Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?

Вакханките нападнали Орфей, заговорниците го замервали с камъни, хвърляли срещу него копия, един заговорник с меден меч отсякъл главата му. Тялото му разкъсали... И от всяка капка кръв на Певеца, капнала по тревата, поникнало Орфеевото цвете.

Имах образа на Орфеевото цвете на монета, сечена от Рим. Така открих Орфеевото цвете край село Гела, Смолянско. Ботаници – унгарски, руски и български – са правели такива опити с него: изскубвали Орфеевото цвете с корените, държали го в хербарий две години и половина, а след това пак го посаждали в естествената му среда. То се прихващало и възстановявало своя живот. Разлиствало се отново, разцъфтявало. Орфеевото цвете е единственото цвете в света, което изпада в анабиоза (мнима смърт) и крие тайната на безсмъртието. То е ендемит от ледниковия период.

Римляните изсекли това цвете на монети. Императори идвали в Родопите да му се поклонят. Музиката и любовта се носели в самия родопски въздух.

С часове съм гледал Орфеевото цвете. То расте в пукнатините на скали и цъфти през юни-август. Стръкчетата му са високи около 15 сантиметра. Цветчетата му са с по 3 или 5 камбанки. По цвят са бели (Орфеевия цвят) и имат лилави оттенъци.

Цветето е свръхчувствително. Ако облак премине пред слънцето и сянка пропълзи по него, то мигом и видимо свива цветчета. А щом сянката премине и слънцето изгрее пак, Орфеевото цвете се разпуска, разтваря – сякаш поглъща светлината. То е като стих и музика – сътворено от родопската природа, същата, която роди и Орфей.

Пресадих го и проверих дали наистина издържа. Вече от 20 години го имам – посадено от мене на скала. Когато го поливам с вода, то пие като жадниче, на глътки. В основата си има извита чаша от зелени листа. Сякаш не е само цвете, а бленуваща душа.

Това цвете е най-лековитото и най-красивото. Дълго се рових, докато установя, че през вековете то е имало 6 различни имена: китара, стирака, шап, родопски силивряк, хаберлея родопензис, Орфеевото цвете.

Древните траки са знаели лечебните свойства на растението. В книгата си Магическа ботаника Орфей е предал знанията си на посветените.

Столетничката Албена Чуралска от село Водни пад е съхранила народната памет за Орфеевото цвете. Но тя го нарича “Шапива билка”, защото с тази билка са лекували добитъка от болестта шап. Ето какво говори тя за цветето: “Отколе старите люде тросили шапива билка. С нея закичвахме люлките – да не урочасат децата, болка да ги не находо, млогу да живот. Закичваха се и понниците – да се множи и не крати хайванете (добитъка). С шапива билка и с други цветя се виеха китки. Момине скришом правеха китки за изгори. И скришом ги даваха на избраника си, та вечна да е любовта им.”

В Египет и Родопите са знаели за ароматотерапията и благовонията. На растенията има божествени знаци като йероглифи, чрез които се открива коя билка каква болест лекува. Ето защо болните животни, без да имат никакви знания, откриват тези билки за болестта си (кон, куче, крава, коза, овца). Излиза, че животните при болест могат да разкодират божествения знак върху растението и сами откриват лечебната билка. И човекът, като върви по пътя на животните, може да разкодира тези божествени лечебни знаци. По този път вървеше и сляпата ясновидка Ванга.

Чрез растенията, животните и птиците, ние, човеците, ще се доближим до Божествената природа.

Втората експедиция за Орфеевото цвете е била през 1834 г. от унгарския ботаник Емерих Фривалдски. Той открил това цвете по поречието на Чая, край Бачково. И е записал: “Най-интересни растения се получиха от планинската верига между Родопите и Станимака (Асеновград). Тука между новите и редки видове се намери и онзи вид растение, което през 1835 г. нарекох Родопей хаберлея, в чест на моя учител, отличния ботаник Хаберлей Кароли.” По-късно науката преобръща двете думи и цветето се нарича Хаберлея родопензис.²⁰

Цветето обича варовитите места и скалните пукнатини. То обича и високата въздушна влага. В трактата си За реките Псевдоплутарх (III век) пише: “И в планината Пангей се ражда едно растение, наречено китара, поради следната причина. Жените, след като разкъсали Орфей, хвърлили частите му в реката Хебър (Марица). Главата му по волята на боговете приела образа на змей, а лирата му по желание на Аполон се превърнала в звезда. От течащата му кръв се родило растение, наречено китара. Когато се празнували Дионисовите празници, то издавало звук на китара.”²¹

Орфеевата пентаграма е графичният образ на Орфей и орфизма, родопската пентатоника е нотният знак на Орфей и орфизма, а Орфеевото цвете е спомен за кръвта и музиката на Орфей. Това е музиката на обичта.

Много писма от чужбина получавам за Орфеевото цвете. Потомци на Рьорих идваха чак от Индия в Родопите, за да го видят. Един ден от Кавказ дойде в Смолян Лариса Чебанова – познавачка на кавказките легенди. После ми написа: “Възхищава ме умението ти да беседваш с родопския силивряк. Аз съм идвала в твоя дом. И съм виждала с очите си Орфеевото цвете. Като навлезе дълбоко в живота и творчеството на Орфей, ти се свърза нацяло с природата и преоткриваш древни истини, така нужни днес на нас!”

Доомировият период в литературата се е наричал орфически (XIII – VIII век пр.н.е.). Орфическият период обхваща най-голямата сила на древната Орфеева цивилизация и той е приносът на траките в световната цивилизация.

През VIII век пр.н.е. гърците били обладани от култа към Дионис. По-късно римляните ще секат монети с главата на Дионис, обвита в бръшлянов венец. Еврипид предрича съдбата на Дионис – той слиза от Родопите, за да стане велик за Елада. А Орфей е откърмен и израсъл в главното родопско светилище на Дионис. Дионис и Орфей са “родопската мая” в древногръцкото изкуство. Доказателство за това е и Дионисовият театър на южния склон на Акропола, който побира над 20 000 души. И днес личат сцената и амфитеатралните дъги на каменните седалки.

Херодот признава за родопското светилище на Дионис: “Като прорицатели на светилището са бесите, едно племе от сатрите. Има жрица, която дава отговорите, както в Делфи.”²²

За село Гела написах цяла книга.²³ Това родопско село е най-старо (над 33 века) и кореспондира с по-късните едноименни градове – с гръцкия град Гелион и с град Гела, Сицилия. Тъкмо в град Гела през 1890 г. немският професор Фуртванглер открива ваза с изображението на Орфей. Вазата е наречена Траки, заслушани в Орфей и се пази в Берлин. Тя съхранява едно от най-ярките изображения на Родопския певец.

А случайно ли Есхил е пожелал да работи и живее в град Гела – Сицилия? Той умира там през 456 г. пр.н.е. И случайно ли Есхил е възпял родопското племе едонци? И пак там, в град Гела – Сицилия, е било средището на Питагор и Питагорейската школа.

В Доомировия период, наречен Орфически, не е бил само Орфей велик поет на траките. Такива велики поети-траки са били Тамирис, Лин, Музей, Евмолп, Филамон, Памфос, Аристей, Магадис, Олен, Демодок... Лин и Тамирис са възпети и от Омир.

Славата на Орфей бързо се разнесла и завладяла първом светилището Делфи в Гърция, после остров Самотраки, Троя, слязла към Йония, Финикия и Египет, достигнала до Колхида и Сицилия. Орфей се превърнал в точиларско колело и искри на вдъхновението преминали у много европейски поети, художници, музиканти.

Досега учените смятат, че траките са били безписмени. Но те са били 90 племена, а най-елитната им част – бесите – са били ясновидци и прорицатели. Това са били посветените траки и тъкмо те са имали писменост. Това е жреческата писменост на най-видните траки-беси. И поради тайните си, писмеността не е била разпространена.

Все повече се утвърждава мнението, че Орфей, след учението си в Египет, е пренесъл и реформирал писмеността, предал я е на гърците, а от там тя се е разклонила по цяла Европа. Орфей, Евмолп и Аристей – и тримата тракски поети, са познавали финикийските букви преди самите гърци. Те са им ги предали, за да станат те “гръцка азбука”.

Скалните рисунки в Родопите все още не са разчетени. Те крият своите тайни. Намерените там три мраморни плочи (неизвестни на българската наука) са от близките села Върбово - Гела - Мугла. Това е най-сърцевинната част на Родопите, до най-високия връх на планината – връх Перелик (2191 метра). На мраморните плочи, които съм виждал с очите си, е изписана незнайна писменост. Тя не е нито гръцка, нито арабска, нито турска, нито грузинска, нито латинска, нито еврейска. На какъв език е тогава? Не е и прабългарската азбука – нито глаголица, нито кирилица. Тогава какво търси тази писменост в най-високите части на планината?!

На базата на тези изписани мраморни плочи приемам тезата, че най-елитната част на траките – бесите – са имали писменост. Те са продължителите на Орфеевата цивилизация.

Ние вечно ще търсим, докато открием тези “тракийски таблички, на които е записано Орфеевото слово”. На тези “таблички” е записано не само Орфеевото слово, но и свещеният език на бесите. Ксенофонт съобщава, че у траките се намирали и много книги.²⁴

Златните погребални пластинки на българската земя са вече 20. Към тях може да се прибавят още три пластинки от Смолянско, открити в гробове, които не са проучени.

Преди времето на Орфей е имало няколко по-стари писмености. Линеарното писмо А (350-400 години преди Орфей – негръцко и неразчетено). Линеарното писмо Б (100-200 години преди Орфей – гръцко, разчетено). Съществували са клинописът и йероглифното египетско писмо. Линеарното писмо А и линеарното писмо Б са открити на остров Крит.

Шюре твърди, че в Родопския си храм, в сандък от кедър, Орфей е държал “многочислени свитъци папируси, покрити с египетски йероглифи, финикийски писмена, а също така свитъци, написани от Орфей на гръцки език, които са съдържали неговото тайно учение”.²⁵ Орфей е бил не само гениален музикант, поет, жрец и лечител, но е бил и гениален реформатор на писмеността. С пренесената, пресъздадена и доусъвършенствана писменост Орфей е оплодил Гърция и цяла Европа. Величината на заслугите на Орфей към Европа още не е измерена. Че това е така, подсказва едно бронзово огледало от V век пр.н.е., на което гърците изобразяват Орфей не само с традиционната му лира, но и с кошница “пълна с книжни свитъци”. По този начин гърците са изразили своята голяма обич и почит към Орфей, който чрез светилището в Делфи изиграва огромна роля за създаването на единна гръцка държава. До времето на Орфей е имало само градове-държави на различни гръцки племена, които воювали помежду си. Чрез светилището в Делфи и писмеността Орфей дари гърците с най-великия дар на света – буквите. За да разцъфти гръцката цивилизация от Омир насам и през VI век пр.н.е. вече в писмен вид да имаме Илиада и Одисея.

Разкъсването на Орфей и претопяването на 90 племена на траките ни е лишило от най-големия исторически шанс – Орфей да ни обедини и да бъдем “втори след Индия”, както е отбелязал Херодот. Нашето проклятие е в дележа: враждите унищожиха не само Орфей, враждите и дележът унищожиха Орфеевата и тракийската цивилизация, за да се пренесе тя към Гърция и Европа.

Освен Еврипид, за тракийски таблички с написано Орфеево слово на тях говорят и пишат още Платон, Питагор и Хераклид. В Гръцката библиотека на Фабриций се споменава, че дълго се съхранявал каталог с Орфеевите песни. Хераклид – специалист по музика, в тритомния си труд изнася данни за музикалните дарби на траките. Той пише: “Орфей никому не подражавал, защото нямал предшественици.”²⁶
ПЪРВИТЕ ХРИСТИЯНИ В РОДОПИТЕ

Римляните наричали Родопите “заспал вулкан, който никой не знае кога ще избухне”. По времето на Христос тракийският цар Реметалк II въстава срещу римляните и се бори да отхвърли завоевателя (21 г.).

Но и самият Рим гони християните. В 67 г. в Рим е посечен с меч простият рибар Петър, а Павел е разпнат на кръст – с главата надолу.

Далечните ни прадеди от Гела и Доспат са изрекли следното: “Нашите деди са били най-учените на земята и другите сички дохождали, та се допитвали. Но зафатили да горят старите книги и у когото ги найдат – смърт”. Така са изпепелени Орфеевите книги.

По времето на Христос Рим е управляван от Октавиан Август и сетне от Тиберий. В Родопите е предсказано (на баща му) че Октавиан Август ще стане римски император. Но след предсказанието синът е чакал цели 32 години, докато то се сбъдва. Само този факт е достатъчен, за да се разбере каква е силата на Родопското светилище, онаследило Орфеевото ясновидство.

През 46 г. сл. Хр., по времето на Клавдий, тракийското царство на Реметалк III е завладяно и се ражда римската провинция Родопе.

Първите, които посяват християнската вяра в Родопите, са апостолите Петър и Павел. Павел преминава от Трояда (брега на Дарданелите с древна Троя) и пръв стъпва на европейска земя. Тези негови стъпки бележат стъпките на християнска Европа. Само 20 години след разпъването на Христос Павел преминава от Мала Азия, стъпва на европейския бряг и идва близо до Родопите. Той остава в град Филипи, който е недалеч от град Драма. Този град тогава е бил населен с траки. И там е първото послание на апостол Павел Към филипяните, което означава “към живеещите там траки”. Оттогава се появяват и първите християни в Родопите.

В 58 г. сл. Хр. в град Филипи е бил и апостол Лука – като наставник на вярата. Това е евангелистът Лука – от него е едно от 4-те евангелия. Лука е бил художник и окото му не е изпуснало красотата на Родопите. (Велико би било, ако днес притежаваме картините на Лука – картини, изпъстрени с планети, планини и звезди. Неговата икона на св. Богородица с младенеца е една от най-хубавите в света. Тя бе донесена от Ерусалим и показана в България в 2000 г.) След тях следват мисионерите Карп и Ерм, а след това – като златно ветрило – християнската религия се разтваря от Родопите към цялата българска земя.

Умни били първите мисионери и търсели път за присадка върху Орфеевото учение на учението на Христос. Като пъпка върху дръвче те присаждали християнската вяра на Орфеев корен. Появила се икона Св. Орфей. Но тази икона привличала богомолците повече, отколкото иконата на Христос, и била изхвърлена. Мисля, че това е огромна загуба. Ако бе осъществена тази идея, духовното богатство на Орфей щеше да бъде съхранено, а християнската религия щеше да има по-силни и по-мощни корени. Защото е записано: “И траките, като губеха езическата си вяра, забравяха и езика си. Бе забранено да произнасяме името на Орфей, но ние скришом пеехме песните му.”

През III век са жестоките Диоклецианови гонения на християните. Мисионерите прогонвали паметта за Орфей, а римляните прогонвали християните. През VI век езикът на траките се заличил.

Но цели хилядолетия чудесата на Орфей вече се приписвали на Христос. Само че траките знаели как стават някои чудеса. Ето едно от тях, което битува до наше време. На една разходка край Бачково, свещеник казал на богомолците си: “Чух божи глас. Пръскайте всеки ден със светена вода изсъхналите листа на венеца около иконите и ще стане чудо – те ще се раззеленят и ще се съживят. Това ще е Божи знак!” Богомолците пръскали венеца и той се раззеленил. А това било Орфеевото цвете. Макар и да изхвърлили иконата Св. Орфей, богомолците-траки и свещениците-траки слагали венци от това цвете около иконите и богомолците виждали как изсъхнали цветя се раззеленяват. Орфеевото чудо преминало в Божия глас.
ПОКРЪСТИТЕЛЯТ НА БЕСИТЕ

Покръстител на родопските беси в християнството е Никита Ремесиански. Той е учил в Рим, автор е на 6 книги и на една поема за покръстването на бесите. Имал е и лична кореспонденция – от Родопите – с римския император. Вероятно творчеството на Никита Ремесиански е запазено във Ватиканската библиотека. Ако това е така – то ще бъде нотариалният акт за християнството в Родопите, прието в 414 година. (Преди създаването на Българската държава и близо пет века преди покръстването на българите в 865 година.) Ако искаме да свържем България с Европа, трябва в Родопите да издигнем паметник на пратеника на Рим – епископ Никита Ремесиански – първия покръстител на бесите.

И нека да отбележим едно подобие: писмеността на Европа идва от предела между Мала Азия и Родопите и по същия начин идва към Европа и християнската религия. Това са пътища на писмеността и вярата.

Никита Ремесиански е роден в 353 г. сл. Хр. Получил е високо образование в Рим. По сан е епископ. Прокарал е първите бразди на вярата в Солун, Филипи, Епирския бряг и Бяла Паланка (между Пирот и Ниш).

Като опитен мисионер, при вече признато християнство, Рим го изпраща при бесите в Средните Родопи, където той престоява много години и известява Рим, че през 414 година “звероподобните беси станаха мирни” (станали християни). Затова Родопите имат още две имена: Орфеевата планина – на името на Орфей, и Кръстата гора – на името на Христос и кръста. Никита Ремесиански е бил на 61 години, когато е увенчал делото си с победа (414 година).

За прехода от Орфей към Христос пишат видни богослови и изследователи. А. Д. Дмитрев пише: “На християнските фрески се среща твърде често образът на певеца Орфей. Отначало рибата и агнето не са имали връзка с Исус – преходът е от делфина към рибите, а след това към жертвеното агне. Едва в IV век се явява атрибут агне, свързан с Исус”.²⁷

Най-голямата загадка е тази: На какъв език е проповядвал Никита Ремесиански при бесите в Родопите? Траките не са знаели езика на римските завоеватели и не са го желаели. Какъв път е открил Никита Ремесиански, за да влезе в сърцата на родопчани?

Никита Ремесиански е превел богослужебните книги на бески език (жреческия език и писменост на траките). Никита Ремесиански е престоял десетилетия в Родопите и го е усвоил. И второ – това означава, че бесите са имали писменост. Тъкмо на тази писменост Никита Ремесиански превежда богослужебните книги.

Запазени са и други сведения, че през V век на свой език бесите са притежавали богослужебните книги. Но къде са отишли те? В VI век изчезва езикът на траките (претопен). Какво е станало с книгите?

В древно време богослужебните книги се превеждали само на три езика: еврейски, гръцки и латински. Четвъртият език е беският. А много по-късно – при св.св. Кирил и Методий – българският език.

При големите завоевания, въстания и сблъсъци бесите потърсили път за спасяване на знанията на траките. Едни жреци погиват, други са поробени, но малка част успяват да избягат чак в Египет, където Орфей е учил. Там той имал свои покровители. Така елитните жреци на бесите намират приют при коптите в Египет. И ако в Рим трябва да търсим книгите на Никита Ремесиански, в Египет, при коптите – коренното население на Египет, трябва да търсим преведените богослужебни книги на бески език. Това би било откритие.

Богоозареният Орфей е прибавил към небесната си дарба и тайните от Атлантида и от Египет, за да ги дари на Родопите и Гърция.

Орфей е убит, траките се претопяват. Неговата памет се поема от вече създадената единна гръцка държава. С право Шюре се пита и пише: “Защо Тракия винаги е смятана от гърците за преимуществено свята страна, страна на светлината и истинско отечество на музите? Защо тия поетични планини, Родопите, са криели в себе си най-старите светилища – на Кронос, Юпитер, Уранос и Дионис? От Родопите към Гърция слизат поезията, изкуствата и свещеното право.” (Тези думи са признати и от самите гърци и ги имам на гръцки език.)²⁸

Платон в Държавата твърди, че “жреците са разполагали с купища книги на Музей и Орфей, по които са извършвали обредните си тайнства”.²⁹ Хипократ и Гален са се учили от Орфей.

Еврипид е притежател на първата частна библиотека в европейския свят. Той е имал огромни познания по литература и философия (проф. Богдан Богданов). Еврипид пръв пее за “гористите паши на Европа”. (Тогава под Европа се е разбирало една провинция между Хебър (Марица), на юг от Родопа – до Дарданелите и Троя – както е очертана на римската карта). Това всъщност е утробата на Европа.

Гърците приемат Орфей и неговото учение. Алкей и Терпандър показвали гроба на Орфей (на остров Лесбос). Те казвали, че лирата и главата на Орфей били донесени от водите на Хебър (Марица), а тялото му останало разкъсано в Родопа планина. Терпандър взема лирата на Орфей и я отнася в Египет. В коя ли камера на някоя египетска гробница ни чака съхранена лирата на Орфей? Египет се явява закрилник на изкуството.

Светилището в Делфи, основано от Орфей, поема неговата памет. Това потвърждава и Питагор, когато е бил жрец в Делфи. Великата жрица Пития, увенчана с лаври, със свещена лента на главата, “възпяваше само пред посветените в Тайните раждането на Орфея^*. Тя призоваваше душата на Орфей, бащата на тайните, мелодичния спасител на хората, безсмъртния владетел Орфей, трижди увенчан – в Ада, на Земята и на Небето. Орфей със звезда на челото.”

Приятно е да прочетем на гръцки език следните думи: “Орфей беше геният на духовна Гърция, будителят на нейната божествена душа.”³⁰

От Родопите към Гърция, от Гърция към Троя, Египет, Колхида и Сицилия – като “златно ветрило” расте влиянието на Орфей. За да поеме към цяла Европа.

Най-голям принос да се съхрани паметта за Орфей има Питагор със своята школа. Да вземем един етюд от пребиваването на Питагор в Делфи. Той там е бил жрец, а Пития тогава е била младата жрица Теоклея. Питагор, който се е учил 20 години в Египет и 12 години във Вавилон, е избирал Делфийската Пития по много лесен начин. Питагор казва на Теоклея:

– Стани и иди там, където моята мисъл те изпраща!

Теоклея става и се насочва право към мястото, което Питагор е помислил.

– Къде се намираш? – пита Питагор.

– Сега плувам в светлината на Орфей! – отговаря Теоклея, а това означава “виждам с вътрешните си очи”.³¹

Питагор, най-големият ученик на Орфей, продължава неговото учение, като създава Питагорейската школа. Той въвежда степени на посвещенията. Опитва се да дешифрира числата. Пише за тоновете на всемира. Питагорейската школа в сърцевината си е Орфическа школа.

От Делфи Питагор се премества в Сицилия. Става прочут с учението си, но краят му е трагичен. Къщата на Питагор с 40 негови ученици бива подпалена. Изгарят вътре 38 питагорейци. Започва гонението на Орфей и орфизма, на Питагор и питагорейците.

Орфей е оставил ярки следи на много места в Гърция: в Либетра до Олимп, в светилището Делфи, в ритуалите край реката Темпе, в мистериите на Елевзин, в мистериите на остров Самотраки. В края на живота си, в Родопското светилище на Дионис, Орфей е имал гръцки деца, които е обучавал. При разкъсването на Орфей от вакханките и заговорниците той е водел за ръка едно гръцко дете, свой ученик, като прорицание за залеза на родопските траки и за изгрева на Гърция със звездата на Омир. Затова Орфей е така обичан от гърците. С право – той е духовният обединител на воюващите гръцки градове-държави, за да се роди единна Гърция.

Павзаний и Диодор твърдят, че в чест на Орфей имало гробница, която просъществувала до II век пр.н.е. При нашествията тя била разрушена.

Сократ станал орфист. Аристотел споменава Орфей. Еврипид го възпява. Емпедокъл станал орфист. Питагор, Платон и Хезиод ползвали свободно две книги на Орфей – Свещени слова и Посвещения. Страбон определя Орфей като учен. Еврипид в Алцеста споменава за рецепти на Орфей, съдържащи предписания “за лекуване на душевни и телесни заболявания”. Той го възпява в няколко свои книги.

Плутарх бил жрец в Делфийското светилище. Пиндар изпял топли думи за бащата на песента. Критий го нарекъл “изобретателят на стихосложението”. Аристотел приел, че детската душа се извайва с музика. Есхил го споменава в Агамемнон. Много още искри за Орфей можем да съберем от древните автори на Гърция. И от всеки стих на Орфей се разпалва орфически огън.

Това са стихове за село Гела. Близо до него са най-високите върхове на Родопа – Карлък и Перелик. Вятър ручи и звукове се събират в мелодии. Гората запява, тревата се гъне като кадифе. Чучурът избистря сърцето си. И се носят сладкопойни Орфееви гласове през гората: “Аз не съм само дърво за огън, аз съм душа, която издава звук и твори песен.”

Родовата обредност в този край е запазила чудни събори от песни и гайди. Това е хилядолетна близост между човек и гора. Само в Широколъшкия край има над 20 събора. Дори и на Роженския събор – където се събират до 150 000 съборяни – най-прочутите гайдари, певци и разказвачи са от Широколъшкия край.

Кукерските празници Песпонеделник в Широка лъка наставиха хилядолетната нишка на Дионисовото начало, а Националните детски Орфееви празници край Смолянските езера, където се събират над 2000 деца от цяла България, наставиха хилядолетната Орфеева традиция. Откритото Средно музикално училище в Широка лъка съчетава древните традиции със съвременните копнежи и дарби.

Над 20 изтъкнати гайдари има само в село Гела. Отделно в Стикъл и Солища. И отделно пък кавалджиите. Не случайно писателят Людмил Стоянов възкликва пред песните на Карлък: “Това мирише на древност!”

Има податки, че прочутите цигулки на Антонио Страдивари са правени от родопски клен и смърч, рязан в района на село Гела, Пияната гора и Шабаница. Само в Орфеевия край расте такова ситно дърво – с много гъсти годишни кръгове на сърцевината. Тези ситни и гъсти годишни кръгове издават ясен и чист звук – поради вибрациите на жилките. И Паганини е свирел на такава цигулка. Цигулката на Амати има детски глас, цигулката на Страдивари – звънка младост, цигулката на Гуарниери – звездна тъга, но и трите цигулки не могат да обхванат музикалната душа на Орфей. “Химните на Орфей са равни с поемите на Омир” – пише Павзаний.

В долината на село Гела бе открита една цигулка – с италиански монограм, с много красива резба на грифа – цветя и други орнаменти. Проф. Петър Христосков предполага, че тази цигулка е оригинално изработена.

От времето на Орфей до Страдивари, а и до днес, се заделят ситни дървета, които под формата на дървесина отиват за износ в други страни, но там се съхраняват за музикални инструменти.

Връзката между Родопите и Италия започва от Орфеево време – траките и троянците са били съюзници. Тази връзка продължава чрез едноименните селища – Гела, Смолянско, и град Гела – Сицилия. В този град – Гела, Сицилия – е открита вазата с изображението на Орфей.

Споменахме за Страдивари от Кремона. Освен на майсторството си, той разчитал на дълбокия звук на самото дърво, на неговата възраст, на дебелината на дървесинния пласт на цигулките, на неразкрития още като състав лак, на начина за изсушаване на дървото. Има версия, че родопското дърво, отсечено в Орфеевия край, първом престоявало в солена морска вода, а след това било изсушавано. Затова звукът на цигулките “Страдивариус” не заглъхва с годините, а се подобрява. Колкото повече свири цигулката, толкова по-добра става. “Атомите на дървото” действат с пулса на кръвта. Това е музикалното братство между човек и дърво. На такава цигулка е свирел Паганини.

В Кремона се създава единственото висше училище за майстори на струнни инструменти. То продължава традициите на Амати, Руджиери, Гуерниери, Страдивари... Под влияние на италианските майстори и на връзките между Италия и Родопите, и в планината на Орфей се раждат прочути майстори на музикални инструменти – кавали, гъдулки, сазове, гайди... Документирано е името на един такъв майстор от село Гела, Смолянско, който – освен обикновените музикални инструменти – измайсторил хармониум, който гелци наричали “пиано”. Майсторът се казвал Никола Пихтев и измайсторявал това “пиано” цели 10 години. То било с 29 бели клавиша за тоновете и 20 черни – за полутоновете. Пластинките направил от гилзи. Инструментът се задвижвал отдолу с крака чрез дървен механизъм. С кожа от диви зайци направил мех – да подава въздух към металическите пластинки. Майсторът от село Гела вложил в този музикален инструмент 3000 части от дърво, метал и кожа. Останки от този прочут инструмент бяха запазени в Широка лъка до средата на XX век. Затова наричаме Родопа Орфеевата планина.

“Орфей е лекувал с музика” – пише старогръцкият митограф Конон. Именно Рим поема тази идея. Овидий възпява певеца родопски, който скри се в родопски вършини. През II-III век има римски монети с образа на Орфей. Една такава монета се съхранява в Пловдив. Монети с неговия лик има и във Виена – заедно с Хермес и Евридика. На една фреска в Помпей Орфей е изобразен заобиколен от лъв, леопард, тигър, елен и птици, които го слушат занемели. На античен мраморен барелеф в Рим са изобразени Орфей, Евридика и Хермес, излизащи от Подземното царство. За древните нямало никакво съмнение, че Орфей е историческа личност, с гениални заслуги, и че произхожда от Родопите. И великият поет Данте, в творбата си Рай, възпява Родопа планина и Орфеевото цвете, а в творбата си Ад поставя Орфей в преддверието на Ада, където са били праведните. Може да предположим, че искрата за написването на безсмъртната творба Ад е припламнала от сказанието за слизането на Орфей в Подземното царство. Това сказание битува и в поемите на Овидий и Вергилий. Орфей станал златен рудник за другите поети. Данте перифразира Орфеевата мисъл: “Любовта движи нашето слънце и звездите.”

Особен принос към Орфей има Марсилио Фичино. Той пише през XV век: “Нашият златен век върна към живот свободните изкуства, както и древното пение на лирата на Орфей. И това стана във Флоренция.” През 1480 г. Фичино написва Орфическо уподобяване на слънцето като бог – творба, която не познаваме, но от която бликало желанието на Орфей да посрещне изгрева на връх и да посрещне слънцето както се посреща Бог.