Организация на съдебната власт в българия в периода 1878-1941 г

ОРГАНИЗАЦИЯ НА СЪДЕБНАТА ВЛАСТ В БЪЛГАРИЯ В ПЕРИОДА 1878-1941 г.

Съдебната власт представлява моралните устои на политическата сграда, наречена Държава. "Правосъдието е основата на всяко общество" (Malepeyre). Като функция на държавната власт, съдебната власт е действителният страж на най-ценните блага на човека - имота, честта, свободата, живота. Нейната пряка и непосредствена задача е да прилага законите, които са създадени да гарантират тия блага и да регулират правоотношенията между хората - да осъществява правосъдие, като налага наказания на лицата, извършили престъпления, и разрешава възникналите между гражданите спорове за права. Съдебната власт култивира вроденото в душата на всеки човек чувство за справедливост, тя обезпечава сигурността и спокойствието в правовия строй, без който не може да има организирано общество. Освен това, чрез юриспруденцията - решенията и присъдите, издавани от съдилищата, тя допълва закона, ако са налице непълноти, неточности или противоречия, а те са неизбежни и оправдани, защото и най-опитният и справедлив законодател не би могъл да подведе под нормите на закона всички възникнали между хората правоотношения, които ден след ден стават все по-разнообразни, по сложни и комплицирани. Всички съвременни процесуални закони съдържат положения, които дават възможност на съдията да се произнесе по всеки граждански спор, било по общия смисъл на закона, било, ако няма законова уредба, да постанови решението си въз основа на обичая или справедливостта. По този начин, към правото регламентирано в закона се прибавя правотворческата сила на съдийското право, за да се постигне справедливост, която е идеал за човечеството и основата на истинската обществена хармония за мир и благоденствие между хората.

За да може да изпълни тази своя историческа мисия, съдебната власт трябва да е силна, авторитетна и независима. "Правосъдието е необходимо на всички във всеки момент. То трябва да налага както почит, така и да вдъхва доверие" (Mirabeau, Discours sur l'organisation judiciaire).

Безсилието на съдебната власт показва безсилието на законодателната власт да създава съвършени норми за поддържане на правовия ред в страната. Без силна съдебна власт своеволието и престъпността ще се ширят, моралните устои на държавата ще се рушат и ще настъпи анархия, а обществата, изгубили чувството за справедливост, ще престанат да са културни общества.

Съдебната власт трябва да е безусловно независима. Всички съвременни Конституции и съдоустройствени закони предвиждат това в изрични постановления. Независимостта на съдебната власт от другите две власти - законодателната и изпълнителната - е необходимо условие за свободата на гражданина. "Упражняването на всяка от трите власти трябва да бъде разпределено на различни органи. Свободата изчезва, щом две от властите попаднат в ръцете на едно лице или орган. Това е основно начало на свободното управление". (Ст. Баламезов, Сравнително и българско конституционно право ч. I). С право Монтескьо в своя "Esprit des lois" казва: "Няма свобода, ако съдебната власт не е отделена от законодателната и изпълнителната власт. Ако тя се слее със законодателната власт, властта върху живота и свободата на гражданина ще бъде произволна, защото съдията ще бъде и законодател. Ако пък съдебната власт се слее с изпълнителната власт, тогава съдията може да се превърне в потисник. Всичко е загубено, ако едно и също лице или един и същ орган би упражнил тия три власти: да издава закони, да изпълнява публичните наредби и да осъжда за извършени престъпления и да правораздава при спорове между гражданите". В речта си „За съдебната власт в България, за положението на съдиите в България и за належащите в това отношение реформи", произнесена на събранието на Българското книжовно дружество на 31.01.1909 г., Антон Каблешков, разглеждайки чл. 13 от Конституцията ни, заключва, че тоя текст прогласява независимостта на съдебната власт, която "се отнася до всички съдебни райони и до всички лица". Това заключение той подкрепя със следното извлечение от доклада на комисията в Учредителното Народно Събрание върху основните начала на Българската Конституция: "Комисията приема принципа, че съдебната власт принадлежи напълно на съдилищата, които са независими и действат независимо от изпълнителната власт. Ако съдилищата зависеха от изпълнителната власт, те щяха да бъдат всякога изложени на нейното влияние и едва ли щяха да могат да издадат някакво решение, което не би било по волята на правителството, без да изгубят работата си. Тогава обаче би останал илюзорен принципът за разделението на съдебната от законодателната власт, защото правораздаването не би се осъществило чрез прилагане на законите, изготвени чрез народа и правителството, а само по произвола на последното". Същият счита, че макар да действа от името на държавния глава, съдебната власт не се намира в никаква подчиненост, защото не е поставена под неговия надзор, който е върховен представител на изпълнителната власт.

