Орфей и европа (София – 2000, издателство хрикер) Познай себе си и ти ще познаеш Вселената и Боговете! Орфей легенда ли е орфей?



страница4/5
Дата23.07.2016
Размер0.82 Mb.
#2143
1   2   3   4   5

СТОКХОЛМСКИЯТ ОРФЕЙ

Нарича се Карл Милес. Момчето с ленените коси тръгва от Швеция за Париж с едничката цел да си купи билет за “Лувъра”. И да стои с часове пред статуята Нике Самотракийска – богинята на победата, открита на остров Самотраки, мястото с прочутите мистерии на Орфей. Там, в Париж, Милес чува за първи път името на Орфей.

Малкият Милес се запознава с Роден, който е ваял Орфей. Милес мечтае един ден сам да извае Орфей.

Бяга в Америка, става професор в Мичиган, вае фонтани, създава нова пластика във вид на летящи фигури. Заминава за Гърция, за да се докосне по-отблизо до митовете за Орфей. Това име го тегли като магнит. Цели десет години го мъчи мисълта за Орфей. Връща се от Америка в Стокхолм – вече забогатял. Купува си цяло възвишение, огражда го, никой да го не гледа, и създава прочутата Милесова градина. Не е посаждал дървета, а е издигал статуи. Пилоните са тънки и високи, а горе – летящи фигури. Извайва приказен свят от танцуващи слонове, момче, което държи за крилете орел, китка на човешка ръка, в която между палеца и показалеца поставя човешка фигура с поглед към океана. Човекът е в дланта на природата и е пред океана и космоса. Извайва танцьорки, птицечовеци, литнали хора.

И тогава преминава към фигурата на Орфей – но я извайва отделно, в центъра на Стокхолм.

Аз посетих тези места. Вървя из Стокхолм с два стиха от Нели Закс:



Когато камъкът избяга,

освободен като музика.

И търся паметника на Орфей от Карл Милес.

Най-сетне съм пред фонтана Орфей. Той е в центъра на Стокхолм – между Пазарния площад и Концертната зала.

Камбаните бият като музика. Фонтаните струят като музика. Светлините на Стокхолм трепкат като музика. И Орфей оживява с орфическа музика.

Крупна централна фигура – на Орфей – се издига в средата на фонтана. Орфей е обкръжен от 8 фигури – четири мъжки и четири женски. Той е вдигнал ръце към небето, държи лира и свири на нея. Милес го е представил в Ада, до нозете му е лютият Цербер, а около него са душите на умрелите, които пеят и танцуват. Ала Орфей сякаш не потъва в Ада, а се издига към небето и повлича и останалите фигури нагоре... Музиката му издига всичко нагоре към слънчевата светлина. Всички фигури около Орфей са стъпили на един крак върху поникнало цвете, което не се огъва... Какъв символ: вдъхновението преодолява земното притегляне и човекът-певец може да ходи по цветчетата на крехките цветя и по вълните на водата.

Два гълъба се завъртяха над фонтана Орфей и кацнаха в двете вдигнати ръце на една жена от скулптурната композиция. Крилете на птиците затрептяха в дланите като в гнезда. Фигурите се оживиха заедно със струящата вода. Сякаш статуите летяха заедно с гълъбите. “Любовта движи нашето слънце и звездите!” – е казал някога Орфей. И Милес го е претворил. От Стокхолм към Родопите и обратно летеше музика. Не вражда, а песнопения свързват този свят с Орфеева обич.


КРИЛЕ И ГОРСКИ ЧУДОВИЩА

Бог наказва богатите не защото са богати, а защото са изгубили чувството си за нравственост. Изкуството е мяра за нравственост.

А Орфей е имал глас “като лилия нежен”. Той е вълнувал и най-видните хора на Европа. Вълнувал е и тираничните натури.

Обожественият френски крал Людовик XIV дочул за далечните планини на Родопа и за песните на Орфей. И изпратил придворния си лекар Пол Люкас да иде и да види с очите си Орфеевата планина. А после да му разкаже какъв е този край. В пътеписа си Пол Люкас пише: “На 8 юни 1706 година излязох от Бачковския манастир и ударих през планините.”52 Люкас върви и все повече се смайва: голяма и културна Франция няма толкова много народни песни и такива гори тилилейски. Макар и под робство, хората тук говорят на звучен български език и пеят стародавните си песни. Отварят порти за гости – посрещат и изпращат от сърце. А какви необикновени треви, билки – Боже! – докторът Пол Люкас се захласва, избира, описва, събира родопски билки, а една го пленява завинаги. Той я изписва на латински – Lunaria major. Дали е това билката луличка, или е нещо сродно, все още не е уточнено. Люкас нощува на поляна, гостува на овчари, прави си заслон под дърветата, палят му огън, “който горя цяла нощ”. И през Крушева планина (недалеч от Перелик) открива още по-необикновени треви и дървета – оскези (вековни дървета, приличащи на митични изображения). Очите му не могат да се нагледат: дървета – оскези! Многостеблените вековни дървета имат корони, които наподобяват на чудовища – динозаври, дракони, цербери, грифони, чудновати птици и фантастични същества. Побиват го тръпки – ето тук е първичният, истинският живот. И като преваля Родопите, на път за град Драма, Гърция, Пол Люкас започва да декламира стихове от Овидий за “Орфей Родопееца”. Пиян е от щастие. Ако разкаже всичко това на Краля-слънце, дали не ще му завиди!? С тия родопски гледки той е по-богат от Краля-слънце. И не знае какво да прави. Но в пречистеното си сърце носи съкровища.


ЗВЕЗДНИЯТ СВЯТ НА ЧАРОДЕЕЦА

Да се вгледаме в звездното небе. Аз го наричам Голямата Орфеева нотна тетрадка. То пее.

И вижте какво небесно знамение ни носят съзвездията! Какъв голям Орфеев свят има там! Към Малката мечка излетя космичната песен от Родопите “Излел е Дельо хайдутин” през 1977 година. Тя излетя от Орфеевата планина чрез космическата станция Вояджър – САЩ и лети към звездата АС 793888, която е по-стара от Слънцето и вероятно е там да има по-ранна и по-развита космическа цивилизация. Това е основанието и изборът е направен от проф. Карл Сейгън.*

Съзвездието Лебед е душата на Орфей. Това е птицата, която издава нечути звуци след смъртта, а малко преди смъртта лебедът изпява най-хубавата си песен. Така е било и с Орфей. Това е птицата на музиката и синоним на космоса – лебед е снесъл космическото яйце.

Съзвездието Лира е лирата на Орфей, а това съзвездие се смята за “свредел на света”. Звездата Вега в това съзвездие се нарича “Синият гигант” и се смята за отвор на света.

По времето на Омир полярната звезда е била звездата В от Малката мечка. Арабите я наричали звездата “Кохаб” – звезда на Север.

В наше време северният небесен полюс се приближава до Полярната звезда – най-близо до нея ще е през 2100 г., после ще навлезе в Орфеевия небесен път: около 4000 г. ще бъде в Цефей, а после в Лебед (душата на Орфей), сетне – в 14 000 г., ще навлезе в съзвездието Лира (лирата на Орфей). Орфеевият път е път на обичта и музиката. За цели 14 000 години напред звездното небе ще се движи по чистия и музикален път на Орфей. Това е нашето ново и най-голямо достояние на света.

Нашата земна присъда е изтекла – вратата е отворена, океанът пее, а небето ни зове. И Европа ще се гордее, че на нейната земя се е родил този гений, който с хиляди години напред очерта пътя на съпружеството между човека и космоса.

А народът е воден от чудните лъчи на Орион – това е небесната ковачница на нови светове в космоса. Той носи Великото неизвестно. И да запомним: космосът не е машина, той е жива душа.

Венера пък носи пентаграмата с позлатени лъчи, защото това е планетата на любовта. Там слънцето изгрява от Запад.

Платон се е молил така: “Мили богове, направете така, че да бъда красив отвътре!” Защото има уста за песни и уста за кръв. Който пее има уста за песни и е красив отвътре.

От Земен човек днес, утре ще станем Космически човек. Това е неминуемо. И като познаваме Орфеевата небесна пътека, ще си знаем и пътя. Елена Блаватска признава: “Орфей е първият посветен адепт.”53 Копнежът по загубените криле (Икар) се преражда в копнеж за музика и поезия – криле на душата. Тогава човек лети.


КАКВО Е НОТНАТА СТЪЛБИЦА

Ключът сол е изгревът на слънцето. Петолинието е разгърната Орфеева пентаграма. А какво са тогава нотите?

Морето пее долно до,

Сърцето пее ре,

Планината пее ми,

Птиците пеят фа,

Слънцето пее сол,

Луната е камертон – ла,

Звездите пеят си,

Млечният път пее горно до.

Надолу е океанът, нагоре е космосът. Пей, човече, пей сърце!

Древните певци и музиканти твърдят, че основният тон на природата е нотата фа – така пеят птиците. Оттук е този вечен архетип – ние да търсим песента на птиците, сладостта на природата, за да възвърнем хармонията на душата си.


НЕЧУТА МУЗИКАДЪГА ОТ ЦВЕТОВЕ

А може ли цветово да разберем нотите?

Надживей бурята и виж небесната дъга. Свети седемцветната дъга – зунка. И от всеки цвят се носи нечута музика. Какво ни напомня тя?

Лилаво – нежно свири виола и плачат цигулки.

Зелено – носи се звук на рог високо в планината.

Жълто – свирят златни тръби и зоват навън, към изгрева.

Оранжево – далечни тромпети трептят под сурдинка.

Червено – тромпетите свирят отблизо – силно и без сурдинка.

Синьо – флейти извиват хоризонта и ни галят с роса.

Пак лилаво – сега плачат виоли и пеят цигулки.

А цялата седемцветна зунка (дъга) се преражда в един бял оркестър – целият е в бяло и свири вътре в душата ни. Една родопчанка пее химна на планината “Бяла съм, бяла, юначе, цела съм света огрела.” Чуваш нечута музика извътре – гали те музиката на обичта.

Западът дължи много на Орфей. Митът за Лебеда, що тегли Лодката, на която Бог се връща от север, е Орфически мит. Орфей е камертонът на Европа и знак за песен! Затова Шарл Гуно, който е учил в Париж, пътувал е до Италия и Германия, е бил ръководител на дружествата Орфеони – съюзените любителски хорове в Париж, които са пеели с името на Орфей.

За нас, българите, е ясно, че златният ключ за влизането ни в Европа се нарича Орфей. Това е наш древен, загубен ключ, който ние векове търсехме, за да намерим сега. С този златен ключ ние отключваме Европа като скъп и роден дом. И вече сме си у дома.
ФИЛОСОФЪТ ОТ ХОЛАНДИЯ

Когато дойде светлина, и мракът изчезва. Колко бързо ни разбраха някои ярки съвременни учени и приятели от Европа. Философът Хари Салман от Холандия написа книга – Изцелението на Европа. Той отбелязва в нея, че Азия е майка на Европа, а Америка пък е нейната дъщеря. Не се познаваме с него, а си подадохме ръце. В София той е казал на 8 юли 1997 г., по време на първото си посещение в България: “Ние познаваме душата на Европа, която се е развивала вече 20 века, и предимно християнството я е възпитало... Но ...без участието на Източна Европа не е възможно да настъпи духовното раждане на Европа... Пространството на Балканите и Древна Гърция има огромно значение за историята на Европа... Европейската култура се е родила в Югоизточна Европа, в Древна Гърция и Тракия. Балканите и Древна Гърция са утробата на Европа... Мистериите на Орфей са съществували отколе там. Орфей е от планината Родопа и принадлежи на Балканите... Орфеевите тайнства... са били ритуали за пречистване на душата. По време на Орфеевите мистерии е бил образуван елитът на посветените.”54

Така Европа си възвръща нравствения идеал, а ние възвръщаме несправедливо потъпканото самочувствие. Ние сме коренни европейци, архетип на Европа, поезията и музиката на Орфей.
ДЕЦА КРАЙ ОРФЕЕВОТО ЕЗЕРО

На 8 юни 1968 г. се родиха Детските Орфееви празници край Смолянските езера. Чрез децата легендите се преродиха в нови легенди, а миналото стана бъдеще.

Който е бил поне веднъж на тези празници, помни. Орфеевото езеро е в боров венец под нацепените скали на връх Снежанка. Със залеза боровете потъмняват, езерото утихва, мракът омекотява дори скалите. И тогава започва буден сън от детски факли, чанове, огньове, песни и танци. Цветен сън, защото всичко е двойно – реално на сцената, изградена насред езерото, и миражно в самото езеро. От боровете се носи Орфеевият глас: “Идвам при вас като мираж, като мечта, като безсмъртна песен!” – бялото видение на Орфей слиза от скалите. Балетна двойка – Орфей и Евридика – и сонм бели видения възкресяват легендите. Деца и възрастни стоят захласнати пред тази зрима приказка, която става детска мечта. Жертвеникът трепти в зелената тишина. А гласът на Орфей лети: “Аз съм ваш дар от далечното минало. Съществувам в песен на извор, шепот на гора, събор на птици, сияние на звезди, в рученето на боровете, в шепота на зелените върхове... Любовта – това е най-хубавата песен, която побеждава смъртта.”

Бият дизия чанове, родопски носии трептят в затихналите води, гайдари, кавалджии, ансамбли – над 2000 деца от цяла България и гости от Европа пеят, та Орфеевото езеро ечи.

Един писател каза: “Има много приказки за крале и царе, но българските деца са по-богати от всички крале и царе, защото имат Орфеева планина, тези празници и това съкровище от песни.”

Легендите за Орфей отново възкръсват, мистерията на българските гласове прави миналото настояще, а децата правят настоящето бъдеще. Обичта, красотата и песните са вечни:



Орфей е туккато сълза и нота.

Орфей е туквъздишка и роса.

Мелодия и песен на живота.

Стозвучие в родопски небеса.

И в тези небеса летят космичните ни песни.


НЕПОЗНАТИЯТ ДЪНОВ И ОРФИЗМЪТ

Между Орфей и орфизма и Петър Дънов има неръкотворен мост. Да си спомним една крилата фраза на Учителя: ”Слугуваме на хляба, летим в любовта, богуваме в света на изкуството.” Едно изречение, а побира три свята. Всички сме равни пред хляба – това е нашият физически живот. Всички копнеем за любов – това е нашият духовен, ангелски свят. И всички мечтаем да се осъществим в някакво изкуство, това е Божественият свят.

Петър Дънов е непознат в родния край на предците си – Смолянския край. Велики учени дават велики признания за него, а той е непознат до родовия си корен (баща му е от Устово – сега квартал на гр. Смолян). Ще споменем гениалния Алберт Айнщайн, математическия гений на земното кълбо, човека, който разтвори небето чрез своите формули, за да имаме днес космически полети към звездния свят, човека, който след смъртта доказа всяка своя формула. Този същият човек – приживе – каза: ”Цял свят се покланя на мен, а аз самият се покланям пред Учителя Петър Дънов от България!”55 Да видим тяхната успоредица – Айнщайн говори в света на математиката, а Дънов – в света на душата. Нилс Бор казва: ”За сетивния свят няма физически измерения.” Тоест, Айнщайн не може да даде формула за онова, което е направил Петър Дънов. Затова му се покланя. Сетивният свят е все още неизмерим и неопознат.

За Петър Дънов българската земя е Божествена земя. Той прогласява, че българският народ има своя Божествена мисия: от 5400 години насам се готви за една велика мисия – да се прероди в Шестата раса и да стане стълб на Новата култура в света. Каква висока оценка дава той на българския народ! Не е случайно... Духовното наследство от Орфей и орфизма се е пренесло към богомилите, а те дават тласък на европейското Възраждане. Затова и Петър Дънов подчертава в нравствен смисъл: ”Ние, българите, сме дали духовен кредит на Европа!” Духовният кредит – това е Орфей и орфизмът, това са и богомилите, това са и великите народни песни...

От древните Орфееви и орфически родопски извори черпи Петър Дънов. Той съхранява древната атавистична и архетипна родопска памет. Макар и да е бил роден във Варненско, макар и да е бил в Америка, в неговите гърди винаги е биело едно родопско сърце. В това сърце диша Орфей, в делото му се проявява орфизмът. И музиката, която слушаме от него, е орфическа. По подобие на Орфей, той посреща изгрева на близък връх. От дете е свързан с природата, гората, морето и езерата, звездното небе. Обожава растенията, минералите, животните, човека. За него това е една обща верига, в която всяко нещо си знае мястото и никой не може да разруши тази божествена подредба. Дънов хармонизира човешката душа с природата и с космичния свят. Той възприема пентаграмата на Орфей, онаследява родопската пентатоника и ги доразвива в прочутата Паневритмия. Учението му се разклонява като огромно дърво и дава преизобилно знания на безброй хора по света. И в живота на българския народ това учение има своето безспорно достойно място и бъдещето вероятно ще преоткрива чрез него все по-древни и все по-живи корени.
КОСМИЧЕСКОТО В РОДОПСКИТЕ ПЕСНИ

Космос е гръцка дума, която означава свят или вселена. В родопските песни няма дума “космос”, защото е чужда. Но като говорим за космическото в родопските песни, ние ще се докоснем до звездния свят в песните.

Много български учени – професори и академици – цял живот са се занимавали с народно творчество. Но сякаш винаги са стояли на брега на безбрежен океан. Необхватен е космосът. Необхватен е фолклорът. Тогава как?

40 години бродя из Родопите – по села, махали и колиби. Зареждах се с народна енергия. И стигнах до убеждението, че основната грешка в подхода е смесването на два вида познание: научно познание и сетивно познание. Научното познание обяснява света чрез аргументи и факти, а сетивното познание не разполага с аргументи и факти, но олицетворява народните преживявания и ги озарява с космическа хармония. И тук става чудото: “Простите глави”, както обидно наричат народните певци, изпреварват “учените глави”, защото е по-трудно да създадеш свят, отколкото да го обясняваш. Тук е ключът. Тук е новият подход: да се завърнем в синкретичното изкуство на древността, където научното и сетивното познание са вървели успоредно, без да се противопоставят, а като се подпомагат.

Направих опит: написах есето си Орион, какво ми казваш? и го изпратих на най-добрия български астроном проф. Никола Николов с молба да наложи като две половинки на рабош своите научни знания с моите сетивни знания и да отчете разликите. Отговорът му е от няколко страници: професорът ми пише, че научното познание се покрива 100 процента със сетивното познание, и ме моли да дам отговор за половин изречение, в което научното познание не достига.

По същия начин българският фолклор може повече да се усети, отколкото да се обясни и разбере. Тук ерудицията може да отстъпи пред любовта към фолклора, прецизните сухи описания могат да отстъпят пред любовта към обредите, носиите, хората, песните. Съпоставката е като между снимка и рисунка на един и същи обект: снимката го дава външно, а рисунката – и вътрешно. Грях е да пишеш за фолклора, ако не го обичаш.

Нека бавно и без болка развиваме луковицата на фолклора – как се раждат песните. Съпоставката може да бъде между Алберт Айнщайн и Петър Дънов, което се изразява и в мисълта на Нилс Бор: “За сетивния свят няма физически измерения.” Но и Айнщайн е грабвал цигулката в мигове на откривателско търсене на математическите формули. И Питагор, изразителят на числата, се е опирал на песните на Орфей. И Дънов е наясно, че космосът – това е една пееща математика. Космосът е ред, ритъм, рима, порядък, украса, свят, вселена. Пееща математика. Затова Учителят Петър Дънов отива сред природата, под звездното небе, за да влезе в ритъм с космоса чрез своята Паневритмия – песните и танците на открито. Както са били Орфеевите празници.

Но как така неуки овчари, горски скитници и просяци са изпели най-хубавите народни песни? Те не са учили и нямат знания, но сърцата им са трептели с вълненията на народа. Така те се явяват неговите духовни първенци. Ако си в такт с народа си и в такт с космоса, ти вече си в такт с бъдещето и го носиш като изгрев на слънцето.

Да разплетем думата време. В близкия космос времето се върти 5-6 пъти по-бавно в сравнение със земното, а в дълбокия космос то се движи още по-бавно – там 1 космически ден е равен на 72 земни години. Един човешки живот е равен на един космически ден. Ние сме еднодневки. Гениалният Есхил в Прикованият Прометей изрича за хората: “О, вие еднодневки!”

Прометей открадна огъня от боговете, за да го дари на хората, Орфей взе песента от небето, за да я дари на хората. А песен до огън – това е най-великото завещание: огънят те стопля отвън, а песента те стопля отвътре. И нещастният и самотен човек изживява мигове на щастие, когато е до огън и има песен. Приказките вървят по земята, а песните летят към небето. Песните са люлка към облаците, душевен полет към безкрая. И с всяка песен ставаш по-крилат и по-свободен. Както го е изпял народът: яздиш “сур елен шестокрилец”, яздиш змей крилат, яздиш крилат кон, яздиш сури звезди и се носиш на вили-самовили.

В Родопите има сътворена народна притча, която наричам Небесно право. Ако човек е ерген, има само една своя звезда на небето. Ако е женен – две звезди. Ако има дете – половината небе е негово. Ако е многодетен – има цялото звездно небе. Така народът, лишен от земното право, си е създал свое небесно право: твоят земен дял е съответен на късчето небе. И всичките несгоди на многодетните са покрити с блясъка на сияещото за тях звездно небе.

Орфей е нашата сърцевина, нашата кръв и нашето генетично наследство. Орфей нарича космоса страшна бездна. Падаш и надолу, и нагоре, и наляво, и надясно. А с песента летиш навсякъде. Орфей е първият човек на Земята, който е изрекъл, че тя е кръгла. Цитирам Орфей: “Космосе, татко наш, във вид на кълбо, ти обхващаш Земята.”56 Какво гениално родопско чедо! Не отвън, а вътре в космоса сме ние. Земята е вътре в Слънчевата система, Орион е вътре в нашата Галактика, а всички като в чувал са вътре в чувала на Млечния път, а всичко това пък е в разбягващия се и разширяващ се балон на Вселената.

Ако бяхме Господ и можехме да погледнем отвън Всемира, той ще бъде само 2-3 кубически сантиметра – толкова малък. По-малък от билярдна топка. Ето това е непонятното и необхватното в думата космос.

Орфей пръв изрича тези истини. Поема ги Питагор, сетне Ератостен, после Галилей и Коперник. Това е пътят на истинската наука, родена от изкуството. Поезията и музиката са първите откриватели – великите прозрения са там. Затова поетите и музикантите стоят до дясното коляно на Бога.

Орфей пише: “Мили звезди на небето, чеда на нощта, на тъмата, в кръгови вихри кръжите.” Това “в кръгови вихри кръжите” се доказва едва сега – 33 века след Орфей. “Петлъчащите зони” на небето – това е музиката на сферите, която хармонира на Орфеевата пентаграма и родопската пентатоника. Затова родопските песни са космически песни. А “седемлъчащите зони” на небето – това са Божествените зони. Какво е Бог: седем ноти, изпети от едно гърло в един и същи миг – това е Бог. Това е хармонията на космоса. Тази музика е нечута, но хармонира със седемте цвята на небесната дъга и седемте ноти на нотната стълбица. На “петлъчащите зони” се крепи небето, а на “седемлъчащите зони” се крепи космосът.

За Орфей слънцето е флейтист, който свири с лъчите си като с флейти. Орфей го нарича “кръжащото око на всемира”. Орфей дели хората на три групи: “жители земни, небесни и морски”. Ние сме земните жители, мнозина са морските жители, но кои са “небесните жители”? Орфей доказа неразривната връзка между небето и земята, между живи и мъртви и с пълна вяра пише, че и небето има своите “небесни жители” – ангелите и боговете. Ние можем да ги наричаме “извънземните”, други да ги наричат “паралелни светове”. Предстои ни космически контакт и гениалните прозрения на Орфей ще се сбъднат.

Орфей се гмурва в съня като в паралелен свят. Той нарича съня “пророк най-велик на земята”. За Орфей луната е накит на нощта, природата – вечнотечаща и кръгла, небето – всевиждащо око, звездите – божи пътеки, цялото небе – една звучаща арфа. Музиката се съдържа в кристалите на камъка, в порива на цветята, в песента на птиците и в песента на хората.

Имаме редове от Орфей за космоса, които още не сме разгадали. Защо Орфей нарича Луната “майка на времето, виждаща всичко”? Защо смята, че планетата Плутон (открита неотдавна) държи ключовете на цяла вселена. Защо смята, че Плутон е седалище на боговете? Защо възпява ясновидеца Протей от Египет, когото пък смята за ключар на морето? Защо обича толкова много Хермес, който ни е спуснал буквите от небето? И какво иска да изрази Орфей с химна си за Аполон, който свирел с “тонове горни за зима, за лятото с тонове долни”57? Между Родопите-Египет и Атлантида има дълбок и тайнствен космически възел.

Ето тези и други тайни породиха великия спор за Веда словена. Стефан Веркович публикува сборника през 1860 г., една година преди сборника с песни от братя Миладинови (1861 г.). Веркович усети “Орфееви остатки” и има особен принос за Родопите и България. Той събра тези “Орфееви остатки” от епоса ни. Спорът бушува над 130 години. А във Веда словена се оглежда като в огледало целият Балкански полуостров чрез древните песни. Това са клонки от древните траки. Спорът засегна не само България и Балканския полуостров, но се разгоря и в цяла Европа. Академик Михаил Арнаудов нарече тези песенни “остатки” родопското откритие. Първата песен за Орфей е записана в село Плетена. Това е началото.

Нашият епос е унищожен. Но нека разпалим този пример от село Плетена. През миналия век там се състоял облог между двама души – и двамата българи-мохамедани. В село Плетена имало един песнопоец, за когото не са знаели колко песни може да изпее. И облогът е за песни: единият селянин от Плетена заложил в облога двата си вола, ако може Певецът да пее непрекъснато два дни и две нощи, без да повтори нито една песен. Другият приел облога. Присъствали много селяни. Певецът пял без прекъсване два дни и две нощи, без да повтори нито една песен. Спечелил облога и взел двата вола. Ето това са прочутите родопски певци.

А епосът е със сюжет и песните са много дълги. Имало такава песен – твърдят родопчани, – която, за да се изпее и запише, трябват 10 дена. Какво огромно песенно богатство сме имали! Със смъртта на Орфей са унищожени книгите му и целият епос на траките. Деветдесет племена траки са претопени. Според Веркович този епос в Родопите е съдържал 450 000 стиха. Да го наречем Орфеева Родопиада. По обем тя е била 30 пъти по-голяма от Илиада на Омир.



Веда словена е музей от песни, вече мъртви, но с налични остатъци. Отделните стихове като отделни колони в разрушен храм стърчат и подсказват какъв велик епос сме имали.58

Към Родопите се насочват много учени и фолклористи. Идва и пратеникът на министъра на просвещението на Франция Огюст Дозон. Проф. Ходзко от Париж признава, че народ, който е изпял такива песни, е най-поетичният народ на света.

Веркович предава на България 1000 монети – древни и непроучени. Те изчезват. Той дава от себе си 60 000 златни франка, за да издаде Веда словена. С предадените монети той можеше стократно да издаде всичко свое, но похарчи своите си пари, а монетите предаде. Това е свръхчестен човек, който умря в позор и разочарование. Самите ние не му подадохме ръка. Умирайки, Стефан Веркович признава: “Аз бях златен кладенец за българския народ.”

И наши ръкописи, събирани в Родопите, изчезват в Серес, Белград, Загреб, Русия, Украйна. Веркович разбира, че родопските песни са цял океан. Той е изписал с ръката си: “За да може човек да проникне в мъдростта, която се крие в родопските песни, трябва да е гений.”

Първият езиков пласт в този епос е родопски, после следват наслагвания на македонски наречия, сръбски, руски – много непохватни редакции имат събраните песни, докато най-накрая се размият и станат спорни. А е документирано намирането на стара книга в Девин, в сандък от куршум (олово), която книга е тежала десет оки. Такива книги, скрити в Родопите, са били пет. Те са изгорени.

Още в първата песен за Орфей чародеецът се моли на Бога да не му секат главата, а да му изпратят Жива юда от небето с билка лековита, та сам да иде на небето. И в тази песен се пее как небето спуснало златна люлка и как Орфей седнал в нея – със златната си свирка и с ясната си книга. И как го издигнали на небето и как го съпровождала тази Жива юда.

От Веда словена има кичилки, които се пеят и днес. Във Веда словена четем следните три стиха:


Каталог: 01-Bulgarian -> 15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Слънце след буря Георги Томалевски Есета същност на изкуството
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Багрина кларк новата земя – обител на радостта
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Изис и озирис
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Omraam mikhael aivanhow
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Никол Данева
15.Knigi,%20statii,%20video%20-%20Ezoterika%20bulgarska -> Лекция: Енигма за чашата. Ііир: Пътят на Христос. Свещената река идеята е от Боян Мага, ръководител на


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница