Опазване на околната среда – рационални идеи и реализация доц д-р Петър Ст. Петров – ниггг – бан, басет

Уважаеми дами и господа,

Предлагам на Вашето внимание нестандартно виждане, представляващо част от дневния ред на Национална среща на Асоциацията на българските градове и региони, организирана с лщюбезното съдействие на фондация „Конрад Аденауер“ на 25-26 март в гр. Луковит под наслов „Екологията и инфраструктурата – приоритет на общинското развитие“. В материала, оформен като доклад, се акцентира върху няколко неконвенционални идеи, свързани както с териториална организация, така и с иновативни технически решения, част от които са проектирани, а други дори изградени на територията на община Луковит. Предвид не съвсем оптимистичните прогнози за развитието на редица региони – на първо място селските, изходната ни позиция стъпва преди всичко върху креативността, съзидателността, конструктивността – като продължение на добре познатите констатации и обяснения, свързани с тях.

Община Луковит е благодатна като територия заради високата степен на представителност по отношение на природните структури (висока степен на аналогизация с десетки общини в страната). Предвид основните териториални параметри – средна надморска височина, вертикално и хоризонтално разчленение, мезоклимат, съотношение между горски и земеделски фонд и пр., общината е доста аналогична с общините Преслав, Попово, Смядово, Антоново, Брезово, Угърчин, Сухиндол, Болярово, Летница и много други от класическите селски български общини, както и Монтана, Плевен, Шумен от големите градски общини. В този смисъл общината изглежда естествено предиспонирана за разполагането на пилотни, с моделна стойност проекти, които могат да бъдат осъществени дори чрез специален иновативен фонд, извън традиционните конкурсни схеми.

При внимателен анализ на каквато и да е територия е най-добре да се използва съчетаване на типологичния и индивидуален подход, тоест на фона на типово и приблизително повтарящите се черти и свойства да се разграничат индивидуалните специфики. Не само заради факта, че основният организатор на днешната среща е АБГР, подходът в настоящото изложение може да бъде разглеждан преди всичко като регионален, със съответните акценти върху особеното. Добре известно е предвид сегашните и по-нататъшните въздействия (антропогенни намеси), че е необходимо внимателно отчитане на особеностите на първо място в най-важната част на околната среда – природната. Това означава по силата на най-простата логика и съответното добро познаване както покомпонентно, така и цялостно в рамките на съответните териториални природни единици на екосистеми и ландшафти.

Именно на основата на регионалния подход не случайно се стигна до идеята за формиране в територията на община Луковит на първия у нас геопарк в съчетание и с първия у нас ландшафтен парк (ЛП). След съответното проучване и проектиране преди няколко години в рамките на реализация на спечелен от общината проект от програмата „Развитие на българския екотуризъм” по линия на ФАР, в каньоновидната долина на р. Панега, южно от града, бяха извършени и съответните устройствени дейности, с които, надявам се, повечето участници в днешната среща да се запознаят съвсем скоро на място.

Идеята за крайречния ландшафтен парк „Панега”, трайно влязъл не само във визитната картичка на Луковит, бе генерирана след целеви анализ на добре известните от близкото минало крайградски зони, в т.ч. крайселищни паркове на големите градски центрове като Плевен с парка „Кайлъка”, Стара Загора с „Аязмото”, Хасково с „Кенана”, Шумен с „Кьошковете”, Русе с „Липник”, Кюстендил с „Хисарлъка” и пр. Днес ЛП „Панега” край Луковит определено съперничи не само на отбелязаните по-горе отдавна известни паркови територии и макар и незавършен може да бъде модел за комбиниране между екологосъобразни форми на ползване (на първо място екотуризъм) и опазване на природното наследство с конкретни мерки и дейности.

Споменатата вече високата степен на представителност на община Луковит може да бъде илюстрирана дори и на по-ниско териториално ниво чрез отбелязания по-горе малък речен участък – каньоновидната долина на р. Панега със съответното изкуствено езеро. В рамките на устройване на крайградски и крайречни територии Луковитският модел може да бъде използван с успех за устройване на долината на р. Чернялка край Плевен, долината на р. Янтра край В. Търново и северно от Габрово, на р. Тича край В. Преслав, р. Осъм край Ловеч, р. Струма край Кресна, р. Крапинец край Исперих, р. Чепинска край Велинград (с. Драгиново), р. Лева край Враца и др. В този случай ландшафтните паркове могат да бъдат допълнително дефинирани освен като крайречни и като крайградски, устроени в ждреловидни и каньоновидни долини, отдалечени не повече от 10 км от градски центрове.

В рамките на настоящото изложение, отнасящо се до нестандартни и рационални идеи за подобряване на околната среда, ще бъдат маркирани и пояснени няколко конкретни устройствени идеи в различна фаза на развитие, част от които са генерирани в и заради община Луковит.

Цялостната система от мерки и дейности по опазване на околната среда е доста широкоаспектна и включва както такива с превантивен характер, така и реализацията на конкретни идеи по отстраняване на вредни емисии: очистване на въздух, води, почви, изолиране и премахване на различни по структура твърди отпадъци и т.н.

В рамките на едно докладване по понятни причини не е възможно да се обхване и да се обезпечи с конкретни идеи широкия спектър от човешки намеси за опазване на околната среда. За това предвид обещаното в заглавието ще се постави ударение върху:

1. 
   Ландшафтните паркове като идея за подходящ баланс между рационалното използване и опазване на природната среда.
   
2. 
   Формирането на зони за адаптивно природоползване (ЗАП ).
   
3. 
   Подобряването чрез иновативни технически решения на речни и крайречни местообитания с национално и европейско значение.
   

Последната идея на свой ред допълнително се диференцира - включва два относително самостоятелни технически подхода :

1. 
   Изграждане на бент-бродове на реки и притоци от различен порядък.
   
2. 
   Изграждане на малки крайречни езера от нов тип.
   

Понятието „ландшафтен парк” тепърва навлиза като териториално - устройствена категория в Р.България. В редица европейски страни и дори в Китай например то е на „въоръжение” от няколко десетки години. Използва се в териториално-устройствен аспект за рекреационни цели, респективно функции.

Съвсем очевидно изходния термин в случая е „ландшафт” – дума с немски произход, придобила особено важно международно значение. С удоволствие подчертавам това на първо място защото тук присъстват представители на фондацията „Конрад Аденауер” . Бързам да добавя, че немските специалисти по устройствено планиране са го използвали още преди 100 г., а за немските теоретици той е ключово понятие когато става въпрос за природни комплекси и взаимовръзките между компонентите в тях. Този който се е занимавал с ланшафтознание, вероятно се е докосвал най-малкото до немските публикации от типа „Das Wessen der Landschaft” в рамките на „Landschaft Wissenschaft”.

На базата на досегашната теория и практика си позволих да формирам малко по различна дефиниция за ландшафтен парк подчинена на идеята за рационално и щадящо природоползване, съчетано с опазване на природна среда, т.е.: „Териториално съчетание на атрактивни природни компоненти и ландшафти, с архитектурни елементи за целите на отдиха и туризма и екологосъобразни форми на селско и горско стопанство.”

Когато става въпрос за ландшафтни паркове и опазване на околна среда, максимално-общата теоретична постановка изглежда по следния начин: „Най-добрите гаранции за съхраняване на природното наследство, следва да се търсят в добре изразени природосъобразни форми на използване на отделните ресурси и ландшафти като цяло”, т.е. опазва се като се ползва избирателно с минимални, пренебрежими нарушения на природните структури (най-добрата илюстрация за това е екотуризма).

Ландшафтният парк по най-добрия начин дава и практическия отговор на идеята за осигуряване на устойчивост - добре познато и често задължително при това клишеобразно използвано понятие особено при кандидатстване с проектни предложения. Съвсем понятния двучлен - „икономика-социум”, разглеждан като съотношения - прави и обратни, опосредствени и неопосредствени връзки, най-често стои, както е известно, в центъра на добре познатите идеи за социално-икономическо развитие на регионите. Инфилтрирането на „екологията” в този двучлен е твърде актуално и достатъчно добре обосновано и понятно. В рамките на новополучената триада се разполагат и т.нар. индикатори за устойчивост на развитието. Основният въпрос е как екологичното да стане икономически изгодно, а оттам и с осезаем социален резонанс. Правомерно е стопанският компонент да бъде разглеждан като водещ и дефиниран чрез рационално използване на ресурси, което логически включва съхраняване на природни структури. В този смисъл туризмът като стопанска дейност е най-безболезненият за оцеляването на природното и културно наследство (налице са достатъчно положителни примери, а този с Тадж Махал в Индия е особено показателен. В по-общ план това означава, че в същността на една щадяща стопанска форма се съдържа и елемент на протекция, консервиране и съхраняване на природата. И точно тази симбиозна формула най-приляга за ландшафтния парк.

Другата важна теоретична позиция за ЛП е максималното адаптиране към природните структури, с идея за цялостно съхраняване при използването им. В този смисъл се налага формулата за т.нар. природен детерминизъм в човешката дейност. Това е доста известна теоретична стара позиция, която от гледна точка на устойчивостта изглежда отново трябва да бъде от водещите за много микрорайони в селска България. По този начин се кореспондира много добре с идеята за максимално отчитане на местните специфики (регионален подход) – на първо място природни ,както и до формиране на местни, не само производствени марки, които да ги подчертават.

Изведената по напред дефиниция за ЛП съдържа три ключови елемента:

1. 
   Атрактивни природни компоненти и ландшафти. Това означава добре съхранена и слабо засегната от човешка дейност природна среда с точкови и линейни природни елементи с добре изразена туристическа (визуална) привлекателност (добре подчертан сетивно-емоционален и информационен пласт на възприемане).
   
2. 
   Архитектурни елементи за целите на отдиха и туризма. В случая се имат предвид добре вписани в природната среда съоръжения и елементи, най-вече от дърво – като беседки, заслони дървени платформи на метални конзоли и пр., осигуряващи достъпа и краткотрайния отдих.
   
3. 
   Екологосъобразни форми на селско и горско стопанство. Това означава преди всичко екстензивно използване на ливади, пасища и отчасти горски фонд. Колкото повече домашни животни – овце и кози, толкова по добре не само за атрактивните свойства на парковата територия но и за отдавна установените структурни особености на природната среда. На пръв поглед това противоречи на идеята на максимално съхраняване на биоразнообразието. Налице са обаче достатъчно факти, които показват тенденция за деградация за пасища и ливади, дори храсталачни съобщества в резултат на рязко намаляване на пашата (обедняване на видовия състав).
   

Тези теоретични отклонения едва ли не са задължителни при обосноваването на избора на места за формиране на ланшафтни паркове. Те практически се съпровождат със съответната ландшафтна диференциация на териториите, обект на внимание.

Предвид отбелязаното по-напред за ЛП и за устройването на такъв в община Луковит, едно от първите методически стъпки бе разработването на една предварителна, по-добре ориентираща природна диференциация – в случая са разграничени няколко териториални единици с ивичест характер и преобладаващо меридионално разположение :

1. Долина на р.Искър;

2. Междудолинна Искърско-Панежка платовидно–хълмиста заравненост;

3. Долина на р. Панега;

4. Междудолинна Панежко-Витска платовидна заравненост;

5. Долина на р.Вит;

6. Витско-Каменишка хълмисто - платовидна заравненост;

7. Каменишко-Катунецка хълмисто-платовидна заравненост с всечените долини на едноименните реки.

Отбелязвания вече няколко пъти ландшафтен парк „Панега” край Луковит като целева функционална територия напълно съответства на изнесената по-напред дефиниция. При това без драстични нарушения на природната среда, парковата територия е едно от най-посещаваните места в страната, особено извън активния туристически сезон, сравнима с Белоградчишките скали. Много показателен е случая от девети февруари миналата година (много топъл съботен ден), когато в разгара на кампанията за определяне на Белоградчишките скали като световно природно чудо, в ЛП „Панега” бяха отбелязани повече посетители, отколкото в известния от векове наред скален ансамбъл край Белоградчик.

По линия на БАСЕТ, в страната ни вече са развити в една или друга степен идеи за някои подкатегории ландшафтни паркове, дефинирани допълнително по местроположение и ландшафтни особености: крайречни, крайпътни, крайселищни, нископланински, среднопланински, карстови, ландшафтно-исторически (комбиниране на природни и културно-историческо наследство) и дори ландшафтно-имитационни. Последната подкатегория е обезпечена и с реален проект под наименование Ландшафтно-имитационен парк (ЛИП) „Мизия” – с. Караисен, община Павликени. В съвсем сурова фаза са идеите за крайречен ЛП „Горна Струма”- община Кюстендил, крайречен ЛП „Тича” – община Велики Преслав и крайречен ЛП „Суха река” – община Крушари. От есента на миналата година по линия на БАСЕТ вече е налице и проект за „Нископланински ЛП Широка планина” – община Чипровци, който чака отварянето на Мярка 313 от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) – така като и ландшафтно-историческите паркове „Мездра-изток”, община Мездра, „Градище” – община Гърмен, както и редица други, които могат да бъдат устроени и по съответната ос за туристически атракции от ОП „Регионално развитие”.

Някои от проектираните ландшафтни паркове вече са дефинирани и като такива с наднационално значение. Така например отбелязания по-горе нископланински ЛП „Широка планина” по атрактивност се очаква да бъде съизмерим с Белоградчишките скали. Някои от разработените проекти за вече в публичното електронно пространство в рамките на подчертано претенциозно заглавие „Седемте потенциални български чудеса”. Дали ще се появят на бял свят като целево устроени територии зависи до голяма степен от държавата – дано някои от отговорните лица и институции са се запознали достатъчно внимателно с друга публично оповестена информация от БАСЕТ под наименование „За резултатите и ефектите от проектите за развитие на българския туризъм, или има ли по-голям проблем от корупцията”.

Териториалния обхват на разглежданите обекти, обхващащи категорията ЛП е в рамките от няколкостотин до десет хиляди декара, с преобладаване, дори и доминиране на публичен горски фонд.

По същество тази идея представлява продължение на идеята за ландшафтните паркове – става дума за слабо пригодни за интензивно селско и горско стопанство територии от порядъка на няколко десетки хиляди до няколко стотици хиляди декара. Това са райони с ясно изразено обезлюдяване и респективно трайно намаляване на броя на домашните животни, с много ниска пазарна конкурентноспособност заради най-вече твърде ниския почвен бонитет.

Известно е, че около 70-80 селски общини в България се отнасят към категорията изостанали селски райони. Това е около ¼ от територията на страната с почти милионни население – най-бедното в страната. На дневен ред не от скоро стои въпросът какъв е шанса за тези райони и за каква устойчивост в развитието може да се говори.

Много интересно е на базата на какво в някои общински стратегии са отбелязани дейности, свързани със създаване на съвременни конкурентноспособни производителни стопанства (например с трайни насаждения), след като очевидно някои от най-важните фактори са с много влошени показатели и ясни негативни тенденции. Преди няколко години БАСЕТ (заради прилагането на подхода ЛИДЕР) се опита да направи анализ на големи територии (междуобщински) с много влошени социално-икономически показатели. Оказа се, че най-лошата социално-икономическа формула не е само в крайграничните райони. Във вътрешността на страната съществуват големи пространства с още по-категорични негативни тенденции. Бе установено, че това е особено показателно за съседните части на общините Златарица, Елена, Омуртаг, Стражица, Котел и Антоново – една голяма площ от около 800 000 дка (2 пъти колкото община Луковит), в основни линии съвпадаща с историко-географската област Сланник, или Тузлука. Трябваше да се търси отговор на проблема за трудно оспоримото мрачно бъдеще. Тази зона бе означена с работното наименование ЗЕОСКА ( от първите букви на споменатите общини) и някои по-чувствителни побързаха да я дефинират като „зоната на здрача”.

На основния въпрос в този случай къде следва да се търси решението за едно по-оптимистично бъдеще засега има частичен отговор. който се свързва преди всичко с един особен нематериален ресурс и който може да се изрази с най-кратката формула – „свободно пространство”. Това логически означава добро състояние на биоразнообразието и улесняване на опазването му. Наличието на т. нар. чисто природни дарове, които се използват в твърде ограничена степен (става дума за територия с около 400-450 м н.в. и с много приличен валежен баланс, респективно овлажняване) е твърде важна регионална особеност. И от гледна точка на бъдещето нейното дефиниране приблизително изглежда по следния начин- класическа полупланинска до нископланинска територия, в която биоразнообразието само по себе си може да се разглежда като основа за един приемлив икономически растеж,с видим социален резонанс. На базата на съчетаване на (колкото и странно да звучи) някои по-екстензивни форми на съчетано горско стопанство, селско стопанство и туризъм при съответното много добро съхраняване на природните структури.

Без да се впускам в детайли свързани с анализа, бързам да резюмирам, че тази територия,ограничена по републикански и регионални пътища, на този етап не може да бъде използвана за модел поради значителната площ и сложното административно устройство (6 общини от 3 различни области, респективно 3 големи района за планиране). Поради това бе потърсен моделен пример с далеч по-малка територия и той вече е дефиниран със съответното наименование за евентуален бъдещ проект – „Плужненското плато като моделна зона за адаптивно природоползване”.

В случая става дума за 50 000 декара междуобщинска (съседни части на общините Павликени и Сухиндол) и междуселищна територия (съседни части на селищата Вишовград, Бяла черква, Росица, Красно градище, Сухиндол, Горско Косово, Бяла река, Горско Калугерово – населени места с ясно изразена негативна демографска тенденция). Тази много слабо изследвана територия в центъра на Северна България, отбелязана еднократно като Плужненско плато (50те години на миналия век) предполага наличието на много висока степен на биоразнообразие, на първо място фиторазнообразие, в т.ч. и на диворастящи плодове, гъби, особено лечебни растения и пр. Орните площи в нея (около 30%) нямат особено икономическо бъдеще, както и ливадите и пасищата за селскостопанския добитък. Първия голям въпрос е дали територията е подходяща и може да се превърне в своеобразенматочник (депо) за съхраняване и развитие на диви животни, в т. ч. и ловна фауна и от там какъв е туристическия потенциал на територията. Следващите въпроси се свързват с целеви залесявания, за които не се изискват особено големи инвестиции, в т.ч. и за поддръжката. Друг важен устройствен аспект следва да се свързва със състоянието на водоизточниците и мястото и ролята им в една цялостна устройствена схема. Вече е ясно, че едно детайлно изследване на територията, заедно със съответния анализ и накрая синтез вероятно ще доведе за потвърждаване на философията за т.нар. адаптивно или приспособително природоползване, което освен чисто екологични измерения ще има и добре видими икономически и социални.

И тъй като отново искам да отправя взор към домакините, бързам да съобщя, че в съвсем сурова фаза подобна идея съществува и за една неголяма по площ междуобщинска територия, обхващаща съседни части на землищата на селата Карлуково, общ. Луковит, Реселец и Бресте, общ. Червен бряг, Камено поле и Кунино, общ. Роман, Драшан, общ. Бяла Слатина и дори Цаковица и Горна Бешовица, община Мездра.

И след като стана дума за община Луковит, нека да изоставим някои не съвсем ясни, прекалено общи и може би отегчителни теоретични позиции, свързани с подчертано нестандартен подход за териториално диференциране и по-различно устройване и да се насочим към заявените по-напред иновативни технически решения за съхраняване и поддържане на биоразнообразието – много важен аспект от широката гама от дейности по опазване на околната среда.
Подобряването чрез иновативни технически решения на речни и крайречни местообитания с национално и европейско значение
В този случай става дума за много прости и евтини съоръжения с полифункционално значение. Съвсем наскоро бе разработен частично и съответен проект под наименование: Подобряване на речни и крайречни местообитания с европейско и национално значение в полупланинската част на басейна на р. Вит, община Луковит (пилотен проект) за кандидатстване по компонент 2 на процедура: BG161PO005/10/3.0/2/20 Дейности за опазване и възстановяване на биологичното разнообразие в Република България.

Проектът е означен като пилотен с моделна стойност най-вече заради иновативните хидротехнически съоръжения. Налице са основания да се смята, че липсват аналогични такива, при това не само в България. Предвижда се да се изградят:

1. 
   Бент – бродове: 7 експериментални, от които 3 на р. Вит, северозападно и непосредствено до с. Ъглен, каскадно разположени - в района на помпената станция; и по 2 на р. Каменица и р. Катунецка в местостта „Смесите” край Бежаново.
   

По идеен замисъл те са полифункционални – създават се къси вирове, благоприятстващи развитието на речната фауна и представляващи речни местообитания с европейско значение; намаляване на речната ерозия, подобряване на комуникацията между речните брегове, подобряване като цяло на екологичните и в по-широк план ландшафтни условия.

2. 
   Малки крайречни езера от нов тип (Прил. 3). По същество това е опит за възстановяване на някогашни крайречни старици – водни огледала, остатъци от стари речни легла. Това са водоеми с максимална дълбочина до 1-1.5 м и с площ около 1 декар, чието оформяне в речните наслаги се извършва с помощта на земекопни машини. Водните количества се гарантират чрез страничната инфилтрация на речни води, както и от повърхностни склонови води и подземни води от по-високите тераси. За осигуряване стабилността на бреговете на водоемите се предвижда залесяване в 2 концентрични пояса: единият непосредствено на контакта с водното огледало (червена върба, бяла върба, ракита), а другият – върху най-високата част на бруствера (жив плет от ксерофитни храсти, комбиниран с традиционен плет от глог, келяв габър и акациеви колове).
   

С бент-бродовете ще се осигури подобряване на европейски значимите местообитания на: черната балканска мряна, видрата, речния рак и някои други безгръбначни видове.

Крайречните езера съобразно европейската директива ще се превърнат в местообитания, дефинирани като: „Естествени еутрофни езера (водоеми) с разсителност от типа Magnopotamion или Hidroharition” и „Хидрофилни съобщества от високи треви по бреговете на водните басейни в равнините и в планинския доалпийски пояс” и др. Очаква се в тези малки езера да се засели и съответната фауна от национални и европейски значими видове. Ще бъдат изградени 6 малки езера в землището на с. Дерманци, разположени в 3 микрорайона (във всеки по 2 езера), непосредствено източно от шосето за с. Ъглен.

Отбелязаните съоръжения ще илюстрират по убедителен начин идеята за устойчивост – широко използвано изискуемо понятие, присъстващо и в официални документи. Нещо повече, малките крайречни езера вече се разглеждат като най-подходящия пример за устойчивост, т.е. за подходящ баланс между икономическия, екологичния и социалния елемент, при това достатъчно евтини и прости за изграждане. В това отношение вече е налице и първото, все-още не съвсем официално „закодиране”: „Биволи, щъркели и цигани заедно”. (с. Дерманци е избрано неслучайно).

Ползите за Община Луковит могат да се разглеждат в няколко аспекта:

1. 
   На част от общинската територия ще се експериментират за пръв път не само у нас моделни хидросъоръжения, свързани с подобряването както на местообитанията, така и на долинните ландшафти;
   
2. 
   В общината ще се акумулира уникален опит, който в последствие ще бъде разширен и може да бъде използван и на други места, и то не само на територията на общината.
   
3. 
   На базата на създаденото е възможно и възникването на нови идеи (респективно инвестиции), свързани с устойчивото, рационално природоползване.
   

25.03.2011 г.