Организирането на читателя” – за читателския кръг и читателската общност Кристиана Димчева рб “Пенчо Славейков” Варна „Организирането на читателя – за читателския кръг и читателската общност”

РБ “Пенчо Славейков” - Варна

И за читателят потънал в модерната епоха, „разпилян между пластовете. Кой читател – „старомодният читател”² , имплицитния читател на Изер³ или професионалният читател от книгата на Елена Алексиева спрял на 368 страница, четеца преминал границата на духа.

Аз съм всеки от тях и съм библиотекар. И думата е за три случили се времена в „организирането на читателска общност.

Какво е да си „читател”?

Обръщането към най-често използваната от младото поколение модна енциклопедия, Wikipedia –та ни отпраща само към граматическите форми на думата, с ясно изписаното – „ значението на думата не е още въведено, можете да добавите, както и да редактирате част от липсващата информация”. Разбира се това е игра със ситуацията, драги читателю, но и не въвеждането на етимологията е също знак как отмерваме значението „да си читател”.

Различни гледни точки бележат очертанията му .

Съвременния литературен образ е от творбата на Елена Алексиева⁴ : ... “Аз съм читател. Професионален читател, на щат към Читателска група 31, а тя от своя страна е подчинена на отдел ”Аналитично четене и авторски контрол” към Министерството на културата... Читателска група за родна литература”

Културоложкият поглед от страниците на „ Места на всекидневието” Читателският кръг, според Роже Шартие – е следствие и на факта, че ...”мнозина от читателите, желаели да придружат прочита на книгата с обмяна на мисли или дискусии, т.е имали нужда от конфронтации на информация и мнения... Едва съвместното четене на книга и списания обещавало да се превърне в радост от интелигентното обслужване. Изпепеляващото общуване с текста /Сава Василев, Обладаването на читателя/което бързаме да споделим с близки и приятели.... „Читателските сдружения създали едно пространство, в което частните лица могли свободно и публично да изразяват мнението си и да се възползват от величината на неговата оценка."

Любопитно е, че в читателските дружества се предлагали и "неинтелектуални" наслади - "тютюнът, виното, билярдът, картите, вкусното и обилно ядене".
Читателският кръг или Книжевната дружина / един български пример от ХІХ век/

"Дружината доставя всякакви полезни книги и вестници, преимуществено български, руски и френски, за учредяването на една библиотека".

На 21 март 1883 г. над входа на „българското кафене, където се помещава и първият “Български клуб”, на централния площад на Варна се появява табела “Читалище на Варненската Книжeвна дружина” - първообразът на Варненска градска общинска библиотека, чийто наследник е Регионална библиотека "Пенчо Славейков". Създателите й са млади учители, адвокати, чиновници, лекари, търговци. Те записват в устава, че "целта на дружината е умственото и нравствено развитие откъм научна страна".

Под учредителния протокол стоят подписите на трима кметове, единият от които Кръстьо Мирски е вече с депутатски стаж, вторият Харалан Ангелов, със славата на поет и композитор и кметът Михаил Колони, вложил цялото лично си богатство в развитието на града.

Списъкът на членовете възлиза на 95 господа, 45 колективни и частни благодетели. Сред имената на благодетелите (дарителите) са и тези на руския вицеконсул Теодоси Лисевич, на руски офицери и инженери, на Славянското благотворително дружество в Киев и др.

Голяма част от членовете на дружината ще счетат за свой дълг по-късно да дарят част от личните си библиотеки на града, за развитие на библиотеката. В старите документи те са наречени „пожъртвователи”, които са обогатили Книжевната дружина с парични суми, книги и др Откриваме сред дарителите⁵ имената на Михаил Колони, Харалан Ангелов, Иван Церов, Никола Попов, Петър Стоянов, Иван X. Стоянов, д-р Параскев Стоянов и т.н.

Комуникацията / акта на споделяне/ е белег на модерното мислене за потребностите на българина.

През март 1932 година към уредника на Варненската библиотека Добрин Василев се обръщат Велико Йорданов и Стоян Аргиров, директор на Университетска библиотека с покана и молба за съдействие, като го известяват за създаването на “Съюз на читателите в България”. Те се надяват, че в негово лице ще срещнат не просто съмишленик, а тънък анализатор на процеса на общуване с книгата.

“…Като донасяме до сведението ви горното ние се ласкаем да вярваме, че ще погледнете благосклонно на нашия почин и ще ни удостоите с доверието и съчувствието си като се запишете за член на съюза.”

По страниците на сп. Читалище и варненския периодичен печат Добрин Василев многократно разглежда въпроса, кой и как чете, към какви книги е насочен читателския интерес, търси ролята на библиотеката като културно средище и нейното място за изграждането на родната култура. Европейски възпитаник, Добрин Василев съзнава ,че библиотеката трябва да бъде средище на „общополезни дела”.Сам изкушен от словото –писател и журналист, преводач, активен читалищен деец , той посреща с интерес новосъздадената организация.

Уставът на Съюза е утвърден от Министерство на вътрешните работи и народното здраве под № 2380/12 март 1932. него организационният комитет записва:
Наименование
чл.1 Основава се Съюз на читателите в България с седалище София и клонове в цялата страна.
Цел и средства:
Чл.2 Да обедини българските читателите; Да буди и поддържа към тях интерес към добрата книга и изобщо към здравото четиво. Да им се дава на цена каквато ще струва. да засили връзката между нашите книжовници и читателите.

Чл.3 За да постигне горните си цели съюзът ще си служи със следните средства:

Образува дружества в София и в цялата страна; издава месечни известия; грижи се за издаването на наши и преводни творби из ранните области на книжнината ;урежда сказки, срещи и събори.
Членове и тяхните права и задължения
Чл. 4 - Членовете на съюза биват единични /индивидуални/ и сборни /колективни/

Чл. 5 - Член на съюза може да бъде всеки гражданин, който възприема целите и средствата на съюза.

На 6 декември временен комитет с членове: Добрин Василев, Георги Сапунджиев и Иван Шюлюшев, разпраща покани до лицата: Димитър Аджемов /журналист/, д-р Цвятко Цветков, Стефан Савов /собственик на бюро Мерки и теглилки/, Енгибар Енгибаров, Александър Бегажев /журналист/, г-ца Милка Периклиева, Иван Стоянов, адвокат, д-р Григоров, Стойко Писарев, д-р Стефан Стайков, Кирил Георгиев /скулптор/, Дечо Дачев, Петър Николов, Петър Михайлов.

На 9 ти декември се създава първият клон извън столицата на съюза:

“Днес 9 декември 1932 г. в гр. Варна в помещенията на Варненската градска библиотека, се състоя учредителното събрание на варненския клон на Съюза на читателите в България…” Няма запазени документи за последвалата дейност на варненския клон.

Продължение на идеите на Съюза са изложбите на българската книга, предизвикали огромен интерес. Традиция стават и срещите с български писатели и учени юбилейните чествания на Тодор Влайков, Антон Страшимиров, Стилиян Чилингиров и пр.

Погледът към съвремието ни представя една общност от старомодни и авангардни читатели, виртуални четящи групи, нет-форуми, интернет дискусии, фен сайтове , от другата страна на процеса може да бъде партньор само една „играеща библиотека” с готовност за гъвкавост към изискванията на читатели или както се казва в стила на новите технологии „ user friendly „ Библиотека ,готова да промени себе си за да бъде достъпно богатството във нея. Променящите се библиотеки илюстрираме с голямата кампания „Четяща България” започнала във Варна по повод 23 април с Маратон на четящите хора и „приказна нощ в библиотеката”. С включването и като едно от местата където се реализира във Варна и идеята Bookcrossing -“място, където се пресичат пътищата на книгите Опитомяване на пространството и за да останат читателските клубове, реалната комуникация , не форумни мнения.