Опазване на природата Октомври, 2010 Болкан Минерал енд Майнинг еад доклад за Oценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на Защитенa зонa „Източни Родопи”



страница3/15
Дата25.03.2017
Размер1.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

3.4. Планирани или предвиждани природозащитни инициативи, които биха могли да се отразят на статуса на територията в бъдеще


Източни Родопи са предложени за природен парк.

3.5. Връзки на инвестиционното предложение (Алтернатива 1), обект на златодобива, със защитени зони от Натура 2000.


Инвестиционното предложение за добив и преработка на златосъдържащи руди от проучвателна площ „Крумовград” попада изцяло в границите на защитена зона BG0001032 Източни Родопи по директива за местообитанията 92/43/ЕЕС (Зони от значение за общността – pSCIs) и се намира в близост до защитена зона BG0002012 Крумовица по директива за птиците 79/409/ЕЕС (Специално защитени зони – SPAs).

3.5.1. Вероятни въздействия върху видовете птици предмет на опазване в защитена зона BG0002012 Крумовица срещащи се на територията на защитена зона BG0001032 Източни Родопи.


Таблица 3. Вероятни въздействия върху видовете птици в защитена зона BG0001032 Източни Родопи.

Елемент на проекта за депо за неопасни отпадъци

Потенциални въздействия

Етап на планиране и оценка на въздейстивята

Разработване на открита мина за златодобив, вкл. и на съпътстващи съоръжения – табани, депа, пътища и др.

  • Загуба или увреждане на гнездови местообитания на видове птици;

  • Загуба или увреждане на хранителни/ловни местообитания на видове птици;

  • замърсяване със строителни и твърди битови отпадъци вкл и на съседните терени

Оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение на следващият етап от планиране

Съпътстващи инженерни съоръжения – огради, противоерозионни съоръжения, отводнителни съоръжения, водопроводи, електропроводи и др.

  • Загуба или увреждане на гнездови местообитания на видове птици;

  • Загуба или увреждане на хранителни/ловни местообитания на видове птици;

  • Безпокойство и прогонване на птици заради засилено човешко присъствие

Оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение на следващият етап от планиране

Увеличен антропогенен натиск при експлоатацията на мината и съпътстващите съоръжения

  • Унищожаване на структура на местообитанието и на съседните територии вследствие утъпкване от тежки машини.

  • шумово замърсяване (безпокойство и прогонване на птици)

  • светлинно замърсяване вследствие осветителните съоръжения

  • повишена опасност от пожари

  • опасност от инцидентни замърсявания при аварии в инфраструктурата

  • прогонване на птици заради засилено човешко присъствие

  • опасност от инцидентни замърсявания при аварии в инфраструктурата

Оценка на въздействията на този етап от планиране, условия за изпълнение на следващият етап от планиране

Рекултивационни и озеленителни дейности

  • промяна на структурата и типа на местообитанията, което ги прави непригодни за птиците

Условия за изпълнение на следващият етап от планиране


4.Описание на предмета и целите на засегнатите защитени зони и включените в тях защитени територии и отчитането им при играждане на инвестиционното предложение (Алтернатива 1), включително и по отношение оценката на алтернативи


Оценена е вероятността дадени въздействия от строителството и функционирането на инвестиционното предложение „Добив и преработка на златосъдържащи руди от участък Ада тепе на находище „Хан Крум”, община „Крумовград” (на основата на обобщените въздействия в Таблица 2) да повлияят отрицателно върху параметрите за БПС на местообитанията и видовете. Включени са само преките въздействия. В оценката освен общите параметри за БПС са добавени и специфичните структури и функции, характерни за отделните зони. Оценките са представени в табличен вид, като с цел опростяване не са включени параметрите за БПС, за които оценката е, че нямат отношение към никое от идентифицираните въздействия.

Сходни видове са обединени.


4.1. Защитена зона BG0001032 “Източни Родопи” по директива за местообитанията 92/43/ЕЕС (Зони от значение за общността – SCI)


Обща площ: 217352.95 ха (Приложение III, Карта на ЗЗ Източни Родопи)

Предмет и цели на опазване

Цели на опазване

  • Запазване на площта на природните местообитания и местообитанията на видове и техните популации, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

  • Запазване на естественото състояние на природните местообитания и местообитанията на видове, предмет на опазване в рамките на защитената зона, включително и на естествения за тези местообитания видов състав, характерни видове и условия на средата.

  • Възстановяване при необходимост на площта и естественото състояние на приоритетни природни местообитания и местообитания на видове, както и на популации на видовете, предмет на опазване в рамките на защитената зона.

Видове предмет на опазване

Типове местообитания от Приложение I на Директива 92/43/EEC

Предмет на опазване в защитената зона са следните природни местообитания:

3260 Равнинни или планински реки с растителност от Ranunculion fluitantis и Callitricho-Batrachion

5130 Съобщества на Juniperus communis

5210 Храсталаци с Juniperus spp.

6110 * Отворени калцифилни или базифилни тревни съобщества от Alysso-Sedion albi 6210 * Полуестествени сухи тревни и храстови съобщества върху варовик (Festuco-Brometalia) (*важни местообитания на орхидеи)

6220 *Псевдостепи с житни и едногодишни растения от клас Thero-Brachypodietea

62A0 Източно субсредиземноморски сухи тревни съобщества (Scorzoneratalia villosae)

62D0 Оро-мизийски ацидофилни тревни съобщества

6510 Низинни сенокосни ливади (Alopecurus pratensis, Sanguisorba officinalis)

6520 Планински сенокосни ливади

8210 Хазмофитна растителност на варовикови скални склонове

8220 Хазмофитна растителност на силикатни скални склонове

8230 Силикатни скали с пионерна растителност от съюзите Sedo-Scleranthion или Sedo albi-Veronicion dillenii

8310 Неблагоустроени пещери

9110 Букови гори от типа Luzulo-Fagetum

9130 Букови гори от типа Asperulo-Fagetum

9150 Термофилни букови гори (Cephalanthero-Fagion)

9170 Дъбово-габърови гори от типа Galio-Carpinetum

9180 *Смесени гори от съюза Tilio-Acerion forests върху сипеи и стръмни склонове

91AA *Източни гори от космат дъб

91E0 *Алувиални гори с Alnus glutinosa и Fraxinus excelsior (Alno-Padion, Alnion



incanae, Salicion albae)

91M0 Балкано-панонски церово-горунови гори

91W0 Мизийски букови гори

91Z0 Мизийски гори от сребролистна липа

9270 Гръцки букови гори с Abies borisii-regis

92A0 Крайречни галерии от Salix alba и Populus alba

92C0 Гори от Platanus orientalis

92D0 Южни крайречни галерии и храсталаци (Nerio-Tamaricetea и Securinegion tinctoriae)

9530 *Субсредиземноморски борови гори с ендемични подвидове черен бор

Растения от Приложение II на Директива 92/43/EEC

2327 Пърчовка (Himantoglossum caprinum) – Среща се в зоната, където има много подходящи местообитания за вида, но предимно на места с разкритие на варовикови субстрати, защото видът е калцифил.

Безгръбначни животни от Приложение II на Директива 92/43/EEC

Предмет на опазване на защитена зона BG0001032 “Източни Родопи” са 14 вида безгръбначни животни, три от които са приоритетни (означени с *).



1032 Unio crassus Retzius, 1783 (Овална речна мида, бисерна мида) В р. Крумовица е установен в участъка на реката 7 км над гр. Крумовград (Здравко Хубенов, pers. comm.) и в участъка преди вливането и в р. Арда (при с. Поточница) (Тихомир Стефанов, pers. comm.); в ЗЗ е установен и в р. Бяла река (Хубенов, pers. comm.; Бечев & Стоянова, 2004: 21) (Приложение I, Фиг. 1).

*1093 Austropotamobius torrentium (Schrank, 1803) (Ручеен рак, Поточен рак) За сега не е установен в Източни Родопи (виж Biodiversity of Bulgaria 2:, 2004).

4053 Paracaloptenus caloptenoides (Brunner von Wattenwyl, 1861) (Обикновен паракалоптенус) Публикувани находища за зоната: Момчилград, Ивайловград, Хасково, Крумовград, с. Дъбовец, с. Меден Бук, с. Лъджа (Nedelkov, 1908; Peschev, 1975) (по Popov & Chobanov, 2004); като най-близко находище до ИП се явява Крумовград (Приложение I, Фиг. 2).

4045 Coenagrion ornatum (Sélys, 1850) (Ценагрион). Най-близко до ИП е установен на 30 км североизточно от гр. Крумовград, край водохранилище по пътя Крумовград – Ивайловград (41о33’N; 25 о 54’E) (Marinov, 2004) (Приложение I, Фиг. 3).

4032 Dioszeghyana schmidti (Diószeghy, 1935);Orhosia (Dioszeghyana) schmidtii. В Източни Родопи е известна от местн. Кенана край Хасково, язовир Студен кладенец, с. Студен кладенец, и ловно стопанство Крояци край с. Нановица (Beshkov & Langourov, 2004) (Приложение I, Фиг. 4).

1074 Eriogaster catax (Linnaeus, 1758) (Торбогнездница). В Източни Родопи е съобщавана от района на пещерата Златната яма край с. Кремен (Джебел) (Beshkov & Langourov, 2004) (Приложение I, Фиг. 5).

1065 Euphydryas aurinia (Rottemburg, 1775) (Еуфидриас). Съобщавана за Източни Родопи от района на с. Студен кладенец, с. Долно Черковище, с. Бориславци, язовир Ивайловград, х. Арда край с. Дъбовец (Бешков & Абаджиев 2007) (Приложение I, Фиг. 6).

* 1078 Callimorpha (Euplagia) quadripunctaria (Poda, 1761) (Четириточкова меча пеперуда). В Източни Родопи е известна от с. Лебед (Джебел); в района на язовир Студен кладенец; с. Студен кладенец; ловно стопанство “Крояци” при с. Нановица; с. Долно Черковище; х. Момина скала, до гр. Маджарово; гр. Маджарово; Ада тепе, в района на х. Свежест, 16.08.2005 г., 315 m надм. вис., UTM: LF88, GPS: N41°26'35", E25°39'39", поляни до дъбова гора и запустели градини; 9. Между с. Звънарка и Победа (с. Овчари), 16.7.2007 г., 347 m надм. вис., UTM: LF88, GPS: N41°26'26", E25°38'02", склон с тревиста покривка, драки (Paliurus), мраморни камъни и скали и по поречието на р. Бяла река (Бешков, pers. comm.; Абаджиев & Бешков, 2007; Beshkov & Langourov, 2004) (Приложение I, Фиг. 7).

1060 Lycaena dispar ([Haworth], 1802) (Лицена, Обикновена огневка). В Източни Родопи е известна от района на с. Студен кладенец и гр. Любимец (Beshkov & Langourov, 2004) (Приложение I, Фиг. 8).

1088 Cerambyx cerdo Linnaeus, 1758 (Голям сечко, Обикновен сечко). За сега вида не е посочен за Източни Родопи (Georgiev et al., 2004) (Приложение I, Фиг. 9).

1083 Lucanus cervus (Linnaeus, 1758) (Бръмбар рогач, Еленов рогач). За Източни Родопи е съобщаван от с. Бубино и с. Попско (Бечев & Стоянова, 2004: 21) (Приложение I, Фиг. 10).

1089 Morimus funereus (Mulsant, 1863) (Буков сечко, Голям буков сечко);Morimus asper funereus (Mulsant, 1863). За Източни Родопи е известен от с. Доборско; с. Перуника; с. Бубино; с. Попско; с. Долна кула (Бечев & Стоянова, 2004: 22) (Приложение I, Фиг. 11).

* 1087 Rosalia alpina (Linnaeus, 1758) (Алпийска розалия). За сега вида не е установен в Източни Родопи (Georgiev et al., 2004) (Приложение I, Фиг. 12).

4022 Probaticus subrugosus (Duftschmid, 1812) (Набръчкан пробатикус)

Видът засега не е установен в Източни Родопи; респективно не е установен на територията на ИП.



Риби от Приложение II на Директива 92/43/EEC

1130 Aspius aspius (Распер). Изключително рядък вид на територията на Източните Родопи. Има данни за намирането му в яз. Студен Кладенец (Stefanov & Trichkova, 2004).

1137 Barbus cyclolepis (Barbus plebejus) (Маришка мряна). Ендемичен вид за Балканския полуостров, разпространен в басейна на река Марица и някои съседни реки. В района на Източните Родопи се среща в реките Арда, Давидковска река, Перперек, Върбица, Крумовица, Бяла река и Луда река (Pehlivanov, 2000; Stefanov & Trichkova, 2004)

1134 Rhodeus amarus (Rhodeus sericeus amarus) (Европейска горчивка). Рядък вид в района на Източните Родопи, като в зоната се среща само в Бяла река и притока й Луда река.

1146 Sabanejewia balcanica (Sabanejewia aurata) (Балкански щипок). Ендемичен вид за Балканския полуостров. Обитава предимно чисти речни участъци с пясъчно и чакълесто дъно. В защитената зона се среща в реките Крумовица и Бяла река.

Влечуги от Приложение II на Директива 92/43/EEC

1171 Triturus karelinii(Голям гребенест тритон). Рядък вид за района на Източни Родопи. Среща в р. Крумовица и нейните притоци.

1220 Emys orbicularis(Обикновена блатна костенурка). Видът се среща в р. Крумовица и нейните притоци.

1222 Mauremys caspica (Южна блатна костенурка). Видът не се среща в района на инвестиционното предложение.

1279 Elaphe quatuorlineata (Ивичест смок). Рядък вид за района на Източни Родопи, който не е установен в района на инвестиционното предложение.

1193 Bombina variegata (Жълтокоремна бумка). Среща се в р. Крумовица и нейните притоци.

1217 Testudo hermani (Шипоопашата костенурка). Видът се среща на територията на инвестиционното предложение.

1219 Testudo graeca (Шипобедрена костеница). Видът се среща на територията на инвестиционното предложение.

Бозайници от Приложение II на Директива 92/43/EEC

1302 Rhinolophus mehelyi (Подковонос на Мехели). На територията на Източни Родопи е най-редкия подковонос прилеп. Резидентен вид. Обитава предимно подземни (карстови) кухини, често в смесени колонии и с други видове подковоноси прилепи.

1303 Rhinolophus hipposideros (Малък подковонос). Един от най-често срещаните видове подковоноси прилепи на територията на Защитената зона. Резидентен вид, обитава целогодишно плитки подземни убежища или е свързан с човешки постройки.

1304 Rhinolophus ferrumequinum (Голям подквонос). Най-често срещаният прилеп на територията на защитената зона. Обитава над 50% от известните убежища на прилепи тук. Установено е, че в Източните Родопи образува едни от най-големите в Европа размножителни колонии, наброяващи няколко хиляди екземпляра (районът на гр. Маджарово). Резидентен вид.

1305 Rhinolophus euryale (Южен подковонос). Среща се в около 20 % от известните убежища на прилепи в Източните Родопи. Типичен обитател е на гористи карстови терени. Видът присъства тук целогодишно.

1306 Rhinolophus blasii (Подквонос на Блази). Често образува смесени колонии с южния подковонос. Видът е характерен за Източните Родопи, като тук се среща сравнително по-често отколкото в Западна и Северна България. Видът се среща целогодишно.

1307 Myotis blythii (Остроух нощник): Често срещан вид в ниските хълмисти и планински територии на страната. В Защитената зона е установяван сравнително рядко, като се придържа главно в райони с ниска храстова растителност, редки гори, стръмни, скалисти речни брегове. Използва предимно подземни дневни убежища.

1308 Barbastella barbastellus (Широкоух прилеп): Видът е изключително рядък в защитената зона. Обитава планински терени с влажни, стари гори.

1310 Miniopterus schreibersii (Пещерен дългокрил). Дневните убежища на вида са изключително подземни, най-често естествени карстови кухини. Прелита на големи разстояния (няколко десетки километра) в търсене на храна, поради което неговите хранителни хабитати са често отдалечени от дневното убежище. Мигриращ вид.

1316 Myotis capaccinii (Дългопръст нощник). Видът е характерен фаунистичен елемент за карстовите терени, като обитава предимно пещери. Храни се често над водна повърхност, в близост до залесени територии.

1321 Myotis emarginatus (Трицветен нощник). В Защитената зона са известни значителни постоянни размножителни и зимни колонии. В района на град Маджарово се размножава в изоставени минни галерии и подземни съоръжения, като неговата численост достига няколко хиляди екземпляра.

1323 Myotis bechsteinii (Нощник на Бехщайн). Рядък вид на територията на Защитената зона. Обитава предимно стари широколистни гори. Все още с недостатъчно добре проучена биология и ареал в Източните Родопи.

1324 Myotis myotis (Голям нощник). Често обитаващ пещерните райони. Ловува в разредени гори и откирти ливадни пространства. Храни се предимно с едри насекоми, които улавя дори и пряко от повърхността на почвата. Образува смесени колонии с остроухия нощник. В търсене на храна може да се отдалечи на значителни разтояния от десетки километри от дневното си убежище.

1355 Lutra lutra (Видра). Рядък вид, среща се във всички реки с постоянно наличие на вода в зоната както и впресъхващите им притоци при наличие на вода.

1352 Canis lupus (Вълк). Вида се среща в цялата зона източни родопи в подходящи местообитания – гори, смесеи гори с открити площи, каменисти зони и др. Макар и разпространен на всякъде в зоната, вида е сниска гъстота поради характера на местообитанията и фрагментацията им от антропогенни зони.

2635 Vormela peregusna (Пъстър пор). Вида е изключително рядък в цялата страна, среща се рядко в зоната в отделни местообитания.

1354 Ursus arctos (Кафява мечка). Единични индивиди са наблюдавани по западната граница на зоната и в южната част по високите била. Изключително рядък за зоната.

2617 Myomimus roachi (Мишевиден сънливец). Изключително рядък у нас се среща само в югоизточна България – няколко точкови находища в зоната.

1335 Spermophilus citellus (Лалугер). Световнозастрашен вид, привързан вкъм открити тревисти и степни местообитания с паша. Изключително рядък с точково разпространение в зоната източни Родопи.

Обозначените с * видове са приоритетни за опазване.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница