Ортопедия и травматология



страница1/4
Дата13.01.2018
Размер0.86 Mb.
#45325
  1   2   3   4
НАРЕДБА № 2 ОТ 6 ОКТОМВРИ 2017 Г. ЗА УТВЪРЖДАВАНЕ НА МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ"

Издадена от министъра на здравеопазването

Обн. ДВ. бр.84 от 20 Октомври 2017г.

Чл. 1. (1) С тази наредба се утвърждава медицинският стандарт "Ортопедия и травматология" съгласно приложението.

(2) С медицинския стандарт по ал. 1 се определят минималните изисквания към лечебните заведения, които извършват дейности по ортопедия и травматология.

Чл. 2. Вътрешните актове на органите на управление на лечебното заведение и договорите за оказана медицинска помощ, сключвани от лечебните заведения, не могат да съдържат разпоредби, които определят по-ниско качество на осъществяваните дейности по ортопедия и травматология от установеното с тази наредба.

Преходни и Заключителни разпоредби

§ 1. Лечебните заведения за болнична помощ, които осъществяват дейност по ортопедия и травматология към датата на влизане в сила на наредбата, привеждат дейността си в съответствие с изискванията на тази наредба в едногодишен срок от влизането ѝ в сила.

§ 2. Стандартното и специфичното оборудване и апаратура, посочени в приложението към чл. 1, ал. 1, ако не могат да бъдат осигурени за всяка клинична структура, следва да бъдат осигурени в лечебното заведение в брой и по специфика, достатъчни за обезпечаване изпълнението на изискванията за ниво на компетентност и обем дейност на всяка от структурите по нива.

§ 3. Указания по прилагане на тази наредба се дават от министъра на здравеопазването.

§ 4. Контролът по изпълнение на наредбата се осъществява от Изпълнителна агенция "Медицински одит", регионалните здравни инспекции и органите на управление на лечебните заведения.

§ 5. Наредбата се издава на основание чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения и отменя Наредба № 9 от 2016 г. за утвърждаване на медицински стандарт "Ортопедия и травматология" (ДВ, бр. 94 от 2016 г.).

Приложение към чл. 1, ал. 1
МЕДИЦИНСКИ СТАНДАРТ "ОРТОПЕДИЯ И ТРАВМАТОЛОГИЯ"





Раздел I

Основна характеристика на медицинската специалност "Ортопедия и травматология"

1. Дефиниция и основни цели на клиничната специалност

В рамките на медицинската специалност "Ортопедия и травматология" се осъществява профилактика, диагностика, лечение, медицинска експертиза във връзка със заболявания и травми на опорно-двигателния апарат, здравни грижи, ранна рехабилитация на пациенти с ортопедични и травматологични заболявания.

2. Ключови елементи на профилактичния и диагностично-лечебния процес в областта на клиничната специалност "Ортопедия и травматология"

2.1. Диагностичната и лечебната дейност по специалността "Ортопедия и травматология" се извършва, като:

2.1.1. Извънболнична ортопедично-травматологична помощ:

2.1.1.1. спешна - на местопроизшествието, в медицинско транспортно средство, център за спешна медицинска помощ;

2.1.1.2. първична - в амбулатория за първична извънболнична медицинска помощ;

2.1.1.3. специализирана - в амбулатории за специализирана извънболнична медицинска помощ: индивидуална или групова практика за специализирана извънболнична помощ по ортопедия и травматология, медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център с ортопедично-травматологичен кабинет.

2.1.2. Болнична ортопедично-травматологична помощ, която се осъществява във:

2.1.2.1. многопрофилни болници за активно лечение;

2.1.2.2. специализирани болници за активно лечение по ортопедия и травматология;

2.1.2.3. болници за продължително лечение и/или рехабилитация.

2.2. Диагностичната дейност по ортопедия и травматология се осъществява посредством методи за:

2.2.1. Клинична неинвазивна диагностика:

2.2.1.1. анамнеза;

2.2.1.2. оглед;

2.2.1.3. палпация;

2.2.1.4. мануални тестове;

2.2.1.5. динамични тестове (походка и др.);

2.2.1.6. инструментални тестове (тегло, ръст, стрестестове, динамометрия и др.);

2.2.1.7. други клинични неинвазивни методи.

2.2.2. Образна диагностика:

2.2.2.1. рентгенографии (конвенционални, прицелни, специални центражи, с увеличение, стресграфии и др.);

2.2.2.2. ренгеноскопия;

2.2.2.3. ехография;

2.2.2.4. компютърна аксиална томография (КАТ);

2.2.2.5. магнитно-ядрен резонанс;

2.2.2.6. сцинтиграфия;

2.2.2.7. рентгеноконтрастни методи (артериография, венография, урография, цистография и др.);

2.2.3. Инвазивна диагностика:

2.2.3.1. диагностична пункция;

2.2.3.2. биопсия;

2.2.3.3. диагностична артроскопия;

2.2.3.4. други инвазивнодиагностични методи.

