Органи, установяващи публични финансови вземания

ас. по Данъчно и Финансово право

Бюджетната еластичност трябва да е средство за оздавяване на платежните инструменти като цяло, а не спекулативен метод за увеличаване на постъпленията в бюджета за сметка на доверието в националния лев.

Установяването на вземанията се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Правилото на чл. 166 ДОПК е от значение предвид обстоятелството, че многобройни властнически органи администрират публичните финансови задължения и различни са процесуалните правила по установяване и защита срещу актовете на административните органи.

Единствено изрично посочени в закон органи, и лица на които със административен акт е възложено изпълнение на конкретни функции, имат правомощия във връзка с установяване на задължения към бюджета. Липсва основание разширително да се тълкуват нормите от закона и да се приема за вярно, че всеки държавен или общински орган може да установява по основание и размер публични финансови задължения – РКС № 10 от 26.06.2003 г. по к.д. № 12/2003 г. Не бива да се създава несигурност в публичния ред.

За да се избегнат недоразумения по въпросите за компетентността на държавни и общински органи във връзка с администриране на публичните финанси изрично и стриктно трябва да се спазва законовата им компетентност – решение № 4915 от 30.05.2005 г. по адм. д. № 9422/2004 г., V отд., ВАС и решение № 4916 от 30.05.2005 г. по адм. д. № 9421/2004 г., V отд., ВАС.

1. Публични финансови вземания установяват служители на общинската

администрация.

Средствата в общинските бюджети се набират от собствени приходи и държавни трансфери (чл. 6 ЗОБ). Държавният бюджет набира постъпления с данъчен и неданъчен (лихви, глоби) произход и при необходимост субсидира, отпуска безлихвените заеми или трансферира средства подсигуряващи платежните нужди на публично-правни субекти.

Желанието на общинските органи за засилена самостоятелност в сферата на финансирането предпостави законодателната промяна по силата на която на органите на местно самоуправление бяха делегирани права свързани с публичните финанси (чл. 4, ал. 1 ЗМДТ вр чл. 20 ЗОБ) целяща по-успешно изпълнение на местни или делегирани от държавата дейности.

Установяването, обезпечаването и събирането на местните данъци се извършва от служители на общинската администрация. Компетентността относно местните данъци се определя от местонахождението на общината, в приход на чийто бъджет постъпва съотвения данък, като се съобразят действащите материални данъчни норми (чл. 8, ал. 5 ДОПК), вкл. относно компетентността – определение № 6378 от 13.06.2006 г. по адм. д. № 457182006 г., ВАС, I отд. В производствата се спазват данъчно-осигурителните процедурни правила.

На практика кметовете на общини, упражняващи правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 ДОПК, не се съобразяват с действащите норми. Връх взема заблудата, че компетентността им да установяват и определят задължения е неограничена.

В качеството им на местни административни органи кметовете на общини не могат да въвеждат нито по основание, нито по размер задължения с данъчен произход. Конституционната норма на чл. 60, ал. 2 категорично посочва рангът на нормативният акт по силата на който се формира правосубектността. Органите на местно самоуправление (еднолични или колективни) не могат да законодателстват - решение № 9463 от 25.10.2002 г. по адм. д. № 4386/2002 г., ВАС, 5 чл. с-в., обн. ДВ бр. 103/2002 г.

Трябва да е ясно, че задълженията за данъци или задължителни осигурителни вноски се определят от държавата, в качеството й на суверен, но тя делегира част от правата си в сферата на публичните финанси на общините. Затова спазването на законноста е основен принцип в дейността на общинските органи.

На общините са необходими средства за задоволяване специфични потребности на населението в отделни териториални единици. За всяка община те са различни. В едни общини приоритет е изграждане и поддържане на функциониращи здравни грижи, в други приоритет е привличане на увеличен брой туристи. Специфичните потребности налагат средствата да се разходват за различни дейности, насочени към удовлетворяване на общи желания. За да гарантира финансова самостоятелност и възможност за задоволително функциониране, предвидено е в общинския бюджет да постъпват сумите от различни местни данъци:

• 
  върху недвижимите имоти;
  
• 
  върху наследствата;
  
• 
  върху даренията;
  
• 
  при възмездно придобиване на имущество;
  
• 
  върху превозните средства.
  

Не всеки служител в общинска администрация може да извършва действия или да издава актове от значение за публичните финанси.

Компетентността се определят от заповедта на кмета на общината – арг. решение № 2490 от 18.03.2005 г. по адм. д. № 6787/2004 г., ВАС, I отд. По силата на властническото му разпореждане конкретни лица от общинската администрация се ползват със статут на орган по приходите.

Поведението и актовете на общинските органи по приходите трябва да са съобразени с действащите процесуални правила. Нарушаването им е основание за отмяна на действия или актове. В случаите при които задължено лице е претърпяло вреди или понесло загуби, пряка и непосредсвена последица от незаконосъобазни актове, действия или бездействия извършени при или по повод изпълнение на служебните им функции, общината дължи обезщетение (чл. 17, ал. 6 ДОПК). Проявява се принципът, че никой не може да черпи права от противоправното си поведение, вкл. държавата и общините.

Правомощията на общинските органи по чл. 4, ал. 5 ЗМДТ са със съществено практическо проявление. Същинските и особените производства касаещи местните публични финанси са от компетентността на кметовете на общини или общинските съвети, които съобразяват актовете си с действащите норми – определение № 2334 от 12.05.1999 г. по адм. д. № 2636/1999 г., III отд., ВАС.

Непознаването на процесуалните институти на практика ще доведе до множество актове по смисъла на чл. 131, ал. 1 и чл. 134, ал. 5, предл. второ ДОПК.

Сега действащите норми на процесуалният данъчно-осигурителен кодекс ще натовари и затрудни решаващите данъчни спорове специализирани административни съдилища. Липсата на волеизявление, респ. непроизнасянето в срок от страна на общински орган ще е повод за обжалване, при който случай правният интерес на задълженото лице е несъмнен.

Макар, че със закон е възложено на общинската администрация, то на практика съдебните състави ще са тези, които ще мотивират и обосновават актове, свързани с общинските публични финанси. Твърде много са упреците към съдебната система, но в същото време администрацията се привилигирова да бездейства, което увеличава в пъти броя на съдебни спорове с административен характер.

Обособяването на специализирани административни съдилища няма да преодолее административното бездействие. Различен законодателен подход е необходим и той не бива да се свързва с превръщането на изключението (мълчалив отказ) като общо правило в дейността на административните органи.
2. Публични финансови вземания установяват служители на Националната агенция за приходите

Действията свързани с администриране на финансови задължения с публичноправен произход са от компетентността на НАП. Събирането на осигурителните вноски е възложено върху агенцията. Превантивна роля и гаранционно действие за недопускане нарушения в плащането на задължителни осигурителни вноски е задължението на банките да не отпускат суми за възнаграждения и обезщетения, ако не са преведени дължимите осигурителни вноски (чл. 7, ал. 8 КСО).

НАП извърша разнородни дейности насочени към обслужване на задължени лица; безплатно разпространява и организира прием на декларации; установява публични вземания по основание; конретизира размерите им; обезпечава и принудително събира неплатени задължения; установява административни нарушения и налага административни наказания в посочени от закон случаи; разглежда жалби срещу действия и актове на нейни органи или служители; води и поддържа регистър с база данни за задължените лица.

Определен е редът за обработка, съхраняване и унищожаване на данните за лицата. Задължението за опазване на данъчната и осигурителна информация е повод да се твърди, че НАП трябва да е надлежно сертифицирана по реда на ЗЗЛД. Това обстоятелство следва публично да се разгласи, за да се гарантират лицата срещу злоупотреба с конкретни индивидуализиращи данни и да е обществено известно кой отговаря за нарушение на забраната.

Агенцията е обособена като юридическо лице със самостоятелен бюджет. Ръководителят й се назначава от Министерски съвет по предложение на министъра на финансите.

Правомощията на изпълнителния директор са свързани с методическо и административно ръководство на подчинените му служители; с обобщаване и анализ на административната практика; планиране; контрол и други. В структурно отношение са обособени централно управление и териториални дирекции.

Най-съществено практическо значение имат териториалните дирекции на НАП в които са създадени отдели и сектори, всекидневно общуващи със задължените лица.

Именно върху териториалните звена се възлагат дейностите насочени към установяване, обезпечаване и събиране на публични вземания за данъци, задължителни осигурителни вноски, както и други публични вземания, възложени им със закон. На НАП е възложено задължението да отразява размера на вноските към фонд “Гарантирани вземания на работници и служители”, лихвите по тях, както и бюджета в който трябва да постъпят (чл. 17 ЗГВРСНР).

Увредени лица, които считат, че отделни служители или публични изпълнители недобросъвестно изпълняват служебните си задължения или злоупотребяват с предоставени им властнически правомощия могат да сезират Главна дирекция "Инспекторат по контрол и сигурност", осъществяваща контрол за законосъобразност върху дейността на органите и служителите на агенцията.

В дейността си и при предоставяните от нея услуги НАП не събира държавни такси и при поискване предоставя информация на задължените лица (чл. 107, ал.2 ДОПК) по интересуващи ги въпроси.

Администрирането на публични финансови задължения възникващи при въвеждане на стоки на митническата територия на страната е възложено на митнически органи. Контролните им правомощия бяха разширени със задължението за контрол върху широк спектър действия, касаещи определени категории стоки находящи се на територията на страната.

По такъв начин понастоящем митническите органи администрират задълженията за

• 
  данък върху добавената стойност при въвеждане на митническата територия
  

и

• 
  акциз при производство, складиране, движение или внос на стоки в страната.
  

При упражняване на правомощията си митническите служители имат правата и задълженията на орган по приходите, при спазване на постепенната йерархия. Актовете, които издават трябва да са съобразени с разпоредбите на ДОПК (чл. 104 ЗАДС) или ЗАНН (чл. 128 ЗАДС).

При осъществяване на ежедневната си дейност митническите органи стриктно спазват действащите нормативни актове, като не могат по пътя на аналогията да облагат стока, която е подобна по функции и предназначение с посочена в митническата тарифа стока – решение от 19.06.2002 г., СГС, НК, IX к. с., по к.н.а.х. № 499/2002 г.
4. Публични финансови вземания установява Агенция за държавни вземания.

Установяването и събирането на определени със закон частни държавни вземания е от компетентността на служителите в Агенцията за държавни вземания, чиито статут и структура са уредени в ЗСДВ, а правомощията на нейните органи са детайлизирани в УПАДВ. Тя приема, съхранява, управлява и продава всички конфискувани (чл. 37, ал. 1, т. 3 НК), отнети (чл. 80 ЗАНН) поради забрана за притежаване или поради причина на придобиване (чл. 5 ЗОПДИППД) и изоставени (чл. 245, ал. 5 ДОПК) в полза на държавата имущества.

Агенцията, когато длъжниците са субекти на търговското право, може да отправя искане до съответния окръжен съд за откриване на производство по несъстоятелност за неизпълнени частни държавни вземания – арг. определение № 2066 от 07.03.2003 г., по адм. д. № 1860/2003 г., ВАС, I отд.

Тя представлява държавата, когато е кредитор по публични или определени със закон частни държавни вземания и се разпорежда с вещи и права, придобити от неизрядни задължени лица.