО за опазването на биоразнообразието в притежаваните от тях площи. Разменните операции от типа дълг-срещу-природа (виж Рамка 12) могат също да се разглеждат като форма на международен стимул. Те илюстрират и факта, че положителни стимули могат да дойдат не само от държавните органи и правителството, но и от частни организации. Глобите за унищожаване или увреждане на застрашени видове са форма на отрицателен стимул. По-резултатното прилагане и по-ефективното използване на тези и други видове положителни и отрицателни стимули трябва да се разглежда като част от общонационалното усилие да се насърчи по-ефективното използване на ресурсите.

• 
  Във всички мерки за засилване на контрола върху източниците на замърсяване изрично да се отбележи необходимостта от предотвратяване на по-нататъшното увреждане и деградация на биологичните ресурси. По подобен начин, всички усилия за смекчаване на последиците от минало замърсяване трябва да включат като крайна и изрична цел възстановяването на биологичното разнообразие и продуктивността.
  

Обширни области в България - особено влажни зони, гори, земеделски земи използвани за отглеждане на интензивни култури, пасища, крайречни и индустриални зони - са били увредени или дори разрушени в миналото поради неразумна практика на стопанисване и управление. За да се възстанови сега биологичното разнообразие, жизнеността и продуктивността на тези земи, са необходими по-големи инвестиции на бреме, труд, умения и знания. Поставянето на ударение върху тези неща е в съответствие с клаузите на конвенцията за биологичното разнообразие, която препоръчва на подписалите я страни да вземат марки за възстановяване на екосистемите и за подпомагане възстановяването на застрашените видове. В Конвенцията също се казва, че такива мерки трябва да включват помощ за местните граждани (физически лица) и тяхното участие.

Като наука и практика възстановителната екология е все още съвсем нова за България. Правителството вече е предприело няколко специфични проекта за възстановяване и реинтродукция (например, реинтродукцията на вида Lynx 1упх, рис, който е бил унищожен в България). Други природозащитни дейности, като мерките за спиране на еутрофикацията на водоемите и за залесяване на обезлесените земи, също се свеждат до възстановяване. Тези проекти, обаче, не са имали за основна цел възстановяването на биологичното разнообразие и естествените процеси в екосистемите, нито пък са били провеждани координирано с взаимносъгласувани и последователни цели или със задачи и методи, съобразени с местните условия. Така например, няма единен национален план за защита и възстановяване на реликтните заливни гори по поречието на р. Дунав, на степните или на други особено редки растителни съобщества в селскостопанските зони, има признаци, обаче, на растящ интерес към възстановяването. Така например, МОС, с помощта на Френското правителство и Бюрото на Рамсарската Конвенция, неотдавна е изготвило национален план за възстановяване на влажните зони, Рlап National Prioritaires de Conservation des Zone Humides les Plus Importantes de Bulgarie.

Тъй като възстановяването ще става все по-важен компонент на природозащитната дейност в България, учените, отговорните държавни служители и специалистите по управление на ресурсите могат да се възползват от нарасналия напоследък интерес и изследвания в областта на възстановителната екология в други страни. В същото време, възстановителната дейност в България трябва да отрази и отчете присъщите на страната възможности и ограничения. заселването на човека и антропогенната дейност са изменяли ландшафта на България в течение на няколко хилядолетия; следователно, възстановяването ще има по-различни цели от тези в страните, които са били населени сравнително неотдавна. Би могло да се окаже, например, невъзможно да се възстановят определени елементи от автохтонната биота, или да се пресъздадат цели природни съобщества. Независимо от това, възстановяването може да облекчи последиците от нанесени в миналото екологични щети, да подобри условията в обикновените и застрашените местообитания, да открие нови насоки за научните изследвания, да предостави значителни възможности за образование и обучение, и да стимулира участието на отделния човек и на обществеността като цяло в природозащитната дейност.

Изложените по-долу препоръки имат за цел да подложат основата за една по-ефективна възстановителна дейност в бъдеще.
Препоръки

• 
  Да се проведе национален семинар за проучване и обсъждане на съвременните концепции във възстановителната екология и за изясняване на възможностите за приложението им в България.
  
• 
  Да се окаже подкрепа и съдействие на неправителствените организации, които възприемат по-активна роля при разработването и осъществяването на възстановителни проекти на местно и общинско равнище.
  
• 
  Да се въведат икономически стимули за осигуряване на местни преимущества и поощрения за възстановителните проекти.
  
• 
  Да се стимулират научните изследвания върху методите за възстановяване, подходящи за различните типове увредени земи и водни системи.
  
• 
  Да се развият нови и да се разширят съществуващите генни (семенни) банки, разсадници и други
  генетични източници (както in situ, така и ех situ), за да се осигури необходимото количество семена
  и посадъчен материал за възстановителните мероприятия.
  
• 
  Да се работи заедно със съседните страни за възстановяване на екологичните процеси в трансграничните местообитания и екосистеми, включително р. Дунав и Черно море.
  
• 
  Да се изгради конструктивно партньорство със специалисти по възстановителна екология от други страни извън региона, за да може да се извлече практическа полза от съществуващата информация и знания за концепциите, методите и целите на възстановяването. Трябва да се потърсят и възможности за запознаване и популяризиране на научните резултати, управленските методи и концепциите на провежданата при други екологични условия и в друга екологична обстановка възстановителна дейност.
  

Настоящата стратегия е съсрeдоточена главно Върху консервационните мерки in situ - т.е., опазването, възстановяването и управлението на биологичното разнообразие в естествените местообитания и съобщества. В България, обаче, е необходимо да се вземат мерки и за създаване, разширяване и укрепване на природозащитните (консервационни) дейн

сти ех situ. В подкрепа и допълнение на програмите за опазване in situ са необходими различни ех situ съоръжения и учреждения като семенни банки, опитни станции и стопанства, съоръжения за аквакултури, непромишлени развъдни центрове, както и други средства и възможности за развъждане и селекция, изследване и обучение (например хербариуми, арборетуми, разсадници, ботанически градини, аквариуми, зоологически градини и музеи). Първоначално трябва да се обърне внимание на необходимостта да се защитят и опазят онези застрашени таксони, които са уникални за България или са потенциално важни като генетични източници на зародишна плазма. Към последния тип ресурси спадат плодните и горските дървесни видове, лекарствените растения, ядливите гъби, лозовите сортове, фуражните треви и фуражно-бобовите, житните култури и редките породи селскостопански животни. В същото време трябва да се направи преценка на сегашното състояние и дългосрочните нужди на звената и учрежденията за провеждане на основни проучвания и изследвания в тази област – особено хербариумите, музеите и националната генбанка с нейните семейни колекции в Националния институт за растителни генетични ресурси в Садово.

Дейностите по програмите за опазване на ex situ не трябва да се свеждат до опазване, съхранение и размножаване на видовете. Те трябва да се интегрират в по-широката обща консервационна стратегия и да подпомагат подходящите инициативи за промишлено култивиране или отглеждане (например, на лечебни растения), устойчиво земеделие и управление на рибното стопанство, просвета и образование на обществеността, както и проектите за реинтродукция и екологично възстановяване. Това може да наложи преразглеждане на целите и задачите на съществуващите институции и програми ex situ, като например тези, провеждани от Националния институт за растителна генетични ресурси и Комитета по горите. Макар и да се налага по-пълно проучване и оценка на нуждите от консервация ex situ, въз основа на предоставената на семинара за НСОБР информация могат да се направят следните препоръки:

• 
  Да се създадат и развият ex situ програми и съоръжения за размножаване на лечебни и други диворастящи растения и диви животнни, които са застрашени или са подложени на прекомерна експлоатация в естествените си местообитания. Първата стъпка в този процес трябва да бъде оценката на приоритетите за ex situ управление и на потенциала за реинтродукция и възстановяване на диви популации.
  
• 
  Да се доразвие националната програма за опозване (консервация) на местните растителни сортове (включително техните диви предшественици) и за защита на растителните материали, като за основа се използват и доразвият колекциите в съществуващата репозитория в Националния институт за растителни генетични ресурси.
  

• 
  Конвенцията за биологичното разнообразие: подписана, но все още не ратифицирана или обнародвана;
  
• 
  Рамковата конвенция за промените в климата: подписана, предстои да бъде ратифицирана;
  
• 
  Неюридически обвързващата авторитетна декларация по принципите на глобален консенсус по управлението, консервацията и устойчивото развитие на всички видове гори (“Принципите на Рио за горите”): подписана, необвързващо споразумение.
  
• 
  Конвенция за опазване на влажните зони с международно значение, като местообитания на водолюбивите птици (РАМСАРСКА Конвенция): подписана, ратифицирана и обнародвана.
  
• 
  Конвенция за международната търговия със застрашени видове от дивата флора и фауна (CITES): подписана, ратифицирана и обнародвана.
  
• 
  Конвенция за защита на световното културно и природно наследство (Конвенция за световното наследство): подписана и ратифицирана (с една резерва), но все още не обнародвана.
  
• 
  Програма за човека и биосферата (МАВ) на Организацията за образование, наука и култура (ЮНЕСКО) към ООН: България е страна-участничка, но е по-малко активна от 1985г. насам, поради липса на средства.
  
• 
  Конвенция от 1958г. за риболова във водите на Дунав: подписана, ратифицирана и публикувана.
  
• 
  Конвенция от 1959г. за риболова в Черно море: подписани, ратифицирани и публикувана. Подготвя се нова конвенция за рибното стопанство и риболова в Черно море, прилагаща обща за целия басейн политика.
  
• 
  Конвенция за защитата на Черно море от замърсяване: подписана през 1992г., ратифицирана от България през 1993г., обнародвана. Конвенцията е подписана от 6 страни (България, Румъния, Русия, Украйна, Грузия и Турция); от шестте, само Украйна още не е ратифицирала конвенцията.
  Бернската конвенция (подписана и ратифицирана, но все още необнародвана) е най-важното споразумение на общоевропейско ниво, което засяга запазването на дивата европейска флора и фауна и природните местообитания. Тя задължава страните по нея да поддържат популациите на дивата природа на равнища, които отговарят на екологичните и културни потребности и да съдействат за запазването in situ на дивата природа и местообитанията.
  

България изпълнява тези споразумения, посредством своето вътрешно законодателство. За много от техните клаузи, обаче, липсва поддържащо вътрешно законодателство и нормативна база. Нещо повече, съществуващите закони са често неефективни, поради това, че отговорността за тяхното прилагане и изпълнение пада върху безкрайно много инстанции, поради объркването между новите и старите закони, недостатъчно строгите санкции, липсата на ясни критерии, които да ръководят процеса на вземане на решения, неуспеха да се осигури широко участие на обществеността и поради други недостатъци. (По-подробно описание на клаузите, общия статут и статута на България на тези споразумения може да се намери в някои от публикуваните доклади от семинара за НСОБР).

Правото и законът са основният инструмент, с който се гарантира, че обществената политика и действията на правителството точно и последователно отразяват научната информация, общественото мнение и социалните ценности. За осъществяване и постигане на целите на НСОБР ще бъдат необходими нови закони, ревизия и поправки на съществуващите закони, както и ратифициране и прилагане на съответните международни споразумения.

Международните споразумения са важни и полезни инструменти за опазване на биологичните ресурси и биоразнообразието в България. Въпреки че в тях често липсват клаузи и разпоредби за понататъшното им стриктно прилагане, тези споразумения определят и утвърждават международни стандарти, насърчават обмена на информация и предлагат възможности за международно сътрудничество и финансова помощ. Според Българската Конституция от 1991 година, поетите задължения по международните договори стават част от вътрешното право на страната след ратифицирането и обнародването им в Държавен вестник. Нещо повече, международните договори имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат (Виж Рамка 11). По такъв начин международните споразумения осигуряван важна подкрепа и насока за националната стратегия. Но тъй като повечето международни екологични споразумения съдържат по-общи принципи и формулировки, за гарантиране на пълното им приложение са необходими конкретни текстове в националното законодателство.

Регионалните споразумения и договорености са също важни за бъдещето на биологичното разнообразие в България и на Балканския полуостров. За защитата на многото ендемични видове в региона, значителен брой от които са застрашени от изчезване, са необходими кооперирани по характер консервационни мерки. Още повече, че много от заплахите за биологичното разнообразие в България и в съседните страни са трансгранични по своя произход и последици. Регионалното сътрудничество придобива още по-съществено значение с оглед на конфликтите в и между бившите югославски републики. Съвместните кооперирани програми в областта на природозащитната дейност могат да послужат като градивна основа за възстановяване не само на екосистемите в регион, но и на неговата социална и политическа стабилност.

Най-необходимите промени, обаче, трябва да бъдат извършени в националното законодателство на страната. Както и другите новопоявили се демокрации в Централна и Източна Европа, България вече започна прехода към правна система, която отразява по-пълно и се съобразява по-добре с народната воля. Това включва създаване на по-ефективни екологични закони и укрепване на институциите, които ги прилагат. В същото време е необходима и преоценка на съществуващите екологични закони в светлината на новата научна информация, на променящите се природозащитни приоритети и на еволюцията в отношението на обществото към тези проблеми.
Препоръки

Успешното прилагане на стратегията ще се нуждае от действието на по-голям брой конкретни законодателни инициативи. Българските юридически експерти вече започнаха този процес с помощта на чуждестранни правни съветници. В настоящия динамичен период е важно да се приемат и изтъкнат няколко общи прави принципа, които да залегнат във всички подготвяни закони. При своята работа законодателите трябва:

• 
  Да изяснят кой държавен орган какви територии и дейности има право да контролира, като се делегира изключително права на контрол върху конкретни области на конкретни министерства и нива на държавното управление (например национални, областни, общински);
  
• 
  Да изяснят връзката между старите и новите екологични закони и, за да се избегнат несъответствията, изрично да отменят онези клаузи в по-старите закони, за които това се налага;
  
• 
  Да установят ясни конкретни критерии за взимане на решенията, които засягат биологичното разнообразие.
  
• 
  Да предвидят и включат механизми за периодична преоценка на предписаните от закона норми и стандарти, в съответствие с развитието на науката.
  
• 
  Да осигурят (като се позоват на административното право, или по друг начин) процедури за независима, безпристрастна оценка на онези правителствени решения, които засягат биологичното разнообразие.
  
• 
  Да осигурят процедури за участие на обществеността при формиране на политиката, както и при взимането на решения по конкретни проекти и по управлението на специфични дейности; и
  
• 
  Да засилят прилагането и спазването на предписаните норми и стандарти, чрез предоставяне на ясни правомощия на конкретни държавни институции, гарантиране правото на гражданите да предявяват по съдебен ред искове срещу нарушенията и осигуряване правилното провеждане на съдебните процедури.
  

Това са основни принципи, които са и основополагащи по отношение на човешките права, демокрацията и устойчивото развитие, както се вижда от тенденциите в международното право и в законодателството на все по-голям брой страни по света. Същевременно тези принципи могат и трябва да бъдат съобразени с уникалните културни, социално-икономически и екологични условия във всяка отделна страна и регион. В България те изграждат концептуалната рамка на законодателните реформи, които трябва да се проведат с цел опазване на биологичното разнообразие.

• 
  Да разработят интегриран и цялостен рамков закон за защита на биологичното разнообразие, както и пакет от сродни и свързани с него закони, отнасящи се до управлението на биологичните ресурси. Тези закони трябва да включват клаузи, които:
  

• 
  да предвиждат защита на всички елементи на естественото биологично разнообразие в България, да възстановяват изчезналите елементи на биоразнообразието и да предотвратяват унищожаването на уникални, застрашени и съществено важни местообитания (например, крайречните зони и пещерите);
  
• 
  да контролират прекомерното използване на биологичните ресурси с важно икономическо значение, включително ядливи гъби, лечебни растения, използувани за дърводобив дървесни видове, черноморските и сладководни рибни запаси, ловния дивеч и другите форми на ползване на дивата природа;
  
• 
  да утвърждават нови средства и начини за устойчиво управление на тези биологични ресурси;
  
• 
  да засилят съществуващите правни норми, забрани, правилата за тяхното прилагане и санкциите по отношение унищожаване на местообитанията, особено в защитените територии; и
  
• 
  да осигурят участие на обществеността в правителствени действия и решения, засягащи управлението на защитените територии и природозащитната дейност на земите извън тях, които не са под охранителен режим
  
  • 
    Да присъединят и вложат клаузи и условия за опазване на биоразнообразието в подготвяните други законодателни инициативи (т.е. и в другите, а не само в екологичните проектозакони и закони) и особено в законите, свързани с развитието на инфраструктурата и реституцията на земята.
    

• 
  Да натрупа опит и средства за изпълнение на клаузите на българския закон за опазване на околната среда от 1991 г. За оценка на въздействието върху околната среда (ОВОС).
  
• 
  Да осигури разпространяването по средствата за масово осведомяване на информация, свързана със законите за опазване на природата и околната среда.
  
• 
  Да приведе българските закони в съответствие с европейските и другите международни споразумения, свързани с опазването на биологичното разнообразие (тук трябва специално да бъдат включени публикуването на Бернската конвенция и приемането на съответно законодателство за нейното изпълнение).
  
• 
  Да активизира усилията за постигане на международни спогодби за контрол върху замърсяването и за риболова и риболовните зони и квоти в басейна на Черно море и във водосборния район на река Дунав.
  

Формулирането на ефективна консервационна политика и прилагането на законите, засягащи биологичното разнообразие, изискват солидна административна структура. С влизането в сила на промените в законодателството, съществуващата административна структура в България ще се развива, за да може по-добре да отрази новите потребности и отговорности.

Това е комплексен процес, които не можа да бъде изцяло третиран или решен в рамките на семинара за изработване на НСОБР. Въпреки това участниците постигнаха съгласие по въпроса, че основната цел на всяка национална стратегия трябва да бъде осигуряването на по-силна административна структура, която да опазва биоразнообразието както в защитените територии, така и извън тях.

Ролята и функциите на правителството в опазването на биологичното разнообразие включва много дейности, развитие, управление и надзор върху мрежата от защитени територии; програми за изследване, мониторинг и възстановяване на екосистемите; възпитание и образование. както и разпространяване на информация и научни знания сред обществеността; разработване на законодателство и политика за опазване на биоразнообразието; международни договори п споразумения, свързани с биологичното разнообразие; и координация и връзки между различните държавни институции и ведомства, както и с неправителствените организации. Понастоящем тези функции са поделени между голям брой правителствени органи (Виж Рамка 1), което не е изненадващо, като се има предвид широкия кръг правителствени дейности, които засягат биологичното разнообразие. Ключовият въпрос е дали тези отговорности и задачи могат да бъдат по-ефективно координиране, а правомощията на съответните органи и институции засилени така, че да има напредък в постигането на общите цели.

С провеждането на стъпките за разработване и прилагане на общата консервационна стратегия ще бъдат необходими промени и в сегашните административни структури. Макар че тук не може да се предписва конкретна рецепта за естеството и характера на тези промени, могат да се определят някои от техните принципи и цели:

• 
  Да се изяснят правомощията, задълженията и взаимоотношенията между отделните институции и ведомства и да се постанови ясно кой провежда и ръководи междуведомствените функции;
  

• 
  Да се координира и интегрира дейността на различните органи и ведомства в сферата на управлението на ресурсите, с цел да се осигури защитата на биологичното разнообразие;
  
• 
  Да се избягват конфликтите в максимално възможна степен и да се създадат ясни механизми за разрешаване на конфликти, когато те възникнат;
  
• 
  Да се преразгледа и децентрализира дейността по опазване, стопанисване и управление на ресурсите, с цел да се предоставят по-големи отговорности и задължения на областно и общинско ниво; и
  
• 
  Да се издигне ролята и да се увеличат функциите на местните органи за управление, неправителствените организации и широката общественост, а функциите на държавните институции да се обвържат и интегрират по-тясно с тези на общините.
  

Многото въпроси, свързани с административното управление на защитените територии заслужават специално внимание. Неефективното стопанисване и управление на защитените територии е една от основните заплахи за биологичното разнообразие на България. Въпреки че ръководството и административното управление на защитените територии понастоящем се провежда от Министерството на околната среда и водите, Комитета по горите и общините, съществуват несъответствия между техните определени със закон функции и наличните средства и персонал, необходими за изпълнението на тези функции. Висок приоритет трябва да получи засилването на всички аспекти административното управление на защитените територии, включително проучване и мониторинг, обучение на персонал, режим на ползване на земята, нормативно-правна уредба, образование, стопанисване и управление на буферните зони, планирането на рекреационната дейност, отдиха и туризма.

Редица участници в семинара препоръчаха да се създаде нова, независима агенция, която единствена да отговаря за управлението на биологичното разнообразие в България, включително и да се занимава с администрирането на защитените територии. Някои предлагаха това да бъде орган, свързан с МОС, но извън него; други предложиха да бъде орган със засилени административни функции в МОС. Поддръжниците на идеята изтъкнаха, че създаването на такава институция ще обедини ръководството и контрола върху защитените територии; ще подобри координацията на местно ниво на природозащитната политика и дейност; ще осигури по-предно място и по-изтъкната роля на природозащитата в Министерския съвет; ясно ще разграничи задълженията на държавата относно защитата на биоразнообразието и икономическото ползване на ресурсите; ще осигури по-голяма финансова подкрепа и ще позволи извършването на по-ефективен надзор и контрол. Противниците на идеята заявиха, че подобна институция би била извън контрола на министерствата; че подобни структури вече съществуват в МОС и в комитета по горите; и че съществуващите програми на комитета по горите за запазване на природата се самоиздържат финансово от стопанските дейности, които той извършва.

Със създаването на новата национална служба за защита на природата към МОС много от тези въпроси се придвижват към окончателното си разрешаване. НСЗП се създава за да провежда и направлява дейността на МОС в сферата на управлението, контрола и защитата на биологичното разнообразие, защитените природни обекти и природните екосистеми (Виж Рамка 1). При по-пълното и цялостно определяне на структурата и функциите на НСЗП е особено важно при управлението на защитените територии да се имат предвид особеностите на заобикалящите ги територии и техния ландшафт. Това означава, че административните мерки и действия трябва да се базират на солидни научни познания за биоразнообразието и екологичните процеси, междуведомствено сътрудничество и активно въвличане на местните собственици на земя, общините и НПО в процеса на тяхното планиране и изпълнение.

Съществуват различни модели, които Българското Министерство на околната среда, Комитетът по горите, другите държавни органи и институции, и неправителствените организации могат да използват като основа за управлението на защитените територии в България, включително териториите извън горите. Към тях спадат, например, междуведомствените програми за управление, партньорството между частни лица и обществени организации, включващи местни граждани и НПО, и планирането на равнище екосистема. Като основен приоритет държавните органи и ведомства трябва да проучат различните моде­ли на сътрудничество, за да определят кой от тях най-добре отговаря на съществуващите потребности и възникващите компетенции. Трябва да се насърчи и подкрепи по-нататъшното обсъждане на предимствата и недостатъците на различните типове административна уредба. В настоящия момент най-важното е страните да направят откровен преглед и оценка на своите научни и административни нужди и да постигнат някакво работно споразумение, което защитава въпросните земи.
Административни препоръки

Следните препоръки трябва да послужат като общи насоки за административната реформа по пътя на по-нататъшното развитие и усъвършенстване на функциите на ръководните държавни органи и институции с цел те да отделят по-голямо внимание на опазването на биологичното разнообразие:

• 
  Да се насърчи по-добро междуведомствено и интердисциплинарно сътрудничество във всичките дейности по управление на ресурсите и защита на екосистемите.
  
• 
  Да се изисква разработване и прилагане на ефективни планове за управление и поддръжка за всички паркове и други защитени територии (включително по-малките по площ и за подбрани местообитания с цел опазване на тяхното биологично разнообразие.
  
• 
  Да се засилят правата на държавните органи и институции за прилагане законодателството за биоразнообразието, особено на правото да налагат санкции на нарушителите.
  
• 
  Посредством съответните законодателни и други средства да се разширят и засилят възможностите на институциите за научни изследвания, за създаване на бази данни, образователни програми и осъществяване на сътрудничество чрез съвместни партньорства.
  

• 
  Да се подготвят и поддържат кадри по управление на земята и ресурсите. По-специално, да се засили управлението на защитените територии чрез разработване и провеждане на курсове за обучение на кадрови административен персонал и доброволци.
  
• 
  Да се изграждат силни и конструктивни взаимоотношения на сътрудничество с местните
  жители и неправителствените организации, особено посредством включването им в процеса на планиране.
  
• 
  Да се учреди национален фонд за защита на природата, чрез който да се оказва финансова подкрепа на проектите в сферата на опазването на биоразнообразието, управлението и образованието.
  

• 
  Да утвърждават като общ принцип научно обоснованото стопанисване, управление и ползване на ресурсите и екосистемите, чрез създаването на независим научен консултативен съвет.
  
• 
  Да изискват включване и отчитане на въпросите за опазване на биоразнообразието в процеса на регионалното и общинско планиране.
  
• 
  Да анализират действащата система от икономически стимули в България и да премахнат стимулите, които насърчават намаляващи биоразнообразието дейности.
  
• 
  Да осигурят положителни стимули (например, ниско лихвени заеми и други механизми на кредитира
  не, данъчни облекчения, компенсации и субсидии) за частните лица, новите собственици на земята и
  общините, с цел по-ефективно за опазване на биологичното разнообразие и опазване на околната среда.
  
• 
  Да прилагат ограничения и санкции с цел отказване и изоставяне на онези строителни дейности, земеделски и други методи на земеползване, които увреждат важни местообитания и екологични процеси.
  
• 
  Да осигурят преразглеждане и засилване на нормативната база и контрола върху политиката и режима на ползване на ресурсите (включително нормативите и таксите за добив и събиране на диви видове, пределните квоти, за лов и риболов, експортните ограничения, изискванията и таксите за издаване на разрешителни и глобите), за да се насърчи опазването и устойчивото управление на стопански ценните дървесни видове, дивеча, сладководната и черноморска риба, ядливите гъби и лечебните растения.
  
• 
  Да съдействат за въвеждането на модифицирани икономически анализи, с които да се отчитат по-точно вътрешните разходи от увреждането и загубата на биоразнообразие и икономическите ползи от запазването на природата и биологичните ресурси.
  

НАУЧНОИЗСЛЕДОВАТЕЛСКА И ТЕХНИЧЕСКА ПОДКРЕПА

Както беше отбелязано, опазването на биоразнообразието се затруднява от редица технически ограничения и пропуски в знанията в определени области. Следващите препоръки се дават с цел да се осигури по-солидна научна и техническа основа за политиката и действията по опазване на природата и биоразнообразието в България.

• 
  Да се поддържа и насърчава провеждането на съвместни интердисциплинарни изследвания върху биологичното разнообразие и неговото запазване от държавните институции, университетите, Висшия лесотехнически институт, Селскостопанската академия и Българската академия на науките.
  
• 
  Да се разработят целите и стандартите на Национална Програма за събиране, съхраняване и анализ на данни за биоразнообразието.
  
• 
  Да се финансират допълнителни таксономични проучвания с цел да се набавят липсващите данни и да се запълнят съществуващите празноти.
  
• 
  Да се разширят проучванията върху видовия състав, разпределението, състоянието и тенденциите в популационната динамика за всички таксони н особено за редките и застрашени видове, както и за безгръбначните, гъбите н другите по-малко изучени таксони.
  
• 
  Да се актуализира съществуващата Червена Книга и при нужда да се създаде нова, като съдържащите се в тях категории за застрашеност се приведат в съответствие с международните категории.
  
• 
  Да се оценят природните територии с оглед възможното им включване в националната мрежа от защитени територии. Да се проучат възможностите за създаване на защитени територии в неизследвани в това отношение райони.
  
• 
  Да се разработи и въведе програма за биомониторинг в мрежата от защитени територии.
  
• 
  Да се окаже съдействие на съвместни научни изследвания по изготвяне на карти, Червени книги и консервационна биология с други Балкански и Европейски учени.
  
• 
  Да се започне работа по дългосрочни екологични проекти, като специално внимание се обърне на промените в разпределението и популационната динамика на видовете, както и на изменящите се условия в местообитания.
  
• 
  Да се започнат изследвания в областта на възстановителната екология в няколко важни увредени екосистеми.
  
• 
  Да се разширят изследванията върху възможностите за култивиране на лечебни растения и други видове, които понастоящем се събират сред дивата природа.
  
• 
  Да се разработи координиран Национален план за съхраняване на растителните генетични ресур­си, който да включва, освен другите мерки, учредяването на национален съвет; да се засилят възможностите на националното семехранилище в Садово; да се окаже подкрепа на по-нататъшните проучвания върху генетичните ресурси in situ; да се въведе програма за включване на частните фермери, неправителствените организации и природозащитниците в разпространяването и утвърждаване на местните сортове и култури.
  
• 
  Да се разширят възможностите за обучение по използването и прилагането на технологията на географската информационна система в планирането и осъществяването на природозащитната дейност (Виж Рамка 5).
  

В България понастоящем липсва единен план за природозащитно образование (в областта на биоразнообразието, както и методика за създаването му). В резултат на това, учителите имат слаби познания и малък опит в съвременните концепции за опазването на природата и ограничен достъп до програми или материали, които имат приложение в българските условия. нормативно-правна база за подобряване на образованието по въпросите на биологичното разнообразие, обаче, съществува член 11 от закона за опазване на околната среда от 1991 година изисква властите да предоставят публично информация за състоянието на околната среда чрез средствата за масова информация и по други начини, макар и да не споменава изрично биологичното разнообразие. Конвенцията за биологичното разнообразие задължава страните да стимулират разпространяването на информация за биоразнообразието посредством масмедиите и образователни програми за обществеността. Всъщност, разработването на настоящата стратегия служи като първа стъпка в осъществяването на тези директиви.

• 
  Успоредно с процеса за изработване и осъществяване на националната стратегия за опазване на природата да се разработи общонационална инициатива за екологично образование. Този всеобхватен план за подобряване и задълбочаване на екологичното образование трябва да даде насоките и да осигури съдействие за специалистите от сферата на образованието на всички нива. Той трябва да бъде разработен от Министер­ството на околната среда съвместно с Министерство на образованието и науката, Българската академия на науките, природозащитни групи и неправителствени организации, и други организации и ведомства.
  
• 
  Да се въведат програми за просвета и образование на обществеността и да се проведат информационни кампании, които да разпространяват информация за значението на опазването на природата и биоразнообразието, принципите на устойчивата икономика и развитие, действащите закони и законодателни инициативи. Като част от това усилие трябва да се популяризира в подходяща форма информацията за настоящата стратегия и нейните констатации.
  
• 
  Проектите за образование в областта на биоразнообразието трябва, като фундаментален принцип, да използват и доразвиват идеите и разнообразните подходи, произтичащи от местните възможности за извънкласно обучение и образование, включително сред природата, както и в зоопаркове, ботанически градини и други подходящи обекти. Програмите трябва да се съставят така, че да използуват и отразяват местните ресурси. Творческите дейности (например състезания по фотография или поезия), непосредственото общуване с природата и преките дейности (например засаждане на дръвчета и взимане на проби от реките) трябва да се поощряват при всяка възможност.
  
• 
  Неправителствените организации могат и трябва да играят активна роля в изграждането и поддържането на програми за образование в сферата на биоразнообразието на местно ниво.
  
• 
  Министерството на околната среда, Министерството на образованието и науката, БАН, университетите други организации трябва да работят съвместно за организирането на курсове и семинари за квалификация на учители и за разработването на учебни материали за класно обучение и извънкласна работа. Университетите трябва да осигурят обучение на преподаватели.
  
• 
  Да се обърне специално внимание на изготвянето на образователни програми, проекти и материали за собствениците на реституираните земи. Целта трябва да бъде информирането на собствениците на земя за значението на биоразнообразието, методите за запазване на природата и екологосьобразната селскостопанска дейност. Специфичните дейности, на които трябва да се обърне внимание са:
  

• 
  Изготвяне на публикации в популярна форма за законите свързани с реституцията на земята;
  
• 
  Подпомагани от неправителствените организации образователни проекти на местно равнище, включващи изготвяне на диплянки, брошури, уреждане на беседи и събрания, и организиране на съвместни (кооперирани) програми;
  
• 
  Създаване на национална система за консултантски услуги с цел да се предостави обширна информация за начините и методите на земеползване на собствениците на земя и да се осигури комуникацията между тях и научните специалисти и изследователи;
  
• 
  Процесът трябва да бъде съпроводен от усилия да се обяснява и поощрява опазването на природата, въздействието на различните земеделски дейности върху околната среда и методите за устойчиво селско стопанство чрез средствата за масова информация;
  
• 
  Провеждане на кратки курсове и семинари в областта на опазването на природата за фермери и други собственици на земя посредством съществуващите образователни структури, селскостопански и биологични опитни станции и други институции;
  
• 
  Отворени дни за посещение и демонстрации в селскостопанските институти и ферми, които прилагат устойчивото земеделие; и
  
• 
  Създаване на национално информационно бюро за предоставяне на експертна информация за опразването на биоразнообразието и земеползването.
  

България, с многобройните си планински масиви, национални паркове и други защитени обекти, черноморското крайбрежие, винопроизводителни райони, манастири и други културни и исторически забележителности, предоставя широки възможности за екотуризъм. Освен това, географското разположение на България, високото ниво на образованост на населението и достъпността на стоките и услугите я поставят в изгодна позиция. В същото време България има слабости, такива като ниски стандарти на хигиена и несигурност, слаба инфраструктура, които затрудняват способността на страната да извлича полза от тези предимства.

Екотуризмът не е изцяло нова идея в България. Български орнитолози и Кралското Британско Дружество за Защита на Птиците си сътрудничат от 1983 г., когато бяха организирани първите туристически походи за наблюдение на птици, водени от български специалисти. Установените по време на тези походи контакти се оказаха плодотворни за двете страни. Българското дружество за защита на птиците оказа съдействие в организирането на туристически обиколки за наблюдение на птици с посетители от цяла Европа. Основният маршрут на групите преминава през Родопите до Черноморското Крайбрежие, резервата „Сребърна" и част от басейна на река Дунав. Богатото разнообразие на гнездящи и мигриращи птици, компетентните водачи-орнитолози и добрата хотелска база донесе успех на тази форма на екотуризъм, която може да послужи като полезен модел за разгръщането на допълнителни възможности. Има всички изгледи в бъдеще експедициите за наблюдение на птици да се разширят и да обхванат и други региони на страната.

С демократизацията на България и отварянето на страната за чуждестранни посетители, вече има условия за по-пълно устройство и развитие на местата за екотуризъм. Заедно с това, българите си дават сметка, че е необходимо внимателно и разумно планиране, с цел да се съдейства за такова развитие, което да е добре обмислено и ориентирано към опазване на природата и биологичното разнообразие, през октомври 1992 г, в Банско се състоя семинар по въпросите на устойчивия туризъм, в отговор на молбата на Министерство на околната среда за съдействие по линия на британския екологичен Ноу-хау фонд. Въз основа на обширната дискусия и предложенията, направени по време на семинара, бе изготвена Стратегия за развитието на туризма в България. В този документ се препоръчват средносрочни мерки за подобряване на състоянието в няколко ключови области: транспорт и комуникации, контрол и борба със замърсяването, планиране на земеползването и качество на естествената и застроена околна среда. В проектите за последващи действия са заложени по-конкретни планове за екотуризъм по крайбрежието на Черно море, в националните паркове на Рила, Пирин, Централна Стара планина и Витоша и околните местности. В настояще време се предприемат действия за осъществяване на тези планове от страна на Министерство на околната среда, Комитета по горите, Комитета по туризъм, няколко неправителствени организации и местните власти.

За да използват в най-голяма степен потенциалните възможности на екотуризма, държавните органи, учените, общинските и местни власти, както и неправителствените организации трябва да се съсредоточат върху следните препоръки.
Препоръки

• 
  Да се разработи ясна национална политика по екотуризъм и план за действие по осъществяването й;
  
• 
  Да се направи оценка на съществуващите екологични и културни ресурси от гледна точка на възможностите за развитие на екотуризма;
  
• 
  Да се определят най-важните екологично чувствителни области, включително национални паркове, буферни зони и областите с голяма естетическа стойност;
  
• 
  Да се определят потенциалните “райони, подложени на натиск” в България и да се отчете въздействието върху околната среда на различни по степен туристически и свързани с туризма дейности, включително замърсяването;
  
• 
  Да се анализират съществуващите методи за опазване на земята и териториално развитие на общинско равнище;
  
• 
  Да се интегрират плановете и проектите за екотуризъм в цялостните устройствени планове за териториалното развитие на съответния район;
  
• 
  Да се свържат частните туристически фирми с другите ключови организации, включително природозащитниците и специалистите от образованието;
  
• 
  Да се включи екологичното образование като първостепенна цел при разработването на програми за екотуризъм и благоустройството на местата и обектите на екотуризъм.
  

Опитът на много страни показва, че конструктивните партньортва за съвместно сътрудничество могат значително да допринесат за дълготрайния успех на проектите за опазване на биоразнообразието в дългосрочен план. В подобни партньорства могат да участват голям брой отделни личности и различни организации, включително общинските и правителствени органи; посетители и туристи; частни собственици на земя, доброволци и спонсори; професионални организации; корпорации и местни фирми; училища и университети; групи за защита на природата, исторически дружества и други неправителствени организации; както и групи, обединяващи “приятели” на парковете. Партньорства могат да възникнат и в подкрепа на богата гама от дейности включващи поддържането на парковете и туристическите пътеки, програмите за образование и информация, биологична инвентаризация и мониторинг, и набиране на средства. Много партньорства съсредоточават усилията си върху поддържането на защитените територии, но не могат да намерят потенциално приложение в природозащитната работа по опазването и на другите земи.

От успешното сътрудничество чрез конструктивни партньорства могат да се извлекат много ползи. Те могат да намалят разходите за поддръжка и управление, а от друга страна да повишат ценността и културната и икономическата стойност на редките и специалните биологични и исторически забележителности. Такова сътрудничество е особено важно, когато икономическите ресурси са ограничени и когато проектите за запазване на природата изискват наличието на силно ангажирана и всеотдайна общественост по места. В същото време сътрудничеството чрез конструктивни партньорства може да осигури икономическа възвращаемост за местното население чрез разкриване на работни места и възможности за квалификация, посредством увеличаване на инвестициите в туризма и бизнеса. Като ангажира гражданите на местно ниво, сътрудничеството поощрява гордостта от природата, познанията и грижовното отношение към околната среда, където те са най-необходими и ценни, насърчава личната заинтересуваност на местните жители към районите и обектите от национално и даже от международно значение. Почти винаги съвместните партньорства предлагат както формални, така и неформални възможности за образование. По този начин те допринасят за по-широкото разбиране от страна на обществеността на проблемите за запазване на природата и съдействат за изграждането на национална екологична етика.

В България новаторското сътрудничество от описания тук тип съвместно партньорство в областта на природозащитната дейност се среща все още рядко. В миналото такива дружества като Българския ловно-рибарски съюз и Българския туристически съюз съдействаха на доброволни начала за обучение на открито и в управлението на ресурсите. До 1990 година, обаче, по-голямата част от дейността на доброволците беше организирана от централизирани органи за управление и чрез официално подкрепяни от властта групи за опазване на окопната среда и запазване на природата. С появата на новите природозащитни НПО (неправителствени организации) в края на 80-те и началото на 90-те години възможностите за градивно сътрудничество и творческо партньорство значително нараснаха. Много от тези групи (включително и всички, които присъстваха на семинара за разработване на НСОБР) имат вече активен принос в екологичното образование, защитата и наблюдението на местообитанията и други дейности. Тези групи би трябвало да бъдат подкрепяни в техните усилия да разширят своето участие.

Не винаги е лесно да се създадат и поддържат ефективни партньорства. Това често изисква обвързване и взаимен ангажимент между страни, които рядко са си сътрудничили в миналото и дори може да са били в конфликт помежду си. Нещо повече, като форма на съвместно сътрудничество партньорството често бива спъвано поради липса на нормативна база, законови пълномощия и административна подкрепа. Въпреки тези спънки партньорствата са се оказвали успешни при много и най-различни обстоятелства. В България могат да се приспособят и приложат разнообразни модели, които отговарят на местните условия, потребности и възможности. Като страна богата на умения, знания и способности, България притежава всичко необходимо за изграждането на успешни партньорства като форма на сътрудничество.