Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?

Италианският придворен поет Анджело Полициано и четирима композитори създали Притча за Орфей. Сценограф на това представление бил гениалният Леонардо да Винчи. Скици от неговите декори са запазени до днес. Леонардо изобретил и специален механизъм за сцената, за да може изобразеният родопски връх да се завърти, та Орфей да слезе в Подземното царство. Може да се каже (това е прието в Западна Европа), че това представление, станало през 1491 година, е било първото оперно представление в западноевропейската култура. Тя – операта – още от своята люлка е свързана с името на Орфей. Тази опера – Притча за Орфей – след цели пет столетия (в края на XX век) бе възстановена и представена в Париж...³²

Леонардо е познат като гениален художник и изобретател. Малцина знаят, че той е бил и голям музикант. Ето какво пише Джорджо Вазари по повод на едно музикално състезание, станало в Милано през 1491 година: “Леонардо бил поканен с всички почести в дома на херцога (Лодовико Сфорца), който много обичал да му свирят на лира. Леонардо донесъл инструмента, който бил изработен саморъчно, в по-голямата му част от сребро и във формата на конски череп – ново и причудливо хрумване – но затова пък хармонията била по-звучна и звукът по-ясен. Така Леонардо излязъл пред всички музиканти, които се били стекли. Извън това той е бил най-добрият рецитатор и импровизатор на рими на своето време.”³³

Блазни ме мисълта за една непроследена връзка между Леонардо и Родопите. Знае се, че Леонардо има портрет на една жена, назован Джиневра. В Доспатския край на Родопите има един неразкрит град със същото име Джиневра. Мястото сега е гора, но носи същото име. Не може да бъде случайно това! Един ден родопската гора Джиневра ще се доближи до портрета на Леонардо Джиневра и ще ни озари нова културна връзка – за властимащата Джиневра ( модела) и за овековечената й памет в Родопите.

Влиянието на Орфей е магнетично. То озарява почти всички страни на Европа.

Върху една ваза, която се съхранява в Британския музей в Лондон, Орфей е изобразен в мига, в който менадите удрят с камъни Певеца и го промушват с копие.

В музея “Пергамон” в Берлин се съхранява мозайка с образа на Орфей, докарана от Мала Азия – останки от Пергамското царство.

В много страни се откриват икони с образа на “Свети Орфей”.

Сервантес във великото си произведение Дон Кихот възпява Орфей, като го включва в книгата си чрез стихове от Гарсиласо (69 глава).

Байрон посетил Гърция в края на 1809 година. Той бил в селището Кастри, възникнало на мястото на древното Делфи. В една от своите Станси Байрон пише: “Аз влюбен съм... Като Орфей въздишам страстно.” Неговият приятел Шели пее за “нов Орфей с разплакани очи”.

Към Орфей и Родопите се е стремял духом и слепият английски поет Джон Милтън, авторът на Изгубеният рай и на Възвърнатият рай. Там Милтън, надвил слепотата, възпява Родопа, нейните цветя и гениалния Орфей:

Джон Милтън в Изгубеният рай се гневи срещу онези, които са разкъсали Орфей:

Винченцо Галилей, бащата на великия Галилей, открива три химна, от които единият е Химн на Калиопа – майката на Орфей. Трите химна са публикувани в 1581 година.

Писателят-хуманист Марсилио Фичино, когото споменах, оглавявал във Флоренция Платонова академия. Той превел Орфика – вариант на Орфеевото учение. В тази Орфика Орфеевите химни се съчетавали с картини на планети и музика.

Като точиларско колело Орфей вдъхновява рояци поети и музиканти. Той е вдъхновил перото на Калдерон, Шели, Рилке, Гьоте, Пушкин, Аполинер, Ануи, Кокто, Андре Жид, Пол Елюар, Осип Манделщам, Ибсен, Грилпарцер...

Франсоа Вийон в стихотворението си Двойна балада пише: “Орфей – певецът на света”, а Пиер дьо Ронсар зове любимата си да напусне дворците, да изчезнат из полята: “Там Орфей ще бъда аз, ти пък – Евридика”.³⁵

Великият създател на приказки Андерсен се е вълнувал от съдбата на аргонавтите и е предприел пътешествие на Изток. През 1841 г., с кораба “Арго”, Андерсен е доплувал до Цариград, а след това по Черно море е достигнал до Русчук и Видин. Във Видин Андерсен е престоял и написал вдъхновени редове за българите.

Екзюпери в Южна поща отбелязва: “Навярно бе открил най-сетне трите необходими, още от Орфей, добродетели за подобни пътешествия – смелост, младост, любов”.

Рилке има цял цикъл стихотворения, озаглавени Сонети за Орфей. Той пее:

Пол Верлен пише орфически: “Във всичко – музиката само”, “извий на патоса врата”.

Стефан Маларме доуточнява: “Орфическото тълкуване на Земята е единственият дълг на поета и литературната работа в най-висока степен.”³⁶ Така Орфей се превръща в най-висшата мяра за изкуство.
СЪЛЗАТА НА ЛАМАРТИН

Френският поет-романтик Алфонс дьо Ламартин, разочарован от едни избори във Франция, предприема през 1833 г. свое пътешествие на Изток. Със себе си взема жена си и 11-годишната си дъщеря. Пътешествието им продължава 16 месеца. Но в Бейрут дъщеря му се разболява и умира. Страшна е скръбта на Ламартин по тъй тежката загуба. Той скъсява пътуването си и минава през лятото на 1833 г. през България – през Пловдив и село Ветрен. Търговецът Мавридис го настанява в къщата си на върха на Джамбаз-тепе. Това е 27 юни 1833 година. Ламартин гледа една от най-възхитителните гледки на света, “едно място за съзерцание” с поглед към видимите Родопи – Орфеевия край. И в окото му бъбне сълза за незабравимата му дъщеря и за великолепните гледки. Той пише с любов за българите, че са “хора прости, тихи, трудолюбиви, изпълнени с почит”. В село Ветрен, където се поболява, излиза цялото население да го изпрати. Нима това се забравя?

И ако има европейски писател, който най-добре да е разбрал мъките на България, това е Виктор Юго. Той е чел Метаморфози на Овидий и знае за древния певец Орфей. Знае и пише с обич за въстанието на Спартак. Познава и гръцката митология и много тайни от Египет. Юго пише: “Какво е Родопа? Кралица, която е любила Птех. В негова чест е построила третата пирамида.”³⁷ Тази пирамида и днес стои в Египет, в Долината на цариците, и се нарича пирамида “Родопис”. Цвете пред тази пирамида поставя Александър Македонски.

Юго се е срещал лично с двама млади българи, от Пловдив и Батак, когато е бил в изгнание на един остров на Ламанша. Това е било далеч преди Априлското въстание и Виктор Юго е бил вече спечелен за каузата за освобождение на България.

През 1876 г. Априлското въстание е удавено в кръв – 30 000 убити въстаници, от които 5000 от Батак, и много посечени деца. Тогава авторът на Клетниците поема защитата на угнетените. Баташките кланета изправят Виктор Юго пред френския парламент. Тогава той е бил на 75 години, сенатор и със световен авторитет. На 17 август 1876 г. в Париж, пред френския парламент, той произнася прочутата си защитна реч. И по-рано е писал: “Кой иска война? Кралете. Кой иска мир? Народите.” И в поезията е възпявал певците: “По кой закон държите птиците в кафези?” И по-рано в упор е упреквал Европа: “Европо, прамайко на сълзи, къде е твоята чест: на север – костница, на юг пък – гилотина!”

Но на 17 август 1876 г. с цялата си изобличителна сила Юго пита: “Избива се цял един народ. Къде? В Европа. Този факт има ли свидетели? Само един свидетел – целия свят.”³⁸

Благородният гняв кънти срещу джелатите на Батак и срещу техните зверства: “Кога ще спре мъченичеството на тая малка героична нация?”

Още на другия ден вестник Репюблик франсез публикува страстната му прокламация. Европа узнава, светът узнава за трагедията в една балканска страна. Юго е защитил българите!

И в посечените детски черепи на Батак никнат цветя – те са за Виктор Юго!

Нима можем да изброим всички поети, вдъхновени от Орфей? Та това е невъзможно... Но най-висшата мяра за поезия си остава Орфей – това е Еверест за поетите. И този връх е с “ореол от светкавици”.

Андре Жид, в Пасторална симфония, чрез образа на едно сляпо момиченце се докосва до големите истини: които имат очи не познават щастието си, защото вървят към греха. А сляпото момиче долавя в гласовете на хората другото им лице – вътрешното. Когато направили сполучлива операция на това сляпо момиче и то прогледнало, първото му желание било да излезе край реката и да набере едни дребни сини цветя, които хората наричат “незабравки”. Защо хората не разбират, че са щастливи с живота си?!

Нобелистът Висенте Алейсандре пише, че поетът е “опасан от светлина”, че “любовта вали като дъжд”, поетът е музика – птица “с кърви по крилете, кацнала в нечии гърди”.

Рафаел Алберти, носител на Ботевска награда, иска “да рисува вятъра” по подобие на Леонардо. Да лети като птица и да се опиянява от синята лъжа на небето. Орфей е бил убит, но физически разкъсаният поет пак остава цял. Защото поетът е с “ореол от светкавици”. Той е коронясан с бурята и носи озона.

Лорка също пише за “музиката на сферите”, възпята от Орфей. Искрометният испански поет извира от народната песен и благославя не царете, а слугините, които са му пели песни. Любовта и смъртта за испанеца са в един и същи възел, както при Орфей. “Канте хондо” (славей без очи), това е дълбоката песен с корен от народа. И черните звуци на страданието раждат спектъра на дъгата. И бързият ритъм иде от равнината, а тъгата слиза от планината. Те ще се срещнат в сърцето на поета.

Друг нобелист – Херман Хесе – смята, че светът на поезията не е календарното време. “Поезията създава магическо пространство.” Поетът се учи от ябълковите дървета, дъжда и слънцето. Бог Пан (природата) е неговият бог. Той общува с цветя, животни и звезди. Пее песни и омагьосва. “Всеки човек е център на света” – пише Хесе и търси своите извори на Изток – към Индия. В Европа Хесе мрази “шумната панаирджийска оживеност и дебелашкото търсене на наслади”. Без нови и живи извори Европа може да заболее от нарцисизъм. Човек може да има пари и власт, а да няма сърце. И кой е по-богат?... Хесе търси хората-деца, които пазят в себе си съкровищата на сърцето.

Много голям поклонник на Орфей е Жан Кокто. Той е ярка личност не само за Франция. Пее: “О, болко, значи ме обичаш, щом идваш всеки ден при мен.” Според Кокто поетът е медиум, който общува с неведоми сили. Неговите филми са в “златната филмотека” на Европа. Филмът Завещанието на Орфей (1959 г.) е неговият последен филм. Самият Кокто е разочарован чародей и е пожелал на надгробната му плоча да се изпише: “Аз започвам.” В пиесата си Орфей той влага думи в устата на Родопския чародеец и го насища с буря, която носи озон. “Орфей много често се явява в поезията, пиесите, филмите и графиките на Кокто. Той пожела да му се издигне паметник от камъните, с които бе замерян”³⁹ (и Орфей е бил замерян с камъни).

Като духовна “епидемия” Орфей завладял цяла Франция. Там се създали хорови дружества, наречени Орфеони. През 1897 г., под влиянието на Орфей, във Франция имало 1500 дружества Орфеони с 60 000 членове. Орфей говори на хората с езика на боговете – поезия и музика.
КАК СЕ РАЖДА ЗАПАДНОЕВРОПЕЙСКАТА ОПЕРА?

В 1491 г. е първото представление на Притча за Орфей с участието на Леонардо да Винчи, който е бил сценограф.

Орфей е дал силен тласък на три вида изкуство: поезия, музика, балет. Той е в зародиша на създаващата се опера.

В 1524 г. пасторалната музикална пиеса Орфео развълнувала благородническите кръгове на жизнелюбива Флоренция. В 1600 г. Я. Пери преработил пиесата в опера – Евридика. Операта се изпълнила за първи път в 1600 г. при бракосъчетанието на Мария Медичи с френския крал Хенрих IV. Музиката на Орфей им била нужна като клетва. Преди възникването на сватбения марш на Менделсон влюбените са си давали клетва за обич с името на Орфей.

По време на карнавала в 1607 г. с голям успех е била представена операта Орфей на Клаудио Монтеверди от Кремона. Монтеверди за първи път въвел арфата и оперния оркестър (1607 г.). По този начин зората на оперното изкуство е свързана с името на древния родопски певец.

Луиджи Росси в Рим е създал операта Сватбата на Орфей и Евридика. Хайдн е написал в Лондон през 1794 г. операта Орфей. Офенбах – операта Орфей в ада. Тя е имала фантастичен успех. За 20 години, само в Париж, е била изнесена 900 пъти – нещо нечувано.

Първото изпълнение на операта на Глук Орфей и Евридика е било във Виена. А след това (на френски език) – в Париж. В България тя бе поставена 165 години след създаванетой.

Орфей е дал творческо вдъхновение за отделни творби на Бах, Лист, Берлиоз, Белини, Стравински.

Особено силно Орфей е повлиял на Бетовен. Това личи най-вече в Четвъртия му концерт: “Когато композирах, аз мислех за Орфей и за сенките и ужасите в преизподнята, които Орфей е покорил с омайната си музика.” Орфей е надвил ада с музика и в тази мисъл е цялостното творчество на Бетовен. Писателят Алфред Аменда в Апасионата потвърждава мисленето на Бетовен, свързано с Орфей и ужасите в ада.⁴⁰ Чайковски пише следното за частта Анданте от Четвъртия концерт на Бетовен: “Анданте на този концерт е перлата на Бетовеновото творчество, заключаваща в себе си една от най-силните по патетичност идеи, изразени в музика.” “И той (Бетовен) беше един Орфей” – пише Аменда. Като Орфей Бетовен изпитвал “наслада от скръбта”.

Ромен Ролан в тритомника си за Бетовен пише за това царство на висините. Ода на радостта от Шилер се претворява от Бетовен в музика, за да стане днес химн на Европейския съюз. Но първичното вдъхновение на Бетовен е дошло чрез Шилер и Шелинг от паметта за Орфей и неговата жажда да надвие ада с музика. Бетовен е обичал първата сцена от Орфей на Глук. “Той (Бетховен) обичал да свири партитурите на Глук и неговата интерпретация била поразителна.”⁴¹

Първото изпълнение на Деветата симфония е било на 7 май 1824 година. Появил се Вихърът от огнени акорди, с цялата сила на съдбата – от люлчината песен и сладостното заспиване до копнежа за щастие и лютите битки. И тук Бетовен влага неутешимата орфическа фраза – жалбата на сразената душа, която иска да се възвиси и да целуне целия свят. Това е песен на възвисяването и песен на сплотяването. Сякаш Орфей е бил до рамото на Бетовен.

Шилер признава подтика за своята ода: “Накарайте ни да посеем радост и красота – и ние ще жънем красота и радост.”

Музиката е глас на вечността и съпровожда вътрешните движения на душата.

Ромен Ролан пише за Деветата симфония на Бетовен: “В замайващото въртене на мъглявините на музиката, на този мощен, подсъзнателен свят, който ни притегля, се отваря един процеп – като че ли на прага на Хадес с разбити двери: Орфей се появява и заедно с него влиза лъхът на земния свят. Друг свят.”⁴² Чрез музиката двамата гении – Орфей и Бетовен – са се слели.

Бетовен е познавал един папирус от Египет, на който е било изписано: “Там, където човек е сам, аз съм с него.” Бог е там. А братството е ключът в страдалния свят. Някога, като аргонавт, Орфей бе надвил музиката на сирените. А при Бетовен музи и сирени пеят заедно. Одата на радостта има за свой корен Орфей и за свои вълшебни цветя Шилер и Бетовен. Това е музикалното единение на цяла Европа. Че това е така, подсказва интересът на Бетовен към различни песни от различни народи. Чрез Шилер и публикации на Шелинг Бетовен е бил запознат с Орфеевите мистерии. Бетовен загатва за “Самотракските мистерии, които са основани отчасти на музиката”. И Шилер ги споменава. Шелинг пише есе За самотракийските божества (1815 г.) и Бетовен е знаел за това есе на Шелинг. Въображението на Бетовен е било поразено от Орфеевите мистерии на остров Самотраки. Сякаш самата симфония на Бетовен пресъздава тайните мистерии на кабирите от Самотраки, възпявайки четири божества: гладната нощ, илюзията на сетивата, утешителя Дионис и Орфей и Хермес – вестители на светлината. Орфей винаги върви с Евридика и Хермес – светлината и любовта са заедно. Така тази дива и дивна поезия от Родопите, слязла на остров Самотраки, покърти сърцето на Бетовен, за да зарадва цялото човечество с великата си музика. И прероди Бетовен отчаянието, илюзиите и надеждите в един всемирен полет на душата. Победи отчаянието с радостта от великата си музика. За да се сбъдне казаното от Орфей: “Земята може да се завладее с лира, а не с меч.” Орфей, Шилер и Бетовен завладяха Европа с Одата на радостта.

Бетовен издъхва. В дневниците (разговорни тетрадки) на оглушалия композитор остава саморъчно написаната дума Самотраки. Орфеевият блян. И молбата му е завещание: “Сбогом и не ме забравяйте напълно, когато умра.” И Ромен Ролан вече не може да различи Бетовен от Орфей и Орфей от Бетовен. Ромен Ролан пише дословно за смъртта на Бетовен: “Певецът на Тракия изчезна, в синовните ни ръце остана само лирата на Орфей. Изкуството му. Делото му. Онова, което съществува и което остава. Онзи, за когото се отнасят магическите думи на Пиндар: “Бъди този, който си!” Ромен Ролан много добре разбира, че музиката на Бетовен излъчва халюцинираща магия, “защото – пише той – този Орфей, който я създаде, най-много от всички артисти на модерния Запад, се е поддавал на тези очарования. Един ясновидец с нечувана сила на съсредоточаване. Това е основният белег на гения на Бетовен.”⁴³ Ромен Ролан напълно е слял Орфей и Бетовен в тази “халюцинираща магия”. Велик химн си има Европа – Одата на радостта.

На 5 октомври 1762 г. Глук е представил своя Орфей във Виена. Чрез Орфей се е родила близост между Глук и Бетовен. Орфей ги извеждал от ада.

Сравняват очите на Бетовен със зениците на Линкей – кормчия на кораба “Арго”, пътувал заедно с Орфей до Колхида. Окото на Бетовен било втренчено, с “голяма интензивност на погледа”.⁴⁴ Като Линкей той виждал невидимото.

Бетовен цитира Медея от Еврипид, собственоръчно изписва посвещение-обет в чест на бог Дионис и достига “халюцинираща и екзалтираща музика” – “от гукането на гълъба до екота на гръмотевицата”.

Бетовен търси в нотите “шепот през сълзи”, преражда тъгата в зов и достига “трикратно неутешимата орфическа фраза”.⁴⁵

Цели 30 години Бетовен носи в сърцето си Одата на радостта. Нейни варианти той включва във Фиделио и в Деветата симфония. Биографът на Бетовен – Арнолд Алшванг – ни връща още по-назад: към балета Търсенията на Прометей. След първото действие на балета Прометей е предаден на Парнас (при боговете) – да им се моли изваяните от него фигурки от глина да получат дихание и обич към изкуствата. Тогава “богинята на музиката започна да свири. Към нея се присъединяват певецът Орфей и бог Аполон. И в творенията на Прометей се пробуждат чувства.”⁴⁶ Глината оживява.

Бетовен прави десет варианта на Одата на радостта по Шилер.⁴⁷ Работи с “бясно упорство”. Сам свири творби за Орфей от Хендел, Глук и Бах. Черни споделя: “Какво не бихме дали да чуем дивия танц на фуриите (N 28 из Орфей), изпълнен от пръстите, които са написали Appassionata. Само при мисълта за това ме полазват студени тръпки...”⁴⁸

Вдъхновител и вдъхновен – Орфей и Бетовен – са се слели в Одата на радостта и са неразлъчни.

Всеки истински поет има три рождени дати. Веднъж, когато се роди (паспортната му дата), втори път, когато напише първото си стихотворение, и трети път, когато умре. Смъртта на поета е третата му рождена дата, защото той преминава в безсмъртието.

Затова мнозина умиращи поети са имали за предсмъртно свое желание музиката на Орфей. Ще дам само един пример.

Френският поет Пол Елюар, загубил преждевременно жена си, изживял трагедията на Орфей, е усетил края си. И ето какво пише Луи Арагон по този повод: “Образът на Орфей дълбоко докосна в неговата душа нещо действително важно, а ето доказателство за това: когато аз бях при него последния път, до постелята му, на масичка, лежеше грамофонна плоча – откъс от Орфей на Монтеверди, – която беше слушал преди моето идване... Пол особено обичаше това произведение. Няколко часа след това, когато Париж се прощаваше с почитания поет и безкрайна върволица от хора вървеше в този ден, от сутринта до вечерта, свиреха откъси от Орфей. Същото потвърждава и Борис Делчев.⁴⁹

Така сълзата се преражда в песен.

(Пол Елюар е идвал в България, превел е на френски език стиховете на Христо Ботев.)

Да рисуваш Орфей означава да уловиш в цвят музиката, любовта и красотата. Самото име Орфей е озарило и одарило толкова живописци.

В еклога трета от Буколики прославеният римски поет Вергилий споменава, че резбарят Алкимедонт резбовал Орфей на чаша: “Сложил в средата Орфей и горите, които го следват.”⁵⁰ Какви ли ще да са били тези резбовани чаши, които “към устни не съм ги поднасял”? Чашите с изображения на Орфей били залог при музикални състезания. Онзи певец, който победи с музиката си, ставал притежател на такива чаши с изображения на Орфей. Той става мяра за чисто и свято изкуство. Мяра за възвишеното, лиричното, поетичното и стремежа към съвършенство. Орфей е родил “колосални идеи” и центърът е Родопа планина. Нека знаем, че изобразителното изкуство в Родопите е като руническа писменост. Скалните пиктограми и идеограми са зародиш на общуване с букви, образ и цвят. Тяхната образна семантика все още не е разчетена. Димитър Чиликов се изкушава от мисълта, че в тези родопски знаци е запечатана и смайваща музика. Тези знаци са по родопските твърдини.

Нашата родна земя ни е дала много знаци с образа на Орфей: каничката от село Борово, Русенско, каменния слънчев часовник от Силистра, с изображението на Орфей, изписаното име на седалките на Античния театър в Пловдив, родопските космически послания.

Прочута е била статуята на Орфей в Пиерия, пред която се е поклонил Александър Македонски.

Орфей е изобразяван щедро на паници, вази, амфори, статуетки, мозайки. В Делфи е изобразен на каменен метоп, а в Солун – на мраморен саркофаг. Така наречената “Къща на Херкулес” в Кипър, след съвременни разкопки, е преименувана в Къщата на Орфей.

Особено ценна е вазата, открита в град Гела – Сицилия. На нея Орфей е изобразен сред траки, заслушани в песента му. Пак в Берлин, в музея Пергамон, се съхранява голяма цветна мозайка с образа на Орфей – останка от Пергам. А Пергамското царство е било наследник на Троя. И чудното е, че и троянци, и ахейци възпяват Орфей с обич.

“Орфей е нашият титир^*!” И музикалните състезания започвали с Орфеев стих: “Заедно с мене запей, моя флейто!” Ценна глинена ваза, с изображение на Орфей и девет реда животни, се съхранява в музея в Кьолн.

През 1928 г. проф. Компарели е изследвал откритите златни орфически плочи в Италия, на които са изписани орфически поеми.

По сведение на римския историк Елий Ламприд, император Александър Север, в домашния си параклис, държал една до друга статуите на Христос, Авраам и Орфей.

Прочутият Енжалбер е изваял оригинална статуя на Орфей. На една фреска в Помпей Родопският чародеец е заобиколен от изображения на животни и птици. На друг античен мраморен барелеф в Рим са изобразени Орфей, Евридика и Хермес, които излизат от Подземното царство. На хубава амфора в Мюнхен Орфей е представен в царството на сенките. А в друга ваза, която се пази в Британския музей в Лондон, Орфей е представен в мига, в който менадите го удрят с камъни и го промушват с копие.

Статуи на Орфей са изваяли Канова, Роден. Мраморна скулптурна група Орфей сред животните има във Византийския музей в Атина.

Картини с образа на Орфей са рисували: Рубенс, Л. Корнит, Тинторето, П. Брьогел-Млади, Тиеполо, Фойербах, Пусен.

Епилии (?) създава Овидий, поеми – Шели и Рилке, драми – О. Кокошка, Кокто, Ануи, Калдерон, кантати – Берлиоз и Делиб, опери – Монтеверди, Люли, Глук, Хайдн, пародии – Офенбах, балет – Игор Стравински и други, филми – Жан Кокто.

И Стефан Цвайг споменава името на Орфей, който смогнал да обуздае воюващите стихии. Орфей е определен като “най-великия музикант”.

Скулптурната композиция Орфей и Евридика на Амбрози е от бял мрамор и може да я наречем “литнал камък”. Тя е изваяна и издигната във Виена. Двете фигури – на Орфей и Евридика – са голи и изящно мраморни. Орфей сякаш се изтръгва от камъка, стреми се нагоре към небето и в ръцете си, вдигнати над главата, държи дъговидно извитата снага на Евридика. Главите и ръцете им са докоснати във въздуха. Евридика не тежи в ръцете му, а сякаш лети към небето и с любовта си изтръгва Орфей от камъка. Камъкът е загубил своята материалност, за да се превърне в музика, движение и обич.

Ернст Фишер обобщава съдбата на истинския творец: “Винаги Прометей, който сваля огъня от небето на земята, винаги Орфей, който подчинява природата на своите мелодии. Изкуството може да умре само когато умре човечеството.”⁵¹