Описание и анализ на компонентите и факторите на околната среда и на материалното и културното наследство, които ще бъдат засегнати в голяма степен от инвестиционното предложение, както и взаимодействието между тях атмосферен въздух

Кватернер

Водороводимостта на долния пласте сравнително висока и достига на места 900 m²/d при водоотдаване 20 % (Антонов, Хр.,Д.Данчев. Подземни води в НРБ.ДИ Техника. София, 1980.).

В него е акумулирана порова вода, изпълваща цялата му дебелина, което го прави напорен. Подхранването е ограничено по количество и става от: инфилтрация на валежи; с води от долнокредната подложка; от водите на р. Врана под града, където леглото й след извършената корекция достига до долния пласт. Дренирането е в руслото на р. Врана, както и по изкуствен път при водочерпене.

По данни на Хидрохимичен справочник на подземните води в България 1980 – 1991 (К. Цанков ,М . Мачкова, Д. Димитров, Ас.Личев, И. Милушев, Кр.Бурмов; МОС, НИМХ - БАН. София,1993) за периода 1980 –1996 г. измерените дълбочини на водното ниво в два кладенеца в района на гр. Търговище се изменя от 1 до 1,5 метра, което представелява много плитко залягане. По информация на същия източник температурата се е изменяла от 10,2 до 13,4 ⁰С.

Естественият ресурс се оценява на 130 l/sec.

Поради наличието на горния изолиращ пласт, хоризонтът е относително защитен от повърхностни замърсители.

Подземните води по цялата дължина на терасата на р. Врана са пресни, с минерализация от 0,42 до 1,0 g/dm³, хидрокарбонатно-калциево-магнезиеви и с повишена твърдост – 7-17 mgekv/ dm³. В отделни случаи е установявано повишено съдържанието на нитрати и манган.

По данни на Хидрохимичния справочник за подземните води за периода 1980 –1990 г. повишени стойности са установени за показателите нитрати и желязо в пунктове в гр. Търговище и с. Хан Крум.

Съгласно информацията от проекта на ПУРБ, алувиалният кватернер на р. Врана е означен като подземно водно тяло BG2 00000GQ004. Основните количествени характеристики за тялото са: модул на подземния отток 3-5 dm³/s от m²; средна водопроводимост 200 -500 m²/d. Естественият ресурс е оценен на 430 dm³/s, в т. ч. привлекаем ресурс от р. Врана –120 dm³/s. Експлоатационният ресурс представлява 464 dm³/s, от който се черпи въз основа на разрешено ползване 292,1 dm³/s и останалото количество представлява свободен ресурс в размер 171,9 dm³/s. Количественото състояние на тялото е добро. Състоянието на тялото по качество е оценено като “лошо”.

За качеството на подземните води в кватернера на площадката на „ЕнерСис” АД могат да се правят изводи от мониторинга, провеждан от дружеството в изпълнение на действащото комплексно разрешително. Пунктовете за мониторинг на подземни води са три броя №№ 1,2,3, изградени в кватернерния алувиален хоризонт на р. Врана с дълбочини, съответно 5.5m, 7.5m и 4.6 m. Утвърдени са с писмо изх.№ 26-00-3314/29.12.2006 г. от Директора на БДЧР и писмо изх. № 26-00-503/25.01.2007г. на Изп. директор на ИАОС. Мониторингът се провежда веднъж годишно.

С реализацията на инвестиционното предложение не се очаква неблагоприятно въздействие върху подземните води, тъй като новите производствени мощности ще бъдат разположени в съществуващи производствени корпуси. Складовите площи, които ще бъдат ползвани за доставка на оборудване, строителни отпадъци и пр. са съществуващи, с бетонова подложка.

Хотривските пясъчници и мергели нямат непосредствено отношение към инвестиционното предложение. Те представляват долен водоупор на кватернера, върху който е изградена площадката на “ЕнерСис”АД. Седиментите съдържат ограничени количества пукнатинни води, главно в приповърхностната изветрителна зона. Подхранването на хоризонта става от инфилтрация на валежи а дренирането – по естествен път в речната мрежа и изкуствено чрез изградени каптажни съоръжения. Хоризонтът се характеризира с малка водообилност, оценена по модул на подземния отток под 0,5 dm³/s от квадратен километър. Долнокредните мергели и пясъчници са означени като подземно водно тяло BG200GК1037. За тялото са характарни извори с дебит от 0,5 до 1 dm³/s. Естественият ресурс е оценен на 100 dm³/s, която стойност е и неговият експлоатационен ресурс. Разрешеното за ползване количество е 76,4 dm³/s а свободното - 23,6 dm³/s.

Водите са пресни, с минерализация под 1 g/dm³ , основни йони HCO₃^-, Са²⁺ и Мg²⁺ и висока твърдост. Тялото се разкрива най –вече непосредствено на повърхността, а също и под почвения слой и алувиалния кватернер. Поради това то е уязвимо спрямо замърсяване от повърхността. Съгласно ПУРБ тялото е оценено в лошо състояние.

Малм-валанж

При проучването и изграждането на дълбокия сондаж Р-76х за водоснабдяване на предприятието са определени еледните хидрогеоложки параметри:

• 
  статично водно ниво от терена - 96,6 m;
  
• 
  динамично ниво при стабилизиран дебит от 13,5 l/s -104,6 m;
  
• 
  отн. дебит 1,69 dm³/s/m;
  
• 
  водопроводимост 355,75 m²/d;
  
• 
  коефициент на пиезопредаване 0,000228 m²/d;
  
• 
  коефициент на пиезопредаване 0,0156 m²/d.
  

Съгласно оценките в ПУРБ, Малм-валанжския хоризонт, обозначен като подземно водно тяло № BG200GJК1039 e в добро количествено и химическо състояние.

Минералните води в района са представени от находище “Търговище – Боаза”. Находището е изключителна държавна собственост. Представено е от сондажен кладенец с дълбочина 460 m, който разкрива вода от горна юра /титон/ представляваща закрита структура. Съставът на водата я определя като хидрокарбонатно – сулфатна, натриева, флуорна, азотна по газов състав с Минерализация 587 mg/dm³ и температура 26 ⁰С. Регионалният ресурс на находището е оценен на 2,11 dm³/s, колкото е и локалния ресурс на водовземното съоръжение. От тях се ползва 0,5 dm³/s, а свободен е ресурсът от 1,61 dm³/s. Находището е отдалечено и извън влиянието на инвестиционното предложение.

Понастоящем водоснабдяването на “ЕнерСис” АД за производствени цели, включително охлаждащи води, хигиенно – битови и питейни нужди се осъществява от подземни води. Водовземането се осъществява посредством дълбок тръбен кладенец Р-76х, изграден в северната част на площадката. Дълбочината на кладенеца е 1000 метра и приема води от малм – валанжския водоносен хоризонт, като водоприемният интервал е от 386 до 1000 метра при открит ствол на сондажа. Ползването на водния ресурс става въз основа на разрешително № 200215/9.2.2005 г., издадено от директора на Басейновата дирекция за управление на водите –гр. Варна със срок до 28.012011 г. (копие на разрешителното – Приложение №6). Разрешените водни количества са, както следва: средногодишен дебит до 800 000 m ³/y или 25,36 dm³/s; максимален дебит – до 30 dm³/s .

Разпределението на годишните количества, съгласно разрешителното са:

• 
  за питейно – битови нужди: до 180 000 m³;
  
• 
  за промишлени цели: до 50 000 m³;
  
• 
  за охлаждане: до 570 000 m³.
  

Данни за разходваното количество вода за промишлени цели, вкл. охлаждащи води, според действащото комплексно разрешително на фирмата и отчета за водоползването за 2008 г., отразено в ГДОС, са представени в таблица 4.2.7.:

В горната таблица годишният разход на вода се отнася за цялата инсталация за производство на акумулаторни батерии. Количествата изразходвана вода за единица продукт се отнасят само за разход на охлаждаща вода, използвана в Инсталацията за леене на олово (попада в Приложение №4 на ЗООС) да се махне

Около водоизточника, тръбен кладенец Р-76х е учредена санитарно – охранителна зона - СОЗ със Заповед № 04/05.04.2009 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите –гр. Варна. СОЗ се състои от три пояса,( виж приложение №6)..

Пояс І представлява правоъгълник с приблизителни размери 25х10 m. В рамките на пояс І на СОЗ, който е с изградена ограда, е поместена бетонова шахта с фонтанното оборудване на сондажа, както и отделна постройка с електрическото табло. Съгласно Наредба № 3/2000 г за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около източниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди (ДВ.,бр.88/2000 год.) и Заповед № 04/05.04.2009 г. на директора на Басейновата дирекция за управление на водите –гр. Варна в пояс І на СОЗ се забраняват: всички дейности, освен тези, свързани с добива на вода и експлоатацията на зоната; достъпа на лица, с изключение на тези, свързани с експлоатацията на сондажа и на охранителната зона, както и на представители на контролните органи. В площта на пояса не се разполагат съоръжения и дейности, които са забранени от разпоредбите на Наредбата и Заповедта.

Пояс ІІ представлява квадрат размери 250х250 m. В рамките на пояса попадат части от производствената площадка на дружеството, включително и местата на инвестиционното предложение, както и околни земеделски земи. Съгласно горецитираната Наредба № 3/2000 г и Заповед № 04/05.04.2009 г. в пояс ІІ са установени следните режими:

- Забраняват се: пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в малм – валанжския водоносен хоризонт; добив на полезни изкопаеми; дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над малм – валанжския водоносен хоризонт.

- Ограничават се: играждането на геоложки, хидрогеоложки и инженерно –геоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения, преминаващи през малм – валанжския водоносен хоризонт. В площта на пояса не се разполагат съоръжения и дейности, които са забранени от разпоредбите на Наредбата и Заповедта.

Пояс ІІІ представлява четириъгълник с площ 308,5 dka. В рамките на пояса попадат части от производствената площадка на дружеството, включително и местата на инвестиционното предложение, както и околни земеделски земи. Съгласно горецитираната Наредба № 3/2000 г и Заповед № 04/05.04.2009 г. в пояс ІІІ са установени следните режими: - Забранява се пряко отвеждане на води, съдържащи опасни и вредни вещества в малм – валанжския водоносен хоризонт;

- Ограничават се дейности, нарушаващи целостта на водонепропускливия пласт над малм – валанжския водоносен хоризонт.

- Ограничават се при доказана необходимост: добивът на полезни изкопаеми; играждането на геоложки, хидрогеоложки и инженерно – геоложки проучвателни съоръжения, в т.ч. и водовземни съоръжения, преминаващи през малм – валанжския водоносен хоризонт. В площта на пояса не се разполагат съоръжения и дейности, които са забранени от разпоредбите на Наредбата и Заповедта.

Инвеститорът изпълнява на площадката на предприятието Инструкция за проверка техническото състояние на водопроводната мрежа на площадката, отстраняване на течове и предприемане действия за тяхното отстраняване. Измерва се работното налягане във водопроводната мрежа, извършват се периодични проверки на техническото и състояние. В резултат от това са установени течове, дължащи се на остарялата инсталация. Предприети са незабавни мерки за тяхното отстраняване. Локализирани са местата на течовете, извършен е ремонт на локализираната част, смяна на тръби и преустановяване на изтичането.

Предвиждания на ИП

За осъществяване на инвестиционното предложение ще се ползват: вода за питейно- битови нужди; вода за производствени цели и вода за охлаждане. Добиването на вода ще продължи да се осъществява посредством дълбок тръбен кладенец Р-76х.

Инвестиционното предложение, включващо разширение на капацитета и модернизиране на инсталацията в оловния цех, не предвижда изграждане на други водовземни съоръжения както на повърхностни, така и на подземни води. Ще бъде изградено малко водопроводно отклонение от площадковата мрежа за новия галваничен участък.

Независимо от предвиденото петкратно увеличение на капацитета за преработка на олово и оловни сплави, благодарение на предвидената модернизация на производството, рехабилитация на водопреносната мрежа и нова организация на водната схема, се планира общото водопотребление в условията на ИП да остане в рамките на разрешеното количество - 800 000 m ³ /y.

Основното увеличение на капацитета е предвидено за производството на залети с електролит елементи. Същото ще се извършва в участък „Блок формовка пуск 2010 г.”, където е предвидено необходимото количество вода за приготвяне на електролит.

Водите за производствени нужди се използват за :

• 
  „технологично миене”,
  
• 
  за изработване на електролит в участък „Формовка 1 и 2”,
  
• 
  за измиване на плочите преди сушене - в участък „Дообработка”,
  
• 
  за изработване на електролит в участък „Блок формовка пуск 2010г.”.
  
• 
  охлаждане на старите и новите леярски автомати, и за други съоръжения;
  

Необходимите водни количества, ползвани понастоящем и предвидени да ползване за целите на ИП са посочени в таблица 4.2.8.

Площадката на “ЕнерСис” АД е разположена в промишлената зона на град Търговище, има площ от 190 076 m² - скица № 2008/15.07.2009 г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД 18-18/17.06.2005 г., издадена от СГКК гр. Търговище върху земи, чиято промяна на предназначението за производствени нужди е направено отдавна (трайно предназначение на територията – урбанизирана; начин на трайно ползване – за друг вид производствен, складов обект). Дружеството разполага с акт за собственост върху (Приложение №3).

Съгласно разпореждане №115/21.04.1967 г. на МС 206 dka обработваеми земи при поливни условия от землището на ДЗС Търговище са предоставени безвъзмездно на Завод за тягови батерии „Енергия”. След разширението на преминаващия в близост път ГП-4 е отнета територия от 13 dka. През 1982 г. на основание решение КЗ-22/30.12.1982 г. на НАПС за предоставяне и отчуждаване на земи за държавни и обществени нужди, на „Енергия” АД са предоставени 8 dka обработваема земя I категория.

Инвестиционното предложение не изисква месторазположението и предназначението на имота да бъде променяно. Не се предвижда да бъде използвана допълнителна площ за строителни дейности.

Според действащият Генплан за производствената площадка и съществуващото застрояване, баланса на територията е следния:

• 
  Застроени сгради – 58030 m²;
  
• 
  Инфраструктура, съоръжения, пътища, алеи, паркинги – 85945 m²;
  
• 
  Спортни площадки, игрища и съоръжения – 10000 m²;
  
• 
  Подземни и надземни проводи и инсталации, над и под които не може да се извършва строителство - 7850 m²;
  
• 
  Открити складове - 4305 m²;
  
• 
  Зелени площи и незастроени свободни площи от сгради и съоръжения – 34870 m²;
  

Съгласно скица № 2008/15.07.2009г., по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД 18-18/17.06.2005 г., издадена от СГКК гр. Търговище околните площи №№ 73626. 504.311; 73626. 504.248; 73626. 504.312; 73626. 416.101 (р. Врана); 73626. 415.26 са обработваеми земеделски земи от землището на кв. Бряг и площадки на други промишлени предприятия. Земеделските земи са основно с начин на трайно ползване – ниви. Северно от площадката е разположена гора, собственост на Държавен горски фонд (№№ 73626. 415.29; 73626. 415.30; 73626. 415.25).

Според почвеното райониране, теренът на „ЕнерСис” АД попада в Северната почвена провинция, включваща Дунавската равнина и Подбалкана.

Територията на „ЕнерСис” АД е разположена в промишлената зона на гр. Търговище, която попада в Поповско-Разградски агроекологичен район. За изграждането на завода в миналото са били отчуждени земи от I – II категория при поливни условия. Общите продуктивни възможности на земите в този агроекологичен район се характеризират със среден агрономически бал 71, което ги причислява към бонитетната група "добри земи" (табл. 4.3.2.1.). По пригодност за отглеждане на основните селскостопански култури те могат да се степенуват по следния начин: най-подходящи са за пшеница с бонитет 85 бала (към групата "много добри земи"). По-слабо пригодни са за люцерна, пасища и ливади, царевица, захарно цвекло, слънчоглед, лозя, ябълки (бонитет в интервал от 75 до 61 бала, който ги причислява към групата "добри земи"). Най-слаби са продуктивните им възможнвости за соя, ориенталски тютюн и картофи (съответно бонитетен бал 50-33-34, от групата "лоши земи).

• 
  Клас Черноземи (Chernozems):
  

• 
  тип Карбонатни (Calcic), вид Карбонатни черноземи (Calcic Chernozems), характерен за района на площадката и север – северозападно и югоизточно от нея;
  
• 
  тип Обикновени (Haplic), вид Обикновени черноземи (Haplic Chernozems), разпространени южно от площадката - на около 700 m.
  

• 
  Клас Наносни (Fluvisols):
  

• 
  Тип Алувиални (Alluvial), вид Алувиални (Alluvial Fluvisols) - югоизточно и южно от площадката, по поречието на река Врана.
  

• 
  Клас Антропогенни (Antrosols), тип Урбогенни (Urbic) – на територията на площадката.
  

Съдържанието на органично вещество варира от 2,5 – 5%, което определя тези почви като средно хумусни до хумусни (Пенков, 1996).

Реакцията на почвения разтвор при карбонатните черноземи е слабо до средно алкална (рН_Н2О 8 – 8,4), докато при обикновените черноземи е неутрална (рН_Н2О 7,0) в повърхностната част на профила и в дълбочина - слабо до средно алкална.

Тежкият механичен състав, високото съдържание на органично вещество и благоприятната реакция на почвения разтвор определят високата буферна способност на почвите от клас Черноземи срещу замърсяване с тежки метали (I – II клас на устойчивост).

За антропогенните почви от територията на завода са характерни преки и косвени увреждания, изразени в:

• 
  Механично нарушаване на: повърхностните хоризонти в процеса на изграждане на производствените сгради, халета, подземни и надземни съоръжения от инфраструктурата. С този тип нарушаване са всички площи, от които е иззет повърхностния хумусен хоризонт, частично или цялостно почвения профил. Този тип увреждане е пряко и има постоянен характер;
  
• 
  Деградация на почвите:
  

Проява на площна и линейна ерозия – няма.

Локални преовлажнявания и заблатявания - няма.

• 
  Замърсяване на почвите с:
  

• 
  тежки метали и металоиди, резултат от Пряко депониране на отпадни продукти от производствената дейност върху почвената повърхност – няма. Депонирането на производствени утайки се извършва в специални контейнери, които не предствляват риск за замърсяване на почвите;
  
• 
  нефтопродукти – няма. Заводът е газифициран и мазутното стопанство е закрито.
  

• 
  Косвени въздействия
  

Източниците на замърсяване имат локален характер, като последния се проявява на ограничени територии, с акумулиращ ефект по отношение на основния замърсител – оловото и силна зависимост от посоката на преобладаващите ветрове (западни и източни).

Съгласно извършените многобройни почвени изследвания за целите на Доклад за ОВОС на «Енергия» АД, гр. Търговище, 2000 г. най-силно засегнати от провежданата производствена дейност са земите, разположени непосредствено на територията на завода и тези извън завода – парцели №№ 82, 94, 88, 40 и 2 от действащата за 1992 г. кадастрална карта. По данни от изследвания, извършени от РИОСВ – гр. Шумен (1992 г.) и ИППД «Н. Пушкаров» максималните концентрации на олово в почвите извън територията на плащадката варират, както следва:

• 
  Изследвания на РИОСВ – гр. Шумен (1992 г.)
  

- посока югозапад на 1,0 km от площадката, нива с царевица – 50,0 mg/kg;

- посока северозапад на 1,0 km от площадката, нива с царевица – 46,5 mg/kg;

- посока изток – зона на заустване на отпадните води на 1,0 km от площадката, – 96,5 mg/kg;

• 
  Изследвания на ИППД «Н. Пушкаров»
  

- с. В. Левски - 82 mg/kg.

Средното съдържание на олово в почвите в страната е 25±15 mg/kg (Чулджиян, 1989). За фонова концентрация е приета стойността 26 mg/kg. Територията на „ЕнерСис” АД бившата „Енергия” АД и района около нея е включена в „Списък на екологично замърсените земи от промишлена дейност”, публикуван в Приложение №2 към Постановление №50 на МС от 10.03.1993г., обн. ДВ бр.24/26.03.1993г. Упоменатите населени места са: с. В. Левски и кв. Бряг на гр. Търговище. Обявените в списъка замърсени с олово площи над ПДК са 1600 dka.

По действащото към 1993 г. Екологично законодателство в зависимост от съдържанието на олово и ПДК са очертани три зони: зона с практически незамърсени почви – измерените коцентрации на Pb са в границите 0,5 – 1,0 пъти над ПДК; зона със слабо замърсени почви - измерените коцентрации на Pb са в границите 1,0 – 2,0 пъти над ПДК и зона с концентрации на Pb над 2 пъти ПДК, характеризиращи средно, силно и опасно замърсяване на почвите.

Към първа зона – практически незамърсени са отнесени земите и почвите, разположени до 2,5 km източно от завода и до 1 km – северозападно, западно и южно от завода.

Към втора зона – слабо замърсени са отнесени земите и почвите, разположени на разстояние около 1,8- 2,0 km североизток, изток, югоизток и южно от завода. На север, северозапад и запад зоната включва терени, разположени на отстояние от източника на замърсяване от 0,5 – 1,0 km.

Със средно замърсяване са земите и почвите, разположени основно на североизток и изток и по-малко на запад от източника. Разстоянието варира от 0,2 – 0,3 km до 1,0 km максимум.

Замърсените (по старото законодателство) с олово територии включват (освен площадката на завода) основно земеделски обработваеми земи от селскостопанския фонд на землищата на гр. Търговище, кв. Бряг и с. В. Левски.

Независимо от високата буферна способност на почвите в района и устойчивостта им към зъмърсяване с тежки метали, е направена препоръка за начина и схемата на земеползване в зависимост от степента на замърсяване на почвите с олово:

• 
  за практически незамърсените земи от 0 – 1 пъти ПДК – без ограничения;
  
• 
  за слабо замърсените земи – 1,1 – 2 пъти ПДК – не се препоръчват подправки, листни зеленчуци и репички, и силажни култури;
  
• 
  за средно замърсените земи – 2,1 – 3 пъти ПДК - не се препоръчват подправки, листни зеленчуци, репички, градински грах, лук, всички зеленчуци за туршия, леща, фасул, силажни култури, листни фуражи, тютюн, фъстъци, винени лозя;
  
• 
  за силно замърсените земи – 3,1 – 5 пъти ПДК - не се препоръчват подправки, листни зеленчуци, репички, градински грах, лук, всички зеленчуци за туршия, силажни култури, всички фуражи, тютюн, фъстъци, зърнено-житни и бобови за храна; винени лозя, ягоди, малини, праскови, дюли, кайсии;
  

Резултатите от извършените за целите на ОВОС проучвания на територията на постоянно затревени и обработваеми земи, разположени пряко по посока на преобладаващите ветрове са представени в таблица 4.3.2-2.

Опробването е извършено съгласно изискванията на «Наредба 3/01.08.2008 г. За нормите за допустимо съдържание на вредни вещества в почвите». Пробите са анализирани в Централна Научно Изследователска Лаборатория “Геохимия” - МИННО-ГЕОЛОЖКИ УНИВЕРСИТЕТ “Св. Иван Рилски” (протоколи №№933-1/08.12.2009 до 933-15/08.12.2009, дадени в приложение №7).

Определянето на реакцията на почвения разтвор и съдържанието на тежки метали и металоиди е извършено по български стандарти и валидирани вътрешноведомствени методи, както следва:

• 
  рН - БДС EN 10390;
  
• 
  As, Cd, Cu, Pb, Ni, Zn, Cr и Hg - ВМ-1/2007.
  

Резултатите показват, че само концентрациите на олово при проби №№ 1 и 2 превишават предохранителните концентрации, без да надвишават максимално допустимите концентрации (Наредба №3/01.08.2008 г. – таблица 1 и 2 ).

Пунктовете са заложени в съществуващи зелени площи на територията на завода, като са съобразени с източника на замърсяване и посоката на преобладаващите ветрове (виж снимков материал - Приложение № 7). Утвърденото им от РИОСВ – гр. Шумен местоположение е, както следва: