Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система



страница1/5
Дата14.01.2019
Размер0.78 Mb.
#110376
  1   2   3   4   5

Оптимизиране на първи стълб от социалноосигурителната система1


Йон Ейвинд Колбърг, консултант на проекта

Въведение



Комбинацията от изключително висок размер на осигурителните вноски и учудващо нисък размер на пенсиите и обезщетенията е загадка за всеки, който се опитва да анализира съществуващата социалноосигурителна система в България. Множество са причините, довели до тази парадоксална ситуация, но като основни могат да се посочат изключително неблагоприятния коефициент на заместване, неправилното използване на социалноосигурителните ресурси и неимоверно ниската събираемост на вноските. Понастоящем в страната на всеки 100 работещи се падат 90 пенсионери. Събираемостта е 75%, което значи, че около една четвърт от пълния размер на вноски в социално осигурителната система остават неплатени2. Това илюстрира трудното положение, в което се намира системата на социално осигуряване в страната и колко е наложително да се приложат широк диапазон от мерки, за да бъде подобрено то.
Настоящият доклад предлага пет варианта за оптимизиране на първи стълб от системата за задължително пенсионно осигуряване в България. Под “оптимизиране” се има предвид осигуряването на по-стойностна възвръщаемост на парите, т.е. разрешаване на основните проблеми и постигане на една добре работеща система с възможно най-малко разходи. Петте предложени мерки за преодоляваме основните проблеми предвид ограничените икономически възможности се отнасят до:

  • Нормативна база

  • Събираемост на вноските

  • Ефективност на паричния поток

  • Социални проучвания


Нормативна база
Нормативната база на социалноосигурителните програми определя обхвата, размера и структурата на социалноосигурителните вноски, изискванията за достъп, броя и типа рискове, които системата покрива, коефициента на изместване, продължителността на изплащане на обезщетенията и установените нормативни правила за поведението на получаващите обезщетения. Нормативната база, включваща не само закони, но и различни наредби и решения е от изключително значение, тъй като определя поведението на осигурените лица, а следователно се явява определяща и за направените разходи. Въвеждането на някои рестриктивни правила води до изплащане на обезщетения с нисък размер, а преминаване към една по-малко щедра програма показва, че лицата отговорни за вземането на решения, се стремят към намаляване на разходите.От друга страна се приема, че по-голямата щедрост на програмата има обратен ефект и води до увеличаване на разходите. Това се нарича ефект на социалната политика, т.е. характерът на програмата до голяма степен повлиява на поведението.Тук могат да се направят два коментара. Първо, въпреки че характерът на програмата безспорно оказва голямо влияние, той не е единственият фактор, определящ социалноосигурителното поведение. Други такива фактори са състоянието на икономиката и изградената структура, условията на труд, размерът на заплатата, както и политическите и културни условия. Второ, социалнооосигурителните схеми не са непременно непременно щедри или рестриктивни в строго определена насока. Няколко характерни черти на програмата могат да бъдат определени по различни начини, довеждайки от една страна до по-либерални условия за определени групи и от друга до рестрикции за други кръгове. Много от определящите политиката фигури показват, че са запознати с това състояние на нещата, например в случаите, когато комбинират общото правило за пълна компенсация на заплатата при отсъствие по болест с изчаквателен период, през който работодателят изплаща обезщетението, ограничения за общата продължителност или период, непокрит от обезщетения, или обратно: напр. 75% компенсация на заплатата, но за сметка на това много малко други ограничения.
Събираемост на вноските
От събираемостта на вноските зависи прихода в системата на социално осигуряване. Всяка една формула за увеличаване на събираемостта може да бъде наложена с по-голяма или по-малка степен на успеваемост. Както ще бъде разгледано по-долу, процесът по събиране на дължимите вноски за задължителното социално осигуряване в България може да бъде подобрен по няколко различни начина, довеждайки до увеличаване на приходите за системата. В крайна сметка успешното въвеждане на социалноосигурителната схема ще зависи от степента на икономическо развитие настраната. И все пак събираемостта си остава от изключителна важност. Съществуват възможности за увеличение на приходите дори при наличието на икономически бариери. Тези възможности са свързани от една страна с прилагането на различни инструменти и мерки и от друга, с промени в организационната структура. В настоящия документ ще бъдат обсъдени и плановете за създаване на единна агенция за държавните вземания, която ще обедини дейността на данъчната администрация и НОИ, а също така ще бъдат дадени идеи за увеличаване на събираемостта, независимо от наложената организационна структура.
Ефикасен паричен поток
Това, което става със средствата от момента на плащане на вноската до извършване на плащанията, също е от голямо значение. При сегашното положение средствата се придвижват физически от работодателите, които депозират вноските както за осигурителя, така и за осигурените лица през няколко банкови клона до обслужващата НОИ банка в София и обратно до пощенските клонове, откъдето осигурените лица получават своите пенсии и обезщетения. Целият този процес отнема време, много средства. Съществуващата система не е гъвкава по отношение на бенефициентите и е неефективна по отношение на натрупването на активи. Подобряването на процеса, свързан с паричния поток, би довело до по-добро обслужване по отношение наосигурените лица, както и до намаляване на разходите и възможности за допълнително натрупване на капитал. В рамките на настоящия документ ще бъдат представени, обяснени и дискутирани конкретни предложения за опростяване и подобряване на процесите, свързани с паричния поток.
Контрол
Оптимизирането на социалноосигурителната система включва също и постигане на условието единствено правоимащите да получават обезщетения. От друга страна осъществяването на контрол означава недопускане на неправилно изразходване на средствата за социално осигуряване, т.е. в разрез с правилата на програмата. Едно от наблюдаваните нарушения е изтеглянето на средства за обезщетения за болест на здрави лица. Това нарушение става възможно, поради факта че работодателите правят вноските и също така имат право да изтеглят определена част от тях обратно, за да платят обезщетения за болест на свои служители без участието на НОИ в целия процес. Твърди се, че в резултат на тази практика се създават възможности за измама.Възможности за измама съществуват при сегашната система от механизми и МВФ, както и Световната, банка се обявяват за затварянето на всички съществуващи подобни вратички и въвеждането на нови форми на контрол, които да заменят сега съществуващите стандартни инструменти. Настоящият документ представя, разяснява и обсъжда четири варианта за промени в механизмите на контрол на системата:


  • Прехвърляне на обезщетенията за болест от системата на НОИ в Националната здравноосигурителна каса;

  • Въвеждане на три неплатени дни и удължаване на изчаквателния период, през който обезщетението се покрива от работодателя, до 7 дни;

  • Премахване на възможността работодателите да изтеглят обратно средствата за обезщетения за болест и въвеждане на нова периодичност на проверките от страна на НОИ;

  • Комбинация от горните две възможности и въвеждане на изчаквателен неплатен период с определена продължителност.


Социални проучвания
Проучванията са последната стъпка към оптимизирането на първи стълб от системата на задължително обществено осигуряване в България. Подробният анализ и формирането на политиката трябва да се опират на солидни емпирични доказателства, базирани на между-субективни и репродуктивни социологически методи. По този начин може да се гарантира, че предприетата политика е последователна и различните програми се адаптират и променят на базата на правилна фактологическа информация за резултатите от тях и направените финансови допускания. Законодателният процес не се състои единствено от написването на законите и отделните членове в тях. Тук се включват решенията на Министерски съвет, подзаконовите нормативни актове, изготвяни от НОИ, както и поправките в закона, внесени от парламента. В настоящият документ се дават три, по наше мнение важни, примера за това как социалните проучвания могат да допринесат по един продуктивен начин за по-доброто разбиране и подобряване на социалноосигурителната политика. Тук също се посочва необходимостта от стимулиране на работата на отдел “Анализи” към НОИ.

Преглед и анализ на обезщетенията от краткосрочното осигуряване


Отпуск по болест
Палитрата от краткосрочни обезщетения по силата на Кодекса за задължително обществено осигуряване е свързана с концепцията за временна нетрудоспособност. За нея се изплащат обезщетения от социално-осигурителната система в случаите, когато причината е заболяване на осигуреното лице или член от негово семейство. Освен това, здравните органи могат да наложат карантина или да предпишат преустановяване на трудовата дейност. Отсъствието от работа и престоя вкъщи се покриват от краткосрочни обезщетения в случаите, когато заболяването, необходимите грижи или предписаното лечение на членове от семейството налагат това.


Каталог: OLDSITE -> pension1
pension1 -> Населението в българия по пол и статус през 2000 година
OLDSITE -> „Първа помощ за висшето образование
OLDSITE -> Програма за развитие на селските райони. Европейски земеделски фонд за
pension1 -> Изчистване, oпростяване и консолидиране на инвалидната пенсионна система1
OLDSITE -> Неграмотността в XXI век е
OLDSITE -> П. Хилендарски „Неграмотността в XXI век е…
pension1 -> Становище относно вложението на пенсионните фондове в Български депозитарни разписки от гледна точка на законовите ограничения за инвестиране в чужбина


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница