Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г

Те разглеждат нарушенията, извършени на територията на общината, наказуеми с лишаване от свобода до 24 часа или с глоба до 50 гроша, а също и спорове за движими вещи до 300 гроша. Когато разгледат гражданските спорове, те заседават с още двама членове, наречени "заседници", които имат съвещателен глас и са избрани от общинския съвет. Решенията и присъдите им са окончателни и не подлежат на обжалване.

Те разглеждат дела за престъпления, наказуеми с лишаване от свобода до 1месец или с глоба до 1000 гроша, като присъдите подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Решенията по граждански дела по лични искове на стойност до 1000 гроша са окончателни, а решения по лични искове на стойност до 10 000 гроша подлежат на обжалване пред окръжните съдилища. Когато разглежда граждански спорове, околийският съдия заседава с двама помощници наречени "заседници", които имат съвещателен глас и са избирани от градския съвет.

Те имат две отделения - гражданско и наказателно. Всяко отделение се състои от председател и двама съдии. Когато гражданското отделение разглежда търговски дела, заседават и двама заседатели, избирани всяка година измежду търговци от градския съвет. На гражданското отделение са подсъдни всички искове за спорове за движими и недвижими вещи, освен ония, които са подсъдни на околийските съдии, на шериатското съдилище и на църковните власти, с възможност за обжалване пред Върховния съд като въззивна инстанция, а на наказателното отделение - всички престъпления, които не са подсъдни на околийския съд, с възможност за обжалване пред Върховния съд като въззивна инстанция. Към всеки окръжен съд има по един или повече съдебни следователи и прокурори с един или повече помощници. Прокурорът при окръжния съд е подчинен на главния прокурор към Върховния съд. Прокурорът прочита обвинителния акт в съдебно заседание. Той участва и при разглеждане на граждански дела. Има също и съдебни комисари (днешните съдебни изпълнители).

Седалището му е в Пловдив. Има два отдела - гражданско и наказателно отделение. Всеки от отделите заседава в състав: първи председател или председателя на отделението и четирима членове. Към Върховния съд действат главен прокурор и помощник прокурор; те участват и при разглеждане на граждански дела.

Съдиите от Върховния съд се назначават от главния управител с одобрението на султана, а останалите съдии - от главния управител по предложение на министъра на правосъдието. Всички съдии са несменяеми, с изключение на онези, които не притежават специални познания по право. Последните се назначават за четири години, след което те могат да станат несменяеми с разрешение на главния управител с одобрение на областното събрание (законодателното тяло) и на тайния съвет на шестимата министри.

Духовни съдилища

Те разглеждат брачни, родствени и настойнически въпроси на мюсюлманите и лицата с други вероизповедания.

Компетентността им е определена със Закона за военното съдоустройство от 1882г.

Освен това има и административни съдилища:

Окръжни административни съдилища

Те разглеждат жалби на частни лица против действия на административни органи. Във всеки окръг има по един съд, който разглежда административни спорове. Съдът заседава в следния състав: трима членове, които имат право на глас, и трима помощници. Тези, които имат право на глас са: един съдия от окръжен градски съд, определен по жребий за период от 1 година; един депутат от областното събрание, избран за период от 2 години; и старшия съветник на окръжното управление. Помощници са: един съдия от окръжния градски съд; един депутат от областното събрание; и най-младия по служба съветник от окръжното управление. Председателят е съдията от окръжния граждански съд, избран за член с право на глас. Решенията на окръжните съдилища по административни спорове се обжалват пред "Върховното административно съдилище" като въззивна инстанция.

Този съд разглежда като въззивна инстанция жалби срещу решенията на окръжните административни съдилища и жалби против решения, издадени от главните администратори и от окръжните съвети, а като първа инстанция жалби на частни лица против решения на главните администратори, с които се засягат техни права. Решенията на Върховния административен съд са окончателни. Съдът заседава в състав: председател (член на Върховния съд, избиран всяка година); двама съветници, назначавани всяка година - единият от главния управител, а другият от постоянния комитет на областното събрание; и двама слушатели. Има и двама прокурори.

Съдебната организация по Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г. се въвежда след Съединението и в Южна България, където от 1.I.1886 г. влизат в сила съдебните закони на Княжество България. Уредбата на съдебното устройство остава в сила близо 20 години - до 12.I.1899 г., когато влиза в сила новият Закон за Устройство на съдилищата, който, пак под влияние не руската система, въвежда значителни положителни промени. След тази дата, в продължение на 40 години, с цел да се издигне и затвърди авторитета на съдебната власт и престижа на българския магистрат се провеждат, по подобие на системата на френското съдоустройство, доста чести изменения в съдебното устройство, за да се достигне до днешната организация на съдебната власт в България.

Съдебната власт в страната се упражнява от законоустановените съдилища. Те са околийските, областните и апелативните съдилища, които решават делата по същество, и Върховният касационен съд, който съблюдава точното и еднакво прилагане на закона. Околийският съд е едноличен, а другите съдилища са колегиални.

Освен тези съдилища има и "съдебни места", учредени със специални закони. Такива са: общинските съдилища, трудовите помирителни съдилища, специалният съд към Върховна сметната палата и Върховния административен съд. Съществуват и административни юрисдикции - "несъдебни места", а също така и специализирани съдилища: военни, духовни, както и помирителни съдилища.

Околийски съдилища

Районът на действие на околийския съдия е административната околия или част от нея; той се определя от съответния областен съд в общо разпоредително събрание. В случай че при определяне на района на действие на един съд се засяга и изменя района на действие на околийските съдилища от ведомството на различни областни съдилища, въпросът се решава от общото събрание на апелативния съд, след обсъждане с общите събрания на съответните областни съдилища, а ако тези областни съдилища са от ведомството на различни апелативни съдилища, тогава въпросът се решава от общото събрание на Върховния касационен съд, след обсъждане с общите събрания на съответните областни съдилища. С определението за установяване на района на действие на околийските съдилища, компетентният съд определя и под ведомството на кой областен съд ще бъде включен околийският съд. Определенията на областния, апелативния или на Върховния касационен съд подлежат на одобрение от министъра на правосъдието. В Царството има 100 околийски съдии. В 37 околийски съдилища, освен титулярните околийски съдии, има по един или няколко заместници на околийския съдия, броят на които възлиза общо на 56 души. Броят на околийските съдилища, техните седалища и броят на съдиите се определя ежегодно със Закона за бюджета на държавата. Първоначално тези съдилища са учредени със Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г. под наименованието "Мирови съдилища", а съдиите са се наричали "мирови съдии". Промяната е осъществена с Наредба-закон за устройство на съдилищата от 12.XI.1934 г., с която те са преименувани на "Околийски съдилища"., а съдиите са се наричали "околийски съдии" и "заместници околийски съдии". При необходимост министърът на правосъдието може да изпрати допълнителни членове в помощ на околийските съдии. Когато околийският съдия отсъства или е възпрепятстван да изпълнява задълженията си, той се замества от старши заместник-околийски съдия; ако няма такъв - от редовен или допълнителен член по назначение от председателя на съответния областен съд. Околийският съдия заседава в седалището на съда. Със Закона за подвижните мирови съдии от 6.VIII.1920 г. се предвиди разглеждането на делата да се осъществява в седалищата на подучастъци, определени от съответния окръжен съд с одобрението на Министерството на правосъдието. Това положение продължило до 2.I.1926 г., след която дата само фискални и наказателни дела от общ характер, ако по тях се призовават не по-малко от 25 свидетели, се разглеждат от съдията по седалище на участъците, които се определят от съответния окръжен (по-късно областен) съд с одобрението на министъра на правосъдието. След 12. XI.1934 г. в околийските съдилища се разглеждат и граждански дела, ако седалището на участъка е отдалечено от седалището на околийския съд най-малко на 20 км.

Съществуват 25 областни съдилища с едно или повече отделения. Числеността им и седалищата се определят със Закона за устройство на съдилищата, а броят на съдиите и прокурорите е променлив и се определя със Закона за бюджета на държавата. До Наредбата-закон за устройство на съдилищата от 12.XI.1934 г. тяхното наименование е окръжни съдилища. Областните съдилища се състоят общо от 25 председатели, 30 подпредседатели, 115 членове, 25 прокурори и 23 заместник-прокурори. Районът на действие е административната област или част от нея. Техните ведомства се определят и изменят от общите събрания на съответния апелативен съд, след обсъждане с общите събрания на съответните областни съдилища. В случай че се променя районът на действие на областни съдилища, подведомствени на различни апелативни съдилища, то решението се взима от общото събрание на Върховния касационен съд. Определенията на апелативния съд или на Върховния касационен съд подлежи на одобрение от министъра на правосъдието. Всеки областен съд има председател, членове, а ако отделенията са повече от едно - и подпредседатели. Областният съд заседава в състав: председателят (или подпредседател) и двама членове. В областния съд има и допълнителни членове според необходимостта, които попълват състава на съда и заместват един от редовните членове. На всеки две години в края на месец юни общото събрание на областен съд, който има повече от две отделения, определя председателя, подпредседателите и членовете на съда в съответните отделения - и то по такъв начин, че един и същ съдия да не заседава повече от две години в едно и също отделение. В областните съдилища с две отделения това разпределение става с преместване на съдиите от едно отделение в друго. Ако председателят на съда отсъства или е възпрепятстван, той се замества от най-възрастния подпредседател, а ако отсъства и подпредседател, той се замества от най-възрастния член. Когато отсъства или се отвежда някой от съдиите, за попълване на състава на съда председателят определя съдия от другите отделения. В случай че няма такъв, определя съдия-следовател или околийски съдия. Областните съдилища заседават в съда. Когато обаче са призовани повече от 25 свидетели по едно или по няколко наказателни дела от общ характер или фискални дела, тези дела могат да се разгледат в населеното място, което е най-близо до местожителството на свидетелите, след като се издаде определение от общото събрание и разрешение от Министерството на правосъдието.

Към областните съдилища действат 52 съдии-следователи, които провеждат предварителни проверки. Районите им на действие се определят от общото събрание на съответния областен съд. Когато съдия-следователят е възпрепятстван, председателят на областния съд възлага изпълнението на неговата длъжност на един от другите съдии-следователи в съдебната област или на редовен или допълнителен член на съда. При необходимост министърът на правосъдието може да назначи допълнителни членове в помощ на съдиите-следователи.

Апелативни съдилища

Апелативните съдилища са три - в София с 6 отделения, в Пловдив с 5 отделения и в Русе с 4 отделения. Всеки апелативен съд има председател, подпредседатели и членове. В трите апелативни съдилища има общо трима председатели, 13 подпредседатели, 47 членове, 3-ма прокурори и 10 заместник-прокурори. Съставът на съда във всяко отделение се състои от председателя или подпредседателя и двама членове. На всеки две години в края на месец юни общото събрание на съда определя председателя и разпределя подпредседателите и членовете по отделения така, както се разпределят съдиите в областните съдилища. Когато председателят отсъства или е възпрепятстван, той се замества от старшия подпредседател, а в отсъствието и на подпредседател - от най-възрастния член. За попълване състава на апелативния съд, ако отсъства някой от съдиите и няма свободни съдии от другите отделения, председателят на най-близкия областен съд определя един от старшите съдии. Ако определеният съдия ще участва в повече от едно съдебно заседание, се уведомява Министерството на правосъдието.

Апелативните съдилища действат и като касационна инстанция по изпълнителни и фискални дела.

Върховен касационен съд

Състои се от председател, 7 председатели на отделения и 30 членове. Заседава в състав: председателят или председател на отделение и четирима членове. В случай че един от съдиите отсъства или е възпрепятстван по извинителни причини, Върховният касационен съд може да заседава в състав само от четирима съдии. Освен жалби и протести против окончателни присъди, решения и определения, Върховният касационен съд разглежда и молби за отмяна на влезли в законна сила присъди и решения. Прокурорският надзор се осъществява от главния прокурор и 3-ма прокурори на отделение.

По предложение на министъра на правосъдието Върховният касационен съд се произнася в общо разпоредително заседание по въпроси, които на практика повдигат съмнение и не се решават еднакво от съдилищата. Тълкуването на законите, които той дава, в такива случаи се обнародват по разпореждане на министъра на правосъдието и са задължителни за съдилищата. По предложение на министъра на правосъдието Върховният касационен съд се произнася и в случаите, когато по едни и същи въпроси има разногласия между общите и особените съдилища по тълкуването на закона.

Общински съдилища

Те са учредени с Наредба-закон от 12.XI.1934 г. и заместиха селско-общинските съдилища, създадени със Закона от 11.V.1922 г. И по-рано е имало селско-общински съдилища, уредени със Закона от 7.VI.1888г. и закрити на 14.I.1904 г. Днес във всяка община има общински съд. Службата се изпълнява от общинския кмет, а в община, която е седалище на административна околия, министърът на вътрешните работи и народното здраве назначава за общински съдия лице с юридическо образование, преминало юридически стаж и издържало държавния изпит. На тези съдилища са подсъдни личните искове до 1 000 лв.; нарушенията, наказуеми със лишаване от свобода до 1 месец и глоба до 1 000 лв.; и настойничествата върху малолетни и запретени. Общинският съдия изпълнява и нотариална служба (заверява договори и пълномощни с материален интерес до 10 000 лв., а също и всякакви преписи от документи, извършва протести на менителници и записи на заповед на стойност до 100 000 лв.). Решенията по искове до 500 лв. и присъдите, с които е наложено наказание до 5 дни лишаване от свобода и 500 лв. глоба, не подлежат на обжалване; другите решения и присъди могат да се обжалват по въззивен ред пред околийския съд, решенията и присъдите на който не подлежат на обжалване.

Те са учредени със закона за настаняване на работа и осигуряване при безработица от 5.V.1925 г. Към всяко местно бюро за настаняване на работа министърът на търговията, промишлеността и труда определя помирителен съд в състав: местният околийски съдия (в София член на областния съд) за председател и членове - по един представител на работниците и на работодателите. Тия съдилища разрешават спорове по настаняването, уволняването, назначаването и изплащането на заплатите на работниците. Решенията им подлежат на касационно обжалване пред областния съд.

Този съд е учреден със Закона за Върховната сметна палата и за окръжните сметни палати от 9.III.1925 г. Той заседава в състав: председател и двама членове. За председател за период от една година се определя, със заповед на министъра на правосъдието, един от председателите на отделение на Върховен касационен съд. От 23.II.1935 г. до 14.V.1940 г. - се назначава за постоянен председател един от съдиите или бившите съдии, притежаващи ценз за председател на отделение на Върховния касационен съд, а преди това от учредяването на съда до 23.II.1935 г. Върховният касационен съд командироваше ежегодно за председател един от членовете си. Длъжността на председателя се счита за служба в съдебното ведомство. Членовете на съда са съветници на Върховната сметна палата, избрани от общото събрание на палатата. Този съд разглежда по същество и окончателно дела за задължения, констатирани от финансовите инспектори и надминаващи 2 000 лв. , които по-рано се разглеждаха от апелативните съдилища.

Върховният административен съд е учреден със Закона от 3.IV.1912 г. Състои се от председател, 4-ма председатели на отделения и 15 членове. Прокурорският надзор се състои от главен прокурор и 4-ма прокурори на отделение. По ценз, положение и заплата съдиите и прокурорите са приравнени на съответните длъжности във Върховен касационен съд, но за членове и прокурори на отделение могат да бъдат назначавани - и то най-много една трета от общото число - и лица, които отговарят на условията да бъдат назначени за апелативни съдии и имат най-малко три години опит в работа на висши длъжности в административни учреждения. За всяко вакантно място за член или прокурор на отделение Върховният административен съд на общо събрание на съдиите и прокурорите избира по трима кандидати, от които един с административна служба. С Указ министърът на правосъдието предлага за назначение един от тримата кандидати. Съдиите и лицата от прокурорския надзор са несменяеми до 60 годишна възраст. Дисциплинарната власт над съдиите и прокурорите се упражнява от общото събрание на съда по правилата и реда за съдиите на Върховния касационен съд.

Върховният административен съд разглежда като първа и последна инстанция жалби за отмяна на административни актове на публичните власти, а като касационна инстанция - жалби против окончателните решения на административните юрисдикции или против някои решения на областните съдилища (по закона за пенсиите, закона за благоустройството). Жалбите за отмяна на административните актове на министри се разглеждат в общо събрание; всички други жалби се гледат в отделенията на съда в състав: председател или председател на отделение и двама членове.

Върховният административен съд на общо събрание, по предложение на съответния министър, се произнася принципиално по тълкуване наредбите на законите, отнасящи се до неговото ведомство. Даденото тълкуване е задължително за всички места и лица.

Военното правосъдие, съгласно Наредба от 29.I.1938 г. се осъществява в мирно време от областните военни съдилища и военно-касационния съд, а във военно време от военно-полевите съдилища. Във военно време военното правосъдие се осъществява и от командирите на полковете и по-горните военни началници, а също и от командирите на военно-полицейските ескадрони и от съдебните офицери при военно-полицейските дружини.

Има четири областни военни съдилища със седалища: София, Пловдив, Плевен и Шумен. Те разглеждат делата по същество, а военно-касационният съд, който има седалище в София, следи за точното и еднакво прилагане на законите. За провеждане на предварително дирене, при всеки областен военен съд има военни следователи. Прокурорският надзор към военно-касационния съд и към всеки областен военен съд се осъществява от прокурор и заместниците му. Военно-прокурорският надзор е независим от съда, при който се намира, и е под надзора и ръководството на министъра на войната, упражнявани чрез началника на военно-съдебната служба. Прокурорите и техните заместници действат на основание на своето убеждение и закона. Има и кандидати за военно-служебна длъжност. Те преминават предвидения в Закона за устройството на съдилищата стаж при областните военни съдилища, а във военно време - при военно-полевите съдилища. Най-малко 1/4 от периода за стаж кандидатите прекарват в гражданските съдилища. Успешно завършилите стажа и издържали теоретико-практическия държавен изпит се ползват с всички права по Закона за устройство на съдилищата и Закона за адвокатите.

Областният военен съд се състои от председател, постоянни и временни членове. Временните членове се избират измежду офицерите във войската с жребий. Областният военен съд заседава в състав: председателят и двама членове - съдии, от които единият е временен.

Военно-касационният съд се състои от председател и постоянни членове. Той заседава в състав: председателят и двама членове.

Висшето военно-съдебно управление се осъществява от началника на военно-съдебната служба, който е непосредствено подчинен на министъра на войната. Към него действа завеждащ съдебната част.

За военно-съдебните офицери се назначават само офицери с юридическо образование, които са прекарали най-малко три години като офицери действителна служба както следва: а) за заместник-военен прокурор, постоянен член и военен следовател при областен военен съд - ако са издържали държавен изпит съгласно Закона за устройство на съдилищата и изпита по военно-наказателно право и военно-наказателно съдопроизводство пред комисия от трима военни съдии, назначени от началника на военно-съдебната служба, и са били удостоени за тази длъжност от председателя и прокурора на областния военен или военно-полевия съд, при който са изкарали стажа си; б) за прокурор към областен военен съд и заместник-прокурор към военно-касационния съд се назначават лица, които са прослужили най-малко четири години като заместник-прокурори, членове или военни следователи при областните военни съдилища; в) за председател на областния военен съд и завеждащ съдебната част при военно-съдебната служба - най-малко две години като прокурори към областните военни съдилища или заместник-прокурори при военно-касационния съд; г) за член и прокурор на военно-касационния съд - най-малко три години като председател на областен военен съд; д) за председател на военно-касационния съд - най-малко две години като прокурор или член на този съд; е) за началник на военно-съдебната служба се назначава лице, което е прослужило най-малко две години като прокурор или председател на военно-касационния съд.

Назначаването на прокурори при областните военни съдилища и заместник-прокурори при военно-касационния съд става по предложение на началника на военно-съдебната служба, след като се изиска мнение от военно-касационния съд, на прокурора и председателя на областния военен съд, при който кандидатът за тия длъжности е служил дотогава, а председателите на областните военни съдилища, прокурорът и членовете на военно-касационния съд се назначават по предложение на началника на военно-съдебната служба измежду удостоените за тия длъжности от военно-касационния съд.

Началникът на военно-съдебната служба упражнява надзор над всички военно-съдебни места и лица; той е длъжен да ги проверява най-малко един път в годината. За открити нередности, той предлага мерки за поправянето им, а в по-важни случаи докладва на министъра на войната, който осъществява общ надзор над военно-съдебните места и лица. Военно-касационният съд, ако при преразглеждане на делата открие нередности в съдопроизводството и деловодството, с определение предупреждава виновните лица, а в по-важни случаи уведомява началника на военно-съдебната служба. По същия ред действа и прокурорът към същия съд по отношение на прокурорите към областните военни съдилища. Надзорът над военните следователи принадлежи на председателя на областния военен съд. За констатирана съществена нередност председателят или прокурорът донася на началника на военно-съдебната служба. Военните съдилища не обсъждат действията на лицата от прокурорския надзор, но за допуснати нарушения уведомяват началника на военно-съдебната служба. По същия начин действат и членовете от прокурорския надзор за констатирани нередности, допуснати от военните съдилища.

Когато се обяви военно положение, военните съдилища се преименуват на военно-полеви съдилища. Освен тях, във военно време се откриват още военно-полеви съдилища при всяка дивизия или по-голямо отделно войсково съединение, в обсадните места и в завладените области. Всеки военно-полеви съд се състои от председател и двама членове-съдии. Действат и запасни членове, както и военно-полеви прокурор, негови заместници и военни следователи. Военно-касационният съд продължава да действа и във военно време. За чинове при военно-полевите съдилища и при военно-касационния съд във военно време, а също и за военно-полеви следователи, се назначават офицери с юридическо образование от действащата войска и запаса.