Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г

Признатите духовни съдилища от източно-православното и всички други вероизповедания разрешават спорове за разтрогване и унищожаване на сключени пред надлежния орган на тези вероизповедания бракове и свързаните с това въпроси за упражняване родителската власт и за издръжката на съпругата и децата, размерът на която се определя от общите граждански съдилища. Те не могат да разглеждат спорове от частно-правно естество. Съдопроизводството пред духовните съдилища се урежда с правилници, одобрени от Министерството на външните работи и изповеданията, след като се изиска мнение на Министерство на правосъдието.

Духовни съдилища под управлението на българската църква има в седалището на всяка Митрополия под председателството на Митрополита или на един негов наместник. Те се наричат епархиални духовни съвети и се състоят от председател и четирима епархиални свещеници, избираеми само от духовните избиратели. Те разглеждат духовните и епархиални дела. Решенията им се обжалват пред Св. Синод като апелативна и последна инстанция.

Компетентността на мюсюлманските духовни съдилища (мюфтийски съдилища) е ограничена със Закона за ограничаване компетентността на мюфтийските съдилища от 20.VII.1938 г. До тая дата на мюфтийския съд бяха безусловно подсъдни: 1) дела по лични и имуществени отношения между родители и деца; 2) дела по лични и имуществени отношения между съпрузи; 3) бракоразводни дела, дела за законност на раждане и за недействителност на бракове и 4) наследствени спорове по закон и по завещание. Последната категория спорове се разглеждат от надлежния областен или околийски съд на общо основание, ако двете страни са пълнолетни и заявят, че не желаят да отнесат спора за разглеждане от мюфтията.

Съдът може да разглежда и решава всички спорове, които подлежат на разглеждане от гражданските съдилища, с изключение на следните: 1) спорове за семейни права и за права на лично състояние; 2) спорове, по които страните са непълнолетни или лица, намиращи се под настойничество или попечителство; 3) спорове, по които страни са държавата, областните управи, общините, училищата и черковните настоятелства; 4) спорове, свързани с престъпления от общ характер, с изключение на спорове за вреди и загуби, причинени от престъпление, наказателното преследване по което е приключило.

Съществуват доброволен и задължителен помирителен съд. При доброволния помирителен съд, страните по взаимно съгласие, изразено в помирителен договор, предоставят разрешение на един или повече помирители в нечетно число да разрешат възникналите между тях спорове. Помирителният договор се подписва от страните и помирителите и се заверява по нотариален ред. Задължителният помирителен съд се учредява, когато страните не се съгласяват да изпълнят поетото от тях задължение да съставят помирителен договор. В този случай - по искането на заинтересованата страна - съдът, на който би било подсъдно делото, назначава помирители.

Не могат да бъдат назначавани за помирители: 1) съдии и прокурори, освен в които страна е държавата или обществено учреждение и в случаи, в които са избрани за председатели на помирителен съд по взаимно съгласие на страните и с разрешение на министъра на правосъдието; 2) неграмотните; 3) лишените от граждански права; 4) несъстоятелните длъжници; 5) поставените под запрещение; 6) непълнолетните и 7) чужденците, освен ако и двете страни са чужденци - когато само едната е чужд поданик, двама от помирителите трябва да бъдат български поданици.

Решението на помирителния съд не подлежи на въззивно обжалване; против него може да се подава само молба за унищожаване и молба за отмяна. Изпълнителен лист по тия решения издава околийският съдия или областният съд, съобразно цената на иска.
ДЛЪЖНОСТНИ ЛИЦА В СЪДЕБНАТА СИСТЕМА

Кандидати за съдебна длъжност

Кандидатите за съдебна длъжност, издържали успешно теоретико-практическия държавен изпит, се вписват по реда на успеха им в таблица, съставена от изпитната комисия. При еднакъв успех се избират тези, които имат по-продължителна служба, а ако имат еднаква служба - на по-възрастните. Кандидатите, които не са назначени за допълнителни членове, допълнителни зам.-прокурори, нотариуси и съдебни изпълнители - до съставянето на таблицата за следващата сесия на държавния изпит се поместват отново в нея по същия ред.

Теоретико-практическият изпит се провежда два пъти през годината - през м. май и м. декември пред комисия, назначена от министъра на правосъдието измежду съдиите от Върховен касационен съд и Върховен административен съд, професорите по правни науки от юридическия факултет на университета и висши чиновници при Министерството. Изпитът е писмен и устен. Писменият изпит се състои в писмено разрешаване на една практическа задача от гражданското или търговското право и една от наказателното право. Разрешението следва да бъде обосновано теоретически. Устният изпит се държи по гражданско право, търговско право, наказателно право, държавно и административно право, гражданско и наказателно съдопроизводство, а от декемврийската сесия на 1942 г. и по военно-наказателно право и съдопроизводство. До устен изпит се допускат само издържалите успешно писмения изпит. Допуска се поправителен изпит най-много по два предмета. Неиздържалите успешно изпита, се допускат до поправителен изпит. Кандидат, който не издържи успешно поправителния изпит, не се допуска на изпит за трети път, освен с разрешение на министъра, който може да разреши на кандидат, който не е издържал три пъти държавен изпит да се яви още един път, ако е издържал успешно писмения изпит в една от сесиите. Показалите на устния изпит слаб успех на повече от два предмета повтарят само устния изпит, ако се явят най-късно на втората от следващите сесии.

Освен кандидати за съдебна длъжност има и кандидат-адвокати. Двугодишния им стаж се провежда при адвокати, които имат 5-годишна адвокатска практика. Стажът им е уреден в специален правилник, изработен от Висшия адвокатски съвет. След стажа и те полагат теоретико-практичен държавен изпит. Издържалите успешно изпита, се вписват по реда на успеха в същата таблица, в която се вписват издържалите успешно изпита кандидати за съдебни длъжности, и могат да бъдат назначени за допълнителни членове, допълнителни зам.-прокурори, нотариуси или съдебни изпълнители, ако не се отдадат на адвокатска професия.

НОТАРИУСИ И СЪДЕБНИ ИЗПЪЛНИТЕЛИ

Кандидатите за съдебна длъжност, издържали теоретико-практическия държавен изпит със среден или добър успех, се назначават за нотариуси или съдебни изпълнители. Те получават заплата, определена в Закона за бюджета на държавата. След като прослужат в заеманата длъжност най-малко 4 години, получават заплата на заместник-околийски съдия, ако бъдат удостоени по реда на предложенията.

Нотариусите, а където няма такива - околийските съдии, извършват нотариална служба съгласно Закона за нотариусите от 14.II.1885 г. До тая дата мировият съдия извършваше нотариалната работа съгласно допълнението към Временните съдебни правила. Те се зачисляват към съответния областен съд.

Съдебните изпълнители, на които е възложено изпълнението на съдебните и други актове, действат съгласно Наредба-закон за съдебните изпълнители от 01. III.1935г., която отмени дотогавашния Закон за съдебните пристави от 31.XII.1902 г. Длъжността съдебен пристав е създадена със Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г., а до тая дата решенията на съдилищата се изпълняваха от член на окръжния съд, съгласно Временните съдебни правила.

ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЧЛЕНОВЕ И ДОПЪЛНИТЕЛНИ ЗАМЕСТНИК-ПРОКУРОРИ

Кандидатите за съдебна длъжност, издържали теоретико-практически държавен изпит с добър или много добър успех, се назначават за допълнителни членове или допълнителни заместник-прокурори. Допълнителните членове попълват състава на областните съдилища, а допълнителните заместник-прокурори заместват заместник-прокурори при областните съдилища. Едните и другите се разпределят и назначават към областните съдилища от министъра на правосъдието при необходимост. Председателят на областния съд може да възложи на допълнителен член да замества околийския съдия-следовател, ако отсъстват или са възпрепятствани да изпълняват службата си. В случай на нужда, Министерството на правосъдието може да назначи в помощ на съдебните следователи и допълнителни членове. След като прослужат две години, ако бъдат удостоени по реда на предложенията, допълнителните членове и допълнителните заместник- прокурори могат да бъдат назначени за заместник-околийски съдии.

Длъжностите на допълнителните членове и допълнителните заместник-прокурори са създадени с измененията на Закона за устройство на съдилищата от 22.VII.1922 г. Този институт е съществувал и по-рано от 05.V.1910 г. до 09.VI.1917 г.

СЪДИИ

ПРОКУРОРИ

Прокурорският надзор е учреден към съдилищата в държавно-обществен интерес. У нас този институт е въведен със Закона за устройство на съдилищата от 25.V.1880 г. Прокурорът е блюстител на закона, орган на обвинителната власт, която е едно разклонение на съдебната власт, и представител на публичните интереси пред съдилищата. Прокуратурата е независима от съдебната власт.

Към Върховния касационен съд има главен прокурор и прокурори на отделения, а при апелативните и областните съдилища – прокурори и заместник-прокурори; при необходимост при областните съдилища има и допълнителни заместник-прокурори. Към околийския съд няма прокурори; там правото на обвинение в съда се предоставя на пострадалите от престъпни действия лица, на полицията и другите административни власти.

Характерна особеност на лицата, упражняващи прокурорски надзор, за разлика от статута на съдиите е: а) Йерархическа подчиненост – по-долните по степен прокурори са подчинени на по-горните. Прокурорските заместници действат под ръководството на прокурорите, които заместват; прокурорите при областните съдилища са подчинени на прокурорите към апелативните съдилища, а последните, както и главният прокурор при Върховния касационен съд, са административно подчинени пряко на министъра на правосъдието. Когато обаче правят искане или дават заключение, лицата, упражняващи прокурорски надзор, действат по свое убеждение и въз основа на закона; б) Единство – по всяко дело прокурорът може да замести заместника си; прокурорът към по-горният съд може да изпълнява или да възложи на негов заместник изпълнението на длъжността на подчинените му.

В случай на болест или отсъствие на прокурора - длъжността се изпълнява от заместника му, а ако има няколко заместници – от старшия по служба.

Ако е необходимо главният прокурор при Върховния касационен съд може да възлага на прокурора или на един от заместник-прокурорите при местния апелативен съд, а прокурорът към апелативен съд – на прокурора или на един от заместник-прокурорите при местния областен съд, да изпълнява длъжността на прокурора на отделение или заместник-прокурор при надлежния съд. За всеки такъв случай се съобщава на министъра на правосъдието, а ако възлагането ще продължи повече от едно заседание - се иска разрешение от министъра. Всяка година през месец септември прокурорите при съдилищата, на йерархичен принцип, представят на министъра на правосъдието доклад за престъпността в своите райони, за движението на наказателните дела, за отменените и изменените от по-горните съдилища присъди, за ефикасността на наказателната репресия и за мерките, които трябва да се вземат за отстраняване причините на престъпността, за откриване виновните и за наказанието им.

НАЗНАЧЕНИЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ

За да бъде назначено едно лице на съдийска или прокурорска длъжност, трябва да притежава общ и служебен ценз.

Общ ценз: да е български гражданин; пълнолетен; да не е лишен от права; да не се намира под съд и следствие или да не е осъждан за престъпление от общ характер, макар да е бил освободен от наказание по давност, помилване или поради амнистия или да е бил реабилитиран; да не се намира или да е бил под настойничество поради разточителство; да не страда от заразна болест, от епилепсия и да няма физически недостатък, който би му пречил на службата.

Служебен ценз: за заместник-околийски съдия се назначава лице, което е прослужило най-малко 2 години като допълнителен член или допълнителен заместник-прокурор при областен съд; за околийски съдия - 1 година като заместник-околийски съдия; за член или заместник-прокурор при областен съд - 1 година като околийски съдия; за съдебен следовател - 2 години като член или заместник-прокурор при областен съд; за подпредседател на областен съд - 3 години като член или заместник-прокурор при областен съд или 1 година като съдия-следовател; за инспектор на нотариусите - същите условия, както за подпредседателя на областен съд и освен това 1 година от прослуженото време да е бил съдия в околийски съд, в който се върши нотариална работа; за прокурор при областен съд се назначава лице, което е прослужило най-малко 1 година като подпредседател на областен съд или 2 години като съдия-следовател, или 4 години като член или заместник прокурор при областен съд; за председател на областен съд, член или заместник-прокурор при апелативен съд - 3 години като съдия-следовател или 2 години като подпредседател на областен съд, или 1 година като прокурор при областен съд; за подпредседател на апелативен съд или съдебен инспектор - 2 години като председател на областен съд, член или заместник-прокурор при апелативен съд; за член на Върховния касационен съд, прокурор на отделение при същия съд или прокурор при апелативен съд - 2 години като подпредседател на апелативен съд или 4 години като член или заместник-прокурор при апелативен съд; за главен прокурор при Върховния касационен съд, председател на отделение при същия съд, председател на апелативен съд и главен съдебен инспектор - З години като член на Върховния касационен съд, прокурор на отделение при същия съд или прокурор на апелативен съд; за пръв председател на Върховния касационен съд – 4 години като председател на отделение или главен прокурор при Върховния касационен съд.

Съдиите при Софийския околийски съд и съдиите и прокурорите при Софийския областен съд по чин и заплата са приравнени: председателят на областния съд - на подпредседателя на апелативен съд; прокурорите - на заместник прокурора при апелативен съд; подпредседателите, съдиите-следователи със седалище в София и околийският съдия - на прокурори при провинциален областен съд; членовете и заместник-прокурорите на областния съд - на подпредседател на провинциален областен съд; заместник-околийския съдия - на член на провинциален областен съд.

Началниците на гражданския и наказателния отдел при Министерството, техните помощници и директорите на Централния затвор са съдии, командировани от министъра на правосъдието: началниците на гражданския и наказателния отдел измежду съдиите и прокурорите на Върховния касационен съд и апелативните съдилища; помощник-началниците на същите отдели - измежду членовете на апелативните съдилища и измежду подпредседателите и членовете на областните съдилища.

За инспектори на съдебните изпълнители се назначават лица, които са прослужили най-малко 3 години като съдебни изпълнители и 3 години като заместник-околийски съдии или адвокати с най-малко 6-годишна адвокатска практика. По заплата те се приравняват на околийски съдия. При липса на лица с такъв ценз, министърът на правосъдието може да назначи и лица с по-малък ценз, но които са прослужили най-малко 3 години като съдебни изпълнители. За началник на бюрото за съдебна статистика се назначава юрист, който има най-малко 3-годишна съдийска или адвокатска практика. Той се повишава на място със заплата на околийски съдия.

Лицата измежду преподавателския персонал на правния факултет при университета могат да бъдат назначавани на съдийска и прокурорска длъжност, ако бъдат предложени: редовните професори, ако са навършили 40 години - до член на Върховния касационен съд вкл.; извънредните професори, ако са навършили 35 години - до член или заместник-прокурор при апелативен съд вкл.; редовните доценти, ако са навършили 30 години – до подпредседател или прокурор при областен съд вкл. Предложенията се правят от органа, който съставя таблицата за поисканата длъжност.

Адвокати, които упражняват редовно професията си, могат да бъдат назначавани на съдийска или прокурорска длъжност, ако имат юридическо образование и са упражнявали адвокатска професия толкова време, колкото би било необходимо да прослужат, ако бяха съдии или прокурори, като за заместник-околийски съдия се изисква да са упражнявали професията си най-малко 2 години. Те се предлагат - според поисканата длъжност - от органа, който прави предложенията за повишение. При предложенията се взема предвид професионалната дейност, научните трудове и поведението на адвоката в обществото.

НАЗНАЧЕНИЕ НА СЕКРЕТАРСКИ И КАНЦЕЛАРСКИ СЛУЖБИ

За подсекретари на околийските съдилища, секретар-касиери на областните съдилища, секретари на прокурорите при всички съдилища, секретари на съдиите-следователи и секретари на съдебните изпълнители се назначават лица, които имат най-малко средно образование и двегодишна съдебна канцеларска практика. При наличие на юридическо образование не се изисква канцеларска практика. За секретари на околийски съдии, подсекретари на областните и апелативни съдилища се назначават лица, които имат юридическо образование, а за секретари на областни апелативни съдилища, както и за секретар и подсекретари на Върховния касационен съд се назначават лица, които са издържали теоретико-практически изпит или са прослужили като секретари на околийски съдии, подсекретари на областни или апелативни съдилища поне 2 години. При липса на кандидати с такъв ценз, могат да се назначават и лица, които имат средно образование и са прослужили 5 години като подсекретари на околийски съдилища, секретар-касиери на областни съдилища или секретари на прокурори, на съдии-следователи или на съдебни изпълнители.

При липса на кандидати с образователен и служебен ценз, а има кандидати само с единия от тях, предпочитание се дава на притежаващите образователен ценз. Секретарите и подсекретарите се назначават от министъра на правосъдието по предложение на надлежния шеф на съдебното учреждение. Останалите канцеларски служители при съдилищата и прокурорските надзори се назначават от председателите, прокурорите и околийските съдии, а тези при нотариусите и съдебните изпълнители - от съответния председател на областен съд.
НЕСЪВМЕСТИМОСТ НА СЪДИЙСКАТА И ПРОКУРОРСКАТА ДЛЪЖНОСТ

Длъжността на съдията и прокурора е несъвместима с други служби и занятия. Съдиите и прокурорите не могат едновременно: а) да бъдат народни представители; 6) да упражняват адвокатска професия; в) да заемат държавна, областна или общинска служба; г) да упражняват търговия или някое занятие, несъвместимо със съдийското звание; д) да бъдат управители, представители или членове на управителен или контролен съвет на търговско дружество. Упражняването на една от тия професии или занятия би им пречило да изпълняват служебните си длъжности, би ги поставило в зависимост от клиентела и договарящи страни, би направило подозрително тяхното безпристрастие. В изключителни случаи съдиите и прокурорите могат да бъдат назначавани с тяхно съгласие и на други служби. В такъв случай те могат да запазят заеманите от тях дотогава длъжности - само с разрешението на министъра на правосъдието, без да могат да изпълняват свързаните с тях функции.

Независимо от горните несъвместимости с други служби и занятия, в един и същи съд и прокурорски надзор не могат да са съдии и прокурори, които са роднини - във възходяща или низходяща линия, в съребрена линия до четвърта степен включително, в сватовщина до трета степен включително, както и осиновители или осиновени. Ако настъпи такова роднинство - този, който е назначен по-късно или който е създал сватовството, се премества другаде на равна длъжност.
НЕСМЕНЯЕМОСТ НА СЪДИИТЕ

Съдебната власт е независима и автономна. Конституцията ни е осветила независимостта и автономността на съдебната власт в интереса на висши обществени нужди. За да бъде съдебната власт независима, трябва и съдиите да са несменяеми. Немислимо е независима съдебна власт без несменяемост на носителите й - съдиите. Несменяемостта на съдиите обезпечава свободите и правата на гражданите. Тя е необходима предпоставка за добро и безпристрастно правосъдие. Съдийската несменяемост е щит за запазване съдебната власт от всякакво външно влияние, за раздаване истинско правосъдие. Тя не е привилегия за самите съдии, а е необходима за гражданите, за обществото.

„Тя (съдийската несменяемост) не е, както често като че ли се изтъква, привилегия за съдията, а е гаранция за съдещите се. Магистратът е поставен в това завидно положение, не поради достойнството му, нито в интерес на неговото спокойствие, а за да намира в своята независимост смелостта да противостои на домогванята и на заплашванията - от където и да идат те, да поразява всички виновни, колкото и високо да са поставени, и да не слуша никога друг глас, освен този на съвестта си.” (Garssonet, Organisation judiciaire) Същите мисли се срещат и у Bonfils (op.cit.).

В действителност принципът на несменяемостта на съдиите не може да попречи на законодателната власт да измени съдебната организация. Законодателят може да закрие един съд или да съкрати някои съдийски длъжности, които са станали излишни, но в такъв случай трябва на засегнатите от тази реформа съдии да им се намери място на равна длъжност в други съдилища, иначе несменяемостта би станала илюзорна. „Само във Франция, казва Фойницки, този принцип е бивал често подлаган на разискване, нарушаван открито или по заобиколен начин от всичките правителства, които са следвали едно след друго, главно защото те са се сменяли често, съдебните лица не са умеели всякога да се държат далеч от политиката, възбуждали са недоволство у новите власти и нееднократно се е поставял въпросът за пречистването на съдебното съсловие. И забележително е, че всичките френски правителства, които са нарушавали по политически съображения принципа на несменяемостта, са се ограничавали с отмяната му само за съдиите, назначени от предшестващите правителства.”

Несменяемостта на съдиите трябва да остане непокътната и да не се посяга върху нея даже и чрез частичното и премахване - още повече у нас, където съдиите са далече от всякаква политическа дейност.

У нас несменяемостта на съдиите е прокарана за пръв път със Закона за устройството на съдилищата от 12.01. 1899 г., когато министър на правосъдието е Георги Згурев. Според този закон съдиите от Върховния касационен съд и апелативните съдилища стават несменяеми, след като са прослужили непрекъснато 8 години, а съдиите от окръжните съдилища след като са прослужили 6 години в тия длъжности. Това положение продължи до 13.VII с.г., когато, съгласно изменението на цитирания закон, стават несменяеми всички съдии с 15 прослужени години. Впоследствие - според измененията на Закона от 05.V.1910 г., когато министър е д-р Т. Кръстев, стават несменяеми всички съдии, които са прослужили 3 години. Този срок е изменен на 5 години със Закона от 09.VI. 1917 г., за да се възстанови 3-годишният срок със Закона за устройството на съдилищата от 02. 01. 1926 г. Това е и сегашното положение - всички съдии, които са прослужили най-малко 3 години като редовни съдии или заместник прокурори, са несменяеми.

Трябва обаче обхватът на несменяемостта да се разшири и да стане пълна, като обхване всички съдии - не само тия с три прослужени години. Защото, ако несменяемостта е необходимо условие за безпристрастно правосъдие, тази предпоставка е налице още от деня на назначението на съдията. Условията, изисквани за назначение на първата съдийска длъжност - юридическо образование, двегодишен стаж като съдебен кандидат, теоретико-практически държавен изпит, констатиране на придобита практическа и теоретическа правна подготовка, атестация за добро поведение и обноски, а освен това най-малко две прослужени години като допълнителен член или допълнителен заместник-прокурор - са предостатъчни за проверяване достойнството на един съдия. Защо трябва да служи той още три години, за да стане несменяем? Нали и дотогава той трябва да раздава правосъдие, без да може върху него да се упражняват странични влияния и опрян на несменяемостта, да може да противостои на всички домогвания и заплашвания, откъдето и да идват те? Затова, щом бъде назначен, съдията трябва да е несменяем.

Несменяемият съдия не може да бъде уволнен, освен при подаване на оставка. Също той не може да бъде преместен, без неговото писмено съгласие, освен когато преместването се налага по причини на родство с друг съдия от същия съд. Когато пък преместването е свързано с повишение в съдийска длъжност и ако никой от първите трима по таблицата за повишение в по-горна вакантна длъжност не даде съгласие за преместване, министърът на правосъдието определя кой от тях да се по-висши и да ги премести.

Несменяемите съдии се уволняват: 1) ако, с влязла в законна сила присъда, са осъдени за престъпление от общ характер; 2) ако, с влязла в законна сила присъда, са лишени от права по чл. 30 от Наказ. закон; 3) ако, с влязло в законна сила решение, са признати за разточителни; 4) по закриване длъжността им, ако не приемат равна или по-горна съдийска служба; 5) ако - с решение на дисциплинарния съвет - се установи, че им липсва някое от общите условия за назначение; 6) ако бъдат осъдени от дисциплинарния съвет с наказанието „уволнение от служба“; 7) ако - с решение на дисциплинарния съвет - се констатира, че вследствие на тежка и постоянна недъгавост, болест или отслабване на умствените способности не могат да изпълняват службата си; 8) ако - с решение на дисциплинарния съвет - се констатира, че заемат длъжности или упражняват занятия, несъвместими със съдийската служба и 9) ако, с влязло в законна сила решение, са поставени под запрещение.

Несменяемите съдии стават сменяеми след навършване на 60-годишна възраст, с изключение на съдиите от Върховния касационен съд и приравнените към тях, които стават сменяеми след навършване на 65-годишна възраст. Тази пределна възраст на съдиите е установена с изменението от 16.VIII.1935г. на Наредбата-закон за устройството на съдилищата. До тая дата, от 05.V. 1910 г., тя за всички съдии е била 60 години, а преди това е била 65 години, установена още със Закона за устройството на съдилищата от 12.I. 1899 г.

Действително, пределната възраст на несменяемите съдии, след която могат да бъдат уволнявани, е различна - по-голяма от пределната възраст до която могат, съгласно Закона за държавните служители, да бъдат задържани на служба държавни чиновници от другите ведомства. Така е обаче във всички страни - Франция, Германия, Италия, Белгия и др., където несменяемостта на съдии дори трае до по-голяма възраст. Това се обяснява с естеството на съдийската служба. Съдията трябва да притежава житейска опитност, мъдрост, обективност, чувство на справедливост и способност да съгласува теоретическите си правни познания с практиката и с живота, а тия специфични съдийски качества се придобиват, засилват и усъвършенстват с напредване на възрастта. Тъй установената пределна възраст трябва да се запази. Тя не трябва да се намалява. Намаляване пределната възраст на съдиите би значило посягане върху принципа на съдийската несменяемост, защото биха били засегнати всички несменяеми съдии , които нямат 65 години, а са достигнали новоустановената по-ниска пределна възраст. Това не бива да става, и то в интереса на върховните обществени нужди, които изискват съдиите да са несменяеми.

НЕСМЕНЯЕМОСТ НА ПРОКУРОРИТЕ

Доскоро лицата от прокурорския надзор бяха сменяеми. За пръв път с Наредбата-закон за устройството на съдилищата от 12.XI.1934 г. се въвежда несменяемост на прокурорите от Върховния касационен съд, а впоследствие с измененията на тази Наредба-закон от 16.VIII.1935 г. тя е разширена и за прокурорите при апелативните съдилища. Така че днес са несменяеми само главният прокурор и прокурорите на отделение при Върховния касационен съд, прокурорите и техните заместници при апелативните съдилища. Несменяемостта обаче трябва да обхване всички лица от прокурорския надзор - и прокурорите и техните заместници при областните съдилища. Не могат да се намерят никакви правни и политико-обществени основания, които да оправдават положението, че прокурорите и техните заместници при областните съдилища трябва да са сменяеми. Прокуратурата е неразделна част от съдебната власт. Както несменяемостта на съдиите, така и несменяемостта на лицата от прокурорския надзор е предпоставка за достойно и безпристрастно правосъдие. Не може да има независима съдебна власт без несменяемост на всички прокурори. Принципът на подчинеността на лицата от прокурорския надзор към по-горния прокурор и министъра на правосъдието не изключва несменяемостта им, защото в своите съдебни функции прокурорите са независими пред съдилищата: действат само по своето убеждение и въз основа на съществуващите закони.

Несменяемите прокурори стават сменяеми - могат да бъдат преместени и уволнени по същия ред и по същите причини, както и несменяемите съдии.

НАЧИН ЗА НАЗНАЧЕНИЕ И ПОВИШЕНИЕ НА СЪДИИ И ПРОКУРОРИ

Достойнството на съдебната власт зависи от достойнствата на съдиите и прокурорите. Затова на постоянна съдийска служба трябва да бъдат назначени лица достойни, притежаващи всички човешки и съдийски добродетели, а на вакантните съдийски и прокурорски места - ония съдии и прокурори, които, освен че имат изискуемия служебен ценз, са проявили трудолюбие, способност и знания. Само тогава ще има авторитетно и издигнато качествено правосъдие, което да изпълнява деликатната мисия, която му е предопределена. Налага се следователно при всяко назначение и повишение да се прави взискателен подбор на съдиите и прокурорите. Колкото този подбор е по-сполучлив, толкова по-добро и по-правилно правораздаване ще има, толкова и съдебната власт ще бъде по-авторитетна и ще внушава на гражданите почит и доверие. По тия именно съображения начинът, по който ще се извърши този подбор, или по-право системата за удостояване на съдии и прокурори, има съществено значение в устройството на съдебната власт.

Досега у нас са опитани няколко системи за назначение на съдии и прокурори. Така:

1. Първа система. При действието на Закона за устройството на съдилищата от 25. V.1880 г. до 12.I.1899 г. и след измененията от 09.IV.1917 г., на същия закон до 02.I.1926 г. е предоставено изключително на министъра на правосъдието правото да избира и назначава съдии и прокурори на вакантни места измежду лицата, притежаващи служебния ценз за съответните длъжности.

Тази е най-несполучливата система и затова е изоставена и отхвърлена навсякъде. Независимостта на съдебната власт трябва да се прояви и при удостояването на съдиите и прокурорите. Освен това министърът е в абсолютна невъзможност да познава качествата на всички съдии и прокурори и не може да прави оценка на достойнствата им, а вследствие на това и изборът му ще бъде несполучлив. Това се осъзна и у нас и със Закона за устройството на съдилищата от 12.I.1899 г. тази система се премахна и се замени с тъй наречената система на предложенията.

2. Втора система. Със Закона за устройството на съдилищата от 12.I.1899 г. се въвежда друга система: Общите събрания на окръжните и апелативните съдилища и на Върховния касационен съд за всяко вакантно съдийско място предлагат по трима кандидати. От тях министърът назначава един по свой избор. Окръжните съдилища предлагат лица за назначаване на длъжност мирови съдии и членове на окръжни съдилища; апелативните съдилища - за подпредседатели и председатели на окръжни съдилища и членове на апелативни съдилища, а Върховният касационен съд - за подпредседатели и председатели на апелативни съдилища и членове на Върховен касационен съд. Председател на Върховен касационен съд и подпредседатели на същия съд, а също и желаещите да се върнат на съдийска служба бивши съдии, уволнени поради ползване оставка или болест, се назначават направо от министъра.

Недостатъкът на тази система е, че министърът може да назначава и лица непредложени от общите събрания на съдилищата, а освен това за прокурорите няма предложения - те се назначават направо от министъра по свое усмотрение, достатъчно е да имат изискуемия служебен ценз.

3. Трета система. С измененията от 05.V.1910 г. на Закона за устройството на съдилищата се прокарва нова система: Всяка година се съставят списъци - таблици на удостоените за назначение и повишение съдии и прокурори. Предложенията се правят от председателите и прокурорите при съдилищата. Съставените списъци се преглеждат от Висшия съдебен - съвет при Министерството (състоящ се от председателя на Върховния касационен съд, главния прокурор, един председател на отделение на същия съд, председателя на Софийски апелативен съд, един висш чиновник при Министерството и един адвокат - юрист, избран от Софийски адвокатски съвет), който съставя обща таблица на удостоените, в която вписва и желаещите да постъпят по съдебното ведомство бивши съдии и прокурори, професори по правните науки и адвокати-юристи, които той удостои.

И тази система има недостатъка, че в таблиците удостоените лица се вписват по азбучен ред на имената им, а не по достойнство; освен това министърът има изборно право кого от всичките вписани да назначи на вакантно място.

4. Четвърта система. На 30. ХІІ. 1911 г. се правят някои изменения в дотогавашната система: Направените от председателите и прокурорите на съдилищата предложения се изпращат в по-горните съдилища, които - било по обжалване на засегнатите съдии и прокурори, било по своя инициатива - ги ревизират и съставят таблици на удостоените, след което Висшият съдебен съвет при Министерството (в който влизат и съдебните инспектори) съставя окончателна таблица. В тая таблица удостоените съдии и прокурори се вписват по старшинство на прослужените години. При назначение министърът избира един измежду първите трима кандидати.

Тая система е несполучлива, защото удостоените се подреждат на принципа на старшинство, а не по степента на правни познания, качества, способности, практически и теоретически познания.

5) Пета система. Тя е въведена със Закона за устройството на съдилищата от 02.I.1926. г., с който се правят нововъведения: председателите, прокурорите и подпредседателите на окръжни съдилища предлагат съдиите и прокурорите от съдебния им район, които заслужават назначение и повишение. Общите събрания на апелативните съдилища, било по обжалване на заинтересованите, било по своя инициатива, ревизират тия предложения и съставят окончателни списъци на удостоените, в които вписват лицата според тяхната способност и техните практически и теоретически правни познания. Въз основа на тия списъци на трите апелативни съдилища Министерството съставя Обща таблица, в която кандидатите се вписват по старшинство на прослужените години, като спазва реда по списъка на апелативните съдилища. При назначение министърът избира един измежду първите трима кандидати.

За другите длъжности - председател на окръжен съд, член или заместник-прокурор на апелативен съд и прокурор при Софийския окръжен съд, всеки апелативен съд, в общо събрание на съдиите и прокурорите, за всяко вакантно място избира, по един кандидат измежду лицата от района на съда, притежаващи служебния ценз; а за всяко вакантно място за председател на Софийски окръжен съд, за подпредседател и прокурор на апелативен съд и за член и прокурор на отделение при Върховен касационен съд, общото събрание на съдии и прокурори при Върховен касационен съд избира по трима кандидати. Министърът на правосъдието назначава на вакантното място един от така представените кандидати. За пръв председател на Върховен касационен съд, председател на отделение и главен прокурор при същия съд и за председател на апелативен съд и главен съдебен инспектор министърът назначава – без всякакво предложение – лица, които отговарят на изискуемите от закона условия за тия длъжности. И тази система се оказа несполучлива, защото: а) една категория съдии и прокурори се удостояваха от съдебна комисия и от общото събрание на по-горния съд, а друга - само от общото събрание на по-горния съд; и б) за първата категория се съставяха таблици за повишение за цялата година, в която удостоените се подреждаха по старшинство, а съдиите и прокурорите от другата категория се представляваха по достойнство за всяко едно вакантно място.

6. Шестата система е сега действащата. Тя е въведена с Наредбата-закон за устройството на Съдилищата от 12.XI.1934 г. и измененията и от 16.VIII.1935 г. Според тази система всяка година през втората половина на месец септември председателите на областните съдилища, заедно с подпредседателите и прокурорите при тях предлагат онези съдии и прокурори от съдилищата си, които удостояват за заместник-околийски съдия, околийски съдия, член и заместник-прокурор на областен съд; председателите, прокурорите и подпредседателите на апелативните съдилища представят лица за съдия-следовател, подпредседател и прокурор при областен съд, председател на областен съд, член и заместник-прокурор на апелативен съд; първият председател на Върховен касационен съд, заедно с председателите на отделение, и главният прокурор представят лица за подпредседател и прокурор при апелативен съд, член на Върховен касационен съд и прокурор на отделение при същия съд. В съставените списъци се вписват лица, които до 01 януари на следващата година отговарят на служебния ценз за длъжността, за която са представени. Бившите съдии и прокурори, които не адвокатстват, се представляват от онзи съд, във ведомството на който са служили при напущане на службата. Числото на удостоените лица не може да надминава една трета от числото на съдиите и прокурорите от района на съда, който прави предложенията. Съставените списъци се изпращат във Върховен касационен съд, който в състав: първи председател, председателите на отделение и главния прокурор, заедно с председателите на апелативните съдилища и съдебните инспектори, било по обжалване от заинтересованите, било по своя инициатива, поправя и попълва тия предложения, съставя таблици на удостоените, съобразно с техните способности, практическа и теоретическа правна подготовка. Числото на удостоените не може да надминава половината от числото на лицата, предвидени по щата за длъжността, за която се съставя таблицата. Съставят се толкова таблици, колкото длъжности има. Във всяка таблица лицата се подреждат съобразно с техните способности и подготовка. Министърът на правосъдието може във всяко време да иска допълнителни предложения, когато се изчерпят направените предложения. В допълнителните таблици могат да се вписват и кандидати, имащи служебния ценз за съответната длъжност в деня на предложенията.

Освен това, всяка година се правят от специална комисия предложения на съдии и прокурори, които са се проявили с особени достойнства в своята съдийска и прокурорска работа или с научни трудове, но не притежават изискуемия по закона служебен ценз за повишение в по-горна длъжност. Тая комисия се състои от първи председател на Върховен касационен съд, главния съдебен инспектор, трима председатели на отделение при Върховен касационен съд, избрани от общото събрание на същия съд, двама редовни професори от правния факултет при университета (един по наказателно право и един по гражданско право или търговско право, или гражданско съдопроизводство, избрани от факултетния съвет) и един адвокат, член на висшия адвокатски съвет, избран от същия съвет. Комисията определя и мястото на представените от нея лица в общите таблици за назначение на съдии и прокурори. На всяко вакантно място министърът назначава един от първите трима, представени в таблицата за съответната длъжност. Никой не може да бъде назначен за съдия или прокурор, ако не е вписан в таблицата. Изключение се прави за председател и председателите на отделение на Върховен касационен съд, главния прокурор при същия съд, председателите на апелативните съдилища и главния съдебен инспектор, които се назначават: първият председател на Върховен касационен съд по предложение на Министерския съвет въз основа на доклад от министъра на правосъдието, а другите - по предложение на министъра на правосъдието.

Съдебните следователи и околийските съдии, представени за повишение в по-горна длъжност, могат, ако пожелаят и ако министърът на правосъдието намери, че това ще бъде в полза на службата, да бъдат повишавани на място по чин и заплата: съдиите-следователи - до прокурор, а околийските съдии - до подпредседател на областен съд. Впоследствие те могат да бъдат повишавани в по-горна съдийска и прокурорска длъжност, ако бъдат предложени.

Всички съдии и прокурори се назначават с Указ.

Тая система, която е доста сполучлива комбинация на другите системи, запазва при назначение и повишение на съдии и прокурори принципа на предложенията, които се правят, не от общите сбрания на съдилищата, а от съдебни комисии, в които влизат лица, компетентни по своето служебно положение да оценяват качествата и достойнствата на съдиите и прокурорите. Удостояването пък, а също и подрежданото в съответната таблица за назначение и повишение, зависи не от старшинството по служба, а от достойнството на съдията и прокурора - от техните способности, практическа и теоретическа правна подготовка.

НАДЗОР

Несменяемостта на съдиите, която е предпоставка за едно добро и безпристрастно правораздаване, би изгубила своето предназначение да издигне авторитета и да обезпечи независимостта на съдебната власт, ако не би се упражнило един редовен и ефикасен контрол над работата в съдилищата и прокурорските надзори при тях. Този контрол е абсолютно необходим в интереса на правосъдието, в интереса на обществото. Чрез него могат да се узнаят нуждите от подобрения, които се налагат в съдебното ведомство, да се провери дали всеки един съдия и прокурор поотделно отговаря на призванието си, както и да се оценят моралните им качества и служебни достойнства, тъй необходими при удостояването им за повишение в по-горна длъжност. Надзорът над длъжностните лица по съдебното ведомство е въведен у нас още със Закона за устройството на съдилищата от 12.I.1899 г. Днес той има следната организация: