Определяне на клеветата принципи за свободата на словото и защитата на репутацията XIX

ЧЛЕН 19 - Световна кампания за свободата на мнение

© авторски права ЧЛЕН 19, Лондон ISBN 1 902598 25 3

_______________________________________________________________________________

ЧЛЕН 19, ул. 'Айлингтън хай' No.33, Лондон N1 9LH; Tel.: (+44 20) 7278 9292

E-mail: info@article19.org URL: www.article19.org

Тези принципи уреждат подходящия баланс между свободата на словото, гарантирана от Обединените нации с актовете в областта на правата на човека, възприети на местно равнище и в почти всяка национална конституция, и от друга страна, необходимостта от защита на личната репутация чрез актовете за защита на човешките права, известни в международен мащаб и във всички страни по света. Принципите се основават на предпоставката, че в едно демократично общество свободата на словото трябва да бъде гарантирана и може да бъде предмет само на тясно формулирани ограничения, които са необходими за защита на законните интереси, вкл. и на репутацията. По-специално, принципите формират онзи минимум, чиято цел е именно защитата на репутацията.¹

Основата на принципите са международното право и стандартите, произтичащи от практиката на страните (както е отразена, интер алиа (лат. inter alia - 'наред с други неща' - бел. прев.) в националното законодателство и в националната съдебна практика), както и на общите законодателни принципи, признати от обществото на народите. Принципите са продукт на дълъг процес на проучване, анализ и консултации, организирани от „ЧЛЕН 19”, вкл. провеждане на множество национални и международни семинари и работни срещи.² Последната стъпка в този процес е работната среща по въпросите на законодателството за клеветата, проведена от 29 февруари до 1 март 2000 г. в Лондон, Великобритания и подробните консултации върху настоящия материал, изработен по време на семинара.³

Предметът на принципите е ограничен от търсенето на подходящ баланс между свободата на словото и накърняването на репутацията.⁴ Под репутация се разбира оценката, с която дадено лице обичайно се ползва в една общност. Принципите не трябва да се разглеждат нито като изключващи, нито като одобряващи априори ограниченията, създадени с цел защита на други интереси – вкл. в такива области като защитата на лични данни, самооценката или проповядването на омраза – на които заслужава да бъде отделено специално внимание.

(a) Всеки има право да изразява собствено мнение без външна намеса.

(б) Всеки има право на свобода на словото, което включва свободата да търси, получава и разпространява информация и идеи от всякакъв вид независимо от границите и независимо дали в устна, писмена или печатна форма, като произведение на изкуството или чрез медия по избор на лицето.

(в) Упражняването на правото, предоставено в пар.(б), може, където това се окаже необходимо, да е предмет на конкретни ограничения, съобразно с посочените в законодателството, вкл. за защита на репутацията на трети лица.

(г) Всеки, който е засегнат пряко или непряко от ограничаването на свободата на словото, трябва да може да оспори валидността на това ограничение в рамките на конституционното право или за защита на човешките права пред независим съд или трибунал.

(д) Всяко ограничение на свободата на словото трябва да бъде съпътствано с подходящи защитни мерки срещу злоупотреба, вкл. и с право на достъп до независим съд или трибунал на законно основание.

Всяко ограничение на словото или на правото на информация трябва да се основава на закона. Законът трябва бъде достъпен, недвусмислен, точен и ясен и да бъде формулиран по начин, който да дава възможност на дадено лице да предвиди с достатъчна сигурност законосъобразността на конкретното действие.

Всяко ограничаване на словото или на правото на информация на основание защитата на репутацията на трети лица, трябва да има за цел и да се стреми към защитата на законния интерес на репутация.⁶

Ограничението на свободата на словото или на правото на информация, вкл. защитата на репутацията на други лица, не може да бъде основателно, ако няма убедителни доводи, че това е необходимо за демократичното общество. По-специално дадено ограничение не може да бъде оправдано, ако:

i. При конкретните обстоятелства съществуват по-малко ограничителни и достъпни средства, чрез които законният интерес на репутация може да бъдат защитен;

ii. Вземайки предвид всички обстоятелства, ползите от защитата на репутацията превишават отрицателния ефект по отношение на свободата на словото.

(a) Законите за клеветата нямат основание, ако тяхната същинска цел и непосредствен резултат не са защитата на репутацията на индивидите - или на юридическите лица с право да съдят или да бъдат съдени - срещу вреди, вкл. срещу накърняването на оценката, с която те се ползват в общността и в резултат на което те се излагат на публичен присмех или на омраза, както и на отбягване от страна на членоветe на общността и обществена изолация.

(б) Законите за клеветата нямат основание, когато тяхната цел или значение са да защитават личности срещу засягане на репутацията, каквато те не притежават или от каквато не се ползват, или да защитават 'репутацията' на юридически лица, различна от тази, въз основа на която имат право да съдят или да бъдат съдени. По-конкретно законите за клеветата не могат да бъдат оправдани, ако тяхната цел или значение са:

i. Да се избегне законната критика на официални лица или изобличаването на злоупотреби с власт или корупция;

ii. Да защитават 'репутацията' на символи, като например държавни или религиозни символи, флагове или национални отличителни знаци;

iii. Да защитават 'репутацията' на държавата или на нацията като такава;

iv. Да предоставят процесуално право на физически лица от името на лица, които са починали; или

v. Да предоставят процесуално право на физически лица от името на група, която сама по себе си няма правото да води дела.

(в) Законите за клеветата не могат да бъдат основани на защитата на интереси различни от репутацията, когато тези интереси, дори ако същите могат да се основават на известни ограничения на свободата на словото, се обслужват по-добре от закони, специално предназначени за целта. По-конкретно, законите за клеветата не могат да се основават на схващането, че спомагат за поддържането на обществения ред, националната сигурност или приятелските взаимоотношения с чужди страни или правителства.

Коментар към Принцип 2 Единствената законосъобразна цел на законите за клеветата е да защитават репутацията. В същото време практиката в много страни по света илюстрира злоупотреба със законите за клеветата с цел избягване на публични дискусии и основателни критики при нарушения от страна на политиците. Много от страните имат закони, които са предназначени да защитават честта на определени предмети, вкл. на национални или религиозни символи. Поради факта, че даден предмет не може да притежава репутация, тези закони не обслужват законни цели. Вредата от неоснователна атака срещу репутацията на дадено лице е пряка и лична по своя характер. За разлика от собствеността същата не представлява вещно право, което може да се наследява; правата, които родствениците могат да предявяват по отношение на починал човек, се различават по същество от тези, които може да има жив човек по отношение на своята репутация. И още нещо - с правото за даване под съд за клевета по отношение на репутацията на починало лице може лесно да се злоупотреби и това право да се ползва за възпрепятстване на свободната и открита дискусия за исторически събития. Групи, които не са учредени юридически, не притежават лична репутация. Следователно законите за клеветата, които претендират да защитават репутацията на такива групи не могат да имат правно основание. Принцип 2(б)(v) обхваща както групови клеветнически действия от името на всички членове на групата, така и действия на отделни лица, които твърдят, че са непряко оклеветени като част от групата. Отделните членове на дадена група могат и имат право да заведат дело за клевета, до степен, до която са в състояние да установят, че са персонално посочени или пряко засегнати. Някои държави търсят начини да обосноват законите за клеветата и по-специално тези с наказателен характер въз основа на аргумента, че същите защитават обществени интереси, различни от репутацията, като например поддържането на обществения ред, националната сигурност или приятелските отношения с други държави. Тъй като законите за клеветата не са специално и тясно предназначени да защитават такива интереси, те не изпълняват необходимото условие от теста за ограничение на свободата на словото, разгледан подробно в Принцип 1.3. Такива интереси, за случаите когато са законово обосновани, трябва да се защитават от закони, специално разработени и предназначени за целта.

Принцип 3. Оклеветяване на държавни органи

На всички държавни органи от всякакъв род – вкл. всички органи, които формират законодателната, изпълнителната или съдебната власт или които изпълняват о друг начин държавни функции - трябва да се забрани по общо правило да водят дела за клевета.

(a) Всички наказателни закони за клевета трябва да се премахнат и заменят, където това е необходимо, с подходящи граждански закони за клевета. Трябва да се предприемат стъпки за прилагането на този принцип в онези страни, които все още прилагат наказателни закони за клевета.

(б) От практическа гледна точка и като се има предвид обстоятелството, че в редица страни наказателните закони за клевета са основно средство за преследване при неоснователни атаки срещу репутацията, трябва да се предприемат незабавни стъпки, за да може наказателните разпоредби за клевета, които все още са в сила, да бъдат съобразени изцяло със следните условия:

i. Никой да не може да бъде обвиняван за клевета, докато страната, предявила иска не докаже, извън всяко основателно съмнение, наличието на всички елементи на престъплението, посочени по-долу;

ii. Обвинение за клевета не може да се предяви, докато не се докаже, че твърденията са неверни, че те са направени с ясното съзнание за недостоверност или умисъл по отношение на неверността им или че са били направени с изричното намерение да причинят вреда на страната, предявила иска за клевета;

iii. Държавни органи, вкл. полицията и прокуратурата, нямат право да завеждат дело за клевета или да осъществяват наказателно преследване в случаите, когато клеветата е обявена за престъпление независимо от правното положение на страната, предявила иска и дори когато тя е висш държавен или обществен служител;

iv. Лишаване от свобода, отлагане на изпълнението на лишаване от свобода, ограничаване на правото на изразяване на дадено лице в дадена медия, или ограничаване на правото да се упражнява журналистическата или друга професия, свръх големи глоби и други тежки наказания никога не трябва да се налагат като санкция за нарушаване на законите за клевета, независимо колко остро и необосновано е дадено клеветническо твърдение.

Коментар към Принцип 4 Криминализирането на конкретно деяние предполага явен държавен интерес за контролиране на поведението и е съпътствано и с известно социално заклеймяване. Като признават това, международните съдилища наблягат върху необходимостта правителствата да се въздържат от прилагането на наказателни мерки, когато същите ограничават основни права. В много страни защитата на репутацията на дадено лице се разглежда предимно и изключително като личен интерес, като опитът сочи, че криминализирането на клеветнически твърдения е излишно при осигуряването на адекватна защита на репутацията. В много страни властимащите злоупотребяват с наказателните закони за клевета с цел да ограничат критиките и да задушат публичните дискусии. Заплахата от тежки наказания особено лишаването от свобода има изключително неблагоприятен ефект върху свободата на словото. Тези санкции не са обосновани особено при сравнение с целесъобразността на ненаказателните мерки за компенсиране на щетите, нанесени върху репутацията на лицата. Винаги съществува потенциална възможност от злоупотреба с наказателните закони за клевета, дори за страни, където в общия случай те се прилагат умерено. Вече бе изтъкнато, че е неправомерно да се използват наказателните закони за клевета за поддържане на обществения ред или за защита на други обществени интереси. В същото време е ясно, че в много страни наказателните закони за клевета са все още основно средство за борба с недопустими нападки върху репутацията. С цел да се минимизира възможността от злоупотреба или налагането на неоправдани ограничения върху свободата на словото на практика, изключително важно е да бъдат предприети незабавни стъпки за съобразяването на тези закони с четирите условия, посочени в точка (б). Основният принцип на наказателното право, а именно презумпцията за невиновност, предполага страната, завела наказателното дело, да докаже всички съществени елементи на престъплението. По отношение на клеветата неистинността на твърдението и умисълът се приемат за съществени елементи. Честата злоупотреба с наказателните закони за клевета от страна на държавни служители, вкл. чрез използването на държавни ресурси за водене на дела заедно с преимуществено личния характер на защитата на репутацията на личността, е предпоставка за третото условие. Четвъртото условие произтича от изискването санкциите да не бъдат непропорционални и да не предизвикват възпиращ ефект върху свободата на словото.

РАЗДЕЛ 3. ГРАЖДАНСКИ ЗАКОНИ ЗА КЛЕВЕТАТА

Принцип 5. Процедура

(a) Крайният срок за завеждане на дело за клевета трябва да бъде, с изключение на случаите на извънредно положение, не повече от една година от датата на публикацията.

(б) Съдилищата трябва да осигурят бързо производство във всеки етап от процедурата за клевета, за да се ограничи отрицателният ефект върху свободата на словото поради протакане на делото. В същото време при никакви обстоятелства делата не трябва да приключват толкова бързо, че да не се предостави необходимата възможност на ответниците да организират своята защита.

Коментар към Принцип 5 Разпространеният продължителен срок след публкуването на твърденията, в рамките на който делата могат да бъдат завеждани, подкопава възможностите на страните да осигурят подходяща защита. Във всички случаи неоснователно проточените дела упражняват възпиращ ефект върху свободата на словото на ответниците, както и върху възможността ищците да получат справедливо и навременно възмездие. В същото време в някои правораздавателни системи законът налага необосновано кратки срокове на страните по делата за клевета. Това означава, наред с други неща, че ответниците не са в състояние да представят подходяща защита. Този проблем може да бъде утежнен - особено по отношение на доказателствата за истинност - за случаите, когато ответниците разчитат на поверителни източници на информация, които не желаят да разкриват в съда.

Принцип 6. Защита на източниците

(a) Журналисти и други, които получават информация от поверителни източници с цел разпространението й в обществен интерес, имат право да не разкриват самоличността на своите източници. При никакви обстоятелства това право не може да бъде отменяно или ограничавано в контекста на делото за клевета.

(б) Лицата, за които важи този принцип, не могат да бъдат поставени в неблагоприятно положение по време на делото за клевета само поради отказа им да разкрият самоличността на поверителния източник.

Коментар към Принцип 6 Широко установено е, че гарантирането на свободата на словото предоставя възможност на журналистите, и на други, които разпространяват информация в обществен интерес, да откажат да разкрият самоличността на поверителния източник. Принципът просто прилага това право в контекста на законодателството за клевета. За случаите, когато лицата наистина откажат да разкрият поверителния източник, те все пак имат право да представят на съда доказателства за съществуването му. Тежестта, която ще бъде дадена на това доказателство, изцяло се определя от конкретния опит при представяне на такива доказателства.

Принцип 7. Доказване на истинността

(a) Във всички случаи, ако се установи, че оспорваното фактическо твърдение е вярно, това освобождава ответника от каквато и да е отговорност.⁸

(б) За случаите, които се отнасят до твърдения по проблеми от обществен интерес,⁹ ищецът трябва да поеме тежестта да докаже неверността на всякакви твърдения или косвени обвинения относно клеветническия факт.

(в) Практиките, които неоснователно ограничават възможността на ответниците да установят истинността на своите твърдения, трябва да бъдат преразгледани.

При никакви обстоятелства законодателството за клевета не може да предоставя специална защита за публични личности, независимо от тяхното звание или обществено положение. Този принцип обхваща начина, по който жалбите се завеждат и разглеждат, стандартите, които се прилагат при определяне на това, дали ответникът е отговорен, както и наказанията, които могат да бъдат наложени.

Дори когато за изтъкването на даден факт по проблем от обществен интерес се докаже, че твърдението е невярно, ответниците имат право да се позоват на защитата за основателна публикация. Тази защита се прилага, ако при всички случаи е било основателно за лицето, което е в ролята на ответник, да публикува материала по начина и във вида, както това е направено. За да реши дали публикуването е било основателно според обстоятелствата във всеки конкретен случай, съдът трябва да вземе предвид значението на свободата на словото по отношение на проблеми от обществен интерес, както и правото на обществото да получава навременна информация, свързана с тези проблеми.

(a) Никой не може да бъде отговаря по законите за клевета заради изразяването на мнение.

(б) Мнение е твърдението, което:

i. Не съдържа фактическа част, за която може да се докаже, че е невярна; или

ii. Няма основание да бъде тълкувано като излагащо действителни факти при всякакви обстоятелства, вкл. във връзка с ползваните езикови похвати (като реторика, хипербола, сатира или ирония).

Коментар към Принцип 10 Точният стандарт, който трябва да се ползва за случаите на клевета, вкл. изразяването на мнение - наричано също полезна преценка - е все още в процес на еволюиране, но от гледна точка на правораздаването е ясно, че мненията заслужават високо ниво на защита. В някои системи на мненията се предоставя абсолютна защита на основание на абсолютното право на собствено мнение. Силно субективният характер при определянето на това, дали дадено мнение е 'основателно', също е аргумент в подкрепа на абсолютната защита. Някои твърдения могат на повърхността да изглеждат като представящи факти, но поради езика или в контекста, в който са употребени, да няма основание да бъдат приемани по този начин. Реторическите похвати, като например хипербола, сатира или ирония са ярки примери за подобно тълкуване. Ето защо за целите на законите за клевета мненията е необходимо да се определят по такъв начин, че да се гарантира прилагането на истинското вместо на привидното им значение.

Принцип 11. Освобождаване от отговорност

(a) Определени видове изявления не трябва да бъдат санкционирани при никакви обстоятелства по законите за клевета. Най-малко следните от тях могат да бъдат включени в тази категория:

i. Когато дадено твърдение бъде направено в хода на законодателни процедури, вкл. от избраните представители, както и на открита дискусия в парламентарните комисии, а също и от свидетели, призовани да дадат показания пред парламентарните комисии;

ii. Всякакви твърдения, направени в хода на процедури пред местни власти от членове на тези власти;

iii. Всяко изявление, направено в хода на даден етап от правораздавателни процедури (вкл. по време на разпити и предварително разглеждане) от всеки, пряко ангажиран с тези процедури (вкл. съдии, страни по делото, свидетели, председател и съдебни заседатели) до степен, до която изказаното становище е свързано по някакъв начин с тези процедури;

iv. Всяко изявление, направено пред органи с официални правомощия да разследват или да правят проучвания за нарушения на човешки права, вкл. установяването на истинност;

v. Всеки документ, за който е разпоредено да бъде публикуван от законодателен орган;

vi. Обективен и подробен доклад по материали, представени по т.(i) до (v) тук по-горе.

vii. Обективен и подробен доклад по материал, за случаите, когато официалният статут на този материал предполага оповестяването му, като например официална документация, изготвена по обществена заявка, от чуждестранно съдилище или правораздавателна система или от международна организация.

(б) Определени видове изявления трябва да бъдат изключени от обхвата на наказателната отговорност, освен ако за същите не се докаже, че са били направени злонамерено, със зла умисъл или поради злоба. Същите трябва да включват изявления, направени при изпълнение на правни, морални или обществени задължения или интереси.

(a) Никой не може да бъде подвеждан под отговорност за клевета за изявления, на които не е автор, редактор или издател и за които не е знаел и не е имал основаниe да смята, че чрез тях може да съдейства за разгласяване на позорящо твърдение.

(б) Организации, чиято единствена функция във връзка с конкретно твърдение се ограничава до предоставянето на технически достъп до Интернет, до предаване на данни по Интернет или до управление на целия или на част от уебсайта, не може да бъде обект на наказателна отговорност, освен ако при дадените обстоятелства, за същите може да се твърди, че приемат съответното твърдение. От такива организации може обаче да се изиска да предприемат необходимите действия да предотвратят по-нататъшното публикуване на изявлението чрез временно или постоянно спиране в съответствие с условията съответно на принцип 16 или принцип 17.

Коментар към Принцип 12 При разгласяване на оклеветяваща информация могат да бъдат ангажирани голям брой хора. Лица, които не играят роля в създаването или в публикуването на изявлението, и които нямат основания да смятат, че е клеветническо като например медийни разпространители, новинарски екипи или доставчици на информация, не могат да бъдат обект на наказателна отговорност за подобно твърдение. Лицата, посочени в част (б) на този принцип и по-конкретно Интернет доставчиците на услуги (ISPs), се различават съществено от ролята, която имат издателите в някои законодателни системи. Отликите се основават на липсата на пряка връзка от страна на тези лица с изявленията, чието разгласяване те осигуряват и по този начин от тях не се очаква да защитават или да отстояват тези изявления за случаите, когато има опасност да бъдат обект на наказателна отговорностл Ако те са предмет на същия наказателен режим както издателите, от тях се очаква просто незабавно да свалят всяко изявление в Интернет, след като някой го оспори или заплашва, че ще предприеме съдебни действия, независимо от законността или качеството на оспорването. В някои страни ISPs са гарантирани срещу отговорност за оклеветяващи твърдения, за да може да бъде предотвратена фактическата цензура от хора във властта и/или корпорациите. Реакцията срещу публикации в Интернет се осъществява чрез подаване на възражение, както е описано по-горе.

РАЗДЕЛ 4. ОБЕЗЩЕТЕНИЯ

Забележка по обезщетенията Несъразмерните обезщетения или санкции могат значително да ограничат свободния поток от информация и обмен на идеи. В резултат на това понастоящем е установено, че обезщетенията или санкциите, както стандартите, са предмет на критично разглеждане при прилагането на теста за ограничения върху свободата на словото.

Принцип 12. Степен на отговорност

(a) Никакво задължително или присъдено обезщетение за клевета не може да бъде наложено за каквото и да е изявление, за което не е установено, след прилагане на по-горните принципите, че е било клеветническо.

(б) Основната цел при предоставянето на обезщетение за оклеветяващи твърдения трябва да бъде възстановяването на щетите, причинени на репутацията на ищеца, а не наказването на тези, които са публикували изявлението.

(в) При присъждането на обезщетения трябва да се обръща внимание на всякакви други механизми – вкл. на доброволни и саморегулиращи се мерки - които са били приложени за ограничаване на вредите върху репутацията на ищеца, причинени от клеветническите твърдения. Необходимо е да се обърне внимание също така и върху факта, че ищецът може и да не е съумял да ползва такива механизми за ограничаване на вредите върху репутацията.

Съдилищата трябва да изведат като приоритет присъждането на налични непарични обезщетения за компенсиране на нанесените вреди на репутацията в резултат на клеветническите действия.

(a) Парични обезщетения трябва да се присъждат само за случаите, когато непаричните обезщетения са недостатъчни за компенсиране на вредите, причинени от клеветническите изявления.

(б) При оценка на размера на паричните обезщетения потенциалният отрицателен ефект на обезщетението върху свободата на словото трябва да бъде взет предвид наред с останалите обстоятелства. Паричните обезщетения никога не трябва да са несъразмерни с причинените вреди, като трябва да се отчетат и всякакви непарични възнаграждения, както и степента на компенсация, предоставена за други граждански нарушения.

(в) Обезщетения за фактическа финансова загуба или за материални вреди, причинени от клеветнически твърдения, трябва да бъдат присъждани само в случаите, когато са конкретно установени.

(г) Степента на предоставеното обезщетение за нематериални вреди върху репутацията - т.е. за вреди, които не могат да бъдат измерени в парична стойност - трябва да бъде ограничена. Максималният размер е необходимо да се прилага по изключение само за най-тежките случаи.

(д) Парични обезщетения, надминаващи границите за вреди върху репутацията, трябва да бъдат изключителна и крайна мярка и да бъдат прилагани само за случаите, когато ищецът е доказал, че ответникът е действал предумишлено по отношение на неистинността на твърдението и със специалното намерение да причини вреда на ищеца.

(a) В контекста на оклеветяващото действие не могат да бъдат налагани никакви забранителни заповеди като форма на предварително ограничение преди публикуването.

(б) Заповеди за спиране на по-нататъшна публикация не могат да бъдат налагани преди цялостното изслушване на всички доводи по проблема с изключение на случаите, когато има съдебно нареждане, както и в изключителни случаи, при които са изпълнени посочените по-долу условия:

i. Ищецът е в състояние да докаже, че ще претърпи невъзстановими щети - които не могат да бъдат компенсирани с последващи обезщетения - в случай, че публикуването на материалите продължи;

ii. Ищецът е в състояние да докаже евентуален успех на делото, вкл. да представи доказателства за следното:

· Твърдението е било безспорно оклеветяващо; и че

· Всякакви потенциални варианти за защита очевидно са неоснователни.

Коментар към принцип 6 Временно наложените забрани са крайна мярка за ограничение върху свободата на словото. За случаите, когато се прилагат преди публикацията, те са форма на предварително ограничение, което е абсолютно забранено според международните актове за човешките права. Дори за случаите, когато бъдат прилагани след първоначалната публикация, те трябва да бъдат прилагани в изключително редки случаи и само там, където обстоятелствата определено налагат това. По-конкретно за случаите, когато ответникът изтъква някакви доводи на защита, това в общия случай трябва да е достатъчно да покаже, че защитата е очевидно основателна и така да се осуети налагането на заповедта.

Принцип 17. Постоянни забрани

Налагането на постоянна забрана не трябва никога да се прилага освен по нареждане на съда и след пълно и обективно изслушване на доводите по делото. Налагането на постоянна забрана трябва да се ограничи до специфични изявления, за които е установено, че са клеветнически и до определени лица, за които бъде установено, че са отговорни за публикуването на тези твърдения. Ответникът трябва да реши как да предотврати по-нататъшна публикация, като например специално да отстрани от книгата подобни твърдения.

При определяне на разноските както за ищеца, така и за ответника, съдилищата трябва да обръщат специално внимание на потенциалния ефект от присъдената сума за свободата на словото.

Ответниците трябва да получат ефективно обезщетение за случаите, когато ищците са завели явно безпредметно дело с оглед постигането на възпиращ ефект върху свободата на словото вместо получаването на обезщетение за своята репутация.

Посочените по-долу експерти участваха в работната среща, на която бяха изработени тези принципи. Експертите взеха участие в качеството си на физически лица; организациите и сдруженията са изброени изключително с цел да бъдат за целите на идентифицирането.