2.2.4. Лабораторна диагностика:

2.2.4.1. клинико-лабораторни изследвания;

2.2.4.2. микробиологични изследвания;

2.2.4.3. хемостезиологични изследвания;

2.2.4.4. имунологични изследвания;

2.2.4.5. други лабораторни изследвания.

2.2.5. Клиничната диагностика се извършва в оборудвани за целта амбулаторни и приемно-консултативни кабинети в структурите за извънболничната и болничната помощ.

2.2.6. Образната диагностика се извършва в съответните структури за образна диагностика съгласно медицинския стандарт по образна диагностика.

2.2.7. Ехографската ортопедично-травматологична диагностика се извършва в амбулаторни, приемно-консултативни и стационарни кабинети в структурите за извънболничната и болничната помощ, оборудвани с необходимата апаратура, и от специалисти със съответната квалификация.

2.2.8. Инвазивната диагностика се извършва в операционна зала (или манипулационна), оборудвана с апаратура и инструментариум, съответстващи на протоколите за извършване на диагностичната процедура, и от специалист по ортопедия и травматология, преминал обучение във формите на продължаващото обучение за придобиване на квалификация по съответната специализирана дейност. За извършване на артроскопска диагностика се изисква документ за придобита допълнителна квалификация по артроскопия и участие на операционна медицинска сестра с допълнителна квалификация в областта на ортопедията и травматологията.

2.2.9. Лабораторната диагностика се извършва в специализирани структури за осъществяване на медико-диагностични дейности в съответствие с медицинските стандарти по съответните специалности.

2.3. Лечебната дейност по ортопедия и травматология се осъществява посредством методи за:

2.3.1. неоперативно лечение, което съобразно спецификата си се осъществява в амбулаторни или стационарни структури, манипулационни, гипсовъчни, специализирани кабинети и др.:

2.3.1.1. консервативно ортопедично-травматологично лечение: репозиция (мануална, апаратна, позиционна или друга), неоперативна корекция, имобилизация (гипсова или друга), тракция (скелетна или друга), редресман, ортезолечение, апаратолечение и др.;

2.3.1.2. функционално лечение: функционални ортези (брейсинг);

2.3.1.3. медикаментозно лечение.

2.3.2. Оперативно лечение с хирургични интервенции с различен характер, обем и сложност:

2.3.2.1. оперативната ортопедично-травматологична дейност се извършва в операционни зали, разположени в операционния блок на лечебно заведение за извънболнична помощ с разкрити легла за краткотраен престой, обособена операционна зона на клиниката или отделението по ортопедия и травматология или общоболничен операционен блок, при спазване на изискванията и диагностично-лечебните протоколи;

2.3.2.2. според своя обем и сложност операциите са малки, средни, големи и много големи;

2.3.2.3. според срока, налагащ необходимостта от диагностично-лечебна дейност, тя се определя като спешна, срочна (с отложена спешност) и планова.

3. Изисквания за професионална квалификация и компетентност за практикуване на клиничната специалност в извънболничната и болничната ортопедично-травматологична помощ

3.1. Изисквания към дейността на специалиста по ортопедия и травматология:

3.1.1. Лекар - специалист по ортопедия и травматология, е магистър по медицина с придобита специалност "Ортопедия и травматология".

3.1.2. Специалистът по ортопедия и травматология извършва самостоятелно и в екип неоперативна и оперативна диагностично-лечебна дейност по специалността в обем, съответстващ на придобитата компетентност.

3.1.3. Компетентността в ортопедията и травматологията е устойчиво, адекватно и умело диагностициране и лечение на ортопедични заболявания и травматологични увреждания. Това изисква натрупването на опит от активното лечение на болестите и травмите на опорно-двигателния апарат и постоянно поддържане и повишаване на квалификацията чрез редовно участие във форми на продължаващо медицинско обучение (специализирани срещи, курсове, симпозиуми, конгреси и др.).

3.1.4. Специалистът по ортопедия и травматология активно участва във всички етапи на диагностично-лечебния процес. Това включва прецизно и задълбочено изследване на пациента, вземане на адекватно терапевтично решение, качествено и професионално провеждане на избраното неоперативно или оперативно лечение, адекватно последващо третиране, наблюдение и проследяване на болния.

3.1.5. Участието в научна и преподавателска дейност е задължително за лекарите в университетските клиники по ортопедия и травматология.

3.2. Изисквания към дейността на специализанта по ортопедия и травматология:

3.2.1. Специализиращ ортопед-травматолог е магистър по медицина без специалност или с придобита друга специалност в процес на обучение за придобиване на специалност "Ортопедия и травматология".

3.2.2. Специализиращият лекар работи под ръководството на лекар с придобита специалност "Ортопедия и травматология". Това ръководство се отнася към изискванията на ежедневната диагностично-лечебна работа; към участието в оперативната дейност като член на операционен екип или като оператор, работещ под наблюдението на специалист; към цялостния процес на теоретична и практическа подготовка по специалността "Ортопедия и травматология".

3.2.3. Специализиращият ортопед-травматолог работи като асистент или оператор под задължителното ръководство на оператор с придобита специалност, който е ръководител на хирургическия екип.

3.3. Изисквания към дейността на лекар без специалност или с друга клинична специалност:

3.3.1. В болнична структура по ортопедия и травматология могат да работят лекари без специалност, които самостоятелно или в екип с лекар - специалист по ортопедия и травматология, участват в извършването на хирургични интервенции, неоперативни процедури и физикално-рехабилитационни мероприятия.

3.4. Изисквания към лекарите - специалисти по ортопедия и травматология, за осъществяване на специфични и високоспециализирани медицински дейности в областта на ортопедията и травматологията:

3.4.1. документ за преминато обучение и успешно положен изпит за съответната високоспециализирана дейност - ендопротезиране на стави, артроскопия, хирургия на ръката (анатомично), ултразвуково изследване на стави, кръвна репозиция и вътрешна фиксация на фрактури в областта на таза и ацетабулума.

3.5. Изисквания към медицинските сестри - професионална квалификация и компетентност за осъществяване на здравни грижи в областта на ортопедията и травматологията:

3.5.1. Медицинската сестра в отделението/клиниката по "Ортопедия и травматология" наблюдава общото състояние на пациента, изработва индивидуален план за грижи за пациент с ортопедично или травматологично заболяване на основата на наблюдение на състоянието, регистрира и извършва оценка на соматични показатели, както и на явни и потенциални рискове за пациента; извършва предписаните от лекарите назначения и процедури, обработва и извършва превръзка на оперативните рани, оценява тяхното състояние; следи основни параметри в пред- и следоперативния период (пулсова честота, температура, честота на дишането, диуреза, обем и вид на изтичащите течности през дренажи, назогастрална сонда, катетри), регистрира резултатите и сигнализира лекар при отклонение от нормата; участва в здравното обучение на пациентите и техните семейства за правилен хранителен и двигателен режим; участва в изготвяне на рехабилитационен план за обучение в ранния следоперативен период и последваща рехабилитация и ранна вертикализация; извършва специални грижи при пациенти с ортопедично или травматологично заболяване.

3.5.2. Операционната медицинска сестра е с професионален опит и допълнителна квалификация или придобита специалност "Операционна и превързочна техника". Операционната медицинска сестра участва и асистира в подготовката и извършването на оперативната дейност; познава и изпълнява дейностите по протоколите за оперативна дейност и здравни грижи; подготвя и осигурява необходимите инструменти, консумативи и лекарствени продукти, като контролира техния брой до края на операцията; стриктно следи за стерилността на оперативното поле и инструментариума; спазва и контролира програмата за дезинфекция на лечебното заведение в операционната зала, работи в екип с останалите медицински специалисти.

3.5.3. Медицинската сестра в университетска клиника с III ниво на компетентност участва в научна и преподавателска дейност, когато притежава необходимата квалификация за това.

3.6. Изисквания към други лица, осъществяващи професионална дейност, имаща отношение към специалността:

3.6.1. помощният персонал (санитари) изпълнява задачи, свързани с хигиенното обслужване, и технически задачи, възложени от медицинска сестра или лекар;

3.6.2. помощният персонал (технически сътрудници, секретари, регистратори и др.) изпълнява административни и технически функции в рамките на своята квалификация и длъжностна характеристика.

4. Интердисциплинарни взаимодействия и координация между клиничната специалност "Ортопедия и травматология" и други клинични специалности

4.1. При необходимост от уточняване на диагнозата ортопед-травматологът изисква специализирани консултации от лекари с други медицински специалности.

4.2. Преди извършване на оперативни интервенции ортопед-травматологът извършва интердисциплинарни консултации:

4.2.1. Задължителни консултации с лекар с придобита специалност по:

4.2.1.1. анестезиология и интензивно лечение;

4.2.1.2. вътрешни болести - при пациенти над 18-годишна възраст;

4.2.1.3. педиатрия - при пациенти под 18-годишна възраст.

4.2.2. Консултации при необходимост, по преценка на ортопед-травматолога и/или анестезиолога, с лекар с придобита друга медицинска специалност (кардиология, алергология, клинична токсикология, образна диагностика, хирургия, неврохирургия, съдова хирургия, урология, микробиология, ендокринология и болести на обмяната, медицинска онкология, урология, ревматология и др.).

4.3. Взаимодействието със специалистите по т. 4.2 се осъществява съгласно правилника за устройството, дейността и вътрешния ред на лечебното заведение и следва да отговаря на деонтологичните изисквания за колегиални взаимоотношения.

4.4. При пациенти с комбинирани травматични увреждания лекарят - специалист по ортопедия и травматология, е подчинен на хирурга - ръководител на екипа, който носи отговорността за цялостната екипна дейност.
Раздел II

Изисквания за осъществяване на дейността по специалността "Ортопедия и травматология"

1. Изисквания за осъществяване на дейността в спешната медицинска помощ и в първичната извънболнична медицинска помощ

1.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността.

1.1.1. Структури за осъществяване на спешна и първична медицинска помощ по ортопедия и травматология:

1.1.1.1. Спешна медицинска помощ в обхвата на медицинската специалност "Ортопедия и травматология" се осъществява в центрове за спешна медицинска помощ и клиники/отделения по спешна медицина в лечебни заведения за болнична помощ.

1.1.1.2. Първична медицинска помощ в обхвата на медицинската специалност "Ортопедия и травматология" се осъществява в амбулатории за първична медицинска помощ.

1.1.2. Устройство и оборудване на помещенията, медицинска апаратура, персонал и специфични здравни изисквания - съгласно изискванията на медицински стандарти по обща медицинска практика, съответно изискванията на медицинския стандарт по спешна медицина.

1.2. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.

1.2.1. Изисквания за вида и обема медицински дейности.

1.2.1.1. В центровете за спешна медицинска помощ се оказва спешна ортопедично-травматологична помощ главно при травматични инциденти в рамките на професионалната компетентност на лекарите - специалисти по спешна медицина, медицинските фелдшери/лекарски асистенти и медицински сестри с допълнителна квалификация или придобита специалност "Спешна медицинска помощ": ограничаване на хеморагията при наранявания (превръзка, турникет), временна имобилизация при фрактури и луксации.

1.2.1.2. В практиката за първична медицинска помощ се оказва базова ортопедично-травматологична помощ в рамките на професионалната компетентност на общопрактикуващите лекари и правилата на добрата медицинска практика в следните направления:

1.2.1.2.1. снемане на анамнеза;

1.2.1.2.2. изследване на общ и локален статус;

1.2.1.2.3. насочване за основни образни изследвания (рентгенография, УЗД);

1.2.1.2.4. диагностициране на по-очевидната ортопедично-травматологична патология;

1.2.1.2.5. медикаментозно лечение на ортопедична патология с хроничен характер, непоставяща дигностично-терапевтични проблеми и неналагаща за момента специализирана намеса;

1.2.1.2.6. основни манипулации при леки травматологични ситуации (обработка на повърхностни рани, превръзки, временни имобилизации);

1.2.1.2.7. насочване за консултация със специалист ортопед-травматолог и други специалисти с отношение към проблема;

1.2.1.2.8. насочване за хоспитализация.

1.2.1.3. В практиката за първична медицинска помощ не се извършват процедури, изискващи специализирана професионална квалификация: инвазивни ставни манипулации (пункции, интраартикуларни апликации), репозиции при разместени фрактури, лечение на големи рани и такива със засягане на подлежащи структури.

1.3. Диагностично-лечебни алгоритми - съгласно изискванията на медицински стандарти по обща медицинска практика, съответно изискванията на медицинския стандарт по спешна медицина.

1.4. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външните взаимодействия.

1.4.1. Практиката за първична медицинска помощ колаборира със:

1.4.1.1. индивидуални и групови практики за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология, медицински центрове, диагностично-консултативни центрове и медико-дентални центрове със специализирани кабинети по ортопедия и травматология;

1.4.1.2. лечебни заведения за болнична помощ, осъществяващи дейност по ортопедия и травматология.

1.4.2. Практиката за първична медицинска помощ насочва пациентите към специализирани структури по ортопедия и травматология при следните обстоятелства:

1.4.2.1. за поставяне на коректна диагноза или уточняване на съществуваща такава при наличие на диагностични затруднения;

1.4.2.2. извършване на процедури и манипулации, изискващи специализирана професионална квалификация;

1.4.2.3. необходимост от хоспитализация.

1.4.3. Центровете за спешна медицинска помощ колaборират със структурите за спешна помощ на лечебните заведения за болнична помощ, в които се транспортират пациентите.

1.4.3.1. Основни принципи за поведение при спешни животозастрашаващи и застрашаващи крайника състояния в ортопедията и травматологията:

1.4.3.1.1. наранявания с външно кървене от магистрален артериален съд: провизорна хемостаза (мануално притискане, турникет, тампонада, компресивна превръзка), незабавно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология;

1.4.3.1.2. фрактура или луксация с магистрална съдова увреда (лезия или тромбоза): алиниране на крайника (без опити за репозиция!), временна имобилизация, спешно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология;

1.4.3.1.3. травматична ампутация и семиампутация: провизорна хемостаза при наличие на магистрално артериално кървене, дезинфекция, стерилна превръзка, спешно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология;

1.4.3.1.4. открита фрактура или луксация, конквасация на крайника: дезинфекция и стерилна превръзка на раната, алиниране на крайника (без опити за репозиция!), шиниране, спешно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология;

1.4.3.1.5. нестабилна фрактура на таза с опасност от масивна ретроперитонеална хеморагия: провизорна имобилизация на тазовия пръстен (стягане с чаршаф или тазов бандаж), спешно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология;

1.4.3.1.6. животозастрашаващи инфекции на опорно-двигателния апарат - аеробни и анаеробни (особено при налични или суспектни клинични данни за газ-гангрена, гноен артрит, флегмон, некротичен фасциит и др. под.): спешно транспортиране до лечебно заведение за болнична помощ;

1.4.3.1.7. травматична ампутация и семиампутация на пръст, ръка - ампутатът се транспортира обвит в непромокаема материя и поставен в съд с вода и бучки лед - до 6 часа в лечебно заведение за болнична помощ със структура по ортопедия и травматология от III ниво на компетентност.

2. Изисквания за осъществяване на дейността в специализираната извънболнична ортопедично-травматологична помощ

2.1. Изисквания към структурата за осъществяване на дейността.

2.1.1. Структури за осъществяване на специализирана медицинска помощ:

2.1.1.1. индивидуална и групова практика за специализирана медицинска помощ по ортопедия и травматология;

2.1.1.2. медицински център, медико-дентален център, диагностично-консултативен център с кабинет на лекар със специалност "Ортопедия и травматология".

2.1.2. Изисквания към устройството и оборудването на помещенията:

2.1.2.1. Ортопедично-травматологичният кабинет (минимална площ - 12 кв.м) има два функционално свързани работни сектора: за прегледи и за манипулации.

2.1.2.2. Самостоятелно разположеният кабинет разполага освен това с чакалня и санитарен възел. Специализираните кабинети в структурата на групова практика, медицински център, медико-дентален център и диагностично-консултативен център разполагат и с допълнителни помещения - стерилизационна, регистратура, апаратни, складове, сервизни помещения.

2.1.2.3. Хигиенни и инсталационни изисквания:

2.1.2.3.1. минималната светла височина на помещенията при самостоятелно разположен ортопедичен кабинет е 2,20 м, а в рамките на медицински и диагностично-консултативен център - 2,50 м;

2.1.2.3.2. стените на манипулационния сектор, стерилизационната, санитарният възел, както и зоните за санитарните прибори се изпълняват с покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция (гладък фаянс, теракота и други) на височина 1,80 м от готов под;

2.1.2.3.3. стените на кабинетите, на помещенията за краткосрочно лечение и наблюдение, на регистратурата и чакалнята и на коридорите се изпълняват с латексова боя и с други покрития, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; не се допускат релефни мазилки;

2.1.2.3.4. подовите настилки в кабинетите, манипулационната, стерилизационната и санитарните възли трябва да са водонепропускливи, позволяващи влажно почистване и дезинфекция; в тези помещения не се допускат подови настилки на текстилна основа; в останалите помещения подовите настилки трябва да са топли, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

2.1.2.3.5. осветлението в различните видове помещения трябва да отговаря на изискванията на БДС 1786-84 "Осветление. Естествено и изкуствено"; допускат се без естествено осветление следните помещения: санитарен възел, апаратни, складове, сервизни помещения и други неработни помещения;

2.1.2.3.6. в помещенията, за които не е осигурено естествено проветряване, се предвижда механична вентилация или климатизация;

2.1.2.3.7. всеки кабинет, манипулационна и санитарен възел се оборудват с мивка с течаща топла и студена вода, отговаряща на изискванията на вода за пиене;

2.1.2.3.8. помещенията се обзавеждат с мебели и съоръжения, позволяващи влажно почистване и дезинфекция;

2.1.2.3.9. задължително се осигуряват складови помещения или обособено място за разделно съхранение на чистите и използваните постелъчен инвентар и работно облекло, включително обвивки на инвентара, както и за съхранение на съдовете и препаратите за почистване и дезинфекция на помещенията;

2.1.2.3.10. инсталационни изисквания: отоплителните, вентилационните, климатичните, водопроводните и канализационните инсталации, електрозахранването и електрическите уредби трябва да отговарят на съответните нормативни технически изисквания.

2.1.2.4. Допълнителни дейности:

2.1.2.4.1. дезинфекция и стерилизация на инструментариума и превързочния материал могат да се изпълняват по договор с друго лечебно заведение;

2.1.2.4.2. изпиране и дезинфекция на постелъчно бельо и работно облекло - извършва се в перални, предназначени за целта; могат да се изпълняват по договор с друго лечебно заведение;

2.1.2.4.3. управление на болничните отпадъци - извършва се разделно, на определени за целта места; отпадъците от медицинската дейност задължително се обеззаразяват с дезинфекционни средства, разрешени от министъра на здравеопазването, и се опаковат по начин, който не допуска контакт с тях; опасните отпадъци от медицинската дейност се предават на лицензирани фирми за последващо третиране.

2.1.3. Изисквания за медицинска апаратура, оборудване и техника.

2.1.3.1. Оборудване на ортопедично-травматологичен кабинет:

2.1.3.1.1. медицинска кушетка;

2.1.3.1.2. апарат за артериално налягане със стандартен маншет и широк маншет;

2.1.3.1.3. стетоскоп;

2.1.3.1.4. медицински термометър;

2.1.3.1.5. подвижна инструментална маса;

2.1.3.1.6. стойка за инфузия;

2.1.3.1.7. спешен шкаф;

2.1.3.1.8. лекарска чанта за лекарствени продукти, инструменти и медицински изделия за домашни посещения;

2.1.3.1.9. крамерови шини;

2.1.3.1.10. апарат за стерилизация;

2.1.3.1.11. негативоскоп.

2.1.3.2. Оборудване за високоспециализирани дейности:

2.1.3.2.1. ехограф с линеарен трансдюсер за ултразвуково изследване на стави;

2.1.3.2.2. остеодензитометър;

2.1.3.2.3. игли за ставна пункция, различни видове.

2.1.3.3. Специалистите по ортопедия и травматология в групова практика, медицински център, медико-дентален и диагностично-консултативен център могат да използват общо оборудване, както следва: електрокардиограф и ехографски апарат; АМБУ, ендотрахеална тръба, ларингоскоп, кислородна бутилка, плочки за изследване на кръвни групи и тестсеруми за изследване на кръвни групи от системата АВО и спешен шкаф.

2.1.3.4. Инструментариум:

2.1.3.4.1. хирургичен ножодържач;

2.1.3.4.2. скалпели с различни остриета;

2.1.3.4.3. пинцети - анатомични и хирургични;

2.1.3.4.4. ножици хирургични;

2.1.3.4.5. кръвоспиращи щипки, средни и малки стелиета - 3 бр.;

2.1.3.4.6. екартьори тип "Воробьов";

2.1.3.4.7. екартьори двузъби;

2.1.3.4.8. корнцанг;

2.1.3.4.9. иглодържатели;

2.1.3.4.10. тави за инструменти и превързочен материал;

2.1.3.4.11. легенчета;

2.1.3.4.12. метални тави за стерилизация;

2.1.3.4.13. стерилизационни контейнери (септични и асептични);

2.1.3.4.14. инструменти за сваляне на гипс.

2.1.3.5. Медицински изделия:

2.1.3.5.1. памук;

2.1.3.5.2. марля;

2.1.3.5.3. бинтове: малки, средни и големи;

2.1.3.5.4. лейкопласт, обикновен;

2.1.3.5.5. лейкопласт, антиалергичен;

2.1.3.5.6. спринцовки - 5, 10, 20 мл;

2.1.3.5.7. игли за спринцовки, мускулни и венозни;

2.1.3.5.8. игли със синтетични конци, различни размери;

2.1.3.5.9. хирургични компреси с прорез;

2.1.3.5.10. микулич кърпи;

2.1.3.5.11. тампони за бактериологично изследване;

2.1.3.5.12. гипсовъчни бинтове, различни размери;

2.1.3.5.13. абокат, различни размери;

2.1.3.5.14. системи за инфузионни разтвори;

2.1.3.5.15. турникет (механичен или пневматичен есмарх);

2.1.3.5.16. антибиотичен унгвент;

2.1.3.5.17. препарати за дезинфекция на рани (йодасепт, хибитан или сходен препарат);

2.1.3.5.18. спирт 70 градуса;

2.1.3.5.19. ѝодбензин;

2.1.3.5.20. хирургични ръкавици - стерилни;

2.1.3.5.21. хирургични ръкавици - нестерилни.

2.1.3.6. Медицинска документация.

2.1.4. Изисквания за персонал:

2.1.4.1. структурата за специализирана извънболнична ортопедично-травматологична помощ се ръководи от лекар с придобита специалност по ортопедия и травматология;

2.1.4.2. под контрол на специалиста по ортопедия и травматология в кабинета могат да работят като участници в екип и други лекари: лекари - специализанти по ортопедия и травматология, лекари без специалност или лекари с друга специалност, както и други специалисти;

2.1.4.3. медицинската сестра извършва самостоятелни дейности и по назначение на лекар съгласно наредбата по чл. 7 от Закона за съсловната организация на медицинските сестри, акушерките и асоциираните медицински специалисти;

2.1.4.4. към ортопедично-травматологичния кабинет може да работи и обучен немедицински персонал за поставяне на гипсова или друга имобилизираща превръзка.

2.1.5. Изисквания към процеса на осъществяване на дейността.

2.1.5.1. Изисквания за вида и обема на медицинските дейности:

2.1.5.1.1. първичен преглед с описание на анамнеза, общ и локален статус;

2.1.5.1.2. вторичен преглед и оценка на нов медицински проблем;

2.1.5.1.3. първичен преглед в домашни условия;

2.1.5.1.4. вторичен преглед в домашни условия;

2.1.5.1.5. консултация с друг специалист;

2.1.5.1.6. освидетелстване на лица по повод временна неработоспособност, трудоустрояване, снабдяване с медицински изделия, помощни средства, приспособления и съоръжения, професионално ориентиране, подготовка и насочване към ТЕЛК.

2.1.5.2. Извършва се следната диагностична дейност:

2.1.5.2.1. Клинична:

2.1.5.2.1.1. снемане на подробна анамнеза;

2.1.5.2.1.2. физикално изследване и оглед на пациента;

2.1.5.2.1.3. специфични клинико-диагностични техники по топографски области.

2.1.5.2.2. Образна:

2.1.5.2.2.1. тълкуване на образни изследвания: конвенционални рентгенографии, ехографии, КАТ, ЯМР, сцинтиграфия и др.

2.1.5.2.3. Лабораторна:

2.1.5.2.3.1. тълкуване на клинико-лабораторни показатели.

2.1.5.3. Неоперативна ортопедично-травматологична лечебна дейност:

2.1.5.3.1. амбулаторно консервативно, функционално и медикаментозно лечение на ортопедични заболявания и травми в рамките на компетентността на специалиста и структурата;

2.1.5.3.2. насочване на пациентите своевременно към лечебните заведения за болнична помощ с оглед допълнително диагностично уточняване и лечение;

2.1.5.3.3. проследяване на оперирани пациенти с ортопедично-травматологични интервенции в късния постоперативен период (след 30-ия ден), като извършва профилактика, откриване и лечение на евентуални усложнения.

2.1.5.4. При необходимост се извършват следните манипулации и процедури:

2.1.5.4.1. инжекции - подкожни, мускулни и венозни;

2.1.5.4.2. прилагане на тетаничен анатоксин;

2.1.5.4.3. временна и трайна хемостаза;

2.1.5.4.4. локално обезболяване;

2.1.5.4.5. интрадермални, скарификационни и конюнктивални тестове;

2.1.5.4.6. парентерални инфузии;

2.1.5.4.7. отстраняване на хирургичен шевен материал;

2.1.5.4.8. превръзка на рана;

2.1.5.4.9. сондиране на рана или фистула;

2.1.5.4.10. промивка на дренаж;

2.1.5.4.11. вземане, съхраняване и организиране транспорта на материали за биопсично и цитологично изследване;

2.1.5.4.12. ставна пункция и медикаментозна вътреставна апликация;

2.1.5.4.13. аспирация на бурса;

2.1.5.4.14. пункция на патологично преформирани кухини;

2.1.5.4.15. лечение на хронични и трудно зарастващи (проблемни) рани;

2.1.5.4.16. лечение на следоперативно усложнени рани;

2.1.5.4.17. дрениране;

2.1.5.4.18. основни имобилизации.

2.1.5.5. В операционен сектор към медицински център, медико-дентален център или диагностично-консултативен център в допълнение към гореизброените могат да се извършват следните хирургични дейности:

2.1.5.5.1. шев на меки тъкани до ниво фасция/мускул;

2.1.5.5.2. повърхностни инцизии, ексцизии и некректомии при рани;

2.1.5.5.3. вземане на биопсичен материал от меки тъкани;

2.1.5.5.4. инцизия на панарициум и паронихия;

2.1.5.5.5. инцизия и дренаж на палмарно или тенарно пространство;

2.1.5.5.6. инцизия на сухожилен панарициум;

2.1.5.5.7. отстраняване на нокът и нокътно ложе;

2.1.5.5.8. диагностична и лечебна пункция на повърхностни кисти и абсцеси;

2.1.5.5.9. миотомия;

2.1.5.5.10. бурзотомия и бурсектомия;

2.1.5.5.11. биопсия на повърхностни новообразувания;

2.1.5.5.12. отстраняване на повърхностно чуждо тяло;

2.1.5.5.13. отстраняване на малки повърхностно разположени импланти (К спици, серклажи, синдезмални винтове и др.);

2.1.5.5.14. напасване на протези на горен и долен крайник;

2.1.5.5.15. поставяне или смяна на гипсови и други имобилизации на крайниците.

2.1.5.6. Високоспециализирана ортопедично-травматологична дейност (изисква се документ за придобита допълнителна квалификация): ехографско изследване на стави при деца и възрастни.

2.1.5.7. Профилактична дейност: извършват се дейности по профилактика на заболяванията на опорно-двигателния апарат.

2.1.5.8. Рехабилитационна дейност: извършва се проследяване, диагностика и своевременно лечение на очакваните усложнения, ранна рехабилитация на хоспитализирани пациенти от интензивните отделения до дехоспитализирането им, поетапно вертикализиране и обучение в ползване на помощни средства, приспособления и съоръжения за придвижване; максимално бързо ресоциализиране и предотвратяване на инвалидизация на пациенти с хронични ортопедични и травматологични заболявания. Изготвяне на индивидуална програма, указания за домашна рехабилитация. При нужда от по-продължително рехабилитационно лечение се насочват към специализирана извънболнична медицинска помощ по физикална и рехабилитационна медицина или специализирана болница за рехабилитация.

2.1.5.9. Специални здравни грижи за пациенти с ортопедични и травматологични заболявания - оценка на потребностите, планиране на грижите, извършване на манипулации, назначени от лекар.

2.1.6. Изисквания към организацията на дейността и вътрешните и външните взаимодействия.

2.1.6.1. Лечебните заведения за специализирана извънболнична помощ по ортопедия и травматология колаборират със:

2.1.6.1.1. структурите на първичната извънболнична помощ, от които приемат пациенти за консултации и лечение;

2.1.6.1.2. структурите за оказване на специализирана ортопедично-травматологична помощ в болничните заведения, към които насочват пациенти за консултации, хоспитализация, консервативно или оперативно лечение.

2.1.6.2. Принципи на поведение при спешни животозастрашаващи и застрашаващи крайника състояния - прилагат се посочените в т. 1.4.3.1.

2.1.7. Изисквания към резултата от осъществяване на дейността - общи и специфични.

2.1.7.1. Количественни показатели за осъществяване на дейността:

2.1.7.1.1. брой обслужени пациенти;

2.1.7.1.2. брой извършени манипулации;

2.1.7.1.3. брой гипсови имобилизации;

2.1.7.1.4. брой извършени експертизи;

2.1.7.1.5. брой домашни посещения;

2.1.7.1.6. брой извършени амбулаторни оперативни интервенции.

2.1.7.2. Качеството на ортопедично-травматологичната дейност в лечебни заведения за специализирана извънболнична помощ се определя от следните критерии и показатели:

2.1.7.2.1. Критерии за качество:

2.1.7.2.1.1. безопасност;

2.1.7.2.1.2. удовлетвореност на пациента;

2.1.7.2.1.3. икономическа и социална ефективност;

2.1.7.2.1.4. равнопоставеност, достъпност и своевременност на медицинската помощ;

2.1.7.2.1.5. крайни резултати от медицинското обслужване (здравен статус).

2.1.7.2.2. Критерии за оценка на ортопедично-травматологичната дейност:

2.1.7.2.2.1. ефикасност и ефективност на диагностичната работа;

2.1.7.2.2.2. ефикасност и ефективност на медикаментозното лечение;

2.1.7.2.2.3. съотношение между насочени : приети за хоспитализация;

2.1.7.2.2.4. ефикасност и ефективност на извънболничното оперативно лечение;

2.1.7.2.2.5. качество на здравните грижите за пациента;

2.1.7.2.2.6. контрол на асептиката и антисептиката.

2.1.7.2.3. Периодичен контрол на качеството:

2.1.7.2.3.1. осъществява се от органите за управление и контрол на лечебното заведение;

2.1.7.2.3.2. резултатите се анализират и обсъждат на тримесечие.




Сподели с приятели:
  1   2   3   4




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница