Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях атмосферен въздух
Влияние на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в района
Изтегляне 1.4 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 4.1.2. Оценка на качеството на атмосферния въздух
Влияние на климатичните фактори върху атмосферното замърсяване в районаЗа оценяването на климатичните условия като фактор за замърсяването на въздушния басейн се прилага методиката за балово оценяване (три или седем степенна скала), която се основава на две основни групи показатели – благоприятни климатични фактори, които способстват за самопречистването на атмосферния въздух и неблагоприятни климатични фактори, които са пречка за очистване на атмосферата. Основните климатични фактори, от които зависи замърсяването на въздуха, са ветровият режим, режимът на въздушната влага и валежите, както и вертикалната стратификация на атмосферата, определяща температурните инверсии. Към групата на благоприятните климатични фактори се причисляват: а) Брой дни в годината с вятър над 14 m/s (изразен в %), като при повече от 20% факторът е благоприятен, от 5 до 20% - средно благоприятен и под 2% - неблагоприятен. За района на Търговище броят на дните с вятър над 14 m/s е 8.2 дни – т. е. този фактор е неблагоприятен. За близките райони на Шумен и Разград той е благоприятен. б) Брой дни в годината с валежи над 10 mm, като при повече от 23 дни факторът е благоприятен, от 23 до 18 дни - средно благоприятен и под 18 дни-неблагоприятен. За Търговище няма данни за дните с валежи над 10 mm, така че този фактор остава извън оценката. в) Отношение на брой на дните с валежи през студеното полугодие към брой на дните с валежи през топлото полугодие. При стойност на този фактор над 1.2, той се счита за благоприятен, от 1.2 до 0.8 - средно благоприятен и при стойност под 0.8 - неблагоприятен. За гр. Търговище няма данни за оценка на този фактор. За съседните градове Шумен и Разград факторът има стойности съответно 1.27 и 1.23, така че можем да приемем този фактор като благоприятен и за района на гр. Търговище. г) Годишна сума на валежите, като при повече от 800 mm факторът е благоприятен, от 800 до 600 mm - средно благоприятен и при сума на належите под 600 mm - неблагоприятен; За района сумата на валежите е 646 mm – т. е. този фактор е средно благоприятен. Към групата на неблагоприятните фактори се причисляват следните: а) Брой на случаите (в % по месеци и в годината) с тихо време, като при по-малко от 25% факторът е благоприятен, от 25 до 45% - средно благоприятен и при повече от 45% - неблагоприятен. За района на Търговище тихото време средно за годината е 47.3 %, т.е. този фактор е с неблагоприятно влияние (главно през есенните и зимните месеци в годината). б) Брой на дни в годината с температурни инверсии, като при повече от 150 дни факторът е неблагоприятен, от 80 до 150 - средно благоприятен и под 80 дни - благоприятен. Не разполагаме с данни за термични инверсии в района. Ако приемем, че има определена корелация между мъгливите дни (за Търговище те са само 26.6 в годината, от които 22.2 или 83% през зимния сезон) и дните с инверсии, този фактор е благоприятен. Съгласно методиката, баловата оценка показва наличие или отсъствие на предпоставки за потенциалната опасност от антропогенното замърсяване на въздуха в разглеждания район при наличие на производствена дейност, свързана със значими емисии в атмосферата. За района на град Търговище не разполагаме с налична информация за количествена оценка по тази методика. Съпоставените по-горе данни за района обаче позволяват да направим качествена оценка, от която се налагат изводът, че комплексът от климатични и метеорологични характеристики за района на Търговище може да се оцени като „средно благоприятен” по отношение на разсейването на вредни емисии, изхвърляни в атмосферата с отпадъчни газови потоци от стационарни източници с достатъчно голяма височина.
В ДОВОС са представени данни за качеството на атмосферния въздух в гр. Търговище от мониторингов пункт в града за ръчно пробонабиране (закрит на 30.06.2004г. ) за два периода: януари – октомври 2001 г. и юли 2003 г. – юни 2004 г. За първия период като налична информация за състояние на атмосферния въздух в град Търговище, от РИОСВ – Шумен, са предоставени 10 броя протоколи с резултатите от единствения мониторингов пункт в града за ръчно пробонабиране, обслужван от РИОСВ – Шумен. В обобщен вид резултатите са съпоставени в Таблица 4.1.2-1. Наблюдаваните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са прах, SO2, NO2, H2S и Pb-аерозоли. Приведените резултати показват инцидентни нарушения на ПДК-нормите – само 2 проби по показател прах през януари и февруари и общо 6 проби за сероводород през февруари и март.
За втория период данните са представени в Таблица 4.1.2-2. Обработени са 12 броя протоколи с резултатите от мониторинговия пункт в града за КАВ за периода м. юли 2003 г. – м. юни 2004 г. Наблюдаваните показатели, характеризиращи качеството на атмосферния въздух в приземния слой, са прах, SO2, NO2, H2S и Pb-аерозоли. Приведените резултати показват инцидентни нарушения на ПДК-нормите – само 2 проби за прах през декември 2003 и януари 2004 г. Регистрират се постоянни отклонения спрямо ПДК1час по отношение на H2S, но в продължение на 10 месеца не са отбелязани проби над ПДК поради въвеждане на методика за преизчисляване на резултатите. Таблица 4.1.2-2 Средномесечни данни за качество на атмосферния въздух в Търговище (пункт за наблюдение качество на атмосферния въздух) за периода м. юли 2003 г. – м. юни 2004 г.
Измервания от мобилна автоматична станция (МАС). През 2008 г., в изпълнение на утвърден график, мобилната автоматична станция (МАС) на РЛ-Варна извършва имисионни измервания за определяне качеството на атмосферния въздух в гр. Търговище. Измерванията са изпълнени за пълни 24-часа през следните сезонни периоди:
За оценка на качеството на въздуха в тези периоди са анализирани данните от: протоколи № 547 и № 548 от 07.05.2008г. (сезон пролет); протоколи № 1065/15.10.2008 и № 1117/22.10.2008г. (сезон лято) и протоколи № 814 и № 838 от 29.08.2008г. (сезон есен) по концентрациите на контролираните параметри: серен диоксид, азотни оксиди (азотен диоксид и азотен оксид), озон, фини прахови частици (ФПЧ10), сероводород, амоняк и въглероден оксид. С изключение на концентрациите на ФПЧ10, средно-часовите или осреднените за 24 часа концентрации на останалите замърсители не превишават съответните норми в законодателството (Протоколите, предоставени от ИАОС по искане на Инвеститора- Приложение №5). В Таблица 4.1.2-3 са дадени максималните, минималните и осреднените за 24 часа концентрации на фини прахови частици, измерени от мобилната автоматична станция (МАС) за цитираните периоди. Таблица 4.1.2-3 Данни за качество на атмосферния въздух по отношение на ФПЧ10 (µg/m3) в Търговище през 2008г. от измервания на МАС
На долните фигури са показани осреднените за 24 часа данни за концентрациите на фини прахови частици. Съгласно Наредба № 9/1999 г. средноденонощната норма (СДН) за ФПЧ10 е 50g/m3 (линията в червено / От Фиг. 4.1.2-1 и Фиг. 4.1.2-3 се вижда, че концентрациите на фини прахови частици са над ДОП в съответно в 60% и 100% от дните на измерване. През есенния сезон измерванията за 2 дена са над СДН. Най-високата средно часова концентрация на ФПЧ10 за всички дни на измерване е регистрирана през пролетта, на 23.04.2008 г., в 17:00 часа – 63.8g/m3, следвана от концентрация от 60.1g/m3, измерена на 16.10.2008 г. През месеците април и октомври стойностите на осреднената денонощна слънчева радиация са ниски – съответно 142.4W/m2 и 117.7W/m2, което означава, че турбулентната дифузия в атмосферата е по-слаба (устойчиви състояния на атмосферата) и следователно замърсителите се задържат по-дълго време в приземния въздушен слой. Това са и сезоните, през които има изгаряне на твърди горива за отопление.
Фиг. 4.1.2-3 Осреднени за 24 часа концентрации на ФПЧ10 през есента През летния период стойностите на осреднената денонощна слънчева радиация са високи – 186.8W/m2 и по-неустойчивите състояния на атмосферата бързо размесва концентрациите на замърсители с околния въздух, което намалявало съдържанието му в приземния слой. Според денонощният индекс за превишение на праговите стойности може да се обобщи, че качество на атмосферния въздух е незадоволително само по отношение на фините прахови частици. По отношение на останалите замърсители – качество на атмосферния въздух не е застрашено. Трябва да се подчертае, че превишените концентрации на фини прахови частици в по-големи населени места е характерно за България и се дължи главно на автомобилния транспорт. Настилките на пътните платна не се поддържат чисти от натрупани прахообразни вещества, което през сухи дни увеличава запрашеността на въздуха, поради “уноса” на прах от гумите на автомобилите от пътната настилка при преминаване с по-висока скорост. 4.2. Повърхностни и подземни води 4.2.1. Повърхностни води Територията на инвестиционното предложение е на съществуващата площадка на „ЕнерСис” АД, североизточно от гр. Търговище и попада в пределите на северно - черноморския водостопански район към Черноморския район за басейново управление на водите. Основна хидрографска единица тук е р. Врана, като площадката се намира в горното й течение. Реката води началото си от южните склонове на Преславска планина, която пресича през пролома „Боаза”, преминава през гр. Търговище и се влива в р. Камчия при с. Хан Крум. По важните притоци на р. Врана са реките: Съединенска, Аширидере, Карамеше, Сива, Калайджидере (Приложение №6- Карта на повърхностните води в района на „ЕнерСис” АД, гр. Търговище). Р. Врана протича непосредствено южно от площадката. Системни измервания на отточния режим в реката се провеждат в станция ”Гр. Търговище” - ХМС № 43450, която е подходяща за характеризиране на повърхносттия отток в района на площадката. Основните орохидрографски елементи на р. Врана към посочения по-горе пункт са:
Основните месечни и годишни характеристики за периода 1961 - 1998 г. на р. Врана при гр.Търговище са представени в таблица 4.2.1. Както се вижда, формираните във водосбора на р. Врана водни количества, са относително ниски, особено минималните отточни количества. При есенно-зимния минимум на оттока водните количества достигат едва 20-30 dm3/s, без оттокът да се прекратява напълно. Заедно с това отточните характеристики са силно променливи в сезонен аспект. Поради наличие на хидроложкия режим, характерен за континенталната климатична област, се очертават пролетен максимум и лятно – есенен минимум на оттока. Таблица 4.2.1. Основни месечни и годишни характеристики на оттока, m3/s за периода 1961 - 1998 г. на р. Врана, ХМС 43350 - гр. Търговище
В месечен аспект, през месеците февруари, март и април се формира основната част от годишния отток – около 45 %. От септември до ноември се формират около 15 % от годишния отток – табл. 4.2.2. Формирането на оттока е основно дъждовно и снежно. Таблица 4.2.2. Процентно разпределение на оттока по месеци
Естественото състояние на реките е променено с изграждането на яз. Дъбрава с общ обем 1,8.106 m3, полезен обем 1,76.106 m3 и други по – малки язовири. Язовирът е основен водоизточник за Напоителна система “Дъбрава”. Изградена е в поречието на р. Черна - десен приток на р. Врана. Размерът на годната за напояване площ е 382 ha. В границите на площадката не попадат водностопански съоръжения или други части от напоителната система. Направени са прогнозни изчисления относно въздействието на отпадъчните води върху качеството на приемащия воден обект. Прието е, че водите се разреждат мигновено в момента на постъпване в р. Врана. Оценката е направена при следните условия:
- средно количество на потока производствени, охлаждащи и дъждовни отпадъчни води според предвижданията на ИП: 337 000 m3/y; 10,7 l/s. - концентрации на замърсителите в отпадъчните води, съответни на нормите от Наредба № 6, а за липсващите показатели – концентрации равни на индивидуалните емисионните ограничения от КР; - концентрация на замърсителите във водоприемника, преди точката на заустване, съгласно табл. 4.2.5. – колона 4.
На базата на изчисленията за качеството на водите на р. Врана след смесване с потока отпадъчни води от площадката, може да се заключи, че не се очаква да бъде нарушена категорията на водоприемника (Таблица 4.2.4). Таблица 4.2.4
На територията на площадката няма повърхностни водни обекти, поради което инвестиционното предложение няма да засегне такива. От нея не се формира съсредоточен отток и тя се отводнява посредством изградената дъждовна канализация. В границите на самата площадка изцяло се проявява временния, краткотраен отток и няма каквито и да било следи от русла, легла на реки и потоци, свидетелстващи за линеен отток. Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год на МОСВ, река Врана след гр. Търговище, включително и към створа на разглеждания обект, по отношение на качествата си е ІІІ категория воден обект. Категорията на реката до с. Пролаз е първа, а от с. Пролаз до гр. Търговище - втора. На реката функционират пунктове за мониторинг при с. Пролаз и след гр. Търговище. В края на 90 – те години, превишения на нормите в пункта при с. Пролаз е установявано по показателите: неразтворени вещества, нитрити, амоний. В пункта след гр. Търговище за този период е установявано превишение по показателите : цвят, неразтворени вещества, нитрити, а в отделни случаи са установявани превишения по показателите амоний, нитрати и фосфати. Съгласно Доклад на БДЧР за състоянието на водите през 2007 г. в пункта при с. Пролаз, реката се характеризира като водно тяло в добро състояние. По 5 показателя водното тяло е окачествено в “много добро” и “добро” състояние; по 3 показателя - в “умерено” състояние и по показателя амоний – в „лошо” състояние. В участъка до с. Пролаз не са идентифицирани точкови и дифузни източници на замърсяване. В пункта след гр. Търговище реката се характеризира в лошо състояние. По отделните изследвани показатели преобладава “много лошо” и “лошо” състояние - 5 показателя. Това са показателите БПК, ХПК, амоний, нитрити и фосфати. По 4 показателя реката е в “добро” и “много добро” състояние. Кислородния режим е променлив. Органичното натоварване е високо. Преобладават редукционните форми на азотните съединения (амоний) пред окислителните, което е неблагоприятен признак. Като точкови източници на замърсяване в участъка след гр. Търговище са дефинирани промишлени предприятия и градската канализация, заустващи пряко в реката и в притоците й. Съгласно проект на Плана за управление на речния басейн – ПУРБ за Черноморските реки, по екологично състояние реката е категоризирана, както следва: над града екологичното състояние е „умерено”, а след града - „лошо”. По химично състояние двата участъка на реката се категоризират съответно в „добро” и „лошо” състояние. В същия документ е посочено, че р. Врана има хидроморфоложки изменения след гр. Търговище вследствие на изградената земнонасипна дига и корекцията на реката в участъка до вливане в р. Камчия. В следствие от това хидроморфоложкото състояние се оценява като „лошо” в участъка до града и „много лошо” – след града. За целите на настоящата оценка, от БДЧР гр. Варна, беше предоставена информация за състоянието на водите на р. Врана в три мониторингови пункта – пункт след гр. Търговище, пункт при с. Кочово и пункт при с. Хан Крум (Приложение 6). Съгласно Заповед № РД – 272/03.05.2001 год. на МОСВ в тези пунктове водите са категоризирани в ІІІ категория. Въз основа на тази информация състоянието на водите през последните няколко години може да се характеризира по следния начин: В пункта след гр. Търговище несъответствия с изискванията на ІІІ категория води се наблюдават най –вече по показателите БПК5, ХПК, амониев азот, нитритен азот, фосфати и в отделни случаи – по показателите разтворен кислород, органичен въглерод, перманганатна окисляемост, желязо, феноли и флуориди. В пункта при с. Кочово несъответствия с изискванията на ІІІ категория води се наблюдават най –вече по показателите, нитритен азот (в 95 % от случаите), фосфати, амониев азот, неразтворени вещества и в отделни случаи – по показателите феноли, нефтопродукти и сяроводород. В пункта при с. Хан Крум несъответствия с изискванията на ІІІ категория води се наблюдават по показателите, нитритен азот, феноли и в отделни случаи – по показателите фосфор и сяроводород. Съгласно искане на Директорът на РИОСВ гр.Шумен ( писмо изх. № 3357/26.6.2009 г. –Справка за проведени консултации, Приложение №9), с БДЧР гр. Варна бяха координирани местатата и показателите за мониторинг на р. Врана. За целите на настоящата ОВОС бяха изследвани две водни проби от р. Врана: – № 1 – на 100 метра преди заустване на отпадъчните води от дружеството; – № 2 – на 100 метра след точката на заустване. По долу е представена сравнителна таблица 4.2.5. за състоянието на водите преди и след заустването и нормите за проектната трета категория на р. Врана в участъка. Основните изводи от оценката на състоянието са: - Превишение на нормите за ІІІ категория в пункт № 2 се наблюдава по показателите ХПК, БПК5 и Неразтворени вещества, дължащо се на въздействие на заустваните без пречистване БФВ. Показателите ХПК и БПК5 имат наднормени стойности и в пункт 1, преди заустването на отпадъчния воден поток от „ЕнерСис” АД. - Налице е въздействие не превишаващо допустимите норми, от общия поток отпадъчни води, свеждащо се до нарастване на стойностите на показателите сулфати, амоний, желязо, олово, мед, цинк и нефтопродукти, в пункт № 2 в сравнение с пункт №1. Таблица 4.2.5.
Въз основа на горните факти може да се направи заключение, че характеристиките на повърхностните води се обуславят от множество фактори, от които по-съществено е въздействието на:
Като въздействие, дължащо се на сегашната дейност на дружеството се отчита заустването на битовите отпадъчни води без пречистване. За прекратяване на това въздействие са предвидени съответните мерки -раздел 7 на доклада. 4.2.2. Подземни води Съгласно хидрогеоложкото райониране на България, обектът попада във Варненския хидрогеоложки район. Подземните води в района са представени от: плитки подземни води в кватернерните алувиални отложения на р. Врана, пукнатинните води в долнокредните пясъчници и мергели и дълбокозалягащите подземни води в малм-валанжският водоносен хоризонт. (Приложение №6 - Карта на подземните води в района на „ЕнерСис” АД гр. Търговище). Каталог: ovos Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
| |||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
/ на фигурите), която е влязла в сила от 2008 г. Средноденонощният долен оценъчен праг (ДОП) за опазване на човешкото здраве е 20g/m3 (линията в розово / 
/ на фигурите).
