Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”

При неутрализирането на заплахите системата трябва да се стреми към своевременно справяне с преките посегателства върху нея и към съхраняване на способности за реагиране чрез ефективно ре-активно (re-active) действие. Ключовата дума е реагиране.

Ще сумирам за разбирането на риска следното:

Обикновено риск, който би довел до положителни последици, ползи, изгоди или печалби (позитивният риск), се нарича шанс, а риск, който би довел до отрицателни последици, щети, вреди или загуби (негативният риск) се нарича просто риск.

Нека първо да обобщим свързаностите, взаимните зависимости в Релацията Предизвикателство-Риск-Опасност-Заплаха (т.е. „ПРОЗа“) по следния начин:

Би могло да се каже, че ние трябва да имаме умения (способности) за ранно сигнализиране и да сме про-активни към това, което ще се случи утре.

Току-що казахме: „трябва да имаме умения (способности) за ранно сигнализиране“. Работата е там обаче, че ние нямаме или почти нямаме естествени (вродени) сетива, на базата на които да развием такива умения (способности). Главно поради причини, свързани с дългата и доста противоречива, но оказала се в края на краищата изключително успешна еволюция на човека, от всички сетива и способности, съхранени при тази негова еволюция, близо 90% са ориентирани към реагиране, към ре-активно действие на външните дразнители и близо 10% (т.е. на практика с това се изчерпват практически всички човешки сетива и способности) са ориентирани към превенция, т.е. към активно действие. Ние фактически нямаме естествени (вродени) сетива за ранно сигнализиране, на базата на които да формираме ефективни инстинкти и рефлекси за про-активно действие. А щом ги нямаме днес, когато все повече и все по-често ще се налага да действаме про-активно, ако искаме да са успешни нашите стратегии, то значи трябва да развиваме нови, изкуствени (придобити) сетива за умения и способности, ориентирани към ранно сигнализиране, т.е. към про-активно действие.

Налага се да допълним с още разсъждения нашето описание на съответните типове поведенчески подходи в търсенето на повече сигурност и управляемост на рисковете.

При реагирането, т.е. ре-активното поведение (re-active), има застрашаващ ни критичен фактор (дразнител, проблем, събитие, ситуация) и ние своевременно го неутрализираме по някакъв начин, справяме се с него в някаква степен, а главното - реагираме. С други думи, възниква реална или мнима застрашеност, за която съдим по потрепването на листата на дървото – това може да бъде породено от вятъра, а може да бъде предизвикано и от саблезъбия тигър^XVIII. Потрепването на листата на дървото ни кара да реагираме. В този случай нашият отговор се нарича реагиране.

При превенцията, т.е. активното поведение (active), се стремим изпреварващо да контролираме по някакъв начин, да пресечем в някаква степен, а главното да действаме превантивно докато застрашаващият ни критичен фактор (дразнител, проблем, събитие, ситуация) е още малък, за да му попречим да стане голям. С други думи, не чакаме листата на дървото да потреперят, за да пуснем тетивата и изпратим стрелата в тяхна посока, така че да убием евентуално спотайващия се саблезъб тигър, а действаме по различен начин. На мястото, откъдето той може да мине и където може да се скрие, поставяме капан или изкопаваме „вълча яма”, която сигурно за тигъра се нарича „тигрова яма“. Това, че някъде наоколо броди саблезъб тигър, ни кара да предприемем превантивни действия. В този случай нашият отговор се нарича превенция.

Докато при ранното сигнализиране поведението ни е коренно различно, то е про-активно (pro-active), тъй-като се стремим на много ранен етап да управляваме по някакъв начин, да редуцираме в някаква степен, а главното да използваме умения за ранно сигнализиране за да предотвратим самото появяване на застрашаващия ни критичен фактор (дразнител, проблем, събитие, ситуация), защото при тази динамика днес на процесите и събитията, времето от появяването на застрашаващия критичен фактор до неговото реализиране може да бъде много кратко, изключително кратко. Нашето действие не чака застрашаващият критичен фактор да се появи, а го изпреварва. С други думи, тъй като от потрепването на листата или от приближаването на саблезъбия тигър до нахвърлянето му върху нас може да са необходими броени секунди, ние трябва да отгатнем откъде може да мине тигърът и да не отиваме в тази околност или да му попречим да навлезе в нашата зона на обитаване, а може и още докато е далеч от нас, да организираме хайка за унищожаването му. В този случай нашият отговор се нарича ранно сигнализиране.

Ще дам още няколко пояснения в същия образен, метафоричен и (само) на пръв поглед леко шеговит дух.

При реагирането имаме ситуация, когато срещу даден човек все по-близко и по-близко се приближава каубой. Проблемът е голям и изисква незабавен отговор. Човекът разсъждава: „Това е каубой, той е въоръжен много добре и стреля много бързо и точно, освен това върви срещу мен, наближава ме. А защо един много добре въоръжен и стрелящ много бързо и точно каубой върви точно срещу мен? Вероятно, за да ме застреля“. В този случай човекът действа на каубойския принцип: „Най-добре се смее този, който стреля пръв“. И застрелва каубоя.

При превенцията имаме ситуация, когато човекът забелязва в близката далечина каубой, който като че ли се придвижва към него. Проблемът е малък и човекът трябва да попречи проблемът да стане голям. Човекът разсъждава: „Това е каубой, вероятно е въоръжен много добре и вероятно стреля много бързо, освен това върви сякаш към мен и ми се струва, че ме наближава. А защо един вероятно много въоръжен и вероятно стрелящ много бързо и точно каубой върви, както изглежда, точно срещу мен? Вероятно, за да ме застреля“. В този случай човекът също действа на каубойския принцип: „Най-добре се смее този, който стреля пръв“. И застрелва каубоя.

При ранното сигнализиране имаме ситуация, когато човекът едва-едва различава много далеч на хоризонта някаква чертица, която прилича на каубой. Той трябва да попречи на проблема да възникне. Човекът разсъждава: „Ами ако това е каубой, който е въоръжен много добре и стреля много бързо и точно? Ами ако той тръгне срещу мен и в един момент ме наближи? А защо един много добре въоръжен и стрелящ много бързо и точно каубой може да тръгне точно срещу мен? Вероятно, за да ме застреля“. И в този случай човекът също действа на каубойския принцип: „Най-добре се смее този, който стреля пръв“. И застрелва това, което му се струва, че е каубой. А може накрая да се окаже, че това изобщо не е бил каубой, а овчар, подпиращ се на гегата си.

Всичко зависи от „сетивата” за ранно сигнализиране. И понеже специалните разузнавателни служби са сетивата на държавното управление, то нима благодарение на тях САЩ не видяха в Ирак каубой на хоризонта (оръжия за масово унищожение), а когато дадоха залпа (операцията „Шок и ужас”^XIX,14) и после отидоха при застреляната жертва (сваленият режим на Саддам), този каубой се оказа овчар, подпрян на гегата си (нормални химически заводи, биологически лаборатории и атомни централи)...

Отново и отново ще изтъкна, че ролята на ранното сигнализиране днес рязко нараства, защото от ситуацията, при която може да се появи риск, до неговото осъществяване, времето може да се окаже изключително кратко.

От появата (реален случай) при бебе, което е само на няколко дни, на микроскопично алергично петънце, пъпчица на кожата до изпадането му в алергичен шок времето е изключително кратко. И се пита – какво ще се случи с бебето, ако случайно негов много близък човек не е отличен детски лекар, който да овладее кризата за броени минути и да не й позволи да прерасне в катастрофа? Най-вероятно биха върнали бебето обратно в болницата, където да го „надупчат“ с инжекции, водени по метода „проба – грешка“ от надеждата, че ще се справят с проблема, някак и донякъде...

Днес времето от напукването на язовирната стена до спукването й може да бъде изключително кратко. Затова повече не може да се разсъждава, че ако стената се напука, ще мислим какво да правим. А трябва да се предвиди къде може да се напука тази стена и да се вземат мерки още преди да се е напукала. Защото напука ли се, стената би могла практически веднага да се спука и да причини на населението, живеещо надолу от язовира, огромна човешка трагедия…

Вече не може да се мисли ре-активно – ако се появи алергия или ако се напука стената, ще му мислим. Не може да се мисли и превантивно – ако се появи минимален признак за алергия или минимално напукване на стената, ще действаме така, че те да не станат големи, да не доведат до избухване на алергия или до спукване на стената! Днес трябва да се мисли в духа на ранното сигнализиране – дали застрашаващият ни критичен деструктивен фактор може да възникне и да не му се позволи да възникне!

Това означава да се мисли своевременно, от рано-рано, много преди, т.е. ако родителите на бебето са алергични, значи още преди да се е родило бебето, трябва да се вземат максимални мерки – като хранене на майката, като пелени, памперси, кремове за мазане и т.н., за да не се създаде и минимална възможност за появяване и на едно-едничко алергично петънце по кожата, защото появи ли се то, за нула време, за експлозивно кратко време ще прерасне в алергичен шок!

Това означава да се мисли своевременно, от рано-рано, много преди, т.е. още преди да е започнал сезонът за пълнене на язовира, да се проучи и анализира язовирната стена – време на изграждане, последни укрепвания, издръжливост на материалите, метеорологични прогнози и т.н., за да не се създаде и минимална възможност за появяване и на една-едничка пукнатинка в стената, защото появи ли се тя, за нула време, за експлозивно кратко време може да се разрасне и да спука стената!

Медицината векове наред се занимаваше основно с това да лекува болните хора, т.е. реагира, действа ре-активно (отделен въпрос е дали много често и по отношение на обикновените хора медицината у нас не продължава да прави основно това).

Относително отскоро в медицината (особено на Запад и все още не толкова широко разпространено у нас) водеща стана превенцията - да не се позволява на малките проблеми, причини, болести да станат големи.

Сега вече на Запад, в нормалните държави (да се надяваме, че и у нас това ще стане масова, обичайна практика) изтеглят нещата в посока на ранното сигнализиране, т.е. не малкият проблем да не стане голям, а да не възникне самият проблем!

С анализ на генетичната^XX картина на родителите може да се определи рискът за заченатото им дете – дали е застрашено от определена болест. И ако трябва, да се отстрани плодът. Разбира се, това поставя много сериозни хуманни и хуманитарни, биоетични и етико-биологични въпроси, но възможността за подобна процедура е вградена в системата за здравеопазване в нормалните държави. То и затова тази система там се нарича „здравеОПАЗВАНЕ“, а не „болестоЛЕКУВАНЕ“ – даже акцентът се променя: от здравеОПАЗВАНЕ към болестоПРЕДПАЗВАНЕ...

Аналогично на медицината в ориентацията й към средностатистическите, редовите граждани у нас, в нашата държава властта и под нейно ръководство институциите от системата, отговорна в сферата на извънредните ситуации, още се занимават с това - да ликвидират последиците от различни бедствия (т.е. действат ре-активно, реагират). На Запад доскоро също като в медицината водеща бе превенцията – да не позволяват на малките причини, проблеми, произшествия да станат големи. Сега вече там и в тази област изтеглят нещата в посока на ранното сигнализиране – не да се полагат усилия малката беда да не стане голяма, а да се предотврати самата беда! С анализ на предизвикателствата и рисковете, опасностите и заплахите, трудностите и поводите за загриженост и внимание, с анализиране на критичните фактори и с диагностика на уязвимостите да се минимизират възможностите от възникване на бедствие или ако то възникне, да се минимизират последствията от него. Именно затова вече системата работи за превенция на извънредните ситуации, а не само за ликвидиране на последиците от тях; даже акцентът се променя – от превенция на извънредните ситуации към тяхното ранно сигнализиране…

В България 21 век още не е дошъл в тази ключова област на националната сигурност – гражданската сигурност. Царят хаос и дезорганизация в управленско, концептуално, нормативно, финансово, информационно и кадрово отношение. Ние сме държава без закон за управление при кризи! Няма не само ранно сигнализиране, няма и превенция, а главно – тичане след събитията. Изчаква се пасивно бедствията да се случат. И когато те се случат, когато хората загинат, властта, която всъщност е причинила с нехайството и некомпетентността си смъртта на тези хора, обува гумени ботуши, слага лицемерни маски на съпреживяване и раздава на близките и роднините на удавените хора пликчета с пари. При това пари, взети не от нейния джоб, а от партийните субсидии, които пък се вземат от данъците на същите тези удавени хора и техните близки и роднини!

В политиката и при демокрацията винаги властта е отговорна. Когато не е на нивото на отговорностите си, тя е виновна, а при големите провали тя е престъпно виновна.

У нас именно властта съсипа „Гражданска защита“, като:

▪ най-напред я местеше от едно място на друго, от едно подчинение към друго – извади я от Министерство на отбраната, „приши” я към министър без портфейл, направи я част от така и на започнало да функционира като хората министерство под ръководството на „госпожа Природно бедствие”;

▪ след това я накара да говори на лош български език, заменяйки в нея специалисти с партийни протежета от Родопите и Делиормана (обикновен водопроводчик бе спуснат като парашутист да управлява свръхсложната система, наречена язовир „Тополница“, и с въпиющата си безпросветност и некомпетентност причини огромни щети на близо 1000 къщи, разположени надолу от язовира, когато язовирът преля и водата му бе шоково допусната и изпусната да тече на мътни талази към населените места);

▪ после я натика в МВР, под шапката на Пожарната (а наред с това наложи критерии за кариерно израстване, изискващи няколкогодишен стаж в МВР; но как хора от „Гражданска защита“ могат да имат този стаж, като до вчера са били извън МВР? – никак, и затова те първи биваха уволнени).

Противопожарната дейност е твърде важна и изисква огромен професионализъм, но тя е дейност, която основно върви впоследствие и след като пожарите избухнат и ги гаси, докато Гражданската сигурност върви преди и пред извънредните ситуации – прогнозира ги и ранно ги сигнализира, осъществява превенция и минимизира рисковете от тях, а едва после, ако рисковете се материализират, се мобилизира и реагира заедно с цялата мрежа за противодействие и ликвидиране на последиците.

Отговорът, който се опитвам да дам тук е положителен – да, естествено че те могат да бъдат интегрирани, защото, както казах, описват по различен начин и от различен ъгъл дълбоката същност, широко съдържание и висок смисъл на Сигурността.

Интегрирането на тези три подхода – Класификация, Схема и Релация може да се изрази така: