Опазване на природата Октомври, 2010 Болкан Минерал енд Майнинг еад доклад за Oценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на Защитенa зонa „Източни Родопи”



страница4/15
Дата25.03.2017
Размер1.61 Mb.
1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15

4.2. Защитена зона BG00002043 “Крумовица” по директива за птиците 79/409/ЕЕС (Специално защитени зони – SPA)


Описание

Приета с Решение N 122 от 02.03.2007 г. на Министерски съвет (ДВ, бр. 21 от 09.03.2007 г.)

Обща площ 111,964.20 дка – територия. (Приложение IV, Карта на ЗЗ Крумовица)

Мястото обхваща долини в средното течение на река Крумовица и на вливащата се в нея река Дюшун дере с прилежащите към тях възвишения и склонове на Източните Родопи. Мястото обхваща участъците на река Крумовица в района между село Горна Кула и устието на р. Дюшун дере, откъдето на югоизток достига до землището на село Чал. Долината на река Крумовица в района е широка от 300 до 1000 м, като на места значителна част от нея е заета от самото пясъчно корито на реката. Речните брегове са в различна степен обрасли с крайбрежна дървесна растителност, главно тополи /Populus spp./, върби /Salix spp./, черна елша /Alnus glutinosa/ и др. Сред нея изобилства храстова растителност, предимно къпина /Rubus spp./, шипка /Rosa spp./ и др. На много места в самото корито на реката има храсталаци предимно от Тамарикс /Тamarix spp./, както и тревна растителност. На отделни места бреговете на река Крумовица са със стръмни откоси и ниски скали. В долинното разширение има обработваеми площи. Долината на река Дюшун дере в по-голямата си част е тясна и дълбоко врязана във вулканични скали, с множество стръмни скали непосредствено до самото й корито с водопади и малки пещери. Дървесната растителност по бреговете й е оскъдна като преобладават предимно храстови видове. И двете реки проявяват силно колебание на оттока си - от много висок около февруари-март, до почти пълно пресъхване през юли-август (с изключение на отделни вирове). Значителна част от мястото обхваща нископланински хребети и склонове. В по-голямата си част те са безлесни, но в най-югоизточните райони са покрити със стари широколистни гори от благун /Quercus frainetto/, горун /Quercus dalechampii/ със средиземноморски елементи, на места с келяв габър /Carpinus orientalis/, както и вторични гори на мястото на изсечени през последните десетилетия стари гори. Характерно за склоновете и билата и на двете долини е наличието на множество скали, скални комплекси и венци, както и значителни по площ храстови формации от средиземноморски тип с преобладаване на червена хройна /Juniperus oxycedrus/ и др. На много места има силно каменисти участъци, обрасли с тревна растителност (Бондев, 1991; Гюлева, Петрова,1996).

В района на Крумовица са установени 136 вида птици, от които 26 са включени в Червената книга на България (1985). От срещащите се видове 64 са от европейско природозащитно значение (SPEC) (BirdLife International, 2004). Като световно застрашени в категория SPEC1 са включени 2 вида, а като застрашени в Европа съответно в категория SPEC2 - 18 вида, в SPEC3 - 44 вида. Мястото е от световно значение като представителен район за Средиземноморския биом. Тук се срещат 7 биомно ограничени вида характерни за този биом от общо 9, установени за България - испанското каменарче /Oenanthe hispanica/, големият маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, червеногушото коприварче /Sylvia cantillans/, малкото черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, скалната зидарка /Sitta neumayer/, белочелата сврачка /Lanius nubicus/ и черноглавата овесарка /Emberiza melanocephala/. Крумовица е едно от малкото места в България, където все още могат да бъдат наблюдавани два застрашени от изчезване на планетата видове – черния лешояд /Aegypius monachus/ и белошипата ветрушка /Falco naumanni/. В Крумовица се срещат подходящи местообитания за 46 вида птици, вписани в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие, за които е необходимо прилагането на специални природозащитни мерки. Двадесет и осем от тези видове са вписани също и в приложение І на Директива 79/409 на ЕС, като повече от половината от тях се срещат в района със значими гнездови популации. За черния щъркел /Ciconia nigra/, малкия орел /Hieraaetus pennatus/, египетския лешояд /Neophron percnopterus/ и големия маслинов присмехулник районът на Крумовица е едно от най-важните в страната места със значение за Европейския съюз, където тези видове гнездят.

Цели на опазване


  • Опазване и поддържане на местообитанията на описаните по-долу застрашени видове птици съгласно чл. 6, ал.1, т.3 от Закона за биологичното разнообразие, по време на гнездене и миграция за постигане на техния благоприятен природозащитен статус;

  • Подобряване на условията за гнездене на белошипата ветрушка за възстановяване на популацията й в района;

  • Опазване местообитанията на други видове птици, застрашени в Европа, съгласно Бернската конвенция;

  • Повишаване естествеността на горските местообитания;

  • Опазване и поддържане на биологичното разнообразие в района, като предпоставка за стабилността на екосистемите, осигуряващи благоприятния природозащитен статус и жизнеспособността на популациите на видовете, обект на опазване;

  • Възстановяване и поддържане на пасищното животновъдство като предпоставка за поддържане на жизнени популации на лешоядите в района;

  • Природосъобразно ползване на природните ресурси и устойчиво развитие на общностите, гарантиращо благоприятния природозащитен статус на видовете, обект на опазване.

Видове, обект на опазване

Видове по чл. 6, ал.1, т.3, определени в приложение 2 на Закона за биологичното разнообразие:

Черен щъркел /Ciconia nigra/, Осояд /Pernis apivorus/, Черна каня /Milvus migrans/, Египетски лешояд /Neophron percnopterus/, Белоглав лешояд /Gyps fulvus/, Черен лешояд /Aegypius monachus/, Орел змияр /Circaetus gallicus/, Късопръст ястреб /Accipiter brevipes/, Белоопашат мишелов /Buteo rufinus/, Скален орел /Aquila chrysaetos/, Малък орел /Hieraaetus pennatus/, Белошипа ветрушка /Falco naumanni/, Турилик /Burhinus oedicnemus/, Бухал /Bubo bubo/, Козодой /Caprimulgus europaeus/, Земеродно рибарче /Alcedo atthis/, Синявица /Coracias garrulus/, Сив кълвач /Picus canus/, Черен кълвач /Dryocopus martius/, Сирийски пъстър кълвач /Dendrocopos syriacus/, Среден пъстър кълвач /Dendrocopos medius/, Дебелоклюна чучулига /Melanocorypha calandra/, Късопръста чучулига /Calandrella brachydactyla/, Горска чучулига /Lullula arborea/, Полска бъбрица /Anthus campestris/, Испанско каменарче /Oenanthe hispanica/, Голям маслинов присмехулник /Hippolais olivetorum/, Червеногушо коприварче /Sylvia cantillans/, Черноглаво коприварче /Sylvia melanocephala/, Ястребогушо коприварче /Sylvia nisoria/, Скална зидарка /Sitta neumayer/, Червеногърба сврачка /Lanius collurio/, Черночела сврачка /Lanius minor/, Белочела сврачка /Lanius nubicus/, Градинска овесарка /Emberiza hortulana/.

Други видове:

Черноглава овесарка /Emberiza melanocephala/.

1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница