Опазване на биологичното разнообразие в българия национална Стратегия за Опазване на Биологичното Разнообразие

Тя е достигнала тази точка на развитие благодарение на участието и всеотдайността на стотици български граждани. Този процес трябва не само да продължава, но и да се разширява. Осъществяването на дело на стратегията – посредством реформи в държавната политика, чрез образование, научни изследвания, цялостно развитие на обществото и широк кръг конкретни и практически природозащитни дейности – ще се нуждае от поставена на действително широка основа ангажираност и решимост да се работи в името на общото благо, на националното биотично наследство и на бъдните поколения.

ПРИОРИТЕТИ ЗА НЕЗАБАВНИ ДЕЙСТВИЯ И ПОДКРЕПА

Необходима е научна обосновка на дългосрочната ефективност на природозащитните мерки. Подобряването на управлението на земята и природните ресурси, формулирането на по-ефективно законодателство и екологична политика, създаването на необходимата служба за консултантски услуги и програми за образование по екология, както и разгръщането на възможностите за екотуризъм изискват точна и актуализирана информация за биологичното разнообразие. Прилагането на основните научни познания при решаването на проблемите за опазване на биологичното разнообразие изисква, също така, интердисциплинарна и често международна комуникация и сътрудничество. Това е особено важно с оглед на съвременните концепции в консервационната биология. Укрепвайки научните основи, Националната стратегия за опазване на биологичното разнообразие в България ще съдейства за напредъка във всички тези области и ще позволи на българските учени да прилагат, задълбочават и разширяват познанията си в много важни нови насоки. Усилията за задълбочаване на научните познания в областта на биологичното разнообразие в България трябва да се съсредоточат върху определените в настоящата стратегия пропуски и празноти, по-специално нуждата от основна информация за определени таксономични групи, географски области, антропогенни заплахи и въздействия, както и върху методите за смекчаване на неблагоприятните въздействия и възстановяване. Други високоприоритетни области включват:

• 
  Необходимост от оборудване и материали. В повечето случаи най-належащата потребност за научноизследователска дейност е нуждата от основно оборудване: офис оборудване, компютри и консумативи за тях, копирни машини, оборудване за лабораторни и полеви изследвания и пр. За напредъка в другите области е необходимо първо да се задоволят тези основни нужди.
  
• 
  Ревизия на Червената книга на България и допълване с липсващи таксономични категории. Книгата синтезира основната информация за редките и застрашени видове, която се използва при планирането на природозащитната дейност и оценката на въздействието върху околната среда. Някои данни са остарели има и групи, например гъби, безгръбначни и др. все още не са представени. Категориите на природозащитния статус, които се използват в България, трябва да се приведат в съответствие с международно приетите категории на Международния съюз за опазване на природата (IUCN), които понастоящем се преразглеждат. Голяма част от информацията, която трябва да се усъвършенства или обобщи, вече е налице, макар че ще се наложат и допълнителни изследвания.
  
• 
  Допълнителна информация на ниво вид и съобщество. Основната информация, съдържаща се в Червената книга, трябва да се допълни с още информация за биологичното разнообразие на равнище видове и съобщества. На равнище видове трябва да се изготвят атласи на разпределението на областите на размножаване (по-конкретно за растения, птици и други гръбначни). На ниво съобщества трябва да се възприемат стандартизирани описания на местообитанията и системата за класификация да се координира със системата, използвана в другите Европейски страни. Необходимо е да се обмисли съставянето на червен списък на застрашените местообитания и типове съобщества.
  

• 
  Насърчаване на интердисциплинарни изследвания. Поощряването на интердисциплинарните изследвания има особено значение за бъдещето на опазването на биологичното разнообразие в България. Проучванията на българските почви, води, гъби, растения (включително горите), животни, агросистеми, рибни ресурси, генетични ресурси и на други аспекти на биологичното разнообразие, подобно на другите страни, следваха традиционните насоки по отделни науки. Интердисциплинарните подходи, необходими за решаване на проблемите на опазването на биологичното разнообразие, бяха до голяма степен пренебрегвани. Необходима е помощ за научните проекти и възможностите за обучение, с които да се насърчи интегрирането на научното познание.
  

• 
  По-голям достъп до съществуващата научна информация. През последните няколко години българските биолози поддържаха редовни връзки с колеги извън страната. Въпреки това, възможностите да бъдат в течение на съвременните научни данни и концепции, получавани и разработвани в другите страни, все още са твърде ограничени. Особено в такива нововъзникващи интегрирани дисциплини като консервационна биология, ландшафтна екология и възстановителна екология, българските учени имат какво да научат и какво да предадат на колегите си от другите страни. Българските учени и институции трябва да бъдат подпомогнати при закупуването на книги и доклади, абониране за научни списания и включване в компютърни мрежи, както и за участие в конференции и научни симпозиуми.
  

• 
  Разпространение на научна информация. За да стане наличната и новосъбраната информация по-достъпна за гражданите, учащите се, учените в други области и лицата, взимащи решения е необходимо да се разработят усъвършенствани методи за разпространение на информацията. Тук спадат не само докладите и другите публикации, но и разработване на бази данни за компютри, провеждане на уроци и семинари, брифинги за разясняване на политиката, програми за медиите и използване на други комуникационни възможности.
  

подкрепа на законодателни инициативи

Законодателните реформи и инициативи, свързани с опазването на биологичното разнообразие в България, навлязоха в решаващ етап. Необходими са нови закони и преразглеждане на вече съществуващите с цел да се осъществят много аспекти на националната стратегия за опазване на биоразнообразието. Нужни са по-строги клаузи, които да гарантират ефективното прилагане на законите. Освен рамковия Закон за защита на биоразнообразието, подготвят се и предстоят да се приемат нов Закон за реституция на горите, Закон за защитените територии, Закон за горите, Закон за дивеча и ловното стопанство, за рибното стопанство, за лекарствените растения, както и нормативен акт за прилагане на конвенцията за международна търговия със застрашени видове (С1ТЕS).

Тези закони трябва да се основават на най-всеобхватна и пълна научна информация и широко да отразяват общественото мнение и участието на неправителствените организации. При изготвянето на съответните проектозакони трябва да се окаже помощ и съдействие на българските експерти- юристи и на работещите с българските учени чуждестранни консултанти и съветници, на представителите на не-правителствените организации и държавните органи. Тази подкрепа ще гарантира, че предприетите инициативи ще осигурят здрава национална законодателна основа по отношение на опазването на биоразнообразието и ще приведе националните закони в съответствие с европейските и международните екологични споразумения. Освен това, необходимо е постоянно съдействие, за да могат законите не само да се гласуват и приемат, но изцяло и ефективно да се изпълняват. След приемането на законите се налага изместване на институционалните функции и приоритети. Подпомагането, улесняването и текущият контрол върху тези промени е задача, която има същото жизнено важно значение, както и самото приемане на законите.

Накрая, следва да се отбележи, че продължаващите консултации в подкрепа на законодателните инициативи също имат за цел да предадат на националните експерти-юристи знания, инструментариум и опит, които на свой ред ще водят до постоянни облаги и ползи. Нещо повече, участието на обществеността в изготвянето на проектозаконите, свързани с опазване на биоразнообразието, води до благоприятни резултати, които надхвърлят контекста на опазване на биологичното разнообразие. Това участие осигурява основните принципи на демокрацията и справедливостта, като по този начин е ценно само по себе си, с изграждането в България на законовите процедури, нормативната база и институциите, жизнено важни за демократичното управление на страната.
РАЗЩИРЯВАНЕ И УКРЕПВАНЕ НА МРЕЖАТА ОТ ЗАЩИТЕНИ ТЕРИТОРИИ

Основната цел на семинара за НСОБР беше да се определят и координират широк кръг от действия, които да опазят биологичното разнообразие по целия ландшафт на страната, което значи, както на водните и сухоземни екосистеми, така и на земите в резерватите и извън тях. С това се поставя началото на подробното идентифициране на териториите, изискващи статут на защитени, както и на действията, необходими за укрепването на цялата мрежа. Незабавно трябва да бъде задействан процесът на допълнителни дейности и проследяване, който ще се съсредоточи изключително върху разширяването и укрепването на мрежата от защитени територии. Този процес трябва да включи:

• 
  Изясняване на законодателните и подведомствени проблеми, свързани със защитените територии, както и даване на пълни правомощия на надзорния орган с цел да се осигури ефективно опазване и управление на посочените територии. (Очаква се тези цели да се осъществят чрез приемането на нов Закон за защитените територии и създаването на нова Национална служба за защита на природата в Министерство на околната среда).
  

• 
  Назначаване на работна група от учени, представители на държавни органи, неправителствени организации и други с цел да се определи процента базисна площ, необходима за осъществяване на целите на мрежата от защитени територии и за определяне на методите за подобряване на работата на мрежата.
  

• 
  Преглед на съществуващите защитени територии и идентифициране на зони с особено значение, поради голямото им биоразнообразие (включително коридори и буферни зони), които са извън мрежата на защитените територии, чрез използване на географските информационни системи. .
  

• 
  Определяне на управленските нужди на мрежата от защитени територии; разработване на просветни, информационни и разяснителни програми за обществеността; укрепване на възможностите за строго прилагане на законите; оценка на необходимостта от персонал; разработване на планове за ефективно управление и програми за устойчиво земеползване; разширяване на възможностите за професионално обучение.
  

• 
  Регионални срещи с участие на обществеността, които да доведат до една национална среща, на която да се преразгледа статута на съществуващата мрежа и да се разработят подробни планове за разширяването и развитието на мрежата.
  

• 
  Очертаване на научно-изследователските потребности (включително инвентаризация, мониторинг и дългосрочни екологични проучвания) за отделните защитени територии и мрежата като цяло;
  

• 
  Преглед на статута на 17-те биосферни резервата в България и оценка на техните управленски нужди.
  

ЕКОЛОГИЧНО ОБРАЗОВАНИЕ И КООПЕРИРАНИ КОНСУЛТАНТСКИ УСЛУГИ

В дългосрочен аспект опазването на биологичното разнообразие в България ще зависи от това, доколко широката общественост разбира и оценява неговото значение, както и от необходимите природозащитни действия. Това на свой ред означава, че трябва да се посвети много повече време, енергия и внимание на екологичното образование на всички равнища. Това е едно дългосрочно начинание, но още сега могат да се предприемат незабавни стъпки за започване на процеса. Тези стъпки включват:

• 
  Разработване на национална стратегия за екологична просвета и образование, която да обхваща съответните министерства, Българската академия на науките, не-правителствени организации, учители и преподаватели;
  

• 
  Създаване на консултативна група от учени, специалисти в областта на образованието и в природозащитата за изготвяне на насоки и препоръки за съставянето на учебните програми по Въпросите на биологичното разнообразие и опазването му;
  

• 
  Разработване на квалификационни програми за обучение на учители по проблемите на биологичното разнообразие;
  

• 
  Подпомагане на възможностите за взаимодействие и сътрудничество между български и чуждестранни специалисти в областта на образованието по проблемите на околната среда, с цел да се усвоят полезни знания за успешните програми за екологично образование в другите страни.
  

Екотуризмът може да стане важен източник на финансиране на природозащитни проекти. Възможностите за екотуризъм, обаче, трябва да се използват много внимателно, особено при изготвянето на регионални планове и специфични планове за определени места или обекти. Изключително важно е различните министерства и комитети по-скоро да разработят ясна и действена национална политика в областта на екотуризма. Без такава политика има опасност тези различни органи да решават неадекватно ключовите проблеми на екотуризма, включително определянето на чувствителните зони и потенциалните „зони на натиск", екологичните последици и въздействието върху околната среда ни туристическите дейности и справедливото разпределение на икономическите облаги от дейностите в областта на туризма.

Трябва да се окаже спешно съдействие за разработването на политиката на екотуризма и за осъществяването на ключовите предпоставки на екотуризма като компонент на националната стратегия. С разработването на Стратегията за развитието на туризма в България (от 1992 г.) бяха положени основите на една всеобхватна национална политика в областта на екотуризма. Тази политика означава подкрепа на практически дейности, включително издаването на свързана с туризма литература за защитените територии; изготвяне от Министерство на околната среда на принципи и насоки за управление на туризма в защитените територии; определяне на ръководни насоки при проектиране на основни строителни и благоустройствени дейности, съобразени с природозащитната дейност; създаване на система от икономически стимули за консервационни проекти; и предоставяне на актуална търговска информация и маркетингови консултации на местните занаятчийски производства.
насърчаване опазването на черно море

За възстановяване и опазване на биологичното разнообразие и икономическите ресурси на Черно море са необходими както национални, така и международни мерки. Българското черноморско крайбрежие е критична област по отношение опазването на биологичното разнообразие. Тя се нарежда сред областите с най-богато видово разнообразие, съдържа уникални съобщества, влажни зони и важни местообитания на прелетни птици. В същото време, крайбрежието е подложено на тежки отрицателни антропогенни въздействия, породени от замърсяването, промишленото строителство и разгръщането на почивното дело, както и от прекомерното използване на биологичните ресурси. На национално равнище е необходимо да се окаже подкрепа на следните дейности:

• 
  Определяне на биологично важните зони, които още не са включени в мрежата от защитени територии;
  

• 
  Комплексно планиране с цел благоустройство и опазване на крайбрежната зона (Министерство на териториалното развитие и строителството започна да разработва подобна програма за интегрирано управление с подкрепата на Световната банка);
  

• 
  Увеличение на инвестициите за проекти за възстановяване и смекчаване на последствията от замърсяването;
  

• 
  По-строго налагане на нормативните разпоредби и забрани, засягащи замърсяването, дънното тралене и прекомерното използване на рибните ресурси.
  

• 
  Ясно и изрично отчитане на необходимостта от опазване на биологичното разнообразие в рамките на подготвяната Конвенция за риболова в Черно море;
  

• 
  Съдействие за прилагането на Конвенцията за защита на Черно море от замърсяване;
  

• 
  Съдействие за мониторинг на биологичното разнообразие, изследвания и природозащитни дейности като част от предлагания План за действие за Черно море, програма за екологично управление и защита на регионално равнище, която в настоящия момент се разработва с подкрепата на глобалния екологичен инструментариум на Световната банка, Програмата за развитие на ООН и Програмата за околната среда на ООН;
  

• 
  Увеличение на инвестициите от всички страни от черноморския басейн с цел възстановяване на морското биологично разнообразие;
  

• 
  Съдействие за провеждане на съвместна научно-изследователска дейност на равнище екосистема за Черно море и неговото биологично разнообразие.
  

Опазването на биологичното разнообразие в България изисква сътрудничество и координация със съседните страни. Обратно, предприетите в България действия оказват влияние и извън нейните граници. Трябва да се предприемат незабавни мерки за проучване на общите интереси и тревоги, за обмен на информация и координиране на плановете за опазване на биологичното разнообразие с другите страни на Балканския полуостров. Планирането на природозащитните действия е сложен процес и трябва да се разглежда като дългосрочна цел, докато краткосрочните действия трябва да се предприемат за да се заздравят съществуващите връзки и да се положат основите на съвместни проекти за опазване на биологичното разнообразие. Например, могат да започнат ограничени проучвания на проблемите за опазване на биологичното разнообразие във важни трансгранични области (например, региона на Странджа планина, който се поделя между България и Турция, или Родопите, които се разделят между България и Гърция).

• 
  Регионална конференция за проучване и обсъждане на трансграничните заплахи за биологичното разнообразие и възможностите за съвместни природозащитни проекти;
  

• 
  Учредяването, в България и други страни, на съвети за предоставяне на консултации и насоки за реализацията на съвместни проекти и програми, свързани с трансгранични опасности и проблеми (може би с участието на Международния съюз за защита на природата, IUCN, като неутрален орган);
  

• 
  Съвместни научни изследвания в областта на биогеографията и биологичното разнообразие на Балканския полуостров, изобилието и разпределението на редки и ендемични видове, заплахите за био-разнообразието, стратегиите за устойчиво управление и други въпроси от международно значение и мащаб;
  

• 
  Съставяне на общобалкански Червени книги;
  

• 
  Планиране на опазването на ландшафта в граничните райони, особено в местата, където съществуват или могат да се установят съседни защитени територии, буферни зони или свързващи местообитания (коридори).