Ето защо всеки гражданин трябва да иска от своята независима държава независимо правосъдие, независимо упражняване на съдебната власт.

Във всички времена се е обръщало особено внимание за добрата организация на съдебната власт. Колкото съдебната власт е по-силна и по-добре организирана, толкова по-голяма справедливост ще има, не само между отделните лица, но и между обществата. "Организацията на съдебната власт в една държава е в най-близка връзка с политическото и социалното устройство и търпи промени под влияние на различните етапи на политическото й положение. При това един народ не може да се раздели със своите права, традиции и навици. Всяка нова организация - политическа или съдебна - се явява под влияние на тези традиции и права". (Bonfils, Organisation judiciaire).

В организацията на съдебната власт в България различаваме четири периода: а) до Освободителната война, б) по време на руската окупация, в) след руската окупация до Съединението и г) след Съединението до днес.

ДО ОСВОБОДИТЕЛНАТА ВОЙНА

При турския режим, съгласно Закона за устройство на съдилищата от 23.04.1869 г., съдилищата в Османската държава са били: Старейшински съвети, Казалийските, Санджашките и Вилаетските съдилища, на места и търговски съдилища, както и Върховният съвет на правосъдието. Съществували са и духовни съдилища.

Старейшински съвети. – Те са ангажирани с помирителна задача по граждански спорове. Решенията им не подлежат на изпълнение - освен ако страните не са се съгласили предварително да се подчинят на тях. Само съставените пред тях „спогодителни протоколи“ са подлежали на решение.

Казалийски съдилища. – Изграждат се към околията (казата) или част от нея и действат като първа инстанция. Постановяват следните окончателни решения: по граждански дела – за спорове до 1000 гроша и годишен доход до 100 гроша, а по наказателни дела – за нарушения, наказуеми със „запиране“ от един ден до една седмица и глоба до 100 гроша. Решенията им по граждански спорове и спорове за по-голяма стойност и наказателни дела, наказуеми със затвор до 3 месеца, са неокончателни и подлежат на обжалване пред Санджашките и Вилаетските съдилища.

Санджашките съдилища. - Правораздават с юрисдикция в рамките на окръга (саджака). Действат като въззивна инстанция по отношение на решения на казалийските съдилища. Като първа инстанция отсъждат по отношение на граждански и наказателни дела - за спорове по-големи от 1000 гроша - и за престъпления, наказуеми със затвор повече от 3 месеца и глоба в размер на повече от 500 гроша. По тези дела решенията им се обжалват пред Вилаетското съдилище. Същите съдилища разглеждат като първа инстанция и окончателно исковете на жителите на околията, в която се намира седалището на санджака, за спорове до 5000 гроша или годишен доход до 500 гроша.

Вилаетски съдилища. - Те разглеждат делата си в областта (вилаета) като апелативна инстанция по отношение на решенията на казалийските и санджашките, а като първа инстанция разглеждат наказателни дела за престъпления, наказуеми с тежки наказания – смърт, пожизнени или привременни окови, затвор в твърдина и пожизнено заточение. Решенията се обжалват пред Върховния съвет на правосъдието.

Върховен съвет на правосъдието. – Той е касационна инстанция. Седалището му е в гр. Цариград. Към него има две отделения – гражданско и наказателно, а всяко от тях се състои от председател и от 4 до 9 членове, несменяеми по статут. Съветът се председателства от един от министрите. Ако уважи жалбата, съветът отменя решението на инстанцията по същество и връща делото за ново разглеждане от същия или от друг съд.

Духовни съдилища. - Мюсюлмански (шериатски) и на други вероизповедания, които разглеждат брачни, родствени и наследствени спорове.
ПО ВРЕМЕ НА РУСКАТА ОКУПАЦИЯ

Още след преминаването на Дунава (14.06.1877 г.) главнокомандващият руската армия е бил натоварен "да заменя управлението в новозавзетите от руските войски места с ново". Първият императорски комисар е княз Черказки. Той взема мерки за промяна на уредбата за управление в държавата. По отношение на съдебната власт се създават: а) помирителни съвети - за приканване на страните към спогодба и б) окръжни съдебни съвети в състав: един председател и двама членове, назначени от войсковия началник измежду по-видните грамотни граждани, които обикновено са търговци или занаятчии, без да притежават юридически познания. При разглеждане на делата те се ръководят от временни инструкции, съставени за тази цел. Тези съвети, които впоследствие се превърнаха в окръжни съдилища, разглеждаха граждански спорове и маловажни престъпни деяния (по важните престъпления се разглеждаха от военните съдилища, съгласно прокламацията на руския Император от 1. VII.1877г.). Княз Черказки обаче почина наскоро - в деня на сключване на Санстефанския мирен договор, 19. II. 1878 г. За негов заместник е назначен княз Дондуков-Корсаков, който пристигна в България през месец май 1878 г. Той организира канцеларията си в Пловдив и на 8. X.1878 г. Оставя в този град генерал-майора Столипин, а той пристига в София, защото по Берлинския договор (1.-13.VII.1878 г.) руският комисар трябвало да се грижи за временната администрация на българското Княжество до изработването на Конституцията и избирането на княза, а организацията на Източна Румелия се предоставя на Европейска комисия. Съгласно издадените в София през 1905 г. "Документи за дейността на руснаците по уредба на гражданското управление в България от 1877-1879 г.", събрани от щатския съветник Муратов, княз Дондуков-Корсаков възлага на управляващия съдебния отдел при управлението на Императорския комисар - С. И. Луканов да състави проект за "Органически устав за държавно устройство на българското Княжество". Поканени са и български първенци (Дринов, Бурмов, Палаузов, Икономов и др.) да се изкажат върху бъдещото устройство на Княжеството. Изготвеният проект се изпраща в края на м. октомври 1878 г. в Петербург, където специална комисия го разглежда и преработва, след което с определени допълнения се внася за гласуване в Учредителното Народно събрание, открито в Търново на 10.II. 1879 г., а на 16.IV. с.г. той е окончателно приет под заглавието "Конституция на българското Княжество". Принципът за независимостта на съдебната власт е предвиден от Петербургската комисия, която изменя чл. 16 на проекта (чл. 13 от Конституцията) така: "Съдебната власть въ всичката нейна ширина принадлежи на съдебните места и лица, които действоватъ отъ името на Князя".

Междувременно в съдебния окръг при управлението на Императорския комисар се изготвят първите актове за устройство на съдилищата в освободеното българско Княжество. Те са: "Временни правила за устройство на съдилищата в България", утвърдени на 24.VIII.1878 г. в гр. Пловдив от руския императорски комисар княз Дондуков-Корсаков. Съгласно докладите на последния до руския Император от 13.VII.1878 г. и 06.II.1879 г., представени чрез военния министър граф Милютин и поместени в "Документи за дейността на руснаците, събрани от Муратов" при съставяне на тези "Временни правила" ръководните начала са следните: 1) да се избягват резки нововъведения, несъвместими с тогавашното неустановено още окончателно вътрешно положение на страната, като се оставят да действат и занапред формално съществуващите при турския режим съдилища, доколкото устройството им не противоречи на новото управление и на християнския правопорядък, и без мюсюлманското население да се лишава от покровителството, обещано му в прокламацията на Царя Освободител; 2) равноправие за всички жители на България за заемане, по назначение или чрез избор, съдебни длъжности, като се дава предпочитание на лица от български произход със средно, а по възможност и с висше образование; 3) да се определи компетентността на всеки един съд, да се предвидят ясни и прости формалности в производството на гражданските и наказателните дела и да се обезпечи изпълнението на съдебните решения и присъди, което е било доста трудно при турския режим; 4) независимост на съдилищата от администрацията; 5) мюфтийските съдилища да останат да действат по дела за семейни и имуществени отношения между мюсюлмани; 6) публичност, прозрачност и непосредственост в съдопроизводствата; 7) защита на подсъдимия.

С оглед на тези основни начала и по пример на руските съдилища съгласно устава им: "Учрежденiе судебньixъ установленiй" от 1864 г., в новоосвободеното българско Княжество се въвежда следното устройство: Съдебната власт се упражнява от: 1) помирителни или селски съдилища; 2) общи съдилища (окръжни, областни или губернаторски съдилища) и 3) особени съдилища (административни, духовни, мюфтийски и военни).

СЕЛСКИ СЪДИЛИЩА

Старата форма на християнските съдилища в България са старейшинските съвети в селата. Първоначално те са съществували само фактически. Християните са се обръщали към тях доброволно, по взаимно съгласие, за да избегнат турските съдилища. През 1867 г. турското правителство признало тяхното съществуване, като те можело да разглеждат спорове на граждани от всяко вероизповедание. Тези съвети съществуват и впоследствие. Във всяко едно село съветът се състои от 3-12 членове. Те се избират за една година измежду грамотните жители на селото, навършили тридесет годишна възраст, които притежават недвижими имоти в селото и имат поне средно образование или упражняват търговска или занаятчийска дейност. Членовете избират измежду си един за председател. Духовното лице в селото е член на съвета по право. Мюсюлманите имат свой отделен съвет. Делата между мюсюлмани и други жители от селото се разглеждат от смесен съвет, състоящ се от равен брой членове - от 3 до 6 члена от всеки съвет - под председателството на най-стария от тях. За нарушение на установените правила председателят и членовете на съвета биват уволнявани или се предават на съд по разпореждане на Губернатора. Тези съвети разглеждат - по взаимно съгласие на страните - граждански дела, дела за настойничество и наказателни дела от частен характер , за които законът не предвижда изправително или углавно наказание. Не могат да разглеждат спорове за права върху недвижими имоти и дела, по които държавата или непълнолетен има интерес. Решенията им са задължителни само ако страните са дали предварително писмено съгласие, че ще се подчинят на тях. Те се привеждат в изпълнение от кмета.

Както става ясно, тези старейшински съвети или селски съдилища са първата форма на действащите от 12.XI.1934 г. общински съдилища.
ОБЩИ СЪДИЛИЩА

Общи са окръжните съдилища като първа инстанция и областните (губернаторските) съдилища като втора инстанция. В някои по-големи търговски центрове, съществуват и търговски съдилища. Ведомството на окръжните съдилища е административният окръг или част от него, а на губернаторските - областта (губернията).

Окръжният съд се състои от председател, трима постоянни членове и 12 по избор, а областният съд - от председател, двама постоянни членове и 6 по избор. Председателят и постоянните членове се назначават от Императорския комисар. Изборните членове на окръжния съд се избират за една година от местните жители на окръга - независимо от вероизповеданието им - и се утвърждават от Императорския комисар. Избираеми и избиратели следва да отговарят на съдийските условия, изискуеми при избора на членове на селските съдилища. Изборните членове на областния съд се избират за една година в общо събрание, съставено от председателите и всички членове на окръжните съдилища, на градските и на общинските съвети от областта. Избираеми са всички жители от областта, навършили 30-годишна възраст. За нарушение на служебните си задължения председателите и членовете на окръжните и областните съдилища се отстраняват от длъжност и се предават на съд от Императорския комисар. На окръжните съдилища са подсъдни всички граждански и търговски дела, с изключение на делата, които са подсъдни на особените съдилища, както и наказателни дела, с изключение на онези престъпления, които съгласно прокламацията на Императора от 1 юли 1877 год. са подсъдни на военния съд. Съставът на съда се състои от председател и двама членове. Съществуват разпоредителни и съдебни заседания. Няма съдийска несменяемост. Няма прокурор, а председателят на окръжния съд прави предложение за следствие, което се извършва от член на съда. Няма адвокати - всеки може да бъде повереник, ако е пълнолетен и не е осъждан. Нотариалната дейност се извършва от член на окръжния съд. Също така член на окръжния съд се назначава за съдия-изпълнител. Решенията на окръжните съдилища по дела с цена на иска до 1000 гроша са окончателни и не подлежат на обжалване, а останалите, включително и дела с неоценяем размер на иска, както и присъдите - могат да се обжалват по въззивен ред пред областния (губернския съд).

ОСОБЕНИ СЪДИЛИЩА

Те биват окръжни и областни. Първите действат като първа инстанция, а вторите като въззивна. Окръжният административен съд се състои от председател (окръжния началник) и членове: председателят и двама членове на окръжния съвет. В състава на областния административен съд влизат - под председателството на Губернатора - вицегубернаторът, председателят и двама членове на областния съд, председателят и двама членове от областния управителен съвет. На окръжния административен съд са подсъдни: а) дела по спорове за подсъдност между съдебни и други учреждения (не и военни, спорове, с които се разрешават от Императорския комисар); б) дела за неизпълнение на задълженията по служба на длъжностни лица от административно ведомство; в) искове за вреди и претърпени загуби, причинени на граждани от действията на длъжностни лица; г) искове предявени от държавата или срещу нея и д) дела за отчуждаване на недвижими имоти за държавна и обществена нужда. Решенията на окръжния административен съд подлежат на обжалване пред областния административен съд, чиито решенията по спорове до 5000 гроша са окончателни, а останалите подлежат на утвърждаване от Императорския комисар.

Тези съдилища фактически са съществували и през периода на турския режим. Както старейшинските съвети, те са втора форма християнски съдилища, към които са се обръщали християните, които са искали да избегнат мюсюлманските съдилища. Те са разглеждали бракоразводни дела и всякакъв вид граждански дела, дори и наказателни дела като помирителна инстанция.

Те разглеждат граждански дела между мюсюлмани. На тях са подсъдни: а) дела за лични имуществени отношения между родители и деца, както и между съпрузи; б) бракоразводни дела, дела за законността на раждането и за недействителност на сключените бракове; в) спорове за наследство по закон и завещание. Мюсюлманските духовни съдилища могат да разглеждат други граждански дела между мюсюлмани единствено ако двете страни са съгласни.

Те разглеждат постъпките и престъпленията на военните чинове и извършените от гражданите престъпления, посочени в Прокламацията от 01.VII.1877 г. на руския Император. По-късно е издаден Военно-съдебен устав, одобрен от руския Инспекторски комисар на 09.VI.1879 г., с който се определя подсъдността на делата пред постоянните военни съдилища.

* * *

Такава е организацията на съдебната власт Княжеството според "Временните правила за устройството на съдебната власт в България" до издаването на първия Закон за устройство на съдилищата в България, от 25.V.1880 г. и "Допълнение към временните съдебни правила" от 03.VI.с.г. В тези "Временни правила" не се предвижда касационна инстанция. Три месеца по-късно обаче - с Наредба, изготвена в съдебния отдел при управлението и утвърдена на 25.XI.1878 г. от руския Императорски комисар - се учредява и "Върховен съд", който впоследствие заедно с цитирания Закон за устройство на съдилищата в България от 25.V.1880 г. се преименува на "Върховен касационен съд". В обхвата на компетентността му е включено разглеждане на жалби, подадени срещу решения и присъди на областните (губернските) съдилища и срещу решенията на административните съдилища. Ако Върховният съд отмени решение или присъда, разглежда сам делото по същество. Съдът се състои от 3-ма членове, назначени от Императорския комисар, под председателството на управляващия съдебния отдел. По-късно - през м. май 1879 г. - в отговор на доклад на управляващия съдебния отдел Лукиянов, се предвижда назначаване на председател на Върховния съд. На 26.V.1879 г. Върховният съд е тържествено открит в състав: председател Димитър Греков; и членове: Марко Балабанов, Христо Стоянов и Иван Пенчович. Така първият председател на Върховния съд е Димитър Греков, който скоро след това е назначен за министър на правосъдието. Също така той е и първият министър на правосъдието в първия кабинет на свободна България след встъпването на престола на княз Александър Батенберг.

СЕВЕРНА БЪЛГАРИЯ

Съдебната организация, въведена през 1878 г. в новосъздадената българска държава с "Временните правила", е в сила до приемането на първия "Закон за устройството на съдилищата в България" от 25.V.1880 г. Съгласно закона, който е съставен по образец на руските устави от 1864 г., съдебното устройство в Княжеството е следното: съдебните учреждения са - мировите, окръжните и апелативните съдилища като първа инстанция, и Върховният касационен съд. Предвиждат се прокурори и помощник-прокурори, като блюстители на закона и публични обвинители; съдебни следователи за провеждане на предварително производство по углавни престъпления; съдебни изпълнители за привеждане в изпълнение на съдебните решения и постановления; участие на съдебни заседатели при разглеждане на дела за тежки престъпления (институт, премахнат с изменение на Закона за наказателното производство от 06.XI.1922 г.). Изисква се образователен и професионален ценз при назначаване на съдии и прокурори.

Освен тези съдилища, продължават да действат духовните християнски и мюсюлмански съдилища, а също и военните съдилища.

ИЗТОЧНА РУМЕЛИЯ

Съгласно чл. 18 от Берлинския договор, комисарите на силите, подписали договора, изработват "органически устав на Източна Румелия". Източна Румелия остава област под политическо и военно подчинение на султана, но с автономна администрация. Султанът се представлява от генерал-губернатора или главен управител - християнин, с пет годишен мандат. За такъв е бил назначен княз А. Богориди до м. април 1884 г., когато го замества Г. Кръстевич. С одобрението на султана, главният управител назначава директорите на административните служби, един от които е директор на правосъдието. Правосъдието, според Органическия устав, се осъществява от: а) кметовете на общини, в които няма околийски съдия; б) околийските съдии; в) окръжните съдилища и г) Върховното съдилище. Съществуват и духовни и военни съдилища.