Участие на деца във въоръжени формирования

4.4 Участие на деца във въоръжени формирования

• 
  Децата, участвали във въоръжени формирования са живели в строга и йерархична структура и вероятно имат погрешно формирани морални устои, основани на власт, страх и бруталност.
  
• 
  Участието в актове на насилие и бруталност, а в някои случаи на насилствени и неподходящи сексуални действия, може да доведе до поведение, несъответстващо на възрастта и културните норми.
  
• 
  Демобилизацията може да повдигне някои проблеми, свързани с идентичността, самооценката и усещането за цел в живота.
  
• 
  Не винаги преживяванията на детето, свързани с участието му във въоръжени формирования са негативни: важно е да бъдат отчетени позитивните елементи и детето да бъде включено в рехабилитационни програми.
  

Едно от най-обезпокоителните явления при деца с такива изживявания, е че те са прекарали значителна част от своето детство в строго йерархична структура и процеса на социализация е бил свързан с целите на военната власт. След напускане на военните формирования тези изживявания могат да затруднят процеса на приспособяване на децата и възможността им да усвоят нови норми на поведение и начини за установяване на връзки, които не се основават на власт и страх.

Вероятно децата, участвали в актове на насилие и убийства са осъзнавали значението на тези действия. Това отново означава че децата трябва да усвоят нови норми за поведение, като оценяват ситуациите от гледна точка на цивилния живот. Някои деца осъзнават ужасния характер на своите деяния, което увеличава страданието им, поради изпитвани срам и вина.

За момичетата е трудно да спазват очакваното поведение в обществото , което може да се отрази неблагоприятно на бъдещия им брак и ролята им на съпруги и майки. Момичетата са изложени на риск от изнасилване и продължително сексуално малтретиране, което да засегне нормалното им развитие. Това се явява поредното предизвикателство пред тяхната успешна интеграция.

Някои деца, особено тези, които са заемали отговорна позиция във въоръжените формирования, могат да се натъкнат на определени трудности при приспособяването си към цивилния живот, след отпадането на военния им статус. Дори малките деца могат да са поели роли на “възрастни” - техните отговорности и авторитет. Това прави изключително трудно завръщането им към очакванията свързани с детството – например съобразяване с нормите и правилата в училище или с дисциплината и очакванията на семейството и обществото.

Важен аспект от възстановяването е намирането на пътища за утвърждаване на самоуважението у децата и чувството им за надежда и увереност в бъдещето. Това може да се окаже изключително трудно за деца, които са били мобилизирани, отчасти като отражение на техните перцепции за липса на възможности в техните общности. Фактите сочат, че веднъж интегрирали се отново в нормалния живот на общността, мнозина от тях страдат от подценяване и объркани представи за това кои са всъщност. Те се нуждаят от продължителна подкрепа от страна на семействата си и обществото. Не е учудващо, че много от тях продължават да са податливи на мобилизация

Често не се обръща достатъчно внимание на обстоятелството, че децата са имали и позитивни преживявания съпътствани от други с негативен и брутален характер. Например може да са били част от среда, в която групово са си оказвали помощ, били са целенасочени, може би в резултат на идеология, която в процеса на внушение е придала смисъл на техните действия. Възможно е да са имали силни лични отношения със своите военно началници, независимо от възможността от малтретиране и бруталност в отношенията. Тези позитивни аспекти на преживяванията им не винаги могат да бъдат заменени, но ако децата нямат възможност за добри отношения с възрастните в общността, целеустременост и самооценка, те ще изпитват трудности при завръщането си към цивилния живот.

	Тема 5 Поощряване развитието на децата и юношите посредством разработване на програми.

ОСНОВНИ МОМЕНТИ

• 
  Съществуват множество потенциални рискове за развитието на всички деца и подрастващи, в ситуации на въоръжен конфликт и разселване.
  
• 
  Възстановяването на чувството у детето за нормален живот може да бъде постигнато посредством възстановяване на обществените структури, посредством повторното установяване рутината и целите на ежедневието, насърчаване на семейния живот и родителските грижи и развиване на капацитета и силните страни на младите хора чрез действия в тяхна закрила.
  
• 
  Закрилата на децата и юношите от последващи увреждания може да се постигне посредством избягване на повторна раздяла, неподходяща реакция на травмата, ненужна изолация на т.нар. “уязвими групи” и допълнителна виктимизация на жертвите.
  
• 
  Съществуването на определени рискови фактори може да увеличи уязвимостта на децата и юношите, като ги изложи на допълнителни рискове.
  

Предишната тема разгледа някои от по-сериозните заплахи спрямо младите хора. Тема 5 продължава въпроса, засегнат в Тема 2, а именно, че развитието и благополучието на всички деца и юноши е застрашено в ситуации на въоръжен конфликт и принудителна миграция. “Интервенции, концентрирани около източника” могат да помогнат в предотвратяването на риска и да увеличат устойчивостта, посредством увеличаване обема на факторите на закрила, които са на разположение на младите хора в риск. Широк кръг интервенции могат да насърчат развитието на детето чрез възстановяване усещането за нормалност в неговия живот, предпазвайки го от следващи увреждания. Тази тема представлява въвеждане в някои от най-важните интервенции.