Организиран от асоциация за интеграция на бежанци и мигранти


Опасността от неподходящи реакции



страница8/18
Дата13.03.2017
Размер1.19 Mb.
#16741
ТипСеминар
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18

Опасността от неподходящи реакции


Някои добронамерени организации, загрижени за психическото здраве на бежанците, разселените деца и техните семейства, прилагат програми, които реално застрашават да влошат положението. Като основно правило трябва да се избягва следното:

  • Реакции, които бележат децата като “травматизирани” или “душевно болни” – това може да има безполезен ефект. Често от по-голяма полза е да се създаде идеята, че стресираните деца могат да реагират нормално в извънредни ситуации.

  • Реакции, които изолират децата от останалите, които е възможно да имат сходни преживявания. Програми, които “разглеждат” децата отделно от тяхната собствена среда (като например в “центрове за травми”) следва да се избягват. Настаняването на децата в институции може потенциално да навреди.

  • Програми, използващи методи, които погазват културните норми – например насърчаване на децата да обсъждат и изразяват чувствата си относно болезнени спомени, в култури, които не санкционират подобно поведение.

  • Служителите трябва да се стремят да избягват децата да бъдат разпитвани от типа “разкажи ни своята история” от изследователи или журналисти. Честото интервюиране може лесно да доведе до вторичен стрес. Най-добрият интерес на детето трябва да бъде водещ принцип във всички ситуации.

Деца, които са бивши войници


Децата-войници и другите деца, които са взели участие в битки и действия на насилие, могат да имат конкретни нужди с цел тяхната успешна реинтеграция в обществото.

РАЗВИТИЕ НА ДЕЦА И ЮНОШИ







Тема 1

Определение за дете и детство




ОСНОВНИ МОМЕНТИ


  • Не съществуват универсални дефиниции за дете, юноша и младеж. Възрастта не е достатъчен критерий за приемането на оперативни дефиниции.

  • Детството се разглежда по различен начин, в зависимост от контекста. Детството е социална и културна конструкция, а не само ниво на физическо и психологическо развитие.

  • Децата и юношите могат да бъдат изключително уязвими поради своята незрялост и зависимост. Важно е да се отчете техния потенциал и устойчивост. Анализ, концентриран около положението на детето може да бъде важен в идентифицирането и оценката на конкретните нужди на детето в съответната ситуация.

Въпреки че често определението за дете се основава на възрастта и нивото на биологично и психологическо развитие, дефинициите на дете и детство са много по-сложни.


Определяне на детето с оглед на възрастта


  • Конвенцията за правата на детето (Чл. 1) гласи, че “дете е всяко човешко същество под 18 г., освен ако съгласно приложимия за детето закон, пълнолетието настъпва по-рано”. Макар това да е общата дефиниция приета от международните организации, неправителствените организации и правителствата, оперативните дефиниции в тази област се различават. Например Международния комитет на Червения кръст определя непридружения малолетен/непълнолетен като лице “ненавършило 15 години и непридружено от възрастен”. Дефиницията на ВКБООН съответства на тази, дадена в Конвенцията за правата на детето: ”ненавършило 18 г.”, като възраст, на която децата подлежат на включване в операции по издирване на семейството. По време на завръщането на членовете на Африканския национален конгрес в Южна Африка, терминът “младеж” бе широко прилаган по отношение на неженени млади мъже, често на възраст до 35 г. В други страни, прагът на младостта може да бъде много по-нисък.

  • В множество ситуации на конфликти и разселване, точното определяне на възрастта на децата може да бъде поставено под въпрос. Липсата на свидетелство за раждане може да се комбинира с обстоятелството, че в много общества, точната дата на раждане е почти без значение. В други се счита, че при раждането си децата са на 1 година. Във връзка с високия процент на детска смъртност, новородените не получават име и дори не биват припознавани преди да навършат една година, когато има по-голяма вероятност да оцелеят.

  • В много култури се прави разлика между различните етапи на детството – особено между етапите на “невинност” или “незнание” и по-късните етапи на “разумност” и “отговорност”. Много юридически актове определят възрастта на която детето юридически е годно да носи отговорност за своите действия.

  • Културни фактори

  • В зависимост от културния контекст, фактори, различни от възрастта могат да се окажат важни за определянето на детето и юношата. Такива фактори са например социалната роля, пола, семейното положение, възможността за икономически принос. Те могат да бъдат по-важни от възрастта при формиране на очакванията към децата.

  • Религиозните ритуали и обичаи могат също да определят социалния статут, отграничавайки ясно моментите на преминаване от един етап на развитие в друг, по отношение на правата и задълженията през погледа на общността. Това може косвено да се свърже с възрастта и по-специално настъпването на пубертета. В много култури, подрастващите момчета и момичета, участват в обредни церемонии за смяна на статуса, които веднъж преминати успешно, им предоставят права и задължения на възрастни.Често е трудно да се извършват подобни ритуали в контекста на разселването, където липсата на доход и достъп до важни източници може да забави или дори да заличи тези практики.

  • Отправна точка следва да бъде оценката на универсалните принципи, националното законодателство, местните разпоредби и обичаите, формиращи изискванията към децата в зависимост от възрастта.

  • В ситуации на разселване и други сходни на тях, може да се наложи децата да поемат роли, несъвместими с традиционните предписания. Това може да включва и превръщането на детето в глава на семейството.

  • Детството като социална и културна концепция

  • Детството не е нито безкрайно, нито универсално. То не се определя единствено от възрастта или от биологични или психологически фактори. Нещо повече. Детството се разбира различно с оглед съотнасянето му с определен културен и социален контекст и съответни исторически периоди. Разбирането за детството в Мексико е различно от това в Мадрас или Мадрид; разбирането за детството в началото на третото хилядолетие в Лондон е различно от това преди двеста години. В по-развитите северни страни например, детството се възприема като продължителен период на икономическа зависимост и “закриляна” невинност, през която играта и посещаването на училище се възприемат като централни елементи. Тази концепция се различава основно от възприетата в други култури, в които полагането на труд (срещу заплащане или в домакинството) е приоритет пред играта и посещаването на училище. В много южни държави, детето се отглежда в голямо семейство с висока детска смъртност; сериозното подчертаване на родителските усилия в осигуряване на физическото оцеляване на техните деца води до посвещаване на тяхното време до голяма степен на икономически и домакински дейности, като част от “родителските” грижи се оставят на други, в повечето случаи на по-големите деца. Западното възприятие за детство често поставя акцента върху детската уязвимост и невинност. Това отново може да се окаже неприемливо при смяна на културния контекст.

  • Множество практики, свързани с отглеждане на деца, отразяват конкретен културен контекст: в някои случаи в Азия, майките имат покровителствено отношение спрямо своите деца, полагайки грижи те да са спокойни и доволни, като след като пораснат, от тях се очаква съобразително и конформистко поведение, зачитащо авторитета на възрастния. За сравнение, много американци насърчават открито, експресивно, автономно и настоятелно поведение у децата си, като позволяват на дете в предучилищна занималня да поема физически рискове, недопустими от гледна точка на много майки от Азия.

  • И в двата случая може да се посочи различно третиране на момчетата и момичетата. В някои хипотези, да бъдеш момче или момиче има по-голямо значение от това, че си дете. Различните общества имат различни схващания относно уязвимостта и способностите на децата, най-добрите начини за учене, кое е добро и кое не за тях. В зависимост от контекста, детството бива диференцирано с оглед на пола и принадлежността към социална класа или каста. Способите за дисциплиниране и наказване също се различават в зависимост от културата: в някои общества са приети жестоки телесни наказания, докато в други това се счита за малтретиране. Съществува потенциална възможност за възникване на конфликт в случаите, в които семейства търсят убежище в държава, чиито норми значително се различават, от тези, с които самите те се съобразяват.

  • Има предложения Конвенцията за правата на детето и други международни актове да възприемат “глобализирана” концепция относно детето и детството, която не винаги съответства на реалността в някои южни държави. Например Конвенцията за правата на детето акцентира повече върху посещаването на училище и играта, отколкото върху придобиването на професионални умения като характеристика на детството. От друга страна е широко прието, че Конвенцията за правата на детето представлява изключително важен източник, предоставящ универсални стандарти.

  • Трябва да се избягва прехвърлянето на изисквания и норми свързани с детството от един в друг културен контекст. Материалите на “Действия за правата на децата” съдържат множество примери за ситуации, при които е от изключително значение познаването на културата, за да може да се подходи с разбиране спрямо преживяното от детето.- в контекста на разделянето му от семейството или от лицата, полагащи грижи за него, експлоатация и др. Без призмата на културната идентичност и способността да се общува с деца, дискутирането на различните практики и норми за отглеждане на деца ще доведе до конфликти, които в дългосрочен план не обслужват най-добрия интерес на детето.

  • Избягване на предположения относно уязвимостта на децата и юношите

  • Децата могат да бъдат изключително уязвими поради своята незрялост и зависимост от възрастните по отношение на получаването на грижа и закрила. Но също така е важно да се отбележи, че издържливостта, както и уязвимостта са характеристики на подрастващия човешки организъм. Множество фактори, свързани с конкретно дете, семейство, непосредствено социално положение и по-широкия културен контекст, могат при комбинирането си да представляват опасност за развитието, благоденствието и упражняването на правата на детето. От съществено значение в контекста на осигуряване на ефективна закрила на детето, е способността да се предвиждат, разпознават и оценяват тези фактори.

  • В много ситуации свързани с бежанци, реакциите, предвидени в програмите са насочени предимно към деца от началната фаза на обучение, които обикновено са най-забележимата група. Въпреки това, относителната незабележимост на други групи деца, като например тези в предучилищна възраст и юношите, понякога води до тяхното пренебрегване. Ограничената забележимост на деца с недъзи може да значи две неща: че те са сравнително малко на брой в съответната общност, или, че са изолирани и вероятно им липсва насърчаване и контакт с хора.

  • Много от типичните подгрупи на уязвими деца могат да си оказват взаимно влияние и да се припокриват – като например разделените деца, децата на улицата, децата-войници, деца, които стоят начело на семейството и т.н. Идентифицирането на определени групи деца, чието развитие и благополучие са застрашени е от съществено значение. Същевременно предвиждането на специални форми на подпомагане на тези групи може да има негативни, противно на очакваните последици, в случаите, когато дългосрочните цели на социална и икономическа интеграция не бъдат изцяло взети под внимание.

  • Ситуационния анализ концентриран върху детето, представлява важен инструмент за оценка на конкретните нужди на различни категории деца и юноши, които биха имали нужда от специално внимание и адекватен отговор на необходимостта от закрила и подкрепа. Представите на децата за самите тях, мнението на възрастните членове на общността и позициите на местните лидери, са от съществено значение при определяне на границите на риска за конкретното дете.





      Тема 2

      Въвеждане на подход, съобразен с детето при планиране на програмите



    ОСНОВНИ МОМЕНТИ

  • Важно е при планиране на програмите да се комбинират концепцията за правата на детето и тази за неговото развитие.

  • Макар и някои аспекти от развитието на детето да са предвидими и универсални, в процеса на развитие на децата и юношите се проявяват значителни културни различия.

  • Процеса на развитие на детето може да бъде описан като “двупосочен”: децата и юношите имат активно участие в своето развитие и не са пасивни участници в процеса на социализация.

  • Децата и юношите имат нужди и способности, които значително се различават от тези на възрастните.

  • Военните конфликти и принудителната миграция могат да окажат изключително въздействие върху развитието на детето с дълготрайни последствия.

  • Правата на детето и неговото развитие

  • Макар и да се признава голямото значение на зачитането правата на детето в извънредни ситуации, еднакво важно е в планирането на програмите да се включи познание относно развитието на детето.

  • Права на детето посочва набор от универсални права и принципи, получили правна сила, посредством закрепването им в разпоредбите на Конвенцията за правата на детето. Конвенцията посочва основните принципи, които са необходими, с оглед установяване и обезпечаване оцеляването и развитието на детето. Някои разпоредби на Конвенцията съдържат концепцията за развитие на детето: например концепцията за незрялост, развиващите се способности, “здравето на детето или неговото физическо, умствено, духовно, морално или социално развитие” и др. – виж чл.6, чл.12, чл.14, чл.23, чл.27, чл.29 и чл.32.



Развитието на детето обхваща процеса на израстване и узряване на човешкия индивид, от неговото зачеване до превръщането му във възрастен човек. Развитието най-добре се разбира от гледна точка на човешкия живот: израстване и изменяне от зачеването, през ембрионалния стадий, продължаващи през детството и юношеството и, в определено отношение, през зрелостта и старостта. По време на целия период на развитие, тялото на детето узрява, развиват се мозъка и нервната система, като детето постепенно придобива способности за повече дейности и умения, които му позволяват да се приспособява и оцелява в различна среда. Съществуват значителни културни различия в пътеките на развитие на децата, целите на развитието и условията, при които то се осъществява в задоволителна степен. Например докато на запад “идеалната норма” е дете в малко семейство с двама родители, то в други култури, отглеждането на детето се осъществява от повече възрастни и в голяма степен сред по-големи братя и сестри.

  • В рамките на конкретна култура, децата на еднаква възраст не се различават по отношение на нивото си на развитие, поради комплексното влияние на генетични фактори и на такива от заобикалящата ги среда. Например макар и със сигурност да може да се каже, че децата навлизат в пубертета на възраст от 11 до 15 години, началото на пубертета се различава в зависимост от индивидите, в зависимост от пола (момичетата обикновено узряват по-рано от момчетата) и по отношение на контекста –началото на пубертета може да бъде забавено от ситуации на хронично недохранване. Нещо повече. Наблюдават се културни различия по отношение на възприемането на промените, характерни за ранните етапи на юношеството, както и в изискванията към поведението на младите хора с оглед на техния пол.

  • Някои модели на развитие могат да бъдат предвидени и разгледани като връзка между културата и индивида, но макар и универсални, винаги ще бъдат свързани и оформени от местните условия и културни практики. Развитието на детето преминава през много етапи и не е спокоен и продължителен процес. Правени са множество опити от психолози на развитието за даване на дефиниции на тези типични етапи: пример за това е даден в Анекс №1 на документа на ВКБООН “Работа с непридружени малолетни/непълнолетни в обществото”. Проблемът на такива графики е, че те не отразяват универсално валидни етапи на развитие, а по-скоро такива, обусловени от конкретен културен контекст. Развитието на детето не следва да се разглежда като отразяващо генетично-обусловена предначертаност, а като процес, формиран от конкретни културни възприятия и такива, свързани със заобикалящата среда. По тези причини, графиките, показващи развитието на детето следва да се използват предпазливо.

  • Процесът на развитие на детето може лесно да бъде описан като “двупосочен” – т.е. “действия, които протичат в двете посоки”. Това означава само, че детето общува с физическата и социална среда, като те си взаимодействат и се формират взаимно. Днес се приема, че това е по-полезен начин на разглеждане на развитието на детето, отколкото посредством узряването или социализацията , които предполагат, че детето има относително пасивна роля в процеса на собственото си развитие. Например бебето се усмихва и бърбори на майка си, карайки я да реагира с усмивка и да му говори, което отново води до отговор от страна на бебето – така започва диалога. Не само майката формира развитието на бебето – детето моделира активно родителското поведение на майката – това е взаимодействието или “двупосочния” елемент в развитието.

  • В процеса на растеж, детето все повече увеличава степента в която само формира средата си на израстване, макар това да зависи от контекста (например има разлики между строго авторитарните практики на отглеждане на деца и тези, с по-демократични възгледи). Тази среда обикновено се състои от най-близките лица, които обгрижват детето – родители, баби и дядовци, по-големи братя и сестри. Впоследствие това са приятелите, съседите, преподавателите и др. Тук отново се наблюдават различия, в зависимост от културата (различни практики за отглеждане на деца), и конкретното семейство. Те се формират от традицията, вярванията, нивото на образованост, външното влияние и много други фактори. Тези практики формират важната рамка на развитие на детето в конкретното семейство и култура. Начините за отглеждане на деца се променят с времето, а различията могат да се дължат и на разграничението град-село. Независимо от средата, в която детето израства, то се има културно и социално битие и по този начин от своя страна също допринася за процеса.

  • Всички бебета се раждат със свой уникален генетичен облик, наследен от техните родители, който е важен в определянето на пола, външния вид, темперамента и интелекта. Генетичните фактори също могат да причинят недъзи и зарази. Гените също “насочват” биологичното развитие и “програмата” за проявление на различните способности в хода на растежа. Но в рамките на “двупосочния” модел на развитие, много фактори от заобикалящата среда продължително ще си взаимодействат с индивидуалния биологичен потенциал на детето и обратното в продуцирането на ефекти на растежа. Например въпреки че определени гени определят основната структура на мозъка, известно е че качеството на взаимодействието дете-възрастен – отношението към детето, разговарянето с него и насърчаването му, в действителност въздействат за по-детайлното структуриране на мозъка, количеството на вътрешните връзки между клетките и начина по който мозъка функционира.

  • Различни физически, интелектуални и свързани със сетивата недъзи, могат потенциално да окажат дълбоко въздействие върху развитието на детето. Често не самия недъг, а начинът по който се гледа на недъга (децата биват лишавани от някои възможности) оказва пагубно влияние. Ясно видим е “двупосочния” характер на развитието на детето: дете, което се развива бавно може да не се отблагодари за положените за него грижи и като резултат от това, да получи по-малко внимание и насърчаване. В много култури, недъгът е повод за срам в семейството, а в други се възприема като фаталистично отношение, което често води до не полагане на грижи за детето. В някои случаи, игнорирането на естеството на недъга може да има много неблагоприятни последствия – например погрешното приемане, че церебралната парализа неизменно води до неспособност за учене. В такива случаи, децата могат да бъдат лишени от насърчаване и внимание, от храна, удобства и контакт с други деца. Всичко това може да окаже пагубно въздействие върху развитието на детето.

Каталог: dokumenti
dokumenti -> Предизвикателства при настаняването и адаптацията на бежанците мюсюлмани
dokumenti -> Какви документи се издават на учениците със соп при завършване на клас, етап и степен
dokumenti -> Социална работа с бежанци със специални нужди непридружени малолетни и непълнолетни, бежанци с
dokumenti -> Отчет за изпълнение на бюджета и сметките за средства от Европейския съюз
dokumenti -> Птг”д-р н. Василиади”-габрово заповед
dokumenti -> Наредба no 14 от 12 декември 2006 г. За придобиване на квалификация по професия "машинен техник"
dokumenti -> Заседание на общински съвет калояново докладна записка от инж. Александър Кръстев Абрашев Кмет на Община Калояново Относно


Сподели с приятели:
1   ...   4   5   6   7   8   9   10   11   ...   18




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница