Опит за интегративен подход при някои аспекти от Науката за Сигурността Проф д-р Николай Слатински Тази студия е написана за изданието „Научни трудове”

Наука за Сигурността и на българската политика за сигурност.

XXII Неоконсерватизмът е идеология на онази част от консервативните политици в САЩ, които са за използване на икономическата и военната мощ на страната за победа над враждебните режими и за установяване в тези държави на демокрация. Макар че неоконсерваторите като цяло са поддръжници на свободния пазар и са по-десни (даже някои от тях са крайно десни) от традиционните консерватори, то те по-малко от тях възразяват срещу намесата на държавата в живота на обществото и дори я използват, за да обезпечи за най-богатия слой от обществото облагодетелстващо го данъчно законодателство и да осигури за негови фирми изгодни държавни поръчки във военната и икономическата сфера (особено в държавите, в които американската мощ налага демокрация със сила, понякога дори против волята на местните народи).

XXIII Тотална държава — държава, чийто политически режим се стреми към пълен (тотален) контрол над всички аспекти от живота на обществото и индивида.

XXIV Едно уточнение – примерите от медицината, които привеждам тук са обсъдени с д-р Калина Чупетловска, на която съм много благодарен за разясненията и съветите. Но тяхната интерпретация, както и всичко, което съм разбрал от казаното от нея – е само и единствено на моя отговорност и вината за евентуалните погрешни и недостатъчно добре аргументирани идеи също е изцяло без уговорки моя.

XXV Ембрион (лат. embryon), или още зародиш, се нарича полученият след оплождането при двуполовите организми нов организъм. След изтичането на първите седмици на развитие (8 седмици след оплождането или 10 седмици след първият ден от последния менструален цикъл) ембрионът вече се нарича фетус. Фетус (лат. fetus) - плодът в утробата на майката.

XXVI Наистина е интересно как в действителност ще се нарича тази фаза утре и дали точно по този начин ще се развие последователността реагиранепревенцияранно сигнализиранепрогнозиране?!

XXVII Тази част е дадена с по-дребен шрифт, защото, като илюстративна, може при първо четене да бъде пропусната.

XXVIII Ричард Докинс (Richard Dawkins, 1941). Английски биолог и зоолог, хуманист, писател, популяризатор на науката, автор на научнопопулярни и невероятно популярни книги, например „Себичният ген“ (1976, 1989, 2006), „Разширеният фенотип“ (1982, 1999), „Слепият часовникар“ (1986, 1991, 2006), „Най-великото шоу на земята“ (2009) и др.

XXIX Грегор Мендел (Gregor Johann Mendel, 1822-1884) – австрийски ботаник. Постига своите знаменити открития чрез изследвания на наследствеността при бобовите растения (21 000 експеримента с отделни растения, най-вече по кръстосване на грах) и прилагане на статистически анализ на резултатите. Публикува труда си през 1866 г. под заглавие „Изследвания върху растителните хибриди“ („Versuchen ueber Pflanzen-Hybriden“). Остава не разбран от научната общност до 1900 г., когато Карл Коренс (Karl Korens) в Германия, Ерих фон Чермак (Erik фон Čermark) в Австрия и Хуго де Фриз (Hugo de Fris) в Холандия – „преоткриват“ законите на Мендел. Затова 1900 г. обикновено се смята за рождена дата на генетиката. Мендел открива, че всички живи организми съдържат основни компоненти – днес те се гени, чрез които наследствените характеристики се предават от едно поколение на друго.

XXX Анджелина Джоли (Angelina Jolie Pitt, 1975) – американска филмова актриса и режисьор. Известна е с активната си позиция и благотворителните си акции по ред наболели хуманитарни въпроси (например образованието и изхранването в Африка). От 2001 г. е пратеник на добра воля на Агенцията за бежанците на ООН. Носител на „Оскар” за поддържаща женска роля във филма „Луди години” (Girl, Interrupted , 1999). През 2009, 2011 и 2013 г. според списание „Forbes” е била най-високо платената актриса във Холивуд.

XXXI „Гатака“ (англ. Gattaca, 1997) – научно-фантастичен/анти-утопичен филм. Той представя недалечното бъдеще, в което обществото се движи от доброволната евгеника (приложна наука, целяща подобряване на човешките наследствени белези чрез различни форми на вмешателство), а структурата на ДНК определя социалните класи. Децата от средните и високите класи се селектират чрез генетична диагностика още преди зачатие, за да се гарантират най-добрите наследствени белези от техните родители. База данни съдържа пълната генетична информация и чрез биометрични способи определя и класифицира хората на „валидни“ (създадени чрез генетична намеса) и „невалидни“ (създадени по естествен начин). Въпреки че дискриминацията на основа генетична принадлежност е забранена със закон, на практика „валидните“ индивиди получават управленските позиции, докато „невалидните“ са назначавани само на неблагоприятни работни места. „Гатака“ се концентрира основно върху опасностите и последиците, които се крият зад репродуктивните технологии, които от своя страна спомагат за развитието на евгениката. Персонажите в „Гатака“ са поставени в постоянна вътрешна борба между устоите на това „перфектно“ общество и самите тях, в търсене на собствената си съдба определена от гените им.

XXXII Синдром на Даун (Down syndrome) или Тризомия 21 (Trisomy 21) е вид геномна мутация при хората. Дължи се на появата на трета хромозома в 21-вата хомоложна двойка, оттам и терминът „тризомия 21“. Успоредно с типичните за болестта симптоми на аномалии в развитието на тялото, се наблюдават и намаляване на способностите на възприемане, умствена изостаналост, вродени сърдечни пороци. Различните форми на тризомия 21 се получават случайно и могат да се унаследят, само ако майката на детето също има синдром на Даун. Във всеки случай, възможно е да настъпи синдром на Даун в поколението при фамилна обремененост, която се изразява в следното: родителите нямат синдром на Даун, но единият от тях има (симетрична промяна в хромозома 21 или части от нея, която не довежда до промяна в количеството на генетичния материал. Хромозомите представляват плътни компактни структури. Могат да се наблюдават с оптичен микроскоп при клетъчното делене. Всеки вид организми има свои отличителни белези,следователно – своя специфична генетична програма, която е поместена в специфичен брой хромозоми със свое характерно устройство. Броят, формата и размерите на компактните хромозоми в телесните клетки от един вид са негова характерна отличителна особеност.

XXXIII Скрининг (англ. screening) - пресяване, селектиране) е систематичен, изследователски метод в областта на медицината, чиято цел е извършването на предварителен подбор чрез най-общо класифициране в предварително избрана област за изследване (проби или личности).

XXXIV Болест на Хънтингтън (Huntington disease) е дегенеративно генетично разстройство, което засяга мускулната координация и води към когнитивен спад и психични проблеми. Обикновено става забележимо, когато човек е в средна възраст. Тази болест е най-честата генетична причина за необичайни и неволни действия, наречени хорея, заради което това състояние е известно и като Хорея на Хънтингтън. Хореята на Хънтингтън засяга координацията и движенията, настъпва спад в умствените възможности и води до деменция. Заболяването е описано е за първи път през 1872 г. от Джордж Хънтингтън (George Huntington, 1850–1916), американски лекар, когато той е едва 22-годишен, само година след като се дипломира по медицина в Колумбийския университет в Ню Йорк. Свързано е с настъпване на атрофия (лат. atrophia - намаляване на размерите на органите и тъканите поради недостатъчно хранене) на челните дялове на главния мозък и на важни подкорови ядра. Вероятността за поява в потомството е 50% за всяко дете, ако единият родител е болен. По-често се среща при европеидната раса. Мъжете и жените боледуват еднакво. Честотата на заболяването е 5–10 на 100 000 души. Деменцията (лат. dementia – „без ум“) е неврологично заболяване, което се отличава с влошаване на умствените способности, нарушена концентрация и др. Тя обикновено е „болест на старостта“. Деменцията почти винаги започва със загуба на краткосрочната памет, след това се развиват нарушения в още една или няколко когнитивни функции. Деменциите могат да настъпят след травма, инфекции, мозъчен инсулт и др., но по-често те са в резултат на хронични и прогресиращи заболявания, водещи до пълна инвалидизация на болния.

XXXV Оплождането ин витро (лат. in vitro – „в стъкло“), наричано и „в епруветка“, е вид асистирана репродуктивна технология (АРТ). Това е процес, при който се извършва оплождане на една или няколко яйцеклетки извън тялото на жената, а получените ембриони се връщат в матката. Основен метод за лечение на безплодие (стерилитет), когато останалите АРТ (напр. вътрематочна инсеминация и др.) не дават резултат).

XXXVI Хемофилията (лат. Haemophilia) е генетично заболяване свързано със затруднено кръвосъсирване, което води до предвидима или спонтанна загуба на кръв, която при заболелите е по-голяма от нормалното).

XXXVII Шаман – човек, който според религиозните вярвания има способността да вижда и преминава в отвъдното, заради което е смятан за посредник между световете, водач на душите към „другия свят“. Шаманът е народен лечител и магьосник, жрец и мъдрец, поет, пазител на древни, природни методи за придобиване и поддържане на добро здраве и благоденствие както за самия него, така и за членовете на общността, към която принадлежи. Анимизъм – първобитно, но разпространено и досега у някои народности и отделни хора вярване за съществуването на душа у всеки предмет, растение и животно. Тотем – животно, по-рядко растение, предмет или явление, за които се смята, че имат магическа сила, че са родоначалници на племето. Тотемите са въздигнати в култ от определена социална група или индивид. Вярва се, че покровителстват обожаващите ги. Паганизъм – езичество, идолопоклонничество. Pagani наричали в Древен Рим жителите на селските окръзи (pagi). По-късно pagani били противопоставяне на военните. Когато Християнството се разпространява и постепенно става господстваща религия, селските жители най-дълго запазват верността си към езичеството. Оттук названието pagani се разпространява за езичниците изобщо, за което спомага и оттенъкът на презрение в самото название.

XXXVIII Homo timens — страхуващо се същество, боящо се същество (лат.)

1 Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. С.: Военно издателство, 2010, 217-218.

2 Слатински, Николай. Сигурността – същност, смисъл и съдържание. С.: Военно издателство, 2011, 248-251.

3 Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, с. 62.

4 Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002, 34–35.

5 Кун, Томас. Структура научных революций. М.: АСТ, 2002,, 28–29.

6 Най-напред в: Слатински, Николай. Петте нива на сигурността. С.: Военно издателство, 2010, 212-215.

7 Тофлър, Алвин, Хайди Тофлър. Новата цивилизация. Политиката на Tретата вълна. С.: Обсидиан, 2001, с. 104 и следв..

8 Фрийдман, Томас. Лексус и маслиновото дърво. Идеи за глобализацията. С.: Дамян Яков, 2001, с. 37.

9 Кейгън, Робърт. За рая и силата. Америка и Европа в новия световен ред. С.: Обсидиан, 2003, с. 37.

10 Слатински, Николай. Сигурността – Животът на Мрежата. С.: Военно издателство, 2014, 201-205.

11 Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. С.: Албатрос, 2003, с. 57.

12 Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. С.: Албатрос, 2003, 57–58.

13 Търкаланов, Юрий. Разузнавателният анализ. С.: Албатрос, 2003, 57–58.

14 Ullman, Harlan K., James P. Wade, L.A. “Bud” Edney, Fred M. Franks, Charles A. Horner, Jonathan T. Howe, Keith Brendley. Shock and Awe. Achieving Rapid Dominance. Prepared by Defense Group Inc. For The National Defense University. Washington, D.C.: October 1996, http://www.dodccrp.org/files/Ullman_Shock.pdf.

15 Buzan, Barry, Ole Wæver, Jaap de Wilde. Security: A New Framework for Analysis. Boulder, CO: Lynne Rienner, 1998, 25—26.

16 Макарычев, Андрей. Мишель Фуко как теоретик безопасности: критическое прочтение концептов.//Мировая экономика и международные отношения, 2008, № 3, с. 83.

17 Клайн, Нейоми. Шоковата доктрина. Възходът на капитализма на бедствията. С.: Изток—Запад, 2011, с. 169.

18 Троянов, Илия, Юли Цее. Посегателство над свободата. Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. Русе: Елиас Канети, 143—144.

19 Цит. по: Макарычев, Андрей. Мишель Фуко как теоретик безопасности: критическое прочтение концептов.//Мировая экономика и международные отношения, 2008, № 3, с. 84.

20 Dawkins, Richard. Selfish Gene. New York: Oxford University Press Inc., 2006, http://www.arvindguptatoys.com/arvindgupta/selfishgene-dowkins.pdf, p. 21.

Каталог: publications
publications -> Докторант су „Св. Климент Охридски”
publications -> Глобализация на човешкото съзнание
publications -> Призрен и призраците
publications -> Код по продагро-2008 Наименование на позицията
publications -> Диана Гергова – Публикации Монографии
publications -> Лекция за софтуер за обработка на фото/видео (PhotoShop) 3 ноември 2007 г., събота Посещение на обект
publications -> Access point a name, term, code, etc., through which bibliographic or authority data is searched and identified. Additional access point [NT], Authorized access point [NT]
publications -> Публикации на доц. Д-р стефан йорданов за периода 2002-2007 год
publications -> В. "Дума", 19 юли 1993 г., Леонора Лекова Български открития