Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?



страница1/5
Дата23.07.2016
Размер0.82 Mb.
  1   2   3   4   5
НИКОЛА ГИГОВ
ОРФЕЙ И ЕВРОПА
(София – 2000, издателство ХРИКЕР)

Познай себе си

и ти ще познаеш Вселената и Боговете!

Орфей
ЛЕГЕНДА ЛИ Е ОРФЕЙ?

Безсмъртно е само онова, което стане легенда. Какво са Данте и Беатриче, Петрарка и Лаура, Ромео и Жулиета пред любовта на Орфей и Евридика. Изминали са хилядолетия, а това име-легенда топли сърцата ни, гали с музика душата ни, тръпнем пред неговото обаяние.

Легендата лети през вековете, но през XIII век пр. н.е. тази легенда е била жива реалност. Орфей е бил човек от плът и кръв, гениален поет, музикант и лекар, Върховен жрец на траките, човек недостижим. Той е живял в Родопа планина (днешна България) и затова често Родопа планина се нарича Орфеевата планина.

Какви ли чувства е изпитвал Херодот (V в. пр.н.е.), когато е изписвал : “Тракийският народ – след индийския – е най-голям от всички народи. Ако той се управляваше от един господар и беше единодушен, то той би бил, по мое мнение, непобедим и много по-силен от всички народи.”1

Деветдесет различни племена на траките са били пръснати по земите от Дунав до Средиземно море, което тогава се е наричало Тракийско море. Най-висши достижения в духовната култура постигат бесите, едно племе от сатрите, които са били прорицатели и жреци. А най-високият връх сред посветените е Орфей. Както е в стиховете:


Родопа, имаш много върхове,

но два достигат небесата чак:

вълшебникът на песните

Орфей

и жадният за свобода

Спартак.

Между Микенската цивилизация и Омировата епоха има едно свързващо културно звено, изградено от Орфей и Дионис, а като цяло от митологията на траките. Шлиман повярва на Омир и чрез негови стихове откри Троя. От разкритията на Шлиман и от развалините на Троя и Микена името на Дионис се прероди в научна сензация. Дионисовият театър на Акропола (съществуващ и днес – Атина, Гърция) е жив свидетел на онова древно жизнелюбие на траките, които слизат от върховете на Родопа планина, за да се появи могъщият клон на древногръцкия театър. Сам Орфей слиза от Родопа планина, създава и освещава светилището в Делфи, играе роля на арбитър между воюващите гръцки градове-държави и създава условия да се появи единна Гърция. Затова Орфей е любим и на гърците.

Времето на Орфей вече е датирано – XIII век пр.н.е. – едно поколение преди Троянската война.2 Орфей живее 5 века преди Омир. Доомировият период в създаването на древната цивилизация – това е приносът на траките в световната цивилизация, който в древността се е наричал Орфически период в световната цивилизация (XIII-VIII век пр.н.е.).

Еврипид се възхищава и предрича, че славата на Орфей и Дионис ще слезе от Родопите, за да станат велики за Елада. И днес кукерските празници по нашата земя са древни езически празници от времето на траките, които импулсират към жизненост и творчество.

В родопското светилище на Дионис е роден, отгледан и израсъл вълшебният певец Орфей. Но къде точно е това светилище? – То все още се търси и спорът е дълъг. Но всички извори ни насочват към Средните Родопи (днешния Смолянски край). В древно време в Родопите имало четири големи и главни светилища: на Дионис, на Кронос, на Уранос, на Юпитер. Около тях имало още десетки други, по-малки светилища. Смолянският край може да се нарече Орфеевият пръстен от големите светилища, където е живял и творил Орфей.

Бащата на историята Херодот доуточнява: “Бесите са населявали южните страни на Родопите и служели като жреци на друго тракийско племе, наречено сатри, което пък населявало центъра на Родопите. Това племе от никой завоевател не било поробвано, дори и от самия Ксеркс, който е заробил всички други племена. Те (сатрите) са населявали най-високите планински места и са имали храм-светилище на най-високата родопска местност, наречена Ниса, в чест на Дионисия, бог на веселбата.”3

Най-високите върхове на Родопите са Перелик (2191 м.) и Карлък (2188 м). Те са един до друг, а в пазвите им е древното село Гела4. Родопчани казват, че Карлък и Перелик са най-съвършеното творение на Господа – това са стожерите на планината. Името Карлък се разширява в народната памет до планински масив между Смолян, Широка лъка и Мугла. Не случайно проф. Богдан Филов официално преименува връх Карлък на връх Орфей (1942-1943 г.).

Това е земята Меропа – по-старото име на Смолянския край. А Меропа означава “голям, прочут, славен край”. Карлък означава “скъп и мил” – сърцето на планината. Перелик е син на слънцето. И в цялото море от родопски песни единствено връх Карлък е възпят с конкретното си име – в песента “Бяла съм, бяла, юначе”. Това е нравственият химн на планината.

Овидий възпява Орфей и го нарича Орфей Родопеец и героят родопски. По повод смъртта на Орфей Вергилий пише: “...и заридаха родопски вършини.” Много други поети наричат Орфей “родопския певец и родопския герой”.

От древния Филипопол (Пловдив) по билото на планината Чернатица, където още личат древните калдъръми, е преминавал най-древният път на траките – към светилищата, а след това надолу към Бялото море. Документирано е идването на двама велики мъже в родопското светилище на Дионис, където са търсели прорицания. Това са Александър Македонски и по-късно Октавий – бащата на Октавиан Август.

Да цитираме Ариан за похода на Александър Македонски през Родопите: “Александър потеглил от Амфиополис и навлязъл в онази част от Тракия, която е заселена с т.нар. независими траки. От лявата му страна останали гр. Филипи и планината Орбел. Разказват, че на десетия ден, след като преминал река Нест (Места), той достигнал планината Хемус (Стара Планина)”.5

Светоний пише, че “Александър Македонски се изкачил на най-високия връх в Родопите и там в светилището намерил жрица, прилична на Делфийската Пития. Тази прорицателка предсказала бъдните походи на Александър Велики към Индия.” Александър Македонски е бил в Родопите през 335 г. пр.н.е.

Октавий, бащата на бъдещия римски император Октавиан Август, посетил Родопите през 60-59 г. пр.н.е. Той също бил в светилището на Дионис в Родопите и се допитал до оракула (жена) за съдбата на сина си. (По време на прорицанието синът бил тригодишен). Родопската прорицателка предрекла, че това дете ще стане римски император. По-късно това прорицание се сбъднало.

От времето на Орфей до времето на Октавий били изминали близо 1300 години. Това подсказва, че повече от хилядолетие светилището на Дионис (Орфеевият роден край) е било действащо и е имало световна слава. Щом императори го предпочитали за прорицание.

Село Гела е едно от най-старите родопски селища – с 33-вековна история. Тук бяха открити гробове с хокерни погребения, скални рисунки, кости, изтлели като паяжина, оброчни плочи, неразчетена писменост. Бяха намерени скални гробове с жлебове, гравирани плочки с делфини, монети в устата на мъртвите (Харонов обол) – за преминаване на река Стикс към Подземното царство.

В този Смолянски край бе намерена статуетка на бог Дионис (село Триград), скални рисунки с космически послания и вакханки (град Девин), скарабей от Египет (село Любча), мумия на жена (село Мугла), неразчетена писменост – три плочи от землищата на селата Върбово - Гела - Мугла.

Никак не е случайно, че в Девинския край е идвал английският учен Хуитемор – специалист по египетска археология. Орфей се е учил в Египет, в Храма на Карнак (Луксор) и родопско-египетските връзки са неизследвани6.

В Смолянския край е идвал и руският вицеконсул в Одрин, г-н Лишин, както и английският консул в Цариград. Те са издирвали старини в Смолян, Девин и връх Виденица (Доспатския край).

С музикалната си дарба Орфей е повлиял на Гърция и Египет. На гръцки език е изписано: “И пръв той (Орфей) въвел много от нравствените знания между гърците, а най-много се удава нему и основаването на египетските празници, които празници са били празнувани в чест на богинята Деметра, още и празниците на Дионисия”.7 Голям е бил древният културен обмен между средиземноморските държави.

Реките Сура и Рата (Доспатския край) и до днес носят най-старинните си имена от времето на траките. Етимологията им се докосва до санскритски език. Името Кастракли (над Тешел) съдържа името на траките. Същото е и с Орфеевград (до село Любча), както и местността Орфенското. Същото име е запазено и в името на остров Самотраки, където се провеждали прочутите мистерии на Орфей на остров Самотраки.

Лима – един презокеански поет, пише в наше време: “Първата среща на човешкия род с поезията, това е орфическият момент от историята – раждането на човешкото въображение – онова вдъхновение, което затрептява между тялото и пространството.”

Векът на Орфей – XIII в. пр.н.е. – е свързан с царуването на четирима тракийски царе. Това са Харопс – цар на траките и дядо на Орфей, Ойагър – баща на Орфей, самият Орфей – Върховен жрец и цар на траките, и Рез – цар на траките, загинал при стените на Троя по време на сън. Цар Рез е бил съюзник на троянците и им се е притекъл на помощ. Той е възпят от Омир в Десета песен на Илиада.

Петият тракийски цар по време на Троянската война е бил Полиместор. Той преобръща хода на историята, като се отмята от съюза с троянците и се съюзява с ахейците. При него бил изпратен с дарове най-малкият син на Приам, Полидор. Той му донесъл златни съкровища с молба за помощ при Троя. Но Полиместор се полакомил, убил любимия син на Приам и заграбил златните съкровища. Така дошла гибелта на Троя, която довела и до гибелта на траките. По-късно пленената съпруга на Приам – Хекуба – си отмъстила на изменника, като лично убила децата на Полиместор и със собствените си пръсти и нокти го ослепила.

Йоан Цец признава първичността на поезията на Орфей, като пише: “Омир заемал стихове и идеи от Орфей.”8

Орфей се е родил в светилището на Дионис в Родопите през XIII в. пр.н.е. – “едно поколение преди Троянската война” (това е стих от Аполоний Родоски за Похода на аргонавтите, сред които е бил и Орфей като втори човек след цар Язон). Тогава родопските светилища на Дионис, Кронос, Юпитер и Уран са били в разцвета си.

Името на Орфей означава “магнитна светлина”. Нека вникнем в първата част на тази двуосновна дума: “Ор” – Орфей, Оренда, Оракул, Ореол, Орар... Все думи от светилищните тайнства. Към това подсказва и Платон: “Поезията са смятали за магнит, божествена сила, магнезийска, хераклийска”.9 Поезията и музиката са магнитната светлина на Орфей, с които той е обайвал всичко живо. В египетските йероглифи О е знак за духовна светлина, а Ор в Египет също е магнит. Поезията винаги са смятали за дар Божи, за астрална и магнетична сила.

Едуар Шюре определя века на Орфей: “Това беше във времето на Мойсея – пет века преди Омир и тринадесет века преди Христа”.10 Походът на аргонавтите потвърждава тази датировка – “едно поколение преди Троянската война “– думи на Аполоний Родоски в неговата книга Аргонавтика (III век пр.н.е.).

Може да обобщим: Орфей е роден и живял през XIII век пр.н.е. в светилищната част на Родопите. Той e бил аргонавт до Колхида с цар Язон. Бащите са били аргонавти, а синовете са воювали при Троя. Лаерт – бащата на Одисей – е бил заедно с Орфей до Колхида, а синът му е воювал при Троя. Отделни аргонавти – вече стари – също са воювали при Троя. Такъв е бил аргонавтът Нестор, може би най-старият боец при Троя. (Възпят от Омир.) Подобен е случаят с аргонавта Пелей – бащата на Ахил, а Ахил е главен герой пред стените на Троя. Така е и с аргонавта Теламон – бащата на Големия Аякс, както и с аргонавта Ойлей – бащата на Малкия Аякс, както и с Тедей – бащата на Диомед – все бащи-герои при Колхида и синове-герои пред стените на Троя.

Не може да има съмнение, че Орфей е живял “едно поколение преди Троянската война”, защото е бил аргонавт, втори човек на кораба Арго след цар Язон, певецът, който спечелва Златното руно с омайните си песни. Орфей е бил убит преди Троянската война. И самата Троянска война е спечелена с хитрост чрез Дървения кон, а не с десетгодишната си открита храброст.

Жан Коман определя Орфей като предвестник на цивилизацията със свое място в културата и историята на Европа.11 Швейцарският класически филолог Бьоме не се съмнява, че Орфей е историческа личност: “Той практикува особена заклинателна поезия, много от чиито формули биват заети по-късно от Омир и Хезиод”. А заклинанията винаги са били практикувани заедно с музика.

Поетът Ономакрит от Атина е първият записвач на поемите на Омир – Илиада и Одисея (по времето на Пизистрат – VI век пр.н.е.). Когато записва Омировите поеми, Ономакрит попада и на следи от Орфеевото творчество и така съставя книгата Оракули. За всеки записан стих от Омир Пизистрат е заплащал на Ономакрит по един обол, а Ономакрит – безплатно – записвал и Орфеевите творби. Могъл е лично да ги съпостави. Ономакрит давал преднина на Орфей, поради което бил наказан.

По оцелели откъси от творби на Орфей нека възкресим заглавията на личното му творчество – с кратки данни за съдържанието им. Всички тези книги, след смъртта му, са били изгорени.



Поезия:

88 химни за мистериите. Съкратеното название на тази книга е “Хевой”. Това са химни за силата на природата и за различните тайнства.

Аргонавтика. Епическа поема на Орфей за Похода на аргонавтите с цар Язон до Колхида и за превземането на Златното руно. Съдържала е 1384 хекзаметъра.

Триножник. Триножникът е атрибут в светилищните обряди, където се прорицава.

Свещени песни за Бакх. Песни, които възхвалявали Дионисовото начало в Родопите. По-късно Орфей реформира Дионисовите празници.

Свещени слова. Поема в 24 части.

Посвещения. Книга, използвана от Питагор и Платон. Съдържала е заклинателни и очистителни формули, както и гадания в хекзаметри.

Литика (Pierres). Магически песни за целебните свойства на камъните. Прочути са били Орфеевите огърлици със скъпоценни камъни “Урим”, “Тумим” и “Хошен”.

Космогонични творби:

Космогония. Книга за астралните знания на Орфей. Космосът за него е едно блестящо сребърно яйце, от което се излюпва най-напред бог Фанес. Орфей пръв в света определя Земята като кръгла, за да използват този Орфеев стих по-сетне Ератостен, Питагор, Галилей и Коперник.

Теогония. Книга за божествата. По модела на тази книга Хезиод създал своята “Теогония”.

Було (Мрежа на душата). Книга за светилищните тайнства.

Деметриада. Книга, с която Орфей и Евмолп поставят основите на Елевзинските мистерии.

Оракули. Книга на Орфей, записана от поета Ономакрит в VI век пр.н.е., издадена много по-късно в Лайпциг. (Все още неоткрита.)

Други книги:

Изкуството на тайните и на обредите. Ритуална книга, предназначена за посветените в различните тайнства.

Книга за мутациите, химията и алхимията. Чрез това заглавие някои учени свързват Орфей с Фауст, но по-правилно е да се свързва Фауст с Орфей.

Корибантите. Книга за земните тайни и земетресенията. Това са стихове-молби за смекчаване на страховете.

Магическа ботаника. Книга за целебните свойства на родопските билки, от които са се учели Хипократ и Гален.

Кратер (Peplos). Книга или отделна песен за ритуалната дреха. Орфей и орфиците са се обличали в бяло. Като върховен жрец Орфей се е обличал с пурпурен плащ.
Павзаний (II век) дава най-висока оценка за Орфей, като го сравнява с Омир. Той пише: “По красота химните на Орфей биха могли да се поставят на второ място след Омировите, а в изразяването на почит към Бога те дори ги надминават”.12 По времето на Павзаний все още са били оцелели две книги на Орфей – Свещени слова (поема в 24 части) и Мрежа на душата.

Орфей е бил недостижим не само като поет и певец, но и като гениален изобретател на музикални инструменти. Да ги изброим. Той (Орфей) пръв създава “костенурчеста” лира, систрон, набла, самбика, магадис, барбит, лира, салпинкс, сиринга, кавал, флейта, китара, пектида, форминкс и много други. Правел е флейти от тръстики, пеещи бърдучета и флейти от пищял на щъркел. Говори с нов поетичен език и има вълшебен глас – “глас като лилия нежен”.

Орфей слиза от Родопите, завладява духовно Гърция и я обединява чрез светилището в Делфи, създава прочутите мистерии на остров Самотраки (бил е в Египет), участва в Похода на аргонавтите с цар Язон, достига до Колхида, оказва широкомащабно влияние на цяла Европа.

Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете!” – Това е гениална идея на Орфей, която води човека до себепознание. Раят и адът са в човешкото сърце. Раят е човешката любов, а адът е невъзможността да обичаш. “Мой бог е любовта!” – това е ядката на Орфеевото учение.

Орфей умира от насилствена смърт – разкъсан е на части. Тялото му е погребано в Родопите, а главата и лирата са захвърлени във водите на река Хебър (Марица), за да достигнат до морето. Орфей дари хората с песен, с вътрешна топлина. Красотата, поезията и музиката са големите му дарове. На гръцки език е изписано: “Тираните на Тракия изгорили книгите му (на Орфей). Изгонили учениците му. Гръцките владетели последвали техния пример – заличавали паметта му. Унищожили последните му следи. След няколко века се съмнявали в съществуването му.”13

Орфей останал под забрана. Но тъкмо тогава се раждат легендите. И през всичките векове не е умирала Орфеевата идея за безсмъртието на душата, за силата на поезията и музиката. Затова Платон пише: “Мнозина предлагат ръкописи на Орфей”.14

“Родопа – това е родният край на Орфей!” – изрече проф. Любомир Далчев, когато поставяше паметника си Орфей и Родопа в град Смолян (1969 година). Но нека проследим влиянието на Орфей върху Европа.
ОТКЪДЕ ЗАПОЧВА ЕВРОПА?

Мой бог е любовта! – пее и плаче Орфей. “Пее и плаче”, защото нарича любовта “”, което на гръцки означава “сладостна горчивина”.15 Той слезе в Подземното царство, за да надвие ада с музика. Орфей е единственият поет в света, увенчан трижди: в мрачното царство на Хадес, на Земята и в Звездния свят. Това е Певецът, омайвал с песните си хора и зверове, риби и птици, дървета и скали.

От Родопите към Гърция слизат поезията, изкуствата и свещеното право. Орфей освещава Делфийското светилище, постига своя триумф чрез мистериите на остров Самотраки, дава тласък на целия Средиземноморски свят. Тогава Средиземно море се е наричало Тракийско море.

Орфей става любимец и на Троя – съхранен е в Пергамския олтар. Бил е духовен жрец на аргонавтите до Колхида с кораба Арго с водач Язон. И с песните си Орфей проправя пътя на кораба Арго към Златното руно. В Египет въвежда нови знания и музика. Цели 500 години се говори за Орфически период в световната литература (XIII-VIII век пр.н.е.). Това е нашият най-голям принос в световната цивилизация.

Орфей е сияние за Европа, когато тя още не е съществувала с името си. Наша, от езика на траките, е думата Европа. Нека сближим и сравним четири сродни думи: Калиопа, Меропа, Родопа, Европа... Калиопа (майката на Орфей) означава “сладкогласната”. Меропа (старо име на Средните Родопи) означава “великогласната”. Родопа (цялата планина) означава “многогласната” – многолистна роза, която пее под напора на вятъра. ЕВРОПА в езика на траките означава “широкогласната” – това е разливът на гласовете.

Дарили сме с име Европа – назовали сме тези над 10 милиона квадратни километра на континента, който днес гони един милиард население.

Европа е сестра на Кадъм – преносителя на писмеността. Между Родопите и Финикия е първото географско пространство, обозначено с думата Европа. Родствена, митологична връзка има между Родопите и Финикия. Майката на Дионис – Семела – е дъщеря на Кадъм. Девойката Европа е грабната от преобразения като бик Зевс и е отвлечена в Гърция. И Алкман, и Херодот, и Тукидид изписват името на Европа – Евр-Ебр – Хебър – Марица. От Родопа и Марица думата Европа се спуска към Пергам и Финикия. Затова по време на могъщата Римска империя (III век) територията около устието на Марица и Дарданелите е наречена от римляните Провинция Европа.16 Това е първото очертание на бъдещия континент Европа.

Орфей е свързващо звено – сродил родопските песни и митове с гръцкия пантеон, с египетските мистерии, с пергамските сказания и сицилианското изкуство. Орфей е посредник между Изтока и Запада, между Севера и Юга. Той ги е ашладисал за по-богати плодове. Пренася музиката по всички посоки и най-вече на Запад – към Европа. Ние още не сме дешифрирали Орфеевия нотопис, издълбан по родопските скали като “клонки от Орфеевите химни”.

Геният на днешната българска земя е имал в родопския си храм на Дионис многочислени свитъци от папируси с египетски йероглифи, финикийски писмена, гръцки букви и още една неизвестна писменост, на която е написал своето тайно учение. Този недостижим родопски певец изрича: “Преминах през кладенците на пирамидите и през гробниците на Египет, изучих Книгата на мъртвите, бях в древния Гнербах – града на слънцето, и в храма на Карнак. Аз изтръгнах тайните на науката изпод пелените на мумиите.”17

В наше време открихме мраморни плочи (Върбово - Гела - Мугла) с неразчетена писменост. Вярвам, че в близките години ние ще се изправим пред едно голямо откритие: ДВА ПЪТИ СМЕ ДАВАЛИ ПИСМЕНОСТ НА СВЕТА! Първом сме дали писменост на Европа чрез Орфей и втори път сме дали писменост на целия славянски свят чрез братята св. св. Кирил и Методий.

Но нека цитираме думи на Еврипид, автора на Медея: “На тракийски таблички е записано Орфеевото слово”.18



Кръв не проливай! – е първият нравствен закон на Орфей. Негов е стихът: Земята може да се завладее с лира, а не с меч. Негова е вярата, оплодила християнството: Помощ на слабите, утешение на страдащите, надежда за всички. Негов е девизът, който след Родопите украсява светилището на Делфи в Гърция: Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете.

Европа, която тогава е била номадска (XIII век пр.н.е.), е боготворила Орфей. Чрез него бъдещите европейски държави са се докоснали до чистата човешка любов – любовта на Орфей и Евридика, до музиката, книгите, лекарствата и езотеричните знания. Орфизмъттова е топлият Голфщром за Европа.

Затова Овидий се покланя на Орфей, Вергилий го възпява, Лукан съчинява поемата Орфей, както и Поема за Троя. Рим сече монети, свързани с този мит. Велики творци на Европа извайват негови статуи, фрески, картини, мозайки. Операта на Европа е родена с името на Орфей. Паладий признава: “Цялата правда на света е от Орфей.”19

Орфей и орфизмът оплодиха християнството, породиха богомилството, дадоха тласък на Европейския Ренесанс и отбраниха Европа от физическо и духовно робство, тласнаха народите към велики открития.

Родопа и днес е на рубежа между Изтока и Запада. Тук е океански вълнолом и Орфеевата планина отново преживява Шекспирови драми. Тя страда, бори се и пее – брани с живото си сърце Европа. И тъкмо от нея излетя космичната песен Излел е Дельо хайдутин. Ние сме живата връзка между миналото и бъдещето на човечеството – нашите песни са най-яркият израз на това.
ОРФЕЕВИЯТ ЗНАК

Орфеевият знак е Орфеевата пентаграма: петолъчие с две окръжности отвън. Външният кръг на Орфеевата пентаграма означава непробудения човек. Това е профанът. Падне ли външният кръг – появил се е ученик на Орфей. А падне ли вторият кръг – ученикът е станал посветен.

Когато пентаграмата е с единия връх нагоре, а с два “стъпила на земята”, това е Орфеевият небесен знак, който прилича на нарисувания от Леонардо човек – с разперени встрани ръце и разкрачен долу. Човекът е една жива пентаграма. Това е музикалният, небесен човек.

Но когато пентаграмата се обърне с единия връх надолу, а с двата върха нагоре – мигом Орфеевият знак става Дионисов: в горните два лъча сякаш се появяват рогата на козела – а това са Дионисовите празници, земните веселия и оргии, кукерските празници. Ето колко са близки двата знака – на Дионис, първичната земна сила, и на Орфей – небесната музика и обич. Те са в едно цяло. Чрез този знак сякаш Орфей ни казва: разчупи външните кръгове, които те затварят, расти духовно по подобие на лъчите, владей света на музиката, любовта и свободата. “Меката светлина” – това са думи на Орфей за любовта. Един ден Фауст на Гьоте ще попита Мефистофел: “Нима те мъчи тази пентаграма?” – Мъчи го, защото мисли с ума си. За да се докоснеш до Орфей, трябва да имаш чувства, пориви, копнежи, миражи, сънища, мечти. А умът е като машина, която анализира всичко. “Умът е подлец” – пише Достоевски.

Орфеевата пентаграма преминава в родопската пентатоника – това е основният лад на родопските песни. Унищожено е Орфеевото слово чрез изгаряне, но неунищожима остава Орфеевата музика, преродена в родопската пентатоника и озарила с пулса си 300 000 български народни песни (записани). Една от тях, тъкмо от Родопите, излетя в Космоса.

Родопската пентатоника е Орфеево наследство. В този родопски лад са вплетени пет основни тона. Сякаш и самото пеене излъчва Орфеевия знак. Орфей е знаел, след учението си в Египет, че “сферите на небето” (звездите) излъчват нечута музика, която е в лад пентатоника. По този начин Родопите – Орфеевата планина – пеят песните си в единен ритъм със звездите. Затова наричаме звездното небе над нас “огромна Орфеева нотна тетрадка”.

Нека направим първия си важен извод. И по-рано, и по време на петвековното турско робство изгаряха книгите на Орфей. Но нашествениците не изгаряха само нас, те горяха корените на Европа. Ако нас, Балканите, ни отрежат от Европа – не ние, а самата Европа ще изсъхне, защото ще остане с прерязани митологични корени. Нострадамус предупреди Европа: Не тръгне ли по Орфеевия път на обичта и музиката, а размахва меч, ще дойде най-мътното време и бурен ще поникне по площадите на европейските столици.

  1   2   3   4   5


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница