Original Title: Prayer By John Bunyan

1. 
   Досега разглеждахме темата за престола на благодатта и обяснихме какво представлява той. Говорихме за жертвата на Христос и как Той изпълнява служението си на Първосвещеник пред този престол. Също така засегнахме въпроса за милостта и благодатта, които ще получим и ще намерим при него и каква полза ще имаме от тях в земния си живот. От всичко това стигаме до извода, че грехът е страшен и отвратителен, но човек може да бъде избавен от силата му. Така възниква въпросът какво зло е грехът. Дали той е най-ужасният от всички демони, по-зъл от всеки от тях, защото нечистите сили са станали такива именно заради греха. Нищо друго не би могло да ги превърне в сили на злото и мрака освен греха.
   

О, колко разяждаща, заразна, оскверняваща, отровна е природата на греха, който така силно накърнява плътта и духа, тялото и душата ни, омърсява ни със своята поквара и зловоние! Нещо повече, грехът почти е уподобил човешкото естество на своето – до такава степен, че в някои случаи, когато се говори за естество, се има предвид грехът, и обратно (Еф. 2:3; 5:8). Затова той е толкова страшен – трябва да скърбим заради него, да се гнусим от него, да бягаме надалеч от него, по-ужасени и по-разтреперани, отколкото ако ни гони демон, защото грехът всъщност е най-голямото зло. Той покварява и придава зла същност на всичко. Грехът впримчва и обладава човека така, че никой не може да освободи пленника освен милостта на Бога и кръвта на скъпия Му Син!

2. 
   От казаното дотук става ясно, че а) естеството на греха е поквара и нечистота; б) човешката душа е много ценна. Трябва да знаете, че всичко, за което говорихме в тази книга, има за цел изкуплението на душата. Неговата цена е доста висока (Псалм 49:8, 20). Заради това Христос става Първосвещеник, жертва, жертвеник, престол на благодатта, но и нещо повече – грях, проклятие и т.н. – всичко, което е необходимо за нашето освобождение от греха, смъртта и вечното наказание в ада. Онзи, който би искал да знае какво е душата, нека прочете в буквите, изписани с кръв, цената и откупа за нея. Когато е бил на тази земя и е предал Себе Си като откуп за душите ни, Исус Христос понася такива страдания не за нещо незначително и маловажно. Не! Душата е велико нещо, неизмеримо велико, макар че някои хора я ценят толкова малко. Пред нея предпочитат всичко, което им доставя удоволствие – блудница, лъжа, ястие, измама, обсебващи страсти, всъщност всичко, което случаят им предостави. Ако Христос ценеше душата толкова малко, никога не би напуснал лоното на Отца и не би се отказал от славата, която е споделял с Него. Никога не би се стремил дотолкова, че да предаде Себе Си на наказание, страдание, скръб и да се изложи на хули, презрение и укори, както постъпва, за да могат душите на грешниците да живеят в слава заедно с Него.
   

3. 
   Ако грехът и душата са толкова значими, вижте Божията любов и загриженост – Неговата любов към хората, загрижеността Му да ги освободи от греха. Както казах, грехът е толкова ужасен и силен, че човек не може сам да се избави от него. А душата е толкова богата и стойностна, че едва ли един човек на двайсет хиляди я оценява истински. Но Бог, Който е възлюбил хората и е най-непримиримият противник на греха, е промислил начин да победи греха и да спаси и опази душата. В това се състои Неговата любов и грижата към нас – макар че самите ние не изпитваме любов към себе си, нито се грижим за себе си, Бог ни обича и се грижи за нас. Той изявява любовта Си, като изпраща Своя Син да стане умилостивение за греховете ни.
   

4. 
   И ако грехът е толкова отвратителен, душата – толкова ценна, а Божията любов и грижа за спасението на душите на грешниците – по-голяма от тяхната собствена загриженост, тогава всичко това трябва да накара хората да се изчервят и засрамят. На грешника остава единствено да се изчерви и засрами, защото той приютява, отглежда и отхранва онова нечестие, наречено грях, което е отявлен враг и на Бога, и на душата. Този човек трябва да се засрами и когато се замисли какво същество го е създал Бог, колко малко той цени факта на своето сътворяване, както и от какво Бог е направил душата му. Нека се замисли как се е унижил и до какви низости е стигнал, докато го очаква нещо несравнимо по-добро, съвсем наблизо, и то му се предлага даром. Нещо повече, нека видим как е пренебрегнал този Бог, Който го е създал, и Сина Му, Който е дошъл да го изкупи, като пред Тях е предпочел да търси, при това ревностно, вечно осъждение на собствената си душа в ада.
   

5. 
   Въпреки че грехът е толкова страшен, Бог е приготвил силно и резултатно средство срещу него с намерението да ни избави от злото и гибелните му последствия. И това трябва да изпълни сърцата на посветените християни с благодарност, защото те са участници в тази благодат. „Да благодарим на Бога за Неговия неизказан дар!“ – насърчава апостол Павел (II Коринтяни 9:15). Тъжно е, когато съпоставим готовността на хората да вършат добро с Божията готовност, щедростта на християните да дават пари за бедните с Божията щедрост да даде Своя Син Исус Христос за света. Точно мисълта за изкуплението и спасението вдъхновяват Давид да възкликне: „Благославяй, душо моя, Господа, и всичко, което е вътре в мен, нека хвали святото Му име“ (Псалм 103:1). Наистина тези, които са съучастници в благодатта, Завет на благодатта и Христос – Сина на Божията любов, - при Когото да отидат и да живеят чрез Него, трябва да бъдат благодарни хора! „И така, чрез Него нека принасяме на Бога непрестанно хвалебна жертва, т.е. плод от устни, които изповядват Неговото име“ (Евреи 13:15). Колко сериозно Бог е задължил вярващите да Му благодарят при всяко припомняне на Неговата святост!
   

6. 
   Тъй като Бог е приготвил агнето, жертвата, Първосвещеника, престола на благодатта и ви е призовал да отидете при Него, вървете, докато седи там. Идете, идете с дръзновение, както ви зове. Какво по-голямо основание, за да отидете, от факта, че самият Той ви кани? А това, че имаме Приятел там, също ни насърчава да пристъпим смело. Исус като жертва и Първосвещеник ни очаква: „в Когото имаме своето дръзновение и достъп с увереност чрез вяра в Него“ (Ефесяни 3:12). За това четем и в Римляни 5:2: „Посредством Когото ние чрез вяра придобихме и достъп до тази благодат, в която стоим и се радваме поради надеждата за Божията слава“, и в Евреи 10:19-20: „И така, братя, като имаме чрез кръвта на Исус дръзновение да влезем в светилището…“ Не би могло да има по-очевидно, окуражително и успокояващо основание за хората, копнеещи да получат милост и да намерят „благодат, която да помага в подходящото време“! Ако се отдръпнем назад и се страхуваме да „пристъпваме с дръзновение към престола на благодатта“, това би било не само позор за Бога и загуба за нас, но и насърчение за Сатана. Затова „нека пристъпваме с искрено сърце в пълна вяра, със сърца, очистени от лукава съвест, и с тяло, измито в чиста вода; нека държим непоколебимо надеждата, която изповядваме, защото е верен Онзи, Който е обещал това; и нека се грижим един за друг, така че да се поощряваме към любов и добри дела“ (Евреи 10:22-24).