Вербална и невербална комуникация

Общуване с децата, преживели страдание

В много общества, на децата, преживели страдание помага само да говорят за преживяното с проявяващи разбиране и оказващи подкрепа възрастни и да изразят чувствата си по съответния допустим, от гледище на съответната култура, начин –посредством песен, танц, рисунка или игра. В случаите, когато и други деца са имали такива изживявания, груповите занимания могат да се окажат от изключителна полза за детето.

В някои общества хората биват насърчавани да “забравят” болезнените преживявания. Но за някои деца това може да се окаже невъзможно и да имат нужда да си спомнят преживяното и да разговарят за него преди да го “забравят” или възприемат.

В случаи, когато е необходимо да се разговаря с деца за болезнените им преживявания (например, разделените деца могат да изпитват нужда да говорят за изживяната раздяла, с оглед предоставяне на важни данни в хода на издирване на семейството) или когато детето сподели нужда да говори, следните насоки могат да бъдат от полза за служителя, натоварен с тази трудна задача.

• 
  Нека детето да направи стъпката: децата не трябва да бъдат принуждавани да разкриват и обсъждат изживяванията си, като инициативата трябва винаги да идва от страна на детето. Позволете на детето да определи бързината на интервюто и обърнете внимание на невербалните сигнали, сочещи, че детето не желае да продължи. Възможно е да се наложи интервюто да бъде спряно, или ако е наложително да се получи информация, да се направи почивка, след което да се продължи.
  
• 
  Дайте достатъчно време на детето: не очаквайте детето да разкрие цялата история в един разговор: много често за детето е най-добре да разкрива малко по малко своите болезнени спомени. Не бързайте да запълните моментите на мълчание – те могат да предоставят важно пространство за спокойно обмисляне.
  
• 
  Подкрепяйте емоционално и насърчавайте детето във всички подходящи посоки с оглед културата му и нивото на развитие.
  
• 
  Приемете емоции като вина и гняв дори и да ви изглеждат нелогични реакции на случилото се. Разговорът относно болезнени преживявания може да даде възможност на детето да ги погледне в друга светлина –например да се освободи от чувство за отговорност за случилото се. Разговор относно обстоятелствата, довели до изоставяне на детето могат да му даде възможност да разбере ситуацията, в която са изпаднали неговите родители и това да го освободи от чувството като гняв и разочарование. Често е удачно да се внуши на детето, че чувствата, които изпитва са нормални и разбираеми.
  
• 
  Никога не давайте неверни гаранции: изявлението “скоро ще открием родителите ти” поражда очаквания, които ако не бъдат изпълнени , могат да увеличат чувството за самота и недоверие към възрастните. Подпомагането на детето в срещата му с действителността е винаги предпочитано, при условие, че се извършва в условията на доверие и подкрепа.
  
• 
  Разговорите относно трудни ситуации могат да дадат възможност на децата да намерят собствено разрешение: особено в случая на по-големи деца и юноши. Като изключително полезно може да послужи внимателното и изразяващо подкрепа изслушване на проблемите. В случаите, когато младите хора успеят да открият свои собствени решения, това може да се окаже дори по-удовлетворително отколкото получаването на съвет от възрастен. Например за едно разделено дете, което не посещава училище, може да се окаже по-полезно да обсъжда своето положение, дискутирайки предимствата и недостатъците на това да се ходи на училище, отколкото просто да получи съвет от възрастен.
  
• 
  Понякога е необходимо да се допусне регрес – т.е. завръщане към поведение, типично за по-малки деца: например деца и подрастващи могат да се нуждаят от лични грижи, съчувствие и физически контакт, по-характерни за по-малките деца, с цел преодоляване на емоционалните проблеми, на които се натъкват.