Дружеството има ивестиционно предложение за «Модернизация и увеличаване на производствения капацитет на инсталация за производство на оловно-кисели акумулатори и батерии”

Дружеството има ивестиционно предложение за «Модернизация и увеличаване на производствения капацитет на инсталация за производство на оловно-кисели акумулатори и батерии”.

Територията на завода е с правоъгълна форма, издължена в посока юго-запад – северо-изток. Главно около административната сгреда и в други части на площта на предприятието чрез внасяне на дървениста растителност от широколистни и иглолистни видове е оформена паркова обстановка с парков характер, т. е. с проредена дървесна и храстова растителност. Само между реката и асфалтовия път на юг до сградата на управлението е налице сравнително гъсто петно от предимно дървесна растителност. Дървенистата растителност в района на обекта е богата по видов състав.

Съгласно флористичното делене на страната, районът принадлежи към Крайдунавския фитогеографски район.

Площадката на обекта е силно антропогенно променена.

Растителността на територията на завода е съставена от културни дървесни, храстови и тревисти видове, както и от диворастящи едногодишни и многогодишни видове.

Паркът, разположен пред административната част на завода и паркинга, е добре оформен с тревни площи, цветни лехи и композиции от разнообразни дървесни и храстови видове – сребрист смърч Picea pungens, обикновен смърч Picea abies, бреза Betula pendula, плачеща върба Salix babylonica, конски кестен Aesculus hippocastanum, западна туя Thuja occidentalis, сребролистна липа Tilia argentea, маслинка Ligustrum vulgare, ароматен нокът Lonicera fragrantissima, китайска хвойна Juniperus chinensis, лавровишня Laurocerasus officinalis, източна туя Biota orientalis, юка Yucca filamentosa, кисел трън Berberis vulgaris, виргинска хвойна Juniperus virginiana, бяла топола (кавак) Populus alba, дугласка Pseudotsuga douglasii, планински ясен Fraxinus excelsior, черен бор Pinus nigra, ябълка Malus domestica, многоцветна миризлива върба Elaeagnus multiflora, тис Taxus baccata, круша Pyrus communis, джанка Prunus cerasifera, див рожков Cercis siliquastrum, каталпа Catalpa bignonioides, захарен клен Acer saccharatum, праскова Persicaria vulgaris, явор Acer pseudoplatanus, маргарит Symphoricarpus orbiculatus и разводник Solanum dulcamara.

От тревистите видове тук се срещат обикновена луличка Linaria vulgaris, четинеста дрипавка Crepis setosa, трансилванска звездоглавка Cephalaria transsylvanica, компасна салата Lactuca scariola, градински кострец Sonchus oleraceus, див морков Daucus carota, кандилниче Ballota nigra, хибридна детелина Trifolium hybridum, синя жлъчка Cichorium inthybus, звездан Lotus corniculatus, троскот Cynodon dactylon, поветица Convolvulus arvensis, ланцетолистен живовляк Plantago lanceolata, кощрява Setaria viridis, космата власица Eragrostis pilosa, едногодишна злина Erigeron annuus и късно глухарче Taraxacum serotinum.

По зелените площи и около цеховете на завода има разнообразна дървесна, храстова и тревиста растителност. От дървесните се срещат бяла върба Salix alba, салкъм Robinia pseudoacacia, бяла черница Morus alba, мекиш Acer tataricum, повет Clematis vitalba, шмак Rhus coriaria, бял дрян Cornus alba, лоза Vitis vinifera и черен орех Juglans nigra.

От тревистите видове се срещат петльово просо Echinochloa crus-galli, ренанска метличина Centaurea rhenana, лечебно винче Anchusa officinalis, хмелна люцерна Medicago lupulina, горски пореч Rorippa sylvestris, четинест пирей Elymus hispidus, едролистен живовляк Plantago major, бодлива детелина Trifolium echinatum, часовниче Erodium cicutarium, обикновено плюскавиче Silene vulgaris, горски слез Malva sylvestris, блатна мента Mentha pulegium, слънчева метличина Centaurea solstitialis, италианска кощрява Setaria italica, усойниче Echium vulgare, ливадна детелина Trifolium pratense, коноп Cannabis sativa, паламида Cirsium arvense, обикновен пелин Artemisia vulgaris, кучешка лобода Chenopodium glaucum, полска кукувича прежда Cuscuta campestre, черно кучешко грозде Solanum nigrum, тънколистна лайкучка Matricaria trichophylla, нощноцветно плюскавиче Silene noctiflora, полска теменуга Viola arvensis, лечебна комунига Melilotus officinalis, рунянковидно горчивче Picris hieracioides, канадска коница Conyza canadensis, бяла комунига Melilotus albus, сибирска девесил Heracleum sibiricum, рогачица Xanthium strumarium, репей Arctium lappa, влакнест кострец Sonchus asper, крем Lilium tigrinum, ранна острица Carex praecox, гъстоцветен лопен Verbascum densiflorum, хибриден щир Amaranthus hybridus, посевна люцерна Medicago sativa, тръстика Phragmites australis, кривец Chondrilla juncea, персийска детелина Trifolium resupinatum, див керевиз Anthriscus cerefolium, пача трева Polygonum aviculare, люляк Syringa vulgaris, родилна трева Cardaria draba, див коноп Eupatorium cannabinum, подбел Tussilago farfara и кадънка Papaver rhoeas.

При цех „Метален“ има козя върба Salix capraea.

При РМЦ „Монтаж на специални елементи“ дървесните и храстовите видове са японска дюля Haenomeles japonica, черна акация Amorpha fruticosa, леска Corylus avellana, маргарит Philadelphus coronarius и майски сняг Spiraea vanchouttei.

Тревната растителност при цеха е съставена от плевелно секирче Lathyrus sphaericus, бяло еньовче Galium album, песъчарка Arenaria serpillifolia, покривна овсига Bromus tectorum, дребноцветен слез Malva neglecta, поветицово фасуличе Fallopia convolvulus, тученица Portulaca oleracea, етиопска какула Salvia aethiopis, дребна динка Sanguisorba minor, коленчат ечемик Hordeum hystrix, коприва Urtica dioica, галинсога Galinsoga parviflora, едногодишна ливадина Poa annua, живениче Prunella vulgaris, звездица Stellaria media, хибридна кучешка лобода Chenopodium hybridum, бучиниш Conium maculatum, бръшлян Hedera helix, кървава росичка Digitaria sanguinalis.

От дървесните видове в западната част на завода се срещат кучешки дрян Cornus sanguinea, кайсия Armeniaca vulgaris, будлея Buddleia alternifolia, обикновена хвойна Juniperus communis, орех Juglans regia, лъжекипарис Chamaecyparis lawsoniana, шестил Acer platanoides и китайска маслинка Ligustrum chinensis.

Реката е замърсена с битови отпадъци, видимо донесени с течението от към град Търговище. По бреговете растителността е от мезофитни, хигрофитни и хидрофитни видове.

От дървесните и храстовите видове участват айлант Ailanthus altissimus, плачеща върба Salix babylonica, черна акация Amorpha fruticosa, обикновен чашкодрян Euonymus europaeus, тритичинкова върба Salix triandra, черница Morus alba, американски клен Acer negundo, къпина Rubus caesius, кучешки дрян Cornus sanguinea и планински ясен Fraxinus excelsior.

От тревистите видове тук се срещат блатия Lythrum salicaria, къдрав магарешки бодил Carduus crispus, лугачка Dipsacus laciniatus, горчив пелин Artemisia absinthium, градско омайниче Geum urbanum, водно пипериче Persicaria hydropiper, влакнеста върбовка Epilobium hirsutum, обикновен пелин Artemisia vulgaris, райграс Arrhenatherum elatius, див коноп Eupatorium cannabinum, змийско мляко Chelidonium majus, хибридна чобанка Petasites hybridus, разводник Solanum dulcamara, сродна метличина Centaurea affinis, сапуниче Saponaria officinalis, родилна трева Cardaria draba, кандилниче Ballota nigra, бяло еньовче Galium album, лечебно зарасличе Symphytum officinale, прешленеста какула Salvia verticillata, дълголистна мента Mentha longifolia, зъбарче Odontites verna, жълта кантарион Hypericum perforatum, жабляк Galega officinalis, спанаков лапад Rumex patientia, тъполистен лапад Rumex obtusifolia, блъшница Pulicaria dysentherica, едра нузла Tordylium maximum, зайчина Coronilla varia, катушка Lycopus europaeus, широколистен папур Typha latifolia, вълча ябълка Aristolochia clematitis, камшик Agrimonia eupatoria, челядник Echinops sphaerocephalus, бутрак Bidens frondosa и изправена ежова главичка Sparganium erectum.

От растителните видове няма такива с природозащитен статус.
4.6.2. Характеристика на животинския свят в района. Наличие на доминантни и застрашени видове.
В района на инвестиционното предложение фауната, в т. ч. и гръбначната (Chordata, подтип Vertebrata), която е най-добре проученият тип фауна и чийто природозащитен статус е най-пълно регламентиран, е от видове, характерни за ниските равнинни части на страната, в т. ч. и за северната и за североизточната й част. Тъй като в района на обекта преобладават открити тревни територии с малко количество некомпактна и ниска дървениста растителност, използвани за пасищи и обработваеми селскостопански земи, фауната и особено орнитофауната, е именно от видове на открити територии, в т. ч. и за агроландшафти. От гръбначната фауна най-многобройни са птиците (Aves). Тази част на страната е посещавана през различни години от периода 1983-2009 г.

За района на обекта (собствената му и съседните й територии), съставена предимно от открити терени и с петна и по-компактни площи от дървесна и храстова растителност, като характерни могат да бъдат посочени следните видове(Списък 1):

1. 
   Зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.)
   
2. 
   Голяма(обикновена) водна жаба(Rana ridibunda Pall.)
   

1. 
   Зелен гущер(Lacerta viridis L.)
   
2. 
   Кримски гущер(Podarcis(Lacerta) muralis Laur.)
   
3. 
   Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   

1. 
   Голям стрелец(Coluber jugularis L.)
   
2. 
   Обикновена водна змия(Natrix natrix (L.))
   

1. 
   Бял щъркел(Ciconia ciconia L.)) – търсещи храна индивиди – в открити терени
   
2. 
   Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))
   
3. 
   Северен мишелов(Buteo lagopus (Pontoppidan)) – през есенно-зимния период
   
4. 
   Голям ястреб(Accipiter gentilis (L.)) – прелитащи индивиди
   
5. 
   Малък ястреб(Accipiter nisus (L.)) – прелитащи индивиди – по-многоброен през есенно-зимния период
   
6. 
   Сокол орко(Falco subbuteo L.) – прелитащи индивиди – рядък
   
7. 
   Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)
   
8. 
   Полудив гълъб(Columba livia (Gmelin) f. domestica) – в населени места
   
9. 
   Гривяк(Columba palumbus L.) – в гори по хълмовете около обекта
   
10. 
    Обикновена кукувица(Cuculus canorus L.)
    
11. 
    Горска ушата сова(Asio otus (L.))
    
12. 
    Обикновена кукумявка(Athene noctua (Scopoli)) – в населени места
    
13. 
    Черен бързолет(Apus apus (L.))
    
14. 
    Алпийски бързолет(Apus melba (L.))
    
15. 
    Обикновен пчелояд(Merops apiaster L.) – по време на сезонните миграции
    
16. 
    Зелен кълвач(Picus viridis L.)
    
17. 
    Голям пъстър кълвач (Dendrocopos major (L.)) – през есенно-зимния период
    
18. 
    Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населените места
    
19. 
    Малък пъстър кълвач(Dendrocopos minor (L.))
    
20. 
    Полска чучулига(Alauda arvensis L.)
    
21. 
    Качулата чучулига(Galerida cristata (L.))
    
22. 
    Селска лястовица(Hirundo rustica L.)
    
23. 
    Градска лястовица(Delichon urbica (L.))
    
24. 
    Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.) – по време на сезонните миграции, вкл. и в насел. места
    
25. 
    Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles)
    
26. 
    Планинска стърчиопашка(Motacilla cinerea Tunstall) – през есенно-зимния период
    
27. 
    Ръждивогушо ливадарче(Saxicola rubetra (L.)) – по време на сезонните миграци
    
28. 
    Домашна(скална) червеноопашка(Phoenicurus ochruros (Gmelin)) – в насел. места
    
29. 
    Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm) – вкл. в насел. места
    
30. 
    Червеногръдка(червеношийка)(Erithacus rubecula (L.)) – през есенно-зимния период
    
31. 
    Кос(черен дрозд)(Turdus merula L.)
    
32. 
    Поен дрозд(Turdus philomelos Brehm) – по време на сезонните миграци
    
33. 
    Имелов дрозд(Turdus viscivorus L.) – през есенно-зимния период
    
34. 
    Черноглаво коприварче(Sylvia atricapilla (L.))
    
35. 
    Oбикновено белогушо коприварче(Silvia communis Latham)
    
36. 
    Малко белогушо коприварче(Sylvia curruca (L.)) – по време на сезонните миграци
    
37. 
    Елов певец(Phylloscopus collybita (Vieillot)) – по време на сезонните миграции
    
38. 
    Горски(буков) певец(Phylloscopus sibilatrux (Bechstein)) – по време на сезонните миграции
    
39. 
    Брезов певец(Phylloscopus trochilus (L.)) – по време на сезонните миграции
    
40. 
    Лъскавоглав синигер(Parus palustris L.) – в гори около обекта
    
41. 
    Син синигер(Parus caeruleus L.) – в гори около обекта и в насел. места
    
42. 
    Голям синигер(Parus major L.) – в гори около обекта и в насел. места
    
43. 
    Дългоопашат синигер(Aegithalus caudatus (L.))
    
44. 
    Орехче(Troglodytes troglodytes (L.)) – през есенно-зимния период
    
45. 
    Сива мухоловка(Muscicapa striata (Pallas)) – по време на сезонните миграции
    
46. 
    Сива сврачка(Lanius excubitor L.) – през есенно-зимния период
    
47. 
    Черночела сврачка (Lanius minor Gmelin) – по време на сезонните миграции
    
48. 
    Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
    
49. 
    Гарван-мършар(Corvus corax L.) – единични прелитащи индивиди
    
50. 
    Сива врана(Corvus corone cornix L.)
    
51. 
    Посевна врана(Corvus frugilegus L.) – през есенно-зимния период
    
52. 
    Сойка(Garrulus glandarius (L.))
    
53. 
    Сврака(Pica pica (L.))
    
54. 
    Авлига (Oriolus oriolus (L.))
    
55. 
    Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.)
    
56. 
    Домашно врабче(Passer domesticus (L.))
    
57. 
    Полско врабче(Passer montanus (L.))
    
58. 
    Зеленика(Carduelis chloris (L.))
    
59. 
    Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))
    
60. 
    Елшова скатия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период
    
61. 
    Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.))
    
62. 
    Обикновена чинка(Fringilla coelebs L.)
    
63. 
    Планинска чинка(Fringilla montifringilla L.) – през есенно-зимния период
    
64. 
    Органел(диво канарче)(Serinus serinus (L.)) – през есенно-зимния период – рядък
    
65. 
    Червенушка(Pyrrhula pyrrhula (L.)) – през есенно-зимния период
    
66. 
    Черешарка(Coccothraustes coccothraustes (L.)) – в гори около обекта
    
67. 
    Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.)
    
68. 
    Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период
    

1. 
   Източноевропейски(белогръд) таралеж(Erinaceus concolor (Martin))
   
2. 
   Обикновена къртица(Talpa europaea L.)
   
3. 
   Заек(Lepus capensis L.(Lepus europaeus Pallas))
   
4. 
   Обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis Pallas)
   
5. 
   Обикновена горска мишка(Sylvaemus sylvaticus L.)
   
6. 
   Домашна мишка(Mus musculus L.) – в насел. места
   
7. 
   Лисица(Vulpes vulpes L.)
   
8. 
   Куче(Canis fammililaris L.) – безстопанствени индивиди
   
9. 
   Чакал(Canis aureus L.)
   
10. 
    Домашна котка(Felis domestica L.) – безстопанствени индивиди
    
11. 
    Невестулка(Mustela nivalis L.)
    
12. 
    Бялка(Martes foina Erxl.) – вкл. в населени места
    
13. 
    Черен пор(Mustela putorius L.) – вкл. в населени места
    
14. 
    Пъстър пор(Vormela peregusna (Guldenstaedt))
    
15. 
    Язовец(Meles meles L.)
    
16. 
    Дива свиня(Sus scrofa L.) – при търсене на храна
    
17. 
    Сърна(Capreolus capreolus L.) – при търсене на храна
    

Както се вижда от Списък 1, в обхвата на територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии като характерни могат да бъдат посочени не по-малко от 92 вида, от които 2 вида земноводни, 5 вида влечуги, 68 вида птици и 17 вида бозайници. Този видов състав може да бъдe оценен като сравнително богат за посочения като обхват район. Дадените в Списък 1 видове не следва да бъдат възприемани като пълният (окончателният, максимално възможния) видов състав на гръбначната фауна в този район, тъй като особено по време на сезонни и други миграции тук могат да бъдат регистрирани още известен брой видове, най-вече при птиците. В района, вкл. и в близките насени места, се срещат и известен брой прилепи (разр. Chiroptera) – наблюдавани са да ловуват привечер и нощем, но отделните видове не са дадени, тъй като за тях конкретно в района на обекта липсва достатъчно точна информация. Поради характера на обекта – предмет на инвестиционното предложение, той не представлява репродуктивно местообитание за видове от този разред, не е в състояние да причини каквито и да е негативни влияния върху ловуващите през нощта индивиди. В Списък 1 не са дадени видове риби(Osteichthyes, Pisces), тъй като в реката до юго-източната ограда на двора на завода не бе регистрирано присъствие на риби, причина за което са силно замърсените й води. Откритите територии в района се използват и за паша на добитък.

В открити тревни територии с малко некомпактна и ниска дървениста растителност в района, използвани за пасища или и като обработваеми селскостопански земи, от птиците най-многобройни са полската чучулига и сивата(полската) овесарка, а на места, особено в близост до населени места, и качулатата чучулига. От бозайниците най-многобройна е обикновената полевка, често се среща обикновената къртица, а от влечугите при гущерите най-многобройни са кримският и зеленият гущери, при змиите – големият стрелец. От земноводните най-многобройна е зелената крастава жаба (вкл. в населените места).

В обхванатата от оградата на предприятието площ при птиците с най-голям брой на индивидите са домашното врабче и градската лястовица, като значителен брой индивиди бяха отчетени и при кадънката, полудивия гълъб, големия синигер.

Както е посочено по-горе, видовете от Списък 1 са дадени като характерни за значителна по обхвата си територия –собствената площ на завода и околните й територии. Поради твърде малката собствена площ на обекта, в сравнение с тази на района, сред който те разположен, в Списък 1а по-долу са дадени видовете, които са по-тясно свързани с територията на обекта и съседните й терени. Самата местност, сред която попада заводът, както е посочено и при описанието й по-горе, представлява открита равнинна територия на места с повече или по-малко дървениста растителност, в т. ч. и храсталачни съобщества (петна, ивици).

При такива случаи, погледнато в конкретен план, актуални, т. е. най-значими, са видовете, които са тясно свързани с територията на обекта и съседните най-близки терени. Това са видовете, за които площадката на предприятието през различните сезони би могла да бъде евентуално репродуктивно местообитание най-вече размножаващите се и особено размножаващите се ежегодно) или важна хранителна база (Списък 1а).

1. 
   Зелена крастава жаба(Bufo viridis Laur.)
   

1. 
   Зелен гущер(Lacerta viridis L.)
   
2. 
   Кримски гущер(Podarcis(Lacerta) muralis Laur.)
   
3. 
   Стенен гущер(Lacerta(Podarcis) muralis Laur.)
   

1. 
   Обикновен мишелов(Buteo buteo (L.))
   
2. 
   Черношипа ветрушка(Falco tinnunculus L.)
   
3. 
   Полудив гълъб(Columba livia (Gmelin) f. domestica) – в населени места
   
4. 
   Зелен кълвач(Picus viridis L.)
   
5. 
   Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населените места
   
6. 
   Полска чучулига(Alauda arvensis L.)
   
7. 
   Качулата чучулига(Galerida cristata (L.))
   
8. 
   Селска лястовица(Hirundo rustica L.)
   
9. 
   Градска лястовица(Delichon urbica (L.))
   
10. 
    Бяла стърчиопашка(Motacilla alba L.) – вкл. и в насел. места
    
11. 
    Черноглава стърчиопашка(Motacilla flava feldeggi Michaheles)
    
12. 
    Южен славей(Luscinia megarhynchos C. L. Brehm)
    
13. 
    Кос(черен дрозд)(Turdus merula L.)
    
14. 
    Черноглаво коприварче(Sylvia atricapilla (L.))
    
15. 
    Oбикновено белогушо коприварче(Silvia communis Latham)
    
16. 
    Син синигер (Parus caeruleus L.) – в гори около обекта и в насел. места
    
17. 
    Голям синигер (Parus major L.) – в гори около обекта и в насел. места
    
18. 
    Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
    
19. 
    Сива врана(Corvus corone cornix L.)
    
20. 
    Посевна врана(Corvus frugilegus L.) – многобройна през есенно-зимния период
    
21. 
    Сврака(Pica pica (L.))
    
22. 
    Авлига (Oriolus oriolus (L.))
    
23. 
    Обикновен скорец(Sturnus vulgaris L.)
    
24. 
    Домашно врабче(Passer domesticus (L.))
    
25. 
    Полско врабче(Passer montanus (L.))
    
26. 
    Зеленика(Carduelis chloris (L.))
    
27. 
    Кадънка(Щиглец)(Carduelis carduelis (L.))
    
28. 
    Елшова скатия(Carduelis spinus (L.)) – през есенно-зимния период
    
29. 
    Обикновено конопарче(Acanthis cannabina (L.)) – многоброен през есенно-зимния период
    
30. 
    Сива(полска) овесарка(Emberiza calandra L.)
    
31. 
    Жълта овесарка(Emberiza citrinella L.) – през есенно-зимния период
    

1. 
   Обикновена къртица(Talpa europaea L.)
   
2. 
   Обикновена(полска) полевка(Microtus arvalis Pallas)
   
3. 
   Домашна мишка(Mus musculus L.) – вкл. в насел. места
   
4. 
   Лисица(Vulpes vulpes L.)
   
5. 
   Куче(Canis fammililaris L.) – безстопанствени индивиди
   
6. 
   Домашна котка(Felis domestica L.) – безстопанствени индивиди
   
7. 
   Бялка(Martes foina Erxl.) – вкл. в населени места
   

Както се вижда от Списък 1а, в обхвата на територията на инвестиционното предложение и прилежащите му територии като характерни могат да бъдат посочени не по-малко от 42 вида, от които 1 вид земноводно, 3 вида влечуги, 31 вида птици и 7 вида бозайници – значително (повече от 2 пъти) по-малко в сравнение със Списък1.

1. 
   Сирийски пъстър кълвач(Dendrocopos syriacus (Ehr.)) – предимно в населените места
   
2. 
   Червеногърба сврачка(Lanius collurio L.)
   

Както се вижда от Списък 2, в обхвата на предприятието – предмет на ИП и прилежащите му територии са регистрирани 2 вида от Приложение No 2 на ЗБР.

Експертното ми мнение е, че мястото на 2-та вида Сирийски пъстър кълвач (Dendrocopos syriacus (Ehr.)) и Червеногърба сврачка (Lanius collurio L.) не е в Приложение 2 на ЗБР, в което би следвало да бъдат поставени само редките за страната видове. ЗБР е документ, отнасящ се за територията на нашата страна, а не на целия субконтинент Европа (в някои страни на Северна Европа червеногърбата сврачка е рядка, а сирийският пъстър кълвач се среща основно в юго-източната част на субконтинента).

Най-близките защитени зони до площадката на «ЕнерСис» АД, гр. Търговище са:

• 
  BG 0000421 Преславска планина, с площ 140,600.10 дка. Защитена зона по Директива за местообитанията, която припокрива защитена зона по Директива за птиците; обявена разположена на 7 km южно от площадката на „ЕнерСис” АД;
  
• 
  BG0002093 Овчарово, с площ 14, 777.90 дка; Защитена зона по Директива за птиците, която припокрива защитена зона по Директива за местообитанията; разположена на 8,5 km южно от площадката на „ЕнерСис” АД.
  

• 
  Защитена местност „Игликина поляна“
  

Предвидените с инвестиционното предложение дейности не могат да повлияят върху изброените защитени обекти поради отдалеченост. Ще бъдат извършвани работи по подмяна на оборудването, рехабилитация на сградния фонд и пр., които са съсредоточени изцяло на площадката на предприятието – част от промишлена зона «Търговище».

• 
  Защитена местност „Урумово лале“
  

• 
  Природна забележителност „Коня“
  

• 
  Природна забележителност „Водопада“
  

В района на инвестиционното предложение се намират следните по-значими паметници на културата (електронна страница – Община Търговище):

- Крумово кале (Мисионис). Останките на ранновизантийска и средновековна крепост “Крумово кале” (V-VI, IX-X, XIV в.) се намират в м. Парка на 7 km от Търговище по пътя за Омуртаг;

- Петкорабната базилика и Тракийското светилище на бог Аполон, намират се на около 23 km от град Търговище и на 2.5 km южно от с. Драгановец;

- Множество запазени религиозни паметници (църкви и джамии) – в гр. Търговище и селищата от региона.

Реализацията на инвестиционното предложение не предполага засягане на паметници на културно, архитектурно, историческо и археологично наследство. Всички предвидени дейности ще се развиват на производствената площадка на завода, част от промишлената зона на гр. Търговище. Не са предвидени изкопи извън площта на промишлената площадка или нови пътин връзки през незасегнати територии.

От здравно-хигиенни позиции, с оглед определяне на потенциално засегнатото население и територии, особено значение има разположението на съществуващата дейност и инвестиционното предложение. Площадката на „ЕнерСис” АД, е разположена в промишлената зона на гр.Търговище, съгласно скица № 2008/15.07.2009г., издадена от Общинска служба „Геодезия, картография и кадастър“ към Община Търговище. Имотът е собствен на дружеството. В Приложение №3 са представени скицата и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 131, том XV, дело № 3175 от 14.12.2002г.

За извършваните на площадката дейности – производство на акумулатори в Наредба № 7 на МЗ (обн. ДВ бр. 46/ 1992 г., изм. И доп. От бр. 46 от 1994 г., бр. 89 от 1996 г. и бр. 101 от 1996 г., бр. 101 от 1997 г., бр. 20 от 1999 г.) е записано изискване за хигиенно отстояние от 3000 m. Формално площадката не отговаря на изискванията на Наредба 7 на МЗ за хигиенните изисквания за здравна защита на селищната среда. Регулационната граница на най-близката жилищна зона –кв. Бряг отстои на 1095 m. Този факт е известен на здравните власти. В хода на консултациите по обхвата на ДОВОС Директорът на РИОКОЗ – Търговище, с писмо № 92-МВ-0291/21.04.2009 г., се произнася, че «Месторазположението и предназначението на имота няма да бъде променено. Не се предвижда да бъде използвана допълнителна площ за строителни дейности. Инсталацията за производство на оловно-кисели акумулатори и батерии е въведена в експлоатация през 1971 г. и отговаря на действащите по това време нормативни документи. Изпълнени са задължителните изисквания и норми за осигуряване на здравна защита на селищната среда». С писмо № 47-22-ПСК-0282/22.02.2010 г. МЗ съгласува площадката на инвестиционното предложение.

Предвидените с инвестиционното предложение дейности не включват строителство на нови сгради, съоръжения и инфраструктурни елементи. Предвидено е увеличение на капацитета на производството и въвеждане на нов галваничен участък, но всички технически промени ще бъдат осъществени със съвременни технически средства, отговарящи на НДНТ. Полезно решение е предвиденото отвеждане на БФВ за пречистване в ГПСОВ на града, оптимизиране на водопотреблението и работата на пречиствателната станция за производствени води, въвеждането на нови системи за пречистване на газовите потоци, изпускани в атмосферата. Изброените дейности не предполагат генериране на наднормени емисии и влошаване на състоянието на компонентите на околната среда в прилежащите на завода зони, вкл. близките населени места.

Здравните аспекти на настоящото инвестиционно намерение са с приоритет на трудово-медицинска актуалност, поради това потенциално засегнатата група хора са основно работещите, експонирани по време на експлоатацията на обекта. При аварийни ситуации, в много ограничена степен е възможно да се засегне и населението, живеещо в най-голяма близост до обекта.

Потенциално засегнатата територия е в района на обекта и в голяма степен се припокрива с територията на промишления имот, използван от “ЕнерСис”АД.

Поради спецификата на инвестиционното предложение, от здравни позиции може да се направи извода, че при вземането на нужните предохранителни мерки, въздействията върху човешкото здраве и териториалния обхват се очаква да имат строго локален характер.

4.8.2. Идентифициране на рисковите фактори за увреждане здравето на хората: извършва се при отчитане на компонентите на околната среда, вида на рисковите фактори и условията (предпоставките за вредно въздействие).

Здравните рискови фактори на инвестиционното предложение ще бъдат разгледани за работещите, населението и околните обекти, за периодите на строителство и експлоатацията на инвестиционното предложение.

Главните рискови фактори за здравето на работниците, ангажирани с реализацията и експлоатацията на инвестиционното предложение са праха, токсичните вредности, шума, общите и локални вибрации, неблагоприятния микроклимат, физическото натоварване.

Рискови фактори за здравето на населението по време на строежа и експлоатацията на обекта са основно замърсената въздушна среда с прах, вредни газове и изпарения, и недобре пречистените отпадни води. Наднормени шумови нива не се очакват.

От химичните рискови фактори, представени като веществен състав основно значение имат: оловото и сярнокиселите аерозоли (виж. т 5. на Доклада).
4.8.3. Характеристика на отделните фактори по отношение влиянието им върху човешкото здраве и съпоставянето им с действащите хигиенни норми и изисквания.

Вредни физични фактори

По време на монтирането и експлоатацията на новите производствени модули ще се извършват дейности, при които е възможно увеличение на емисиите на определени вредни вещества и фини прахови частици, предимно в условията на работната среда. Не се предвижда ново строителство. Работниците ще бъдат изложени на следните неблагоприятни физични фактори:

По време на експлоатацията на обекта, основните генератори на наднормени шумови нива ще се намират вътре в добре шумоизолираните цехови помещения, което ограничава експозицията на евентуални наднормени нива шум единствено в места от работната среда. Относно нивата на шума в околната среда, допустимото ниво на шум за промишлена територия е 70 dBA за дневен и нощен период (Наредба №6 за показателите за шум в околната среда - ДВ бр. 58/2006г.). Очакваното ниво на шум на производствената площадка на обекта от реализираната дейност не се очаква да превишава посочената норма, като съществуващите фонови нива понастоящем са значимо по-ниски, а шумовите нива в най-близкото населено място – кв. Бряг остават неповлияни, съответно поднормени спрямо изискванията на Наредба №6 за жилищни зони и територии.

Строителните работи ще се извършват предимно на закрито. По време на строителството, прахът е възможно да достигне стойности над ПДК. Тези прахови емисии са неорганизирани и ще зависят до голяма степен от добрата организация на трудовия процес.

Съществуват и други източници на прахови емисии по време на производството (доставка и съхранение на суровини, топилни процеси, производствени дейности в халетата и др.), като праховете спадат предимно към типа на фино-дисперсните прахове. Предвиденото надеждно и високотехнологично обезпечаване с прахозадържащи и филтриращи системи (касетъчни и ръкавни филтри с импулсно продухване) е в състояние да поддържа стойностите на праха в работната среда поднормени.

Закриването на цехове „Пластмасов” и „Метален” ще намали количеството на суспендирания прах.

Не се очаква вредно физично въздействие спрямо жилищните зони на гр. Търговище и други промишлени обекти от района на града, подлежащи на здравна защита.

Може да се предвиди, че ако по време на изграждането и експлоатацията на инвестиционното предложение ще има потенциално отделяне на вредни химични вещества в околните почви, вода и въздух, то това би се реализирало основно по пътя на изпусканите в атмосферата изгорели газове от машините при строителните и транспортни дейности в района, отоплителните инсталации, както и на отделянето на специфични химични нокси при производството по въздушно-газов и аерозолен път и чрез отпадните води.

Основните замърсители, които потенциално могат да се отделят при експлоатацията в околната среда са въглеводороди, прах, аерозоли на оловото и сярната киселина. Тези емисии ще зависят от броя и вида на използваните при производството машини, режима им на работа, както и от спазване на изискванията за производствена безопасност и функционалната натовареност на новите модули за производство на оловно-кисели батерии и акумулатори при експлоатацията на предприятието.

Химически вещества, отделени при реконструкцията и монтажа на новите съоръжения:

Въглероден оксид – постъпил в организма на човек се свързва в карбоксихемоглобинов комплекс, с намаление на кислородсвързващите способности на хемоглобина. Проявява общотоксично действие.

Азотни и серни оксиди – преобразуват се в контакт с организма в киселини, проявяващи иритативно и корозивно действие.

Химически вещества, отделени при експлоатацията на инвестиционното предложение:

Олово и негови съединения – Оловото попаднало във въздушната среда не се променя, но неговите съединения се променят под действието на слънчевата светлина, водата и въздуха. Оловото във въздушната среда може да бъде пренесено на големи разстояния преди да се утаи върху повърхността на земята. Веднъж попаднало върху почвата, то обикновено се слепва с почвените частици. Придвижването на оловото от почвата в подпочвените води зависи от вида на оловното съединение и характеристиките на почвата.

Аерозоли на сярната киселина – имат възпалителен ефект върху дихателната система и роговицата на очите. При проникване в почвата с отпадните води може да замърси водоеми. Токсикологичният показател - LC₅₀ (вдишване при плъх) – 0,51 mg/l/2h калкулирано като чиста субстанция.

Като цяло, по отношение физични и токсикохимични вредности, евентуален отрицателен ефект върху здравето се очаква единствено в работната среда. От здравни позиции следва да се отбележат следните потенциални неблагоприятни въздействия: раздразнение на слизестите повърхности и дихателните пътища, остри и хронични контактни дерматити, локално и общо алергизиращо действие, влияние върху централната нервна система изразено чрез главоболие, главозамайване, уморяемост, сънливост.

Трудът в производството на оловно-кисели батерии и акумулатори е в голяма степен механизиран. Едновременно с това, има и работни операции, които изискват ръчна работа и извършването на специализирани физически действия. От гледна точка на физическите усилия той може да се категоризира като умерена до тежка физическа работа.

В много случаи работата се осъществява с голям брой еднотипни работни движения на горните крайници, често се изисква постоянно внимание, непрекъснато участие на зрението, свързана е със значителна отговорност за качеството и предполага добра квалификация. Всичко това обуславя средно изразено нервно-сензорно напрежение.
4.8.4. Здравно състояние на потенциално засегнатото население

Здравното състояние на населението се обуславя от голям брой фактори на околната и работната среда, социалното благополучие, наследствени фактори. В този сложен комплекс на въздействия, освен чрез общите интегрални показатели на демографските и здравни характеристики, е възможно да се проучат и специфични критерии, които могат да изведат по-преки връзки между замърсителите на околната среда и промените в здравното състояние, като например показателите на структурата на онкологичната заболяемост.

1. 
   Проучване на здравното състояние на населението на община Търговище чрез демографски показатели за три и пет годишни ретроспективни периоди и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
   
2. 
   Проучване на здравното състояние на населението на област Търговище чрез показателите на онкологичната заболяемост по ниво и структура за шестгодишен ретроспективен период.
   
3. 
   Обобщена характеристика на здравното състояние на населението от община Търговище. Препоръки за здравно-екологичен мониторинг.
   

Изчерпателен за населението на община Търговище по посочените показатели и необходимата съпоставка с цялото население на Република България.

Логическа единица на наблюдение – жителите на община Търговище.

Техническа единица на наблюдение – околната среда, включително факторите и параметрите на община Търговище.
Проучване на здравното състояние на населението на община Търговище чрез демографски показатели и сравнителна характеристика с показателите за цялата страна.
Проучени са основните демографски показатели за тригодишен период отделно за населението на община Търговище и общо за цялото население на страната.

Обобщени са показателите детска смъртност, обща смъртност, раждаемост и естествен прираст за община Търговище и за цялата страна.

Естественият прираст като резултативен показател между двата основни демографски индикатора раждаемостта и общата смъртност е с по-ниски отрицателни стойности за населението на община Търговище с изключение на 2008 г.

Извърши се детайлно проучване на показателя смъртност по причини за смъртта, като се сравниха показателите за област Търговище и цялата страна за периода 2000г.-2004г. Изследването се проведе на 17 класа болести както следва:

I клас: инфекциозни болести и паразитози;

II клас: новообразувания;

III клас: болести на ендокринните жлези, на храненето, обмяната и разстройства на имунитета;

IV клас: болести на кръвта и кръвотворните органи;

V клас: психични разстройства;

VI клас: болести на нервната система и сетивните органи;

VII клас: болести на органите на кръвообращението;

VIII клас: болести на дихателната система;

IX клас: болести на храносмилателната система;

X клас: болести на пикочно-половата система;

XI клас: усложнения на бременността, раждането и после родовия период;

XII клас: болести на кожата и подкожната тъкан;

XIII клас: болести на костно-мускулната система и на съединителната тъкан;

XIV клас: вродени аномалии;

XV клас: някои състояния, възникващи през перинаталния период;

XVI клас: симптоми, признаци и недобре определени състояния;

XVII клас: травми и отравяния.