Original Title: Prayer By John Bunyan



страница3/6
Дата18.01.2018
Размер1.66 Mb.
#47957
1   2   3   4   5   6

6



ЗАКЛЮЧЕНИЕ
Ще завърша това изложение със следните съвети към вярващите:

  1. Бъдете сигурни, че ако наистина вървите по Божия път, непременно ще се сблъскате с изкушения.

  2. Очаквайте ги още от първия ден, в който влезете в Христовата общност.

  3. Когато ви връхлетят, молете Бога да ви преведе през тях.

  4. Пазете ревностно сърцата си, за да не ви заблудят на този свят по отношение на доказателствата за небето и на живота ви с Бога.

  5. Бъдете бдителни за ласкателства на лъжебратя.

  6. Живейте със силата на истината.

  7. Гледайте най-вече към невидимите, вечните неща.

  8. Внимавайте за малките грехове.

  9. Пазете Божиите обещания живи в сърцата си.

  10. Обновявайте делата си с вяра в кръвта на Христос.

  11. Бъдете отговорни за Божието дело сред вашето поколение.

  12. Стремете се да бъдете в предните редици като служители на това дело.

Благодатта да бъде с вас!


ВТОРА ЧАСТ

ПРЕСТОЛЪТ НА БЛАГОДАТТА

Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време. (Евреи 4:16)
Посланието към евреите е създадено и завещано на Църквата от Святия Дух като едно задълбочено и подробно описание на първосвещеническото служение на Исус Христос и чудесните благословения, които получава чрез Него Божият народ. Тук се разкриват в пълнота както съвършенството на Исусовата Личност, така и величествената слава на Неговото служение, които превъзхождат в несравнима степен свещениците и тяхното служение според Закона в Стария Завет.

За да четем най-ползотворно това Послание, Божият Дух ни призовава, на първо място, сериозно да се замислим колко превъзходно съвършена е личността На Христос: „Затова, святи братя“, вие които сте „участници в небесното призвание“, следователно вие, за които се отнася това дело на Святия Бог, „размислете за Апостола и Първосвещеника, Които ние изповядваме, Исус“ (Евреи 3:1). Обърнете внимание колко велик и колко достоен за това свято и славно призвание е Той – издигнат над всички небеса, превъзвишен Божи Син и Бог, равен на Отца. Помислете и за Неговата човешка природа – че е плът от нашата плът и макар че в самия Него няма грях, е напълно способен да съпреживее всички човешки страдания. Исус се вълнува от нашата участ, изпитва състрадание и жал, чувства нашите немощи и ни подкрепя в тях, готов изцяло да сподели човешката съдба. Нещо повече, от позицията на Своето величие и любов Той ни дава пълна увереност в Своето дело и ни подтиква смело да пристъпваме към престола на благодатта, където постоянно изпълнява служението Си: „Защото нямаме такъв първосвещеник, който да не може да състрадава с нас в нашите слабости, а имаме Един, Който е бил във всичко изкушен като нас, но пак е без грях. Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“ (Евреи 4:15-16).

На първо място тези стихове съдържат призив, на второ – те подсказват, че ще имаме неизмерима полза, ако наистина осъществим на дело този призив, т.е. ако отидем смело при престола на благодатта: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“ В тези думи откриваме следните пет факта:


  1. Бог има повече от един престол, в противен случай не би било нужно да се конкретизира, че става дума точно за „престола на благодатта“.

  2. Посветените християни могат да различат един престол от друг, тъй като в тези стихове не е посочено точно къде се намира този престол и по какви белези може да се разпознае. Той ни е представен единствено с неговото название и това е достатъчно, за да знаят светиите как да пристъпят към него: „Затова нека пристъпване с дръзновение към престола на благодатта.“

  3. За кого точно се отнася призивът: „Затова нека пристъпваме“? Кои са тези „ние“?

  4. Как призованите трябва да дойдат – през завесата, смело и уверено: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“

  5. Основанията за този призив са две: първо, имаме велик Първосвещеник, Който може да състрадава на нашите немощи: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“ И, второ, защото трябва да се развиваме в християнския си живот: „за да придобием милост и да намерим благодат“.

С Божията помощ ще разгледаме тези пет аспекта.


1



БОГ ИМА ПОВЕЧЕ ОТ ЕДИН ПРЕСТОЛ
Той има престол на небето и престол на земята: „Господ, чийто престол е на небето“ и „В онова време ще нарекат Йерусалим престол Господен“ (Псалм 11:4; Еремия 3:17). Владее над ангелите и управлява църквата Си. „Бог господства в Яков и до краищата на земята“ (Псалм 59:13). Той има престол и върховна власт над князете и високопоставените в света. Владее или „съди сред боговете“ (Псалм 82:1). Бог има престол като Отец, а Христос от Своя престол възнаграждава всички предани и победили християни: „На този, който победи, ще дам да седне с Мен на Моя престол, както и Аз победих и седнах със Своя Отец на Неговия престол“ (Откровение 3:21).

Също така има престол на съда, където Бог чрез Христос ще седне във великия и страшен ден, за да произнесе последната или окончателна присъда над целия свят. И хората не могат да я избегнат по никакъв начин. Този престол е споменат в Новия Завет – Христос го нарича „славния Ми престол“ и „големия бял престол“ (Матей 25:31; Откровение 20:11). И когато седне там, присъствието Му ще бъде толкова страшно, че никой, който преди това не се е помирил с Бога чрез Него, няма да устои там.

Затова искам да посъветвам неразумните християни, когато отиват при Бога, да не се обръщат към Него произволно и необмислено. Нека когато се обръщат към Него за благословения, да отправят молитвата си непосредствено към престола на благодатта или към Бога, Който седи на този престол. Защото Той проявява милост и благост само когато седи на престола на благодатта. Това е святото Му обиталище, извън което е страшен и суров към човешките синове, без да проявява снизхождение. Затова в последния ден, когато седне на престола на съда, Бог няма да се трогне от сълзите или нещастията на хората по света и няма да направи за тях нищо, с което поне малко да облекчи скърбите им. Така макар хората да Го възприемат както на тях им харесва, тогава Той няма да отвърне с милост, нито ще им даде тази изключителна благодат, която биха получили от престола на благодатта. Ето защо онези, които искат да се молят и да напредват, трябва да дойдат при Бога, Който седи на престола на благодатта: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост.“

Невярващите, заблудените и суеверните не разбират, че не получават нищо, защото се обръщат към Бога по своите измислени начини, а не според Словото. Попитайте плътския човек на кого се моли и той ще каже „На Бога.“ Попитайте го къде е този Бог и той ще отговори: „На небето.“ Но когато го запитате защо или въз основа на какво смятаме, че Той е там, човекът ще ви даде някакви обяснения, без да може да се обърне към Бога, Който е на престола на благодатта, както ни призовава авторът на Посланието: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“. Ето защо такива хора се обръщат напразно към Бога – те не получават нищо, усилията и думите им са напълно безполезни. В такъв смисъл правилното разбиране за Бога и за това, как и къде можем да Го открием благ и милостив, е най-важно. Само тогава ще получим милостта и благодатта Му.




2



ПОСВЕТЕНИТЕ ХРИСТИЯНИ МОГАТ

ДА РАЗЛИЧАТ ЕДИН ПРЕСТОЛ ОТ ДРУГ
Вече изложих основанието за това заключение – престолът тук не е описан с отличителните му белези, по които да се разпознае, и не е посочено мястото, където се намира, а ни е представен единствено чрез названието му – престол на благодатта – и това е достатъчно, за да знаят светиите как да пристъпят към него: „Нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта.“ Ще разгледаме този проблем в две части: първо ще се спрем на факта, че съществува престол на благодатта, второ – на способността, дадена на посветените християни да разпознават този престол сред всички останали престоли.
СЪЩЕСТВУВА ПРЕСТОЛ НА БЛАГОДАТТА
Това твърдение трябва да е вярно, защото то се подчертава в разглеждания стих. От друга страна, умилостивилището, което толкова пъти се споменава в Стария Завет, е негов образ, сянка или символ. Разликата в думите „място“ (умилостивилището буквално е „място за умилостивяване“) и „престол“ не опровергава тази теза, защото е нормално първообразът от духовния свят да бъде описан много по-величествено от неговия символ или сянка. Съвършенството на небесните неща е несравнимо със символа и сянката, чрез които те са ни представени на земята. Какво представлява кръвта на един жертвен овен, бик, вол или теле в сравнение с Христовата кръв? Можем ли да сравним земния Йерусалим в Ханаан, с новия Йерусалим, който ще слезе от небето? Или скинията, изработена от нетрайни материали, с Христовото тяло или самото небе?

Педи да опишем подробно престола на благодатта и как можем да го разпознаваме, ще изясним самите понятия и вложения в тях смисъл.


Смисълът на понятието „благодат“
Под думата „благодат“ трябва да разбираме свободната, пълновластна и добра воля на Бога, според която Той действа чрез Христос в полза на Своя народ. Затова благодатта и милостта са понятия с различни значения. Милостта изразява съжаление или безгранично състрадание към нещастни и безпомощни създания, а благодатта означава, че в такива ситуации Бог действа по Своя воля – не защото е повлиян от окаяното състояние на дадено същество, а воден от превъзходния Си, щедър замисъл.

Нима сред загиналите в потопа или в изпепеления с огън от небето Содом не е имало създания, към които Бог да изпита жал? Без съмнение, са били мнозина. Но единствено Ной е получил Божието благоволение. Не защото сам по себе си е бил по-добър от останалите, а защото Бог се е отнесъл към него като снизходителен Господар и му е позволил да получи милостта на Неговата пълновластна воля. Но първоначално това не е така ясно разкрито, както се изявява по-нататък. Затова мястото за умилостивяване в Стария Завет е наречено „умилостивилище“, а не престол на благодатта, както е тук. Но и в понятието „умилостивилище“ има величествена слава. То показва не само че Бог съчувства на хората, но и че там е постоянното място за Неговата почивка, където Той се оттегля, сяда и пребъдва, колкото и ужасна беда да сполети църквата Му. Това място е наречено „умилостивилището“, защото каквото и да се случва в света, то няма да е толкова ужасно и трагично, след като за църквата на Бога ще приключи с милост – нали там е мястото за Божията почивка. Затова, след като Бог сурово е заплашил и наказал Своята църква, която нарича „блудница“ според думите на пророк Езекиил, после обещава: „Така яростта Ми против теб ще се уталожи и ревността Ми спрямо теб ще престане; и Аз ще утихна и няма вече да се гневя.“ По-нататък, когато говори на същите хора и за същото наказание, Той казва: „Обаче ще помня завета Си, сключен с теб в дните на младостта ти, и ще ти утвърдя вечен Завет.“ И още веднъж заявява: „А Моя завет с теб ще утвърдя; и ще познаеш, че Аз съм Господ. За да си спомниш и да се засрамиш, и да не отвориш вече устата си от срам, когато ти простя всичко, което си сторила“ – казва Господ Йехова“ (Езекиил 16:42, 60-63). Тези и много други библейски пасажи потвърждават, че милостта е Божието място за почивка, точно там Бог ще се установи накрая и от там ще благословя Своята Църква, всички вярващи.

Все пак понятието „престол“, „престол на благодатта“ далеч превъзхожда по слава понятието „умилостивилище“, „място за умилостивяване“. Не само защото думата „благодат“ показва, че Бог във всичките Си дела за нашето спасение и опрощение действа свободно, като върховен Господар, въз основа на Своето благоволение и желание, а и защото самият Той казва, че благодатта Му е станала цар, „престол на благодатта“. Очевидно престолът е не само място за почивка, а и говори за високопоставеност и власт. Т.е. понятието „престол“, „престол на благодат“, съдържа в себе си смисълът, че Бог управлява и владее чрез Своята благодат. И Той върши това справедливо: „Така да царува благодатта чрез правдата и да докарва вечен живот чрез Исус Христос, нашият Господ“ (Римляни 5:21). Тук престолът на благодатта се споменава, за да ни покаже, че грехът, Сатана, смъртта и адът трябва да бъдат подчинени, защото предизвикват единствено немощ и гибел, а благодатта е живот и пълновластен господар над всички тях до пълното им унищожение.

Следователно така Бог заявява ясно, че е решен да управлява по този начин и обявява греха за Свой смъртен враг. Ето защо се казва: „където се умножи грехът, преумножи се благодатта“ (Римляни 5:20). Мъдростта и предвидливостта на управниците се състои точно в това – да вземат всички необходими мерки срещу бунтовници и размирници. Неслучайно още веднъж се подчертава: „Грехът няма да ви владее, понеже не сте под закон, а под благодат“ (Римляни 6:14). Грехът иска да господства – и благодатта се стреми към същото. Но грехът няма да властва, защото няма престол в църквата сред благочестивите християни. Благодатта е царят. Тя има престол и Божият народ не е подвластен на греха, а на нея. В тези стихове чрез призива смело да пристъпват към благодатта за помощ вярващите всъщност са призовани да я познаят: „Затова нека пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта, за да придобием милост и да намерим благодат, която да помага в подходящото време.“ Както царят има властта да даде помощ и утеха на своите поданици, когато са нападнати от врагове, така от престола на благодатта или от царуващата благодат идва помощ и подкрепа за Божия народ. Затова се казва: „Славен престол, от начало високопоставен, е мястото на светилището ни“ (Еремия 17:12). Тук християните намират прибежище от набезите на дявола, от бушуващата в тях самите похот и от яростта на нечестивите. Ето още един забележителен стих: „Ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини“ (Михей 7:19). Бог няма равен на Себе Си по милостта, която проявява, и по радостта от спасението на Своя народ: „Кой е Бог като Теб, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева си винаги, защото Му е угодно да показва милост“ (Михей 7:18). И така, милостта и благодатта са се възкачили на престол, за да царуват. Несъмнено ще победят всичко, и то с истински триумф. „Милостта тържествува над съда“ (Яков 2:13). Да, милостта тържествува, когато победи греха и подчини грешника на Бога и на собственото му спасение, което ни е разкрито още по-ясно в Притчата за блудния син (Лука 15 гл.).


Към какви изводи ни насочва понятието „престол на благодатта“


  1. Хората, приели вярата в Христос, не са напълно и във всякакъв смисъл свободни от греха. В противен случай нямаше да е необходимо да се обръщат към престола на благодатта. Щом се казва, че у Бога съществува благодат, това означава, че у вярващите има грях. И щом се казва, че благодатта царува на престол, това предполага, че и грехът може да се възкачи на престола, да властва над Божиите деца и да ги управлява. Това е очевидно и от думите на апостол Павел: „Да не царува грехът във вашето смъртно тяло, за да не се покорявате на неговите страсти“ (Римляни 6:12). И както се сочи в нашия текст, единственият начин да се опазим от греха е да се обръщаме за помощ към престола на благодатта.

  2. От този стих става ясно, че в определени моменти и най-посветените християни на света могат да бъдат силно изкушени от живеещия у тях грях и биха се избавили от падение вследствие на неговия натиск само ако молят за помощ небето и престола на благодатта. Това са трудните моменти, когато пътникът, почукал на вратата на Давид, идва и при нас (II Царе 12 гл.); когато Сатана ни „пресява като жито“, както постъпва с Петър (Лука 22:31); когато понасяме удари или имаме трън в плътта си като Павел (II Коринтяни 12:7-8). Защо и как се случва така, че истински посветени вярващи понякога са подложени на такъв силен натиск от страна на греха? В тях самите, т.е. в плътското им естество, няма нищо добро, ето защо са склонни да се поддадат на дявола и неговите съблазни, което ще обрече душата им на гибел. Но сега имаме като дар престола на благодатта, към който можем и трябва „винаги да се обръщаме“ според думите на Давид (Псалм 71:3).

  3. Понякога християните са изправени пред непосредствена опасност от падение, в други случаи вече са паднали, при това толкова ниско, че със свои сили не биха могли да станат. Причината е, че не са изпълнявали искрено онова, към което ги напътства този стих. Те не са пребъдвали в молитва пред престола за благодатта, която ще ги избави. Защото, според казаното тук, ако бяха постъпвали така, със сигурност щяха да избегнат това падение и да получат помощ в трудния момент. Вината на тези християни е: „Но, ти, Якове, не Ме призова; и ти, Израилю, се отегчи от Мен“ (Исая 43:22). Затова те са опозорени и предадени за поругание (Исая 43:28). Тези, които са на ръба на падението, могат да се предпазят, ако дойдат при престола на благодатта, а тези, които вече са паднали, могат да се изправят чрез скиптъра на любовта, протегнат към тях от там. Възможно е хората да паднат поради греха, но не са способни да се изправят сами, без помощта на благодатта. Затова е добре да се стремим към по-пълно познание за този престол на благодатта, откъдето, както разбираме, идва нашата помощ и чрез който можем да устояваме.


Какво представлява престолът на благодатта
Това е човешката природа, т.е. сърцето и душата на Исус Христос, в които Бог пребъдва във вечна почивка, изпълнен с любов към вярващите, тъй като Синът ги е помирил с Него чрез жертвата на плътското Си тяло на земята. В Исая 22:22-23 Бог казва: „И ще положа на рамото му ключа на Давидовия дом; той ще отваря и никой няма да затваря, и ще затваря и никой няма да отваря; и ще го закрепя като гвоздей на твърдо място; и той ще бъде славен престол на бащиния си дом.“ Тъкмо чрез този престол вярващите могат да дойдат при своя Отец. Защото те винаги ще Го намерят там, когато, както се казва в Писанието, чрез Христос са се примирили с Бога, т.е. не им се вменяват прегрешенията и греховете (II Коринтяни 5:19). Без човешката природа на Христос е невъзможно да намерим този престол на благодатта нито на земята, нито на небето и в такъв случай не можем да открием нищо, което да представлява Божията почивка. Сам Бог заявява: „Този е възлюбеният Ми Син, в Когото е Моето благоволение“ (Матей 3:17) и не е изричал такива думи за никой друг. Затова единствено в Исус Христос ние имаме мир с Бога. Още повече, че благодатта може да ни даде само справедливо, тъй като Законът и нашият грях не позволяват какъвто и да било друг път (Битие 3:24). Представете си, че човешката природа на Христос не съществува, и вижте дали ще откриете ОНОВА, което би станало такава жертва за оправдание на човешкия грях, заради която Бог ще прости и ще отреди благодатта завинаги да царува над нас по този начин. А тя царува единствено и само чрез праведност или справедливо отсъждане, т.е. чрез Исус Христос! Затова именно Исус Христос е престолът на благодатта, чрез който тя царува над Божиите деца (Римляни 5:21).

Ето още един стих в доказателство: „И видях между престола… че стоеше Агнец, като заклан“ (Откровение 5:6). Тук ни е разкрита причината за нашия свободен достъп до благодатта – това е Агнецът, заклан или пренесен в жертва за нашите грехове, който стои „между престола и четирите живи същества, между тях и старейшините“ в небесното царство. Защото на този Агнец, Който сега стои „сред“ престола (СИ) „като заклан“, принадлежи великата заслуга за всяка благодат, на която ние се радваме. И въпреки че от стиха в Откровение може да ни се стори, че престолът и Агнецът са две различни неща, все пак Божият Агнец е престолът, макар и не в качеството си на агне или жертвоприношение, а като Човек, който чрез жертвата Си е прокарал път да се излива реката на благодатта в света. Божият син, Исус Христос, е ВСИЧКО – престолът, жертвеникът, свещеникът, жертвата, но Той е всичко това в различни случаи. Исус не е престолът, когато е Първосвещеникът; не е Първосвещеникът, когато е жертвата; не е жертвата, когато е жертвеникът, но наистина е всичко това. Освен Него не съществува друг престол на благодатта, друг Първосвещеник, друга умилостивителна жертва.

И така, Исус Христос в Неговата човешка природа е престолът на благодатта. Когато приема човешко естество, Той извършва докрай всичко необходимо, за да бъде възможно изливането на благодатта към хората. И това не само е Божието място за почивка, но чрез и от този славен престол благодатта на Бога ще властва завинаги над дявола, смъртта, греха, ада и гроба. Човешката природа на Христос е наречена също скиния на Бога, тъй като пълнотата на божественото триединство обитава телесно в нея. Тя е домът на Бога, Неговото място за почивка, царският Му престол. Бог върши всичко във и чрез нея.
Къде е издигнат престолът на благодатта
За да отговорим на този въпрос, трябва да разгледаме образа символ на престола на благодатта в Стария Завет – умилостивилището, разположено не във външния двор или зад първата завеса в скинията (Евреи 9:3-5), т.е. не в света, не и в Църквата на земята, а в Светая Светих, зад втората завеса, с други думи, Христовата плът (Евреи 10:20). Точно там се намира този Божи престол – и никъде другаде на земята. След като е наречен Божи престол, престол на благодатта, и се намира там, това свидетелства, че е най-висшият и най-достойният за почит. В Библията се казва, че Христос е възвисен над всички небеса и че името Му е над всяко друго име. Затова онзи, който отива при престола на благодатта, трябва да знае как да пристъпи към него. Не просто с външни действия, а с цялото си сърце, не като се представи сам пред Бога, а чрез Първосвещеника, защото така е и при образа символ в Стария Завет (Евреи 9:7). Тогава само първосвещеникът е можел да влиза зад втората завеса, при умилостивилището, и той е представял целия народ, тъй като е принасял жертва за тях. Следователно, това се изисква и от всички, които пристъпват към престола на благодатта. Те трябва да отидат при Бога – Който е въздигнат на престол в Христос – чрез Христос, тъй като Той е Първосвещеникът на Божията църква. Само чрез Него биха могли да влязат в Пресвятото място, при Бога.

Освен че се намира в Пресвятото място, а не в света или в църквата на земята, престолът на Бога е разположен над самия Ковчег на Завета. Така е и с умилостивилището – то се е намирало в Светая Светих, над Ковчега на Завета (Второзаконие 10:1-5; III Цар. 8:9; II Летописи 5:10). Какво представлява Ковчегът на Завета? Мястото, където се пази Законът. Заветът всъщност съдържа Закона, т.е. плочите, съхранявани в този ковчег. Той е в Пресвятото място, а умилостивилището е разположено върху него, както Бог заповядва на Мойсей: „Да направиш ковчег“ и „да направиш умилостивилище“. Ковчегът да бъде наречен Ковчег на Завета и там „да поставиш плочите на свидетелството, което ще ти дам“, т.е. Закона, „и да положат умилостивилището върху ковчега… Там ще се срещам с теб; и отгоре на умилостивилището, между двата херувима, които са върху“, т.е. над „Ковчега на Заета“, „и които осеняваха умилостивилището“ (Изход 25:16:22; Евреи 9:5).



Това е предобразът според старозаветните наредби, чрез който научаваме на какво да обръщаме внимание, когато днес се покланяме на Бога. И така, ковчегът е направен и двете каменни плочи, върху които е записан Законът, са сложени в него (Второзаконие 10:2-5). Ковчегът с плочите е поставен в Пресвятото място, а умилостивилището е разположено над него. Според мене така Святият Дух ни показва, че благодатта седи на престол, който е издигнат по-високо от Закона, т.е. тя е над Закона. Следователно тази благодат трябва да има по-голяма власт от Закона. Следователно тази благодат трябва да има по-голяма власт от Закона, въпреки всичките негови присъди и наказания. Тя седи на престол, а Законът – не. И вместо да обвинява този престол, Законът го оправдава и одобрява. Защото макар че осъжда всички хора, той изключва Христос, Който в човешката Си природа е самият престол на благодатта. Него Законът, както казах, не само не обвинява, но одобрява и приема всичките Му дела. Нещо повече, Законът дава на Христос правото да бъде престол на благодатта и да бъде издигнат над самия него. Това е факт заради мъдростта и святостта, които са също характеристики на Закона. И така, Божият престол, престолът на благодатта, се намира над Ковчега на Завета. Там седят Бог и благодатта, царуват и позволяват на грешниците да идват в Неговото присъствие за благодат и милост. Допуснати са само тези грешници, които преди това са се измили в медния умивалник, приготвен за ритуално очистване (за това ще говорим повече по-нататък). Вижте мъдростта на Бога в тази наредба – да постави в такава близост Закона и Христос, Ковчега на Завета и умилостивилището или престола на благодатта.
Защо Законът и умилостивилището са разположени в такава близост


  1. За да се напомня на хората, които пристъпват към престола на благодатта и вече са застанали там, че все още са грешници: „Понеже чрез Закона става само познаването на греха“ (Римляни 3:20). Точно там пред погледа ни е Ковчегът с плочите, в които се осъжда всяка плът. Наистина е необходимо да го виждаме, защото непосредствено над него се намира умилостивилището или престолът на благодатта. Така тези, които са дошли при Бога и Неговия престол на благодат, за да получат милост, са подтикнати чрез самия Закон да се замислят за себе си, за своите грехове и за нуждата си от още благодат. В книгата Изход 38:8 четем, че медният умивалник и неговата подложка са направени от огледалата на жените, които са се събирали при вратата на скинията. И според мене така са напомняли на хората, дошли да се измият там, че трябва да огледат и осъзнаят своята нечистота. С други думи, Законът е поставен редом с умилостивилището, но под него, за да припомня на хората, дошли за милост при престола на благодатта, че все още са грешници.

  2. Другата цел на Бога е да ни подбуди да се молим и да ни подтикне към повече усърдие в духа, когато дойдем при този престол. Ако един крал заповяда да поставят секира и въже за бесене пред поданиците му, дошли да просят милост от него, това ще ги накара още по-настойчиво да молят за пощада, още по-смирено и ревностно да призовават негово величество към снизхождение. Но умилостивилището се намира отгоре, то е над Ковчега и плочите на свидетелството в него. И това ни насърчава да очакваме доброто. Обърнете внимание, че макар Законът също да е в Светая Светих, където влизаме, все пак над него тържествуващо се издигат умилостивилището и престолът на благодатта, към който трябва да гледаме и да отправяме нашите молитви. Нека пристъпваме с дръзновение към този престол, независимо че Ковчегът на Завета е до него, защото Законът не може да ни навреди, когато благодатта е толкова близо. Освен това сега Бог не е в Закона, а седи на престола на благодатта, който е над него, за да ни дава опрощение и благодат и да ни помага в трудни времена.

Това може да ориентира хората къде всъщност се намират, когато са във вътрешните си стаички, за да се молят. Не се ли обезкуражавате най-много по време на молитва? Послушайте ме – не сте далеч от престола на благодатта. Причината за вашето обезсърчение е, че гледате в Ковчега на Завета, а Бог е заявил, че който погледне в него, ще умре (I Царе 6:19). Ако наистина сте толкова близо, че да осъзнавате своите грехове, след като сте се огледали в плочите на свидетелството, повдигнете очи малко по-нагоре и ще откриете, че съществува умилостивилище и престол на благодатта, при който можете да отидете и чрез който ще бъдете спасени. Когато Давид се моли на Бога, той казва, че ще отправя молитвите си към Него и ще очаква (Псалм 5:3 – на английски буквално е „ще гледам нагоре“). Сякаш влага такъв смисъл в думите си: „Когато се моля, ще увещавам молитвите си: „Въздигайте се нагоре и не стойте при Ковчега на Завета, защото там са Законът и осъждението. Възнасяйте се нависоко, към престола над него, защото Бог е там и там е благодатта, от която ще получите всичко необходимо за трудни времена.“ Може да има и хора, които не знаят какво означава това. Те никога не са разбирали своя грях и осъждението за него, когато са коленичили в молитва, и следователно никога не са се обезсърчавали от собственото си положение на грешници, нито са изпитвали нужда да търсят помощ отгоре, тъй като всъщност не съзнават тази своя потребност. За такива хора ще кажа, че стихът, който разглеждаме, не ги засяга и че те не могат да отидат при този престол, преди да бъдат подготвени за това, както ще обясня по-нататък.
КАК ПОСВЕТЕНИТЕ ХРИСТИЯНИ РАЗЛИЧАВАТ

ПРЕСТОЛА НА БЛАГОДАТТА ОТ ДРУГИТЕ ПРЕСТОЛИ


Първо, около престола на благодатта има „дъга, която изглежда като смарагд“ (Откровение 4:1-3). Това е първото видение на апостол Йоан, след като е получил посланията за седемте църкви. Преди това Господ му се явява в едно величествено видение и му казва: „Бях мъртъв, и, ето, живея до вечни векове; и имам ключовете на смъртта и на ада“ (Откровение 1:18). Това е добра подготовка за делото, към което е призован – да може с по-голяма жар, посвещение и увереност да свидетелства за истината, която Господ му е поверил да разкрие на църквите. Така преди да започне с пророчествата за предстоящите събития, Йоан чува глас и получава видение. Гласът отначало му нарежда: „Въздигни се тук“ и първото, което вижда, е престол с дъга около него. Ето разказа на апостола: „Внезапно бях обзет от Духа и, ето, беше поставен престол на небето и на престола седеше Един. И Седналият приличаше на камък яспис и сардис; около престола имаше и дъга, която изглеждаше като смарагд“ (Откровение 4:1-3).

Дъгата се споменава за първи път в Божието Слово в Стария Завет и там откриваме нейния духовен смисъл – тя е знак, потвърждаващ Завета на Бога с Ной – никога повече да не залива земята с потоп. Бог казва: „Поставям дъгата Си в облака и тя ще бъде белег на Завет между Мен и земята. Когато докарам облак на земята, дъгата ще се яви в облака; и ще си спомня Завета Си, който е между Мен и вас и всичко живо от всяка твар; и водата няма вече да стане потоп за изтреблението на всяка твар“ (Битие 9:13-15). Следователно, дъгата първо е използвана като знак за Божия Завет на милост и благоволение към света, но това не е единственото й предназначение, тъй като този Завет е само сянка на Завета на благодатта, който Бог сключва със Своите избрани чрез Христос, а тази дъга – само сянка на белега, че Заветът на благодатта е неотменим и вечен. По-нататък за дъгата се говори в Езекиил 1 гл., където са описани само прекрасните й цветове и сиянието й. Там се казва, че тя наподобява славата на Онзи, когото пророкът вижда седнал на престол (ст. 28). Славата – т.е. свещеническите Му одежди, защото Той е свещеник на престола и одеждите му са Неговата слава и великолепие (Захария 6:13). Свещеническата Му мантия е дрехата на благословената Му праведност, с чиито дълги поли покрива голотата на греха, извършен от Неговите избрани, и с чието съвършенство ги „украсява“ и им придава достойнство и чест: „Като невеста, накитена с украшенията си“ (Изход 28:2; Езекиил 16:8; Ис. 61:10).

Трети път за дъга се говори в Откровението на Йоан – дъгата около престола на благодатта. Дъга, която е белег на Завета, на неговата вечност. И този белег показва как „изглежда“ Човекът Христос. Т.е. каква е Неговата свещеническа дреха, Неговата праведност: „от това, което се виждаше, че е кръстът му, и нагоре, и от това, което се виждаше, че е кръстът му, и надолу“ (Езекиил 1:27). Тази дреха е дълга до нозете Му, както е описана в Откровението на Йоан (1:13). „Какъвто е изгледът на дъгата в облака в дъждовен ден, такъв беше изгледът на заобикалящото го сияние. Това беше изгледът на подобието на Господната слава“ (Езекиил 1:28). Следователно можем да направим извода, че дъгата около престола на благодатта, на който Бог седи, за да слуша и отговаря на молитвите на Своя народ, символизира покорството и праведността на Исус Христос, с които в дните на земния Си живот е изпълнил Божията воля заради вярващите. Той е удовлетворил Божията справедливост и е оправдал своите, за да бъдат приети от Отца. Тази праведност, която сияе с много по-голяма слава пред очите на Бога, отколкото дъгата в облака – пред нашите очи, според думите на Йоан, огражда Божия престол. С каква цел? За да бъде видяна! От кого? От Бога и Неговия народ – когато хората идват да се молят и когато Бог трябва да ги чуе и да им отговори. Небесният ни Отец казва: „Дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да си напомням вечния Завет между Бога и всичко живо от всяка твар, което е на земята“ (Бит. 9:16). Дъгата е предназначена не само за Божиите очи, но и за нас. Тя е около престола, за да я виждат Йоан и събратята му – блестяща като смарагд.

Чели сме за великолепния престол на Соломон, изработен от слонова кост, без да има равен на себе си в което и да било земно царство. Но Соломон не е искал дъгата да бъде пред погледа му – тя се е намирала отзад, изобразена в „кръглия връх на престола“ (III Царе 10:18-20). При Божия престол обаче дъгата е отпред, за да се вижда. При Соломон тя е само сянка и образ, затова е разположена отзад, но при Божия престол е самата същност, първообразът, затова трябва да е пред погледа на Бога и на Неговия народ.

Дъгата е много точен символ на Христовата праведност в следните аспекти:


  1. Дъгата е явление, което се дължи на слънчевата светлина в небесния свод. Праведността, която обгражда престола на благодатта, е делото на Божия Син.

  2. Дъгата е белег, че Божият гняв, излял се в потопа, вече е утихнал. Поради Христовата праведност Бог ни прощава всички грехове и беззакония.

  3. Дъгата изгрява в облака, за да може грешникът да я види и да се увери във всеобщата Божия милост към всичко съществуващо. Христовата праведност ни е разкрита в Словото, за да повярваме чрез нея в конкретната милост, която Бог показва на всеки човек чрез Своя Син.

  4. Дъгата обикновено се вижда докато вали или след дъжда, а Христовата праведност се разбира чрез вярата или – веднага след като осъзнаем Божия гняв.

  5. В някои случаи виждаме дъгата по-ясно. Така е и с праведността – виждаме я според яснотата в духовния взор на вярата ни.

  6. Дъгата има свойството да обагря в своето сияние всяко нещо, което наблюдаваме през нея – растение, човек или животно. Така и Бог, когато погледне към грешниците през Христовата праведност, ги вижда преобразени и е готов да ги приеме. Защото сме станали прекрасни чрез Христовата хубост, с която Той ни е дарил заради Възлюбения Си Син (Езекиил 16:14; Ефесяни 1:6).


Второ. Можем да разпознаем престола на благодатта и по Първосвещеника, Който постоянно служи пред него. Първосвещеникът Христос стои пред Бога, облечен в първосвещеническите си одежди, и непрекъснато се застъпва за нас да бъдем приети там. Както вече казах, Христос е и Първосвещеникът, и престолът, и жертвата, и жертвеникът. В един смисъл Той е престолът, в друг – Първосвещеникът. Когато става наш помирител с Бога, Той е и Първосвещеникът, и жертвата, и жертвеникът.

Във функцията Си на Първосвещеник е описан като ангел, който идва и застава пред кадилния жертвеник, а да кади тамян за Църквата през цялото време, докато седемте ангели известяват с тръбен звук изливането на Божия гняв върху невярващия свят. Целта е да не погинат от гнева и Божиите избрани. Апостол Йоан пише: „И дойде друг ангел и застана пред олтара, като държеше златна кадилница; и на него бе даден много тамян, за да го прибави към молитвите на всички светии над златния олтар, който беше пред престола. А кадилният дим се издигна пред Бога от ръката на ангела заедно с молитвите на светиите“ (Откровение 8:1-4).

И така пред престола, т.е. пред умилостивилището, стои Първосвещеникът. Това е мястото, определено от Бога, за кадилния жертвеник (Изход 30:1-7). Жертвеникът за кадене на тамян в старозаветната скиния е трябвало да бъде обкован с чисто злато, но небесният жертвеник е целият от злато, както ни разкрива Святият Дух. Този престол е умилостивилището или престолът на благодатта, при който сме призовани да отидем. И както виждате, тук е ангелът, Първосвещеникът със златната кадилница и тамяна, готов да ни служи. Защото от тези стихове разбираме, че Първосвещеникът принася тамяна в Пресвятото място заедно с молитвите на всички светии, които чакат отвън (Лука 1:10). И така, при или пред престола на благодатта стои Първосвещеникът на нашето умилостивение и в златната кадилница в ръката Му има много тамян, изпълващ с благоухание молитвите на светиите, дошли там за благодат и милост, които да им помогнат в трудни времена. Той стои там и е наречен ангел, защото наистина е Ангелът на Божието присъствие и Вестителят на Неговия Завет.

Сега нека видим как първосвещеникът в Стария Завет прави принос на кадилния жертвеник. Когато влиза да извърши застъпническото си служение за светиите пред престола, той трябва да бъде облечен в своите свещени одежди. В противен случай би умрял. Основните елементи на това свещено облекло са: „нагръдник и ефод, мантия и пъстротъкан хитон, митра и пояс“ (Изход 28:4). В Откровение 1 гл. те са споменати като облеклото на Човешкия Син и по принцип ни показват, че Той е облечен с праведност и препасан с истина и вярност, защото това е поясът на кръста Му, който Го укрепява (Исая 11:5). Също така Първосвещеникът носи върху сърцето Си имената на Израилевите чеда, които наистина са израилтяни, също както върху нагръдника на Аарон са изписани имената на дванайсетте племена на Израел. И както Аарон е длъжен да издържа тежестта на дванайсетте камъка на раменете си, така Христос носи нашето бреме върху Своето сърце (Исая 22:21).

Следователно, виждаме нашия Първосвещеник в Пресвятото място и да принася тамян върху златния кадилен жертвеник, т.е. пред престола. Затова, когато отидете при „престола на благодатта“, търсете Христос и не се задоволявайте, докато освен Бог Отец не откриете и Него там. Без Христос като Първосвещеник нищо не би било възможно. Той е престолът и без Него Бог не би разполагал с място за почивка, където да бъде в мир с нас. Христос е Първосвещеник, без Когото не можем да дойдем при Бога, защото само чрез Него Бог приема нашите духовни жертви (I Петър 2:5). „И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от устни, които изповядват Неговото име“ (Евреи 13:15). И за наше наставление нека не забравяме, че както Бог Го е избрал и Го е направил Свой престол на благодатта, така и се е заклел, че ще Го приеме завинаги като Първосвещеник в Своето светилище. За качествата на Неговото естество, които отговарят на това призвание, ще говорим по-нататък. Засега трябва да знаем, че без Него не можем да стигнем до Бога.

Не е пресилено, ако кажа, че дъгата над Исусовата глава в известен смисъл е свързана с положението Му на Първосвещеник и спада към Неговите свещени одежди, които блестят с красота, великолепие, слава и са сравнени с нейното сияние и цветовете й (Откровение 10:1; Езекиил 1 гл.). И по каква друга причина би носил дъгата над главата Си, освен за да ни покаже, че знакът за вечния Завет на благодатта може да се открие само у Него. Той я носи като митра или златна лента и винаги може да се позовава на нея пред Бога и да моли за покоряване на света, и за доброто на Своя народ.


Трето. Трябва да разпознаваме престола на благодатта и по жертвата, която е представена там. Първосвещеникът не е можел да влиза в Пресвятото място и да се доближава до умилостивилището (което, както видяхме, е символ на престола на благодатта) „без кръв“. „А във втората [част на скинията] веднъж в годината влизаше само първосвещеникът, и то не без кръв, която принасяше за себе си и за греховете на народа“ (Евреи 9:7). Първосвещеникът е трябвало да вземе кръвта от жертвата, да я поръси седем пъти пред Господа, т.е. пред умилостивилището или престола на благодатта, и да намаже с нея роговете на кадилния жертвеник (Левит 4:5-7; 16:13-16). И така, можем да разпознаем престола на благодатта по поръсената върху него кръв и по умилостивението, извършено там чрез нея. Пред престола на благодатта имаме Първосвещеник и жертва. Той принася Своята изкупителна жертва за греховете на всички, които имат право да дойдат с дръзновение при престола на благодатта. Ето защо се казва, че „сред престола“ (СИ) стои „Агнец, като заклан“ (Откровение 5:6). Тези думи разкриват, че нашата жертва е „сред престола“, с белезите на страданието и смъртта върху нея. Тя показва пред Бога раните от тръните, гвоздеите, копието, напомня Му как е била обезобразена от ударите и кръвта, за да изпълни Неговата заповед да даде Себе Си в откуп за Своя народ. Защото независимо от факта, че тялото Му е възвисено и прославено в небето, Господ Исус Христос не би могъл да забрави деня, в който е умрял за нашите грехове. Най-вече защото смъртта, с която е умрял, и кръвта, която е пролял на кръста заради беззаконията ни, придават стойност и сила на Неговото застъпническо служение.

Не съществува гледка, която би покрусила по-силно Божието сърце от душевните мъки и раните по тялото на собствения Му Син, пострадал заради нашите прегрешения. Затова се казва, че Агнецът е „сред престола“ като умрял или заклан и че „Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде Пастир“ (Откровение 7:17). Агнецът, т.е. Божият Син като жертва, ще бъде винаги „посред престола“, за да се грижи за Своя народ и да го утешава. Той е престолът, Първосвещеникът, жертвата. Но тогава как може да е „посред престола“ като Агнец? Според мене смисълът в това видение на Йоан е следният: тъй като е преминал през смъртта и е пролял кръвта Си, Христос е Този, Който ни помирява с Бога. Фактът, че е принесен като жертва за греховете ни, е най-сериозното основание, на което Той се позовава като Първосвещеник, когато моли да получим благодат, милост и слава (Евреи 9:12). Чрез кръвта Си Исус влиза в Пресвятото място и чрез нея извършва умилостивение там. Тази „кръв говори за нас по-добри неща от Авеловата“ кръв за Каин (ср. Евреи 12:24). Чрез Христовата кръв можем да влезем смело в Светая Светих (Евреи 10:19). Затова не бива да се учудваме, че Го виждаме като Агнец, който е бил заклан, и то „посред престола“ на благодатта в небесното светилище.

И така, докато мислите за Христос като престол на благодатта, не забравяйте, че Той е и Първосвещеникът, и жертвата. Като Първосвещеник Той извършва умилостивението, а умилостивението за грях се прави с жертвоприношение. Но тъй като е и жертвата, Христос е същевременно обект на това действие, т.е. страдащият. Като Първосвещеник обаче Той е субект на действието – сам принася Себе Си в жертва. Когато Го разглеждаме като жертвеник, Исус се изявява като Бог, защото чрез и със силата на Своята божествена природа, Той се принася в жертва. Следователно, жертвеникът не е кръстът, както се заблуждават някои. Но като престол на благодатта трябва да Го възприемаме в съвсем различен аспект от предишните три. Искате ли да разпознаете престола на благодатта, където седи Бог, за да изслушва молитвите и да дава благодат? Насочете духовния си взор нагоре и търсете, докато откриете Агнеца там – Агнеца „като заклан“, - защото по това ще разберете, че сте открили този престол. За молещия се човек, който е дошъл да търси благодат, е благословена гледката на заклания Агнец „посред престола“! Тя му дава увереност, че се намира точно там.

И трябва да я търсите с много усърдие, защото без кръв няма опрощение. Този, който очаква да получи благодат от Бога, но влиза в светилището без кръвта на Исус, ще разбере, че греши, и ще намери вместо „жив път“ гибел (Евреи 10:20). Защото ако само тази кръв може да измоли Божията прошка, как бихме я получили без истинска вяра в нея? Оправдани сме чрез Христовата кръв, чрез вярата си в тази кръв (Римляни 5:6-9). Затова, когато пристъпвате към престола на благодатта, търсете усърдно Агнеца „като заклан“. Тогава не само ще имате знак, че принасяте вашите молитви пред Бога, където трябва и както трябва, но също ще откриете колко важно е сърцето ви да бъде съкрушено, смирено, меко, покорно в отношението си към Бога. Гледката на „Агнеца като заклан“ разтърсва духа на човека, който е коленичил пред престола на благодатта за милост, особено когато разбере, че не молитвите, сълзите или нуждите му карат Бога на благодатта да отвърне с милост на него, недостойния, а – единствено кръвта на Агнеца.


Четвърто. Трябва да разпознаваме престола на благодатта по потоците благодат, които непрестанно извират от него, като река, която се излива в света. Апостол Йоан пише: „След това ангелът ми показа река с вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнеца“ (Откровение 22:1). Обърнете внимание, че и тук става дума за престол. Престолът на Бога, както видяхме, е човешката природа на Неговия Син и от този престол извира река, река с жива вода, чиста като кристал. Явно тази река идва от Бога чрез Агнеца, чрез Христос, Който като агне или жертва за грях е причината и основанието за изливането на реката. Вижте колко ясно ни е показано, че Агнецът е Този, чрез Когото извира реката на живота към нас. Бог е изворът, първоизточникът, а Христос – златният тръбопровод, чрез който хората получават живата вода. Йоан не казва тук: „престола на Агнеца“, а – „и на Агнеца“, за да поясни, че чрез Него тази река на благодат трябва да достигне до нас. Ако все пак има и нюанс, че тя извира от престола на Агнеца, целта е може би да се разкрие, че Христос също има сила в качеството Си на посредник да изпраща река от благодат към Църквата. Следователно, заради Христос Бог дава тази река на живота и Христос е заслужил с делото Си властта и силата да върши същото. Това обяснява така често срещаният благослов в Посланията: „Благодат и мир да бъдат с вас от Бога, нашия Отец, и Господ Исус Христос“ (Римляни 1:7; I Коринтяни 1:3; II Коринтяни 1:2; Галатяни 1:3; Ефесяни 1:2; Филипяни 1:2; Колосяни 1:2; I Солунци 1:1; II Солунци 1:2; Филимон 1:3) или „Благодат, милост, мир да бъде с теб от Бога Отца и Христос Исус, нашия Господ“ (II Тит 1:4; I Петрово 1:2). Защото Христос има властта заедно с Бог Отец да дава благодат и да прощава грехове (Йоан 5:21-26; Марк 2:10). Но нека се върнем към Откровение 22:1. За да ни покаже, че това е наистина престолът, от който извира реката на благодатта, апостолът използва израза „вода на живот“, изясняващ както естеството на благодатта, така и състоянието на човека, дошъл да я получи при този престол.

Божията благодат е наречена „вода на живот“, за да разберем, че всеки, който чрез Христос пие от тази река, открива и ще открие каква съживителна и обновяваща сила има в нея. Тя „ще стане в него“, т.е. в човека, който я пие, „извор на вода, която извира за вечен живот“ (Йоан 4:14). Тя дава живот и го поддържа. Нещо повече – сама се превръща в извор на живот в сърцето на всеки, който пие от нея, и ще съхрани духовното му здраве. Чрез нейната сила човекът ще бъде избавен завинаги и напълно от тление. Тя ще стане у него извор на вода, която носи вечен живот.

Този израз всъщност характеризира и положението на хората, които ще дойдат да пият от нея. Те не са здрави, а болни. Престолът на благодатта, както минералните извори и другите целебни води, привлича най-вече болните и сакатите, но е способен да разкрие своите лечебни свойства и на здравите. Водата, извираща от престола на благодатта, е лековита за душата (Езекиил 47:8-9). Затова, както при лековитите води в природата куците захвърлят патериците си, а болните разбират, че вече са се отървали от страданията си, така при престола на благодатта истински покаялите се грешници и жадуващите за милост оставят своите въздишки и сълзи и „Агнецът, Който е посред престола, ще им бъде Пастир и ще ги изведе при извори с течащи води“, където „Бог ще обърше всяка сълза от очите им“ (Откровение 7:17). Както Йосиф избърсва сълзите си и измива лицето си, когато вижда своя брат Вениамин, така Божиите светии ще измият душите си от скърби и сълзите им ще бъдат избърсани при престола на благодатта, където е Божият Вениамин или Синът на десницата Му.

За „водата на живота“, която извира от престола на благодатта, се казва, че е река – река с жива вода. На първо място това означава, че у Бога има изобилие от благодат, така, както в реката има много вода. В едно езеро, вир или водоем също има много вода, но в реката тя е несравнимо повече. От този престол се изливат реки и потоци жива вода, за да напоят всички, които идват при Бога, за да получат живот. Образът на реката показва не само изобилието от благодат, която се излива от Бога чрез Христос, но и неутолимата жажда на всеки, който според библейските напътствия идва за милост при престола на благодатта. Само реки са способни да утолят жаждата на такава душа – езера, вирове, водоеми не могат. В Йов 40:23 четем: „Ето, ако би придошла река, той не трепери; не се смущава, ако би се и Йордан устремил към устата му“ (Йов 40:23). За това свидетелства и Давид: „Както еленът пъхти за водните потоци, така и душата ми въздиша за Теб, Боже“ (Псалм 42:1). В такъв смисъл е и поканата: „Изобилно пийте“ (Песен на песните 5:1). Които са спасени, ще получат изобилие от благодат: „Тези, които получават изобилието на благодатта и на дара, т.е. правдата, ще царуват в живот чрез Единия, Исус Христос“ (Римляни 5:17). А в Исая 41:17 се казва: „Когато сиромасите и немотните потърсят вода, а няма, и езикът им съхне от жажда, Аз, Господ ще ги послушам, Аз, Израилевият Бог, няма да ги оставя.“ Но, Господи, как ще утолиш безграничната им жажда? „Ще отворя реки на голите височини и извори – сред долините; ще обърна пустинята на водни езера и сухата земя – на водни извори“ (Исая 41:18). Ето, водни езера, огромни като пустинята, за които бихме помислили, че ще напоят всяка жадна душа. Но не биха могли! Затова Той ще отвори реки, извори и потоци, за да напои пресъхналата душа и да утоли жаждата на всеки, който копнее за Божията благодат, докато бъде напълно задоволен. „Ще се напоят от най-доброто на дома Ти и от ръката на Твоите сладости ще им дадеш да пият. Защото в Теб е изворът на живота“ (Псалм 36:8-9).

За благодатта се казва, че извира като река от престола на Бога и на Агнеца, за да се подчертае нейната всеобщност. Водите й текат в един общ поток. Затова и апостол Юда я нарича „общото спасение“ (Юда 1:3). В книгите на Езекиил и Захария се казва, че тя слиза към пустинята и се влива в морето, в света, за да изцери всички живи същества (Езекиил 47:8; Захария 14:8). Следователно, този стих (Откровение 22:1) ни разкрива какво означава да дойдеш при престол, където е символът на Завета на благодатта, където служи Първосвещеникът и „посред“ който е Агнецът „като заклан“. Оттам се изливат не капки, не отделни струйки, а реки от жива вода.

За благодатта, която извира от този престол и е оприличена на река с водата на живота, се казва още, че е чиста и бистра като кристал. „Бистра“, следователно не тъмна, мръсна, скована от студ. Неслучайно е използвано сравнение с кристала, който е прозрачен камък, с блясък, когато е огрян от светлината (Езекиил 34:19; Йов 6:15-16). Заради живота и духа в тази вода тя не потъмнява и остава бистра. И тъй като извира от престола, остава така чиста по цялото си течение. „Благословението Господно обогатява; и трудът на човека няма да прибави нищо“ (Притчи 10:22). Всички скърби, през които преминаваме като християни, произлизат от нас самите, не от престола на благодатта, защото той е мястото, където сълзите ни са обърсани и където захвърляме патериците си. Потоците на тази река са чисти и бистри – не кални и ледени, а топли и приятни. Техните „води веселят Божия град“ (Псалм 46:4).



Думите тук ни показват също, че тази вода действа сама, без никаква наша намеса. От престола на благодатта извира чиста благодат, без примеси – бистра благодат, изобилна благодат, на която не са необходими нашите праведни дела. Тя сама по себе си е достатъчна да задоволи нуждите ни, да изцери нашите болести и да ни помогне в трудни времена. Това е благодат, която избира, призовава, избавя и въвежда в слава. Точно затова всички трябва да възкликнем: „Благодат! Благодат на него!“ (Захартия 4:7).
Пето. Престола на благодатта можем да разпознаем и отличим не само по белезите, които изброихме дотук, но и по последиците на тяхното въздействие. Около престола има „двадесет и четири престола и… на престолите седяха двадесет и четирима старейшини, облечени в бели дрехи и на главите им златни венци“ (Откровение 4:4). Само за този престол са характерни такива белези. Но нека сега се спрем и върху резултатите от всичко това.

  1. Престолите са предназначени за почивка и говорят за високопоставено положение – намират се около Божия престол (Откровение 14:13). „И двадесет и четиримата старейшини, седящи пред Бога на престолите си, паднаха на лицата си и се поклониха на Бога“ (Откровение 11:16). Тъй като първо се споменава за престолите, а после се казва, че старейшините сядат на тях, явно местата за тях са приготвени, преди те да са приели вярата.

  2. Предполагам, че старейшините са дванайсетте патриарси и дванайсетте апостоли или първите отци на църквите. Това са старейшините на двете вярващи в Бога общности: на юдеите и на тези, които са езичници по произход. За старейшините се говори и при пророк Исая – в известен смисъл те са отци на тези две вярващи общности (Исая 24:23). Старейшините можем да свържем и с двайсет и четиримата певци и пророци в Господния дом, за които четем в I Летописи 25:8-31, като всеки от тях има по дванайсет синове.

  3. Фактът, старейшините седят на престолите, показва още, че те пребъдват в Божието присъствие. Думите на Отца към Сина: „Седи отдясно ми“ (Псалм 110:1) имат същия смисъл. Следователно, именно около престола на благодатта са наредени тези двайсет и четири престола, където седят двайсет и четиримата старейшини.

  4. Белите им дрехи олицетворяват Христовата праведност и техните добри дела и слава. Това обаче не означава, че собствените им дела са ги издигнали до тук – те са били нечисти и са измити в кръвта на Агнеца. И все пак Бог ще възнагради всички Свои избрани за това, което са извършили от любов към Него. Нещо повече, след като са изпрали дрехите си, т.е. делата си, те ще ги облекат като почетен знак пред престола на благодатта, което само по себе си е истинска благодат. Те „са опрали дрехите си и са ги избелили в кръвта на Агнеца. Затова са пред престола на Бога“ (Откровение 7:14-15). Очистили са се както други преди тях.

  5. „И на главите им златни венци“ (Откровение 4:4). Това показва тяхната победа, потвърждава, че са царе и ще царуват с Бога завинаги (Откровение 5:10).

  6. Но защо остават безмълвни? Нима се казва, че мълчат и не вършат нищо, докато седят пред престола на Бога? Не, те са призовани да пеят. Вече говорихме за двайсет и четиримата певци в Господния дом, които заедно със синовете си са били обучени да пеят хваления на Отца – общо двеста осемдесет и осем души (I Летописи 25:7). Те са символ на сто четирийсет и четирите хиляди изкупени от земята. За двайсет и четиримата певци в Господния дом и техните синове се казва, че пеят и свирят с кимвали, псалтири, арфи и че са „обучени“ и „изкусни в Господните пеения“. За старейшините пред престола също се казва, че пеят и свирят с арфи пред Бога. И са толкова изкусни, че „никой не можеше да научи песента освен сто четиридесет и четирите хиляди, които са били изкупени от земята“ (Откровение 14:3).

В I Летописи става дума за двайсет и четирима певци в Господния дом по времето на Давид, които в крайна сметка се оказват двайсет и четири по дванайсет, а в Откровението се говори за също толкова старейшини, но завършекът е неизброимо множество: „След това видях, и, ето, голямо множество, което никой не можеше да изброи, от всеки народ и от всички племена и езици, стоящи пред престола и пред Агнеца, облечени в бели дрехи, с палмови клони в ръцете си, и викаха с висок глас: „Спасението е от нашия Бог, Който седи на престола, и от Агнеца!“ И всички ангели стояха около престола и около старейшините и четирите живи същества; и паднаха на лицето си пред престола и се поклониха на Бога“ (Откровение 7:9-11). Това неизброимо накрая приглася на песента, защото Йоан ги чува да викат: „Спасението е от нашия Бог и от Агнеца.“ Тази песен не може да научи никой друг освен изкупените от земята.

Какво невероятно насърчение е за човека, дошъл за милост при престола на благодатта, да види това огромно множество на техните престоли, облечени с белите си одежди, с палмови клони в ръцете и корони на главите, как пеят за спасението, осъществено от Бога и Агнеца. Сега отново се обръщам към отчаяните, към вас, които толкова се страхувате, че сте твърде недостойни поради големите си грехове, защото сред това безбройно множество от свирачи и арфисти, вече преминали в Божията слава, не забелязвате и един, който на земята да е бил нечестив грешник като вас. Разберете, че те са там заради вас – да ги видите и да се изпълните с надежда, когато узнаете каква благодат и милост е проявена към тях. Но както сте коленичили, помислете дали някои от тях не са вършили и по-големи злини от вас. И въпреки това им е дадено да седнат пред Бога, имат корони на главите, арфи в ръцете си и пеят за спасението от техния Бог и от Агнеца.

Апостолът ни е описал това безбройно множество от светии, които седят и пеят пред престола, за да ни насърчи. Те прославят Бога заради Неговата благодат и Агнеца заради Неговата кръв, чрез която са избавени от идващия гняв. „Двадесет и четиримата старейшини паднаха пред Агнеца, като всеки държеше арфа и златни чаши, пълни с тамян, които са молитвите на светиите. Те пееха нова песен като казваха: „Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й; защото си бил заклан и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всеки род и език, народ и племе и си ги направил царство и свещеници на нашия Бог; и те ще царуват на земята“ (Откровение 5:8-10). Вие, които сте изкушавани, все още ли не виждате престола на благодатта и множествата, които вече са при него, за да отдадат благодарност и слава на Този, Който седи на престола, и на Агнеца за вечни времена? Все още ли искате да захвърлите своята арфа, за да бродите унило по света, сякаш не съществува Бог, благодат и престол на благодатта, към който да се обърнете за милост и помощ в трудни времена? Само се заслушайте! Не чувате ли думите на светиите в небесното царство: „Достоен е Агнецът, Който е бил заклан, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение. И всяко създание, което е на небето“, където са те, „на земята“, където сте вие, „и под земята, и по морето, и всичко, което има в тях, чух да казват: „На Този, Който седи на престола, и на Агнеца да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове“ (Откровение 5:12-13).

Всичко това е написано за наше поучение, за да пребъдваме в надежда чрез търпението, твърдостта и утехата, които ни дава Писанието. За да могат отчаяните и обезсърчените да дойдат смело при престола на благодатта и да получат благодат и милост, които да им помогнат в трудни времена. Всички те благославят и благодарят. А вие ще мълчите ли? „Защото ние всички приехме от Неговата пълнота и благодат върху благодат“ (Йоан 1:16). Той няма да ви отхвърли. Неговата благодат не се е отдалечила, нито се е изчерпала, така че да не може вече да прощава, избавя и спасява грешници. Засрамете се! Откажете се от неверието! Не се ли убедихте, че всичко това е описано, за да ви насърчи да дойдете при престола на благодатта? Нима ще продължите да се колебаете и да отстъпвате, защото не сте измежду първите? Господ казва: „Които са първи, ще бъдат последни, последните – първи“ (Матей 19:30). Вижте хилядите, несметното и неизброимо множество, което стои пред престола, и бъдете дръзновени в надеждата си за Неговата милост.


Шесто. Престолът на благодатта може да бъде разпознат и по това, което произтича от него. Той се отличава от останалите престоли по тези „светкавици и гласове, и гърмежи“, които „излизат“ от него, както и по горящите пред него „седем огнени светила, които са седемте Божии духове“ (Откровение 4:5). В Откровение 8:5 също се споменава, че от кадилния жертвеник, който стои пред престола, „последваха гръмове и гласове, светкавици и трус“. Всички тези явления произлизат от Пресвятото място, където се намира престолът. Техен източник е именно престолът на благодатта и Седящият на него.

  1. Можем да тълкуваме тези светкавици като просветлението, което Духът ни дава чрез благовестието (Евреи 10:32). Както се казва в Псалмите: „Погледнаха към Него“, Който е на престола, „и светнаха очите им“ (34:5), „Гласът на гърма Ти беше във вихрушката; светкавиците осветиха вселената“ (77:18) или „Светкавиците Му осветляват вселената; земята вижда и трепери“ (Псалм 97:4). Тези светкавици дават светлина на хората, които са в мрак. „Понеже Бог, Който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, Той е, Който е огрял в сърцата ни, за да се просвети светът с познаването на Божията слава в лицето на Исус Христос“ (II Коринтяни 4:6). От този престол е изпратена светлината, която поваля Павел от коня, когато пътува към Дамаск, за да унищожи вярата и да преследва хората, които я изповядват (Деяния 9:3). Това са светкавиците, които карат грешниците да разберат своето окаяно състояние и им показват пътя да излязат от него. А вие самите осъзнали ли сте колко жалко е вашето положение и че единственият изход от него е Исус Христос? Защото, както изясних, Той е престолът на благодатта. Тогава, като осъзнаете това изобличение, елате със страхопочитание при престола, от който е дошло просветлението ви, и извикайте, както Самуил отговаря на Илий: „Ето ме, защо ме повика?“ (I Царе 3:8). Така постъпва и Савел, когато вижда светлината, довела го до прозрение на истината. Чрез нея той идва при Христос и пита: „Кой си Ти, Господи?“ и „Какво да направя, Господи?“ (Деяния 9:5; 22:10). Това не ви ли насърчава да дойдете при Него, когато Той запали светилника ви, за да виждате пътя? Нещо повече, Бог не прави ли това точно с такава цел – да можете да дойдете при Него: „За да осияе седящите в тъмнина и в смъртна сянка; така че да насочи стъпките ни в пътя на мира“ (Лука 1:79). Обяснението в този стих можем да свържем с анализа дотук. На първо място говорихме за съществуването на престола и Този, Който седи на него, после – за старейшините, седящи около престола, като в тяхно лице е представена цялата Църква, а сега се разкрива начинът, по който те идват при престола – чрез светкавиците, гръмотевиците, гръмовете и гласовете, излизащи от него.

  2. Освен за светкавици в стиха се говори и за гръмове. Под гръмове разбирам това мощно разкриване на Божието величие чрез Словото на истината, което изпълва сърцето със страхопочитание и благоговение към Бога. Затова се казва: „Гласът Господен е величествен. Гласът Господен троши кедри“ (Псалм 29:4-5). Това е глас като гръм: „И можеш ли да гърмиш с глас като Него?“ (Йов 40:9) или „А гърма на силата Му кой може да разбере?“ (Йов 26:14). Точно по тази причина Петър, Яков и Йоан са наречени „синове на гърма“ – в словото, което трябва да проповядват, има не само светкавици, но и гръмотевици, не само просветление и познание, но и изпълване на сърцето със страхопочитание и благоговение пред величието на Бога, за да може един грешник истински и напълно да се обърне към Него (Марк 3:16-17).

В такъв случай светкавици без гръмове са опасни, защото хората, които получават едното без другото, са уязвими и търпят неуспех. Тези, „които веднъж са били просветени“, но не се споменава да са се сблъскали със силата на гърма, са „отпаднали и е невъзможно да се обновят пак“ (Евреи 6:4-6). Наред със светлината, която го просветлява, Савел е разтърсен в душата си и от силата на гърма. Същото става с трите хиляди души в деня на Петдесятница и с началника на затвора (Деяния 2:5-12; 16:25-32). Тези, които са видели светкавицата, без да чуят гърма, са склонни да обърнат Божията благодат в похотливост и разюзданост, но хората, които познават страха от Бога, могат да убеждават другите в Неговата сила (Римляни 3:8; Юда 1:4; II Коринтяни 5:11). Затова, когато Бог заявява, че излива дъжд от благодат върху човека, Той прави и „път за светкавицата на гърма“ – едното винаги следва другото (Йов 28:26). Не само светкавиците, а светкавиците и гръмотевиците докарват дъжда: „Кой е разцепил водопровод за проливните дъждове или път – за светкавицата на гърма, за да се докара дъжд върху ненаселена земя, върху пустинята, където няма човек?“ (Йов 38:25-26).

От всичко това научаваме, че и в най-трудноразбираемите откровения на Святия Дух има такова пълно съзвучие с истината, както в най-ясните Му думи. Светкавицата трябва да е съпътствана с гръм, за да имате страх от Бога в сърцето си. Когато светкавиците са много, но гръмовете липсват, не е чудно, че има толкова малко благодат, след като съществува просветление и знание, и защо толкова много вярващи продължават да следват своите пътища, независимо от всичко, което са видели. Богът на славата изпраща гръмотевици, за да ни събуди, така, както изпраща и светкавици, за да ни даде просветление. Гръмовете са изпратени от престола на благодатта, за да ни доведат там.



  1. В Откровение 8:5 четем, че освен светкавици и гръмове, от престола се чуват и гласове. Можем да ги възприемем като гласове, изпратени наред със светкавиците и гръмотевиците, за да ни дадат насока и наставление, или като гласове, пробудени в нашите сърца от тези светкавици и гръмове.

В първия смисъл просветлението и страхът, които Бог поражда у даден човек, са съпътствани от глас или гласове, които го напътстват какво да стори (Деяния 2:3-7). Така е в случая с Павел. Той вижда светлина, изпълнен е със страхопочитание и чува глас, който му дава наставления. „Господ е благ и праведен, затова ще научи грешните на пътя Си. Ще води кротките с правда и ще ги научи на пътя Си“ (Псалм 25:8-9).

Във втория смисъл светкавиците и гръмотевиците пробуждат гласове в нашите сърца. И ако човек е ням като риба по отношение на Бога, преди да му бъдат изпратени тези светкавици и гръмове, след това вече е изпълнен с гласове (II Коринтяни 4:13; 7:14). А колко неизброимо повече са гласовете, които тези светкавици и гръмотевици, излизащи от престола на благодатта, са пробудили в цялата Църква на земята. Вярата на тези хора има глас, покаянието им има глас, покорството им спрямо Божието Слово има глас. Глас има в молитвите им, във виковете им, в сълзите им, в техните стенания, в жалбите им и в тържествуването им (I Солунци 1:2-8; Псалм 5:3; 7:17; 20:2-5; 22:1; 138:5; Еремия31:18).

Следователно, истинското и пълно обръщение към Бога става под въздействието на престола на благодатта, тъй като се казва, че светкавиците, гръмовете и гласовете произлизат от него. И ако всички те достигат до твоята душа, това е въздействието на престола на благодатта с цел да те доведе при себе си – първо в твоите молитви, а после в цялото ти същество.


Каталог: Knigi%20-%20TFM
Knigi%20-%20TFM -> 50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога”
Knigi%20-%20TFM -> Ако животните можеха да говорят
Knigi%20-%20TFM -> Аллах моят Отец? Или пътят ми от Корана до Библията Билкис Шейх Издава Мисионерско сдружение «Мисия за България»
Knigi%20-%20TFM -> Ние искаме само твоята душа
Knigi%20-%20TFM -> Калифорнийски млекар, който е основател на Интернационалното Общение на бизнесмените, вярващи в Пълното Евангелие
Knigi%20-%20TFM -> Божиите генерали
Knigi%20-%20TFM -> Разкрити мистерии от книгата "Данаил" Емерсон
Knigi%20-%20TFM -> Бизнес по магарешки питър Брискоу
Knigi%20-%20TFM -> Книга първо на многото верни членове на Metro Christian Fellowship в Канзас Сити, чиято страст за Исус е


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница