Организация, управление и дейност на администрацията на Държавната агенция по туризъм


ГЛАВА 3. Перспективи и състояние на туризъма в България. Изводи



страница3/7
Дата21.01.2018
Размер1.07 Mb.
#50915
1   2   3   4   5   6   7
ГЛАВА 3. Перспективи и състояние на туризъма в България. Изводи.
Масовият туризъм в България се развива възходящо и според Министерство на икономиката една от причините за растеж е разнообразието на възможности, които страната може да предложи.

Това води до извода, че алтернативният туризъм е добре развит. Алтернативният туризъм (селски, ЕИО, културен, здравен, спортен, и т.н.) под формата на обиколки (по-дълги от един ден) е незначителен в сравнение с масовия туризъм, както и по отношение на потенциалните възстановителни ресурси.

Той привлича годишно само около 3 милиона евро, което е увеличение с 30% спрямо предходните години. Въпреки, че туризмът напоследък е станал най-голям приоритет, още не е формирана национална стратегия, нито е налице сериозно изследване, проучване и анализ на международните пазари, страните конкуренти и предпочитанията на клиентите.

Например в  Хърватска откриват нова целева група за преуспяващия туристически отрасъл на страната – богатите западноевропейци. Това може да бъде реална заплаха за съответна стратегия в България, тъй като вече Хърватска привлича два пъти повече туристи от България и голяма част от тях идват от Германия.

Положителни факти са приемането на национална стратегия за екотуризъм и стратегия за биоразнообразие, като страната е първата в Европа, която е направила това. Като разглежда отрицателните страни на забележителното развитие на масовия туризъм, международните експерти отбелязват някои проблеми, частично съвпадащи с това, което се  установява и по време на теренни проучвания. Те формулират отрицателните страни, както следва:

- ценовите предимства на българските морски и зимни дестинации са подтиснали останалата част от пазара, държейки като цяло цените ниски и качеството под западноевропейските стандарти.

- имиджът на България като възможност за евтина почивка вреди на другите отрасли, ориентирани към износ, издавайки ниско качество и неефективна бизнес среда.

- доминирането на относително малко големи туроператори и хотели, предлагащи масовия продукт, де-мотивира иновациите и рисковите инвестиции в други сектори на българската туристическа индустрия, включително в София, планините и други райони.

- повечето от чуждите туристи, прекарващи ваканцията си в страната, са концентрирани през юли и август и зимния снежен сезон. Не са развити подкрепящи сезонови стратегии.

- като се отчитат инвестициите и пазарните тенденции, правителството в миналото по принцип е било безразлично към иновациите, новите продукти и новите пазари. Мениджърите в този сектор не са се фокусирали върху подобрения в благоустройството на градската среда.

- има твърде малко или въобще липсва пазарно проучване. Местният пазар е голям, но неразграничен и неопределен сегмент от целия пазар.

- липса на данъчни стимули и грантове - Стара хотелска инфраструктура

- кратък туристически сезон

- малък обем инвестиции (в сравнение с конкурентните държави)

- ограничено предлагане в България на туристически продукти и допълнителни услуги

- лошо качество на инфраструктурата, поддържаща туризма и услугите

- липса на управленски умения. Обикновено липсва сътрудничество между местните предприемачи като собственици на хотели, пътнически компании и агенции, и представители на различни местни атракции. Индивидуалните предприемачи са принудени самостоятелно да осигуряват целия бизнес цикъл, включително маркетинга и превоза на гостите на хотела до атракциите. Те често имат тесни контакти с представители в София (често членове на семейството) по отношение на маркетинга.

Предприемачите определено подчертават трудностите, свързани с намирането и задържането на мотивиран и обучен персонал, който притежава необходимите езикови познания. Това е особено валидно за районите за алтернативен туризъм.



Положението в целевите райони

За чуждестранни туристи интересни дестинации са предимно областите Варна и Добрич, които са с излаз на морето. Северозападен район България има множество интересни природни, културни, исторически и други видове ресурси, подходящи за алтернативен туризъм. В много части на страната в различните области има малко, но интересни природни, екологически и исторически ресурси.

Някои от тях имат потенциал да станат “туристически магнити”, демонстрирайки възможни клъстери, свързани с алтернативния туризъм. Северната граница ни граница- река Дунав предлага възможности за круизи, риболов и пътешествие по бреговете.

По-надолу на юг е впечатляващата пещера Магура и скалите на Белоградчик. В Белоградчик е реализиран интересен проект, който има за цел да обедини усилията на занаятчиите, неправителствените организации и представителите на общината, които са заинтересовани от насърчаване на традиционните занаяти в района и да помогнат на занаятчиите да продават своите продукти.

В Монтана има множество ценни манастири, а на юг от Враца е красивият Врачански старопланински природен парк с възможности за планински и културен туризъм в района на Берковица.

Потенциални ресурси в Североизточния район

С изключение на морските курорти, има множество по-малки атрактивни обекти за алтернативен туризъм, в т.ч за екотуризъм, който включва посещения на специални езера и реки и селски туризъм във Варна. Архитектурният и селският туризъм имат възможности за развитие в Шумен. В Силистра има културно и историческо наследство, както и уникалният природен резерват – езерото Сребърна. Освен това, има множество крепости, манастири и малки археологични обекти. В Разград има възможност за лов и културен туризъм.

Потенциал за културен туризъм представлява уникалната гробница на тракийски цар близо до село Свещари, община Исперих, която е класифицирана от ЮНЕСКО като обект на световното културно наследство. Търговище има интересна история и районът е подходящ за исторически, културен туризъм и винарски туризъм.

Алтернативният туризъм е недоразвит по отношение на възможностите за настаняване и организираните туристически пакети. Увеличаващият се интерес се доказва от интервютата на туроператорите и агенциите, както и интересът към кредити от търговските банки и грантове от центровете на програма ДЖОБС.



Търсене

Много от дейностите в този сегмент не са толкова зависими от климатичните условия и могат да удължат туристическия сезон. Сезонният характер е проблемът, който най-сериозно засяга заетостта. Препоръките на фокус групата от експерти в тази област са следните:

- изработване на стратегия за развитие на туризма, включваща привличане на платежоспособни/ високо класни туристи/

- програма, насочена към развитие на местния туризъм. Туризмът би трябвало да се разглежда като отрасъл, ориентиран към износа.

- разработване и прилагане на Национална стратегия за реклама и подкрепа на България като туристическа дестинация. Не са провеждани сериозни изследвания, проучвания и анализи на международните пазари, конкурентните държави и предпочитанията на потребителите.

Положителен е фактът, че поради осъзнаването на потенциала на екотуризма, е приета национална стратегия за екотуризъм, както и първата стратегия за биоразнообразие в Европа. В действителност движението за екотуризъм е много активно.



Пазар на алтернативния туризъм в България

Интервютата и мненията, изразени от правителствени представители, туристически експерти, асоциации и агенции, отбелязват обещаващия и доходен сегмент на потребителите, състоящ се от взискателните високо-класни туристи от Западна Европа и САЩ, които се интересуват от културен, еко- и селски туризъм с продължителност повече от един ден.


Потенциал за екотуризъм в България

Според Проекта за консервиране на биоразнообразието и икономически растеж налице е потенциал за 140 000 екотуристи годишно. Идеалното място за екотуристите е планинското село с красив пейзаж, богато културно-историческо наследство, близо до термални ресурси, езеро или река. Това изискване отговаря добре на някои места в Северозападния район.

Туристите също така предпочитат семейните хотели. Предпочитан начин за прекарване на времето от туристите са пешеходството, ските и посещението на църква или манастир. Настоящото положение е далеч от споменатия потенциал и желанията на екотуристите.

Туроператорите като цяло не са много убедени, че еко обиколките могат да бъдат продавани с някакъв успех и 2/3 фактически признават, че не са достатъчно запознати с основните места за екотуризъм. Също така, платени нощувки има само за половината от всички походи с цел почивка в България, а има и оплаквания относно качеството на услугата и храната.

Продължителните сериозни опити на агенциите за алтернативен туризъм да привлекат туроператорите, работещи в сферата на масовия туризъм по Черноморските курорти, да използуват този сегмент засега не дават резултат. Въпреки това, съвсем наскоро някои от тях обявиха по-задълбочени планове относно алтернативния туризъм.

Много от дейностите в този сегмент не са толкова зависими от климатичните условия и биха могли да удължат туристическия сезон. От друга страна сезонният характер е най-сериозният проблем, засягащ заетостта.



Местен туризъм

Местните и националните туристи са друг сегмент от потребители. Голям брой българи прекарват края на седмицата и почивките си по курортите на Черно море, както и по много от планинските курорти на Стара планина. Изглежда местният туризъм се пренебрегва при туристическите анализи.

Местните туристи в Западна Стара планина (района на Враца) може би не са готови да плащат толкова, колкото международните туристи, но могат да допълнят международното търсене на по-ниски и извън сезона цени. Също така местният туризъм може да подпомогне местната икономика и туристическите организации, увеличавайки заетостта и развитието в положителна спирала.

Една бизнес асоциация е  направила интересно предположение относно местния туризъм в Северозападния район– става дума за голяма част от повече или по-малко изоставените лагери, разположени в близост до туристически атракции или до големи градове, които могат да бъдат закупени и взети под наем от младежки организации като скаути или други подобни.

По този начин може да се гарантира известна заетост. Лагерите също могат да бъдат използувани от училища, когато те имат по-дълги занимания на открито. Тъй като няма сериозен анализ на местния пазар, е трудно да бъдат оценени неговите възможности.

Търсене в Северозападния район

Туристически клъстери биха могли да се развият около “магнитите” – пещерата Магура, Белоградчишките скали, Врачанския Старопланински природен парк, в сътрудничество с круизите по Дунав и водния туризъм. Когато Дунав мост бъде завършен, туристите от Западна Европа ще имат по-бърз достъп до региона и някои от тях вероятно ще прекарат повече време тук.

Отново следва да се подчертае важността на сътрудничеството между туристическите предприемачи и общините и другите публични институции и неправителствените организации, за да се разшири контакта с пазара и да се максимизира комбинирания капацитет.

Пример за такова развитие е споменатият проект в Белоградчик, където различни участници сътрудничат за насърчаване на традиционните занаяти в района. Има също така възможности за подновяване на местния и националния туризъм във Врачанския Старопланински природен парк с възможности едновременно за културен, здравен и активен туризъм, както е било в миналото.

Има добри перспективи в бъдеще при подходящ маркетинг, подобряване на пътищата, местата за настаняване и транспорта. Често липсва мотивация и познания на чужд език сред персонала в сферата на алтернативния туризъм, които драстично трябва да се подобрят, за да се осигурява достатъчно качество и услуги на международните туристи.

Търсене в Североизточния регион

Ако само малка част от високо-класните туристи по морето решат да прекарат няколко дни в екскурзии във вътрешността на страната, това би означавало голямо подпомагане за алтернативния туризъм.

Има такива тенденции и желания също сред туроператори и пътническите агенции и за повечето от областите това развитие ще носи само ползи.

Жизнеспособност и конкурентноспособност

В началото бяха очертани като цяло силните и слабите страни на алтернативния туризъм. Нека не забравяме, че вече съществуват различни предприятия за алтернативен туризъм в района и някои предприемачи са предприели разширяване на капацитета за настаняване (екологични лагери и села).

Отварянето на транспортните канали (моста на Дунав) и засиленият маркетинг, съсредоточени върху “туристическите магнити”, могат да увеличат туристическите потоци в областите.

Туристи може да се очакват и от София, което ще удължи сезона на заетост и вероятно ще увеличи приходите на съществуващите туристически фирми. При условие, че те могат да си сътрудничат с новите предприемачи и общините в малки, но разрастващи се туристически клъстери, има добра възможност да бъдат постигнати жизнеспособност и конкурентноспособност на този под-сектор.

Една конкретна и вече изпитана заплаха е недостигът на опитен персонал (келнери и готвачи). Също така младите хора, обучени в сферата на туризма, вместо да работят по места, предпочитат да заминат за района на Черно море или София. За да противодействат на това, предприемачите трябва значително да подобрят своето отношение към персонала, като се съсредоточат повече върху качеството на работа и условията на труд, отколкото върху пословично ниските работни заплати в отрасъла.

Също така важно е да се разграничи пазара и да се разработят стратегии за развитите спрямо различните видове клиенти (както богатите, претенциозни за качеството чужденци, така и активните, но не толкова платежоспособни млади българи). Ако такива клъстери се появят около основните атракции, тогава може да се мисли, че алтернативният туризъм има добър шанс да устои на конкуренцията и да стане устойчив в Североизточния планов район.

Сега в този регион картината е различна. Огромният морски туризъм не само снабдява вътрешните райони с клиенти, търсещи алтернативен туризъм, този феномен е също и заплаха за такова развитие. Засега чувствителните спрямо цената туристи, които идват на морските курорти, харчат твърде малко за екскурзии и повечето туроператори не мислят да излизат извън този потребителски сегмент.

Ако и по-горният сегмент туристи, които са една от целевите групи за алтернативния туризъм, бъдат прогонени от непрекъснатото строителство, нискокачествения стандарт и услуги, те също ще изчезнат като евентуални потребители на алтернативен туризъм. По този начин жизнеспособността и конкурентноспособност на алтернативния туризъм в Североизточния район е тясно свързана със стратегиите за сегментация на клиентите и по-нататъшното качествено развитие на черноморския туризъм.

Сред посетителите на курортите на Черно море има достатъчно туристи, на които да се предлагат на увеличаващи се инициативи за алтернативен туризъм, при условие че туроператорите и местните туристически агенции разбират това. Въпреки че големите оператори, като германския TUI, нямат планове за специални туристически обиколки във вътрешността, има сигнали, че някои от другите имат планове или вече оперират в малък мащаб.

Представители на правителството изразиха загриженост от тенденцията лошо качество-ниска цена и насърчават алтернативния туризъм. Има множество ниши, като екотуризма (някои от езерата и реките), историческия туризъм (археологическите паметници), селския туризъм (селския живот и етнографските комплекси) в множество селски места.

Ако тази тенденция се усили, ще се увеличат посещенията на районите на Варна, Добрич и Шумен. Разград (вероятно голф игрище) и Търговище (исторически туризъм, увеселителен парк и лов) нямат същите възможности, а също така са и далече от черноморските курорти. Районът на Силистра би могъл да се фокусира върху възможностите, предлагани от река Дунав.

Сътрудничеството между различните участници в туризма в районите в комбинация с пакети за групи със специални интереси, би могло да увеличи интереса на туроператорите и агенциите по морските курорти и да създаде атрактивни екскурзионни пакети. Не трябва да се забравя, че в такова сътрудничество и стратегия работят ресурсите за обучение и изследване в района (Варненският университет и Международният туристически колеж в Добрич).

Освен че имат преки ефекти за икономиката и заетостта, тези алтернативни форми на туризъм могат също така да продължат сезона, което увеличава средната норма на заетост и са много печеливши. Такова сътрудничество е също жизненоважно за развитието на екскурзионни пакети, което привлича тези групи клиенти за по-дълъг период от време в обектите на алтернативния туризъм, създавайки възможности за настаняване.

Растеж и иновация

Иновацията в тази област засята не толкова развитието на нови видове туризъм, колкото разработването на атрактивни пакети за различни подходящи групи. Всички заинтересовани трябва по иновативен (нов) начин да си сътрудничат на взаимно изгодна основа, нещо което може да бъде трудно за предприемачите, които са склонни да разчитат само на себе си и на членовете на семейството.

Примери за такова сътрудничество съществуват в района на Стара Загора. Иновацията е необходима и в други сфери – как да се търгува и да се стигне до онези групи със специални интереси в случай, че туроператорите и агенциите в курортите ги пренебрегват.

Тук Интернет би могъл да бъде много мощно средство, доколкото туристите със специални интереси вероятно често използуват Интернет за откриване на атрактивни туристически цели. В този смисъл е важен и кооперативният Интернет маркетинг.



Потенциал за растеж

В Североизточния район е твърде висок, при условие че са взети положителни мерки за сътрудничество. В Северозападния регион потенциалът за растеж също би могъл да бъде висок, но започвайки от по-ниско ниво. Иновациите вероятно са повече по отношение на пазара и за това как да се структурира и да се извлече полза от различните групи туристи (повече за местния, активен и планински туризъм). Друго предизвикателство е как да се увеличи осведомеността и мотивацията сред местните жители относно наличните възможности.



Ефекти върху заетостта

По същество целият сектор е интензивен по отношение използуването на работна сила, както е и в повечето сектори в сферата на услугите. Като изключения могат да се разглеждат различни видове къмпинги с добри възможности за снабдяване (с храна).

Мултипликационните ефекти често са свързани и с основните туристически атракции - като магазини за сувенири, мини-маркети, специални магазини за екипировка, и т.н. Могат да се появят нови предприемачи, които да привличат туристите в други сфери.

Предположения

В горепосочените оценки бяха направени множество предположения за да се разбере потенциала за алтернативен туризъм. Някои от най-важните са:

- предположението, че има туристически ниши на туристи със специални интереси и че предприемачите могат да ги привлекат в условията на тежка конкуренция на национално и на международно ниво.

- силна мотивация за сътрудничество между участващите

- подобрение на физическата инфраструктура (основно пътища и възможности за настаняване).

- подобрения в обучението и процедурите за наемане на работа, за да се увеличат мотивацията, отношението към услугата и професионалните и езикови умения сред хората, които ще бъдат заети в сектора на алтернативния туризъм.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Наистина икономическото развитие на Балканите е ключът към сигурността, стабилността и просперитета на региона, а туризмът е онази икономическа сфера, която на основата на уникалните ресурси по нашите земи може да ни направи водещи не само в Европа, но и в света.

Досегашният ни опит показва, че развитието на икономиката и в частност на туризма, макар и да са ключови фактори за бъдещето на нашия регион, зависят от цял набор условия, без чието изпълнение трудно бихме постигнали видими резултати. Тези предпоставящи условия бихме могли да разделим в две групи.

В първата група са условията, чието изпълнение зависи в голяма степен от нас самите и по-точно от нашата готовност да се отворим взаимно, да работим съвместно и да гледаме на нашия регион като на едно общо икономическо, социално и културно пространство.

Това предполага:първо, да изградим свързващата нашите страни техническа инфраструктура – пътища, железопътни линии, електропроводи, нефто- и газопроводи, телекомуникационни съоръжения, въздушни, морски и речни пътища.


Второ, да създадем регионална мрежа от научни, технологични и образователни институти, в която на основата на географската и езиковата близост, както и на традиционните ни духовни връзки, да реализираме съвместни научноизследователски проекти, както и да обучаваме заедно нашите кадри в свързващите ни икономически сфери, в т.ч. и в туризма.

Трето, да вкараме в активен икономически оборот уникалните културно-исторически коридори на Балканите, които в съчетание с неповторимото природно разнообразие, отлични климатични условия и многобройни минерални извори, биха могли не след дълго да превърнат региона ни в един от най-големите туристически хитове в света.

Във втората група са условията, чието изпълнение макар да зависи също от нас, в голяма степен се определя от фактори извън региона, особено когато става дума за привличане на така необходимите ни чуждестранни инвестиции. Най-важните от тези условия са членството в НАТО и ЕС.

Тогава нашият регион би се превърнал в най-бързо развиващата се територия в Европа. Като един общ пазар Балканите биха станали атрактивно място за чуждестранните инвеститори и от Европа, и от много други страни по света. Още повече, че със своето стратегическо географско положение, Балканите биха могли да бъдат предмостие за атакуване на големите пазари в посока към Източна Европа, Близкия изток и Централна Азия.



Списък с примерни дейности за подкрепа развитието на туризма и дейности на Държавната агенция по туризъм:

  • Подготовка на средносрочни и дългосрочни национални стратегии и програми за развитие и маркетинг на туризма и на конкретни туристически продукти;

  • Рекламни дейности като подготовка и разпространение на информационни и рекламни материали на национално ниво, реклама в медиите, участие в международни туристически панаири, организиране на национални туристически панаири, опознавателни пътувания, посещения на пътнически агенти, туроператори, автори на пътеписи, журналисти и др.;

  • Маркетингови и други подобни проучвания на национално и международно ниво, подобряване на туристическата статистика, както и разпространяване на данни сред по-широка аудитория;

  • Мониторинг на ефективността на маркетинговите дейности;

  • Въвеждане на съвременни информационни технологии за създаване и модернизиране на националните информационни и разпространителски системи и мрежи (като например национална мрежа от туристически информационни центрове; интернет базирана национална туристическа информационна система; подобряване на туристическата информационна система на Държавната агенция по туризъм, вкл. Националния туристически регистър), както и доставка на оборудване;

  • Дейности за информиране на обществеността, като кампании за подобряване на осведомеността относно природното и културно наследство и значението на туризма на национално и международно ниво;

  • Разработване и въвеждане на национални системи за сертификация на качеството на туристическите услуги, местата за настаняване и атракциите, етикети за качество, норми на поведение, стандарти, системи за управление на качеството, годишни туристически награди и др.;

  • Предоставяне на ръководство и подкрепа за туристическите асоциации, общините и индустрията (напр. наръчници, справочници, редовна комуникация и предоставяне на информация, включително електронни бюлетини и др.);

Дейности по изграждане на капацитет, които са допълващи към и/или необходими за гореизложените дейности и/или необходими за засилване капацитета на Държавната агенция по туризъм да изпълнява ролята на ефективен бенефициент на Структурните фондове.

ИЗПОЛЗВАНА ЛИТЕРАТУРА:


  1. Устройствен правилник на Държавната агенция по туризъм

  2. Закон за туризма

  3. Закон за хотелиерство и ресторантьорство

  4. Концепция за териториално развитие на туризма

  5. Стратегическа рамка за планиране и развитие на туризма в България

  6. Предизвикателства пред устойчивото развитие в България ПРООН, 1998 г.

  7. Туристическо търсене и въздействие на туризма върху местната икономика МОТ/ПРООН, 1996г.

  8. Интернет


ПРИЛОЖЕНИЯ:



Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница