Опазване на природата Октомври, 2010 Болкан Минерал енд Майнинг еад доклад за Oценка за съвместимост с предмета и целите на опазване на Защитенa зонa „Източни Родопи”



страница9/15
Дата25.03.2017
Размер1.61 Mb.
1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15

5.5. Оценка на влиянието на инвестиционното предложение при осъществяването му и при осъществяване върху алтернативните площадки върху Влечуги и земноводни.



5.5.1. Въведение


Оценката за съвместимост на инвестиционно предложение (ИП) за златодобив в концесионна площ „Ада Тепе” в херпетологично отношение се състои в оценка на влиянието върху популациите и местообитанията на живеещите на територията костенурки Шипоопашата сухоземна костенурка ( Natura 2000 вид с код 1217 и латинско наименование Testudo hermanni Gmelin) и Шипобедрена сухоземна костенурка (Natura 2000 вид с код 1219 и латинско наименование Testudo graeca Linnaeus).

Оценяваната територия на ИП по предоставени ни от възложителя данни е с приблизителна площ от 94,6 ha. В общата площ е включена и буферна зона, 30 метра (около 15 ha) между външната ограда и елементите на ИП.

Под внимание са взети всички елементи на ИП, открит рудник (Ада тепе) – 17 ha, инсталация за производство на концентрат - 2 ha, съоръжение за депониране на минни отпадъци - 41 ha, табан за руда - 3 ha, депо за почвени материали - 2 ha, резервоар за оборотна вода и 2 бр. събирателни шахти - 1 ha и пътища – 15 ha. Общата площ на всички елементи на ИП е около 85 ha. ИП е на територията на защитена зона BG0001032“Източни Родопи”.

Оценката включва всички етапи от развитие на ИП – изграждане, експлоатация и рекултивация.



5.5.2. Материал и методи. Анализ на данните.


Площ на местообитанията

Сухоземните костенурки от двата вида обитават цялата площ на ИП. Границите на ИП в случая са и граници на същественото влияние върху популациите на костенурките. При наличие на механична бариера (заграждение) ограничаващо територията, и буферна зона от 30 метра, същественото влияние се ограничава в рамките на ИП.

Фрагментация на територията не се наблюдава. Естествените линейни прегради са преодолими и не представляват бариера за разпространение и комуникация между различните части на популацията.

Наклона на терена е в оптималните граници и пренебрежимо малка територия е с по-голям от оптималния наклон. Изложението на терените е подходящо. Изключение прави само частта на север и северо-запад от котлована.

Като резултат от полевите изследвания бяха установени конкретните зони с различна степен на пригодност за обитаване от костенурки. Бяха определени 3 такива зони. Като най-важна е определена една зона, (Зона 1) заемаща ниските части на съоръжението за минни отпадъци и инсталацията за производство на концентрат общото и покритие е около 47 ha. Това са територии определени като ключови хабитати, заети предимно от разредени гори тип 91МО (Балкано-панонски церово-горунови гори), 5210 (храсталаци с Juniperus spp.) както и от смесени гори с ниска плътност и малки ливади. Зона 2 монокултури от бор и салкъм с добро изложение. Площ – 43 ha. Зона 3 монокултури от бор и салкъм с по-неблагоприятно изложение (север и северо-запад). Зона 3 заема 4,5 ha. Цялата оценявана площ е пригодна за обитаване от костенурки макар и в различна степен.

За определяне на референтни популации е нужно определяне на площта на подходящите местообитания в защитена зона BG0001032“Източни Родопи”, на ниво землища и в територията на ИП. За нуждите на НАТУРА 2000 е използвана като основа Корине Земно покритие. За конкретния случай данните за площта по землища са дадени в Таблица 22. Определянето на площите на ключовите хабитати в територията на ИП е извършено при теренните изследвания с цел намаляване на грешката при определяне на размера на екотона и особеностите на микрорелефа.


Таблица 22.

Землище

Площ – хабитати (ha)

Площ –

ключови хабитати (ha)

Гулия

111,8635725

54,39744

Дъждовник

105,0353477

41,63094

Скалак

492,8232393

372,5665

Сърнак

625,9854532

300,8419

Овчари

315,7369981

172,0467

Звънарка

382,8650999

236,3949

Къклица

1082,988207

574,9909

Малко Каменяне

194,0439546

62,41843

Общо

3311,341872

1661,585

Подходящите местообитания за двата вида на територията на ИП са приблизително 94,6 ha или 2,9% от подходящите хабитати в засегнатите землища. Като ключови хабитати са определени – 47 ha (2,8%).


Таблица 23. Оценка на влиянието на ИП върху общата площ на хабитатите на сухоземни костенурки в защитена зона BG0001032“Източни Родопи

Защитена зона BG0001032“Източни Родопи”

Хабитати

196132,1 ha



Ключови хабитати

74117,7 ha



Влияние на ИП (%)

0,048%

0,063%


Популация в границите на зоната

Брой възрастни екземпляри - реална популация

Полевите изследвания, 10 човекодни (24-30.05.2008г и 11-13.08.2008г.), позволиха определяне на основните характеристики на частта от популациите на сухоземните костенурки обитаващи територията. Изчерпателността и точността на събраната информация е лимитирана от все пак ограниченото време и факта, че изследванията са провеждани през един активен сезон.

В литературата информация за числеността и плътността на популациите на двата вида в района има в Отчет от доц. Д-р Боян Милчев по задача „Проучване орнитофауната и херпетофауната в района на концесия Ада тепе, консервационно значими видове и зони ”. Полезна информация намираме и в проведената през 1973г. анкета на Владимир Бешков за обилие на сухоземните костенурки в страната.

Полевата информация за числеността на костенурките бе събрана използвайки стандартен линеен трансектен метод за районите с потенциално по-ниска численост (зони 2 и 3) и чрез метода на маркирането и повторния улов за Зона 1.

Установенaта численост на възрастни екземпляри през сезон 2008г. за двата вида е:

Таблица 24.




Средна плътност

(брой на хектар)

Testudo graeca


Средна плътност

(брой на хектар)

Testudo hermanni


Площ на зоната (хектари)


Зона 1

8

6

47

Зона 2

6

5

43

Зона 3

0.1

0.1

4,5

ОБЩО







94,5


Таблица 25. Брой засегнати костенурки

Testudo graeca

Брой засегнати костенурки




635

Testudo hermanni

Брой засегнати костенурки




498

Изчисленото съотношение на двата вида е 1,26:1, Testudo graeca към Тestudo hermanni.


Определяне на референтна популация.

Определена е съгласно модела за определяне на националната популация и за попълване на информацията за НАТУРА 2000, разработен от Сдружение за дива природа „БАЛКАНИ”. Резултатите са верифицирани чрез модела предложен от Сдружение „Българско херпетологично дружество”.

Съгласно модела за определяне на референтна популация:

За Testudo graeca (Таблица 26) максималната потенциална численост във всички засегнати землища е 12402 броя, средната – 8463 броя и минималната – 4533 броя.



Таблица 26. Testudo graeca

Землище

Максимална численост

Минимална численост

Средна численост

Гулия

45

16

30

Дъждовник

179

38

108

Скалак

2102

823

1461

Сърнак

2916

1130

2022

Овчари

1409

501

955

Звънарка

1196

345

770

Къклица

4253

1590

2921

Малко Каменяне

302

90

196

Общо

12402

4533

8463


Таблица 27. Общ брой Testudo graeca в защитена зона BG0001032 “Източни Родопи” и влиянието върху числеността на ИП


 

Максимален

брой

Минимален

брой

Средно


Общо за защитена зона BG0001032 “Източни Родопи”

484007

184547

334107

Пряко въздействие (%)

0,13

0,34

0,19



За Testudo hermanni (Таблица 28) максималната потенциална численост във всички засегнати землища е 15836 броя, средната – 11006 броя и минималната – 6175 броя.

Таблица 28. Testudo hermanni

Землище

брой

брой

брой

Гулия

119

38

79

Дъждовник

238

60

149

Скалак

2853

1165

2009

Сърнак

3332

1353

2342

Овчари

1831

683

1257

Звънарка

2142

847

1495

Къклица

5010

1933

3471

Малко Каменяне

311

96

204

Общо

15836

6175

11006


Таблица 29. Общ брой Testudo hermanni в защитена зона BG0001032“Източни Родопи” и влиянието върху числеността на ИП





Максимален

брой


Минимален

брой

Средно


Общо за защитена зона BG0001032 “Източни Родопи”

782387

284149

533229

Пряко въздействие (%)

0,064

0,18

0,093


Полова структура – възрастни

Съотношението между мъжки и женски половозрели индивиди на двата вида в изследваната територия е в рамките на оптималното.


Възрастова структура

Трудното намиране на терен на най-дребните екземпляри, млади и новоизлюпени, прави оценката по този критерии почти невъзможна за такъв кратък срок. Въпреки това по броя на снасящите женски индивиди и по преценка на успеваемостта за излюпване на малките може да се добие ориентировъчна информация за положението.

През периода 24-30.05.2008г. в южната част на Зона 1 при наблюдавани 5 броя снасящи индивида и проведен мониторинг на гнездата се установи, че в рамките на 3 дни след снасянето всички 5 гнезда бяха унищожени. Съдейки по оставените следи се касае за дребен хищник пор или домашна котка или за двете заедно. При второто посещение на терен през периода 11-13.08.2008г. Бяха установени и гнезда в които са се излюпили успешно малки костенурки. Остава въпроса доколко същите хищници се хранят с новоизлюпени костенурки и каква част от тях оцеляват. Силната преса от страна на хищниците в Зона 1 я прави по - силно уязвима от всякакъв вид фрагментация на биотопа и внасяне на нехрактерни за зоната видове.
Съществуващо антропогенно въздействие

Антропогенното въздействие върху популациите на двата вида костенурки е:



  • Население – слаба гъстота, отсъствие на костенуркоядство и местно бракониерство, добро или неутрално отношение към костенурките.

  • Монокултури от салкъм и бор – силно отрицателно влияние оказват само насажденията с висока плътност.

  • Паша – в зоната има две стада от по около петнадесет говеда. Едното пасе предимно в Калджик дере, а другото в Зона 1. Оказват положително въздействие особено в Зона 1.

  • Коситба не се извършва – наблюдават се начални стадии на обрастване на пасищата, което може да доведе до намаляване на подходящите за снасяне места.

  • Селскостопански мероприятия – екстензивно земеползване, почти пълно отсъствие на машинна обработка на земята. Наблюдава се прогресивно намаляване на обработваемите земи. Малко от земите са оградени със заграждения които възпрепятстват свободното преминаване на костенурките.



5.5.3. Други видове от Натура 2000


На територията на защитена зона BG0001032 “Източни Родопи”, освен двата вида сухоземни костенурки, обитават и други влечуги Natura 2000 видове, Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata с код 1279), Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis с код 1220), Каспийска блатна костенурка (Mauremys caspica с код 1222), а също така и земноводни Жълтокоремна бумка (Bombina variegata с код 1193) и Голям гребенест тритон (Triturus karelinii с код 1171).

Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata) – вида не е установяван на територията на ИП.

Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) – вида също не е установяван на територията на ИП но е вид, който присъства по поречието на р. Крумовица и свързаните реки. Потенциално тяхната популация може да пострада само при случай на авария с изтичане на замърсяващи вещества.

Каспийска блатна костенурка (Mauremys caspica) – вида не е установяван на територията на ИП.

Жълтокоремна бумка (Bombina variegata) – вида присъства на територията на ИП. Наблюдава се почти изключително в корита на чешми и разливи около тях. Общата численост на вида в района е под 500 екземпляра. За бързо размножаващ се вид, широко разпространен в засегнатите землища и цялата страна тази численост е пренебрежимо малка.

Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) – вида не е намиран на територията на ИП. Единствения подходящ за него биотоп – потенциално място за размножаване в района е изкуствен водоем в с. Скалак. Дори да бъде намерен там числеността му ще бъде ниска поради факта, че водоема е с малки размери.


5.5.4. Оценка на етапите на развитие на ИП.



Оценка на етап изграждане

Първия етап се характеризира с интензивно използване на териториите. Тези територии стават непригодни за живот на костенурки.


Оценка на етап експлоатация

След евентуалното изграждане, територията не търпи съществени промени, тя остава непригодна за костенурки за целия период на експлоатация. Основните причини за това са интензивната взривна дейност – запрашаване, шум и сеизмичност. Не на последно място е и неизбежната промяна в хидроложкия режим особено в зона 1.

В буферната зона (30 метра разположени между елементите на ИП и заграждението) пашата ще престане и започналото обрастване на териториите ще продължи, което ще има ефект на бариера. По-високата и гъста растителност е своеобразен филтър за ограничаване на праховото, визуално и звуково замърсяване.

Интензивния трафик във връзка с ИП също е фактор за намаляване на костенурките.


Оценка на етап рекултивация

Двата вида сухоземни костенурки са силно зависими от наличието на развит микрорелеф. Като относително бавноподвижни животни те обитават територии с множество укрития, които ползват както за защита от хищници така и за преживяване на неблагоприятни климатични условия. Избягват равнинни територии с плитки подпочвени води и потенциална опасност от заливане. Зависими са от места за снасяне на яйца, които трябва да отговарят на определени микроклиматични, почвени и хидроложки условия, които от своя страна се моделират изключително трудно.

Пълноценно възстановяване на местообитанията на костенурките, където е възможно, е сложна задача която може да отнеме повече от 10 години.

5.5.5. Препоръки


Препоръки - етап изграждане

За намаляване на отрицателня ефект на ИП върху сухоземните костенурки абсолютно необходимо е изграждане на заграждение, спиращо преминаването на костенурки. Такава ограда трябва да бъде висока около 80 сантиметра и поне 20 сантиметра да бъдат вкопани (общо 100 см). Заграждението трябва да бъде поддържано в добро състояние през етапите на изграждане и експлоатация. Настоящата оценка е валидна само при наличие на такова защитно съоръжение.

При проведените консултации, беше очертан контур с дължина 5740 метра на отстояние най-малко 30 метра от всеки елемент на ИП. Препоръчва се в тези 30 метра по възможност почвената и растителна покривка да се запази. По очертания контур и около новоизградения път към ИП трябва да бъде издигната оградата. Изграждането и трябва да стане най-малко една година преди пристъпване към каквито и да било стройтелни или изкопни дейности. През тази година квалифициран персонал трябва да извади извън заграждението всички намерени костенурки.

Препоръки - етап експлоатация

Необходимо е заграждението да се поддържа във функционално състояние. Препоръчва се провеждане на мониторинг върху популациите на костенурките и при възникване на тревожни тенденции да се предприемат адекватни мерки.


Препоръки - етап рекултивация

Отстраняването на заграждението трябва да се извърши след завършване на дейностите по рекултивацията на земната и растителна покривка. Растителната покривка трябва да се състои изключително от местни видове.



5.5.6. Заключение


Оценката за съвместимост на инвестиционно предложение (ИП) за златодобив в концесионна площ „Ада Тепе” в херпетологично отношение се състои в оценка на влиянието върху популациите и местообитанията на живеещите на територията костенурки Шипоопашата сухоземна костенурка ( ЗБР прил. 2, директива 92/43/ЕИО, Natura 2000 вид с код 1217 и латинско наименование Testudo hermanni Gmelin) и Шипобедрена сухоземна костенурка (ЗБР прил. 2, директива 92/43/ЕИО, Natura 2000 вид с код 1219 и латинско наименование Testudo graeca Linnaeus). ИП е на територията на защитена зона BG0001032 “Източни Родопи”.

При оценка на въздействието са взети като приоритетни факторите оказващи влияние върху местната част от популацията. Влиянието на ИП върху популацията в цялата защитена зона е слабо, но това се дължи на голямата площ на зона BG0001032 “Източни Родопи”. Същото е валидно и за територията на цялата страна. Затова изследването за въздействие е резонно да се извърши на ниво землища, както е и направено.

Подходящите местообитания за двата вида(Таблица 22), на територията на ИП са приблизително 94,6 ha или 2,9% от подходящите местообитания в засегнатите землища. Като ключови хабитати са определени - 47 ha (2,8%).

Отнесено към цялата защитена зона (Таблица 23) въздействието на ниво хабитати е в границите 0,048% - 0,063%. Такива нива на въздействие се считат за приемливи. Влиянието на ниво хабитати отнесено към цялата система на Натура 2000 в страната е логично още по-незначително.

Териториите подложени на пряко въздействие за дълъг период от време няма да могат да изпълняват целите си по НАТУРА 2000. На практика те ще бъдат извадени от защитената зона. ИП ще се отрази неблагоприятно на целостта на територията (виж „Оценка на планове и проекти значително засягащи Натура 2000 места” – Методическо ръководство по разпоредбите на чл. 6 (3) и (4) на Директивата за местообитанията 92/43/ЕИО).

През сезон 2008 популациите на двата вида бяха в много добро състояние. Благоприятния природозащитен статус на двата вида в територията беше запазен.

Броя засегнати костенурки от двата вида (Таблица 25) е, 635 (T.gr.) + 498 (T.h.) = 1133 броя.

Релокацията на костенурките извън загражденията на ИП би ги спасило, и като отрицателно въздействие би останало само отнемането на жизнена територия, която ще бъде годна за ползване от костенурки 15 години след началото на осъществяване на ИП.

Природозащитния статус на Шипоопашата сухоземна костенурка ( ЗБР прил. 2, директива 92/43/ЕИО, Natura 2000 вид с код 1217 и латинско наименование Testudo hermanni Gmelin) и Шипобедрена сухоземна костенурка (ЗБР прил. 2, директива 92/43/ЕИО, Natura 2000 вид с код 1219 и латинско наименование Testudo graeca Linnaeus) и факта, че ИП ще се отрази неблагоприятно върху целостта на територията сочат, че въздействието на ИП ще бъде значително за период от 15 години. При добра рекултивация след този период територията може адекватно да изпълнява целите си като част от Натура 2000.

Влиянието върху останалите видове земноводни и влечуги включени в Натура 2000 и обитаващи територията на защитена зона BG0001032 “Източни Родопи” е никакво за видовете Пъстър смок (Elaphe quatuorlineata) и Каспийска блатна костенурка (Mauremys caspica), за Обикновена блатна костенурка (Emys orbicularis) и Голям гребенест тритон (Triturus karelinii) съществува възможност за негативно въздействие, свързано с потенциална авария и изтичане на опасни вещества в р. Крумовица. По отношение на Жълтокоремната бумка (Bombina variegata) въздействието е пренебрежимо слабо.


Въздействието върху популациите на Шипоопашата сухоземна костенурка (Testudo hermanni Gmelin) и Шипобедрена сухоземна костенурка (Testudo graeca Linnaeus) е значително за периода на осъществяване на ИП. Относително късия период на ползване (изграждане, експлоатация и рекултивация) от 15 години и добрите прогнози за повторно заселване и пълноценно използване, правят като цяло инвестиционното предложение приемливо при условие, че се изпълнят стриктно горните препоръки.

Алтернатива 2 потенциално засяга много по-голяма част от популациите на двата вида (общо около 3500 бр.). Въпреки че въздействието на ниво зона остава под 1%, алтернатива 2 ще има много по-значимо въздействие от алтернатива 1, затова тя се счита за неприемлива.

Въздействието на национално ниво и за двата вида костенурки се изчислява под 0,01%, което е незначително. За останалите видове влечуги и земноводни очакваното въздействие от ИП на национално ниво също е незначително.


1   ...   5   6   7   8   9   10   11   12   ...   15


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница