„Определяне на законодателна рамка и Концепция

На 19 декември 2009 г. в зала „Изток” на Народното събрание се проведе Кръгла маса на тема: „Определяне на законодателна рамка и Концепция за предстоящи промени в изборното законодателство”.

В работата на Кръглата маса взеха участие народни представители от парламентарните групи в 41-то Народно събрание, представители на Президентството, председателят на Върховния административен съд, представители от Националното сдружение на общините в Република България, представители от Централната избирателна комисия, представители от неправителствени организации – „Отворено общество”, Асоциация „Прозрачност без граници”, Сдружение „Хелзинкски наблюдател”, Фондация „Обща кауза” и представители от извънпарламентарни политически сили – политическа партия „Лидер”, ВМРО и НДСВ.

Кръглата маса бе открита в 10,10 ч. и ръководена от народния представител Искра Фидосова.

Имам удоволствието да открия днешната Кръгла маса.

Уважаеми господин вицепремиер, уважаеми представители на политически партии, уважаеми представители на държавни институции, уважаеми представители на граждански организации и представители на неправителствения сектор, уважаеми представители на медиите, уважаеми колеги! Днешната среща е първата от серия обсъждания по тази тема. Днес поставяме началото на темата: „Промени в изборното законодателство”. Идеята е да определим законодателната и политическата рамка, концепцията на бъдещите промени, които следва да изработим в изборното законодателство.

Ние от политическа партия ГЕРБ предварително декларирахме волята си да предложим на българските избиратели промяна в изборното законодателство в първата година от нашия мандат. С колегите от останалите парламентарни групи проведохме предварително няколко разговора по сформиране и на работна група, която ще бъде гласувана следващата седмица и в пленарната зала. Заедно с експерти, представители и на политическите партии извън парламента също бе бъдат поканени впоследствие да участват при разработването на тези промени. Надявам се в условията на диалог да постигнем консенсус по голяма част от темите, които стоят пред нас по отношение на промяна в изборното законодателство.

Нашите цели са:

- да гарантираме честността и демократичността на изборния процес в България;

- да създадем такива законодателни условия, които да не допускат рецидив на досегашните проблеми в изборния процес и изборните нарушения;

- да предложим на обществото проект, който да определя изборните правила не конюнктурно, в съответствие с конкретни партийни интереси и очаквани ползи, а принципно и с гаранции за стабилност.

Новото изборно законодателство трябва да бъде консенсусно, съобразено с мнението и предложенията на неправителствения сектор, политическите партии и държавните институции.

Предлагам на вашето внимание основни теми за днешната дискусия:

1. Изборен кодекс или изменение и допълнение на сега действащите изборни закони.

2. Вид избирателна система, която гарантира най-доброто политическо представителство и гражданското участие.

3. Необходимо ли ни е задължително гласуване в страната.

4. Организиране, провеждане и регламентиране на гласуването в чужбина.

5. Мерки за недопускане на изборни манипулации и нарушаване честността на изборния процес. Регламенти, които да гарантират честността на изборния процес и неговото провеждане. Създаване на контролен орган със специални правомощия за това.

6. Подготовката и организацията на изборния процес, избирателни списъци, регионални преброителни центрове, вид на избирателната бюлетина.

7. Темата за електронното гласуване.

8. Темата за изборния праг.

9. Темата за регистрационния режим на партиите за участие в избори – времеви и други условия по отношение на тяхната регистрация и участие.

Темите, които трябва да дискутираме са много – няколко пъти повече от тези, които изброих пред вас, но смятам, че ще имаме възможност в последващи дискусии, които ще бъдат по определени една или две теми, да можем да направим коментари по същество по всяка една от тях.

Предлагам ви следния регламент на днешната дискусия:

Ще помоля да се изказвате в рамките от 3 до 5 минути по тези теми. Всеки от вас ще прецени по колко от тях да вземе отношение, като ще помоля да спазваме принципа за коментар по отношение само определяне на рамката, без да изпадаме в изказвания по същество по определена тема.

Предлагам изказванията да започнат в следния ред:

- първо да вземат отношение парламентарно представените партии и коалиции;

- след това ще дадем думата на институциите;

- непарламентарно представените партии и коалиции;

- гражданският или неправителственият сектор.

От парламентарно представените партии и коалиции най-голямата политическа партия сме представителите на ГЕРБ. Разбирам, че всички очаквате да чуете нашите предложения за тази рамка.

Първо ще си позволя да дам думата на председателя на политическа партия ГЕРБ господин Цветанов.

Заповядайте.

ЦВЕТАН ЦВЕТАНОВ: Уважаема госпожо председател на Народното събрание, уважаеми депутати, уважаеми представители на неправителствени организации, уважаеми представители на съответните институции! Изключително съм радостен, че подобна дискусия се прави като начало в началото на мандата на 41-то Народно събрание, защото трябва да прекратим порочната практика, която се правеше през последните няколко години, за промяна на изборното законодателство в последните месеци преди края на мадата на което и да било Народно събрание.

За нас това, което в политическа партия ГЕРБ сме обещали пред избирателите, е, че в първите шест месеца трябва да бъде направена съответната законодателна инициатива, за да може да се прави промяна на законодателството в началото и да бъдат спокойни и сигурни както политическите партии, така и избирателите, че законодателството няма да бъде приемано конюнктурно на база на някаква ситуация, която се създава в края на изтичането на мандата на което и да било правителство.

Налице са ярко изразени обществени очаквания за мажоритарния елемент в избирателната система, тъй като от вида избирателна система зависи коя партия ще спечели изборите и с колко, а от вида на листите – кои кандидати ще влязат, а от самите организационни процеси – дали ще има манипулация на вота или не. В този аспект считаме, че, съобразявайки се с обществено-икономическите и политически условия в България, пропорционалната избирателна система от преференциален тип е най-подходяща за страната.

ГЕРБ застава зад пропорционалната избирателна система от преференциален тип с по-нисък праг, който ще доведе на практика до постигането на реално пренареждане на листите, една активност от избирателите и избирателят да е този, който да предпочете за кого да даде вота си – дали за личността, която е в дадената пропорционална листа, или да даде гласа си за партия. Гласът ще му бъде валиден, ако не е избрал съответната личност в дадената листа.

Какви са предимствата на тази система? На първо място, пропорционалната система от преференциален тип удовлетворява обществените очаквания за мажоритарния елемент, защото обществото иска да се води от това, че лицата, които ще влязат в парламента, все пак трябва да бъдат и лица, които са обществено одобрени от самите тях. Тя разширява правата на избирателите, като им предоставя възможност сами да определят подредбата на кандидатите за народни представители и повишава степента им на ангажираност. Избирател, който не иска да гласува – това е негово право, когато не иска да гласува за дадена личност, той ще си гласува за дадената партия.

Изключително важно е да отбележим, че при този тип избирателна система всички кандидати за народни представители са равнопоставени. По този начин се преодолява отрицателната енергия и всички негативни настроения, които неизменно съпътстват подреждането на листите.

Създават се реални условия за повишаване качеството на състава на бъдещия парламент, повишава се конкурентоспособността и подбора на хората в листите. Удобно както за провеждане на парламентарен избор, така и за местни избори. Преференциалната избирателна система в различни модификации е най-разпространени в Европа, в страните: Белгия, Холандия, Дания, Швеция, Полша, Чехия, Унгария, Финландия и Гърция.

Мажоритарната избирателна система в някои страни като: Афганистан, Антигуа, Барбуда, Азербайджан, Белизе, Куба, Франция – двукамерен парламент, Бурундия – двукамерен парламент. С последните промени в закона, които бяха приети два месеца преди приключването на 40-то Народно събрание, се създаде една нелогична форма на изборно законодателство, която не кореспондираше с представителността на мажоритарните елементи, които бяха във всички тези райони, които имаха такава мажоритарна представителност. Защото се стигна дотам, че райони с голямо население, каквото е София – има три райони, има три мажоритарно избрани депутати. Район като Търговище или други по-малки населени места имат абсолютно същата представителност в днешния парламент. За нас това е условие, което е неконкурентоспособно за равнопоставеност на депутатите, които влизат в българския парламент.

Също така мажоритарният вот е характерен предимно за двукамерни парламенти и е само за единия вид парламент, от който не зависи съставянето на правителство. Мажоритарната избирателна система, провеждана в условията на ниска обществено-политическа култура, може да доведе до избирането на личности, които не са подготвени за управлението, но се ползват с голяма обществена подкрепа. Тук може да се влияе манипулативно на обществените нагласи от личности и хора, които, влизайки в парламента, няма да могат да отстояват принципни позиции, които всъщност да бъдат в интерес на обществото, а просто обществото ще гласува заради това, че той е популярен, но реално никой няма да носи политическата отговорност от партията, която, според мен, е нормално да носи тази политическа отговорност. Защото оценката на обществото през последните години и ниската избирателна активност се формират на това, че политиците и политическите партии не можаха да направят политика, която да бъде в интерес на обществото. В момента, отивайки в другия вариант, който се предлагаше в мажоритарния елемент, виждате, че нямаше нито един, който да се е възползвал от реалния мажоритарен елемент – събирането на подписи, и да участва като независим депутат. Защото никой не предприема такава инициатива, защото знае, че това е обречено на провал.

Аз много се извинявам, че с въвеждането на мажоритарния елемент и неприлагането на традиционно приложимата пропорционална система в България, може би ГЕРБ беше лишена от едно пълно мнозинство в парламента. Убеден съм, че ако не беше въведена мажоритарната система ГЕРБ може би щеше да има над 125 депутата. Така че в тази посока, независимо от конюнктурните цели, които си бяха поставили бившите управляващи с въвеждането на мажоритарния елемент, се търсеше изолирането и невъзможността да има пълно мнозинство в българския парламент за политическа партия ГЕРБ. Но независимо от всичко смятам, че и тази конфигурация, която е в днешния парламент, дава възможност за новото българско правителство да изпълнява ангажименти, които е поело пред избирателите.

Политическа партия ГЕРБ е против задължителното гласуване. Избирателят не трябва да се задължава със закон, а с политика, поведение и действия. Ако се въведе задължителното гласуване, ще се стигне до сформирането на нова политическа сила – тази на празните пликове и белите бюлетини.

В същото време считаме, че е добре да вървим в посока насърчаването да се гласува например чрез представяне на данъчни облекчения и др. Задължителното гласуване е рядкост. От европейските страни – членки на Европейския съюз, само в четири са предвидили задължително гласуване. Това са Белгия, Гърция, Кипър и Люксембург. Показателят е примерът с Гърция, където гласуването е задължително, а на последните избори за членове на Европейския парламент са гласували само 63% от имащите право на глас.

Аз не искам избирателят да бъде подложен на някаква санкция от неспособността на политиците и политическите партии да дадат тази политика, с която да могат да провокират и да ангажират избирателя да отиде да упражни правото си на глас.

Това е първата дискусия, която днес се отваря. Аз искам да благодаря на всички, които участват днес. Надявам се, че това ще бъде тема, която ще бъде дискутирана и ще бъде един конструктивен диалог, който ще бъде полезен за изработването действително на едно изборно законодателство, което ще остави трайна следа в дългосрочен план и да знаем, че изборното законодателство в България е прието с рамка, което ще бъде прилагано в близките 15-20 години.

Затова ще търсим изцяло политическия консенсус на всички парламентарно представени партии в българския парламент, също така и партии извън българския парламент и, не на последно място, ще разчитаме много на оценката от неправителствения сектор – хората, които пряко се ангажираха с прозрачността на провеждането на последните няколко избора в България.

Искам да благодаря на „Трансперънс интернешънъл”, които станаха един сериозен партньор на политическите партии и бяха представителите на гражданското общество, за да може действително да се стремим да направим прозрачни изборите в България, а не да се говори като водещо манипулирането, възможните схеми за купуване на гласове и манипулациите, които могат да влияят на изборните процеси.

Благодаря още веднъж и се надявам, че след тази дискусия ще намерим много повече допирни точки във взаимен интерес за едно изборно законодателство, което действително да отговаря на възможностите и потребностите на обществото. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря на господин Цветанов.

Колеги, само в рамките на две минути ще се опитам да изложа нашето становище по още няколко въпроса.

Първо, по отношение на избирателната система ще добавя: да, ние сме категорично за пропорционалната избирателна система с преференциален вот, но не с толкова висок праг, колкото е определен в момента в Закона за избиране на членове на Европейския парламент.

В същото време не бива и апелирам към всички да не се отива към другата крайност – без праг или с много нисък праг, който ще създаде редица други проблеми, които може би ще бъдат по-опасни с още по-негативни последици от това, което в момента се получава при изключително високия праг, заложен в един от нашите избирателни закони.

По отношение на това дали да имаме изборен кодекс или да изменим и допълним сега действащите четири избирателни закона – Законът за избиране на членове на Европейския парламент, Законът за избиране на народни представители, Законът за местните избори и Законът за избиране на президент и вицепрезидент, ние вече сме изразили нашата позиция. Днес ще я потвърдим – ние сме за създаването на един изборен кодекс. Повечето от вас тук са юристи и знаем изключителната сложност от правно-техническо естество за изработването на един кодекс. Аз смятам, че когато има диалог между нас, когато има една работна група, сформирана на принципа с присъствие и участие на парламентарно представените и извънпарламентарно представените политически партии, експерти, неправителствения сектор, становища от институциите, смятам, че можем да изработим такъв изборен кодекс, с което да отговорим на очакванията на българските граждани.

По отношение на организирането, провеждането и регламентирането на гласуването в чужбина. Знаете, че преди две седмици обсъждахме в пленарната зала в парламента Доклада на Временната анкетна комисия, която създадохме, за проверка на проведените последни избори на 5 юли 2009 г. Там бяха констатирани редица нарушения на проведените избори, особено в чужбина. Тук виждам, че е и председателят на тази комисия, и заместник-председателите, които може би ще вземат отношение по тази тема.

Ще си позволя само в рамките на една минута да отбележа най-фрапиращите, според мен, три нарушения и да предложа това, което смятаме, че трябва да се промени в тази посока.

На първо място ще отбележа липсата на нормативно определени правила по отношение на организацията на изборния процес. Например изпращането и приемането на изборните книжа от секциите в чужбина. Липсва установен срок за изпращането на книжата в Република България и надлежното им предаване в ЦИК. Тук са и колегите от ЦИК, които предполагам, че също ще вземат отношение по тази тема.

Налице са и пропуски в изискванията за процедурата на приемно-предаване на изборната документация до приемането в Централната избирателна комисия, отсъствието на указания за общия вид и процедурата на съхраняване и придвижване на книжата, която според нас е съществена предпоставка за тяхното изгубване, унищожаване, подмяна или може би дори и манипулиране впоследствие.

Не на последно място, но може би като един от най-важните проблеми, който трябва да бъде изведен на първо място, ще маркирам проблема с безконтролното откриване на избирателни секции в чужбина.

Колеги, откриването на избирателна секция трябва да бъде вменено като задължение единствено и само на държавата. И финансирането на тези секции трябва да бъде задължение също само на държавата. В тези секции трябва да има представители задължително на Министерството на външните работи, на нашите консулски представителства, които да организират и да контролират изборния процес в тези секции. Трябва да бъде гарантирано при условие на пълна прозрачност и спазване на закона преброяването на бюлетините, съставянето на протоколите, придвижването на цялата документация от изборния процес до Централната избирателна комисия и то в един определен в закона срок.

По останалите няколко въпроса давам думата на господин Димитров.

Заповядайте.

ТОДОР ДИМИТРОВ: Благодаря.

Уважаеми дами и господа, безспорно са налице и груби нарушения на изборния процес. Знаем какви са те – купуване на гласове, изборен туризъм. В тази връзка в политическа партия ГЕРБ сме категорични, че трябва да се вземат мерки за недопускане на изборни манипулации и нарушаване честността на изборния процес. Тук е много важно да отбележим, че промените трябва да бъдат не единствено и само изборното законодателство, в изборните закони, а трябва да се предприемат и законодателни промени в Наказателния кодекс, в Закона за политическите партии. В Наказателния кодекс например е възможно да се завишат санкциите за купуване на гласове. Също така в други страни има и практика да се налагат комулативно санкции, което ние считаме, че също е резонно да бъдат направени такива промени.

Искам да заявя и позицията на политическа партия ГЕРБ: ние сме за електронното гласуване. Разбира се, това ще подлежи на подробен дебат, за да придобие окончателния си вариант. Благодаря.

ПРЕДС. ИСКРА ФИДОСОВА: Благодаря, господин Димитров.

Следващата парламентарна група е Парламентарната група на Коалиция за България.

Госпожо Манолова, Вие ли ще вземете отношение? Заповядайте.

МАЯ МАНОЛОВА: Не мога да не започна с една позитивна оценка към управляващата партия, затова че буквално в първите месеци от работата на новия парламент, в края на първата парламентарна сесия, стартира дискусията по промените в изборното законодателство.

Поздравявам участниците в тази сесия, представители на политически партии, на институции, на неправителствени организации.

Искам да кажа, че очакването е тази дискусия да завърши успешно, а именно с едно качествено законодателство.

Приемам становището, че всички досегашни парламенти по едни или други причини се занимаваха с изборното законодателство в последния възможен момент. И в предния парламент включително, макар дискусията да започна достатъчно рано – година и половина преди парламентарните избори, на практика се разтече и стигнахме до конкретни текстове и до конкретни промени в законите няколко месеца преди самите избори. Затова според мен и тази дискусия сега трябва да започне с общите, с принципните неща и след като ги изчистим да вървим към детайлите, защото така ще има развитие и ще се върви стъпка по стъпка и ще се стигне до конкретния резултати.

Затова на мен ми се струва, че първоначално маркираните теми са един достатъчно широк спектър и че трябва да започнем от някои по-конкретни и по-възлови неща. Аз ще спра вниманието ви само на три основни положения, които мисля за основни в промените в изборното законодателство.

Безспорно първото е видът и характерът на избирателната система. Ние от Коалиция за България имаме последователна политика за пропорционална система със силен мажоритарен елемент. Няма да обосновавам защо, но ще кажа само, че такова е очакването на българските граждани. Те искат силни партии и ярки политици. Според мен, не трябва да се противопоставя едното на другото и трябва да положим усилия да обясним, че мажоритарните кандидати – личностите в политиката, не би следвало обезателно да бъдат надпартийни.

Друг е въпросът и са основателни критиките, а може би и за начина, по който беше въведен мажоритарният елемент в последните парламентарни избори. Това, което се случи на 5 юли 2009 г., показва, че наистина липсва практика, липсва нагласа, липсва разбиране у хората за мажоритарността в парламентарни избори. Мажоритарността като че ли в българските избиратели се свежда до мажоритарния избор на кметове и на президент. Практически трябва да признаем, че имаше мажоритарен избор само по отношение на няколко личности – на лидерите на основните политически партии.

Според мен беше подценено и от хората това кой ще ги представлява в българския парламент, което в крайна сметка доведе до ситуацията, пред която сме изправени в момента – изключително ниско качество на парламентарния дебат, скандали и разправии в парламента, което в крайна сметка води до ниско качество на законодателството.

Така или иначе, според Коалиция за България, мажоритарност в изборите трябва да има и трябва да търсим добрите решения, които да стимулират наистина избора на качествени представители на хората в парламента.

Друг важен момент, по отношение на който бяха направени първите стъпки в промените на изборното законодателство в предния парламент и на който не беше обърнато, според мен, достатъчно внимание от организаторите на дискусията, е съставянето на избирателните списъци.

Считам за положителна и важна стъпка това, че те за първи път се изготвяха без наличието на лични данни на избирателя, което е и важно средство срещу купуването на гласове и срещу купуването на цели секционни избирателни комисии, което е една първа стъпка, която трябва да намери своето развитие. Аз бих казала: защо не и чрез системата на активната регистрация?

Предстоят местни избори и това е една удачна форма, която ще противодейства също така срещу нарушенията в изборния процес. Тук ще дам и положителния пример на Франция, защото се цитираха доста примери с европейски страни.

Няма как да пропусна един проблем, който е същностен в изборното законодателство и в прилагането на закона – това са мерките, контрола, завишаването на санкциите срещу нарушенията в изборния процес, срещу купуването на гласове, срещу различните практики на контролирания вот, които стигнаха своето развитие на последните парламентарни избори, използване на икономически натиск, на неправомерно икономическо влияние, на икономическа принуда срещу избирателите.

Аз считам, че това не е въпрос просто на законодателство и на едно формално завишаване на санкциите в Наказателния кодекс и в изборното законодателство. Това е проблем и на прилагане на закона, и на политическа воля. Наистина по време на тази, надявам се и на следващите дискусии, всяка една политическа партия трябва ясно да заяви какви аргументи ще използва по време на изборите – дали политически тези или парични аргументи. Трябва наистина да разберем, че в случая интересът е общ, на всички политически формации.

Мисля, че е съвсем неуместно прехвърлянето на топката от една партия в друга и нападателното говорене от едни политически партии срещу други, когато става дума за изборно законодателство и най-вече за противодействие срещу купуването на гласове. Защото според мен най-важният извод от работата на тази парламентарна комисия, която трябваше да провери сигналите за купуване на гласове, е, че няма политическа партия, която да не се е изкушила да използва едни или други форми на контролиран вот. Това е жалкото. Всички политически партии, които в момента са на политическата сцена, са участвали в купуването на гласове. Мисля, че тук няма никой, който да е целият в бяло, и едно такова говорене на взаимни нападки, особено от управляващите към опозицията, не е добър знак. Не отговаря на това, което действително се случи, и в крайна сметка няма да даде продуктивни резултати. Защото това е крайъгълният камък, който ще покаже дали наистина сме искрени в желанието си да направим едно по-добро законодателство, което да гарантира честен избирателен процес. В крайна сметка това се очакванията на хората.