Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г



страница4/4
Дата20.08.2018
Размер0.79 Mb.
#81665
1   2   3   4

Общ надзор - Инспекторат. Общият надзор принадлежи на министъра на правосъдието - като шеф на цялата съдебна администрация. Той може да извършва ревизии на нотариусите, съдебните изпълнители, на всички околийски, областни и апелативни съдилища, Върховен касационен съд и Върховен административен съд, както и на прокурорските надзори при тях - било лично, било чрез инспектора на нотариусите, инспекторите на съдебните изпълнители и съдебните инспектори. Когато забележи в някои съдилища или прокурорски надзори натрупване на дела, бавност или неспазване на законния ред при разглеждането им, той предлага мерки за отстраняването на тия нередовности и неправилности, а при нужда привлича виновните под дисциплинарна отговорност.

Институтът на съдебните инспектори е учреден още с измененията от 5.V.1910 г. на Закона за устройството на съдилищата, а длъжността главен съдебен инспектор, предвидена за пръв път в измененията от 30. XII.1911 г. на същия закон, е закрита на 29.VII.1922 г., за да бъде възстановена със Закона за устройството на съдилищата от 02.I.1926 г., когато са създадени и длъжностите инспектор на нотариусите и инспектори на съдиите изпълнители (именувани тогава ревизори).

Инспекторът на нотариусите (един) ревизира нотариусите и околийските съдии, изпълняващи нотариална служба; инспекторите на съдиите-изпълнители (четирима) ревизират съдебно-изпълнителните участъци; съдебните инспектори (трима) - околийските съдилища и областните съдилища заедно с прокурорските надзори при тях и съдиите-следователи; главният съдебен инспектор на нотариусите (един) ревизира нотариусите и околийските съдии изпълняващи нотариална служба; инспекторите на съдиите-изпълнители (четирима) ревизират съдебно-изпълнителните участъци; съдебните инспектори (трима) - околийските съдилища и областните съдилища заедно с прокурорските надзори при тях и съдиите-следователи; главният съдебен инспектор (един) - апелативните съдилища с прокурорските надзори при тях и - по нареждане на министъра - прави ревизия на Върховен административен съд. Главният съдебен инспектор обединява и ръководи службата по надзора. Подпомогнат от съдебните инспектори, от инспектора на нотариусите и от инспекторите на съдиите-изпълнители, той преглежда всички ревизионни актове, отчетни ведомости на съдилищата, оплакванията и донесенията против длъжностните лица от съдебното ведомство и ги докладва на министъра.

Върховният касационен съд и прокурорският надзор при същия съд се ревизират или от министъра на правосъдието лично или по негово нареждане от първия председател.

Инспекторът на нотариусите, съдебните инспектори и главният съдебен инспектор са несменяеми. След освобождението им от инспекторската служба, те заемат длъжностите, към които са приравнени (първият - подпредседател на обл. съд, вторите - подпредседатели на апел. съд, последният - председател на отделение на Върховен касационен съд), като при определяне старшинството им се зачита времето, прекарано на инспекторска длъжност. Те се повишават по реда на предложенията.

Инспекторите ревизират ежегодно съответните съдебни учреждения. При тия ревизии те проверяват дейността на съдилищата и начина, по който съдиите прилагат законите и изпълняват служебните си задължения; отбелязват трудностите и пречките, които спъват движението на далата, и предлагат мерки за подобрение. Те се запознават с качествата на ревизирания съдия или прокурор, отбелязват положителните и отрицателни страни на дейността му, както и всички допуснати неправилности в съдопроизводството и деловодството по делата. При констатирани грешки и пропуски, инспекторите дават упътвания, за да се избягват за в бъдеще. В това отношение инспекторът е наставник на ревизирания съдия или прокурор. От друга страна, чрез ревизиите се цели да се уеднакви съдопроизводството и деловодството във всичките съдилища.

Инспекторите извършват и анкети по сигнали и съобщения за допуснати пропуски и грешки от длъжностните лица по съдебното ведомство.

Актовете по извършените от инспекторите ревизии се съобщават в препис на по-горните инстанции, за да се прочетат в общото им събрание. Ако в акта се констатират малки пропуски и нарушения, министърът на правосъдието прави на съдията или прокурора, който ги е допуснал, напомняне по реда на надзора; ако те са по-важни - възбужда дисциплинарно преследване против виновния.



Инстанционен надзор. Освен надзора, упражняван от Инспектората при Министерството, има и Инстанционен надзор. Той се упражнява: за съдилищата - от по-горния съд или от делегирания от него съдия (съдия-ревизиор); за прокурорските надзори - от прокурора при по-горния съд или - по негово нареждане - от заместниците му.

Върховният касационен съд, апелативните и областните съдилища, ако при разглеждане на делата забележат неправилности в съдопроизводството или деловодството, правят за пръв път напомняне на лицата, които са ги допуснали, а в случай на повторение или на по-голяма неправилност, след като изискат обяснения от тия лица, възбуждат срещу виновните дисциплинарно преследване.

Освен този надзор, по-горните съдилища извършват ревизии на по-долните съдебни места и лица чрез избрани в общо събрание, за срок от една година, съдии-ревизори; за околийските съдии - председателя или един от подпредседателите на областните съдилища; за областните съдилища - подпредседател или член на апелативните съдилища; за апелативните съдилища един от старшите съдии на Върховен касационен съд.

Съдиите-ревизори фактически днес не действат, защото работата в съдилищата не им дава възможност да изпълняват и тая служба, а освен това ревизиите на съдилищата и прокурорските надзори при тях се извършват редовно от съдебните инспектори, които, натоварени само с тая служба и намирайки се всички при Министерството, имат пълната възможност да правят обстойни ревизии и при констатирана различна практика в съдопроизводството и деловодството на делата - да дават указания за уеднаквяването й във всичките съдилища.

Съдилищата и съдиите не се месят в действията на прокурорите или заместниците им, но за допуснатите от тях пропуски, съобщават на министъра на правосъдието. Прокурорът при по-горния съд, ако забележи неправилности, допуснати от прокурорите при по-долните инстанции - или им прави напомняне по реда на надзора, или донася на министъра. По нареждане на министъра на правосъдието, прокурорът при по-горния съд или един от заместниците му ревизира прокурорските надзори при по-долните съдилища.

Лицата от прокурорския надзор - за всички забелязани от тях пропуски, допуснати от съдилищата - докладват на министъра на правосъдието.


ОТГОВОРНОСТ НА ДЛЪЖНОСТНИТЕ ЛИЦА ПО СЪДЕБНОТО ВЕДОМСТВО

Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят граждански, наказателно и дисциплинарно.

ГРАЖДАНСКА ОТГОВОРНОСТ

Те отговарят граждански на общо основание.

За вреди и загуби, причинени при изпълнение на служебните задължения, съдиите и прокурорите отговарят в следните случаи: за бавност, за отказ от правосъдие (ако са отказали да решат делата под предлог, че няма закони или че законите са непълни, неясни или противоречиви) и за оставяне без разрешение две последователни молби на страната, съдържащи законно искане, подадени в срок на една седмица една от друга. В тия случаи, за да може да заведе иск за вреди и загуби, пострадалото лице трябва да получи разрешение от наказателното отделение на съда, който ще разглежда самото дело, ако действията са извършени при производството на наказателно дело, или от гражданското отделение на съда - за действия по гражданско дело. Исковете за вреди и загуби са подсъдни: на Върховен касационен съд, общо събрание - против съдиите и прокурорите от Върховен касационен съд и апелативните съдилища; на апелативните съдилища, общо събрание - против останалите съдии и прокурори. Против решенията на апелативните съдилища могат да се подават въззивни жалби пред Върховен касационен съд, общо събрание.

Искове за вреди и загуби, причинени от неправилни действия на другите съдебни служители, се завеждат пред съответните областни съдилища, след като пострадалото лице е получило за това разрешение от съответния апелативен съд.

НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ

Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят наказателно по общия ред. За престъпления, извършени при изпълнение на служебните задължения, наказателното преследване срещу съдии и прокурори при Върховен касационен съд и апелативните съдилища се възбужда по постановление на Върховен касационен съд, гражданско отделение, а срещу другите съдии и прокурори, както и срещу допълнителните членове и допълнителните заместник-прокурори - по постановление на съответния апелативен съд, гражданско отделение. Срещу другите длъжностни лица, наказателното преследване за подобни престъпления се възбужда по постановление на съответния овластен съд. Предварителното следствие се извършва от един член на съда, на който делото е подсъдно. Наказателните дела против съдиите и прокурорите при Върховен касационен съд и апелативните съдилища се разглеждат в общо събрание на Върховен касационен съд, а против останалите съдии и прокурори, допълнителните членове и допълнителните заместник-прокурори - от надлежния апелативен съд, като първа инстанция. Другите длъжностни лица за такива престъпления се съдят от надлежния областен съд.

ДИСЦИПЛИНАРНА ОТГОВОРНОСТ

За пропуски и грешки, допуснати при изпълнение на служебните задължения, и за провинения вън от службата длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят дисциплинарно. Тази отговорност е предвидена още със Закона за устройството на съдилищата от 25.V.1880 г.



Дисциплинарно преследване. То се възбужда срещу съдиите, нотариусите и съдебните изпълнители, по реда на надзора, по определение на съда или по предложение на министъра на правосъдието, срещу несменяемите прокурори - от министъра, а срещу другите длъжностни лица - от председателя или прокурора.

Длъжностните лица по съдебното ведомство отговарят дисциплинарно: 1) за пропуски, които се дължат на невнимание или незнание на служебните задължения; 2) за нарушение на правилата и изискванията при движението на делата и при изпълнение на решенията; 3) за неизпълнение на законните нареждания; 4) за бавност; 5) когато са осъдени за престъпления; 6) когато извършват работи извън службата, без разрешение от министъра, и когато сключват заеми по непредпазлив или лекомислен начин; 7.) за постоянна небрежност, неспособност или неподготвеност при изпълнение на службата; 8) за отсъствие без отпуск; 9) за действие вън от службата, което накърнява достойнството на съдията; 10) когато не пазят надлежно приличие в служебните си отношения и 11) когато играят хазартни игри.

Дисциплинарните наказания са: забележка, мъмрене с лишение от заплата от три до десет дни, заличаване от таблицата за повишение до три години, преместване на равна длъжност и уволнение. Тия наказания са установени със Закона за устройството на съдилища от 12.XI.1934 г. Дотогава, съгласно Закона от 29.VII.1922 г. дисциплинарните наказания са били: мъмрене с лишение от заплата от три до десет дни, преместване на равна длъжност и уволнение от служба. Преди това наказанията са били: а) от 25.V.1880г, до 12.I.1899 г.: напомняне, забележка, изобличение и временно лишение от заплата; б) от 12. 01. 1899 г. до 05.V.1910 г.: забележка, мъмрене, отстраняване от служба от 10 дни до 6 месеца без заплата и уволнение от служба; в) от 05. V. 1910 г. до 29. VII.1922 г.: забележка, мъмрене с лишение от заплата от три до десет дни, лишение от старшинство за една до две години, лишение от право на повишение за пет години, преместване, отстраняване от служба от един до шест месеца без заплата, уволнение.

Уволнените по дисциплинарен ред не могат да бъдат назначени отново на служба. Това е предвидено още със Закона за устройството на съдилищата от 12.I.1899 г. Длъжностните лица, срещу които е възбудено наказателно преследване за престъпление, се отстраняват от длъжност.



Дисциплинарни органи. При всеки областен и апелативен съд и при Върховен касационен съд има по един дисциплинарен съвет, който разглежда дисциплинарните дела срещу нотариусите, съдебните изпълнители, кандидатите за съдебна длъжност, секретарите и подсекретарите при съдебните учреждения. Нотариусите и съдебните изпълнители се съдят дисциплинарно от дисциплинарен съвет към съответния апелативен съд. Тези дисциплинарни съвети се състоят от по трима съдии, избрани за една година от общото събрание на съда.

Дисциплинарните дела срещу съдиите се разглеждат от дисциплинарни съвети (наречени така от 05.V.1910 г.), устройството на които е претърпяло редица промени. Така:

1) от 25.V.1880 г. до 05.V.1910 г. Върховен касационен съд, общо събрание, е разглеждало дисциплинарните дела срещу апелативните и касационни съдии, а общото събрание на апелативния съд срещу другите съдии от района му.

2) от 05.V.1910 г. до 30.ХII.1911 г. към всеки апелативен съд е имало дисциплинарен съвет, състоящ се от председателя, подпредседател и трима членове на съда, избрани от общото събрание за една година. Той е разглеждал дисциплинарните дела срещу допълнителните членове, мировите съдии и членовете на окръжните съдилища. Дисциплинарните дела срещу другите съдии разглеждаше висшият съвет при Министерството на правосъдието, състоящ се от първи председател на Върховен касационен съд, трима касационен съдии, един съдебен инспектор и двама бивши министри.

3) от 30.XII.1911 г. до 29.VII.1922 г. при всеки апелативен съд е имало дисциплинарен съвет, състоящ се от председателя и шест съдии, избрани от общото събрание за една година. Той е разглеждал дисциплинарните дела срещу допълнителните членове, мировите съдии и съдиите на окр. съд. Дисциплинарните дела срещу апелативните и касационни съдии се разглеждаха от висшия дисциплинарен съвет при Върховен касационен съд, състоящ се от председателя на Върховен касационен съд и шест касационни съдии , избрани за една година от общото събрание на същия съд.

4) от 29.VII.1922 г. до 02.I.1926 г. дисциплинарните дела срещу мировите съдии, съдиите от окръжните и апелативни съдилища се разглеждаха от един дисциплинарен съвет при Министерството на правосъдието, състоящ се от трима касационни съдии, един началник на отделение при Министерството и един съдебен инспектор, а дисциплинарните дела срещу касационните съдии - от дисциплинарния съвет при Върховен касационен съд, състоящ се от председателя на същия съд и четири касационни съдии, избрани от общото събрание на съда за една година.

5) Днес, и от 02.I.1926 г. насам, дисциплинарните дела срещу допълнителните членове и срещу съдиите от околийските, областните и апелативните съдилища, както и срещу заместник-прокурори при апелативните съдилища (от 16.VII.1935 г.), се разглеждат от дисциплинарния съвет при Върховен касационен съд, който се състои от пет касационни съдии (четирима до 23.V.1933 г.), избрани за една година от общото събрание на съда. Този съвет не може да заседава в състав по-малко от трима съдии, когато останалите отсъстват по законни причини. Дисциплинарните дела срещу касационните съдии, прокурорите от Върховен касационен съд (от 12.XI.1934 г.), прокурорите при апелативните съдилища (от 16.VIII. 1935 г.), и приравнените към тях, се разглеждат от общото събрание на Върховен касационен съд. Дисциплинарният съвет, след като изиска обяснения от обвиняемото лице и събере нужните справки, разглежда делото при закрити врата. Обвиняемият има право да се яви лично, или с повереник (с изключение през времето от 29.VII. 1922 г. до 2.I.1926 г.). При разглеждане на делата съветът не се подчинява на никакви форми, но преди да постанови решението си, изслушва заключението на прокурора (с изключение през времето от 29.VII. 1922 г. до 02.I.1926 г.), а след това и обясненията на обвиняемия. При постановяване на решението съветът се ръководи от своето убеждение, основано на представените по делото доказателства, и от задължението си да пази строго достойнството и престижа на съдийството. Ако при разглеждане на делото се открият обстоятелства, подлежащи на разглеждане от наказателния съд, дисциплинарното производство може да се спре до постановяване присъдата от наказателния съд по делото, което ще се възбуди против обвиняемия. Ако няма достатъчно доказателства за виновността на обвиняемото лице, но се установи, че то е изгубило пред обществото онова доверие, уважение и авторитет, които се изискват, дисциплинарният съвет постановява преместването му на равна длъжност.

Решенията на дисциплинарния съвет не подлежат на никакво обжалване. Те се съобщават на Министерството на правосъдието, което разпорежда да се приведат в изпълнение. До 29.VII.1922 г. решенията по дисциплинарните дела подлежаха на въззивно обжалване пред по-горния дисциплинарен съвет по жалба, подадена от осъденото лице или от прокурора.

Сменяемите прокурори се наказват от министъра на правосъдието със същите дисциплинарни наказания, както и съдиите. Архиварите, регистраторите и останалите канцеларски служители се наказват от околийския съдия, председателя или прокурора, при когото служат, с дисциплинарните наказания: забележка, глоба в размер до една четвърт от месечната заплата или уволнение от служба. Дисциплинарното производство не може да бъде започнато, ако са изтекли три години от извършване на нарушенията или грешките. Ако срещу осъдения не се възбуди друго дисциплинарно преследване в срок до пет прослужени години, осъждането се заличава.
СЪДЕБНА ВАКАНЦИЯ. ОТПУСКИ

Съдебна ваканция. Усилената умствена и физическа работа на съдията изтощава организма му. За възстановяване на силите му, нужно е да има ваканция в съдилищата. Независимо от това, ваканционното време се налага през лятото в интерес на съдещите се - да не се принуждават страни, а също и свидетели, да напускат през летния сезон усилената земеделска работа, за да се явяват в съдилищата и да си губят там скъпото време. Съдебна ваканция има във всички страни. Така се обяснява, че и у нас тя е въведена още със Закона за устройството на съдилищата от 26.V.1880 г., който предвиждаше съдебна ваканция от един и половина месец от 1 юли. Сега ваканционното време във всичките съдилища трае два месеца - от 1 юли до 1 септември. Съдебните следователи нямат право на ваканция. Околийските съдии и заместниците им я използват един по един по месец. При съдилищата, където има двама и повече прокурори, министърът на правосъдието може да разреши да се ползват и те от ваканция. През ваканцията колегиалните съдилища образуват ваканционни състави. Тия състави, както и околийският съдия, през ваканционното време разглеждат само дела и въпроси, които не търпят отлагане.

Отпуски. Длъжностните лица в съдебното ведомство могат през годината да се ползват с отпуск не повече от един месец, било наведнъж, било на части. В извънредни случаи може да им се продължи отпускът с още един месец, но без заплата за това време. В случай на болест те имат право на отпуск по реда и при условията, предвидени в Закона за държавните служители - до три месеца; или до шест месеца, ако са служили повече от три години.

Уволнените по болест, при ваканция, след оздравяването им се приемат отново на служба, каквато са заемали до уволнението, или на друга съответна длъжност, със запазване реда, предвиден за назначаване на служба. Те могат да бъдат назначени и без предложение, ако от уволнението до оздравяването им не се е изминало повече от една година.

ЗАПЛАТИ

Заплатите на длъжностните лица в съдебното ведомство са определени със Закона за бюджета на държавата. Те трябва да бъдат определени със специален закон, както това изрично предвижда Законът за устройството на съдилищата. Днес съдията не е достатъчно материално обезпечен. Заплатата му не отговаря нито на общественото положение, което заема, нито на важността на службата, която изпълнява. Не може да има добро правосъдие, ако съдията, освен несменяем, не е и добре платен. По отношение на заплатите не може съдиите да бъдат поставени под един знаменател с другите чиновници. Широката култура на съдията; високият ценз за заемане съдийска длъжност; редът, по който стават повишенията - според достойнствата, а не според прослужените години; особените качества, които трябва да притежава; както и трудната и пълна с отговорности служба, налагат увеличаване на заплатите на съдиите.



Също и заплатите на другите служители в съдебната система не могат, при днешните условия на живота, да задоволяват и най-необходимите нужди.

Длъжностните лица по съдебното ведомство, които са навършили 60-годишна възраст и имат най-малко 30-годишна съдебна служба, получават при уволнение, освен по дисциплинарен ред, възнаграждение в размер на половин годишна заплата. Същото възнаграждение получават и уволнените по болест, които са прослужили най-малко 30 години. Прослужилите по-малко време получават при уволнение, съгласно Закона за държавните служители и Закона за бюджета на държавата, възнаграждение равно на заплатата за три месеца, ако са прослужили повече от 25 години.


ФОНДОВЕ

При Министерството на правосъдието има учредени: а) фонд „Посмъртна каса“, б) фонд „Уволнение на съдии и прокурори“, в) фонд „Уволнение на съдебни служители“, г) фонд „Съдебни сгради“ и д) фонд „Правна книжнина“.



Фонд Посмъртна каса. Той е основан на 23.V.1933 г., за да осигури на наследниците на своите членове определена помощ, платима в случай на смърт. Всички длъжностни лица в съдебното ведомство задължително са членове. Те остават такива, ако пожелаят, и след уволнението им - освен ако бъдат уволнени поради осъждане за престъпления. Посмъртната помощ е 100,000 лева, 50,000 лева или 20,000 лева - в зависимост от месечните вноски: 120 лева, 60 лева и 24 лева. Средствата на фонда са само месечните вноски на членовете му. Касата има управителен и контролен съвет, назначени от министъра на правосъдието. Управителният съвет се състои от 5-ма членове - по двама посочени от управителния съвет на Съюза на съдиите и Съюза на съдебните служители и един измежду длъжностните лица при Министерството. Контролният съвет е от 3-ма членове, от които двама измежду съдиите от София и един измежду длъжностните лица при Министерството. Мандатът на тия съвети трае три години.

Фонд Уволнение на съдии и прокурори и фонд Уволнение на съдебни служители. Те са основани на 20.IV.1935 г. Членуването е задължително. В първия фонд членуват всички съдии, прокурори, членове-секретари на Кодификационния съвет, началникът на бюрото за съдебна статистика, допълнителните членове, допълнителните заместник-прокурори, нотариусите, съдебните изпълнители, инспекторите им, както и секретарите на съдилищата, ако са прависти, издържали държавен изпит, и съдебните кандидати със заплата. Във втория фонд членуват всички останали съдебни служители. Целта на тия фондове е длъжностните лица по съдебното ведомство да получат при уволнение (с изключение на уволнените поради осъждане за престъпления или по дисциплинарен ред) известна сума. Тези фондове се управляват и счетоводството им се проверява от управителния и контролния съвет и на Посмъртната каса.

Средствата на тия фондове са членските вноски, както и вноска от 20 лева за първия фонд и 10 лева за втория фонд, внасяна при всяко заявление, подадено от членовете във връзка със службата им; 100% от разликата в едномесечната заплата при повишение в по-горна длъжност; 50% върху дневните пари за първите пет дни на командировки и 25% от чистия приход от забави на сдруженията на съдиите и на съдебните служители.

Членските вноски са 3% от бюджетната заплата, а помощта, която се отпуска, зависи от броя на годините членство - за всяка година членуване във фонда се заплаща З/4 от брутната месечна заплата, която членуващият е получавал към момента на уволнението. Размерът на помощта не може да бъде по-голям от 14 месечни заплати.

Фонд Съдебни сгради. Учреден е на 16.VII.1926 г. Той се управлява от комитет, състоящ се от министъра на правосъдието – председател, и от началниците на граждански и наказателни отдели и началника на бюджетно-контролното отделение при Министерството, един съдия или прокурор, посочен от общото събрание на Върх. касац. съд, един адвокат, посочен от висшия адвокатски съвет, и един архитект, делегиран от Министерството на обществените сгради, пътищата и благоустройството. Комитетът се грижи за построяване сгради за съда. Към фонда има технически персонал за ръководство и изпълнение на строителните планове. Приходите на фонда са определени в Закона за построяване сгради за съдебните места в Царството. Те се състоят от: а) такси и мита, плащани от съдещите се по граждански, нотариални, изпълнителни и наказателни дела от частен характер; б) глоби, налагани по избирателния закон; в) лихвите върху сумите, внесени в БЗК банка от задължените по изпълнителни дела лица; г) лихвите от депозитните суми на съдебните места и от гаранциите по наказателни дела; д) неизтеглените в срок от една година от решаване на делата касационни депозити по делата, по които касационните жалби са отхвърлени; е) неполучените и неизтеглени обратно в срок от една година депозитни суми за свидетели и вещи лица по граждански и наказателни дела от частен характер за огледи и местни дознания; и ж) парични гаранции по граждански и наказателни дела или частни производства, неизтеглени в срок от 3 години от окончателното им приключване.

Благодарение на тоя фонд досега са построени и продължават да се строят - навсякъде из България - удобни, чисти и красиви съдебни палати. Достатъчно е да се споменат тук съдебните палати в Русе, Шумен, Пазарджик. Кюстендил, Хасково, Ямбол, Никопол, Попово и в много други градове, седалища на съдебни учреждения, а венец на постигнатото със средствата на този фонд е монументалната Софийска съдебна палата, която със своята величественост краси столицата на България.



Фонд Правна книжнина. Основан е на 15.V.1924 г. със задача да издава в превод на български чуждестранни закони и съчинения в областта на частното и публично право, а също да издава или да субсидира издаването на оригинални трудове по право. Той се управлява от комитет, наречен Научен комитет, който се състои от министъра на правосъдието - за председател - и 7 членове, назначени от него, измежду съдиите, адвокатите и професорите от юридическия факултет. По предложение на комитета министърът може да назначава и други лица, но числото на всички членове не може надминава 12. Средствата на фонда са суми, отпускани всяка година в държавния бюджет, вноски на съдии и адвокати, приходи от собствени издания и дарения. Комитетът се грижи още да изпраща в задграничен отпуск с научна цел длъжностни лица по съдебното ведомство, на които поставя задачите, които да изпълняват през това време; да изпраща подготвени юристи с научна мисия в чужбина; да изпраща кандидати за съдебна длъжност и допълнителни членове за специализация в чужбина.
СЪДЕБНО УПРАВЛЕНИЕ

Цялата съдебна администрация се намира под висшия надзор и ръководство на министъра на правосъдието (приложен е списък на всички досегашни министри на правосъдието).

При Министерството на правосъдието има следните служби:

а) Граждански отдел - за общата администрация и персонала по съдебното ведомство и за съдебната статистика.

б) Наказателен отдел - за общата администрация на затворите и завеждане бюрото за съдимост - на лицата, родени извън България. Всеки отдел има началник и помощник-началник. Длъжност главен секретар няма. Тя е съществувала от 1879 г. до 1910 г. вкл. и от 23.V. 1934 г. до 31. VIII. 1935 г.

в) Бюджето-контролно отделение - с началник, помощник-началник и контрольори - за контрола на отчетността в съдебните учреждения.

г) Инспекторат - за надзора над съдебните места и лица. Той се състои от главен съдебен инспектор, съдебни инспектори, инспектор на нотариусите и инспектори на съдебните изпълнители.

д) Кодификационен съвет - за изготвяне на проекти на закони и за преглед на изработените от другите Министерства законопроекти. Съветът има три отдела: за частно право и гражданско съдопроизводство, за наказателно право и наказателно съдопроизводство и за публично право. Всеки отдел има по един секретар. Кодификационният съвет е учреден на 22.II.1935 г., а дотогава същата задача е изпълнявала Кодификационната комисия, създадена на 1.III.1916 г. и състояща се от председател, четирима членове и един секретар.

Кодификационният съвет, освен от секретарите на трите отдела, се състои от 19 членове - съдии, адвокати и професори от правния факултет. Той заседава под председателството на министъра на правосъдието.

Тази е организацията на съдебната власт в България. Благодарение на усърдието на ръководителите на правосъдната ни политика, които са се стремели да обезпечат независимостта на съдебната власт и да издигнат правораздаването за общото социално добруване, и благодарение на високите качества на съдията, който винаги се е отличавал със своите знания, трудолюбие, обективност, високи морални нравствена чистота, днес българският магистрат печели навсякъде името на добър, честен и справедлив съдия, българското правосъдие блести с безпристрастието си, а съдебната ни власт затвърди своята независимост и своя авторитет. С правосъдието в България днес всеки българин трябва да се гордее.

С П И С Ъ K

НА МИНИСТРИТE НА ПРАВОСЪДИЕТО ОТ ОСВОБОЖДЕНИЕТО ДО ДНЕС

1. Греков, Димитър 05.VIІ. 1879 - 24.III. 1880 г.

2. Стоянов, Христо 24.III. - 28. ХI. 1880 г.

3. Каравелов, Петко (упр.) 28. ХI. 1880 - 27.IV. 1881 г.

4. Стаматов, Порфирий 27.IV. - 01.VII.1881 г.

5. Теохаров, Георги 01. VII. 1881 - 23. VI.1882 г.

6. Греков, Димитър 23.VI. 1882 - 03. III. 1883 г.

7. Теохаров, Георги (упр.) 03. III. - 23. VII. 1883 г.

8. Стоянов, Христо 23. VII. - 7. IХ. 1883 г.

9. Стоилов, д-р Константин 07. IХ. 1883 - 01.I. 1884 г.

10. Поменов, д-р Константин 01.I. - 29. VI. 1884 г.

11. Радославов, д-р Васил 29. VI. 1884 - 15. VII. 1886 г.

12. Орошаков, Гаврил 15.VII. - 09.VIII. 1886 г.

13. Радославов, д-р Васил 09. - 12. VIII. 1886 г.

14. Орошаков, Гаврил 12. - 16. VIII. 1886 г.

15. Тончев, Димитър 16. - 26.VIII. 1886 г.

16. Стоилов, д-р Константин 26. VIII. 1886 - 12. XII. 1888 г.

17. Тончев, Димитър 12.XII. 1888 - 20. IХ. 1891 г.

18. Греков, Димитър (упр.) 20. IХ. 1891 - 13. II. 1892 г.

19. Саллабашев, Иван 13. II. - 12. XII. 1892 г.

20. Славков, Панайот 12. ХII. 1892 - 19. ХI. 1893 г.

21. Поменов, д-р Константин 19. ХI. 1893 - 19. V. 1894 г.

22. Радославов, д-р Васил 19.V. - 17. IX. 1894 г.

23. Пешев, Петър 17. IX. - 09. ХII. 1894 г.

24. Минчевич, Димитър 09. ХII. 1894 - 13. IХ. 1895 г.

25. Стоилов, д-р Константин (упр.). 13. IХ. 1895 - 10. II. 1896 г.

26. Теодоров, Теодор 10. II. 1896 - 26. VIII. 1897 г.

27. Згурев, Георги 26.VIII. 1897 - 18.I. 1899 г.

28. Пешев, Петър 18. І. 1899 - 27. ХІ. 1900 г.

29. Данчев, д-р Петър 27. ХI. 1900 - 19.II. 1901 г.

30. Радев, д-р Александър 19. II. 1901 - 03. XI. 1902 г.

31. Тодоров, Христо 03. ХI. 1902 - 05. V. 1903 г.

32. Генадиев, д-р Никола 05. V. 1903 - 30.I. 1904 г.

33. Стайков, д-р Петър 30. I. 1904 - 18.VIII. 1905 г.

34. Панайотов, Константин 18. VIII. 1905 - 16.I. 1908 г.

35. Кръстев, д-р Тодор 16.I. 1908 - 05. IХ. 1910 г.

36. Славейков, Христо 05. IХ. 1910 - 16.III. 1911 г.

37. Абрашев, Петър 16.III. 1911 - 04.VII. 1913 г.

38. Пешев, Петър 04.VII. - 23. IХ. 1913 г.

39. Попов, Христо Ив. 23.IX. 1913 - 21.VI. 1918 г.

40. Фаденхехт, д-р Йосиф 21.VI.- 17.X. 1918 г.

41. Малинов, Александър 17.X. - 28. XI. 1918 г.

42. Джидров, д-р Петър 28. ХI. 1918 - 7.V. 1919 г.

43. Ганев, Венелин 07.V. - 06.Х. 1919 г.

44. Турлаков, Марко (упр.) 06. Х. 1919 - 21.II. 1920 г.

45. Радолов, Александър 21. II. 1920 - 09. ХI. 1921 г.

46. Янев, Петър 09. ХI. 1921 - 14.III. 1923 г.

47. Дупаринов, Спас 14.III. - 09. VI. 1923 г.

48. Смилов, Боян 09.VI - 22. IХ. 1923 г.

49. Стоянчов, Янко (упр.) 22. ІХ. 1923 - 29. І. 1924 г.

50. Маджаров, Рашко 29. І. - 03. ХІ. 1924 г.

51. Бобошевски, Цвятко 03. ХI. 1924 - 04.I. 1926 г.

52. Кулев, д-р Тодор 04.I.1926 - 15. V 1930 г.

53. Миланов, д-р Кънчо 15.V.1930 – 29.VI.1931 г.

54. Върбенов, Димитър 29.VI.1031 – 31.XII.1932 г.

55. Мушанов, Никола (упр.) 31. ХII. 1932 - 18.I. 1933 г.

56. Качаков, Йордан 18. I. 1933 - 19. V. 1934 г.

57. Мидилев, Петър (упр.) 19. - 23. V. 1934 г.

58. Георгиев, Кимон 23. V. 1934 - 22. I. 1935 г.

59. Календеров, Михаил 22. I. - 29. I. 1935 г.

60. Диков, д-р Любен 29. I. - 21. IV. 1935 г.

61. Карагьозов, Ангел 21. IV. - 23. ХI. 1935 г.

62. Пешев, Димитър 23. ХI. 1935 - 04. VII. 1936 г.

63. Карагьозов, Ангел 04.VII. 1936 - 21. V. 1937 г.

64. Огнянов, Александър 21. V. 1937 - 28. I. 1938 г.

65. Кожухаров, Илия 28. I. 1938 - 14. ХI. 1938 г.

66. Йотов, Никола 14. ХI. 1938 - 23. Х. 1939 г.

67. Митаков, Васил 23.Х.1939 - …..

…………………………………………………………………………………….




1 Из Габровски, М. Организация на съдебната власт в България. – В: 60 години българско правосъдие (1878-1941). Юбилеен сборник. С., Министерство на правосъдието, 1941, с. 73-121.



Сподели с приятели:
1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница