Oreshkova T



Дата06.05.2017
Размер206.98 Kb.
2010г.

Human adipose tissue-derived mesenchymal stem cells support the growth and plasticity of human embryonic stem cells (BG01V cell line)


Човешки мезенхимни стволови клетки, изолирани от мастна тъкан, поддържат растежа и пластичността на ембрионални стволови клетки от клетъчна линия BG01V
Oreshkova T, Stoyanova E, Mourdjeva M, Kyurkchiev S.
Compt. Rend. Bulg. Sci 2010;63(10):1477-1484 (IF 0.204)
Неограниченото поддържане на човешки ембрионални стволови клетки (чЕСК) в недиферинцирано, плурипотентно състояние, изисква използването на поддържащи (фидерни) клетки, които предоставят екстрацелуларен матрикс и растежни фактори. Първите фидерни клетки, използвани за получаване и поддържане растежа на чЕСК, са миши ембрионални фибробласти (МЕФ). Понастоящем, замяната на МЕФ с човешки фидерни клетки би предотвратило риска от пренос на патогени и имуногенност към чЕСК и би направило възможно използването им в медицинската практика. Тук, за първи път, ние демонстрираме способността на човешки мезенхимни стволови клетки, изолирани от мастна тъкан (чМСК), да поддържат чЕСК от клетъчна линия BG01V. Накратко, след повече от 12 последователни ко-култивирания в присъствие на чМСК, BG01V клетките запазиха характерната си морфология и потенциал за диференциация, подобно на тези, които бяха поддържани от МЕФ.


2009г.

2 Integrin deficiency yields unconventional double-negative T cells distinct from mature classical natural killer T cells in mice


2 интегриновият дефицит води до натрупване на неконвенционални, двойнонегативни Т-клетки, различни от класическите NKT клетки в мишки
Oreshkova T, Wang H, Seier A, Sindrilaru A, Georg V, Grabbe S, Scharffetter-Kochanek K, Thorsten P.

Immunology. 2009 Oct; 128(2):271-86. (IF 3.432)


Експресирани от левкоцитите, 2 интегрините (CD11/CD18) са специфично ангажирани в левкоцитната функция. Чрез използването на CD18-дефицитна мишка (CD18-/-) беше изследвана физиологичната роля на 2 интерините в лимфоцитната диференциация и рециркулация. CD18-/- мишките проявяваха дефект в лимфоцитния трафик със силно намален брой наивни В- и Т-лимфоцити в ингвиналните и аксиларни лимфни възли. За разлика от тях, шийните лимфни възли бяха четирикратно уголемени и натрупваха голям брой пролифериращи неконвенционални, двойнонегативни Т-клетки (ДН) (CD4-CD8-) с  и  Т-клетъчен рецептор (ТКР). Използвайки експерименти на адоптивен трансфер установихме, че тези клетки не рециркулираха в периферните лимфни възли на CD18 див тип реципиенти, а подобно на антиген-активираните Т- и NKT клетки рециркулираха в нелимфоидни органи. CD18-/- ТКР ДН Т-клетки не подтиснаха пролиферацията на поликлонално активирани CD4 и CD8 Т-клетки, показвайки липса на регулаторна функция in vitro. Освен това, тези клетки показаха междинни нива на експресия на ТКР, липсваща активация при стимул с алогенни комплекси на тъканна съвместимост и силна пролиферационна зависимост от интерлевкин 2, наподобявайки NKT клетки. Получените от нас резултати ясно показаха, че CD18-/- ТКР ДН Т-клетките не са зрели класически NKT клетки, тъй като не взаимодействаха с CD1d-GalCer димери. Получените от нас резултати пoказват, че CD18-/- ТКР ДН Т-клетките, подобно на NKT и ТКР Т-клетките, притежават характеристики на имунни клетки от адаптивния и вродения иунитет и тяхното натрупване вероятно е компенсаторен механизъм поради увредения адаптивен имунитет при CD18-/- мишки.

Wound healing defect of Vav3-/- mice due to impaired 2-integrin-dependent macrophage phagocytosis of apoptotic neutrophils


Дефект в процеса на оздравяване на рани при Vav3-/- мишки се дължи на увредена 2 интегрин-зависима фагоцитоза на апоптотични неутрoфили от макрофаги
Sindrilaru A, Peters T, Schymeinsky J, Oreshkova T, Wang H, Gompf A, Mannella F, Wlaschek M, Sunderkötter C, Rudolph K, Walzog B, Bustelo X, Fischer K, Scharffetter-Kochanek K.
Blood. 2009 May 21; 113(21): 5266-76. (IF 10.432)
Белтъците Vav са гуанидин-нуклеотидни обменни фактори, участващи в левкоцитната функция чрез предаване на сигнали от имунните и интегринови рецептори към Rho-GTPазите. Тук представяме първото доказателство за ролята на Vav3 в интегрин-медиираните функции на макрофагите при заздравяване на рани. Vav3-/- и Vav1-/-/ Vav3-/- дефицитните мишки показаха значително забавяне в процеса на оздравяване на рани. Освен това, Vav3-/- костно мозъчни химери показаха подобен дефект в оздравителния процес, предполагайки че Vav3 дефицитът на левкоцитите, но не и на други клетки, е причина за нарушеното оздравяване. Vav3 участва в образуването на контактна зона на повърхността на макрофагите, което предхожда фагоцитозата на апоптотични неутрифили от тях. Имунопреципитация и конфокална микроскопия разкриха колокализация на активираната форма на Vav3 и 2 интерините върху мембраната на макрофаги адхерирали върху един от лигандите на 2 интерините - ICAM-1. Локалното приложение на Vav3 и 2 интегрин (CD18) дефицитни макрофаги в ръбовете на рани не успяха да поправят дефекта в оздравяването при Vav3-/- дефицитни мишки, предполагайки, че Vav3 контролира 2 интегрин зависимото образуване на функционален фагоцитозен синапс. Нарушената фагоцитоза на апоптотични неутрофили от Vav3-/- макрофаги е причина за понижена секреция на трансформиращ растежен фактор 1 (TGF-1) и понижена миофибробласто-зависима контракция на раните. Дефицитът на TGF-1 в Vav3-/- макрофаги е причина за дефекта в оздравяването на рани, тъй като локалното инжектиране на Vav3 компетентни макрофаги или рекомбинантен TGF-1 в ръбовете на раните напълно възстановява този процес.

Reactive oxygen intermediate-induced pathomechanisms contribute to immunosenescence, chronic inflammation and autoimmunity


Активни кислородни радикали участват в индуцируеми патомеханизми, водещи до стареене на имунната система, хронично възпаление и автоимунитет
Peters T, Weiss JM, Sindrilaru A, Wang H, Oreshkova T, Wlaschek M, Maity P, Reimann J, Scharffetter-Kochanek K.
Mech Ageing Dev. 2009 Sep;130(9):564-87. (IF 3.915)
Дисбалансът на активни кислородни радикали (АКР), който се изразява в прекалено високи или ниски концентрации на радикали, често се приема като най-малката причина за много наблюдавани промени, свързвани със стареенето. В тази обзорна статия разглеждаме АКР-зависими механизми, които съществено допринасят за понижаване на имунните функции по време на физиологичното и преждевременно стареене. Знае се, че АКР изпълняват важни ефекторни функции в клетъчния метаболизъм, като например сигнализация и защита на гостоприемника. АКР продукцията е фино регулирана и намалява с времето, което води до увреждане на клетъчни компоненти и преобладаваща сигнална девиация. Въпреки, че определени АКР-свързани патомеханизми водят до остаряване на вродения и адаптивния имунитет, взаимното усилване на дисфункциите често води до понижена реактивност и имунодефицит или хронично възпаление с хиперреактивност или и двете. В този смисъл, ние показваме, как дисбалансът на АКР допринася за появата на имунно остаряване, хронични възпаления и автоимунитет. Въпреки, че АРК могат да предоставят потенциал за терапевтично таргетиране и едновременно с това възможност за преодоляване на процесите на стареене и на хроничните инфекции, индуцирането на модификации, засягащи сложни метаболитни взаимодействия, могат да носят риск от предизвикване на непредвидими странични ефекти.


2008г.

TGF--dependent suppressive function of Tregs requires wild-type levels of CD18 in a mouse model of psoriasis


TGF- зависимата потискаща функция на регулаторни Т-клетки изисква див тип нива на експресия на CD18 в миши модел на псориазис
Wang H, Peters T, Sindrilaru A, Kess D, Oreshkova T, Yu XZ, Seier AM, Schreiber H, Wlaschek M, Blakytny R, Röhrbein J, Schulz G, Weiss JM, Scharffetter-Kochanek K.
J Clin Invest. 2008 Jul;118(7):2629-39. (IF 16.559)
Нефункционални регулаторни Т-клетки са установени в пациенти с кожно заболяване псориазис. Засега ролята на регулаторни Т-клетки в патогенезата на заболяването остава неизяснена. Тук изследваме ролята на понижената 2 интегринова експресия за функцията на CD4+CD25+CD127- регулаторни Т-клетки в CD18 хипоморфен (CD18hypo) PL/J миши модел на псориазис, наподобяващ заболяването при човека. Устоновихме, че понижената експресия на CD18 води до непълноценен междуклетъчен контакт между регулаторните Т- и дендртните клетки. Липсата на контакт води до получаването на нефункционални регулаторни Т-клетки, които не могат да подтиснат патогенните Т-клетки и способстват за появата и тежестта на заболяването. Наблюдаваният ефект беше зависим от трансформиращ растежен фактор  (TGF-), тъй като CD18hypo регулаторните Т-клетки от PL/J мишки показаха понижена експресия на TGF-1. Адоптивен трансфер на див тип регулаторни Т-клетки в болни CD18hypo PL/J мишки доведе до значително подобрение на псориазис-подобната кожна болест, който ефект не се наблюдава в случаите на едновременно инжектиране със специфично неутрализиращо антитяло срещу TGF-. Нашите резултати показаха, че първичната дисфункция на CD18hypo регулаторни Т-клетки дава възможност за хиперпролиферация на патогенните Т-клетки в CD18hypo миши модел на псориазис. Това изследване предоставя допълнителна информация за разбирането на уникалната роля на експресията на CD18 за предотвратяването на автоимунни заболявания.


2006г.

CD18 in Monogenic and Polygenic Inflammatory Processes of the Skin


CD18 при моногенни и полигенни възпалителни процеси на кожата
Peters T, Sindrilaru A, Wang H, Oreshkova T, Renkl AC, Kess D, Scharffetter-Kochanek K.
J Investig Dermatol Symp Proc.2006 Sep;11(1):7-15. (IF 2.191)
2 интегриновите рецептори (CD11/CD18), които принадлежат към молекулите на левкоцитна адхезия, изпълняват важна функция при протичането на процеса на възпаление. Липсата на експресия на общата 2 верига (CD18) води до поява на синдром, наречен дефицит на левкоцитна адхезия тип 1 (ЛАД1) при хора. Тук ние обобщихме резултатите от два генетични миши модела на 2 интегринов дефицит – единият модел е с пълна липса на CD18 (CD18-/-), а другият - с намалена експресия на CD18 (CD18hypo). Първо, ние се съсредоточихме върху подлежащите механизми на увреденото оздравяване на рани при CD18 мишки, при които, поради дефектни екстравазация и фагоцитоза на CD18-/- неутрофили, се наблюдава забавена миофибробласто-зависима контракция на рани и понижена продукция на трансформиращ растежен фактор 1 (TGF-1). Основавайки се на това, ние установихме начин за възможна терапия, която напълно преодолява увредения процес на заздравяване на рани при CD18-/- мишки. Второ, ние изучихме и CD18hypo PL/J миши модел, който много прилича на заболяването псориазис при човека. Освен основните клинични и патофизиологични прояви, този псориазис-подобен дерматит също зависи от присъствието на активирани CD4+ T-клетки. Тук ние обобщихме значението на понижената CD18 генна експресия върху Т-клетъчната функция, а също CD18 генния дозов ефект и неговия принос за патогенезата на заболяването. Взети заедно, тези характеристики правят модела ценно средство за изследване на патогенезата на човешкия псориазис, отразявайки полигенната му същност. Този модел е подходящ за бъдещи предклинични изпитания.

Activated macrophages are essential in a murine model for T cell-mediated chronic psoriasiform skin inflammation


Активирани макрофаги са съществени за развитието на Т-клетки медиирано хронично възпаление, наподобяващо псориазис при човек, в миши модел
Wang H, Peters T, Kess D, Sindrilaru A, Oreshkova T, Rooijen NV, Stratis A, Renkl A, Sunderkötter C, Wlaschek M, Haase I, and Scharffetter-Kochanek K.
J Clin Invest. 2006 Aug;116(8):2105-14. (IF 15.754)
CD18 хипоморфен (CD18hypo) PL/J миши модел, който клинично наподобява човешки псоризис, се характеризира с намалена експресия на общата 2 интегринова верига (CD11/CD18), до 2-16% от нивата на експресия при дивия тип. По-рано установихме, че това псориазис-подобно кожно възпаление зависи също и от присъствието на CD4+ Т-клетки. Тук изследвахме ролята на макрофагите в CD18hypo миши модел. Активираните макрофаги бяха значително увеличени в засегнатата кожа, както и в дрениращите лимфни възли, на болните CD18hypo мишки и бяха идентифицирани като основен източник на тумор некрозис фактор  (TNF-) in vivo. По еднакъв начин отстраняването на макрофагите и неутрализирането на TNF- доведоха до значително облекчение на псориазис-подобното кожно възпаление. Тъй като моноцитният хемотактичен протеин 1 (MCP-1) беше увеличен в увредена кожа на засегнати CD18hypo мишки, рекомбинантен миши MCP-1 беше интрадермално инжектиран, самостоятелно или в комбинация с рекомбинантен TNF-, в кожата на здрави CD18hypo мишки. Рекомбинантните MCP-1 и TNF-, приложени заедно, но не и по отделно, предизвикаха появата на псориазис-подобно кожно възпаление около местата на инжектиране, характеризиращо се с рекрутиране и активиране на макрофагите. Взети заедно, тези резултати показват, че поддържането на псориазис-подобни кожни възпаления съществено зависи от ефикасното привличане и активиране на макрофагите с освобождаване на достатъчно TNF-.

Terminal B cell differentiation is skewed by deregulated interleukin-6 secretion in 2 integrin-deficient mice


Промяната в крайната В-клетъчна диференциация е резултат от дисбалансирана секреция на интерлевкин 6 в 2 интегрин-дефицитни мишки
Peters T, Bloch W, Wickenhauser C, Tawadros S, Oreshkova T, Kess D, Krieg T, Müller W, Scharffetter-Kochanek K.
J Leukoc Biol. 2006 Sep;80(3):599-60. (IF 4.572)
Липсата на експресия на общата 2 интегринова верига (CD18) води до появата на синдром, наречен дефицит на левкоцитна адхезия тип 1 (ЛАД1) при хора. Мишки с мутация, засягаща гена за CD18, страдат от често повтарящи се бактериални инфекции, дефект в заздравяването на рани и кожни язви, наподобяващи симптоматиката на човешкия ЛАД1. Предишни изследвания на CD18-дефицитни (CD18-/-) мишки, показаха силно променена крайна диференциация на В-клетки с плазмоцитоза и увеличени нива на серумен имуноглобулин G (IgG). Тъй като интерлевкин 6 (IL-6) е силен стимулатор за образуването на крайно диференцирани плазматични клетки и секреция на интерлевкини, ние изследвахме серумните нива на IL-6 при CD18-/- и див тип мишки, отглеждани при стандартни и специални, чисти от патогени условия. Установи се 20-кратно увеличение на IL-6 в серума на CD18-/-, сравнено с дивия тип мишки при стандартния вид отглеждане. Отглеждани при чисти от патогени условия не бяха отбелязани разлики между CD18-/- и дивия тип мишки по отношение на нивата на серумния IL-6. Въпреки това се наблюдаваха хистологични промени във вторичните имунни органи, плазмоцитоза, променени плазматични клетки и хипергамаглобулинемия. За по-пълното изследване на ролята на IL-6 при тези патологични промени бяха създадени двойно дефицитни IL-6-/- CD18-/- мишки. При тези мишки нивото на серумния IgG беше нормално и променен фенотип на плазматичните клетки не се наблюдаваше. По този начин, чрез модела на IL-6-/- CD18-/- мишките, беше доказано, че IL-6 определя наблюдавания фенотип в CD18-/- мишките. В тази връзка би било удачно изследването на ЛАД1-пациенти за патологични промени, предизвикани от свръхекспресията на IL-6.


2005г.

Wound-healing defect of CD18-/- mice due to a decrease in TGF-1 and myofibroblast differentiation


Дефект в оздравяването на рани при CD18-/- мишки се дължи на понижена продукция на TGF-1 и миофибробластна диференциация
Peters T, Sindrilaru A, Hinz B, Hinrichs R, Menke A, Al-Azzeh, Holzwarth K, Oreshkova T, Wang H, Kess D, Walzog B, Sulyok S, Sunderkoetter C, Friedrich W, Wlaschek M, Krieg T and Scharffetter-Kochanek K.
EMBO J. 2005 Oct 5;24(19):3400-10. (IF 10.053)
Тук са изучени механизмите, участващи в силно увредения процес на заздравяване на рани, който се наблюдава при пациенти със синдром на човешки дефицит на левкоцитна адхезия тип 1 (ЛАД1), чрез използването на миши модел на болестта. При CD18-/- мишки, заздравяването на рани е значително забавено във фазата на контракция на гранулозната тъкан, в която миофибробластите изпълняват основна роля. Интересно е, че нивата на експресия на миофибробластните маркери -актин на гладката мускулатура и ED-A фибронектин са значително понижени в раните на CD18-/- мишки, което предполага увредена миофибробластна диференциация. Сигнализацията на трансформиращ растежен фактор 1 (TGF-1) участва в този процес, тъй като белтъчните нива на TGF-1 и неговия рецептор тип II са понижени, а инжектирането на рекомбинантен TGF-1 в ръба на раните напълно възстановява процеса на затваряне на раните. При CD18-/- мишки, увредената миграция е причина за драстично понижение на броя на неутрофили в раните, което води до нарушена фагоцитоза на апоптотичните CD18-/- неутрофили от инфилтриращите макрофаги. Така, макрофагите губят основния си стимул за секреция на TGF-1. В действителност, в ко-култури на макрофаги и неутрофили, липсата на CD18 експресия, върху който и да е от двата клетъчни типа, води до значително понижени количества освободен от макрофагите TGF-1, което е следствие на увредена адхезия и липсващо отстраняване на неутрофилите чрез фагоцитоза. Нашите резултати показват, че секреция на растежни фактори с паракринно действие е определяща за клетъчната диференциация в процеса на оздравяване на рани.


2004г.

Vasoactive intestinal peptide induces IL-8 production in human colonic epithelial cells via MAP kinase-dependent and PKA-independent pathways


Вазоактивен интестинален пептид индуцира синтеза

на интерлевкин-8 в човешки епителни клетки от дебело черво чрез MAP киназа-зависим и PKA- независим сигнални пътища


Toumi F, Neunlist M, Denis MG, Oreshkova T, Laboisse CL, Galmiche JP, Jarry A.
Biochem Biophys Res Commun. 2004 Apr 23;317(1):187-91. (IF 2.904)
Показано е, че вазоактивният интестинален пептид (ВИП) е основен регулатор на интестиналните епителни функции, като например секреция на хлор и мукус, междуклетъчна пропускливост и клетъчна пролиферация. Въпреки всичко, неговата регулаторна роля за хемокиновата продукция от чревния епител остава неизяснена. Целта на това изследване беше 1) да определи дали ВИП може да модулира продукцията на интерлевкин 8 (IL-8) от интестиналния епител и 2) да идентифицира вътреклетъчните медиатори, отговорни за този ефект. В човешката епителна клетъчна линия (HT29-Cl.16E) от дебело черво, ВИП дозо-зависимо стимулира секрецията на IL-8 и на нивото на иРНК до 10-9М. Инхибиторът (PKI) на протеинкиназа А (PKA) не промени ефекта на ВИП. Освен това потискането на ERK1/2 и p38 MAPK сигнални пътища понижи ВИП-стимулираната IL-8 секреция и ниво на иРНК. Взети заедно, нашите резултати показаха, че ВИП стимулира експресията на IL-8 в интестиналните епителни клетки чрез PKA-независим и MAPK-зависим сигнални пътища. Това показва, че ВИП-ергичните сигнални пътища могат да играят имуномодулираща функция при интестиналните епителни клетки, чрез регулиране на секрецията на IL-8.


2003г.

Toxin B of Clostridium difficile activates human VIP submucosal neurons,

in part via an IL-1-dependent pathway
Токсин Б от Clostridium difficile активира човешки ВИП субмукозни неврони частично чрез IL-1 зависими сигнални пътища
Neunlist M, Barouk J, Michel K, Just I, Oreshkova T, Schemann M, Galmiche JP.
Am J Physiol Gastrointest Liver Physiol. 2003 Nov;285(5):G1049-55. (IF 3.421)
Това проучване изследва дали токсин Б от Clostridium difficile може да активира човешки субмукозни неврони и участващите сигнални пътища. Участъци от човешко дебело черво са поставени в условия на органно култивиране за 3 часа в присъствие на токсин В или IL-1. Дисектирани вътрешни субмукозни плексуси бяха оцветени с антитела срещу c-Fos, неврон-специфична енолаза (НСЕ), вазоактивен интестинален пептид (ВИП) и субстанция П (СП). Мембранният потенциал на субмукозните неврони, в отговор на локалното приложение на токсин Б и IL-1, беше измерен чрез многоместна оптична техника за записване. Токсин Б (0,1-10нг/мл) дозо-зависимо увеличи c-Fos-положителните неврони в сравнение с контролите. В присъствие на токсин Б (10нг/мл) повечето c-Fos-положителни неврони бяха имунореактивни за ВИП (79,822,5%), но само 19,414% за СП. След 3 часова инкубация, токсин Б предизвика бързо увеличение на нивата на иРНК за IL-1 и шесткратно увеличение на IL-1 белтъка в супернатантите. Индуцираната от токсин Б експресия на c-Fos се понижи дозо-зависимо от антагониста на рецептора на IL-1 (0,1-10нг/мл). IL-1 значително повиши експресията на c-Fos в субмукозни неврони в сравнение с контролните (34,210,1 към 5,11,3% от НСЕ-белязаните неврони). Прилагане на малки количества токсин Б нямаше ефект върху мембранния потенциал на ентеричните неврони. Директен възбуждащ ефект на IL-1 върху мембранния потенциал беше отчетен в малък брой ентерични неврони. Затова токсин Б от Clostridium difficile активира ВИП положителните субмукозни неврони частично чрез индиректна IL-1 зависима сигнализация.

Human ENS regulates the intestinal epithelial barrier permeability and

a tight junction-associated protein ZO-1 via VIPergic pathways
Човешката ентерична нервна система регулира пропускливостта на интестиналната епителна бариера и свързания с междуклетъчните контакти белтък ZO-1 чрез ВИП-ергичен сигнален път
Neunlist M, Toumi F, Oreschkova T, Denis M, Leborgne J, Laboisse CL, Galmiche JP, Jarry A.
Am J Physiol Gastrointest Liver Physiol. 2003 Nov;285(5):G1028-36. (IF 3.421)
Въпреки, че е показано, че ентеричната нервна система (ЕНС) регулира различни функции на мукозата, нейната физиологична роля в контрола на човешката интестинална бариера е все още неизяснена. Целта на това проучване беше да изследва дали ЕНС може да модулира пропускливостта на епителната бариера и експресията на един асоцииран с междуклетъчните контакти белтък - зонула оклуденц 1 (ZO-1). Затова разработихме модел на ко-култивиране, състоящ се от човешка субмукоза със субмукозната невронална мрежа и монослой на поляризирани човешки епителни клетки от дебело черво (HT29-Cl.16E или Caco-2). Субмукозните неврони бяха активирани чрез електрическа стимулация. Пропускливостта беше измерена чрез потока на парацелуларните маркери за пропускливост (FITC-декстран или FITC-инулин) през епителния монослой. Експресията на ZO-1 беше определена чрез имунофлуоресценция, количествен имуноблот и количествен RT-PCR в реално време. Чрез използването на модела на ко-култивиране ние показахме, че електрическата стимулация на субмукозните неврони води до понижаване потока на FITC-декстран или FITC-инулин, който се блокираше от ТТХ. При HT29-Cl.16E клетките, ефектьт върху активацията на субмукозните неврони беше блокиран от антагонист на ВИП рецептора (ВИПра) и беше възпроизведен от прилагането на ВИП. Освен това, експресията на ZO-1 (на РНК и протеиново ниво) в HT29-Cl.16E клетките беше значително увеличена след електрическа стимулация на субмукозните неврони. Тези ефекти върху експресията на ZO-1 бяха блокирани от ТТХ и ВИПра и възстановени от ВИП. В заключение, нашите резултати предполагат модулираща роля на ВИПергичните субмукозни невронални сигнални пътища върху пропускливостта на интестиналната епителиална бариера и експресията на ZO-1.

Changes in chemical coding of myenteric neurons in ulcerative colitis


Промяна в химичното кодиране на миентерични неврони при хроничен колит
Neunlist M, Aubert P, Toquet C, Oreshkova T, Barouk J, Lehur PA, Schemann M, Galmiche JP.
Gut. 2003 Jan;52(1):84-90. (IF 5.883)
Теоретични основи: Морфологични и функционални промени в ентеричната нервна система са установени при възпалителни заболявания на червата, но все още е неясно дали неврохимичното кодиране на миентеричните неврони е променено и при пациенти с хроничен колит.

Цели: В настоящото проучване е изследвана ко-локализацията на невротрансмитери в миентерични неврони от нормално дебело черво и дебело черво на пациенти с хроничен колит.

Методи: Холин-ацетилтрансфераза (ХАТ), неврон-специфична енолаза (НСЕ), вазоактивен интестинален пептид (ВИП) и субстанция П (СП) бяха изследвани чрез имунохистохимия в препарати на чревен миентеричен плексус от пациенти с хроничен колит (n=10) и контроли (n=8).



Резултати: Количеството на ХАТ- и ВИП-положителни неврони, съотнесени към НСЕ популацията, не се раличаваше във възпалени (33,3% и съответно 9,3%) и невъзпалени (33,6% и съответно 9,7%) участъци от дебело черво с хроничен колит сравнено с контролата (35% и 6,9%). Частта на СП-положителните неврони беше значително по-голяма във възпалените (15,5%) и невъзпалените (20,3%) участъци спрямо контролите (5,9%). Анализ на промените в субпопулациите показаха, че само ХАТ-положителни бяха 26,9% от невроните в контролите, докато ХАТ-положителните популации във възпалените и невъзпалените участъци при хроничен колит бяха значително по-малки (18,8% и 15,8%). Невроните, съдържащи едновременно ХАТ и СП, бяха значително повече във възпалени (11,8%) и невъзпалени (13,9%) участъци в сравнение с контролите (5%).

Заключение: Ремоделирането на миентеричните неврони при хроничен колит се изразява в промяна от холинергична към преобладаваща СП-положителна инервация. Този ефект може да представлява част от невроналната причина за нарушенията в мотилитета, които се наблюдават при хроничен колит.


1999г.

Flow cytometry evaluation of natural killer cell cytotoxicity using DiO stained cells


Флоуцитометрична оценка на цитотоксичността на клетки естествени убиици чрез DiO оцветени клетки
Nikolova M, Veleva T, Stefanova P, Bensussan A, Taskov H.
Problems of Infectious and Parasitic Diseases 1999; 27:29-32.
Описан е нерадиоактивен флоуцитометричен тест за оценка на цитотксичността на клетки естествени убиици (NK), основаващ се на маркиране на таргетни клетки с мембранно цианиново багрило DiO. Ние определихме оптималните условия за оцветяване на различни таргетни клетки и параметри за измерване на активността на NK клетките в две опитни системи на: периферни кръвни мононуклеарни клетки-K562 и Ytindi-F1. Резултатите, получени от флоуцитометричния анализ и теста, основаващ се на освобождаването на лактатдехидрогеназа, показаха висока корелация (r=0.85). Чрез използването на флоуцитометър ние показахме, че моноклоналните антитела BM35 и BM13, разпознаващи неизвестни повърхностни рецептори на NK клетките, модулират NK клетъчната цитотоксичност. Така флоуцитометричният тест се оказа интересна алтернатива на класическия метод, измерващ освобождаването на радиоактивен хром, подходящ за прилагане при мащабни анализи на моноклонални антитела, разпознаващи функционални NK клетъчни рецептори.


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница