[Оригинал:] Дънов, Петър Константинов. Солта. Сила и Живот. Беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки). Трета серия. София, Печатница на книгоиздателство Гужгулов и Котев, 1920. 278 с



страница1/13
Дата22.05.2018
Размер2.66 Mb.
  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13
Солта

[Преписана:] Дънов, Петър Константинов. Солта. Сила и Живот. Трета серия. Първо фототипно издание. София, Издателска къща Жануа-98, 1999. 278 с. ISBN 954-9589-49-8.
[Оригинал:] Дънов, Петър Константинов. Солта. Сила и Живот. Беседи, държани от Дънов (по стенографски бележки). Трета серия. София, Печатница на книгоиздателство Гужгулов и Котев, 1920. 278 с.
1.Солта

25 март 1917 г.


2.Виделината

1 април 1917 г.


3.Разделено царство

8 декември 1918 г.


4.Изгряващото слънце

4 май 1919 г.


5.Светило на тялото

11 май 1919 г.


6.Гредата

18 май 1919 г.


7.Трапезата на Новия Завет

25 май 1919 г.


8.Отхвърленият камък

1 юни 1919 г.


9.Гърбавата жена

8 юни 1919 г.


10.Учител и Господ

15 юни 1919 г.


11.Малкият закон

22 юни 1919 г.


12.Старият книжник

29 юни 1919 г.


13.Двамата свидетели

16 ноември 1919 г.


14.Денят на доброто

21 декември 1919 г.


Беседите са преписани от първо фототипно издание, 1999 г., на издателска къща Жануа 98. Оригиналът е издаден в София от книгоиздателство Гужгулов и Котев през 1920 г.

Солта

Вие сте солта на земята; ако солта избезсолее, с какво ще се осоли? (Ев. Матей 5:13)



Своята реч на планината Христос започва с деветте блаженства. Блаженствата, за които Той говори, имат отношение към друг свят, те не се отнасят към земния живот. За земните хора Христос казва: Вие сте солта. Аз ще говоря за солта, защото на земята живот без сол не може да съществува. Физическият свят е свят на солта, а не на светлината, която е пък свят на ангелите. – Вие. Кои вие? Не взимайте тази дума в ограничен смисъл. Само за онези, които вярват, Вие подразбира всички, у които има пробудено Божествено съзнание. Всички хора, у които е пробудено това съзнание, са солта на земята. Всички окултисти, кабалисти, мистици под думата сол разбират сила на равновесие – онзи елемент на силата, който държи нещата в равновесие. За да ходите по улиците, трябва да имате равновесие. Когато построяват морските параходи, на дъното им турят товар, сол, да ги държи в равновесие, за да се не обърнат в морските вълни. Под думата сол разбират онази сила, която сгъстява материята, пази я от разлагане и дава условия, за да може по-висшите сили в света да работят. Солта е един необходим елемент на земята за здравословното състояние на човешкото тяло. Когато организмът изгуби солта си, той изгубва своята основа и вследствие на това се явяват всички болести. Казват за някого: Той е неврастеник. Аз казвам: Той е изгубил солта си, неговата нервна система е изгубила солта си, у него енергията изтича. Ако бихме разгледали с окото на ясновидец нервите, артериите на един неврастеник, ще видим на много места пукнатини, от които изтича енергията. Такъв човек е слаб. Защо? Защото е изгубил Божествената сол, която е основна сила за крепене човешкия живот на земята.

Кои са причините за изгубването на тази сол? На първо място, това са необузданите човешки страсти. След всяка страст, от какъвто и характер да е тя, човек чувства слабост. Вие всички сте изпитали това. Страстите не са потребни за хора, които имат сол, а само за онези, които нямат сол. Христос казва на своите ученици: Вие сте солта, и ако солта изгуби своята сила, т.е. обезсолее, тя не струва нищо, освен да се хвърли навън и да се тъпчи от човеците. А защо именно да се тъпчи обезсолялата сол? Тъпкането е реакция, за да се осоли пак солта. Когато страдате, това е тъпкане; изхвърлят ви ангелите навън между хората, и вие ставате слаби, защото сте обезсолели. Ако сте били богати, осиромашавате; ако сте били умни, оглупявате. Изгубвате солта си, а щом изгубите солта, изгубвате и смисъла на живота, и тогава се явяват всички противоречиви учения, дали хората да се женят, да имат ли деца, да обичат ли жените си и т.н. Явява се епикурейската философия, според която човек трябва да има много жени, да опита всичко. Може да опитате всичко, но тогава ще бъдете изхвърлени и тъпкани от всички разумни хора, докато се осолите, и след това ще дойде вторият процес, ще дойде светлината, ще просветне в ума ви и тогава ще разберете защо страдате. Ще разберете, че тези неща не са в съгласие с живота. Всяка мисъл, всяко желание, което не служи за съграждане на човешката душа, което руши, то не е необходимо желание, то е обезсоляване. Турете това желание да се потъпче малко, да се осоли. Когато някой мъж тъпче жена си, нека тя си каже: Тъпчи ме, за да се осоля. Мъж, който е тъпкан от жена си, показва, че няма сол. Често у българите, когато някой боледува, и дойде мечкаринът, ще даде на мечката да го потъпчи, да го осоли, и ще оздравее. Тази сила се крие у всички хора. Съвременните учени хора са я нарекли различно, а окултистите са я кръстили с много имена, едно от които е названието магнетизъм. Като има тази сол, човек е магнетизиран. Щом имате тази сол, ще чувствате по лъжичката приятна топлинка – сутрин ставате с приятно разположение; ако нямате сол, ставате неразположени и първият, който ви се яви насреща, ще го нагрубите; скачате отгоре му, гневите се, а това гневене подразбира, че този човек ви моли да го потъпчите малко, за да се осоли. Този, който дойде да го потъпче, има тази сол и веднага ще възстанови равновесието на разгневения. Аз искам да проверявате на опит беседите, които ви говоря, и да видите техния резултат. Силен е само онзи човек, който има дълбоко убеждение за нещата, има преживян опит, защото ако вярвате на всички, вие сте без сол. Аз вярвам, че Бог говори на хората според солта, която те имат. Ако имаш сол, Той ще ти каже: Като станеш, ще отидеш на лозето си да го прекопаеш; ще отидеш на нивата си, да я посееш. Ако си съдия, ще разгледаш делата си и т.н., и вие ще го разберете. Ако нямаш сол, ще те потъпчат, ще те ограбят, ще ти вземат парите, жената, децата, къщата. Тъпкане трябва – казва Господ – на тез хора, които не могат да вършат работата си на земята.

Често хората се питат: Защо светът не върви тъй добре? – Няма сол в света. Сол дайте на хората! Не се изисква много сол. Трябва ви една четвърт килограм от тази сол, за която ви говоря. С нея може да осолите целия български народ и той да стане един отличен народ най-малко за 100 години. Знаете ли колко време трябва да работят вашите фабрики, за да се добие тази сол? Един учен е правил изчисления за първобитната материя, от която е създаден светът, и доказва, че тя е хиляди пъти по-лека от водорода, и че за да се добие само един грам от тази първична материя, трябва всички фабрики да работят 3,000 години. Вие сте солта и за да добиете тази сол, трябва да посветите целия си живот. Ако имаш един грам от тази сол, ще бъдеш най-богатия човек на света и отдето минеш, ще лекуваш хората. Като влезеш в някоя къща, дето мъжът и жената се карат, не се спогаждат, дай малко от тази сол, веднага мирът и съгласието ще настане. Деца се карат – дай малко сол; съдии се карат – дай малко от тази сол; воюват нареди – дай малко от тази сол, и веднага ще настане между тях мир и съгласие. Казвате си: Какъв алхимически елемент е тази сол, каква мощна сила има тя! Свещеник, който има тази сол, като влезе в църквата, всички ще млъкнат, ще се обърнат към него. Сол искат хората, а ако нямате такава, никакъв успех не може да имате. Това като ви говоря, не е за осъждане, никого не осъждам, а само цитирам един недостатък, който не е само у българите, а го има у всички. Всеки, който е на земята, има недъзи. Ако бяхме съвършени, щяхме да бъдем между ангелите, при Бога. Но понеже трябва да се възпитаме, Бог ни е изпратил на земята, мястото на Мъдростта, дето се изучават тези велики уроци.

Днес ви проповядвам за солта. Защо? – Всички искате да бъдете щастливи. Наистина, всеки може да бъде щастлив, но трябва да придобиете изкуството да задържите това щастие, а не само да го придобиете. Ставате сутрин, имате добро разположение и казвате: Колко съм щастлив! Минават 5–10 минути и вие изгубвате това разположение, това щастие. Защо? – Нямате сол в себе си. Под сол се разбира света с всички свои форми, затова казвам, че светът е реален-действителен и реален-недействителен. Реален-действителен е този свят, който има всички форми с тяхното съдържание, а реален-недействителен – който има форми без тяхното съдържание. Има хора, които са реални-недействителни, защото имат тяло, а нямат сол. Ако нямате сол, не може да разберете какво нещо е Божествената виделина, Божествената доброта и любов. Само чрез сол, само чрез равновесие на вашия ум и сърце, като бъдат в едно спокойно състояние, ще може да проумеете този Божествен свят.

Христос казва: Сол, която е обезсоляла, трябва да се изхвърли навън и да се тъпчи. Затова много пъти съм говорил, че страданията са необходими, те са пътят към осоляването; осоляването е пътят към виделината; виделината – към Любовта, а Любовта – към Бога.



Встъпим ли в Пътя да търсим Бога, веднага светът ще вземе друг вид от този, който е имал досега. Всички, които ме слушат тази сутрин, някога мислите, че светът има смисъл, а някога, че няма, че е много тягостен. Имате приятели – не ви разбират, деца – не ви обичат, между вярващи сте – не ви разбират. Изкуството е сега да разберете у кого е грешката – те ли нямат сол, или вие. Дето има сол, там е правото, дето няма сол – няма право. Щом нямаш сол, ще кажеш: Трябва да ме потъпчат. Всички хора са частички от Бога, от Неговия велик организъм, и като тъй, безразлично е кой ви тъпче; не забравяйте, че това е от Бога – във всички случаи Божествени ръце или крака ви тъпчат. Това е хиляди пъти по-приятно, отколкото да ви тъпче някоя мечка, както българите практикуват. Един англичанин разправя своя една опитност. Отива той в Индия, с цел да изучава живота на индийците. Като любител на спорта, взима един ден пушката си и отива в една непроходима гора на лов. Носил си пушката в дясната ръка, и по едно време силен удар в лявата му ръка го повалил на земята. Ударът бил причинен от една тигрица, която го взима и отнася в своето леговище, при малките си тигренца. Тигрицата казала на децата си: Дръжте този англичанин, потъпчете го добре, дайте му един добър урок, и ако се опита да си дигне главата, вие го тъпчете отгоре. Англичанинът поискал да си дигне главата, да види какво правят наоколо му, но тигрицата рекла: Не гледай нагоре, няма нищо, аз уча децата си. Не ме беше яд – казва англичанинът, – че ми счупиха лявата ръка, но че ми бе натъпкана главата и нямах възможност да гледам. Всеки, който няма сол, ще попадне в ноктите на тигъра. Когато някои млади се вземат по любов, отиват в църква, свещеникът им чете молитва, всички ги целуват. След един месец те се разделят. Тигърът взел невестата или младоженеца. Тези хора са обезсолели и ще бъдат изхвърлени. Ако стане развод между тях, те са обезсолели, и такива хора не трябва да се събират на едно място. Мъж или жена, нека се потъпчат. Българите се лекуват, като се тъпчат: то е един приятен масаж, приятна разтривка. Тази сол е необходима за вас, тя е необходима за организма, на физическото поле, за вашите чувства и мисли. Законът е общ, както за физическия свят, тъй и за ангелския, тъй и за Божествения. Съвременните философи кръщават качествата от духовния свят различно, например човек със сол те го наричат морален, а човек без сол – неморален. Казват за някого: Този човек е високоинтелигентен, разумен, подразбира се, че у него има закон за равновесието, има сол. Разумността – е сол, т.е. под думата разумност се разбира онова състояние, когато всичките човешки способности са в условия за работа. Солта съставлява почвата. Без сол не може да има нищо в света, па и земята без сол би била една пустиня, всичко би изгинало. Солта е тор, който се е набрал от години. След нея идат други сили, които градят нашия организъм. За да не изгубите солта си, вие трябва да се пазите от незаконни пожелания.

Ще ви приведа един митически разказ: някога, в миналото, в един царски двор се родила дъщеря, най-красивата мома на света. Като пораснала, баща и? намира другар, за да се оженят, млад, добър момък. Тези млади били толкова обични на небето, че Господ изпратил един ангел-представител, да присъства на тяхната сватба на земята. Като дошъл на земята, ангелът се влюбил в момата и не искал да се върне на небето. Започнал да обмисля начин, как да има тази мома. Чакал го Господ ден, два, месец, ангелът не се връща. Като разбрал каква е работата, за да покаже на ангела лошите последствия от незаконните пожелания, Господ го преобърнал на пойна птица, да ходи от клон на клон между всички птици, и те да я избягват. Хвърка той от един клон на друг, но всички птици го избягват. Той не могъл да си обясни тези страдания. Един ден кацва на едно дърво и започва да окайва своя живот. В това време под дървото дохождат четирима разбойници да си поделят плячката. Разделили си всичко по равно. След това решили двама от тях да отидат в града да накупят храна и хляб, та да си устроят пир. Те отишли, купили храна, но из пътя им дошла мисъл да турят в храната отрова, та като ядат другите двама, да се отровят, а те да си разделят и тяхното богатство. Двамата разбойници под дървото, като чакали другарите си, решили, като се завърнат другите двама, да ги застрелят и да вземат и тяхното богатство. Ангелът знаел какво зло намислили и едните, и другите. Като наближили двамата разбойници от града, отдалеч още ги застреляли, останалите яли от храната, но се отровили. Едва сега ангелът разбрал какви са последствията от незаконните желания и защо той страда. Когато Господ ви изпрати на сватба, в която той взима участие, да нямате окото на този ангел. Пази се да не кажеш, ако си мъж: На мене ще е тя, или ако си жена: На мене ще е той, защото ще пеете на дървото горе дълго време. Питам ви: Не сте ли вие такива птици, изхвърлени от небето? Някои питат: Я ни кажи, защо сме слезли от небето? Всички сме слезли, за да научим, че незаконните желания имат лоши последствия, и да разберем, че човек, който няма сол, е далеч от Бога. Хората искат свобода, затова Господ ги праща на земята, но им казва: Живейте според закона на моята свобода. А лошо е у хората това, че всеки иска свобода само за себе си. Според Божия закон, трябва да разбираме отношенията, които съществуват между нас. Законът на солта е туй, което желаеш за себе си, не го отказвай на другите. Давай им възможност и те да развият своите способности. Ако някой има нива или лозе, не му завиждай, а благодари за това, че си има всичко. Виждаш, някой язди на кон, не казвай: Е да е на мене този кон! Благодари, че си има кон. – Той е достоен за него. Виждаш хубава къща, добре мебелирана, не я пожелавай. Ако имаш сол, ще имаш всичко, което ти е потребно и необходимо. Кажете на Господа: Сол искам отсега нататък. За да убедиш съвременните хора в тази велика истина, ще трябва дълго да аргументираш, с някои може да се направи опит, а с трети изведнъж можеш да се разбереш. На хора, у които духовното зрение не е развито, трябва да се аргументира: то е пипане в духовния свят. Чрез чувството на последователност, стъпка по стъпка, те ще си съставят ясно понятие за нещата, които не могат да схванат изведнъж. В разсъжденията си за Бога ние употребяваме същата аналогия, за да си съставим понятие за Него. Всички философски школи, с техните дебели томове, в които се третират въпроси за Бога, са все пипания, едни по-близо, други по-далеч от истината. Някои са напипали малкото пръстче на Бога и казват: Какви малки пръстчета има Бог. Някой напипал ръката Му и казва: Каква голяма ръка има Бог! Някой е напипал плешката или главата Му и според това има и познания за Него. Но това е само външната страна на Бога – проявената природа. Ще бъде чудно, ако някой, като се качи на керемидите на моята къща, каже: Аз разбирам сега господин Дънов, той е твърд, защото напипвам твърди керемиди. Ако някой напипа нещо меко, ще каже: Колко е мек господин Дънов! Аз мога едновременно да бъда твърд и мек. Под твърд какво разбирате? Твърд като камък или твърд в своите убеждения? Следователно от външните пипания ние не можем да имаме верни понятия за нещата, а само ще имаме смътни схващания. Ако нямате достатъчно количество сол, ще бъдете безсолни и ще кажете: Животът не е нищо, освен ядене и пиене. Не съм аз против яденето, не мислете това, защото като е дошъл човек на земята, ще яде и ще пие. Не препоръчвам гладуването, неестествения пост. Аз пост разбирам в друго отношение – всеки да яде толкова, колкото е необходимо за обновление на неговото тяло. Всеки ден трябва да употребяваме известно количество хляб, вода и въздух за съграждане на нашето тяло. Някои мислят, че като не ядат, ще станат по-добри; не, ако не ядеш, по-лош ще станеш. Искаш да направиш човека по-добър, нахрани го, ако е гладен; напои го, ако е жаден, и като го нахраниш с хляб и вода, дай му малко от твоята солчица, и той ще се подобри. Ако не го нахраниш, ще направиш престъпление. Ако срещнеш някого, който се е отчаял и иска да се самоубие, не му давай съвети, че това не е добре, че не трябва да се отчайва, но вземи го у дома си, нахрани го, напои го според твоя обичай, и след един–два часа, като му се смели храната, кажи му: Хайде сега да се поразговорим. Накарай човека да се поразположи и да се изкаже защо животът му е толкова мрачен. Дай му указания и посочи пътя, по който да върви. Затова Господ ти го изпратил през този ден. Често ние се молим: Отче наш, Който си на небето, да се свети името Ти, да дойде царството Ти, да бъде волята Ти, но ако така не изпълняваш волята Му, както Той ти посочва, значи ти си без сол през този ден. Може да направите този опит: ако сте неразположени, срещнете своя близък, който е още по-неразположен, извикайте го у дома си, нахранете го и няма да забележите как Бог и двама ви е осолил. Една жена, недоволна от мъжа си, срещне друга още по-нещастна, като се съберат двете да се поразговарят – Бог ще осоли и двете.

Това е положителна християнска философия. Често казват: Не трябва да ядеш много фасул, много месо: утайки остават. Но се запитайте: защо хората ядат тъй много? За да придобият сол. Когато добият достатъчно сол, няма да ядат много. Когато станете нормални, тогава ще може да се говори за една по-висша философия на живота. Може да направите следния опит, защото всички сте от реалния свят. Може да си кажете: На Дънов му дошло на ума да ни говори за солта, та ние не знаем ли от каква необходимост е тя за нас? Говоря ви за солта, за да направите този прост опит. Спрете се, помислете 5–10 минути за солта, за нейното влияние върху организма, чувствата, душата и ума, и вижте тогава, дали ще стане у вас някакво изменение и какво ще почувствате. Защо именно солта е толкова активен елемент? Често хора ми се оплакват, че били неразположени, нещастни, а аз им казвам: Знам това, защото и аз съм на земята. – Да, но твоето положение е съвсем друго от това, в което сме ние. Разликата е само в това, че аз имам повече сол. Ще ти дам от моята сол, но ще трябва добре да я използваш, да я разпределиш добре. Като имаш малко подкваса, ще си задържиш от нея за друг път. Като ядете мляко, оставете си от него подкваса, а не да казвате, че децата я изяли. Препоръчвам на съвременните хора да не дояждат, защото такива хора Бог ще ги задигне. В такъв случай ще приличате на онзи българин, на когото дали пари назаем, и той тръгнал да си накупи с тях непотребни предмети. Заемодавецът, като видял това, поискал парите си назад, за да ги преброи, но вече не му ги върнал, като казал: Ти не си човек, който може да използва парите, и затова не ги заслужаваш. Когато Бог види, че вие не употребявате живота на мястото му и злоупотребявате с него, Той си го взима. Колцина от вас сте били здрави, весели, щастливи, но сега сте отпаднали. Защо? – Защото не умеете да използвате живота. Когато имате сол в себе си, ще бъдете здрави хора, със здраво сърце и тяло. Съсредоточете ума си към солта, към този елемент на равновесие и подигане, и постарайте се да го схванете. Този елемент индусите наричат прана, т.е. сила, която носи живот в себе си. Той се намира във въздуха, в храната и във водата – от там се извлича. Сега ще ви кажа как да ядете. Ще започнем в този свят с яденето. Когато почнете да ядете, първото условие, което ви се налага, е да изхвърлите от себе си всяко недоволство. И малко хляб ако имате, ще трябва да го обикнете, за да може тази енергия, която се съдържа в него, да проникне във вашия организъм, след което вие ще почувствате една приятност. А сега какво става? Жената готвила цели 4 часа, какво не е турила в яденето за вкус, и действително отлично ядене е приготвила, дохожда мъжът отвън недоволен, намръщен, жената остава като попарена и ето че всичката сол отива. Втория ден – жената пък недоволна от нещо, ядете и не усвоявате нищо от тази сол, защото сте недоволни. Недоволни са и мъжът, и жената. Мъжът казва: Жена ли е това? Децата казват: Майка ли е това? Втория път мъжът купува месо, масло и яйца, пак недоволни всички вкъщи. За да си доволен, приготви се и си кажи: Всичко е отлично, жено. Като дъвчите храната, тогава ще видите колко вкусна ще бъде тя, каква приятност, какво щастие и доволство ще изпитате. Сега се оплакват: Как се живее с една четвърт килограм хляб. В една четвърт килограм има достатъчно сол, за да се живее. Но нашето недоволство създава неприятностите. Казвате си: Празен ли ми е коремът, нищо не разбирам от това ядене. Празен е не твоят корем, а твоят ум и сърце. Правил съм различни опити с храната, ял съм по две ябълки и малко хляб, и съм бил доволен. Не е в многото, а някой път и малкото с благодарност се благославя. Не пренебрегвайте тази малка сол в света, тя е като малкото житно зрънце, от което се раждат велики неща. Първото нещо, което ни предстои, то е да превъзпитаме това чувство на недоволство, което съществува у нас. Мъжът донесъл една четвърт килограм месо, една четвърт килограм хляб, да се благодари на Бога за това: тогава ще се умножи, защото в живия магнетизъм има една сила, според която всички частици, които имат еднакви вибрации с централния магнетизъм, се привличат. Ако сте доволни от храната, която употребявате, ще можете да съберете отвън толкова елемент, колкото са необходими, за да ви задоволят. Някои казват: Не трябва да се пие вода, тя е за жабите – за нас е винцето. Ще пиете вода и то на гладно сърце, от 100 до 150 грама на глътки. Ще изпивате на ден по половин до един килограм вода, от която ще извадите необходимата храна за вашите артерии. Ще дишате дълбоко и то през носа, а не през устата, за да не поглъщате много прах. Като се научат съвременните хора да приемат тези елементи така – храната, водата и въздуха, – другото благословение ще дойде само по себе си. Не мислете, че у вас, във вашата душа, нещата тепърва ще се създадат. Не, у вас има много заспали чувства. Човешката душа е богата и чака условия, за да се развие. Първото, което трябва да се развие у вас, то е благодарността за всичко, което имате. Пазете си окото да не бъде като окото на оня ангел, за който ви разказах. Ако всички приложите този велик закон за благодарността, то най-малко 50% от всички работи на земята ще се уредят. Па и ангелите като погледнат от горе, че сме тръгнали из Пътя, ще дойдат да ни помогнат. Не мислете, че вие сами работите в света. Разровете земята и вижте колко червейчета помагат на орача, колко микроби приготвят почвата заедно със земеделеца и колко други още елементи образуват житното зърно. При всичко това ние сме деца, които каквото и да донесе баща им, все са недоволни. Всяко дете трябва да благодари на баща си за всичко, което той му донася. Дете, което не целуне баща си, когато той му донесе нещо, то няма сол. Някои родители казват: Моето ангелче, ангелче е то, но без крила. Дъщеря, която не благодари на баща си и майка си и не ги целуне, тя е ангел без крила.

Вие, които ме слушате, ще говорите на другите по същия начин. Тогава ще проверим чрез опит, че тази сол е необходима за всички. Днес Господ тъпчи хората, осолява света, и англичани, и германци, и руси, и французи и др. Отсега нататък иде доброто. Желая ви, като си отидете в къщи, да добиете поне един грам солчица, за да бъдете полезни членове на вашето семейство, общество, народ, да сте благодарни за всичко и само тогава ще придобиете благо. Тогава ще бъдете умни, добри, трудолюбиви и работливи.

Беседа, държана на 25 март 1917 година в София.

Виделината

Вие сте виделината на света. (Ев. Матей 5:14)



Миналата беседа говорих за солта – първият Божествен елемент в живота, а днес ще говоря за втория елемент – Виделината. Ще се постарая да предам думите Христови на съвременен език, който се говори в двадесети век. Какво подразбира Христос под думата виделина? Всяка дума има свой смисъл. Само когато тя произвежда известен ефект в ума или сърцето на човека, само тогава е разбрана. Ако вземете кибритена клечка, може да разберете нейния ефект само когато я запалите, иначе тя е безсмислена. Следователно думите в говоримия език са кибритени клечки, и всеки трябва да има своя кутия и запалка, за да може да запали навреме своята клечка, т.е. всяка дума да може да произведе своя ефект. Не трябва да бъдем като малките деца – само да вадим клечки от кутията, да ги палим и да ги хвърляме. Това не е философия.

Има много съвременни писатели, които постоянно вадят клечки, палят ги и ги хвърлят. Питам: Какъв ефект могат да произведат техните тъй запалени клечки? Вие сами съдете какъв е ефектът от такова палене. В бъдеще речта трябва да бъде осолена, да съдържа в себе си виделина. За виделината имате още смътно понятие. Думите светлина и виделина са от един и същ корен, но светлината е отражение на виделината. Виделината е съединение на онзи Божествен елемент, който се отнася вече към човешкия ум, т.е. който ни прави да разсъждаваме разумно, да имаме логика, съдържание и смисъл в нашата мисъл. В съвременната наука физиците спорят върху светлината, дали иде от слънцето или е нещо друго. Има учени, които оспорват, че иде от слънцето, а поддържат, че тя е особена енергия, която като дойде до земната повърхност, разбива се о нея и дава отражение на светлина. Виделината е един вътрешен процес. Тя е един елемент, който може да се опита всякога. Виделината е най-реалното нещо в света. Тя е хиляди пъти по-реална от този свят: тя създава човешката мисъл, желанията, тя е проводник в духовния свят и съществува във вид на съвремения етер; тя е обвивка на човешкия дух, на човешкия ум, и без нея никой не може да мисли и да чувства. Всички, които са следвали в училище, минали са през гимназия, изпитали са трудности при решаване на някои задачи, знаят, че отношенията на тези задачи не се проясняват от един път, но като поработят няколко време върху тях, светне им някаква светлина и отношенията се проясняват. Виделината именно прояснява. Ще ви дам някои правила, за да можете да проверявате всичко, защото не ви говоря само на теория, а ви говоря върху положителна наука, която може да се провери на опит. Виделината е здравословното състояние на човешкия ум, атмосфера, в която човек трябва постоянно да живее. Когато писателите изгубят тази виделина, те стават безплодни; когато учителите я изгубят, изгубват своите методи и не могат да преподават; когато майките я изгубят, липсва им търпението и любовта и не могат да възпитават. Ако нямате виделина в себе си, не може да се прояви у вас Любов, Истина. Христос казва: Вие сте виделината. Кои вие? Първият елемент е солта, законът на равновесието, който държи всички сили в равновесие; вторият елемент е виделината, тя въздига и възраства нещата, т.е. всички мисли и желания растат във виделината и се развиват по-правилно. Човек, който живее във виделината, е като плодно дърво, което расте на плодородна почва; в него всички плодове узряват. Когато във вашия ум има брожение на философски мисли, не се радвайте още. Това е, може би, едно цъфтене. За да опитате дали имате виделина, проверете дали вашите мисли ще завържат, ще хванат корени. Когато човек не е готов да умре за една своя мисъл, това значи, че тя не е родена в него. Преди да пристъпя да ви разясня по-надълго този въпрос, ще ви наведа един пример из българския живот. Аз имам за задача да оживя тези примери, да им дам съдържание. Този пример, който ще ви дам, е от мнозина слушан, но аз ще му дам нов характер. Разказват, че някой турчин, във време на подтисничеството върху българите, посетил един български чорбаджия. Като влязъл в стаята му, видял на стената три икони и до тях едно горящо кандилце. Иконите били: Св. Богородица, Св. Георги на кон и Св. Никола. Защо ти са тези три картини?, запитва той чорбаджията. – Те ме пазят от всички злини, и досега зло не ме е сполетяло, му отговорил чорбаджията. – Чудно нещо, аз имам толкова слуги, плащам им богато, но те не ме пазят така – казва турчинът. – Колко струват тези икони?, попитал той. Купил той три икони, занесъл ги вкъщи и поставил пред тях запалено кандило. Изпъдил от къщата си всички слуги и казал: Вече не ми трябват слуги, аз си намерих верни хора, които да ми пазят къщата. Но една вечер влезли крадци в къщата му и го обрали. Пристъпил той към Св. Богородица и и? казал: От тебе няма какво да се оплаквам, ти си млада жена, имаш и малко дете, има с какво да се занимаваш. Обърнал се към иконата на Св. Георги и казал: И от тебе няма какво да се оплаквам: ти си млад човек, трябва да си яздиш коня, да си правиш удоволствие. Обърнал се най-после към Св. Никола и му казал: Ти си стар човек, нямаш нито дете, нито кон да яздиш, и затова тебе ще накажа. И наистина, обърнал иконата на Св. Никола надолу с главата. След това Св. Никола намерил по някакъв начин ограбеното богатство и с това било отменено наложеното му наказание. И турчинът казал: Така те искам!

Какво представлява Св. Богородица? Тя представлява жената с нейното сърце: детето е сърцето, което тя възпитава. Човек е дошъл в света да възпита, да възроди своето сърце, да го отгледа като дете. Питате: Защо жените раждат? Чрез закона на раждането Бог ви учи как да възпитате своето дете, т.е. как да отглеждате вашето сърце. Ако майката даде на детето си чисто мляко, то ще бъде здраво, но ако млякото е покварено, детето ще умре. Какво представлява иконата Св. Георги? Св. Георги представлява човешкия ум, а конят – неговото физическо тяло. Човек трябва да язди своя кон; който не язди коня си, той ще го изгуби. Трябва добре да храните коня, но не и да го прехранвате, да не преяжда. Какво представлява иконата Св. Никола? Св. Никола представлява човек с добро сърце и добър ум, който се е качил на най-високото положение на живота, на разумния Божествен живот. Той трябва да се занимава с възпитанието на цялото човечество, за него всички хора трябва да бъдат като деца; той трябва да се жертва за другите тъй, както майката жертва себе си за децата си. Както Св. Георги глади и добре храни своя кон, тъй и разумните стари трябва да отглеждат младите и със своя ум и сърце да ги подтикват към разумен живот. Затова казва Христос: Град върху планина не може да се укрие. Ако вие имате виделина, ще можете да го откриете. Ако някой хиромант ви разгледа ръката, ще ви каже, имате ли виделина или не, тъй както когато влезете в един европейски град, по наредбата на града, по къщите познавате какви са хората. Като влезете в една къща, познавате какво обича домакинята. Ако преобладава червеният цвят, тя е жена на желанията, променчива е. Ония, които носят червени шапки, пояси, схващат, че светът е поле за борба, че трябва да се борят. Не отричам борбата, но тя трябва да бъде основана на Божествен закон, тя трябва да съгражда живота; разрушава ли го, тя е анархия. В борбата се цели свобода, а виделината има за цел тъкмо това – да ни направи свободни. А под думата свобода се разбира Божествена хармония в нашите мисли и желания, да се уреди всичко в света, т.е. всеки да бъде на своето място; всеки да използва условията, които се крият в неговия мозък, в неговото сърце. Съвременните учени постоянно теглят мозъците на умрели хора за разни изследвания. В мозъка, именно, се отбелязва човешката мисъл. Той е градина. Каквато е почвата в човешкия мозък, такива ще бъдат и неговите мисли. В човешкия мозък има същите зони, както върху земята. В него мислите растат тъй, както на земята растат цветята. Всяка мисъл си има форма, която може да носи характера на овца, на вълк, на мечка, на лисица, на змия, на паяк, на мравка, и всички тези форми са качества, които образуват човешкия характер. И тази виделина влиза по същия закон, както светлината слиза отгоре и въздига всичко у човека, издига и добрите, и лошите животни, безразлично дали те са вълци или овци. И когато тези животни се оплакват на виделината, че има страдания, тя им казва: Не бойте се, догодина аз пак ще ви създам, само поработете малко. Когато се оплакваме, че в нашия живот има страдания, виделината казва: Внимавайте, аз ще създам у вас необходимото. Но тя не търпи съмнение, малодушие, безверие – това са отрицателни качества. Виделината е един живот на Божествена хармония, и само човек, у когото има тази хармония, може да изпита величието на виделината. Виделината е един разумен елемент. Съвременните физици казват за светлината: Ако се срещнат светлини от два противоположни полюса с различни дължини и вибрации, те се неутрализират и тогава се образува тъмнина. Същото е и с виделината. Мъжът е единият полюс на виделината, жената – другият. Събират се, за да образуват една Божествена хармония. Те ще образуват такава хармония, ако дължините на техните вибрации са еднакви. Тогава се създава у нас чувството любов; тогава ние усещаме разширение на ума, на сърцето. Но непременно двамата трябва да произвеждат виделина. Като казва: Вие сте виделината, Христос подразбира всички други. Когато казва: Аз съм виделината, Той подразбира: Аз и Отец Ми. Един човек не може да оправи света, и когато казва някой: Аз ще оправя света, той не разбира закона. Трябва всякога двама, четирима, шестима, осмина и т.н. двойки, само двойки трябват, от които учениците плачат. Двойките са законите на съграждането. Тези двойки са в стълкновение с единиците. Турете към тях една единица, ще имате тройки, които след това ще станат на четворки и т.н., постоянно ще прогресирате. Да допуснем, вие сте интелигентен човек, срещнете някой ваш приятел, заподозрете го в нещо, без да знаете защо. За да заподозрете някого, трябва да имате факти. Не допущайте съмнение без научна основа. Някой, като се съмнява, казва: Не знам защо, но нещо чувствам, усещам и затова се съмнявам. Туй усещане не е още доказателство. Например някой пияница казва: Слаб ми е стомахът, ще си пийна малко винце. И разсъждава по-нататък: Защо да си не пийна повече? Като пих малко, чувствам се вече добре. Но това чувстване не е постоянно, то е само временно, защото утре ще се чувствате зле. Като приложите това правило, че малко винце да се пие е добре, после злоупотребявате и с това разваляте ефекта, действието на виното. Човешкият организъм е така нагоден, че не търпи нищо излишно. От химията е известно, че всеки елемент се съединява с друг в точно определени тегловни отношения; или един елемент се съединява с друг с точно определено число атоми, и то толкова, колкото са необходими, за да образуват едно здраво, постоянно съединение. Това е закон. Така и човешките мисли се съединяват по същия закон на виделината. Тази виделина в духовния свят има също своите краски. Те могат да бъдат пасивни и активни. Пасивна е краската, която е отражение, а активна е, която иде направо от самия източник. Всяка мисъл, която произведе във вашия ум раздвояване, не е Божествена, тя е само отражение на виделината. Например искате да градите къща, да станете инженер, да станете писател, да учите медицина, това раздвояване показва, че този предмет, към който се стремите, не е за вас. Преди освобождението на България, когато имаше само няколко професии, бащите съветваха синовете си да станат лекари, защото тази професия е по-доходна, доставя повече пари; или ги съветваха да станат инженери, но не да учат професии, които не са доходни. Какъв лекар или инженер, или свещеник ще стане той, когато у него няма вътрешно влечение към работата? Ще прилича на онзи лекар в средните векове, който имал много лесен метод на лечение: лекувал своите пациенти с пущане на кръв и им давал да пият топла вода, след което пациентът умирал. Той се чудел: Нима всички други лекари лекуват сполучливо своите пациенти? Така е и със съвременните лекари: дадат някое лекарство, и болният умира, а след това казват, че болният имал слабо сърце, или пък намират друга някаква причина, за да се оправдават. Но не е там причината. Този лекар трябва да разбира човешкия организъм, темперамента на всеки свой пациент и да дава лекарства съобразно с това. Сангвиникът и холерикът не могат да се лекуват по един и същ начин. Защо? Защото в единия и в другия организъм има различни елементи, които реагират по свой особен начин. Според мене всички болести, които сега съществуват, се дължат на дисхармонията, която се явява в Божествената виделина. Колцина от вас вярват, че има задгробен живот? Но ще кажете: Тъй е писал еди-кой си велик човек, тъй е казал апостол Павел. Но каква опитност имате вие за тази реалност? Ще кажете: Като умрем, като отидем на онзи свят, тогава ще разберем, има ли задгробен живот. За да се разбере тази виделина, трябва да имате духовно зрение. Всички хора, у които е развито това чувство, имат известни белези в очите, около зеницата, имат известни петна, които показват до каква степен е развито това чувство у тях. У съвременните западни хора това чувство е започнало да се явява като интуиция, предчувствие и т.н.

Един ден и пред вас ще се открие един велик свят, в който виделината съществува. Тази виделина иде отвътре, а не отвън. Съвременните окултисти казват, че който има тази виделина, той има магнетизъм. Такъв човек е мек, отстъпчив, у него има Любов, и той скоро прощава. Това, което разрушава, разваля съвременните хора, са следните 7 елемента: гордостта, гневът, сладострастието, леността, скъперничеството, завистта и лакомството. Гордостта не е от Бога. Бог е създал човека да се самоуважава, но той се е отдалечил от Него с гордостта. На такъв човек лицето, ръцете, носът имат белези на гордост. Няма да се впущам да ви обяснявам какви са те. Вие сами трябва да изучавате тези неща, има много автори, които са писали по това. Когато почувствате в себе си гордост, че сте много нещо в света, идете пред огледалото и запомнете чертите на лицето си, очите си, запомнете цялото ваше разположение. Когато имате разположение на любов, благост, пак се огледайте. Христос казва: Няма нищо скрито в човека. За слепите хора всичко е прикрито. Някои казват, че аз съм ви чел някакви мистерии. За онези, които имат очи, няма никаква мистерия. В моята кесия имам една ябълкова семка – ето я – тя е мистерията, посейте я, след 10 години ще видите нейните цветове, плодове, и тогава ще разберете тази мистерия. Ще кажете: Може да има нещо страшно във всичко това. Страхливите няма да влязат в Царството Божие. По какво се отличава добрият от лошия човек? Който лъже, той говори бързо, а който говори истината, той говори тихо, спокойно и иска казаното от него да се провери. И аз искам да проверявате всички неща. Мога чрез тази виделина да се съобщавам с напредналите американци, китайци, японци, с вашите заминали за другия свят, света на Божествената хармония. Щом имаш любов към онзи, който е заминал за другия свят, можеш да говориш с него интелигентно, разумно. Има някои медиуми, които не разбират езика на духовете, и като се мъчат да убедят другите, че говорят с духове, почват да изопачават истината и да послъгват. Не лъжете, кажете си истината, защото на лъжата краката са къси. Истината се движи с голяма бързина, и нейните крака са дълги, за да може да помага на нещастните духове. Когато някой казва: Моите крака са дълги, аз казвам: Щастлив си, но бих желал краката на твоята душа, на твоето сърце също да са дълги, за да носиш тази виделина. Ако може да се развие у нас тази виделина, ние ще можем да избегнем 90% от тези злини, които сега стават. Виделината е един от основните елементи за отгледването на добри синове и дъщери. На всички жени препоръчвам това правило: да не допущат в своя ум мисли, който носят отрицателни качества; онези, които са изгубили смисъла на живота, нека да посрещат всяка сутрин изгрева на слънцето. Наблюдавайте изгрева на слънцето в продължение на един месец, и вижте тогава какво ще почувствате. На пролет, когато цветята никнат, дърветата цъфтят, наблюдавайте ги и проверявайте резултата – в това ще намерите смисъла на живота. Какво правят съвременните хора? Спят до 10 часа сутрин, и надвечер, когато слънцето залязва, излизат да се радват на неговите загасващи лъчи. На есен, когато листата падат, тогава излизат по разходка. Трябва да се изучава природата в своето време. А сега на какво приличат хората? Някой чете Евангелието и се чуди какво е искал да каже Христос с известни думи. Христос е чел много добре тази книга на Божествената природа. Аз чета книги и се питам винаги: Има ли писателят виделина или не, и какви краски липсват у него. След прочита на всяка книга аз мога да ви опиша какъв е нейният автор, каква глава има, какво е лицето му, какви са ръцете му, какво мисли и прочее. Някои искат да знаят кой и какъв съм аз. Аз съм това, което ви говоря. Ако ви окрада, такъв съм; ако ви излекувам, такъв съм. Ще питате: Защо той да ни лекува? Безразлично е кой ще ви помогне, аз или друг някой. Според мене аз трябва да дам някому излишъка от моите знания, от моя живот, защото той не е мой. Тази виделина, която иде отвътре, трябва да я препратя навън. Всички вие сте виделина. От 2,000 години християните четат този стих и не могат да го разберат. Затова хванете вашия Св. Никола и го обърнете с главата надолу: той е длъжен да пази вашата къща и имането ви, защото той е вашият разум. Кажете му: Ти или добре ще разсъждаваш, или с главата надолу ще те обърна. Питате: Какво нещо е виделина? Когато влезе тя във вашата душа, лицето ви ще бъде красиво, очите блестящи, от ръцете ви ще излиза една приятна топлина, ще изпущате хубава миризма. А как миришат съвременните хора? Лошо, много лошо. Теменужките и другите цветя ви помагат да замаскирате вашата естествена миризма. Тази теменужка, която вие употребявате, говори: Бог се проявява в скромността на живота, а не в гордостта. Ако вие сте долина и имате добра почва, Бог ще насади във вас най-добрите семена; а ако сте гол, горделив връх, няма да има нищо по вас, освен вечни снегове. Този е езикът на теменужките, и когато хората се пръскат с техния парфюм, нека научат езика им. С това обаче не ги обвинявам. Бих желал всички да имате тази миризма и краска на теменужката. Като изкажете една дума или напишете нещо, в него трябва да има прекрасна миризма. Според схващанията на тази виделина, всички хора са цветове. Що е един учител, проповедник, земеделец, баща, майка, брат или сестра? Те са велики Божествени цветя. Разбрали ли сте какъв цвят има майката? Като влезете в живота на виделината, ще разберете какъв цвят е майката. По-прекрасни цветове от майка, от баща, от братя, от сестри, от ближни в света няма. Имате ли тези цветове вътре в себе си? Кой досега не е изпъждал виделината 10 пъти от себе си? Кой не е осакатявал цветовете на майка си, на баща си, на ближните в себе си? Отсега нататък трябва да градим, да градим. И ако искате да подигнете българския народ, трябва да градите. България се нуждае от сол и от виделина, която възраства нещата, и затова учените хора трябва да мислят върху това. Без сол и без виделина – няма България. Българският народ има един корен долу в земята и един клон в Божествения свят: този народ трябва да роди плодове на клона си горе. Само така може да се охарактеризира един народ или една душа. Душите, наистина, са индивидуални, но са едновременно и колективни. Колективността е закон на хармонията. Виделината можем да чувстваме с душата си, със сърцето си, с волята си. – Друго нещо, което руши виделината, е гневът. Гневливият човек е човек без воля. На едно място в Писанието се казва: Гневете се, но не съгрешавайте. Гневът е известна енергия, неизползвана в добро направление. Всеки е изпитал след гняв едно отслабване, което показва, че е настанало демагнетизиране. – Трети елемент, който спъва виделината, е сладострастието. То е гробът на Любовта. Колко млади моми и момци са отишли преждевременно в гроба от него! Любовта е хармония, а сладострастието – отрова. – Четвърти елемент, който съсипва виделината, е леността. Ако отидете в Америка, ще видите, че в училищата, освен наука, децата учат и съответни за тях занаяти. Там всеки работи, всеки сам си изкарва прехраната и счита за унижение да очаква подаяния. Там уважават всеки момък или мома, които работят. Бих желал в България всеки да се стреми към труд; това се отнася до гражданите, защото за тях се явява опасност от леността, а не за селяните. – Пети елемент, който руши виделината, е завистта. Завистта и гордостта са брат и сестра. Човек, който завижда, е и горд. Оня, когото е обладала завистта, се наслаждава, когато гледа, че другите страдат. Спомняте си за оная Шекспирова драма, дето скъперникът евреин сключил договор да се отреже месо от длъжника, и настоявал за изпълнението на договора, макар длъжникът да е бил вече в положение да плати. Има и много други примери, дето се проявявала тъй злорадно завистта. Двама се съдили и съдът, като ги изслушал, произнесъл се, че на единия ще наложи наказание два пъти по-тежко, и ги запитал какво наказание искат да им се наложи. Онзи, комуто предстояло по-малко наказание, предложил да се извадят очите на другия – Но и на тебе ще извадим едното око, казал съдията. Нека – отговорил той, – но затова пък на другия ще се извадят и двете. Човек с такава жестокост не може да има виделина. Завистта се явява и у политическите хора. В България има доста много. Дайте място на благородните хора! Ако у някой човек има споменатите пет порока, спънете го, той не е на мястото си.

Като казва: Вие сте виделина, Христос разбира хората на бъдещето. Когато Господ създаде света с неговите звезди, луна, слънце, Той каза: Това е за бъдещите хора. Някой ми казва: Кажи ми какъв е миналият ми живот. Той е написан на тебе. Сега може да имаш разстроен организъм, това обаче не значи, че си болен. Щом се махнат условията, Които пречат на виделината, това разстройство ще изчезне. – Друг порок, който пречи на виделината, е лакомството – да имаме много. Ще ви приведа един пример за лакомство. В Испания имало един милионер, който заробил цели области. Всички се оплаквали от него, и затова испанският цар заповядал да го затворят. В затвора, когато искал вода или хляб, взимали му по 1000 лева за чаша вода и късче хляб. Това е най-голямата жестокост, която се върши спрямо мене, казва затворникът. Това е твоето наказание – му отговорил царят, – иди си сега и не прави друг път това, което не искаш и на тебе да правят. Затова Бог ви праща всички тези злини. Казвате за някого: Той се е родил малоумен. Не е вярно, че майка му и баща му са го родили такъв, той сам си е майка и баща. За това нещо има две теории: едни казват, че майките предавали своите качества на децата си; други, че детето съществува в невидимия свят като разумно същество и си избира подходяща майка, подходяща среда, и ще влияе на майка си, като и? внушава добри мисли. Бременната майка може да определи какъв ще бъде нейният син според това какви мисли я вълнуват. Ние можем да се противим на Божествения свят, но когато законът му започне да действа, силата ще премахне нашето безразсъдно съпротивление.

Вие, мъже и жени, които сте тука, сте виделина. За мене злото не съществува. Аз разбирам, че в Божествената хармония зло не съществува, но извън Божествената хармония има зло. Ако решите да водите добър, благороден живот, вие ще имате тази виделина, тя ще бъде с вас. Тази виделина е разумна, и всички стари мистици, които имат тази виделина, виждат необятен свят, пълен с най-хубавите цветове, с които се пълни тяхната душа. Когато сте разположени, имате тази виделина. Само че не можете да я задържите задълго. Някой път си мислите, че аз добре проповядвам, но казвате: Кой знае каква цел има. Целта ми е да изпълня волята Божия. Не съм от онези, които лъжат; досега никого не съм лъгал, нито са ме излъгали. С нищо друго не може да ме подкупите, а само с добро, Истина, Любов и Мъдрост. Ако искате да служите на Бога и решите това да правите, само тогава Бог ще слезе от своето величие и ще ви направи добри хора и велики духове. Аз ви проповядвам за живия Господ, за Господа на двадесети век – който събаря затвори, пуща затворниците и носи хармония, ред и порядък, радост и веселие. Той носи такива блага, за които хората не са помисляли. Ще превърне тази земя в райска градина, и вие, българите, ще живеете в нея. Всички ще бъдете живи, пак ще ви срещна и ще видите дали е вярно това, което ви говоря, или не. Това не са илюзии, както може да си мисли някой. В илюзиите има следното качество: за пример, може да храните някого с илюзии, като му казвате, че сте му дали да яде, но след 40–50 дена той ще отслабне и ще умре. С илюзиите човек отпада и оглупява. Но ако вашата душа се храни, ободрява, живее от някаква мисъл, това не е илюзия. Желал бих всички българи и българки да бъдат велики – велики в Добродетел, велики в Любов, велики в Правда, велики в Мъдрост, велики в онази Божествена Истина на виделината, за която аз ви говоря. Разсъждавайте за виделината, тя е с вас, опитайте я, бъдете самостоятелни, влезте като пчелите във всеки цвят, за да си съберете медец. Не оставяйте там да пренощувате – то е сладострастие, – а вземете си меда и идете във вашия кошер.

Това е искал да каже Христос с думите: Вие сте виделина, и: Град, поставен на планина, не може да се укрие. Като влезете в този град, ще разберете смисъла на вашия земен живот. Вие си въобразявате какъв ще бъде бъдещият ви живот. Той е вътре във вас и зависи от сегашния ви живот. Същото е и с всяка буба, която има в себе си всички елементи, необходими за превръщане на пеперуда. Няма да се мине дълго време, и вие ще бъдете като тази пеперуда. Сега вие вървите по земята в права линия и се питате има ли друг живот: Като станете пеперуди, вие ще видите, че има друг живот, и с вашите крилца, вашият ум и вашето сърце на виделината – ще кацнете на най-хубавото Божествено дърво, дървото на живота, ще разберете смисъла и ще бъдете радостни и весели.

Беседа, държана на 1 април 1917 г.

  1   2   3   4   5   6   7   8   9   ...   13


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2016
отнасят до администрацията

    Начална страница